Решение № 26 от 27.3.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 73/2025 г.

Предявени oбективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.I oт ЗЗД ввр. чл.34 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и в условията на алтернативност кумулативно съединени искове по чл.79 ал.1 предл.II от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД. Ищецът „Транс ЕР“ЕООД с ЕИК:201419640(чрез адв.Х. М.Х. от ВТАК, твърди, че между „Транс ЕР“ЕООД и „Агромакср”ООД имало формално подписан Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. Съгласно договора продавач(доставчик) е дружеството „Агромакср”ООД, а купувач е дружеството „Транс ЕР“ЕООД с предмет 1000 тона маслодаен слънчоглед реколта 2019г. за единична цена от 630.00лв./тон, или общо 630000.00лв.(формално „Агромакср”ООД се задължил да достави количеството слънчоглед по договора, а „Транс ЕР“ЕООД се задължил да плати цената…). Твърди се, че всъщност обаче страните никога не са желали настъпването на типичните правни последици на този вид договор и доставката не била извършвана. С Договора за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. на практика „Транс ЕР“ЕООД „поел“ част от задължението на друго дружество „Росина Агро”ЕООД, което било длъжник на „Агромакср”ООД. Вземането на „Агромакср”ООД произтичало от Договор за покупко-продажба от 28.03.2019г., по който продавач е „Росина Агро”ЕООД и с 4000 тона маслодаен слънчоглед от бъдеща реколта 2019г. на единична цена от 500.00лв./тон или общо 2000000.00лв. Цената по договора била платена изцяло авансово от „Агромакср”ООД на „Росина Агро”ЕООД по банков път(1000000лв. на 03.05.2019г. по Фактура № •••; 550000.00лв. на 15.05.2019г. по Фактура № •••; 450000.00лв. на 22.05.2019г. по Фактура № •••). За периода: 15.09.2019г.-10.10.2019г. „Росина Агро”ЕООД успява да достави на „Агромакср”ООД слънчоглед реколта 2019г., в размер на 500.24 тона, равняваща се на сумата от 250120.00лв. Останалото количество 3499.76 тона за сума в размер 1749880лв. „Росина Агро”ЕООД не успява да издължи, тъй като борсовата цена на слънчогледа се покачила рязко и променила търговските планове на дружеството. Следва да се отбележи, че за същия период- стопанската 2019г. „Росина Агро”ЕООД е имала сключени и други подобни договори, които също неуспява да изпълни и на практика изпада в състояние на свръхзадлъжнялост. С решение от 29.04.2021г. „Росина Агро”ЕООД е обявено в несъстоятелност и е заличен търговец. „Росина Агро”ЕООД не е разполагало с материални активи и/или вземания, които да бъдат осребрени в бъдещото производството по несъстоятелност. След преговори между управителите на „Росина Агро”ЕООД и „Агромакср”ООД се договорили остатъкът от вземането на „Агромакср”ООД от „Росина Агро”ЕООД в размер на 1749880.00лв да бъде прехвърлено и разпределено към другите три действащи и материално обезпечени дружества, свързани по смисъла на закона с първоначалния длъжник „Росина Агро”ЕООД, а именно: „Транс ЕР“ЕООД, „Росина Експорт”ЕООД и „Дан старт”АД. По този начин „Агромакср”ООД от хирографарен кредитор на практика се превърнал в привилегирован. Управител и едноличен собственик на капитала на „Транс ЕР“ЕООД е Й.Г., който е баща на И.Г. - управител и едноличен собственик на капитала на „Транс ЕР“ЕООД. Управител и едноличен собственик на капитала на „Росина Експорт”ЕООД е Л.Й.Г., която по онова време е съпруга на И.Г.. Изпълнителен директор на „Дан старт”АД е М.И.Г. - майка на И.Г.. Всички дружества са част от семейния бизнес сем.Г.. Така водени от мисълта да се издължат на „Агромакср”ООД, представлявано от Управител Р. П.Р., членовете на семейство Г. решават да приемат неговото предложение и така се оформят и се сключват 3бр. фиктивни(недействителни) договори за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. с „Агромакср”ООД(продавач) и всяко едно от изброените дружества – купувач. По този начин документално всяко едно от дружествата, свързани с „Росина Агро”ЕООД става длъжник на „Агромакср”ООД за сумата, посочена в съответния договор. Общата сума обаче по трите фиктивни договора е 2173500.00лв. Разликата от 423620.00лв. с реално дължимата от „Росина Агро”ЕООД сума се получавала от завишаване на единична цена за МТ маслодаен слънчоглед, която в трите фиктивни договора е заложена и фактурирана на 630.00лв. за МТ. Съответно тази разлика се третирала като „лихва“ от кредитора „Агромакср”ООД за причинените му неудобства. Така отново само формално трите дружества стават длъжници на „Агромакср”ООД. Документално (фиктивно) издължаване/доставяне на останалото количество стока от „Росина Агро”ЕООД към „„Агромакср”ООД. По този начин сметките между двете дружества са счетоводно изчистени, като следва да се посочи, че тази стока никога не е закупувана от „Росина Агро”ЕООД, също така не е имало и фактическа възможност за нейното съхранение. Документална (фиктивна) доставка от „Агромакср”ООД към „Росина Експорт”ЕООД на 1250 тона слънчоглед с единична цена 630лв./МТ. Така „Агромакср”ООД създава вземане от „Росина Експорт”ЕООД в размер на 787 500лв. За вземането е издадена Фактура№106/11.12.2019г. Документална (фиктивна) доставка от „Агромакср”ООД към „Транс ЕР“ЕООД на 1000 тона слънчоглед с единична цена 630.00лв./МТ. Така „Агромакср”ООД създава вземане от „Транс ЕР“ЕООД в размер на 630000.00лв. За вземането била издадена Фактур๕•• Документална (фиктивна) доставка от „Агромакср”ООД към „Дан старт”АД на 1200 тона слънчоглед с единична цена 630лв./МТ. Така „Агромакср”ООД създава вземане от „Дан старт”АД в размер на 756000лв.За вземането е издадена Фактур๕•• Tвърди се, че „Агромакср”ООД никога не било доставяло посочените по горе количества слънчоглед. Няма и логика в един и същи ден от една страна „Росина Агро”ЕООД да достави слънчоглед на „Агромакср”ООД, а от друга- семейство Г. да си откупи от своя купувач обратно почти същото количество слънчоглед и то на завишена цена. Основната търговска дейност на молителя „Транс ЕР“ЕООД не била свързана с покупка и препродажба на слънчоглед и било прецедент. На първо място, „Транс ЕР“ЕООД категорично оспорва изпълнението на процесния договор. Липсват каквито и да било доказателства за изпълнение на договора съгласно изискванията на чл. 5.1. договора- по количество и по качество. Липсвали твърдения кой, как и къде е предал стоката, кой, как и къде е приел стоката, въз основа на какви документи. Оспорва твърдението, че „Росина Агро”ЕООД се издължило изцяло на своя кредитор „Агромакср”ООД. Към 10.12.2019г. това дружество нито е имало заприходено количеството стока, нито е имало къде да я съхранява. Обстоятелството, че „Росина Агро”ЕООД е депозирало молба за откриване на производство по несъстоятелност няколко месеца след процесния договор, не означава, че към тази дата не е било с финансови затруднения. Както към дата 11.12.2019г. така и към датата на депозиране молбата за откриване на производство по несъстоятелност „Росина Агро”ЕООД е длъжник на „Агромакср”ООД. Основната цел на сключения между страните договор е била да заобиколи закона, като даде предимство за удовлетворяване на един кредитор на неплатежоспособен длъжник спрямо останалите. За имущественото разпореждане по договора от страна на „Транс Ер“ ЕООД липсвало основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.IV от ГПК. Чрез изискването за основание законодателят допуска да се извършват такива размествания на имуществените блага, които преследват социално оправдана цел. Такава цел на договора за продажба е acquirendi causa, а именно да се придобие едно право. В случая каузата била различна от типичната за този вид договори кауза. При двустранните каузални договори, какъвто бил процесният, основанието на всяко от задълженията е да се придобие насрещното право. Освен това договорите били сключени в противоречие със закона, а именно с разпоредбата на чл. 607, ал. 1 от ТЗ(производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите). С извършените сделки страните на практика лишавали останалите кредитори на „Росина Агро”ЕООД от справедливо удовлетворяване. Междувременно „Транс ЕР“ЕООД заплатил изцяло по банков път цената по сключения между него и „Агромакср”ООД привиден Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. Договорът, по който е платило „Транс ЕР“ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,2 и 3, чл. 26, ал. 2, предл. 4 и 5 от ЗЗД, а платената от „Транс ЕР“ЕООД парична престация по договора била дадена при начална липса на основание. Ето защо за „Транс ЕР“ЕООД съществува правния интерес от депозиране на искова молба против „Агромакср”ООД с правно основание чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД за връщане на даденото без основание. Алтернативно, „Агромакср”ООД не е изпълнило задължението си по договор за доставка на количеството слънчоглед , а срокът на договора отдавна изтекъл- 30.03.2020г., поради което за купувача „Транс ЕР“ЕООД възниква правото иска обезщетение за неизпълнение съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД. Предявени са кумулативно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.I oт ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата 630000.00лв., дадена при начална липса на основание - нищожен Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и в условията на алтернативност кумулативно съединени искове по чл.79 ал.1 предл.II от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД за сумата 630000.00лв., представляваща обезщетение за неизпълнен Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна „Агромакср”ООД с ЕИК:203509517 (чрез адв.В.И.К.. от ВТАК) оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че сключеният договор на покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс ЕР“ЕООД, с нот.заверка на подписите на управителите на двете дружества, е валиден и породил правни последици. Същият бил изпълнен от двете страни. Договорът не противоречи на закона, не го заобикаля и не накърнявал добрите нрави - не били налице основанията за нищожност по чл. 26 ал.1 предл.1,2 и 3 от ЗЗД. Договорът имал основание и не е привиден, поради което не били налице основания за нищожност по чл. 26 ал.2 предл. 4 и 5 от ЗЗД. Между „Агромакср" ООД(продавач) и „Транс ЕР" ЕООД(купувач) действително бил сключен писмен договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г., по силата на който продавачът е продал, а купувачът е купил 1000 т маслодаен слънчоглед, реколта 2019 г., при продажна цена 630 лв. без ДДС за метричен тон с натоварване от мястото, където се намира стоката в момента на подписване на договора. Договорът бил с нотариално заверени подписи, рег.№ ••• г. на нотариус Т.Т. с район на действие PC-П.. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че страните по договора никога не са желали настъпване на типичните правни последици от този вид договор и че доставката не е извършвана. И двете страни по договора са желали настъпването на правните последици от същия, подписали са го и договорът имал силата на закон за тях, съгласно чл.20а от ЗЗД. Договорът от 11.12.2019 г. е изпълнен, както от продавача, така и от купувача. Купувачът „Транс Ер" ЕООД е заплатил цената на доставеното количество слънчоглед в размер на сумата 630 000 лв. по банков път с 10 бр. преводни нареждания, с което са погасени задълженията по издадената фактура № 0000000104/11.12.2019 г. Стоката била предадена от продавача и приета от купувача, за което е подписан двустранен Протокол към договора от 11.12.2019 г. за предаване, съответно приемане на 1000 т слънчоглед, реколта 2019 г., с място на съхранение с.Р.. „Агромакср" ООД не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че на 28.03.2019г. между него, в качеството на купувач, и дружеството „Росина Агро"ЕООД(продавач) бил сключен договор за покупко-продажба на 4000т маслодаен слънчоглед при продажна цена 500 лв. на тон. Не било спорно, че „Агромакср"ООД заплатил на продавача „Росина Агро“ЕООД авансово сумата 2 000 000.00лв. по три фактури: № •••; № 99/ 15.05.2019 г. и № ••• Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че „Росина Агро" ЕООД изпълнило договора само за 500.24 т на стойност 250120.00лв., а останалото количество 3499.76 т. на стойност 1749880.00лв. не било издължено от продавача. „Агромакср”ООД излага твърдения, че продавачът „Росина Агро" ЕООД е изпълнило изцяло задължението си по договора от 28.03.2019 г. и отношенията между страните по този договор са приключили към 11.12.2019 г., т.е. преди да бъде открито производство по несъстоятелност на това дружество с Решение от 29.04.2021г. на ВТОС и преди началната дата на неплатежоспособност, посочена в решението на съда - 27.08.2020г. Оспорва изложеното, че управителят Р. предложил на И.Г.(едноличен собственик на капитала и управител на „Росина Агро“ЕООД) да заобиколят предвиденото в закона производство по несъстоятелност и остатъкът от вземането на „Агромакср"ООД в размер на 1749880.00лв. да бъде прехвърлено и разпределено на другите три действащи и материално обезпечени дружества, свързани с първоначалния длъжник „Росина Агро"ЕООД - именно „Транс Ер"ЕООД, „Росина експорт"ЕООД и „Дан старт"АД, като по този начин „Агромакср" ООД от хирографарен щял да се превърне в привилегирован кредитор. Невярно било твърдението на ищеца, че „членовете на семейство Г." решили да приемат предложението на Р. Р. и „така се оформят и сключват 3бр. фиктивни/недействителни/ договора за покупко-продажба на слънчоглед от дата 11.12.2019 г." с продавач „Агромакср" ООД и купувачи- всяко едно от „Росина експорт" ЕООД, „Дан старт" АД и „Транс Ер" ЕООД, които дружества само формално ставали длъжници на ответника. Ответникът-продавач не оспорва, че на 11.12.2019 г. били сключени три договора за покупко-продажба на слънчоглед между него и купувачите „Росина експорт" ЕООД, „Дан старт" АД и „Транс Ер" ЕООД, като тези договори били валидни, като не били налице сочените от ищеца основания по чл. 26 от ЗЗД за тяхната нищожност. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че договорите от 11.12.2019г. са фиктивни, както и че „Агромакср“ООД не е доставило описаните в тях количества слънчоглед. Трите договора от 11.12.2019г. били нотариално заверени, реални и надлежно осчетоводени в счетоводствата на купувачите и продавача – с цена общо 2173500.00лв., която значително се различавала от твърдения от ищците остатък от задължението на „Росина Агро"ЕООД към „Агромакср" ООД, което, според ищеца, възлизало на 1749880.00лв. Изложеното в исковата молба обяснение, че завишената цена по трите договора в сравнение с дълга на „Росина Агро" ООД представлявала „лихва" било произволно, неоснователно и не било документално обосновано. Към 11.12.2019 г. (датата на сключване на сделките), вкл. процесната сделка между „Агромакср" ООД и „Транс Ер"ЕООД „Росина Агро"ЕООД не било в производство по несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността му е – 27.08.2020г.(почти една година след сключване на договорите). Отделно от това, ищецът не бил кредитор на „Росина Агро" ЕООД, за да има правен интерес да се позовава на заобикаляне на закона при сключване на договора от 11.12.2019г. „Росина Агро" ЕООД е заличен търговец съгласно Решение№ 37/ 23.05.2022 г. по т.д.№168/2020г. на ВТОС и заличаването е вписано в ТРРЮЛНЦ. Производството по несъстоятелност не е довело до удовлетворяване на кредиторите му. Процесният договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019 г., сключен между страните имал основание и не бил сключен в нарушение на закона. Съгласно чл. 26 ал.2 изр.II от ЗЗД, основанието се предполага до доказване на противното. Сочената от ищеца норма- чл.607 ал.1 от ТЗ не е нарушена, а ищецът, който не бил кредитор, нямал правен интерес да защитава интересите на кредиторите на „Росина Агро" ЕООД. Не били изложени конкретни съображения относно твърдението си привидност/симулативност на договора. Нямало фактически твърдения, че договорът от 11.12.2019г. накърнявал добрите нрави, поради което соченото основание за нищожността му по чл. 26 ал.1 т.З от ЗЗД не може да бъде изведено от данните в исковата молба. Счита, че договорът породил правни последици и заплатената от ищеца цена по този договор в размер на сумата 630000.00лв. не подлежи на връщане от ответника. В този смисъл, искът по чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД следвало да бъде отхвърлен. Предявеният при условията на алтернативност иск по чл.79 ал.1 предл.II от ЗЗД също е неоснователен. В исковата молба липсват конкретни фактически твърдения на ищеца, които да обосновават предпоставките за уважаване на този иск, освен твърдението, че договорът от 11.12.2019г. не е изпълнен от ответника. Не ставало ясно как точно е формирана исковата сума от 630000.00лв. по този иск, но очевидно това е заплатената от ищеца цена по договора. „Агромакср“ООД твърди, че бил изпълнил задълженията си по договора от 11.12.2019г. точно и изцяло, поради което не е налице неизпълнение от негова страна. Даденото по сделката не съставлявало вреда по смисъла на чл.82 от ЗЗД и не може да се търси на основание чл. 79 ал.1 предл.II от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност, с оглед обстоятелството, че договорът бил сключен на 11.12.2019 г. и доставката на слънчоглед била извършена в деня на сключването му. Искът е предявен след изтичане на пет години от датата на сключване на договора. Искът по чл. 55 ал.1 предл.I от ЗЗД за заплащане на сумата 630000.00лв., претендирана от ищеца по съображения, че била платена от него на ответника при начална липса на основание, бил неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Предявеният, при условията на алтернативност, иск по чл.79 ал.1 предл.II от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор в размер на сумата 630000.00лв. също бил неоснователен и подлежал на отхвърляне. Неоснователни се явявали и претенциите за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното: На 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД(продавач) и „Транс ЕР“ЕООД(купувач) е бил сключен Договор за покупко-продажба на слънчоглед(с нотариално заверени подписи, рег. №1506/11.12.2019г. на нотариус Т.Т. с район на действие PC-П. – лист 13-15 от делото) - 1000тона маслодаен слънчоглед - реколта 2019г. Договорен бил срок за изпълнение по предаване на цялото количество слънчоглед – за периода: 11.12.2019г.-30.03.2020г. Договорена била продажна цена 630.00лв.(без ДДС) за метричен тон. „Агромакср“ООД издава фактура№0000000•••(лист 16 от делото) с получател „Транс ЕР“ЕООД за слънчоглед реколта 2019г., 1000 тона, ед.цена 630.00лв., данъчна стойност на сделката 630000.00лв., данъчна ставка ДДС - 0.00%, обща стойност на фактурата 630000.00лв., начин на плащане - платежно нареждане. Приложен е подписан двустранен протокол(с подписи на представителите и печати на дружествата на двамата търговци) към договора от 11.12.2019г. за предаване, съответно приемане на 1000тона слънчоглед - реколта 2019г., с място на съхранение с.Р.(лист 98 от делото). Приложени са и платежни нареждания с наредител „Транс ЕР“ЕООД и получател „Агромакср“ООД чрез „Юробанк България“АД, за преведени суми с основание „част от ф-р๕••“ общо 630000.00лв.(от 26.05.2020г. – 13980.00лв.; от 04.11.2022г. – 50000.00лв.; от 04.11.2022г. – 50000.00лв.; от 14.12.2022г. – 50000.00лв.; от 15.12.2022г. – 150000.00лв.; от 10.01.2023г. – 50000.00лв.; от 19.01.2023г. – 50000.00лв.; от 23.01.2023г. – 50000.00лв.; от 01.03.2023г. – 16020.00лв.; от 16.03.2023г. – 150000.00лв.). Съществува вземане на „Агромакср”ООД, произтичащо от Договор за покупко-продажба от 28.03.2019г., по който продавач е „Росина Агро”ЕООД и с 4000 тона маслодаен слънчоглед от бъдеща реколта 2019г. на единична цена от 500.00лв./тон или общо 2000000.00лв. Цената по договора била платена изцяло авансово от „Агромакср”ООД на „Росина Агро”ЕООД по банков път(1000000лв. на 03.05.2019г. по Фактур๕••; 550000.00лв. на 15.05.2019г. по Фактур๕••; 450000.00лв. на 22.05.2019г. по Фактур๕••). С Решение№31/29.04.2021г. по т.дело№168/2020г. на ВТОС „Росина Агро”ЕООД е обявено неплатежноспособност(с начална дата 27.08.2020г.) и е било открито производство по несъстоятелност. С Решение№37/23.05.2022г.(влязло в законна сила на 02.06.2022г.) по същото дело, ВТОС е прекратил производството по несъстоятелност на „Росина Агро”ЕООД и е постановил заличаване от ТР на дружеството. По делото(лист 42-лист 52) са приложени и договори за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. между „Агромакср”ООД(продавач) и „Росина Експорт”ЕООД(купувач) за 1250тона маслодаен слънчоглед реколта 2019г. при договорена била продажна цена 630.00лв.(без ДДС) за метричен тон и съответно между „Агромакср”ООД(продавач) и „Дан старт”АД(купувач) за 1200тона маслодаен слънчоглед реколта 2019г. при договорена била продажна цена 630.00лв. (без ДДС) за метричен тон. Установява се, предвид приложените удостоверения за родствени връзки и справки за актуални състояния на дружествата(лист 52-54 и лист 56-57), че управител и едноличен собственик на капитала на „Транс ЕР“ЕООД е Й.Г., който е баща на И.Г. - управител и едноличен собственик на капитала на „Транс ЕР“ЕООД. Управител и едноличен собственик на капитала на „Росина Експорт”ЕООД е Л.Й.Г., която по онова време е съпруга на И.Г.. Изпълнителен директор на „Дан старт”АД е М.И.Г. - майка на И.Г.. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че издадената фактура№0000000••• с доставчик „Агромакср”ООД и получател „Транс ЕР“ЕООД е била осчетоводена в счетоводството на „Транс ЕР“ЕООД по Д-т с/ка 304/3 - стока слънчоглед. К-т с/ка 401 - доставчици - „Агромакср”ООД за сума 630000.00лв. Фактура№0000000••• не била намерила отражение в складовата програма на дружеството. Стоката по фактура№0000000••• - 1000тона слънчоглед в счетоводството на „Транс ЕР“ЕООД е заприходена. Фактурата била включена в дневника за покупки, дневника за продажби и СД за ЗДДС за м.декември.2019г. с вх. №04001748916/14.01.2020г. „Транс ЕР“ЕООД издало Протокол№0000000243/11.12.2019г. на стойност 630000.00лв. и начислен ДДС 126000.00лв. Протоколът е включен в дневника за покупки м.декември.2019г. В счетоводните записвания по сметка 304/3 стока, крайното салдо на СМЗ с код на стоката 304/3 - слънчоглед към 31.12.2019г. е 1000180.00кг. на стойност - 627528.56лв. Стоката по фактура№0000000••• – 1000тона слънчоглед не била намерила отражение в складовата програма на дружеството. Установена била наличност(към 31.12.2019г.) на количество слънчоглед в складовите помещения на дружеството - 180.000кг. В счетоводството на „Транс ЕР“ЕООД било отразено погасяване на задължение от 630000.00лв. по фактура№0000000••• Плащанията на обща стойност 630000.00лв. били отразени по Д-т с/ка 401 доставчици - „Агромакср”ООД и К-т с/ка 503/3 - разплащателна сметка „Пощенска банка“АД. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано. Също не е оспорено от страните по делото. От страна на „Транс ЕР“ЕООД са ангажирани гласни доказателства. Св.П.Й.Д.(б ивш служител – технически организатор на „Транс ЕР“ до 2024г.) обработвала първичните документи по получаване на стока, на транспортни услуги и всички документи съпровождащи доставка на стоки, което включвало набор от документи, съответно кантарна бележка при натоварване, товарителница и кантарна бележка при разтоварване. „Транс ЕР“ЕООД нямало бази, складове, в които да съхранява зърно, то извършвало само транзитни сделки(без съхранение на склад). Тогава(към 2019г.) задължително имало регистрация в Областна дирекция по зърното, като подавали ежемесечно справки за това, какво зърно има в „Транс ЕР“ЕООД. Поради факта, че нямало склад, предполага, че количествата били нулеви. Основната им дейност през 2019г. на „Транс ЕР“ЕООД била международен транспорт. „Росина Арго“ЕООД било дружество със сходна на „Транс ЕР“ЕООД дейност и не разполагало със складова база. Счита, че 4000тона слънчоглед е огромно количество(около 160 камиона от по 25 тона…). Св.Л.Й.Г.(бивш служител - “Оперативен счетоводител“ и Ръководител „Отдел транспорт“ на „Транс ЕР“ЕООД до м.февруари.2025г., бивша съпруга на И.Й.Г. и бивша снаха на Й.И.Г.) работила в дружеството - съставяне на документи, обработване на документи… Заявява, че „Росина Агро“ЕООД не разполага със складови помещения, в които да се разтоварва. Според свидетелката обработката на един камион отнема между 30 до 50мин., защото повечето стока, която влиза като зърно в склада се пробва за качествени показатели - влага, масленост, чужди примеси и след това се заприхождава в склада. Заявява, че дружеството не било имало лиценз за търговец на зърно. Също така, „Транс ЕР“ЕООД не била имала нает склад за зърно. „Росина Арго“ЕООД имало търговски отношения с „Агромакср”ООД през м.март.2019г., като бил сключен договор за покупко-продажба на слънчоглед с доставчик „Росина Агро“ЕООД и получател „Агромакср“ООД, за което „Агромакср“ООД било заплатило авансово стоката, която трябваше да получи през есента на 2019г.(4000тона, от които 500тона били доставени на „Агромакср“ООД през периода от м,март.2019г. - есента на 2019г. Останалите 3500тона не били издължени на „Агромакср“ООД, поради влошеното финансово състояние на „Росина Арго“ЕООД за този период март-септември, октомври 2019г…). От „Транс ЕР“ЕООД поискали отсрочка от управителя Р. П.Р. на „Агромакср”ООД, но било отказано. Р. П.Р. предложил задължението на „Росина Агро“ЕООД да бъде разхвърлено на другите свързани със семейство Г. дружества. Това са „Транс ЕР“ЕООД, „Росина експорт“ЕООД и „Дан старт“ООД. „Росина експорт“ЕООД през този период не осъществявало дейност, но основната дейност била търговия с растителни масла. „Дан старт“ООД от както съществува от 2013г. - отдава имоти под ноем. Двете дружества нямали нищо общо търговията на зърно. Относно неявяването на Р. П.Р.(управител на „Агромакср”ООД) за изслушване по реда на чл.176 от ГПК, съдът намира да отбележи, че съгласно чл.176 ал.3 от ГПК, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за чието изясняване страната не се е явила или е отказала да отговори, ако няма основателна причина. Обясненията на страната притежават доказателствена стойност само ако съдържат признания на неизгодни за нея факти. При това признанието на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.175 от ГПК. Законът, обаче предвижда възможност за уважителни причини за неявяване. В конкретния случай са налице данни, сочещи здравословни основания, удостоверени документално и обсъдени в хода на производството. Поради това неявяването на Р. П.Р.(управител на „Агромакср”ООД) не следва автоматично да се тълкува като нежелание за съдействие, а напротив - при наличието на данни относно влошеното здравословно състояние на лицето и то за един продължителен период, налице са уважителни причини за отсъствието му. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението. За разлика от наличието на процесуална уредба на евентуалното съединяване на искове(чл.271 ал.2 от ГПК), алтернативното им съединяване не е уредено, но не е и недопустимо. При евентуално съединяване – предявява се едно материално право като предмет на главния иск; разглежда се главният иск, а съединените с него се разглеждат в зависимост от изхода по главния иск; уважава се един иск или повече, в зависимост от връзката между главния и другите искове. При алтернативно съединяване – предявяват се материални права с едно и също съдържание и различни факти-основания като предмет на различни искове или няколко различни материални права като предмет на различни искове с един и същи петитум; разглеждат се всички предявени искове и се дължи произнасяне по всеки от тях. Ясно е, че при кумулативно съединени искове съдът разглежда всичките предявени искове. При предявени искове в условията на евентуалност съдът разглежда евентуалния иск в зависимост от произнасянето по главния иск, а при искове в условията на алтернативност съдът присъжда едно благо, което се иска с всеки един от тях. Това е съществената характеристика, която отличава тази форма на съединяване от останалите две и всъщност дефинира алтернативността – това е форма на съединяване на искове, при която ищецът всъщност иска да му бъде присъдено едно нещо, да бъде удовлетворен един негов правно защитен интерес. За да постигне този резултат обаче ищецът предявява няколко иска, с които се стреми да постигне(и иска от съда) един резултат. По иска за връщане на даденото в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД – първоначална липса на основание е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е нищожно. Втората и третата хипотеза на чл.55 ал.1 от ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. В производството по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на получена без основание сума, защитата на ответника може да се състои единствено в твърдения относно наличието на основание за получаване на сумата и за нейното задържане. Доводите на ищеца за нищожност на договора, въз основа на който е получена сумата, биха обосновали именно получаването и без основание, независимо дали при начална липса на такова или с оглед неосъществено или отпаднало основание, и задължение за връщането и. Посочените основания за нищожност на договора от 11.12.2019г. са: чл.26 ал.1 предл.I, II и III чл.26 ал.2 предл. IV и V от ЗЗД. Нищожната сделка сочи на изначална липса на основание за разместване на блага, поради което е налице фактическият състав на посочената разпоредба. Съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Претендираната недействителност обаче се определя преди всичко от наведените фактически обстоятелства, които според ищеца опорочават сделката, а не от сочения от него правен резултат(нищожност, унищожаемост, частична/висяща/относителна недействителност и т.н.). Видът на недействителността и конкретното правно основание за същата(противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и т.н.) е въпрос на правна квалификация, която съдът е длъжен служебно да определи въз основа на наведените от ищеца факти. По тази причина съдът не е обвързан от правната квалификация на сочения порок или на вида недействителност, която ищецът желае да бъде обявена, но е обвързан от фактите, за които ищецът твърди, че водят до порок на сделката. За противоречието със закона като основание за нищожност по чл.26 ал.1 пр.I oт ЗЗД, може да се наличието на конкретна забрана или задължителен ред/условия за извършване на една сделка; липса на други последици от нарушаване на забраната или задължителния ред/условия; обективен и бланкетен състав. За да се квалифицира сделката като нищожна трябва не просто тя да противоречи на повелителни правила, а на такива правила, които въвеждат забрани, отнасящи се пряко до извършването на самата сделка или нейните непосредствени правни последици и законът не свързва нарушаването им с други гражданскоправни последици, които изключват нищожността. Посочена е разпоредбата чл.607 ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.607 ал.1 от ТЗ производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите(чрез третирането им по равноправен начин) и възможност за оздравяване предприятието на длъжника, като по силата на чл.607 ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници. Израз на този принцип са и разпоредбите на чл.645 от ТЗ, чл.646 от ТЗ и чл.647 от ТЗ, които прогласяват за недействителни „по отношение кредиторите на несъстоятелността“ на определени действия и сделки, извършени от длъжника, както и чл.649 ал.1 от ТЗ, съгласно който искове за прогласяване на недействителност може да предяви синдикът(с оглед охраняване на интересите на самото дружество, защитени с чл.607 ал.2 от ТЗ), а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността(с оглед охраняване на интересите на кредиторите, също защитени с чл.607 ал.2 от ТЗ). Уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността разграничава искове по чл.646 от ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от страна на длъжника, които създават т.н. „преферентен ефект“ на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки реда по чл.722 ал.1 от ТЗ за разпределение на осребреното имущество, с което се създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти, и отменителни искове по чл.647 от ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника, безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия състав сделката или действието да е извършено в определен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. За да се постигне целта на несъстоятелността, нищожните плащания следвало да се върнат в масата, съответно доставчикът, които ги е получил неправомерно следва да предяви права за участие в производство, наред с останалите кредитори. За да бъде действително „попълнена“ масата, решението спрямо лицето, получило плащането (кредитор, удовлетворен в нарушение на законоустановения ред на разпределение, гарантиращ справедливо удовлетворяване по смисъла на чл.607 от ТЗ) следва да има осъдителна сила. В случая няма данни да се провеждани такива производства по исков ред. „Транс ЕР“ЕООД не е кредитор на „Росина Агро“ЕООД. Следва да се отбележи, че към момента на сключване на сделките(2019г.), вкл. договора от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД, „Росина Агро“ЕООД не е било в производство по несъстоятелност(същото е обявено неплатежноспособност(с начална дата 27.08.2020г.) и е било открито производство по несъстоятелност с Решение№31/29.04.2021г. по т.дело№168/2020г. на ВТОС „Росина Агро”ЕООД е обявено неплатежноспособност(с начална дата 27.08.2020г.) и е било открито производство по несъстоятелност, а с Решение№37/23.05.2022г.(влязло в законна сила на 02.06.2022г.) ВТОС е постановил заличаване на „Росина Агро”ЕООД от ТР…). Противоречието със закона влече нищожност, когато правният резултат от сделката е изобщо забранен. Не съществува императив, който да е нарушен с реализацията на договора от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД, за да е налице основанието по чл.26 ал.1 пред.I от ЗЗД. Косвено изводът се потвърждава от цитираните норми на чл.646 и сл. от ТЗ, при които се изисква увреждане на масата на несъстоятелността. Разграничението има тази практическата стойност, че на плоскостта на чл.26 ал. 1 пред.I от ЗЗД искът чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД не може да бъде уважен. Същото се отнася до релевираното основание чл.26 ал.1 пред.II от ЗЗД - „заобикаляне на закона“(всъщност сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната по-далечна цел...). Този порок се осъществява не с една, а с поредица от сделки, всяка сама по себе си валидна, чийто общ резултат законът не допуска(иначе казано - позволени от закона правни средства се цели постигане на неправомерен резултат…). Ако с цитираните договори за покупко-продажба от 28.03.2019г. между „Росина Агро”ЕООД(продавач) и „Агромакср”ООД(купувач) и от 11.12.2019г. между „Агромакср”ООД(продавач) и „Росина Експорт”ЕООД(купувач) и между „Агромакср”ООД(продавач) и „Дан старт”АД(купувач) са накърнени правата на трети лица, то това също не е основание да се иска нищожност на договорите, в т.ч. и договора от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД(продавач) и „Транс ЕР“ЕООД(купувач), защото тези трети лица разполагат със собствени средства за защита. Както се посочи по-горе, към момента на сключване на договорите(2019г.) „Росина Агро" ЕООД не е било в производство по несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността му е 27.08.2020г. (почти между осем и седемнадесет месеца след сключване на договорите…). На следващо място, а това има отношение и към твърдението за сключване на договора за покупко-продажба с цел да бъдат увредени интересите на други - реални кредитори, свързаността сама по себе си не е основание за нищожност. Свързаността на лицата по смисъла на §.1 от ДР на ТЗ не предвидена от нито една законова норма като самостоятелно основание за нищожност на договора. Правният способ за релевиране на възражението за сключване на договорите с посочената цел е чрез иск по чл.135 от ЗЗД, а в производството по несъстоятелност - и чрез иск по чл.647 от ТЗ(както именно следва да се квалифицират твърденията на ищеца, който обаче не е измежду легитимираните да предяват такъв иск лица по чл.649 от ТЗ, тъй като не е кредитор на несъстоятелността по чл.616 ал.1 от ТЗ…), но не и основание за нищожност на договора/договорите по чл.26 ал.1 от ЗЗД. „Добрите нрави” са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл.26 ал.1 от ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях(Решение№688/11.11.2004г. по гр.дело№88/2004г. на ВКС). Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора(Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. – ОСTK ВКС). Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, който ще възникват права и задължения за страните. Относно съдържанието на определена престация законът изисква кредиторът и длъжникът да се съобразяват в отношенията помежду си и с добросъвестността – чл.63 ал.1 от ЗЗД. В исковата молба няма конкретни фактически твърдения, че договорът от 11.12.2019г. накърнява добрите нрави. Такива би могло да се изведат във връзка с твърденията в исковата молба за „завишаване на единична цена за МТ маслодаен слънчоглед, която в трите фиктивни договора( от 28.03.2019г. между „Росина Агро”ЕООД(продавач) и „Агромакср”ООД(купувач) и от 11.12.2019г. между „Агромакср”ООД(продавач) и „Росина Експорт”ЕООД(купувач) и между „Агромакср”ООД(продавач) и „Дан старт”АД(купувач)) е заложена и фактурирана на 630.00лв. за МТ…“, но не и твърдения за завишена цена по процесния договор от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД. Същевременно се отбелязва и рязкото повишение на борсовата цена на слънчогледа, която променя търговските планове на дружествата. Нарушение на „добрите нрави“ е налице и при нееквивалетност за престации, която следва да е значителна. В действителност, в чл.9 от ЗЗД е предвидена свобода на договаряне, но тази свобода е ограничена от принципа, че уговорките на страните не трябва да противоречат на моралните и прави принципи. Също така, при преценка дали един двустранен възмезден договор накърнява добрите нрави следва да се изхожда от действителната воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Така или иначе, преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание и до просто аритметично изчисляване на съотношението продажна цена и действителна пазарна цена, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми на справедливост. В настоящия случай не е налице такава нееквивалентност на престацията, която да се свежда до липса на престация. Впрочем, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства(данни за цени и котировки на зърно на борси, искане за експертиза във връзка с използване на специални знания на вещо лице и т.н.) които да формират извод за такова несъответствие между стока(1000 тона маслодаен слънчоглед реколта 2019г.) и цена(630000.00лв.), респ. в съотношение - едната да е незначителна по размер спрямо другата. И след като се твърди за „завишена цена по процесния договор от 11.12.2019г.“ , то накърняване на „добрите нрави” би могло да е налице в случаите на значителна нееквивалентност на насрещните престации, а нееквивалентността е значителна, когато неравностойността на престациите е толкова съществена, че практически се приравнява на липса на престация и зачита интереса само на една от страните по договора. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД, ако такъв иск е предявен(какъвто не е настоящият случай…). При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. При търговската продажба на стока 1000 тона маслодаен слънчоглед реколта 2019г. за единична цена от 630.00лв./тон, или общо 630000.00лв., то размера на общата цена не би могло да обуслови извод до нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави. Изложеното не навежда извод за нищожност на договора от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД по чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД, предвид накърняване на „добрите нрави“. Според чл.26 ал.2 изр.I предл.IV от ЗЗД нищожни са и договорите, при които липсва основание, което принципно се явява най-тежката санкция в гражданското право по отношение на договорите. Същевременно в чл.26 ал.2 изр.II от ЗЗД е въведена оборима презумпция за наличие на основание - основанието се предполага до доказване на противното, като по този начин се размества тежестта на доказване и се поставя в тежест на страната, която твърди липса на основание, да установи тази липса. В изложението на исковата молба е посочено, че законът допускал извършването на размествания на имуществените блага, когато се преследват социално оправдана цел(с договора за продажба - да се придобие едно право). В случая каузата била различна от типичната за този вид договори кауза - основанието на всяко от задълженията било да се придобие насрещното право. Дали договорените насрещни престации(доставка на слънчоглед и заплащане на цената) са действително извършени е без значение за наличието на основание за сключването на сделките, а оттам и за валидността им, а единствено за тяхното изпълнение, респ. неизпълнение. Неизпълнението дава основание за разваляне на договора и за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание. Изложените твърдения относно липсата на възможности и капацитет за съхранение на слънчогледа по отношение на ответника „Транс ЕР”ЕООД(„занимаващ се основно с транспортна дейност, като има само отделни и инцидентни сключени сделки с покупка и препродажба на зърнени култури, т. е. основната търговска дейност не е свързана с търговия на зърнени храни…“), но и на другите три търговеца(„Росина Агро”ЕООД се занимавало с търговия на зърнени култури, но нямало необходимата база за съхранение на огромно количество зърно; „Росина Експорт" ЕООД се занимава с бутилиране на рафинирано олио. „Дан Старт”АД е собственик на търговските бази, в които се осъществявала дейността на другите дружества…) са ирелевантни по отношение на прокламираната от ищеца нищожност на договора от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс ЕР“ЕООД. Обстоятелството дали търговецът има възможности и капацитет(зърнохранилища, метални силозни клетки, плоски складове и т.н.), респ. да разполага с техническа обезпеченост да приеме, респ. да достави стоката е въпрос на изпълнение на сделката и поражда въпроси, свързани с отговорността за неизпълнение, но не рефлектира върху валидността на договора и не го лишава от основание. От обстоятелството, че при изготвянето на счетоводната експертиза, на вещото лице са предоставени съхранени договори, приемопредавателни протоколи и пр. също не следва извод за липса на основание за сключване на договорите, но дори и да отсъстват от счетоводствата на двете страни документи, същите биха били относими към спор за изпълнението на договор, а не към настоящия досежно наличието на основание за сключването на сделката(договорът за търговска продажба е неформален договор и законът не предвижда писмена форма за неговата валидност…). Основанието на договора по силата на законовата презумпция се предполага до доказване на противното. А противното в случая не се установи от ищцовата страна. Приложените документи, заключението от счетоводната експертиза и показанията на свидетелите биха имали отношение към доказване на изпълнението на задълженията, поети с договора, но анализът им не опровергава законовото предположение, че договор от 11.12.2019г. има основание. Съгласно чл.26 ал.2 предл.V от ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 от ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените - относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. В този смисъл, искът по чл.26 ал.2 предл.V от ЗЗД би могъл да е предявен за разкриване на относителната симулацията или за прогласяване на абсолютна симулация. От друга страна, при твърдение на ищеца за абсолютна симулация, възраженията на ответника могат да се основават на съществуването на действително прикрито съглашение, в който случай, по силата на чл.17 ал.1 от ЗЗД, съдът следва да приложи правилата за прикритото, което произтича от цитираната материалноправна норма и от основните начала на гражданския процес по чл.5 от ГПК, чл.6 ал.2 от ГПК и чл.10 от ГПК. За разкриване на симулацията по чл.17 ал.1 от ЗЗД е необходим „пълен обратен документ“(„обратно писмо“), разкриващ действителните отношения между издател и поемател(без значение кога е съставен - едновременно с явния, преди или след това…) и което прави вероятна тезата за привидност на договора. По своята същност „обратното писмо“ е договор, сключен между страните по явния договор с цел доказване на симулативността. От твърденията на ищеца е видно, че в случая липсва(не е установен) пълен обратен документ, съставен от страните по договора и разкриващ твърдяната симулация между тях. Въобще не става ясно какво друго съглашение между страните се прикрива с договора от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД. Какво е прикривала тази сделка, каква всъщност е била истинската воля на сключилите договора за продажба на слънчоглед страни, по делото не е установено, тъй като при сключване на симулативното съглашение страните планират да създадат привидността, тя да функционира известно време и след това да бъде прекратена(както е прието в доктрината - така се запълва съдържанието на схемата сделка-способ и сделка-цел…). Ищецът не е установил твърденията си с надлежни доказателствени средства, не е ангажирал допустими доказателства в подкрепа на тези си твърдения, които по пряк или по косвен начин да установят, че действителната воля на страните по сделката е била различна от посочената в договора, както и че те не са имали воля да се обвържат от него. Изложеното не обосновава извод за привиден договор от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД и съответно за неговата нищожност съгласно чл.26 ал.2 предл.V от ЗЗД. Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД ввр. чл.34 от ЗЗД(във връзка с претендираната нищожност на договор от 11.12.2019г. между „Агромакср“ООД и „Транс Ер“ЕООД на посочените основания чл.26 ал.1 предл.I, II и III чл.26 ал.2 предл. IV и V от ЗЗД) и следва да се отхвърли като неоснователен. По иска(в условията на алтернативност) с правно основание чл.79 ал.1 предл.II от ЗЗД предмет на претенцията е сумата 630000.00лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди във връзка с неизпълнен Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. относно доставката на 1000тона маслодаен слънчоглед - реколта 2019г. от страна на „Агромакср“ООД(при изцяло заплатена цена от купувача „Транс ЕР“ЕООД…). В цитираната законова разпоредба се предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Така, нужно е да бъдат доказани от ищеца настъпилите факти: - валидно сключен договор за покупко-продажба на стоки между страните, по силата на които ответникът е поел задължение да предостави в собственост на ищеца определено количество стока, на определена цена, като вследствие на неточното неизпълнено от ответника задължение са причинени имуществени вреди на ищеца в претендирания размер. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските сделки(съобразно чл.288 от ТЗ), всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а и с грижата на добрия търговец – чл.302 от ТЗ. Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение се изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството, мястото и останалите характеристики на задължението. Както бе посочено по-горе, безспорно е в случая, че страните са били в продажбено правоотношение(търговска продажба) с описаните параметри. Няма спор, че ищецът по иска е изправна страна, тъй като е превел цялата продажбена цена(с платежни нареждания с наредител „Транс ЕР“ЕООД и получател „Агромакср“ООД чрез „Юробанк България“АД, за преведени суми с основание „част от ф-р๕••“ общо 630000.00лв.). Спорното в случая е доставил ли е ответникът цялото количество слънчоглед, за което е получил цената по издадената фактура, още повече, че страните са били уговорили срок за изпълнение по предаване на цялото количество слънчоглед – за периода: 11.12.2019г.-30.03.2020г. Механизмът на работа, обичаен за бранша на продажба на зърно е: ищецът да превежда по издадена фактура/фактури авансово суми на ответника за доставка на зърно, а последният осъществявал доставките, удостоверена с фактура/фактури, товарителници, кантарна бележка, приемо-предавателен протокол и др., съставени и извършвани в база на натоварване, най-често оперирана от ищеца. Фактурата удостоверява стопанското събитие, а останалите документи - предаването на стоката. Според заключението на вещото лице по приетата съдебено-счетоводна експертиза издадената фактура№0000000••• с доставчик „Агромакср”ООД и получател „Транс ЕР“ЕООД е била осчетоводена в счетоводството на „Транс ЕР“ЕООД по Д-т с/ка 304/3 - стока слънчоглед. К-т с/ка 401 - доставчици - „Агромакср”ООД за сума 630000.00лв., но не била намерила отражение в складовата програма на дружеството. Стоката по фактура№0000000••• - 1000тона слънчоглед в счетоводството на „Транс ЕР“ЕООД била заприходена. Фактурата била включена в дневника за покупки, дневника за продажби и СД за ЗДДС за м.декември.2019г. с вх.№04001748916/14.01.2020г. „Транс ЕР“ЕООД издало Протокол№0000000243/11.12.2019г. на стойност 630000.00лв. и начислен ДДС 126000.00лв. Протоколът бил включен в дневника за покупки м.декември.2019г. Фактурите по принцип отразяват възникналото между страните правоотношение, а осчетоводяването им представлява признание на задължение по тях и доказва неговото съществуване. За да настъпи прехвърлително действие, е необходимо доставчикът, респ. продавачът по конкретния договор, да е бил собственик, уговореното количество да е предадено на възложителя или да са били отделени със съгласието на техния собственик- чл.24 ал.2 от ЗЗД. И тъй като търговската продажба по чл.327 от ТЗ, каквато е била и процесната сделка, представлява консенсуален, неформален договор, при посочено местоизпълнение(място на съхранение), което не е било определено от договора, било от естеството на задължението, изпълнение следва да се извърши по седалището на купувача по време на пораждане на задължението. В този смисъл следва да се разкрие действителната обща воля на страните по спорното правоотношение, последователно съобразявайки критериите по чл.20 от ЗЗД, сред които са добросъвестността и обичаите в търговската практика. Така, не се установява нещо различно в търговската практика, което се и от двустранно подписания протокол(с подписи на представителите и печати на дружествата на двамата търговци) за предаване, съответно приемане на 1000тона слънчоглед - реколта 2019г., с място на съхранение с.Р./седалището на купувача/ и от процесната фактура№0000000•••, подписана двустранно от търговците(чрез представляващите ги управители). Двустранно подписаната фактура, с необходимото по закон съдържание, по начало е доказателствен факт, който следва да се третира като изявление за настъпването преди съставянето и на друг юридически факт(данъчно облагаема доставка - в случая на стока – чл.6 от ЗДДС), респ. сключена търговска сделка – чл.286 от ТЗ. Иначе казано, подписът на издадената фактура, положен от представител на дружеството-купувач, води на извода за доказаност на предаването(от продавача на купувача) на посочената във фактурата стока. Последващото осчетоводяване на издадената фактура не само потвърждава получаването на отразената във фактурата стока, но също така означава и признание на условията при които е извършена продажбата, такива каквито същите са отразени в самата фактура. Предвид изложеното, не се установява неизпълнение по Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019г. относно доставката на 1000тона маслодаен слънчоглед - реколта 2019г.от страна на „Агромакср“ООД и съответно настъпили имуществени вреди за „Транс ЕР“ЕООД. Оттук следва и извод за неоснователност предявения иск за обезщетение. По отношение на направеното възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение за настъпили вреди във връзка с неизпълнен договор за покупкопродажба на слънчоглед от 11.12.2019г., ответната страна се позовава на погасителна давност, считайки, че тя започва да тече от сключването на договора и акцентирайки, че от сключването на договора(2019г.) до исковата молба(2025г.) са изминали повече от пет години. Между страните е възникнало търговско правоотношение, което се основава на договор за покупко продажба, който не е договор за периодични доставки и задължението на купувача за плащане на цената на доставените стоки следва да се отбележи, че не е „периодично плащане" по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД(Претенцията няма характер на периодично задължение, а се касае за изпълнение на самостоятелна търговска сделка…), поради което се явява е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - съобразно закона или съобразно уговореното от страните по договора. И след като страните са уговорили срок за изпълнение по предаване на цялото количество слънчоглед - период: 11.12.2019г.-30.03.2020г., то началният момент на давностния погасителен срок, с изтичане на който, ищецът се лишава от възможността да търси по съдебен ред своето вземане е 30.03.2020г.(това е моментът, в който е понесена имуществената вреда…). Към датата на подаване на исковата молба(09.05.2025г.) срокът на погасителната давност е изтекъл. Ето защо противопоставеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане се явява основателно. Исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за лихви за забава също подлежат на отхвърляне, тъй като са акцесорни. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 13089.07€/25600.00лв./(адв.възнаграждение – 25000.00лв., възнаграждение за вещо лице – 600.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от ЗВЕРБ, считано от датата на въвеждане на еврото в Р.България, валутата на Р.България е еврото(€). Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026г., съгласно чл.1 от Решение(ЕС)2025/1407 на Съвета от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от Р.България, считано от 01.01.2026г. Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026г. следва паричните притезания, предмет на предявения иск да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл.12, чл.13 от ЗВЕРБ. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът