Решение № 502 от 28.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2555/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*” ООД –ЕИК *, представлявано от Г. С. и М. *- управители, против Наказателно Постановление № ВН-25-ДНСК - 93/ 09.10.2024г., издадено от Началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.142 ал.5т.1 от ЗУТ, на „*” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лв., на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.

С жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесулните правила свързани с липса на конкретна дата и място на извършване на нарушението, липса на описание на нарушението, както и такива свързани с неправилно приложение на материалния закон, като се твърди че описаното нарушение не е било извършено.Излагат се аргументи относно

приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно наказание.

Процесуалният представител на възз.дружество подържа жалбата в с.з., ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, излагайки аргументи в подкрепа на становището си, че приетото за установено нарушение не е доказано и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, приемайки, че нарушението е извършено и доказано.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец април 2024г., служители на РДНСК, сред които и св.Д., извършили служебна проверка на издадени разрешения за строеж от главни архитекти на общини и райони, като на 08.04.2024г. такава проверка била извършена в район „Младост“.

Установено било, че „*" ООД, в качеството му на консултант, по смисъла па чл.166. ал.1. т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, притежаващо удостоверение № РК-0281/17.06.2019г., издадено от ДНСК, е извършило оценка за съответствието на инвестиционен проект (ОСИП) по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ - като комплексен доклад, за строеж: „Много фамилна жилищна сграда" в У ПИ XXI1-523 (поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.3506.523). кв.25 по плана на селищно образувание /СО/ „*", гр. Варна, в нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ. На основание чл.142, ал.4 от ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, следвало да се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, оценката обхваща проверка с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/

В случая обаче било прието за установено,че такава проверка реално не е извършена. Предвид липсата на задължителната проверка на съответствието на инвестиционните проекти с ПУП, изготвената от „*" ООД, оценка била непълна, неточна и незаконосъобразна - изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ.

Проверена била законосъобразността на издадено от главния архитект на район „Младост“, община Варна, разрешение за строеж №10/26.03.2024г. и съпътстващите го документи.

При проверката било установено, че за УПИ XXII-523 /с идентификатор Т0135.3506.523/, кв.25, СО „*", гр. Варна има одобрен ПУП - ПРЗ с решение № 2427-7 по протокол № 32 от21.09.2005г. на ОС на община Варна, влязъл в сила на 02.05.2006г., съгласно констативен протокол, съставен от служители на община Варна.

Съгласно приложената графична част - неразделна част от ПУП-ПРЗ, са определени ограничителни линии на застрояване на 3 метра от уличните и страничните регулационни линии и на 5 метра от регулационна линия към дъно на имота. Устройствената зона е ЖМ с показатели както следва: максимална плътност на застрояване (ПЗ) - 30%; максимален коефицент на интензивност на застрояване (Кинт) - 1; минимална задължително озеленена дворна площ - 50%; максимална височина до 10 метра; характер на застрояване - ниско; начин на застрояване - свободно. По аргумент от разпоредбата на чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10м; 2. средно застрояване - с височина до 15м. В случая, имотът предмет на инвестиционно проектиране , бил разположен в устройствена зона „Жм“ с характер за ниско жилищно застрояване. При определяне височината на сградата, следвало да се прилага чл.24. ал. 1 от ЗУТ, съгласно който „височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи: до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи". Според легалното определение за „кота на средното ниво на прилежащия терен", дадено в §5, т.52 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, това е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част „Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект". Съгласно инвестиционния проект по част „Архитектура" строежът предвиждал изграждането на четириетажна сграда, с един полуподземен и три надземни етажа. Не са били предвидени стрехи и корнизи и затова „височина" на сградата, определена по правилото на чл.24, ал.1 от ЗУТ, се явявала найвисоката точка на ограждащите стени.

Съгласно провереният чертеж „Фасада юг“ към проекта по част „Архитектура“, моделираният терен пред тази фасада е хоризонтален по цялата си дължина и над него са показани четири етажа. За кота на средното ниво на прилежащия терен за тази фасада, е определена 160.23м - като средноаритметична на най-ниската абсолютна /абс./ кота 159.20м и найвисоката абе. кота 161.25м. В случая, обаче, котата на средното ниво на прилежащия терен за „Фасада юг" е била изчислена неправилно, понеже определената за най-висока проектна кота 161.25м е относима към „Фасада запад“, а не към „Фасада юг“, тъй като не е част от терен, образуван пред тази фасада.

Предвид горното било прието, че определената за най-ниска проектна кота - абс. кота 159.20м би следвало да бъде и кота на средното ниво на прилежащия терен за „Фасада юг”.

Прието било, че в следствие на неправилното определяне на котата на средното ниво на прилежащия терен, неправилно е определена и котата найвисоката точка на ограждащата стена за тази фасада, която следва да е абс. кота 169.20м.

В случая обаче, съгласно проекта по част „Архитектура“, на чертеж „Фасада юг“ с пунктирна линия е дадена абс. кота 170.20 и над нея борд с височина 0.15м. което определя най-високата точка на ограждащата стена за „Фасада юг“, отговаряща на абс. кота 170.35м. От горното следвало, че височината на ограждащата стена надвишава с 1.15м допустимата кота на найвисоката точка на ограждащата стена (абс. кота 169.20м) и височината на сградата по тази фасада става 11.15м, при допустима 10м съгласно ПУП-ПРЗ, поради което се формирал извод, че е нарушен характера на застрояване, който от ниско застрояване ставал средно.

Аналогично, на чертеж „Фасада изток“ към проекта по част „Архитектура“ били показани четири етажа спрямо кота на средно ниво на прилежащ терен. За тази фасада определената кота за средно ниво на прилежащ терен е абс. кота 159.20м, а кота най- високата точка на ограждащата стена съответно абс. кота 170.35м. при допустима абс. кота 169.20м. Най-високата точка на тази ограждащата стена била отново с 1.15м по-висока от максимално допустимата височина на сградата от 10м,

определена с ПУП-ПРЗ по тази фасада.

Видно от чертежи „Фасада юг“ и „Фасада север“ от проекта по част „Архитектура“, с червена пунктирна линия било показано графичното приложение на чл.24. ал. 1 от ЗУТ, според проектанта, с което се целяло обосноваване на височината от 11.15м за „Фасада изток“.

Линията обаче била показана неправилно, а именно - по края на балконите, вместо по външната ограждаща стена, стъпваща на терена, така както следва съгласно ЗУТ.

Според легалното определение за „Фасада" дадено в §5, т.55 от ДР от ЗУТ, това е „външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена.“

В този смисъл, ако линията се постави на правилното й място, т.е. по външните ограждащи стени, стъпващи на терена, то следвало, че височината на сградата по „Фасада изток“ надвишава допустимите 10м, определени с ПУП-ПРЗ.

Предвид горното било прието, че определената с ПУП-ПРЗ максимално допустима височина от 10м за „Фасада юг“ и за „Фасада изток“ е надвишена с 1,15м, с което характера на сградата от ниско е изменена в средно.

Горното било в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, съгласно който: „предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране“.

На посочените несъответствия в изработения инвестиционен проект, обаче ,не е било обърнато внимание при изготвяне на комплексния доклад.

Вместо това на стр.12 от комплексния доклад: „Спазване на нормативните изисквания“ (чл.142, ал.5 от ЗУТ), в т.1: „Спазване изискванията на действащото градоустройство за имота“ бланкетно било записано, че: „проектът е съобразен с ПУП-ПРЗ", без да е обосновано как предвидената с проекта по част „Архитектура" височина на сградата, която надвишава максимално допустимата височина определена с ПУП-ПРЗ и променя характера на застрояването, кореспондира с показателите по действащия ПУП за имота.

Прието било, че при изготвянето на оценката за съответствие на инвестиционните проекти (ОСИП) не е била извършена реално проверка за съответствието им с правилата и нормативите за устройство на територията и е дадено положително становище, без да са налице условията за това.

Липсата на реална оценка досежно съответствието на инвестиционните проекти с правилата и нормативите за устройство на територията, представлявала нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.5, т. 1 от ЗУТ.

Въз основа на гореизложеното било прието за безспорно установено, че ОСИП, извършена по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ - като комплексен доклад, съставен от „*“ ООД, е непълна, неточна и незаконосъобразна - изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ.

Па основание на така констатираното при проверката нарушение на разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, от Началника на РДНСК Варна била издадена заповед № ДК-11- ВН-05/17.04.2024г. по реда на чл.156 от ЗУТ, с която е отменено PC № 10/26.03.2024г., издадено от гл. архитект на район „Младост“.

Във връзка с горното, до „*“ ООД, представлявано от Г. С.а С. и М. * *, била изпратена покана да се явят на 03.07.2024г. от 15:00ч. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАМИ като е разяснено, че при неявяване на представител на дружеството-консултант в уречения ден и час, актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Писмото било получено на 19.06.2024г., видно от известие за доставяне.

Прието било, че процесното нарушението е извършено в гр. Варна на 13.03.2024г. - датата на която от „*“ ООД е изготвен комплексния доклад за извършена ОСИП на строеж: „Многофамилна жилищна сграда“ в УПИ ХХП- 523 (поземлен имот /ПИ/ с иден тификатор 10135.3506.523), кв.25 по плана на селищно образувание /СО/ „*”, гр. Варна.

Нарушението е установено на 08.04.2024г. при служебна проверка, извършена от служител на РДНСК - Варна по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ, като за резултатите от проверката е съставен констативен протокол от същата дата.

Въз основа на съставения констативен протокол и на основание чл.36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.238. ал.2, т.2 от ЗУТ, в отсъствието на нарушителя е съставен акт № ВН- 25/03.07.2024г., връчен на същата дата 03.07.2024г. лично на Г. С.а С. - управител на „*” ООД.

В законоустановеният срок постъпило възражение вх.№ РС-РМ-594-02- 882/09.07.2024г. от Г. С.а С. и М. * * - управители на „*” ООД срещу акт № ВН-25/03.07.2024г., което било прието от АНО за неоснователно и на 09.10.2024г. въз основа на съставения акт и материалите по преписката, против жалбодателя е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. Поради това и на основание чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ на жалбоподателя е била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно.

По искане на процесуалния представител на възз. дружество до разпит бяха допуснати свидетелите Д., издал разрешението за строеж и св.С. , автор на архитектурната част на процесната сграда и дъщеря на представляващия санкционираното дружество, но съдът не кредитира техните показания в частта, касаеща има ли извършено нарушение или не, тъй като и двамата са пряко заинтересовани от изхода на делото.

По искане на процесуалният представител на възз.дружество и в изпълнение указанията на Адм. Съд-Варна съдът назначи СТЕ, от заключението на която се установи следното:

Отговор на въпрос 1: Извършената оценка за съответствие на инвестиционния проект по реда на чл 142, ал.б, т.2 от ЗУТ дали е в отклонение на предвижданията на действащия ПУП - ПРЗ и ако да, какви са отклоненията и дали тези отклонения поставят под съмнение коректността на извършения доклад за съответствие, респективно дали водят до изрична отмяна на разрешението за строеж?

С Решение №2427-7 по Протокол №32/21.09.2005г., т.7 на Общински съвет Варна, влязъл в сила на 02.05.2006 г. е приет ПУП-ПРЗ на СО „*”.

Имот УПИ ХХШ-523, кв.25, по плана на СО „*”, гр.Варна попада в устройствена зона „Жм”- Жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване със следните показатели: макс. плътност на застр. - 30 %, макс. Кинт -1.0, мин. озеленена площ - 50%, макс. кота корниз - 10 м.

От Главен архитект на район „Младост” е издадено Разрешение за строеж № 10/26.03.2024г. за изграждане на „Многофамилна жилищна сграда” в УПИ ХХШ-523 /ПИ 10135.3506.523/, кв.25, по плана на СО „*”, гр.Варна.

Инвестиционните проекти са одобрени на 26.03.2024 г. от Главен архитект на район „Младост”.

Със Заповед №ДК-11-ВН-05/17.04.2024г. на Началник РДНСК Варна е отменено Разрешение за строеж № 10/26.03.2024г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционните проекти за: „Многофамилна жилищна сграда” в УПИ ХХШ-523 /ПИ 10135.3506.523/, кв.25, по плана на СО „*”, гр.Варна.

Теренът е с денивелация.

Съгласно текста на Чл. 24.(1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 65 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) от ЗУТ: „Височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на найвисоката точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи.

(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи -от най-високата точка на ограждащите стени. При ползването на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал. 1. ”

Съгласно текста на §5, т.52. (предишна т. 49 - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) от ДР на ЗУТ: "Кота на средното ниво на прилежащия терен " е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част "Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект. ”

Проектираната сграда е без корнизи и без стрехи. При определяне на височината й по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗУТ се взема котата на найвисоката точка на ограждащите стени.

За всяка една ограждаща стена на процесната сграда е определена Кота на средното ниво на прилежащия терен, като са взети най-ниската и найвисоката проектна кота на прилежащия терен оформен (моделиран) съобразно част "Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект:

Фасада „Север“:

Най-ниската проектна кота на прилежащия терен за ограждащата стена е 159,07, а най-високата 161,70. Средноаритметичната стойност е 160,39.

Височината на северната фасада при спазване на ограниченията по ПУП /Н до 10м./ не трябва да надвишава 170,39.

В одобрения проект част „Архитектура” за фасада „Север“ е нанесена к.ср.пр.т.=160,40. Най-високата точка на фасада „Север“ е скота =170,35.

Считам, че допустимата по действащия ПУП-ПРЗ височина на сградата по фасада „Север“ не е надвишена.

Фасада „Изток“:

Най-ниската проектна кота на прилежащия терен за ограждащата стена е 159,18, а най-високата 159,20. Средноаритметичната стойност е 159,19.

Височината на източната фасада при спазване на ограниченията по ПУП /Н до 10м./ не трябва да надвишава 169,19.

В одобрения проект част „Архитектура” за фасада „Изток“ е нанесена к.ср.пр.т.=159,20. Най-високата точка на фасада „Изток“ е скота =170,35.

Считам, че допустимата по действащия ПУП-ПРЗ височина на сградата по фасада „Изток “ е надвишена с 1,16 м.

Фасада „Юг“:

Най-ниската проектна кота на прилежащия терен за ограждащата стена е 158,85, а най-високата 161,25. Средноаритметичната стойност е 160,05.

Височината на южната фасада при спазване на ограниченията по ПУП /Н до 10м./ не трябва да надвишава 170,05.

В одобрения проект част „Архитектура” за фасада „Юг“ е нанесена к.ср.пр.т.=160,23. Най-високата точка на фасада „Юг“ е скота =170,35.

Считам, че допустимата по действащия ПУП-ПРЗ височина на сградата по фасада „Юг “ е надвишена с 0,30 м.

Фасада „Запад“:

Най-ниската проектна кота на прилежащия терен за ограждащата стена е 161,25, а най-високата 161,60. Средноаритметичната стойност е 161,43.

Височината на западната фасада при спазване на ограниченията по ПУП /Н до 10м./ не трябва да надвишава 171,43.

В одобрения проект част „Архитектура” за фасада „Запад“ е нанесена к.ср.пр.т.=161,42. Най-високата точка на фасада „Запад“ е скота =170,35.

Считам, че допустимата по действащия ПУП-ПРЗ височина на сградата по фасада „Запад“ не е надвишена.

На основание гореописаното, допустимата по действащия ПУП-ПРЗ височина на сградата от 10 м. е надвишена по фасади „Изток” и „Юг”.

Съгласно текста на Чл. 23.(1) от ЗУТ: „Характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва:

ниско застрояване - с височина до 10 м;

средно застрояване - с височина до 15 м; ”

С проектираното надвишение се променя характера на застрояване - от ниско в средно, както и категорията на сградата съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ - от пета в четвърта.

В одобрените инвестиционните проекти част „Архитектура” не са посочени допустимите издатини по смисъла на чл.92, ал.1 и архитектурнохудожествени елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно:

Съгласно текста на чл. 92.(Изм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г.) (1) от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони: „Над покривната равнина се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или топлинни преобразуватели и други, ако остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2 ”

Съгласно текста на чл. 93(2) от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони: „Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др.п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв.м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. ”

Ако бяха посочени допустимите издатини по смисъла на чл.92, ал.1 и архитектурно-художествени елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предвижданията на ПУП-ПРЗ щяха да бъдат спазени.Съгласно текста на чл.108 (1) от ЗУТ: ,, Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. ”

Видно е, че проектираната сграда е в отклонение на предвижданията на действащия ПУП - ПРЗ по отношение на височината на сградата по фасади „Изток” и „Юг”.

Съгласно текста на Чл. 142. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.) от ЗУТ: ,, Всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите.

(5) Оценката обхваща проверка за съответствие със:

1. предвижданията на подробния устройствен план; ”

Извършената от „*” ООД оценка за съответствие на инвестиционния проект на строеж: „Многофамилна жилищна сграда” в УПИ XXIII-523 /ПИ 10135.3506.523/, кв.25, по плана на СО „*”, гр.Варна, по реда на чл 142, ал.6, т.2 от ЗУТ е в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ. Предвижданията на действащия ПУП - ПРЗ по отношение на височината на сградата по фасади „Изток” и „Юг” не са спазени.

Съгласно текста на чл. 156.(Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) от ЗУТ: „В 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1.

Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

(Доп. - ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол едновременно със служебната проверка по ал. 1 извършват и проверка на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта.

(Нова -ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 се установяват с констативен протокол, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

(Нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) При констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. ”

На основание горецитираното, посоченото нарушение на чл.142, ал.5, т. 1 от ЗУТ е основание за отмяна на издаденото разрешение за строеж, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти,

Вещото лице поддържа в с.з. изготвеното заключение и същото се кредитира от съда.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства, от заключението на изготвената СТЕ, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от началник на ДНСК-София, съгласно Заповед на Началника на ДНСК-София. Актът също е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на производството нарушения на правилата на ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено място и време на извършване на деянието - а именно - гр.Варна и дата 13.03.2024г., която е посочена като дата на изготвяне на комплексния доклад от жалбоподателя. Според разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ изпълнителното деяние се изразява в „извършването на оценка" за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието му изискванията към строежите. С изходирането му от консултанта, проектът се предоставя в употреба за нуждите на възложителя за иницииране на производство по издаване на разрешение за строеж. В този смисъл консултантът няма отношение към момента и намерението на възложителя да го ползва. В тази връзка моментът на входиране на доклада в общината стои извън волята и контрола на сочения за нарушител, за да бъде възприеман като дата на извършване на нарушението.

С изготвянето на оценката действието е довършено. То не е довършено в последствие с представянето й пред компетентните органи, тъй като действията по представянето не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, а и това са действия, които както беше посочено и по-горе, не се извършват от санкционираното дружество, а от възложителя, носещ това задължение. Действително, след представяне на оценката и в производството по проверка законосъобразността на издаденото разрешение за строеж пред особената юрисдикция, става възможно да се установи дали при изготвянето й са допуснати нарушения, но това обстоятелство е от значение за момента на откриване на нарушението, във връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН, а не довършва нарушението, тъй като оценката е вече изготвена. Обратното разбиране би довело до ситуация, в която нарушението започва да се извърша от едни субект -дружеството - консултант, а се довършва от друг субект - възложителя, който го представя.

Точно в този смисъл ВКС е постановил и Определение № 60071/16.06.2021 г. по дело № 471/2021г. В тази връзка съдът намира, че датата на извършване на нарушението е правилно определена.

Неоснователни са и твърденията, че в акта и постановлението не е посочено място на извършване на нарушението, тъй като и в двата акта е посочено изрично, че проверката е извършена по представени документи в Община - Варна и РДНСК - Варна, част от които е изготвената оценка за съответствие от „*”ООД, чието седалище и адрес на управление е в гр.Варна. Именно предвид това в НП като място на нарушението е посочен град Варна. Това сочи, че мястото на нарушението е достатъчно конкретизирано, като без значение е дали то е извършено в офиса на дружеството или на друго място в града. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 7 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради липса на описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението. От съдържанието на акта и постановлението се установява, че са описани всички съществени белези на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено, като са посочени и конкретните разпоредби, които са нарушени. На следващо място в чл. 40, ал. 4 ЗАНН изрично е предвидено, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто е настоящия случай. Наказващият орган е извършил разследване на спорните обстоятелства, съдържащи се в депозираното срещу акта възражения. Това се установява от текста на постановлението, в което именно те са били посочени и след обсъждане мотивирано приети за неоснователни. Поради това съдът не приема възраженията в тази насока за основателни.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че описаното в постановлението нарушение е било извършено от „*” ООД. Съгласно ал.5, на чл.142 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие със: Оценката обхваща проверка за съответствие с т.1. предвижданията на подробния устройствен план. Съдът намира, че дружеството -жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение, след като от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установява, че то се е доверило на отразените в издадената виза за проектиране обстоятелства, без да извърши съответната проверка. Следва да се има в предвид, че задачата, която му е била възложената и изискванията на закона са консултантът да извърши оценка за съответствие на изготвения инвестиционен проект, тоест той е длъжен да провери всички факти и обстоятелства, който са посочени в проекта, включително и относно налице ли е действащ ПУП, кога и с кои административен акт е одобрен, влязъл ли е в сила и налице ли е съответствие между предвижданията на ПУП и проекта. Доколкото в това производство експертният съвет на одобряващата администрация, съответно лицензираната фирма-консултат имат задължението да извършат цялостна проверка на инвестиционния проект, включително и на данните посочени във визата за проектиране. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че след като от събраните в хода на производството доказателства се установява, че въззивника е изготвил оценка за съответствие на инвестиционния проект, в която по отношение на предвижданията на ПУП неправилно е прието, че е налице съответствие, то той е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с оспореното наказателно постановление, като причините които са довели до тази неправилна преценка са ирелевантни. Дружеството не е изпълнило задължението си като лицензирана фирмаконсултант да провери съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП. Отговорността на търговските дружества е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, поради което въпроса за вината не следва да бъде обсъждан.

Поради изложеното до тук съдът намира, че от страна на „*” ООД е било допуснато твърдяното в постановлението нарушение, тъй като дадената оценка за съответствие на всички части на инвестиционния проект е била в несъответствие със съществените изисквания на строежите и е била изготвена в нарушение на чл.142 ал.5 от ЗУТ.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗУТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ предвижда началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице да налага имуществена санкция на на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 5000 до 50 000 лв. В конкретния случай наложената санкция на жалбоподателя е над минималния предвиден в закона размер и според съда е неправилно определена от административно - наказващият орган. По делото липсват данни за подобни нарушения на законодателството от страна на жалбоподателя, което обстоятелство говори за едно като цяло правилно отношение на същия към установения правов ред в страната. Поради тази причина, съдът намира, че санкция определена в минималния предвиден от закона размер, напълно би способствал за постигане на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че наложеното наказание Имуществена санкция следва да бъде намалено на 5000 лева.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН страните имат право на разноски. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата.В конкретния случай е направено искане за присъждане на разпонски от процесуалния представител на дружеството жалбоподателя и доколкото са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 600лв., следва искането да бъде уважено съобразно уважената част на претенцията , а именно в полза на санкционираното дружество да бъдат присъдени разноски в размер на 153,39 евро,равностойност на 300лв.

Доколко категорично се доказа, че има извършено нарушение, за което възз.дружество следва да бъде санкционирано, то съдът намира, че разноските за изготвената СТЕ в хода на съдебното производство в размер на 430евро следва да се възложат на„*” ООД.

Водим от горното, съдът