Решение № 353 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 356/2025 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена жалба от С. П. Д. от [населено място] и М. Г. Д. от [населено място], чрез пълномощника адв.Св.Ц., със посочен съдебен адрес [населено място], [улица] А, ет.5, против заповед № 350/10.10.2025 г. на кмета на община Вършец, с която на С. П. Д., М. Г. Л., П. Г. Г. и М. А. Г., е наредено премахване на незаконен строеж “Масивна външна тоалетна“, построен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Вършец от 2022 г., съответен на [УПИ], кв.27 по действащия регулационен план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Определен е 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно премахване на строежа. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена без фактическо и правно основание, при нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърдението е, че извършеното през 2024 г. е „стегнахме съществуващата тоалетна“, местонахождението и е единствено възможното и няма противопоставяне на собствениците на съседните имоти. Твърди се, че в заповедта не са изложени мотиви за правно защитен интерес, надделяващ по значимост над интереса им като собственици да ползват имота си по предназначение. Поради което молят съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В с. з. пълномощника адв.Св.Ц. поддържа жалбата, излага доводи в подкрепа на същата. Претендира разноски в производството. Заинтересованите страни П. Г. Г. и М. А. Г., редовно призовани, не изразяват становище по жалбата. Ответникът по оспорването, кмет на община Вършец, чрез пълномощника юрк.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж. Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на двете оспорващи страни, съсобственици на имота. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирани лица с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане. С оспорената заповед е наредено на собствениците на имота да премахнат процесния незаконен строеж. Настоящият състав на съда като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства и изготвеното заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното: От приложените по административната преписка писмени доказателства, се установява, че по силата на нотариален акт за собственост № 87, том V, рег.№ 6009, нот.д. №791/2023 г. по описа на нотариус рег.№ 589, с район на действие РС Берковица /вх.рег.№ 1569/14.12.2023 г., акт. № 68, том 6, дело 803 по описа на Служба по вписванията Берковица/, оспорващите са съсобственици на поземлен имот с [идентификатор], с площ от 503 кв.м., ведно със сграда - еднофамилна на един етаж със застроена площ 69 кв.м., с [идентификатор] и сграда- еднофамилна на един етаж със застроена площ 37 [жк], и селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м. – [идентификатор]. След сигнал от кмета на [населено място] до кмета на община Вършец, е извършена проверка от работна група от община Вършец – инж.Г. – гл.специалист „НСРК“ при отдел „Устройство на територията“ община Вършец и арх.С. – гл.архитект на община Вършец. При извършена проверка от служители в общинската администрация са съставили констативен акт № 4/11.09.2025 г., където са посочили установените факти относно строежа: „ По думите на С. Д. и на Г. И., строежът е изпълнен през 2024 г. Изграден е в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]- община Вършец от 2022 г. Същият представлява масивна външна тоалетна с една клетка. Стените са изградени от тухлена зидария (бетонови тухли на варов разтвор). Покривът е двускатен, с наклони на североизток и на югозапад към поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], община Вършец от 2022 г., изпълнен е от дървена носеща конструкция (греди, ребра и летви) и е с покритие от керамични керемиди. Размерите и разположението на тоалетната в план са дадени на окомерната скица по-долу в настоящия констативен акт. Тоалетната е разположена непосредствено до северозападната граница на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на е. Долно Озирово, община Вършец от 2022 г., който граничи с поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта ни [населено място], община Вършец от 2022 г. Тоалетната не е захранена с ток и вода, не е изградена върху септична яма. Строежът е шеста категория (допълващо застрояване) по 147, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). във връзка с чл.147, ал.2 от ЗУТ…“ В констативния акт са посочени и установените нарушения: „Изпълнение на строеж шеста категория (допълващо застрояване), без одобрено проектно решение и без издадено разрешение за строеж (в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ). Тоалетната е разположена на по-малко от 3 (три) метра от общата граница между поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], община Вършец от 2022 г., което е в нарушение на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. Изградената яма под тоалетната не е изгребна и не е водоплътна, което е в нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 87, ал. 1 от ЗУТ.“/ л.35-38 от делото/ Към констативния акт е изготвена окомерна скица/л.36 от делото/ и същият е изпратен и доставен на всички съсобственици на имота – писмо изх.№ 94-00-2826/17.09.2025 г./ л.41- 43 от делото/. Срещу констативен акт № 4/11.09.2025 г. са постъпили възражение, едно от съсобствениците П. Г. Г. и М. А. Г./ л.44-46 от делото/. В това възражение се сочи, че това преди е било външна тоалетна, но т.к. в имота не е живяно след 2014 г., през 2024 г. в една от къщите е направена вътрешна тоалетна, но т.к. има необходимост и от външна тоалетна, то такава е „възстановена в нов европейски облик“ на мястото на „старата рухнала тоалетна“. Второ възражение срещу констативен акт № 4/11.09.2025 г., е подадено и от Г. Д. И., дъщеря- пълномощник на С. П. Д. и от М. Г. Л./ л.47-55 от делото/, в което се излагат същите доводи, че е имало на това място стара тоалетна, „ но се е сринала..“, „ нормално е новата конструкция на външната тоалетна да е масивна..“. Кметът на община Вършец е отговорил на подадените възражение – писмо изх.№ 9400-3050/01.10.2025 г./л.57-60 от делото/, където са посочени отново разпоредбите на ЗУТ, които следва да бъдат спазени и посочил, че съгласно тях, „..изградената масивна външна тоалетна, подробно описана в констативен акт № 4/11.09.2025 г., е в нарушение на цитираните разпоредби на Закона за устройство на територията, представлява незаконен строеж, който също така е неподходящ по местоположение и подлежи на премахване. Съгласно изложеното преписката продължава с издаване на заповед за премахване на незаконният строеж.“ След което на 10.10.2025 г. кметът на община Вършец издал заповед № 350, оспорена в настоящото производство, в която са описани констатациите в констативния акт от 11.09.2025 г. Посочено е, че по информация на С. П. Д. и дъщеря и Г. Д. И., строежът е изпълнен през 2024 г. Отново са посочени установените факти за строежа, така както са посочени в констативен акт № 4/11.09.20245 г.. Строителството е в нарушение на чл .148 от ЗУТ, също така тоалетната е разположена на по- малко от 3 м от общата граница на ПИ с идентификатори 22747.501.148 и 22747.501149 по кадастралната карта на [населено място], община Вършец, което е в нарушение на чл.47, ал.2 от ЗУТ, нарушени са и чл.46, ал.1 и чл.87, ал.1 от ЗУТ. За описаната в констативен акт от 11.09.2025 г., външна тоалетна няма представени никакви строителни книжа, поради което на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на собствениците да премахнат незаконния строеж „Масивна външна тоалетна“, в 30 дневен срок от влизане на заповедта в сила. Заповедта е изпратена и връчена на собствениците, видно от приложени писмо изх.№ 9400-3293/16.10.2025 г. и известия за доставка/ л63- 65 от делото/. На 30.10.2025 г. от пълномощника адв.Св.Ц. по пощата до АдмС Монтана е изпратена жалба от името на С. П. Д. и М. Г. Л.. Оспорващите страни и в жалбата и в с.з. чрез пълномощника адв.Св€Ц. изразяват становище, че т.к. на това място е имало някога тоалетна, то те само са я „възстановили“, не се оспорва факта, че това е сторено през 2024 г. По искане на оспорващата страна е разпитан и извършилия строително- монтажните работи свидетел Й. М. Д., който в с.з. на 17.12.2025 г. заяви, че през 2024 г. са правени подобрения в къщата. Потвърди, че на това място е имало стара тоалетна от дъски, която е на около 20 см. от оградата със съседния имот, който пустее, впоследствие твърди, че оградата е на 50-60 см/л.95 от делото/. За извършеното сочи: „ Цялата се беше разрушила надолу, просто изкопан трап около 1 метър и го изкопахме с моя син, четвъртосахме го и го иззидахме с блокчета и отгоре бихме плоча и дигнахме нагоре да е по –съвременно…“/л.94 от делото/ Свидетелят сочи също, че в имота не е живяно повече от 10 години, когато през 2024 г. са отишли със сина „ изхвърлили всичко“, сочи също, че в къщата има вътрешна тоалетна. В хода на производството е назначена съдебно- техническа експертиза, от представеното заключение и допълнително такова от вещото лице инж.К.Б., се сочи, че „ извършените през 2024 г. дейности имат характера на ремонт, като не е налице промяна в принципа на работа, местонахождението или предназначението на съоръжението, поради което не възниква задължение за привеждането му в съответствие с изискванията на чл.87 от ЗУТ.“ В с.з. на 18.03.2025 г. вещото лице изрично заяви, че извършените строително- монтажни работи представляват“ текущ ремонт“ и „ не е променена конструкцията“. Като на въпроса как е установила тези факти, същото заяви, че това е нормално предположение. При осъществяване на служебна проверка за законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК съдът намира следното. Съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на община Вършец е овластен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от шеста категория или части от тях на територията на общината, поради което се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Строеж или част от него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заповедта е и мотивирана, посочени са в нея фактическите и правни основания за издаването, в съответствие с нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима с оглед препращащата разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: да е налице строеж и строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай тези релевантни факти са налице. Отразеният в констативния акт строеж „масивна външна тоалетна“, макар да е изградена на мястото на някога съществуващата външна тоалетна, която безспорно е рухнала и не е функционирала повече от 10 години, е изградена без строителни книжа. Видно от законовата разпоредба, за квалифициране на строежа като незаконен е достатъчно да е налице само една от двете хипотези - липса на одобрен проект или липса на разрешение за строеж. В настоящият случай няма никакви строителни книжа, доколкото по време на проверката служителите по контрол на строителството на територията на община Вършец не са установили наличие на документи, удостоверяващи законността на строежа. Строителни книжа за обекта не са представени и от оспорващите, в чиято тежест е да докажат наличието на такива, при предоставена, както от административния орган, така и от съда възможност. Не се доказа и изразеното становище, че не е безспорно установено разстояние не по-малко от 3 м от общата граница със съседния [имот номер], което е в нарушени на чл.47, ал.2 от ЗУТ. Съдът не споделя изразените доводи за съществени нарушения на административно производствените правила, т.к. страните са подали възражения, които са обсъдени и отхвърлени, установени са всички относими факти и обстоятелства, поради което по разбиране на настоящия състав актът е издаден при напълно изяснени относими факти и обстоятелства, същите се подкрепят както от оспорващите в техните възражения, така също и от показанията на техния свидетел. Съдът не споделя и не кредитира становището на вещото лице, че извършеното е текущ ремонт, че не е променена конструкцията, т.к. това становище не е съобразено със определенията, съгласно §5, т.42, 43 и 44 от ДР на ЗУТ. От приложените множество снимки от самите оспорващи, е видно, че на въпросното място преди 2024 г. има само купчина дъски, а при проверката през 2025 г. е установена“масивна постройка“, като такава не е отразена и на представените извадка от карта и скица от 2023 г. за поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] /л. 30 и л. 55 от делото/. Спазени са процесуалните правила за издаване на заповедта, издадена е в съответствие с чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството на територията на община Вършец. Заповедта е постановена и в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Безспорено, съгласно заявеното от оспорващите страни през 2024 г. е „Възстановена старата рухнала тоалетна в нов европейски облик“ ; „ напълно естествено и нормално е новата конструкция на външната тоалетна да е масивна и да изглежда прилично..“, както и че не е възможно да е на разстояние „ на по- малко от 3 м от общите граници“, както и, че за изграждането и липсват каквито и да било документи. Изложеното в писмените бележки относно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ е относно временни, а не както се твърди външни тоалетни. Няма спор, че изграденият строеж представлява второстепенна постройка от допълващото застрояване, съгл. чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, като по своето предназначение е тоалетна, с размери: 2.00/210, кота стреха 2.80; стени тухлена зидария, двускатен покрив- дървена носеща конструкция и е покрита с керамични керемиди. Построен на северозападната границата на поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], община Вършец. Не се спори, а и в оспорената заповед е посочено, че процесният строеж е шеста категория. Видът на обекта – масивна външна тоалетна, за което по делото няма спор, го определя като допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ, като предвид предназначението му, следва да е разположен поне на 3 м. от границите на имота, съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. Безспорно е установено, че строежът е на границата със съседния поземлен имот с [идентификатор], завършило с издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се изисква издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, като се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа /чл. 147, ал. 2 от ЗУТ/. За изградената „масивна външна тоалетна“не е представено разрешение за строеж, като тезата на защитата е, че се касае за ремонт на съществуваща преди външна тоалетна и за този строеж неприложима е сега действащата нормативна уредба. Недоказано остана твърдението, че се касае за един и същ строеж, който само е ремонтиран и разпоредения за премахване, доколкото административният орган е установил, че е изграден нов строеж от тухли и двускатен покрив, очевидно конструкцията е различна. Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че по нито една от действалите наредби за правила и норми за застрояване /Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. 1995 г. / - чл. 121, ал. 1, Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. 2001 г. / - чл. 113, ал. 2, не се допуска допълващото застрояване да е на разстояние по-малко от 3 м. от странична регулационна граница. На самата граница е допустимо такова застрояване само ако покрива калканна стена на сграда в съседния имот. Местоположението на строежа, което в съвкупност с липсата на разрешение за строеж, каквото се изисква, е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на заповедта. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че правилно е определен в оспорената заповед периодът на изграждане на строежа 2024 г., и от показанията на свидетеля се установява, че строежът е извършен през 2024 г.. Съдът не кредитира показанията и заключението относно факта, че не е изграден нов строеж, а е ремонтирана старата тоалетна, която е съществувала в имота преди много десетилетия, тъй като същите противоречат на всички останали писмени доказателства, установяващи изграждането на съвсем нов строеж, а не ремонт на съществуващ обект. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с целта на закона, а именно за отстраняване на незаконен строеж, като съдът намира, че са спазени и принципите на съразмерност и истинност по чл. 6-7 от АПК, в хода на производството са събрани всички доказателства, а и няма спор, че в имота има изградена вътрешна тоалетна, т.е. има тоалетна която да ползват собствениците. При това положение законосъобразен е изводът на административния орган, че процесният строеж подлежи на премахване. По тези съображения съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от фактическия състав по чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като изпълнен без проектно решение на инженер – конструктор с указания за изпълнението му и без издадено разрешение за строеж, следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. Предвид гореизложеното налага се изводът, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и не са налице основания за отмяната й, съответно жалбата срещу нея е неоснователна, поради което и направеното оспорване следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, на ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.26 евро. Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, , съдът