Решение № 4455 от 28.9.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4480/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. К., ЕГН ••••••••••, против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 12, ал. 1 и сл. от НСОРЗ, вр. с чл. 245 КТ и 128 КТ, и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2684.71 евро - главница, съставляваща разликата между изплатеното и дължимо допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2024 г. и за всички 12 месеца от 2025 г.; сумата от общо 390.06 евро - представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка главница, за периода от 20.07.2024 г. – 01.06.2026 г., ведно със законна лихва всяка главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2026 г., до окончателното й изплащане. С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2026 г., поради частични откази от предявените искове, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца: сумата от 2619.74 евро - главница, съставляваща разликата между изплатеното и дължимо допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2024 г. и за всички 12 месеца от 2025 г.; сумата от общо 375.56 евро - представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка главница, за периода от 20.07.2024 г. – 01.06.2026 г., ведно със законна лихва всяка главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2026 г., до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че през периода ••• - 18.12.2025 г. ищецът * като ••• при ответника по трудов договор. По – конкретно сочи, че първоначалният Трудов договор № ••• бил сключен на основание чл. 111 КТ, при непълно работно време (4 часа), тъй като по същото време ищцата работила по основен трудов договор като ••• с трето за спора лице, като със Заповед от •••, той бил прекратен, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните. На ••• е сключен нов Трудов договор № ••• с ответника, със същия предмет, но вече на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ като основен (единствен) договор, с краен срок 10.09.2026 г. и пълно работно време 8 часа. Сочи, че било определено почасово основно трудово възнаграждение в размер на 7.81 лева на час и допълнително трудово възнаграждение с поС.ен характер 0.6 % от основното възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит. С допълнително споразумение № ••• основното трудово възнаграждение е увеличено на 9.09 лева на час, без промяна в другите условия на договора. Твърди още, че независимо от представяне на всички поискани документи, вкл. трудова книжка и разпореждане от НОИ за пенсиониране, от ответника, същите не са взети предвид и в трудовия договор от •••, неправилно е вписан само трудовия стаж на ищцата по предходния трудов договор за ••• – 2 г. 07 м., вместо действителния й трудов стаж от 41 години, съгласно представените документи. Поради тази неточност за продължителен период от действие на трудовото правоотношение, тя била ощетена от допуснатата грешка в трудовия договор, като й се начислява клас ДТВ за прослужено време в намален размер – първоначално 1.2 %, впоследствие 1.8 % върху основната заплата. Сочи, че със Заповед № ••• работодателят изрично признавал, че въз основа на прослужено време от 41 г., 10 м. и 26 дни на ищцата се дължи допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и разпорежда то да й се изплаща в размер на 24.6 % от основната заплата, считано от 01.10.2025 г., като за м.10, м.11 и м.12 то било начислено и изплатено в по-високия размер. За изминалия период от началото на възникване на трудовото правоотношение, ответникът отказвал да преизчисли и изплати разликата от неправилно определеното ДТВ с аргументи, че ищцата не е представила своевременно необходимите документи за трудов стаж. Предвид изложеното, искането е да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Излага, че нито при първоначалното назначаване на ищцата на трудов договор, нито при сключването на последващия трудов договор, ищцата е представила, каквито и да било документи, доказващи продължителността на трудовия стаж и професионален опит, придобит от нея, вкл. не била представила трудова книжка при назначаването си, както и към датата на прекратяването на договора. Твърди, че между страните е водена кореспонденция, посредством която са й разяснени от ответника предпоставките за признаване на придобит трудов стаж и професионален опит, въз основа на който да й бъде начислено и изплащано допълнително възнаграждение на това основание. В резултат на тази кореспонденция, ищцата представила Разпореждане от НОИ, прието с вх. № ••• от ответника – *, който бил първият момент, в който ищцата представила доказателства, удостоверяващо продължителността на трудовия й стаж, поради което и работодателят своевременно постановил Заповед № •••, с която наредил, считано от 01.10.2025 г. на ищцата да бъде начислявано и изплащано допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в увеличен размер. Поддържа, че ищцата не е изпълнила своевременно своето задължение да представи документите, удостоверяващи стажа си, поради което не следва да черпи правата от собственото си бездействие. От друга страна, след представянето на необходимите писмени доказателства на 19.09.2025 г., ответникът незабавно е започнал да начислява и изплаща съответното възнаграждение към всяко месечно трудово възнаграждение на ищцата, считано от октомври 2025 г. С оглед гореизложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № •••, по силата на който ищцата заемала длъжността „•••“, прекратен със Заповед от •••, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните; между страните е сключен нов Трудов договор № ••• от •••, с краен срок 10.09.2026 г. по силата на който ищецът заема длъжността „•••“ на своята * А. Н. К., както и, че със Заповед от •••, считано от 01.10.2025 г. на ищеца се заплаща ДТВ за ТСПО в размер 24.6 %. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 13.08.2026 г./. Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства. От приетия като писмено доказателство по делото – Трудов договор № ••• /л.9/ се установява, че ищцата е сключила с ответната Община, трудов договор на длъжност „•••“ в подкрепа на * си А. Н. К.. Трудовият договор е сключен, на основание чл. 111 КТ във вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, при непълно работно време (4 часа), с основно месечно трудово възнаграждение, изчислено на база почасова ставка в размер на 4.70 лв. на час, с допълнително възнаграждение с поС.ен характер – 0.6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит. Страните не спорят и, а и от приетите като писмени доказателства по делото, се установява, че със Заповед № 410/••• /л.8/, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – поради постигнато взаимно съгласие на страните, считано от 01.06.2024 г. е прекратен Трудовия договор от •••, като между страните е сключен нов Трудов договор № ••• от ••• /л.13/, по силата на който ищецът заема длъжността „•••“ на своята * А. Н. К., с краен срок 10.09.2026 г. и пълно работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение, изчислено на база почасова ставка в размер на 7.81 лв. на час, с допълнително възнаграждение с поС.ен характер – 0.6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит. Посочено е още, че А. К. има общ трудов/служебен стаж: 02г., 07м.,00 д., в т.ч. по специалността: 02г., 07м.,00 д. Не е спорно и, че с Допълнително споразумение № ••• към Трудов договор № •••/••• /л.12/, считано от 01.01.2025 г. се е увеличила стойността на основното трудово възнаграждение - на 9.09 лева на час, без промяна в другите условия на договора. По делото като писмено доказателство е приета и Заповед № ••• /л.14/, от Община Пловдив – *, с която, считано от 18.12.2025 г., поради настъпила смърт на ползвателя на * А. Н. К., е прекратено трудовото правоотношение с А. С. К., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. По делото като писмено доказателство е приета и Заповед № 50/15.04.2024 г. /л.10/, издадена от работодателя „А. К. В.“ ЕООД – Пловдив, с която прекратява правоотношението си с А. С. К., на длъжност „•••“, считано от 15.04.2024 г., на основание чл. 326 КТ, поради придобито право на пенсия. Като писмено доказателство по делото /л. 15/ е прието и Разпореждане № •••••••••• за отпускане (изменяне) на пенсия от 08.03.2025 г. 04.2025 г., издадено от НОИ, ТД – Пловдив, на А. С. К., видно от което е преизчислено служебно от 01.04.2025 г., личната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО на А. К., като в същото е посочено, че осигурителния стаж от ІІІ категория труд е 41 г., 10 м., 26 д., за времето от 01.01.2000 г. – 31.03.2024 г. Установява се, че със Заповед № ••• /л.16/ от Община Пловдив, считано от 01.10.2025 г. на ищеца се заплаща ДТВ за ТСПО в размер 24.6 %, съобразно трудовия стаж на А. К. - 41 год., 10 мес., 26 дни – трудов стаж.. Приети са като писмени доказателства по делото и фишове за заплати на А. К.. По делото е приет и списък на необходимите документи за започване на работа като ••• /л.11/, а именно: документ за самоличност /за справка/; автобиография; удостоверение за номер на лична банкова сметка; медицинско свидетелство за започване на работа, ако кандидатът е безработен или *; трудови книжки, ако кандидатът е безработен за изчисляване на трудов стаж и професионален опит; копие от разпореждане от НОИ за годините трудов стаж, ако кандидатът е *; копие на трудов договор, ако кандидатът работи на друго място. По делото като писмени доказателства са приети – Заявление с рег. № ••• /29/ от А. К., депозирано до * на звено „•••“ към Община Пловдив, относно неизплатено възнаграждение, дължимо по трудов договор от •••, с молба същото да бъде преизчислено и да се доплати допълнителното възнаграждение, полагащо й се по договора за периода от 01.06.204 г. – 30.09.2025 г.; Отговор от Община Пловдив с изх. № 307/17.11.2025 г. до ищцата, /л.30-31/, в който е посочено, че е била извършена подробна проверка на личното й трудово досие, като е установено, че не са приложени, каквито и да било документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и професионален опит от нейна страна, а такива били представени с вх. № 142/19.09.2025 г., когато е изготвена заповед за изплащане на ДТВ за придобит трудов страж от 01.10.2025 г.; Отговор с изх. № 336/17.12.2025 г. от ••• – Община Пловдив до ищцата /л.28/ в който е посочено, че е била извършена подробна проверка на личното й трудово досие, като е установено, че не са приложени, каквито и да било документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и професионален опит от нейна страна, а такива били представени с вх. № 172/19.09.2025 г., когато е изготвена заповед за изплащане на ДТВ за придобит трудов страж от 01.10.2025 г.; Заявление с рег. № •••, /32/ от А. К., депозирано до * на звено „•••“ към Община Пловдив, относно неизплатено възнаграждение, дължимо по трудов договор от •••, с приложено към него Разпореждане № •••••••••• от ТП на НОИ гр. Пловдив; Отговор с изх. № 23/26.01.2026 г. /л.34/ от Община Пловдив, че не са налице нововъзникнали обстоятелства, водещи до промяна. Приети са и като писмени доказателства – копия от Трудови книжки на ищцата /л.35-45/. Прието и е писмо – отговор от Инспекцията по труда – гр. Пловдив до ищцата /л.46/. По делото е прието като писмено доказателство и личното трудово досие на ищцата в Община Пловдив /л.64-111/. По делото е изслушано заключение на вещото лице С. К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че разликата между дължимото ДТВ за прослужено време (клас) и изплатеното такова по отделните месеци за периода от 01.06.2024 г. – 31.12.2025 г. е в размер на 5123.77 лева или 2619.74 евро. Вещото лице установява още, че лихвата за забавено плащане, изчислена върху всяка месечна главница, считано от 20-то число на следващия месец до 01.05.2026 г. възлиза общо на 734.54 лева или 375.56 евро. По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля А. Т. М. /* на ищцата/, който заявява, че е наясно с трудовите правоотношения на * му с тази програма на Общината, тъй като самият той е участвал в тази програма и също е бил в трудови правоотношения с Общината. Твърди, че освен това, с * му винаги е присъствал заедно на събитията, които са създавали, прекратявали или променяли трудовите взаимоотношения, както неговите, така и нейните. Твърди, че и двамата са били асистенти на * – * на * му. Сочи, че при постъпването му в тази програма от м.11.2021 г., започнали на трудов договор по 4 часа двамата, тъй като и двамата работили на други трудови договори при други работодатели на по 8 часа. При постъпването им на работа към Общината, подали заявление и двамата, чрез което да кандидатстват, при което им предоставили списък с необходими документи, които трябва да представят: автобиография, документи, които удостоверяват трудовите правоотношения с другите работодатели, трудови книжки, ако са необходими и заедно с всички документи да отидат при тях. Сочи, че там те ги приемат, разглеждат и сключват договора с тях. Твърди, че по едно и също време стартирали с * му трудовите им договори при тях. Занесли документите в сградата на тази Дирекция, която се намира срещу ІV-то Районно в гр. Пловдив, до сградата на църквата „Света Петка“. Освен, че им дали лично какви документи да подготвят, на гишетата, на место, имало и разлепени какви са необходимите документи за кандидатстване, за да може всеки да се запознае с тях и те се запознали и носили такива. Това било 2021 г. След като няколко години били асистенти, твърди, че през 2024 г. * му натрупала пенсионен стаж, при което се пенсионирала и подала заявление към Дирекцията на Общината да бъде назначена от четири часов трудов договор, на осем часов трудов договор, което те уважили. Тя подала заявление, двамата заедно отишли, тя да подпише новия си договор, а той да прекрати неговия и пак носили всички документи, които те им дали на листче и били обявени там. Те съответно пак ги разгледали, взели, каквото им е необходимо. На него му връчили Заповед за прекратяване, а на * му - новия трудов договор. Свидетелят твърди още, че тъй като, през някакво време, те сключили допълнителни споразумения, при едно от тях, които * му сключила впоследствие с тях, * му установила, че трудовият й стаж не е вписан коректно. Споделила му, че при разговори със служителки в Дирекцията, те й казали, че ще направят проверка и евентуално ще я отразят, но така и не се е случило такова нещо. През 2025 г., разбрал, че * му говорила и с Инспекцията по труда, откъдето й казали, да представи на Общината, актуално разпореждане от НОИ за пенсия, което да удостовери новия й трудов стаж, защото всяка година той се актуализирал. Свидетелят твърди, че при подаването на заявление в Общината, имало такова изискване за подаване на такъв документ и те са го спазили, както той бил представил такъв договор при неговото постъпване, така и * му - при първоначалното - представила трудов договор. Впоследствие тя си носила, каквото се изисква – в случая Разпореждането от НОИ, тъй като е *. Твърди, че * му направила опити да комуникира с тях, но получила отказ. Според свидетеля, това бил задължителен документ, който трябвало да се представи, а не пожелателен такъв. Твърди, че е имало и документи, които са носили, но са им ги върнали. Свидетелят обяснява, че служителите разглеждали целият пакет и връщали някакви документи; това ставало „на крак“, а не на гише, тъй като там нямало място, където участниците в програмата да седят и служител от програмата да им обяснява на бюро. Всичко ставало „на крак“ до стената. Сочи, че са им били върнати документите, които те са казали, че не са необходими. * му носила: заявление, пълномощно от ползвателя на програмата, удостоверение, разпореждането от НОИ, че е *, а той носил заявление затова, че желае да си прекрати трудовия договор. Те взели тези документи и му издали Заповед за прекратяване, а на * му - й дали трудовия договор. Според свидетеля, на * му й върнали удостоверението – разпореждането от НОИ, а останалото го приели. Сочи, че това никъде не се отразява - там имало листче с документите и ги сравнявали, ако всичко е наред - придвижват документите, ако нещо не е наред ги връщат. Първоначално им ги върнали, тъй като нямали автобиография. Трябвало да си напишат автобиография от 2021 г. и да я приложат, за да се види, че нещо са работили. Сочи, че за първото, * му представила трудова книжка и копие на трудов договор и те взели копието от трудовия договор. В автобиографията й било писано от коя до коя година, както и по месеци къде е работила, както в нейната, така и в неговата, тъй като свидетелят ги бил писал, като сочи, че там било описано къде е работила * му. Твърди, че в социалната служба, в зависимост от трудовото съС.ие на човека изисквали различни документи. Доколкото последно било написано, че за работещите приемат - копие на трудов договор, за неработещите - приемат копие от трудова книжка, а за *ите - разпореждане. В зависимост от трудовото съС.ие, взимали различни документи. Твърди, че те първия път са носили повече, защото * му е имала и трудова книжка и трудов договор, като те въобще не взели копието от трудовата книжка – през 2021 г., върнали им го и взели само копие от трудовия договор, на който тя работила 2021 г. Твърди, че * му предала Разпореждането, когато вече била *ка през 2024 г., а през 2021 г. * му носела копие от трудовата си книжка и копие от трудовия договор към онзи момент, от които всъщност приели само копието от трудовия договор и върнали копието от трудовата книжка. * му дала разпореждането на служителката, намираща се в общото помещение. Служителката, както всеки път прегледала документите на един импровизиран чин, казала: „това е коректно и го вземам, това е коректно и го вземам, това не е необходимо.“ Събрала това, което било важно и влезнала вътре. След което излязла с трудовия договор – нейният и неговата Заповед за прекратяване и останалите документи, които е определила като ненужни и ги върнала. Свидетелят е категоричен, че Разпореждането, че * му е *ка било върнато, както и копието от трудовата й книжка. Установява още, че * му установила, че не й се начислява допълнителен клас, при едно от допълнителните споразумения за преизчисляване на възнаграждението от програмата на Дирекцията, в началото на 2025 г., с промяната на минималната работна заплата. След което тя ходила да говори със сътрудничката на Дирекцията, първоначално нищо не била входирала писмено, а няколко пъти ходила да прави опити устно да се коригират нещата. След като не извършлш корекцията и след разговор с Инспекцията по труда * му разбрала, че може да занесе Разпореждането от съответната година, което да входира със заявление и те да направят проверка, което и сторила. Това заявление го входирала септември 2025 г., след което Дирекцията го взела предвид и преизчислили възнаграждението, но в писмена кореспонденция, нейна с Дирекцията, те отказвали да й го преизчислят със задна дата и да й го изплатят. * му имала входящ номер към датата на входирането на второто разпореждане, това което е занесла 2025 г. Сочи, че през 2024 г. * му имала едно Разпореждане, с което й била отпусната пенсия, а 2025 г. имала поредно Разпореждане, тъй като всяка календарна година пенсията се преизчислява и НОИ излиза с ново разпореждане за актуалния размер на пенсията. Затова тя, 2025 г. била предоставила Разпореждане от 2025 г., а Разпореждането от 2024 г. Дирекцията й го върнали, т.е. не го приели. При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: че е работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд в посочения в ИМ период, размера на дължимото се допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по чл. 12, ал. 1 и сл. от НСОРЗ, падежа на вземането, както и моментът, в който е представила на работодателя съответните документи, установяващи по-големия размер на трудовия стаж. В тежест на ответника е да установи, че е платил търсената сума на ищеца, респ. че не се дължи на друго основание. Безспорно установено по делото е, а и страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № •••, по силата на който ищцата е заемала длъжността „•••“ в подкрепа на * си А. Н. К., който трудов договор е бил сключен, при непълно работно време (4 часа), като същият е прекратен със Заповед от •••, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните. Безспорно установено по делото е и, че между страните е сключен нов Трудов договор № ••• от •••, с краен срок 10.09.2026 г. по силата на който ищцата заема длъжността „•••“ на своята * А. Н. К., при пълно работно време (8 часа), с основно месечно трудово възнаграждение, изчислено на база почасова ставка в размер на 7.81 лв. на час, с допълнително възнаграждение с поС.ен характер – 0.6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит; че с Допълнително споразумение № ••• към Трудов договор № •••/•••, считано от 01.01.2025 г. се е увеличила стойността на основното трудово възнаграждение - на 9.09 лева на час, без промяна в другите условия на договора. Безспорно установено е, че със Заповед от •••, считано от 01.10.2025 г. на ищеца се заплаща ДТВ за ТСПО в размер 24.6 %. С оглед релевираните възражения от ответника, спорът между страните се концентрира върху въпросите, дали на ищцата за процесния период й се дължи дължимо допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, съобразно действителния й трудов стаж; кога ответникът е узнал за продължителността на трудовия стаж на ищцата; чие е било задължението да установи продължителността на трудовия стаж, респ. в случай, че е била погрешно отразена тази информация при работодателя в трудовия договор – дължи ли се възнаграждението за минал период след последващото му коригиране и определяне на действителния трудов стаж. За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя, следва той да има трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, който по силата на чл. единствен от ПМС № 147/29.06.2007 г. не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на КТ „предприятие“ е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Съгласно разпоредбата на чл. 12 НСОРЗ, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит има задължителен и поС.ен характер по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от същата наредба и трябва да се изплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 8 НСОРЗ, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Във връзка с правото на работника/служителя да получи това допълнително трудово възнаграждение и задължението на ответника да начисли такова, нормативната уредба е вменила определени задължения и на двете страни по трудовото правоотношение. Задължение на работодателя е при постъпване на работа на нов работник/служител е да изиска от същия трудовата му книжка, както и други документи, установяващи трудовия му стаж до момента. Именно, в унисон с това задължение на работодателя, в конкретния случай, безспорно се установява, че преди сключването на трудовия договор, работникът следва да представи списък с необходими документи за започване на работа като •••, както следва: документ за самоличност /за справка/; автобиография; удостоверение за номер на лична банкова сметка; медицинско свидетелство за започване на работа, ако кандидатът е безработен или *; трудови книжки, ако кандидатът е безработен за изчисляване на трудов стаж и професионален опит; копие от разпореждане от НОИ за годините трудов стаж, ако кандидатът е *; копие на трудов договор, ако кандидатът работи на друго място. Следователно, при започването на работа като •••, задължение на работника е да представи необходимите, горепосочени документи, но и задължение на работодателя е да му ги изиска. В случая, ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил тези си задължения. Безспорно по делото е установено, че страните са сключили Трудов договор № •••/•••, по силата на който ищцата заема длъжността „•••“ на своята * А. Н. К., при пълно работно време (8 часа), с основно месечно трудово възнаграждение, изчислено на база почасова ставка в размер на 7.81 лв. на час, с допълнително възнаграждение с поС.ен характер – 0.6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит. В същия трудов договор е посочено, че А. К. има общ трудов/служебен стаж: 02г., 07м.,00 д., в т.ч. по специалността: 02г., 07м.,00 д. Следователно, преди сключването на трудовия договор от •••, работодателят е следвало да изиска необходимите документи, вкл. автобиография, както и копие от разпореждането от НОИ за годините трудов стаж, ако кандидатът е *. Същият единствено се позовава на твърдението си, че ищецът не е представил такива документи пред него, без да ангажира доказателства да ги е изискал, въпреки че е бил длъжен. Точно обратното, от гласните доказателствени средства, събрани, чрез разпита на свидетеля А. Т. М., които показания, преценени съобразно чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани, защото са конкретни, точни и последователни, като се подкрепят и от останалия доказателствен материал, се установява, че ищцата е представила на служител на Дирекцията на работодателя, копие от Разпореждането на НОИ, че е * и в което са били отразени годините й трудов стаж – 41 г., 10 м., 26 дни, както и копие от трудова книжка, които, обаче са й били върнати, с обяснението, че не са необходими. В случая, работодателят е бил наясно, че ищецът има предходен трудов стаж, тъй като един от необходимите документи, преди сключването на трудов договор е и представянето на автобиография на лицето за кандидатстване за асистент по реда на ЗЛП, която е посочена и като задължителен документ, който следва да се приложи и към Заявлението – декларация за кандидатстване за асистент по реда на ЗЛП и каквато е приложена от ищцата /л.94 гръб-95 гръб/. Видно от последната, в нея е отразено, че ищцата има професионален опит от октомври 1983 г. Нещо повече, ищцата, не само, че е разполагала с всички необходими документи за установяване на трудовия й стаж, които ги е представила своевременно и коректно, но служител на работодателя е отказал да ги приеме, въпреки че работодателят е бил длъжен да ги изиска от ищцата, доколкото му е било известно наличието на такъв стаж у ищцата. Ето защо, в конкретния случай, съдът приема, че ищцата своевременно и коректно е представила всички необходими документи за установяване на трудовия й стаж, поради което тя е изпълнила задължението си да ги представи, а работодателят, чрез бездействието на служителя си, не е изпълнил задължението си да събере информация за трудовия й стаж, като, чрез действията на своя служител е поставил ищцата в невъзможност да докаже стажа си, като й е върнал документите. Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, на ищцата й се е дължало допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за трудовия й стаж и професионален опит, който към 01.06.2024 г. е 41 г.,1 м. /съгласно Разпореждане на НОИ – ТП Пловдив/, а не изплащаното й такова за прослужено време за трудовия й стаж и професионален опит – 2 г., 7 м. Относно началната дата, от която то следва да се начислява на ищцата съдът приема, че това е •••, на която дата е сключен трудовият договор с ответника, който е на пълно работно време и който се е трансформирал в основен такъв, а и предвид своевременно и коректно представяне на всички необходими документи за установяване на трудовия й стаж от ищцата. Действително, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се начислява по основното трудово правоотношение на работника и служителя, като в случай, че същото е за непълно работно време – и върху трудовото възнаграждение, получавано по втори трудов договор за външно съвместителство (чл. 111 КТ) до достигане на нормалната продължителност на работното време. Доколкото ищцата е работила по основно трудово правоотношение за периода до 15.04.2024 г. при друг работодател на пълно работно време, то независимо какви отпуски е ползвала там, същата е имала право да получи допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при този работодател. От прекратяване на основното трудово правоотношение, обаче трудовото правоотношение от ••• с ответника се е превърнало в единствен трудов договор на ищцата и основен такъв, при това на пълно работно време, поради което същата има правото да получи допълнително възнаграждение за клас прослужено време, който стаж е от 41 г., 1 месец. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е посочило, че същото за периода от 01.06.2024 г. – 31.12.2025 г. възлиза общо на 5925.90 лева, от което й е изплатено за същия период общо 802.13 лева, като дължимата разлика е 5123.77 лева или 2619.74 евро. Вещото лице установява, че за периода от 01.10.2025 г. – 31.12.2025 г. на ищеца се е заплащало ДТВ за ТСПО в размер 24.6 %, а е следвало да й се заплаща ДТВ за ТСПО в размер на 25.20 %, поради което, макар и изплащано ДТВ на ищцата, считано от 01.10.2025 г., същото е било в по-малък размер от дължимото й. Предявеният иск е точно в този размер, поради което същият следва да се уважи изцяло. Вземането за трудово възнаграждение, вкл. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит е платимо, ведно с основното трудово възнаграждение на посочения в трудовия договор падеж, като датата на плащане на всички трудови възнаграждения е установена и мораторната лихва е изчислена от вещото лице. Такава се дължи за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 20.07.2024 г. до 01.05.2026 г., в общ размер на 734.54 лева или 375.56 евро. Доколкото, предявеният иск е точно в този размер, същият също следва да се уважи изцяло. Уважената главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2026 г. до окончателното им изплащане. Относно разноските: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 400 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 130.35 евро. В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, в размер на 200 евро. На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото възнаграждение, тъй като същото представлява дължимо трудово възнаграждение по трудово правоотношение. Така мотивиран, съдът