Решение № 5690 от 3.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 376/2026 г.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] И. Ч. заявява в искова молба от 14.01.2026 г., че от 2009 г. е работила в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Към 2018 г. тя е била главен експерт в специализирана дирекция „Т“-„Контратероризъм и противодействие на екстремистка и противоконституционна дейност“.

[2] През октомври 2018 г. е било образувано досъдебно производство 95/2018 г. на следствен отдел на Специализираната прокуратура (СП). То е било за престъпления по чл. 104, 105 и 357 от НК. По това досъдебно производство на 06.11.2018 г. И. Ч. е била задържана за 24 часа и е бил извършен спрямо нея обиск и изземване, а са били претърсени служебния кабинет, жилището (в присъствието на дъщеря и майка ), жилището на приятеля А.А., както и жилището на приятеля на А.А. – Х.Н..

[3] През 2023 г. спрямо И. Ч. е било повдигнато обвинение по чл. 357, ал. 1 от НК, а с последващо постановление от 2023 г. е било прекратено наказателното производство за престъпленията по чл. 104 и 105 от НК, като е останало само обвинението спрямо И. Ч. по чл. 357, ал. 1 от НК. На 06.11.2024 г. е било прекратено наказателното производство спрямо И. Ч..

[4] И. Ч. е претърпяла негативни изживявания и емоции от наказателното производство. Тя оценява неимуществените си вреди на 76 693,78 евро (150 000,00 лева) и е заплатила 3 250,00 лева (1 662,00 евро) на адвокат, който да я защитата в наказателното производство.

[5] Прокуратура на Република България (Прокуратурата) не е изплатила на И. Ч. обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди Прокуратурата да заплати:

• 76 693,78 евро (150 000,00 лева) обезщетение за неимуществени вреди;

• 1 662,00 евро (3 250,00 лева) обезщетение за имуществени вреди;

• законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението (искова молба, л. 2-13).

2. На ответника

[6] Прокуратурата е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. И. Ч. е била привлечена като обвиняема на 12.04.2023 г. и за това не

се дължи обезщетение за вреди, претърпени преди тази дата;

2. И. Ч. не е претърпяла твърдените вреди;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 41-44).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] Не се спори, че И. Ч. е била родена на •••••••• г. От 2009 г. тя е работила за ДАНС. Тя е била награждавана за работата си с грамота за „обявяване на благодарност“ през 2010 г., 2011 г., 2014 г., 2016 г. и на 02.01.2018 г. (грамотите, л. 47-51). И. Ч. е била атестирана и е получила много добра оценка за работата си при проверката от дирекция „Инспекторат“ на ДАНС (показанията на свидетеля М., стр. 3 от протокола от с. з. на 19.06.2026 г., л. 115-133). Тя е била отдадена на работата си и е била в добри отношения с колегите си (показанията на свидетеля А., стр. 4 и стр. 11-12 от протокола от с. з. на 08.05.2026 г., л. 100-106). Не се спори, че свидетелят А. е бил неин интимен приятел.

[8] През декември 2017 г. ДАНС е образувала оперативна разработка спрямо И. Ч. за престъпления по чл. 357, ал. 1, връзка с чл. 282, ал. 2 от НК, евентуално извършени от нея. По-късно, през 2018 г. спрямо И. Ч. са били извършвани оперативни действия (стр. 2 от постановлението на СГП от 06.11.2023 г., л. 1-14 от папката към делото с първоначално засекретените материали).

[9] На 06.11.2018 г. И. Ч. е била задържана за 24 часа. В същия ден спрямо нея е бил извършен обиск и изземване, претърсване и изземване в кабинета и жилището , както и претърсване и изземване в жилището на свидетеля А. (протоколите, л. 20-21, 25-29, 31-32, 37-41). Свидетелят А. също е бил задържан за 24 часа (заповедта, л. 42). В същия ден, 06.11.2018 г. поради наличието на наказателното производство е бил отнет достъпа на И. Ч. до класифицирана информация (л. 35 от делото[1]).

[10] Не се спори, че е било образувано срещу неизвестен извършител досъдебно производство 95/2018 г. по описа на Следствения отдел на СП за престъпления по чл. 104, 105 и 357, ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. След като са разбрали за задържането на И. Ч., майка и дъщеря са били потресени; майка е изпаднала в паника и е започнала да плаче, а дъщеря се е сковала (показанията на свидетеля А., стр. 5 и 7 от протокола от с. з. на 08.05.2026 г., л. 100-106). На 28.12.2018 г. по искане на И. Ч. е било прекратено служебното правоотношение с ДАНС (заповедта, л. 15).

[11] Впоследствие на 13.03.2019 г. прокурор от СП е прекратил досъдебно производство 95/2018 г. по отношение на престъпленията по чл. 104 и 105 от НК и го е изпратил по компетентност на СГП за продължаване на досъдебното производство по чл. 357, ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК (стр. 1 от постановлението от 06.11.2023 г., л. 1-14 от папката към делото с първоначално засекретените материали).

[12] На 12.04.2023 г. прокурор от СГП е привлякъл И. Ч. като обвиняема по досъдебно производство 95/2018 г. за престъпление по чл. 357, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Спрямо нея не е била взета мярка за неотклонение (постановлението, л. 15-21 от папката към делото с първоначално засекретените материали).

[13] На 06.11.2023 г. прокурор от СГП е прекратил наказателното производство спрямо И. Ч. (постановлението, л. 1-14 от папката към делото с първоначално засекретените материали). Въз основа на разпореждане от ВКП за извършване на служебен контрол на постановлението за прекратяване от 06.11.2023 г., на 12.01.2024 г. прокурор от Апелативна прокуратура – София (АПС) е отменил постановлението на прокурора от СГП за прекратяване на наказателното производство (постановлението, л. 54-56).

[14] Впоследствие, на 24.07.2024 г. прокурор от СГП отново е прекратил наказателното производство спрямо И. Ч., тъй като деянието не е представлявало престъпление поради малозначителността му (постановлението, л. 15-21 от папката към делото с първоначално засекретените материали). И. Ч. е обжалвала пред СГС постановлението за прекратяване, като е поискала наказателното производство да бъде прекратено на друго основание – чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК – деянието не е било извършено.

[15] СГС е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на СГП. И. Ч. е обжалвала определението на СГС, а СГП го е протестирала. На 06.11.2024 г. САС е постановил окончателно определение, с което е прекратил наказателното производство спрямо И. Ч. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление (определението, л. 59-64). За адвокатска защита в наказателното производство И. Ч. е заплатила 3 250,00 лева (л. 65-66 от делото).

[16] Вследствие на образуваното наказателно производство И. Ч. се е затворила в себе си, чувствала се е ограбена и то незаслужено, обидена и угнетена, струвало се е, че всичко по делото се е движело мудно (показанията на свидетеля А., стр. 4 и 9 от протокола от с. з. на 08.05.2026 г., л. 100-106; показанията на свидетеля М., стр. 9 от протокола от с. з. на 19.06.2026 г., л. 115-133). Тя е започнала работа като учител по френски (показанията на свидетеля А., стр. 7 от протокола от с. з. на 08.05.2026 г., л. 100-106).

[17] Не се спори, че Прокуратурата не е изплащала на И. Ч. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. И. Ч. е заплатила 6,18 евро държавна такса (л. 14) и 6 000,00 лева на адвокат (л. 67).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[18] И. Ч. е предявила искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен, а този за неимуществени вреди е частично основателен.

1. По иска чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[19] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, когато наказателното производство бъде прекратено, тъй като извършеното деяние не е било престъпление. Когато досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, ищецът търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателното производство за конкретното престъпление (решение на ВКС 50 009-2023-III Г. О. по гр. д. 932/2022 г.[2]). Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ).

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. И. Ч. да е била обвинена в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу нея, или наказателното производство да е било образувано срещу неизвестен извършител, но да са налице достатъчно данни, че престъплението е могло да бъде извършено единствено от И. Ч.;

2. наказателното производство спрямо И. Ч. да е било прекратено, защото деянието на И. Ч. не е било престъпление;

3. И. Ч. да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от наказателното производство;

4. Прокуратурата да не е заплатила на И. Ч. обезщетение.

[21] Съдът установи, че още от началото на 2018 г. спрямо И. Ч. са били извършвани оперативни действия. Съдът също установи, че на 06.11.2018 г. И. Ч. е била задържана за 24 часа, била е обискирана, а в нейния кабинет, жилище и жилището на интимния приятел е било извършено претърсване и изземване. Също така съдът установи, че тези процесуални действия са били извършени спрямо И. Ч. по досъдебно производство 95/2018 г., образувано за престъпления по чл. 104, 105 и 357 от НК, като почти пет години по-късно (четири години, осем месеца и 18 дни) по точно това досъдебно производство на И. Ч. е било повдигнато обвинение по чл. 357, ал. 1 от НК. Също толкова съществено, съдът установи, че също на 06.11.2018 г. е бил отнет допускът на И. Ч. до работа с класифицирана информация, а без такъв тя не би могла да изпълнява служебните си задължения като служител на ДАНС.

[22] Всички тези обстоятелства са напълно достатъчни съдът да приеме, че досъдебно производство 95/2018 г., макар и първоначално да е било водено срещу неизвестен извършител, престъплението, за което е било образувано, е могло да бъде извършено единствено от И. Ч.. Затова съдът приема, че е налице първата предпоставка за уважаването на иска. Съдът следва да определи обезщетенията за евентуалните вреди, претърпени от И. Ч., от 06.11.2018 г., когато И. Ч. е разбрала за досъдебно производство 95/2018 г. за престъпленията по чл. 104, 105 и 357 от НК, до 06.11.2024 г., когато това наказателно производство е било окончателно прекратено.

[23] Съдът установи, че досъдебно производство 95/2018 г. е било прекратено, защото деянието не е било престъпление. Налице е и втората предпоставка за уважаването на исковете.

[24] Съдът установи, че от наказателното производство по досъдебно производство 95/2018 г. И. Ч. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, а Прокуратурата не е заплатила обезщетение за тях. Налице са третата и четвъртата предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на И. Ч. 1 661,70 евро обезщетение за имуществени вреди (3 250,00 лева/1, 95583).

[25] Съ д ъ т следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът прави това към 06.11.2024 г., когато е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното производство.

[26] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[27] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

2. има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

[28] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.

[29] Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху обвиняемите, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на обвиняем, който:

1. е бил обвинен в извършването на по-леко наказуемо престъпление;

2. не е бил задържан (с постоянна мярка) и поставен под домашен арест;

3. спрямо който наказателното производство е продължило по-кратко (решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г.) .

[30] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната (решения на ВКС: 242-2010-III Г. О. по гр. д. 19/2012 г.; 410-2011-IV Г. О. по гр. д. 153/2011 г.; 539-2010-III Г. О. по гр. д. 1747/2009 г.)

[31] Съдът установи, че наказателно производство 95/2018 г. в продължение на почти пет години (четири години, осем месеца и 18 дни) е било за престъпления по чл. 104, 105 и 357, ал. 2 от НК, а след това още три месеца и 13 дни е било водено за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 104 от НК се е предвиждало наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За престъплението по чл. 105 от НК се е предвиждало наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 357, ал. 2 от НК се е предвиждало наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода, а за това по чл. 357, ал. 1 от НК от две до осем години лишаване от свобода.

[32] Към 06.11.2018 г. И. Ч. е била на 50 години. Тя е била работила за ДАНС девет години, като е била награждавана многократно за работата си - 2010 г., 2011 г., 2014 г., 2016 г. и на 02.01.2018 г. – а при атестирането си е получила много добра оценка. Тя е била отдадена на работата си и е била в добри отношения с колегите си.

[33] Наказателно производство 95/2018 г. е продължило четири години, осем месеца и 18 дни с обвинения за престъпления по чл. 104, 105 и 357, ал. 2 от НК и три месеца и 13 дни с обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК.

[34] Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. Вследствие на него И. Ч. се е затворила в себе си, чувствала се е ограбена и то незаслужено, обидена и угнетена, струвало се е, че всичко по делото се е движело мудно. Поради отнетия допуск до класифицирана информация тя не е можела да работи повече за ДАНС и е започнала работила като учител по френски.

[35] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри едно решение на ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 104 от НК, приключило на 01.06.2000 г. – решение на ВКС 199-2010-I Г. О. по гр. д. 5 279/2008 г. С решението ВКС е определил обезщетение от 15 000,00 лева, като наказателното производство е било протекло само в досъдебната фаза и е продължило около пет години, като спрямо ищеца първоначално е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.[3]

[36] Съдът откри и едно решение на ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК, приключило на 15.03.2010 г. – решение на ВКС 6-2017-IV Г. О. по гр. д. 2 666/2016 г. С решението ВКС е определил обезщетение от 30 000,00 лева, като наказателното производство е било продължило почти една година и 11 месеца[4].

[37] Икономическата обстановка в страната се е подобрила значително от 01.06.2000 г. през 2010 г. до 06.11.2024 г., когато е приключило

наказателното производство спрямо И. Ч.. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

• 75,00 лева към 01.06.2000 г. [5];

• 240,00 лева към 2010 г.[6];

• 933,00 лева към 06.11.2024 г. [7]. Увеличението на МРЗ от 01.06.2000 г. до 06.11.2024 г. е било 1 144,00 %, а от 2010 г. до 2024 г. 288,75%.

[38] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. От една страна съдът отчита, че в случаите по цитираните решения на ВКС:

• спрямо ищците е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, а спрямо И. Ч. не е била взета такава, а тя е била задържана само за 24 часа.

• незаконното наказателно производство се е отразило върху здравословното състояние на ищците по цитираните решения на ВКС, а съдът не установи процесното наказателно производство да се е отразило върху здравето на И. Ч.;

• незаконните наказателни производства по цитираните решения на ВКС са били отразявани в медиите, докато процесното не е било отразявано в медиите.

[39] От друга страна съдът отчита, че:

• през по-голямата част от продължителността му процесното наказателно производство се е водило за три много тежки престъпления;

• то е приключило през 2024 г., когато икономическата обстановка в страната е била много по-добра, отколкото през 2010 г. и към 01.06.2000 г., когато са приключили наказателните производства по цитираните решения на ВКС. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И. Ч.. Ето защо съдът уважава иска за 25 564,59 евро (50 000,00 лева), а го отхвърля за разликата над 25 564,59 евро до предявения размер от 76 693,78 евро.

2. По разноските

[40] И. Ч. търси разноски. Тя е направила такива за 6,18 евро държавна такса и 6 000,00 лева за адвокат.

[41] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на И. Ч. 6,18 евро държавна такса. Прокуратурата е възразила, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, което е заплатила И. Ч.. Предвид извършените по делото процесуални действия – проведени две открити съдебни заседания и разпитани двама свидетели – липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че е прекомерно 6 000,00 лева адвокатско възнаграждение. Възнаграждението, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършената по него работа, е 3 000,00 лева. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на И. Ч. 532,98 евро (1 042,41 лева) адвокатско възнаграждение (3 000,00х53 250,00/153 250,00/1,95583). Ето защо съдът

[1] Достъпът на И. Ч. до класифицирана информация е бил отнет на основание чл. 41, т. 3 от ЗЗКИ (осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред) и чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗЗКИ (лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата в областта на защитата на класифицираната информация).

[2] На съда е известно, че по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС и за отстраняването на противоречието е образувано тълк. дело 2/2025 г. До постановяването от ВКС на ТР, по-нискостепенните съдилища са свободни да следват разрешението на практиката на ВКС, която отговаря на тяхното вътрешно убеждение. Настоящият съд следва разрешението в посоченото решение на ВКС и цитираната в него практика, защото предвид установените факти по настоящото дело това разрешение води до справедлив резултат. [3] ВКС също е установил, че от наказателното производство се е влошило здравословното състояние на ищеца, който е имал хипертонични кризи, кървящи хемороиди, дискова херния, туморно образувание на гръбначния стълб, чести сърдечни инциденти, придружени със загуба на съзнание. Той също е имал психически и душевни терзания, изолиран е бил от семейството му и работната му среда, и е бил обект на негативен медиен интерес. [4] Съдът също е установил, че ищецът е бил заместник-директор на ГДБОП. Той е бил признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание глоба от 3 000,00 лева, но р бил признат за невинен за извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Три месеца той е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и е имало многобройни публикации, отразяващи наказателното производство. Ищецът е изпаднал в сериозен психически срив, бил е смазан, не е искал да излиза, бил е травмиран и унизен, не е могъл да присъства на абитуриентския бал на голямата си дъщеря, имал е високо кръвно налягане и сърдечни проблеми, притеснявал се е за здравето на възрастните си родители. [5] ПМС № 12/14.02.2000 г.

[6] ПМС № 326/30.12.2009 г.

[7] ПМС № 193/12.10.2023 г.