Решение № 19 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 1056/2025 г.

ИА“АА““ ЕООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.••••, представлявано от изп.директор ••••, чрез гл.юрисконсулт ••••, е обжалвала НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 06-2500192 от 15.10.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което в качеството му на работодател, за извършено нарушение на чл.197 вр.чл.200 ал.1 т.2 от Н-ба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места,вр.чл.267 ал.1 от Н-ба № 16-116/08.02.2008г.за техническата експлоатация на енергообзавеждането,вр.чл.38а ал.1 и ал.2 ЗДС и е наложено административно наказание -имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.399 , чл.416 ал.5 КТ вр.чл.55 ЗЗБУТ и във вр. чл.413 ал.2 от КТ и чл.415в ал.1 КТ. Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител навежда доводи, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че АНО не бил проверил и обсъдил възраженията на жалбоподателя против съставения АУАН и не се бил произнесъл по тях в нарушение на чл.52 ал.4 ЗАНН, с което били нарушени и злепоставени правата на жалбоподателя и правото му на защита, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Не била посочена пълната правна квалификация на вмененото нарушение. Описанието на нарушението внасяло неяснота и неопределеност, което също ограничавало и затруднявало правото на защита на жалбоподателя. Недопустимо било да се предполага волята на АНО, а тя следва да е ясно и недвусмислено посочена и изразена. Неправилно било посочено, че редакцията на чл.197 от Н-ба №7 била в сила от ДВ бр.88/2004г.,тъй като разп. на чл.197 била приета с изменения, публикувани в ДВ бр.40/2008г.Разпоредбата на чл.55 ЗЗБУТ за пръв път била посочена в обжалваното НП, без да е посочена и да фигурира в съставения АУАН,което представлявало следващо процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП. И в АУАН, и в НП не били посочени конкретните индивидуализиращи белези на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено. Налице било противоречие в посочените от АНО правни норми,на основание на които била ангажирана отговорността на жалбоподателя. При издаване на НП АНО бил нарушил и чл.63 ал.4 ЗАНН, като не е приложил чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП. Не се претендират се разноски. Ответникът по делото – директорът на Д“ИТ“ гр.Враца чрез процесуален представител юрисконсулт К. в съдебно заседание и с писмено становище излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба, и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Районният съд - гр.Враца, като взе предвид наведените с жалбата доводи и съображения,становищата на страните, и след анализ на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна: На 04,09,11,16 и 17.09.2025. от инспектори на ДИТ Враца била извършена планова проверка по работни места и по документи по спазване на трудовото законодателство на ИА“АА“ гр.••••- обл.отдел на АА гр.Враца, ул.“••••“ № 78 ет.2. Резултатите от проверката били обективирани в КП № ПР 2536203/25.09.2025г. Били констатирани нарушения от проверяващите/при проверката на 17.09.2025г./ след съответни измервания в работните помещения от акредитиран орган за контрол на контролиран параметър импеданс на контура „фаза-защитен проводник“,изразяващи се в наличие на ел съоръжения с измерени стойности,които не съответстват на нормите за електробезопасност, между които и следните, отразени в т.3 на горния КП, както следва:1/В стая № 3 - един брой ел.монофазен контакт намиращ се вдясно от вратата и 3 бр.ел.разклонители и 2/В стая № 8 - 1 бр.ел.монофазен контакт намиращ се в ляво от вратата.Посочено е в КП,че работодателят – жалбоподателят бил представил протокол за контрол на импеданса на контура „фаза-защитен проводник“ от 23.05.2025т.,от който се установявало,че и към 23.05.2025г.същите ел.съоръжения не съответстват на нормите за електробезопасност. Със същия КП са спрени посочените монофазни ел.контакти до обезопасяването им/чрез поставяне на стикери/. КП е връчен на жалбоподателя на 25.09.2025г.,който не е правил никакви възражения във връзка с констатираното. Същевременно, за така констатираните нарушения,посочени по-горе против жалбоподателя , в качеството му на работодател от св.Т.И. и в присъствието на св.В•••• и св.Г.П. бил съставен АУАН №06-2500192 от 25.09.2025г., за допуснато нарушение по чл.197 вр.чл.200 ал.1 т.2 от Н-ба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места вр.чл.267 ал.1 от Н-ба № 16-116/2008г.за техн.експлоатация на енергообзавеждането вр.чл.38а ал.1 и ал.2 ЗДС от КТ със следното словесно описание,а именно:“При извършена проверка на 17.09.2025г.и след съответни измервания констатиране на наличие на ел.съоръжения с измерени стойности,които не съответстват на нормите за електробезопасност,конкретно посочени в КП както следва:В стая № 3 - един брой ел.монофазен контакт намиращ се вдясно от вратата и 3 бр.ел.разклонители.В стая № 8 1 бр.ел.монофазен контакт намиращ се в ляво от вратата.“Посочено е в АУАН,че работодателят – жалбоподателят на 16.09.2025г.бил представил протокол за контрол на импеданса на контура „фаза-защитен проводник“ от 23.05.2025т.,от който се установявало,че и към 23.05.2025г.същите ел.съоръжения не съответстват на нормите за електробезопасност. Актосъставителят е отразил в съставения АУАН че по този начин работодателят – органът по назначаването – ИА“АА“ ••••, не е предприел необходимите действия за отстраняване на съответните несъответствия на нормите на електробезопасност и не е изпълнил задължението си за осигуряване на безопасност на работещите от риск от поражение от индиректен контакт с ел.ток.Посочено е също,че нарушението е извършено на 17.09.2025г.в гр.Враца,когато е установено.Посочен е номера на КП.На последно място в акта е налице опис на писмените материали,въз основа на които е съставен АУАН. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на представляващия жалбоподателя, който го е подписал, като в графата за възражения не са посочени такива. В срока за възражения по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили такива по акта, входирани от актосъставителя на 02.02.2025г., които съвпадат с възраженията, посочени в жалбата,и цитирани по-горе. Въз основа на горепосочения АУАН при идентична фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП № 06-2500192 от 15.10.2025г., с което за описаното нарушение по чл. чл.197 вр.чл.200 ал.1 т.2 от Н-ба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места вр.чл.267 ал.1 от Н-ба № 16-116/2008г. за техн.експлоатация на енергообзавеждането вр.чл.38а ал.1 и ал.2 ЗДС ,на основание чл.399 , чл.416 ал.5 КТ вр.чл.55 ЗЗБУТ и във вр. чл.413 ал.2 от КТ и чл.415в ал.1 КТ на жалбоподателя е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.Посочено е в НП,че постъпилото възражение против АУАН е просрочено и се явява недопустимо за разглеждане по същество.Независимо от това АНО е посочил,че същото е неоснователно.Отразено е в НП, че в случая е неприложим чл.28 ЗАНН,независимо, че наложеното наказание е по чл.415в КТ. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са събрани следните относими и допустими писмени доказателства,които не се оспорват от страните,а именно: копие от разписка за връчено НП; копие от Наказателно постановление № 06-2500192/15.10.2025г. г.; АУАН № 06- 2500192/25.09.2025г. г.;разписка за връчване на АУАН,възражение против АУАН,копие от Протокол за извършена проверка от Д ИТ-Враца № ПР 2536203/25.09.2025;копие от договор № РД-32- 5/27.01.2025г.,сертификат за контрол,протокол за контрол на импеданса на контура „фазазащитен проводник“ на ел.уредби и съоръжения до 1000 волта-2 бр.,сертификат за акредитация на орган за контрол,протокол за контрол на микроклимат, протокол за контрол на изкуствено осветление,протокол за контрол на шум в помещения на жилищни и обществени сгради,пълномощни.Писмените доказателства не се оспорват от страните и конкретно от жалбоподателя,при което съдът няма основание да ги изключва от доказателствената съвкупност. При обжалването на наказателното постановление, пред Врачанския районен съд са събрани и гласни доказателства, като са допуснати до разпит свидетелите Т.И.- актосъставител и В•••• и Г.П. - служители в "Инспекцията по труда“ Враца и имащи качество на свидетели при констатиране на нарушението - първата и съставяне на акта - втората. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и последователни,взаимно се допълват и потвърждават отразеното в АУАН и съставения констативен протокол.Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели,които са последователни, непротиворечиви, и взаимно се допълват. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания, на които, както се изложи съдът дава вяра. При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав стига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 ЗАНН от лице, имащо право и интерес от обжалване,против акт от категорията на обжалваемите, и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и Наказателното Постановление са издадени от компетентни органи ,и в рамките на техните правомощия.Същевременно извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство формални пороци от външна страна и съществени нарушения на процесуалните правила.И акта и НП съдържат задължителните реквизите, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Подробно е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.И АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. От доказателствата по делото,според настоящият състав се установява по категоричен начин ,че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на чл.197 от Н-ба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места,съгл.която „Чл. 197 Работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток“ вр.чл.Чл. 200 ал.1 т.2 от същата наредба ,съгласно която „При проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за:/т.2/ експлоатацията на енергопотребителите;вр.чл.267 ал.1 от Н-ба № 16- 116/2008г.за техн.експлоатация на енергообзавеждането съгласно която „В електрически уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, ефективността на зануляването периодично се проверява съобразно критериите и показателите, определени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии“ и във вр.чл.38а ал.1 и ал.2 ЗДС,съгласно които (ал.1)“ Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане.Съгл.ал.2 Здравословните и безопасни условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването,а здравословни и безопасни условия на труд съгл.пар.1 т.1 от ДР на ЗЗБУТ са такива условия на труд,които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо,психическо и социално благополучие на работещите лица. Жалбоподателят в качеството му на орган по назначаването/работодател/ не е предприел необходимите действия /неспазвайки цитираните разпоредби/ за отстраняване на констатираните несъответствия/с цитирания КП/ на нормите за електробезопасност и не е изпълнил задълженията си за осигуряване безопасност на работещите от риск от поражение от индиректен контакт с електрически ток. Въпросът за субективната страна на нарушението не се обсъжда,тъй като се касае за ЮЛ, при което отговорността е безвиновна. За нарушаването на цитираните разпоредби, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 413 ал. 2 от КТ - „работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,ако не подлежи на по-тежко наказание,се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв.,а виновното длъжностно лице……..“ В конкретния случай АНО е приложил по отношение на жалбоподателя привилегирования състав на чл.415в ал.1КТ,според която норма „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“,като на жалбоподателя е наложена такава имуществена санкция в размер на 300 лв. Съдът намира, че в случая фактите са правилно установени от административнонаказващия орган,и правилно е приложен и материалния закон. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при ангажиране на административно.наказателната му отговорност.И в АУАН и в НП са посочени задължителните реквизити,посочени в ЗАНН.Нарушението е описано подробно и в двата акта,като отделно от това се препраща и към КП/25.09.2025г.,цитиран по-горе,в който са обективирани резултатите от проверката и констатираните нарушения,вкл.и процесните, които по принцип не се оспорват от жалбоподателя,както и самия КП.Още с извършване на проверката и съставяне на КП жалбоподателят е бил наясно с допуснатите от него нарушения,пренесени в по-късен момент в АУАН и НП и по никакъв начин не са били злепоставени правата му и конкретно правото му на защита,респ.не би могло да се говори за допуснати процесуални нарушения в тази насока и то съществени. Нарушенията са описани подробно,посочени са обстоятелствата,при които са извършени,доказателствата,които ги подкрепят,както и правната им квалификация. Същите са инкриминирани в друг акт – КП,който също не се оспорва от жалбоподателя. Макар в НП АНО да е отразил,че възражението против АУАН е просрочено,настоящият състав приема,че АНО все пак е извършил проверка на възраженията,тъй като в крайна сметка е отразил в НП,че те са неоснователни.Но дори да се приеме,че АНО не е изпълнил тези си задължения,то този факт също не е от такова естество,което да опорочи административно-наказателния процес предвид неоснователността на изложените доводи във възражението във връзка с незаконосъобразността на съставения АУАН.Съдът намира за неоснователен и довода,изложен в жалбата,че чл.55 ЗЗБУТ фигурирал за пръв път в НП ,и не фигурирал в АУАН.Чл.55 ЗЗБУТ определя съдържанието на понятието „здравословни и безопасни условия на труд“ и няма пряко отношение към вмененото нарушение,поради което е ирелевантно дали същият текст фигурира в АУАН или НП или не фигурира.Неоснователен е и довода,че при наложена ПАМ не би могло да се развие административно-наказателно производство. Двете производства са самостоятелни и независими едно от друго. Отделен е въпроса, че при извършената проверка липсват данни за наложена ПАМ.Представеният договор за извършване на СМР също е ирелевантен за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Основание е единствено за търсене евентуално договорна отговорност от страна на жалбоподателя. Горните съображения мотивират този съдебен състав да приеме, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено като издадено при правилно приложение на материалния и процесуален закон.Наложеното наказание е правилно определено с оглед характера и тежестта на извършеното нарушение,след отчитане и на факта,че предписание за отстраняване на това нарушение съществува още от 23.05.2025г.и до момента на последната проверка на 17.09.2025г. не е отстранено. Наложеният от наказващия орган размер на имуществената санкция от 300 лева съдът приема за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение ,и от естество да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Неоснователни са и доводите за приложение на чл.28 ЗАНН. Според настоящия състав в случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата при извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално, и законът не изисква настъпване на вредни последици като съставомерен резултат. В случая, следва да се отчете, че се касае за осъществяване на дейност,която касае здравето и живота на работещите, което изисква стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред,свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на тред. При тези съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН,независимо,че е прието за такова по смисъла на чл.415в КТ. При този изход на делото на ответника се дължат сторените в производството разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 ЗАНН, Районен съд Враца