Решение № 18 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Делото е образувано по жалба на „•••“ ЕООД , ЕИК •••• със седалище и адрес на управление: с. ••••, представлявано от управителя Г.А.М срещу Наказателно постановление № •••• от 16.10.2024г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 3500 лв. за нарушение чл. 36 ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, изразяващо се в това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.04.2024г. в 11ч. на строителен обект „неотложен ремонт на административна сграда към •••“, находящ се в гр. •••• се установило, че "•••" ЕООД в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи не е изискал спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ от участниците в строителния процес- строителния обект се изпълнявапри условията на обществена поръчка, СМР – разрушаване на таван на първия етаж - са се извършвали в задния двор на ••••“, през който преминават ученици в населеното място. В тази връзка се иска от съда да приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и да отмени същото. В съдебно заседание жалбоподателят "•••" ЕООД се представлява от управителя си Г.А.М, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да приеме, че жалбата против оспореното НП е основателна. Счита, че не е доказано нарушение от страна на "••••" ЕООД. Не претендира разноски. В съдебно заседание Директора на Дирекция "ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" гр. Силистра, чрез пълномощника си юрк. И. А., оспорва жалбата и заявява становище за нейната неоснователност. В хода по същество на делото, моли да се остави жалбата без уважение. Сочи, че има извършено нарушение от страна на възложителя и то е доказано. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 19.04.2024г. в 11ч. е извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра на строителен обект „неотложен ремонт на административна сграда към •••“, находящ се в гр. ••••. Фирма "•••" ЕООД към момента на проверката е извършвала разрушаване на таван на първия етаж, като съответните дейности са се извършвали в задния двор на ••••“, през който преминават ученици в населеното място. Направени и приложени по делото са снимки – листи 17-20, както и протокол за извършената проверка и обяснения от управителя .М. – листи 12- 16. При демонтиране на покривна конструкция на 19.04.2024 година на въпросния обект, представляващо извършване на строително-монтажни работи /СМР/, е установено неизпълнение от страна на "•••" ЕООД да изисква спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от строителя като един от участниците в строителния процес, а именно да изисква от него да спазва правилата по безопасност и здраве при извършване на СМР на инспектирания обект, където се извършват строителни работи. В конкретният случай, не са предприети мерки за предотвратяване на риск, като не е осигурена безопасност на хора и предмети чрез подходящо оборудване, колективни и лични предпазни средства /например ограждения, платформи или защитни /предпазни/ мрежи, и други защитни средства. При тези данни е установено, че "•••" ЕООД, действа с качества на възложител по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Обн. ДВ. бр, 37/2004 г. / и работодател по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ , във връзка с чл. 6 от Наредба № 2 от 2/2004 година. Дружеството в процеса на строителни и монтажни работи /СМР/ демонтаж, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/2004 г., съобразно писмени сведения, действащ като възложител, е пренебрегнал отговорността по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и не е спазил задължението си да изисква спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от строителя. ПротИ.правното поведение е осъществено посредством бездействие. Нарушението е извършено на 19.04.2024 година. При така установената в АУАН, фактическа обстановка, на 16.10.2024 г. било издадено обжалваното НП. Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: АУАН № ••• от 01.10.2024 г., описанието на нарушението е пренесено в Наказателното постановление № •••• от 16.10.2024г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра, както и от прокола за извършена проверка от 01.10.2024г, снимки и други докемунти. Съдът намира за установено от правна страна следното: По допустимостта: Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. С оглед на това, жалбата се явява допустима и подлежи на разглеждане. По компетентността: Представени са от административнонаказващия орган актове, относно длъжностното качество и правомощията на актосъставителя и издателя на процесното НП. АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при изпълнение на служебни задължения. По законосъобразността: Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при приоритетно спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат реквизитите, които ЗАНН е предвидил за тях. Нарушението е описано словесно подробно и ясно. В АУАН и НП са описани времето, мястото на нарушението и същността му. Фактите, описани в АУАН съвпадат с тези, описани в НП. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава. Правната квалификация на нарушението в действителност е непълна, тъй като не е посочено единствено, че е нарушен чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ , а само чл. 36 ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Въпреки, че не е направена обаче, правата на санкционираното лице не са накърнени, тъй като основната нарушена разпоредба е била посочена, поради което лицето е било наясно, че отговорността му се ангажира за това, че в процеса на строителство на обект е бил отговорен да изисква спазване на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от строителя, а не го е направил. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ в действителност е бланкетна, доколкото не обхваща в себе си всички възможни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и за да е точна квалификацията следва да се посочи кои точно норми за здравословни и безопасни условия на труд не е изискано да бъдат спазени. Не се е стигнало до съществено нарушаване на правата на наказаното лице и същото е било наясно кое обстоятелство е застрашавало здравословните и безопасни условия на труд за работещите на мястото и преминаващи лица. При преценка на горните пропуски, съдът не ги намира за съществени, доколкото не са засегнали правата на административнопривлеченото лице по начин, който препятства да разбере за какво е ангажирана отговорността му или да реализира защитата на правата си, поради което не следва да предпоставят отмяна на обжалваното НП. От съвкупната преценка на съдържанието на АУАН е видно, че актът е предявен и препис от него му е връчен. Спазено е и правилото за съставяне на АУАН в присъствието на свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението. В този смисъл е спазена нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН . АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо. По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано посредством всички събрани доказателства. При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид гореизложеното и въз основа на приетите доказателства, съдът приема за установено по несъмнен начин, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ , вр. чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Както се посочи по горе -в чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. са уредени изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при работа на височина и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). В конкретния случай субект на административнонаказателно санкциониране е юридическато лице, чиято отговорност е безвиновна и поради тази причина не се изследва съществуването на умисъл или непредпазлИ.ст при реализиране на правонарушението, а само осъществяване на признаците на деянието от обективна страна. Административното нарушение сочи за неизпълнение на въведени нормативи, касаещи охрана на значими обществени отношения осигуряването на здравословни и безопасни условия при престиране на труд. Нарушени са зададени от законодателя правила за дължимо поведение при изпълнение на строителни и монтажни работи- дейности с висок риск от трудов травматизъм. Проявната форма на изпълнителното деяние на нарушението е пасивност / бездействие по изискване спазването в процеса на строителството на нормите за безопасност и здраве. Предвидената санкция, съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ е имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15 000 лева, като наказващият орган е наложил 3500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че санкцията следва да се намали до мининума от 800 евро /1564,66 лева / , доколкото нарушението е първо, извършено е чрез бездействие. Направено е своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 27е, изр. 2 от НЗПП . При определянето му следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че делото се характеризира със средна фактическа и правна сложност, в проведеното единствено съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган е взел участие, като по делото са приложени множество писмени доказателства. Не без значение е и размерът на наказанието, което е било наложено с обжалваното наказателно постановление, предопределящ материалния интерес на делото. При тези обстоятелства съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ИТ" Силистра в размер на 70 евро. Водим от горното, съдът