Решение № 328 от 10.7.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 813/2025 г.

Делото е образувано по предявен иск от А. Г.В. от гр.••••• против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ . Твърди се,че против ищеца е С Постановление за привличане на обвиняем от 21.11.2023 година А. Г. В. е конституиран в процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство № 367 ЗМ 198 / 2023 год. по описа на РУ - Велинград, пр. пр. № 3034 / 2023 год. по описа на РП Пазарджик - ТО Велинград за това, че на 26.04.2023 г. в ••••• в двора на частен имот, негова собственост, находящ се в м. „•••••“ на ул. „ ••••• „ съхранява незаконно добит от другиго /от неизвестен извършител/ дървен материал, а именно 3,72 пр.куб.м. иглолистни дърва от бял бор на стойност 267,84 лева с ДДС, 1,50 пр.куб.м. иглолистни дърва от черен бор на стойност 108 лв. с ДДС, 0,11 пр.куб.м. широколистни дърва от бук, на стойност 12,10 лв. с ДДС, 0,083 широколистни дърва от зимен дъб на стойност 9,13 лв. с ДДС, и 0.083 пр.куб.м, дърва от трепетлика на стойност от 7,30 лв., с ДДС, всичко общо 404,37 лв. с ДДС, като общият размер на незаконно добитите и превозени дърва, ведно с щетата, нанесена на горския фонд е на обща стойност 542,37 лв. - престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 5 от НК, вр. чл. 235, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода,, до 6 години и „ Глоба „ от 1 000 до 20 000 лева.Подържа,че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, за което е бил упълномощен като защитник да представлява и защитава обвиняемия, за което сключили Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и за целта му заплатил изцяло и в брой 100 лева адвокатско възнаграждение за представителството ми. Държавното обвинение внесло Обвинителен акт вх. № 3034 / 2023 год. от 05.02.2024 год., за което беше образувано НОХД № 40 / 2024 год. по описа на PC Велинград, при което първоинстанционният съд с Присъда № 25 от 02.07.2024 год. признал А. Г. В. за невиновен, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 235, ал. 1 от НК, и на осн. чл. 305, ал. 6, във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК му налага административно наказание „ Глоба „ в размер на 500 лв., на осн. чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /съгласно редакцията на закона от ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023./, за това че на 26.04.2023 г. в ••••• в двора на частен имот, негова собственост, находящ се в м. „•••••“ на ул. „ ••••• „ съхранява дървен материал, а именно дървен материал- 0,066 пр.куб.м. широколистни дърва от бук, на стойност 8,12 лв., 0,0605 пр. куб. м. широколистни дърва от зимен дъб на стойност 7,45лв. и 0.077 пр.куб.м, дърва от трепетлика на стойнос 8,13лв., съхранявал-немаркиран материал с производствена марка, нарушение на чл. 213, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за горите. На осн. чл. 20, ал. 3 от ЗАНН отнет в полза на държавата дървен материал - 0,066 пр.куб.м. широколистни дърва от бук, на стойност 8,12 лв., 0,0605 простр. куб. м. широколистни дърва от зимен дъб на стойност 7,45 лв. и 0.077 пр.куб.м, дърва от трепетлика на стойност от 8,13 лв., съхранявани от подсъдимия. На 12.07.2024 год. депозирал Въззивна жалба против Присъда № 25 от 02.07.2024 г. по НОХД № 40 / 2024г. на PC Велинград, в частта, с която на А. В. е наложено административно наказание „Глоба“ от 500 лв. по административен ред и отнет в полза на държавата дървеният материал като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. А така също, че е нарушен закона, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо На 12.07.2024 год. РП Пазарджик - ТО Велинград също протестира на основание чл. 360, вр. с чл. 359, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 334, т. 2 от НПК с Протест до ОС Пазарджик срещу първоинстанционната Присъда като неправилна и необоснована, а оттам и като незаконосъобразна молейки Окръжен съд Пазарджик да отмени оправдателната Присъда и да постанови нова Присъда, с която да признае и осъди подсъдимия А. Г. В. за виновен в престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, като му наложи предвидените в НК наказания. Относно постъпилия Протест на РП Пазарджик - ТО Велинград депозирах подробно Писмено възражение, касаещо подробно изложени правни доводи за неоснователността и незаконосъобразността на представителя на държавното обвинение, с което депозирахме искане през въззивната инстанция да се остави без уважение Протеста на РП Пазарджик - ТО Велинград и да се потвърди оправдателната Присъда като правилна и законосъобразна и в консенсус с материално и процесуално - правните ни норми. За въззивното производство подсъдимият В. отново ме упълномощи да го представлявам и защитавам пред ОС Пазарджик, като сключихме Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и ми заплати в брой 500 лева адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание представителят на ОП Пазарджик заяви, че поддържа Протеста и разви доводите си. В хода на съдебните прения прокурора посочи, че Присъдата на ВРС е неправилна и незаконосъобразна и помоли за нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна. При тези обстоятелства считам, че направените разноски и пред въззивната инстанция от подсъдимия В. следва да му бъдат възстановени като се приеме, че са в пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл 4 от ЗОДОВ. Окръжен съд Пазарджик с Решение № 173 / 26.09.2024г. потвърдил изцяло Присъдата на ВРС като съображенията на въззивния съд са, че Присъдата е правилна, обоснована, законосъобразна и не са допуснати нарушения на процесуално- правните норми. Така през времето на цялото досъдебно производство, което неоснователно се водеше срещу него за нещо, което не е извършил, бил изключително притеснен. В самото начало при задържането му изпадна в много ••••••••••••, беше много •••••••••••••• да не бъде вкаран в затвора за нещо, което не е извършил за повдигнатото му тежко престъпление и предвиждащата се огромна парична глоба. Изживял изключителен стрес; ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Твърдим, че травмиращото въздействие на наказателното преследване значително е влошило здравословното му съС.ие - което е отключено и ••••••••е, проявило се в заболяване "••••••••••••". В резултат на много стрес и страдания от наказателното преследване не се чувствал добре физически и емоционално. Престанал да се храни редовно за дълъг период от време и е бил лишен от обичайния си начин на живот и т н. Изживеният психологически стрес ще остане до края на живота му. Вследствие •••••••••••••• се е отключило и появило това ••••••••е - ••••••••••••••••••• което довело до операция и продължаващо лечение и към настоящия момент. В тази връзка желаем за назначаване на СМЕ като вещото лица да даде заключение за наличие на причинно - следствената връзка със заболяването и незаконното обвинение. Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Р-е № 427/16.06.201 Ог. на ВКС по ГД № 273/2009г., III ГО, ГК, Р-е № 457/25.06.201 Ог. на ВКС по ГД № 1506/2009г., IV ГО, ГК). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки. Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания - Р-е № 223/04.07.2011г. на ВКС по ГД № 295/201 Or., IV ГО, ГК; Видно от горното изложение ищецът претърпял неимуществени вреди, във връзка с воденото срещу него наказателно дело, които оценяваме в размер на 35 000 лева. Предвид на изложеното счита, че е налице правният интерес от завеждането на настоящата искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство № 367 ЗМ 198 / 2023 г. на РУ - Велинград, пр. пр. № 3034 / 2023 г. на РП Пазарджик - ТО Велинград За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като считаме, че именно и претендирания размер от 35 000 лева е едно справедливо обезщетение. Според константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени ( Р-е № 427/16.06.201Ог. по ГД № 273/2009г., на ВКС, III ГО, Р-е № 457/25.06.201 Ог. по ГД № 1506/2009г. на ВКС, IV ГО, и други). В наказателното производство водено срещу ищеца са направени разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 600 лева, като плащанията са удостоверени с Договори за правна защита и съдействие и представени по делото. Съгласно трайната съдебна практика Р-е № 126/10.05.20 Ог. на ВКС по ГД № 55/2009г., IV ГО; Р-е № 355/03.08.201Ог. на ВКС по ГД № 1651/2009г. на III ГО и много други - разноските, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за осъществяване на защита в наказателни производства приключили с оправдателна Присъда, представляват имуществена вреда и подлежат на обезщетяване, като се присъждат и законните лихви върху вземанията за обезщетения като лихвата следва да бъде присъдена от датата на постъпване на Исковата молба в съда. Макар подсъдимият да е знаел, че е невинен, през целият период, през който продължило наказателното преследване срещу него той бил напрегнат и изключително притеснен, защото никога до процесната дата, когато е бил задържан от служители на РУ Велинград не е бил подлаган на такива изпитания и не е бил задържан в полицейски участък. Моли да се постанови Решение, с което да се уважат предявените искове като се осъди Прокуратурата на Република България гр. София, представлявана от Главния прокурор да заплати на А. Г. В. сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уронена чест и достойнство от неправилно повдигнатото и поддържано обвинение по ДП № 367 ЗМ 198/ 2023 г. по описа на РУ - Велинград, пр.пр. № 3034 / 2023 год. по описа на РП Пазарджик - ТО Велинград без съобразяване с оневиняващите го доказателства и несъставомерността на деянието, ведно със законната лихва от датата на забава по чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на съдебното Решение от 26.09.2024 г. до датата на завеждане на настоящата Искова молба - 05.10.2025 г., в размер на 4 969,27 лева,както и законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди и законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В конкретния случай по делото не се установява, каквото и да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като доверителят му е оказал пълно съдействие на разследващите органи, дал е подробни обяснения за случилото се. Представителят на държавното обвинение е трябвало внимателно да обсъди и анализира безпристрастно всички правнорелевантни факти, да се запознае със съдебната практика, с точното значение на законовите разпоредби, за които според прокуратурата В. е бил нарушил и да прекрати образуваното досъдебно производство, за да се избегне причиняването на допълнителни неимуществени вреди и за имуществените, които безспорно му са причинени от прокуратурата с ангажирането на адвокатска защита. Претендира присъждане и на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса, както и да присъдите разноски по делото, в полза на упълномощения от него адвокат, същите дължими се по силата на закона - чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като определите същите съобразно и пропорционално на уважената част от иска.Сочи доказателсдтва и прави доказателствени искания. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ . Ответника оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по основание и размер и поддържа,че посочените от ищеца на 20.11.2025 г. в 15:25:53 ч. неимуществени вреди не са пряка последица от действия на Прокуратурата на Република България.Излага доводи по допустимостта и основателността на предявения иск по съображения подробно изложени в писмения отговор. Излага становище по направените доказателствени искания,като подържа искането за приобщаване на НОХД№40/2024г-. по описа на РС Велинград и ВНОХД№635/2024г. по описа на ОС Пазарджик ,а по отношение на останалите искания се противопоставя. Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе съдът прие за установено следното от фактическа страна. Ответникът в отговора на исковата молба ,в хода на производството по делото и в хода по същество,не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства във връзка с воденото против ищеца наказателно производство. С оглед но това съдът приема за установено по делото,че против ищеца е водено разследване по досъдебно производство №3034/2023г.по описа на РП Пазарджик,ТО Велинград и на 21.11.2023г.му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.235,ал.2 от НК.На 05.02.2024г.е внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД 40/2024г.по описа на РС Велинград,по което са били проведени 4 съдебни заседания.Не е спорно по делото,че против ищеца е била постановена оправдателна присъда №25 от 02.07.2024г.,представена като доказателство по делото,като е оправдан по повдигнатото му обвинение и на осн.чл.305,ал.6 от НК във вр. с чл.301,ал.4 от НПК му е наложено административно наказание „Глоба“ в р-р на 500лв. на осн.чл.266,ал.1 от ЗГ.На осн.чл.20 ,ал.3 от ЗАНН е отнето в полза на Държавата дървен материал- 0,066куб.м. широколистни дърваот бук,на стойност 8,12лв. ,0,0605пр.куб.м. широколистни дърва от зимен дъб на стойност 7,45лв. и 0,077пр.куб.м. дърва от трепетлика на стойност от 8,13лв. съхранявани от подсъдимия.. Присъдата била обжалвана от ищеца и по депозираната от него въззивна жалба в частта, с която на А. В. е наложено административно наказание „Глоба“ от 500 лв. по административен ред и отнет в полза на държавата дървеният материал като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. На 12.07.2024 год. РП Пазарджик - ТО Велинград също протестира на основание чл. 360, вр. с чл. 359, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 334, т. 2 от НПК с Протест до ОС Пазарджик срещу първоинстанционната Присъда като неправилна и необоснована, а оттам и като незаконосъобразна молейки Окръжен съд Пазарджик да отмени оправдателната Присъда и да постанови нова Присъда, с която да признае и осъди подсъдимия А. Г. В. за виновен в престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, като му наложи предвидените в НК наказания. С Решение № 173 / 26.09.2024г. ОС Пазарджик потвърдил изцяло Присъдата на ВРС като съображенията на въззивния съд са, че Присъдата е правилна, обоснована, законосъобразна и не са допуснати нарушения на процесуално- правните норми.Решението не е подлежало на обжалване и е влязло в сила на 26.09.2024г. Като свидетели по делото са разпитани Ф.К. и М. С.. Свид. К.: установява,че познава А., почти цял живот са работили заедно и са израснали заедно. От 5 – 6 години работят заедно в •••••••••••••••••••,като добиват дървен материал. Той му казал, че след добива на тези дърва са го набедили, че са били нелегално. Те били ги добили тези 10 кубика дърва с документ, с кола „•••••“ и го набедили, че дървата били незаконни. Това момче се притеснило и го закарали в полицията,където мисли, че е лежал 24 часа.Оттам му казали, че ще лежи в затвора 5 – 6 години и глоба от 1000 до 5000 лв., даже и нагоре 20 000 лв. Човекът се притеснил. Бил учтив преди, този човек направо се съсипа. Сутрин като се виждали казвал: „не ми се живее, тези хора ще ми вземат къщата, ще ме вкарат в затвора“.Той го успокоявал и му казвал, че са добили дървата с труд. Те цял живот не са имали разправии с полиция,но това момче се притеснило. В края на април и началото на май 2023 г., преди Гергьовден човекът се бил отчаял. Бил се затворил. И след като минало делото човекът се поболял. Започнал да ходи по болници. В момента •••••••••••••••••••••. Вече 2 години от 2023 г. никъде •••••. Той ходи да му помага. Мисли, че този човек не знае дали ще се оправи. До момента на задържането той не е имал проблеми с полиция. Той го познавал от дете.Не са имали разправии с полиция.Те са •••••••••••••••••.Когато го задържали в полицията казал, че 24 часа не са му давали нито вода, нито храна.Хората там го заплашвали, че ще го вкарат в затвора и ще плаща голяма сума пари. След като го задържали в полицията той се обърнал, станал коренно различен. Не искал да общува нито с него, нито с брат си. Този стрес продължавал от 2023 г. и оттам нататък човекът вече е коренно различен. По едно време даже ми каза, че не му се живее. След 2023 г. година, след задържането оттам нататък този човек тръгнал назад. Разболял се. Той бил здрав човек. Сега в момента е с б•••••••••. Операция му правили в София. В момента го водели ••••••••. Сигурен съм, че преди Гергьовден 2023 г. не е имал оплаквания.. И от тези притеснения и от този стрес започнали тези работи. Преди това не е имал оплаквания. Може би от притеснение и стрес тръгнали тези работи. В показанията си св.М.С. установява ,че са приятели с А. В. и от дълги години се познават.Знае го,като добър човек, скромен,който си изкарва прехраната с добив на дърва. С човека в залата цял живот са по горите. Работят, с това си изкарват прехраната. В един момент го обвиняват в кражба, мисли че преди 2 г. Обвиняват го в кражба на дърва. Говорело се , дошла полиция, арестували го, задържали го в полицията. Той казал, че 24 часа не са му давали вода. Притеснил се този човек, затворил се в къщи. Не излизал. Сигурно тогава е имал адвокат, не знае. От притеснение – той ако е крадец, няма да се притесни. Той се притесни и се разболя от ••••••••••••. Когато му свършило оправдателното дело, от година и половина е болен. Правили му операция. Даже и в момента не се знае дали ще го бъде. На единия ••••••••••••. Не знае какво става. По болници ходи, този човек са з••••••••••. Преди да го арестуват не е имал проблеми, не е бил болен. Бил здрав човек, работлив. След този случай е ••••••••. Той се притеснил и му открили ••••. Той не се и хранел. Щом са му намерили тази болест той не се хранел. Не излизал, притеснявал се. Заплашвали са го полицаите, че ще го вкарат в затвора и да му искат пари 15 000 – 20 000 лв. му бяха казали, че ще плаща.Той казвал: „те ще ми вземат къщата“. Той е •••• човек. Той не е бил никога в полицията. Никога не е имал проблеми цял живот. Скромен, услужлив, работлив човек, добър човек. В момента зет му и дъщеря му се грижат за него. Те го карат по болници. И приятели му помагали. В Панагюрище му направили операцията. Преди да го арестуват нямал заболявания. Може да имал някакви болежки като настинки. Не знам да е имал сериозни заболявания. По делото е допусната и изслушана СМЕ от в.л. П.М. от заключението на което се установява, че между развилото се ••••••••е у ищеца В. и стреса от воденото наказателно производство срещу него не съществува пряка причинно-следствена връзка. Няма медицински данни, които да сочат такава връзка. Това, което е известно до този момент в медицината е, че стресът активира различни механизми в организма чисто хормонално, което води до повишено отделяне на стресови хормони, които от своя страна потискат имунния отговор, имунната система извършва надзор върху потенциално •••• клетки и ги унищожава чрез клетъчния имунитет, т.нар. натурални убийци клетки – лимфоцити и по този начин осъществява един надзор върху потенциално малегнизирали клетки, които в организма могат да се срещат и се срещат в резултат на различни въздействия. От друга страна стресът води до едно поведение, което е рисково. Хроничният стрес води до едно по-рисково поведение в чисто здравен аспект, свързано с нездравословно хранене, повишена консумация на алкохол, тютюнопушене, физическа активност. Комплексът от тези фактори могат да повлияят, но не възникването, а развитието и прогресията на едно такова заболяване. По отношение на установените етиологични фактори това, което е съществено, те също са описани, това е възраст над ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Всичко това и разбира се обездвижването води в медицинските студии, които са правени в тази насока до етиологичен основен, доказан рисков фактор за развитие на точно този вид ••••. В.л. д-р М.: -допълва,че от представената справка от РЗОК, която отразява осъществената медицинска дейност на ищеца и оттам е видно, че той е бил в добро здравословно съС.ие до месец септември 2024 г., когато е направена първата хоспитализация по отношение на едно кървене от долния гастро-интестинален тракт в „Хигия“, след което е проведена диагностична колонскопия с ••••••••••••••••. Също така В.л. допълва ,че стресът е разнородна категория ,т.е той може да бъде с произход от воденото срещу него наказателно производство, така също битов, социален и всякакъв друг вид, т.е. ние не можем медицински да отдиференцираме, че видите ли, че само стресът е довело да развитие, както казах няма пряка причинно-следствена връзка. Това е медицински невъзможно. Същият е заявилб отново,че: основните рискови фактори те са изброени и той отговаря на няколко от тях. Има първо възрастта, второ – при всички положения, в този случай, на базата на ••••••••••• изследване, което е направено и след това е коригирано в МБАЛ „Уни Хоспитал“. Той е имал ••••••••••••••••••••••• Известно е, че тези заболявания се развиват подмолно, т.е. когато той е диагностициран, той е в ••••••••••• по международната ••••••, което значи •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, което предполага време за развитието на този процес. Не се касае за остро заболяване, поради което съвременното разбиране, че ••••••••••• трябва да се приемат като хронични такива. Ангиогенеза - това означава ••••те клетки, които се отличават с бурен метаболизъм, т.е. те бързо нарастват, много често се делят, много повече от нормалните клетки, затова са необходими хранителни вещества. Те си произвеждат кръвоносните съдове, те генерират кръвоносни съдове. Това е процес, който се нарича ангиогенеза, т.е. от кръвоносен съд и създаването на кръвоносен съд, за да си подсигурят достатъчно количество кръв. Като доказателства по делото са изискани и приложени НОХД№40/2024г. по описа на РС Велинград и ВНОХД№5635/2024г. по описа на ОС Пазарджик. С оглед на горната изложена и приета за установена по делото фактическа обстановка,от правна страна,съдът приема,че предявеният иск е частично основателен. Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 предл.първо от ЗОДОВ,за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни от ищеца в резултат на повдигнато обвинение за престъпление,за което впоследствие е постановена оправдателна присъда. За да се приеме,че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици,като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение,по което лицето впоследствие е оправдано. В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете,които в случая се свеждат до размера на предявения иск и до липсата на пряка причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и неимуществените вреди,които ищецът твърди,че е претърпял. Съгласно чл.2 ал.1 т.3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано,какъвто е и конкретният случай. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Отговорността по ЗОДОВ е обективна,следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган. Предвид изложеното съдът приема,че е установено наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3, предл.първо ЗОДОВ,а именно повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда. При това положение съдът приема,че отговорността на Държавата да репарира нанесените на ищеца вреди е ангажирана по безспорно установен начин. Предмет на делото е определяне на справедлив размер на обезщетението съответстващ на действително претърпяното от ищеца увреждане вследствие на осъщественото по отношение на него наказателно преследване. Съдът цени и кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.Същите,макар и не напълно конкретни,анализирани в съвкупност установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди именно в резултат на воденото против него наказателно производство. Спорен по делото е въпроса за размера на дължимото в полза на ищеца обезщетение. При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на воденото производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение. В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед свидетелските показания ,съдът приема,че в резултат на воденото наказателно производство ищецът е изживял негативни усещания притеснения,че ще бъде злепоставен пред семейството си,че ще бъде осъден без вина.Вследствие на това той видимо отслабнал,станал затворен ,не искал да общува.Съдът приема за доказано по правилата на житейската логика,че през цялото време на наказателното производство,ищецът е бил принуден да понася тежестта на наказателната репресия,изразяваща се в неудобства свързани със необходимостта да се явява пред разследващите органи,в проведените общо 4 съдебни заседания пред съответните съдебни инстанции,да изпитва срам и страх,че може да бъде осъден и след осъждането си ,че присъдата няма да бъде отменена. При това положение съдът счита,че справедливият размер на. обезщетението е 10 000,00лв.За да определи именно този размер, съдът взема предвид обстоятелството,че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 293а,което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК,но в същото време за него е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация.Съдът взема предвид,че наказателното производство в двете му фази е продължило от повдигане на обвинението против ищеца на 02.02.2017г.до постановяване на окончателното решение на ВКС от 07.05.2020г.,с което оправдателната присъда е оставена в сила,или три години и три месеца,през което време ищецът е изпитвал страх ,че може да бъде осъден,без да е виновен и този страх се е засилил след постановяване на осъдителната присъда от районния съд.Съдът взема предвид претърпените от ищеца неимуществени вреди -притеснения,че ще бъде злепоставен пред семейството си,че ще бъде осъден без вина,вследствие на което той видимо отслабнал,станал затворен ,не искал да общува.Същите обаче са типични и не надхвърлят обичайните такива,които лицата ,против които се води наказателно преследване понасят..В хода на производството по делото се доказаха твърденията на ищеца,че воденото наказателно преследване против него станало обществено доС.ие,което накърнило неговото лично достойнство,доброто му име и репутацията му в обществото,както и че това станало причина негови приятели и близки да се отдръпнат от него и да проявят недоверие към него като към човек преследван за извършване на престъпление. Не на последно по значение място при определяне на размера на обезщетението,съдът съобразява заключението по допуснатата и изслушана по делото СМЕ от в.л. П.М. от което се установи по категоричен начин,че липсва причинно-следствена връзка между евентуално претърпения стрес и здравословното съС.ие на ищеца ,която е основната теза на ищцовата страна свързана с претенцията за обезщетяване.В тази насока не се установи и доказа,че преживяната емоционална травма е отключило и появило това ••••••••е - ••••••••••••••••••• което довело до операция и продължаващо лечение и към момента. В този смисъл в.л д-р.М. установява,че това е медицински невъзможно ,като основните рискови фактори те са изброени и той отговаря на няколко от тях- първо - възрастта, второ – на базата на ••••••••••• изследване, което е направено и след това е коригирано в МБАЛ „Уни Хоспитал“,той е имал ••••••••••••••••••••••• Освен това е известно е, че тези заболявания се развиват подмолно, т.е. когато той е диагностициран, той е в ••••••••••• по международната ••••••, което значи ••••••••••••••••••••••••• Предвид изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер от 5 112,92. евро (10 000 лв) ще съставлява справедливо финансово компенсиране на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство за извършване на престъпление по чл. 235 от НК по досъдебно производство №З67ЗМ/2023г. по описа на РУ Велинград,пр.пр-ка №3034/2023г. по описа на РП Пазарджик –ТО Велинград , по което е бил оправдан с влязла в сила присъда ,като на осн.чл.305,ал.6 във вр. с чл.301,ал.4 от НПК му е наложено наказание „глоба“ в р-р на 500лв. на осн.чл.266,ал.1 от ЗГ. Обезщетение в по-голям размер не би съответствало на установените по вид, характер, продължителност и интензитет неимуществени вреди, претърпени от ищеца и би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване. Над размера от 10 000,00лв. равностойността на 5 112,92евро до претендирания размер от 35000,00лв.равностойността на 17 895,22евро , предявения иск се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен. С оглед основателността на главния иск,основателен се явява и акцесорния по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД ,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение-26.09.2024г.до предявяване на исковата молба 06.10.2025г. в р-р на сумата от 1342,57лв.,равняваща се на 686,45евро изчислена по служебен почин на съда по реда на чл.162 от ГПК , като до пълния претендиран размер на сумата от 4 969,27лева равностойността на 2 540,75евро иска следва да се отхвърли ,като неоснователен.Като акцесорен се явява основателен и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената глбавница ,считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ,същият е доказан по основание и в пълния му размер.Разходите за адвокатска защита по повод на повдигнатото незаконно обвинение съставляват имуществена щета - загуба за направилото ги лице и ищецът установи, че е заплатил такива в размер на 600 лв. равностойността на 306,78 евро на л. 31,32 от делото са приложени заверени преписи от договори за правна защита и съдействие, с които е уговорено възнаграждението с упълномощения от ищеца А. В. адвокат и в самите договори е отразено заплащането му с посочване датата, на която са извършени. Обезщетението за имуществени вреди също не следва да се намалява и се дължи заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 06.10.2025 г. до окончателното плащане на сумата. По разноските: С оглед изхода на делото основателно при условията на чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ се явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените от него съдебно деловодни разноски,които изчислени пропорционално на уважената част от исковата претенция, възлизат на 6лв. представляващи платената държавна такса. Ответникът дължи и плащане на възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. В случаят то следва да се определи по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, както е поискано от ищеца но е в размер на 1340лв. с равностойност 685,13евро , което е съобразено с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 3 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съразмерно с уважената част на иска. Предвид направеното искане адвокатското възнаграждение ще следва да се присъди в полза на процесуалния пълномощник на ищеца адв.Р.А. от ПАК съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Воден от горното Пазарджишкият окръжен съд