Решение № 82 от 17.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 112/2026 г.

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане вх.№260007/07.01.20216 година на осъдените А. К. С.,В. В. С. и К. А. К.,всички с установена самоличност,чрез защитника им адв. Д. М. от САК с посочен съдебен адрес за възобновяване на наказателното производство по внохд №243/2025 година на Окръжен съд гр.Видин. В подаденото искане се сочат основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания от осъдените лица,релевирани в стореното искане,обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1 ,т.1, т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложено наказание. В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон,за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на осъдените лица и за явна несправедливост на наказанието,допуснати от състава на ОС- Видин. Конкретно оплакванията са развити в следните насоки: 1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт,изразили се в неяснота на описанието на отделните изпълнителни деяния, без да се посочи „…целия механизъм на тяхното осъществяване…“,като е нарушена нормата на чл.246 ал.2 НПК.Така се прави оплакване,че „….Прокуратурата е лишила от възможност всеки един от подсъдимите за разбере в какво точно се изразява личното му участие в общата престъпна деятелност“,включително да се разбере какъв е личния принос на всеки от подсъдимите /осъдените /в престъпната общността този порок не е констатиран и отстранен от съдебните състави,включително още в разпоредително заседание пред първия съд.Сочи се,че непълното описание в обстоятелствената част на обвинителния акт на изпълнителното деяние пречи да се изясни кое от лицата първо нанася удар,с какъв предмет и по какъв начин се нанасят удари върху пострадалия.Сторено е оплакване,че никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кое лице какви изрази изрича по отношение на пострадалия. Твърди се,че тези процесуални нарушения са се отразили при постановяване на съдебните актове,като е довело по същество до липса на отговори на поставени от защитата въпроси и така-до липса на мотиви,както към постановения първостепенен съдебен акт,така и при постановяване на въззивното решение. Твърди се,че при посоченото неспазване „….на основните задължения на съда,визирани в посочените разпоредби…..осуетява разкриването на обективната истина по делото ,което……представлява съществено процесуално нарушение“.По същество в тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем,без обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор и нарушения на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита обективната истина по делото,като се сочи,че и първият и въззивният съд „……се е задоволил само с общи и абстрактни изречения да формулира изводите си,още повече,че се игнорира изцяло законоустановения императив,че за да бъде осъдено едно лице следва обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин“. Твърди се,че съдилищата кредитират доказателства,които „….не само са недостатъчни,но и противоречиви…“,като се приемат за доказани факти,за които не са представени доказателства,без да се обсъждат доводите и възражения на защитата. Оспорва се възможността за наличие едновременно на действия по хулигански подбуди и нанасяне телесна повреда на пострадалия. Анализът на оплакванията сочи твърдение,че тези пороци,включително свързани с противоречив,но неанализиран задълбочено доказателствен обем,не са отстранени от въззивния съд при инстанционната въззивна проверка. 2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,изградена на основата на неясноти и предположения,при недоказано конкретно авторство на деяние.Защитата намира,с оглед актуалната законова редакция за„…..недопустимо съществуването на идеална съвкупност между хулиганство,изразило се в нанасяне на телесна повреда и престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 от НК“.Прави анализ на разписаното в I,т.7 от ППВС №2/74 година, оспорвайки към настоящия момент с едни и същи действия да е възможно да бъде осъществен и състав на чл.325 НК,и състав на престъпление по чл.131 ал.1,т.12 НК.Като приема,че в посочения тълкувателен акт действително е отразено,че „….в действащия към момента на неговото постановяване Наказателен кодекс законодателят е изоставил принципа на поглъщане и е възприел този на идеалната съвкупност с едно изключение-убийството по хулигански подбуди по чл.116 ал.1, т. 11 от НК“,но сочи,че към момента на постановяване на ППВС № 2/74 година в чл.131 НК не е съществувал квалифициран състав за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди,а такъв е предвиден едва през 2002 година /ЗИДНК ,обн. ДВ,бр.92/2002 година/ и съдържанието на новата т.12 на чл.131 ал.1 НК е идентично с това на чл.116 ал.1,т. 11 НК. В тази връзка обобщено се иска да се приеме,че доколкото „….хулиганските подбуди са въздигнати в квалифициращ признак на умишленото причиняване на телесна повреда,е невъзможно тези действия да изпълнят едновременно състава на престъплението по чл.325 от НК и този по чл.131 ал.1, т.12,пр.1 от НК“. Оспорва законосъобразността на изводите на съдилищата,че „….в конкретния случай е налице квалифициращия признак по чл.325 ал.2 от НК, а именно деянията да се отличават с особена дързост и цинизъм“.Излага съображенията и оплакванията си,че „Отправянето на обидни думи и закани в момент на гняв и ярост, които не протичат под контрола на съзнанието, а отразяват единствено бурно протичащите отрицателни чувства на дееца, не могат да бъдат квалифицирани като проявна форма на изключителна дързост, още по-малко цинизъм“. Оспорва законосъобразността на изводите на съда,че осъдените са осъществили самостоятелни хулигански действия и са нанесли телесни увреждания по хулигански подбуди,доколкото са налице доказателства,че „….на 15.05.2020г. пострадалият С. е осъществил противоправно поведение спрямо подс.К. К.,като без видима причина, както се изразява прокуратурата,е ударил първо по колата му,после е отворил вратата, извадил е подсъдимия, нарекъл го е циганин и го е заплашил, че ще го набие“.Акцентира и това,че според защитата пострадалият първи нанася удар на осъдения В.,а едва след това му е нанесен побой.В този ред на изложението претендира „….да се говори и за чл. 12 от НК или за състав по чл. 132, ал. 2 от НК…“.Поддържа,че нанесените спрямо пострадалия удари не сочат наличието на „..завишен интензитет,голяма сила,нито особена упоритост“,а за „обикновен конфликт“ между пострадалия и семейството на осъдените. Твърди се,че незаконосъобразно е прието от съдилищата,че „Фактът,че деянията са осъществени на публично място не води по никакъв начин до извод,че подсъдимите /осъдените/ са били водени от хулигански мотиви“.Твърди,че не е отчетено,че осъдения А. С. е действал в състояние на силно раздразнение,не са кредитирани без основание дадените от него обяснения и незаконосъобразно е сторено изключване на приета по делото СППЕ от аналитичната дейност на съда. 3.Сторено е оплакване,че наложените наказания са явно несправедливи,неотговарящи нито на действителната обществена опасност на деянията,нито на обществената опасност на осъдените лица.Твърди се в оплакването,че незаконосъобразно са определени еднакви по вид и размер наказания,без да се отчита конкретния принос на всеки към общата престъпна деятелност.Намира,че не е отчетена продължителността на наказателното производство. На това основание се претендира възобновяване на наказателното производство,като се иска „…в зависимост от констатираните …..пороци на контролирания съдебен акт,да върнете делото за ново разглеждане на Районен или Окръжен съд Видин с конкретни указания по правилното приложение на закона,да оправдаете подсъдимите по така повдигнатите обвинения или преквалифицирате деянията като приложите закон за по-леко наказауемо престъпление и/или намалите наложените на всеки един от подсъдимите наказания до предвидения в закона абсолютен минимум“. Софийски апелативен съд е преценил,че искането се прави от оправомощени за това лица–осъдени,като е сторено искане в срока по чл.421 ал.3 НПК чрез защитник,представил изрично пълномощно след указания на съда,намерил е,че са налице законови предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го е насрочил за разглеждане. Пред настоящия съд защитникът на осъдените А. К. С.,В. В. С. и К. А. К.,всички с установена самоличност,адв.Д. М. от САК,поддържа доводите,изложени в искането.Поддържа по същество оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,като се сочи,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт,а още в разпоредително заседание са сторени възражения от преупълномощен от него защитник на осъдените,свързани с неясноти и непълноти на изготвения обвинителен акт.Твърди се,че твърдените още тогава допуснати съществени процесуални нарушения са довели до нарушаване правото на защита на осъдените лица, доколкото не може да има „…понасяне на колективна наказателна отговорност…“,при изложени двусмислени и неясни фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди,че доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъдените,без да е диференцирано кой какво е казал към пострадалия и какви конкретни действия е извършил. Сторено е обобщаващо оплакване,че мотивите към постановената присъда и мотивите към постановеното решение на въззивния съд не отговорят на изискуемите от Закона стандарти, разписани в чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е сторен съвкупен анализ на доказателствения обем,а приобщени доказателствени източници по реда на чл.281 НПК,поради констатирани противоречия не са обсъдени от съдебните състави.Намира,че незаконосъобразно и нарушавайки процесуални стандарти ОС-Видин е заявил декларативно,че се съгласява с фактическите изводи на първия съд. Намира,че е нарушен процесуалния закон,доколкото е предложено обсъждане за съдебно производство по реда на гл.27 НПК,без да е налице произнасяне от съда.Едновременно с това е заявено,че такова искане за съкратено съдебно производство„… защитата никога не е поддържала…“. По същество поддържа доводи за непълнота на доказателствата и акцентира,че не е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза,която да изяснява механизма на получаване на уврежданията по пострадалото лице,а съдът е извел доводи единствено на основа представено медицинско удостоверение за пострадалото лице. Поддържа оплакването за нарушение на материалния закон,сторено и в направеното искане за възобновяване на наказателното производство,акцентирайки на законовата редакция за описаните по вид престъпления с твърдение за недопустимо съществуване на идеална съвкупност между престъплението „хулиганство“,и престъплението по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 НК. В тази връзка се поддържат доводи /на основа разписаното в I,т.7 от ППВС №2/74 година/,като се оспорва с едни и същи действия да е възможно да бъде осъществен и състав на чл.325 НК,и състав на престъпление по чл.131 ал.1,т.12 НК.В тази връзка се поддържа,че доколкото хулиганските подбуди са въздигнати в квалифициращ признак на умишленото причиняване на телесна повреда,е невъзможно тези действия да изпълнят едновременно състава на престъпление по чл.325 от НК и този по чл.131 ал.1, т.12,пр.1 НК. Оспорва законосъобразността на изводите на съдилищата,че в конкретния случай е налице квалифициращ признак по чл.325 ал.2 НК и деянията се отличават с особена дързост и цинизъм. Поддържа,че на осъдените лица е наложено явно несправедливо наказание и оспорва аргументите,изложени от въззивния съд. Претендира се възобновяване на наказателното производство,като се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд гр.Видин или Окръжен съд гр.Видин с конкретни указания по правилното приложение на закона. Алтернативно се претендира оправдаване на осъдените лица по повдигнатите им обвинения или преквалифициране на деянията като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление,включително се намалят наложените на всеки един от осъдените наказания „…до предвидения в закона абсолютен минимум“. Осъденият К. А. К. се е явил пред настоящия съд и е поддържал доводите на защитата си,включително при предоставена му последна дума в процеса. Осъдените А. К. С. и В. В. С. не са се явили пред съда ,макар да са били надлежно призовани. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното искане. Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното наказателно дело по описа на Окръжен съд-Видин,доколкото въззивният съд,а и проверявания от него съд,не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила и не са нарушили материалния закон,нито пък наложените наказания на осъдените лица са явно несправедливи. Сочи,че възраженията,свързани с процесуални непълноти при изготвяне на обвинителния акт не са надлежно възразени след произнасяне на съда в разпоредително заседание,а в хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд и в хода на въззивното съдебно производство правата на осъдените лица не са нарушени по никакъв начин. Намира липса на допуснати процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд,като по същество се съгласява,че доказателствените източници не са еднопосочни към установяване авторство на престъплението,но от друга страна намира,че съвкупният анализ на доказателствения обем е сторен коректно,правилно са анализирани отделни процесуално-следствени действия,а решаващите изводи на първия и на въззивния съд са законосъобразни. Намира,че вътрешното убеждение на Съда е ясно проследимо в процеса на неговото формиране на основата на коректен доказателствен анализ. Приема,че материалния закон не е нарушен и действията на осъдените лица са правилно квалифицирани,а понастоящем съда не следва да се занимава с въпроса налице ли е или не съвкупност /и ако да-каква е тя/,касателно правната оценка на деянията. Намира,че определените наказания на всеки от осъдените лица не са явно несправедливи /намира,че това не е предмет на разглеждане от настоящия съд/. Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без уважение. След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдените лица и поддържаните доводи на защитата пред настоящия съд,включително на явилия се осъден К. К.,като съобрази изразеното становище на представителя на държавното обвинение ,Софийският апелативен съд намери,че искането е процесуално допустимо,но разгледано по същество не е основателно. Съображенията са следните: Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка е свързан с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна,и/или несъществуваща доказателствена основа. Предметът на проверка на оплакване за явна несправедливост на наказанието обхваща преценка за това дали наказанието съответства на обществената опасност на деяние и деец,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл.36 НК,вкл. на преценка за това дали правилно или не е отказано прилагане нормата на чл.66 НК. Видно е,че с присъда №110/26.03.2025 година постановена по нохд №1256/2020 година на Районен съд гр.Видин подсъдимият А. К. С.,роден на •••••••• година в гр.••• ,българин,български гражданин,със средно образование,женен,••• на „В. Инженеринг“ ООД-Словения,с постоянен адрес в гр.•••, ул.„•••“ №* ,настоящ адрес в Република Словения, гр.•••, ••• ,ул.„•••“ №*, неосъждан ,ЕГН •••••••••• е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.05.2020 година в гр.•••,на ул.„Цар Александър ІІ“ №23, пред жилищен вход „А“,в съучастие като съизвършител с В. В. С., ЕГН •••••••••• от гр.•••, В. А. В.,ЕГН •••••••••• от гр.••• и К. А. К. ,ЕГН •••••••••• от гр.••• извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост,като на публично място в центъра на гр.•••,в светлата част на денонощието без видима причина,пред множество граждани,докато В. Д. С. от гр.••• държал в ръце малолетното си дете, отправил псувни,обидни изрази,заплахи и крещейки казвал-„Ще ••• жена ти пред теб, ти ще гледаш и няма да можеш да направиш нищо!“, „Сега ще те убием!“, „Ще разбереш какво е да те бият цигани!“, „Ще изпратим хора от Австрия да те убият!“ и нанесъл побой на В. Д. С. чрез нанасяне на удари с палка,бухалка, ръце и крака по тялото и главата му-престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,като му е наложено наказание„лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца и на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият А. К. С. е признат за виновен и за това,че на 16.05.2020 година в гр. •••, на публично място, на ул. „Цар Александър ІІ“ № 23, пред жилищен вход „А“, в съучастие като съизвършител с В. В. С.,ЕГН •••••••••• от гр. •••, В. А. В.,ЕГН •••••••••• от гр. ••• и К. А. К.,ЕГН •••••••••• от гр. ••• по хулигански подбуди,с действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез нанасяне на удари с палка, бухалка, ръце и крака по тялото и главата на В. Д. С. от гр. •••, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток с подкожен хематом в лявата тилно теменнослепоочна и задушна област на главата, оток на лявата буза, кръвонасядане по лигавицата на горната устна на нивото на втори и трети горни леви зъби,кръвонасядане по лигавицата на долната устна на нивото на първи до трети долни леви зъби, напречно линейно охлузване по венечната лигавица на нивото на трети до пети горни леви зъби, по-дълбоко към пети зъб, кръвонасядане на венечната лигавица на четвърти и пети горни леви зъби, счупване на зъбната коронка на пети горен ляв зъб, охлузване на ляво рамо, кръвонасядане на меките тъкани на лявата подмишнична ямка, двойно ивицесто кръвонасядане на нивото на лявата лопатка, оток и две кръвонасядания-едно под друго в лявата поясна област,горно двойно ивицесто охлузване на задната повърхност на дясната предмишница,оток, охлузване и кръвонасядане на дясното коляно,довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота-престъпление по чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение по реда на чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил едно общо наказание на подсъдимия А. К. С.-„лишаване от свобода“за срок от 1/една/година,като изпълнението му,на основание чл.66 ал.1 НК,е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата В. В. С.,родена на •••••••• година в гр. •••,български гражданин,с основно образование,омъжена,служител във„В. Инженеринг“ ООД,Република Словения,с постоянен адрес в гр.•••, ул.„•••“ №*, настоящ адрес в Република Словения,гр.•••,•••,ул.„•••“№ *, неосъждана, ЕГН •••••••••• е призната за ВИНОВНА за това,че на 16.05.2020 година в гр.•••,на ул. „Цар Александър II“№23,пред жилищен вход „А“,в съучастие като съизвършител с А. К. С.,ЕГН ••••••••••, В. А. В.,ЕГН •••••••••• и К. А. К.,ЕГН •••••••••• извършила непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, като на публично място в центъра на гр.•••,в светлата част на денонощието без видима причина, пред множество граждани, докато пострадалия В. Д. С. от гр.••• държал в ръце малолетното си дете,отправила псувни,обидни изрази,заплахи и крещейки казвала„Ще ••• жена ти пред теб, ти ще гледаш и няма да можеш да направиш нищо!“, „Сега ще те убием!“, „Ще разбереш какво е да те бият цигани!“, „Ще изпратим хора от Австрия да те убият!“и нанесла побой на В. Д. С. от гр. ••• чрез нанасяне на удари с палка, бухалка, ръце и крака по тялото и главата му-престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,като съдът и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца. На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата В. В. С. е призната за виновна и в това,че на 16.05.2020 година в гр.•••,на публично място-на ул.„Цар Александър ІІ“№ 23,пред жилищен вход „А“ в съучастие като съизвършител с А. К. С.,ЕГН ••••••••••, В. А. В., ЕГН •••••••••• и К. А. К.,ЕГН •••••••••• по хулигански подбуди,с действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-чрез нанасяне на удари е палка,бухалка, ръце и крака по тялото и главата на В. Д. С. от гр.••• му причинила лека телесна повреда,изразяваща се в оток с подкожен хематом в лявата тилно теменно-слепоочна и задушна област на главата, оток на лявата буза, кръвонасядане по лигавицата на горната устна на нивото на втори и трети горни леви зъби, кръвонасядане по лигавицата на долната устна на нивото на първи до трети долни леви зъби, напречно линейно охлузване по венечната лигавица на нивото на трети до пети горни леви зъби, по-дълбоко към пети зъб, кръвонасядане на венечната лигавица на четвърти и пети горни леви зъби, счупване на зъбната коронка на пети горен ляв зъб, охлузване на ляво рамо, кръвонасядане на меките тъкани на лявата подмишнична ямка,двойно ивицесто кръвонасядане на нивото на лявата лопатка,оток и две кръвонасядания-едно под друго в лявата поясна област ,горното двойно ивицесто,охлузване на задна повърхност на дясната предмишница, оток, охлузване и кръвонасядане на дясно коляно,довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което на основание чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,а на основание чл. 66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,а на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението му за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият К. А. К.,роден на •••••••• година в гр.•••, българин,български гражданин,със средно образование,неженен,••• на „АКВ“ ООД- Словения,с постоянен адрес в гр.•••,ул.„•••“№* и настоящ адрес в Р.Словения,гр. •••,•••,ул.„•••“ №*,неосъждан,ЕГН •••••••••• е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.05.2020 година в гр. •••,на ул.„Цар Александър ІІ“ № 23,пред жилищен вход „А“ ,в съучастие като съизвършител с В. В. С.,ЕГН ••••••••••,В. А. В.,ЕГН •••••••••• и А. К. С.,ЕГН •••••••••• извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, като на публично място-в центъра на град •••,в светлата част на денонощието,без видима причина,пред множество граждани,докато пострадалия В. Д. С. от гр. ••• държал в ръце малолетното си дете,отправил псувни, обидни изрази, заплахи и крещейки казвал „Ще ••• жена ти пред теб,ти ще гледаш и няма да можеш да направиш нищо!“, „Сега ще те убием!“, „Ще разбереш какво е да те бият цигани!“,„Ще изпратим хора от Австрия да те убият!“и нанесъл побой на В. Д. С. от гр. ••• чрез нанасяне на удари с палка,бухалка,ръце и крака по тялото и главата му,поради което на основание чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца. На основание чл.66 ал.1НК изпълнението му е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият К. А. К. е признат за виновен в това,че на 16.05.2020 година в гр. •••,на публично място-на ул. „Цар Александър ІІ“ № 23, пред жилищен вход „А“, в съучастие като съизвършител с В. В. С.,ЕГН •••••••••• ,В. А. В.,ЕГН •••••••••• и А. К. С.,ЕГН •••••••••• по хулигански подбуди,с действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез нанасяне на удари с палка,бухалка, ръце и крака по тялото и главата на В. Д. С. от гр.••• му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в оток с подкожен хематом в лявата тилно теменно-слепоочна и задушна област на главата,оток на лявата буза, кръвонасядане по лигавицата на горната устна на нивото на втори и трети горни леви зъби, кръвонасядане по лигавицата на долната устна на нивото на първи до трети долни леви зъби, напречно линейно охлузване по венечната лигавица на нивото на трети до пети горни леви зъби, по-дълбоко към пети зъб,кръвонасядане на венечната лигавица на четвърти и пети горни леви зъби, счупване на зъбната коронка на пети горен ляв зъб, охлузване на ляво рамо, кръвонасядане на меките тъкани на лявата подмишнична ямка, двойно ивицесто кръвонасядане на нивото на лявата лопатка,оток и две кръвонасядания-едно под друго в лявата поясна област,горното двойно ивицесто,охлузване на задната повърхност на дясната предмишница,оток,охлузване и кръвонасядане на дясното коляно,довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота,поради което на основание чл.131 ал.1, т.12 вр. чл. 130 ал. 1 вр.чл. 20 ал. 2 вр.ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,чието изпълнение по реда на чл.66 ал.1 НПК е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият В. А. В.,роден на •••••••• година в гр.•••,българин,български гражданин,със средно образование,неженен,безработен,с постоянен и настоящ адрес в гр.•••,ул.„•••“№ *,неосъждан,ЕГН •••••••••• е признат за ВИНОВЕН за това, че на 16.05.2020 година в гр. •••, на ул. „Цар Александър ІІ“ № 23, пред жилищен вход „А“,в съучастие като съизвършител с В. В. С.,ЕГН ••••••••••,К. А. К.,ЕГН •••••••••• и А. К. С.,ЕГН •••••••••• извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост, като на публично място в центъра на гр.•••,в светлата част на денонощието без видима причина,пред множество граждани,докато пострадалия В. Д. С. от гр.••• държал в ръце малолетното си дете,отправил псувни ,обидни изрази, заплахи и крещейки казвал „Ще ••• жена ти пред теб,ти ще гледаш и няма да можеш да направиш нищо!“, „Сега ще те убием!“, „Ще разбереш какво е да те бият цигани!“, „Ще изпратим хора от Австрия да те убият!“ и нанесъл побой на В. Д. С. от гр.••• чрез нанасяне на удари с палка,бухалка, ръце и крака по тялото и главата му, поради което на основание чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал. 2 вр.ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият В. А. В.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен и в това,че на 16.05.2020 година в гр.•••,на публично място-на ул.„Цар Александър ІІ“ № 23, пред жилищен вход „А“ в съучастие като съизвършител с В. В. С.,ЕГН •••••••••• ,К. А. К.,ЕГН •••••••••• и А. К. С.,ЕГН •••••••••• по хулигански подбуди, с действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез нанасяне на удари с палка,бухалка,ръце и крака по тялото и главата на В. Д. С. от гр.••• му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток с подкожен хематом в лявата тилно теменно слепоочна и задушна област на главата,оток на лявата буза, кръвонасядане по лигавицата на горната устна на нивото на втори и трети горни леви зъби, кръвонасядане по лигавицата на долната устна на нивото на първи до трети долни леви зъби, напречно линейно охлузване по венечната лигавица на нивото на трети до пети горни леви зъби, по-дълбоко към пети зъб, кръвонасядане на венечната лигавица на четвърти и пети горни леви зъби, счупване на зъбната коронка на пети горен ляв зъб, охлузване на ляво рамо, кръвонасядане на меките тъкани на лявата подмишнична ямка, двойно ивицесто кръвонасядане на нивото на лявата лопатка, оток и две кръвонасядания - едно под друго в лявата поясна област, горното двойно ивицесто,охлузване на задната повърхност на дясната предмишница,оток, охлузване и кръвонасядане на дясното коляно,довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота,поради което на основание чл.131 ал.1, т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,чието изпълнение по реда на чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите А. К. С.,В. В. С., К. А. К. и В. А. В.,всички с установена самоличност да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец В. Д. С. сумата 12000,00/дванадесет хиляди/лева,представляващи претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното от тях престъпно,ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 16.05.2020 година до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 40 000 лева, като неоснователен. С присъдата подсъдимите А. К. С.,В. В. С., К. А. К. и В. А. В. са осъдени да заплатят солидарно в полза на Държавата по сметка на PC-Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 480.00 лева. С присъдата подсъдимите А. К. С., В. В. С., К. А. К. и В. А. В. са осъденни да заплатят солидарно по сметка на ОДМВР-Видин сумата 1972.40 лева,представляваща сторени разноски за изготвяне на съдебно-медицински експертизи,видео-технически и лицевоидентификационни експертизи. С присъдата подсъдимите подсъдимите А. С.,В. С.,К. К. и В. В. са осъдени да заплатят солидарно сумата 636.34 лева по сметка на Районен съд- Видин,представляваща разноски за вещи лица и свидетели. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно сумата 90.00 лева по сметка на Софийски районен съд, представляващи разноски за вещи лица. С присъдата подсъдимите А. К. С.,В. В. С., К. А. К. и В. А. В. са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на частния обвинител и граждански ищец В. Д. С. сумата 350.00 лева,представляващи разноски за адвокатско възнаграждение на повереник.Съдът се е произнесъл за веществените доказателства. С решение №134/11.07.2025 година,постановено по внохд№243/2025 година по описа на съда, на основание чл.334,т.3 и т.6, вр. чл. 337 ал.2, т.1 и чл. 338 НПК,Окръжен съд гр.Видин е изменил присъдата в частта,в която подсъдимият А. К. С.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал 1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК,за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца,като го увеличава на 12/дванадесет/ месеца. Присъдата е изменена в частта,в която подсъдимият А. К. С.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т. 12,вр. чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК спрямо В. Д. С.,ЕГН ••••••••••, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,като го увеличава по размер на 18/осемнадесет/ месеца. Присъдата е изменена и в частта,в която на подсъдимата В. В. С., ЕГН •••••••••• е наложено едно общо,най-тежко наказание за извършените от нея престъпления по чл. 325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.131 ал.1, т.12 вр.чл.130 ал. 1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца. Присъдата е изменена в частта,в която подсъдимият В. А. В.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 НК,за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца,като увеличава наказанието на 12/дванадесет/ месеца. Присъдата е изменена в частта,в която подсъдимият В. А. В.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1, т. 12 вр.чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК спрямо В. Д. С.,ЕГН ••••••••••, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,като го увеличава на 18/осемнадесет/ месеца. Присъдата е изменена в частта,в която на подсъдимия В. А. В.,ЕГН •••••••••• е наложено едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления като му е определено едно общо,най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца. Присъдата е изменена в частта,в която подсъдимият К. А. К.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал. 1 вр.чл. 20 ал. 2 вр.ал.1 НК,за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца,,като го увеличава на 12/дванадесет/ месеца,както и в частта,в която подсъдимият К. А. К.,ЕГН •••••••••• е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1,т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК спрямо В. Д. С.,ЕГН ••••••••••, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,като го увеличава на 18/осемнадесет/ месеца,както и в частта,в която е определено едно общо най-тежко наказание за отделните престъпления,като определя наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца. Присъдата е отменена в частта,в която предявеният от В. Д. С., ЕГН •••••••••• граждански иск против подсъдимите е отхвърлен за разликата от 12 000 лева до 40 000 лева,като подсъдимите В. В. С.,ЕГН ••••••••••,В. А. В., ЕГН ••••••••••,А. К. С., ЕГН •••••••••• и К. А. К., ЕГН •••••••••• са осъдени да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец В. Д. С. сумата 20000/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършеното от тях престъпление по чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка на Районен съд - Видин сумата 800 лева държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. Присъдата в останалата част е потвърдена. По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка,която последователно и ясно е изложена в мотивите към постановеното решение,стр.12,последен абзац,л.72/гърба/ от делото и следващите,като е дал последователно отговор на всички поставени пред него въпроси от страните.Въззивният съд изрично е посочил,че възприетата от първия съд фактическа обстановка се споделя от него,като в още в мотивите си първият съд,след подробен анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил по същество,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения,отразени в обвинителния акт и са приети от първия съд.Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота,като доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници,което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност.Това от своя страна е позволило и въззивния съд след собствен фактически анализ да изведе правилни и обосновани фактически,а оттам и правни изводи. Безспорно е,че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд, то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“- Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1- во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д. №960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС. Въззивният съд е направил собствена оценка на фактите,като изричното ги е изложил в решението си.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372 /01.10.2012 година по н.д. №1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени доказателствени източници.Въззивният съд,разбира се дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти ,приети и от въззивната съдебна инстанция,са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст. съд,касателно въпросите за авторство и вина на осъдените,и доколкото въззивният съд е следвало да даде отговор на поставени възражения и искания от защитата,то те са очертани отново.С оглед стореното по-горе акцентиране на предмета на проверка в настоящото производство преповтаряне на фактическата обстановка,възприета и изложена от въззивния съд в цитираното решение не се налага. Следва веднага обобщаващо да се посочи,че при извършената проверка в съответствие с правомощия на настоящия съд в това съдебно производство,съдебния състав се съгласява изцяло с начина,по който са възприети от Окръжен съд-Видин фактите и обстоятелствата,въз основа на които са изградени и правните изводи на въззивния съд. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на защитата на осъдените А. К. С.,В. В. С. и К. А. К.. С оглед задължението на настоящия съд да се произнесе на първо място по направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от първия съд,неотстранени според защитата от въззивната съдебна инстанция,и във връзка с твърдението за нарушение нормите на чл.13 НПК,чл.14 НПК,чл.303 ал.2 НПК и чл.16 НПК,настоящият съд следва да посочи,че споделя изложените от защитата на молителите принципни съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им,при спазване на процесуалните стандарти,разписани от Законодателя. Неоснователно е оплакването на защитата на молителите,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт,свързани с неяснота на описанието на отделните изпълнителни деяния по чл.325 НК и чл.131 НК,като не е посочен „…целия механизъм на тяхното осъществяване…“. Неоснователно е оплакването,че е нарушена нормата на чл.246 ал.2 НПК,като „….Прокуратурата е лишила от възможност всеки един от подсъдимите за разбере в какво точно се изразява личното му участие в общата престъпна деятелност“ и разбере какъв е личния принос на всеки от осъдените в престъпната общността,включително не е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт кое от лицата първо нанася удар/удари,с какъв предмет и по какъв начин върху пострадалия. Неоснователно е оплакването за неясноти и допуснати съществени нарушения при изготвянето на обвинителния акт,доколкото никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кой от предадените на съд лица какви изрази изрича по отношение на пострадалия,като се сочи,че описаните процесуални нарушения са се отразили при законосъобразното постановяване на съдебните актове,довело до липса на отговори на поставени от защитата въпроси,както и до липса на мотиви към първостепенен съдебен акт и при въззивното решение. На първо място,във връзка с оплакванията на защитата /несторени в разпоредително съдебно заседание пред първия съд,вж.протокол от с.з. от 12.01.2021 година,л.37 и следващите от н.д.№1256/2020 година на РС гр.Видин/,поддържани сега пред настоящия съд за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт,свързани с непълнота , неяснота и вътрешни противоречия при описание на отделните действия на всеки от предадените на съд лица по отделните въведени им престъпни деяния,настоящият съдебен състав следва изрично да посочи,че не намира да са нарушени процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт,поставил началото на съдебно производство по нохд №1256/2020 година на Районен съд-Видин.Същият е изготвен в съответствие с нормата на чл.246 ал.2 НПК,а изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и посоченото в диспозитивната му част сочи,че обвинителния акт е съответен на поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Подробно са описани установените във възможна степен факти и обстоятелства,касателно условията на време,място и обстановка,поведението на всеки от предадените на съд и впоследствие осъдени лица,и престъпните последици,релевантни за предмета на доказване по см.на чл.102 НПК.Във възможна степен са описани както установените отделни действия на всеки от осъдените,така и задружната им престъпна деятелност,като са описани факти и обстоятелства,относими към престъпленията по чл.325 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК,за които са предадени на съд подсъдимите тогава С.,С. и К. /заедно с В.В./.Достатъчно ясно е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт степента на участие на всеки от осъдените в отделното изпълнително деяние за всяко престъпление,за което са били предадени на съд посочените по-горе лица ,вкл.,както се посочи и по-горе условията на време,място и обстановка на реализирането на престъпната деятелност при съучастие,и начина на извършване на престъпните деяния.Подробно са изложени в обвинителния акт съображения за реализиране признаците на отделните престъпления от обективна и субективна страна. Следва веднага да се подчертаят няколко съображения в подкрепа на обобщителния извод на настоящия съд в тази насока.Видно е,че при проведеното разпоредително съдебно заседание осъдените С.,С. и К. са представлявани от адв.С.,надлежно преупълномощена,вж. л.36 от делото от адв.Д.М.,договорен защитник,а осъдения В. В. е представляван от адв.Т.. Адвокат С.,защитник на С.,С. и К. е поддържала,наред с доводи по останалите въпроси по чл.248 НПК,становище за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,даващи основание да претендира прекратяване на съдебното производство.Не са посочени и/или твърдени неясноти,непълноти или неточности при изготвяне на обвинителния акт,включително в обстоятелствена и/или диспозитивната му част. Единствено защитникът на подсъдимия /тогава/ В.В.,адв.Т. е поддържал искане за прекратяване на съдебното следствие с възражения към обстоятелствената част на обвинителния акт,но тези му възражения са акцентирани единствено към непосочване на фактическо описание за това как В. е осъществил „непристойните действия срещу орган на власт“.А такова обвинение няма предявено нито срещу В.,нито срещу останалите предадени на съд лица.Претендира се действията им да са извършени с „дързост и цинизъм“,но не и със съпротива срещу орган на власт.По късно,вж.л.56 от делото,след като съдът е разяснил правата и задълженията на предадените на съд лица,всички поотделно са заявили,че правата в наказателния процес са им разяснени и разбират обвинението,т.е разбират фактите,по които следва да се защитават.Защитавали са се по очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,които са останали непроменени до приключване на въззивното производство.В тази насока не може да се твърди,че са накърнени процесуални права на молителите,предвид разясняване и осигуряване спазването на всичките им права,разписани от Закона в конкретния наказателен процес.От защитата на молителите не е поддържано твърдение в разпоредително заседание и не са сторени възражения от преупълномощен защитник на осъдените ,свързани с неясноти и непълноти на изготвения обвинителен акт.Внимателния прочит на протокола от проведеното разпоредително съдебно заседание сочи,че твърдения и оплаквания от страна на адв.С. за допуснати съществени процесуални нарушения,вкл.довели до нарушаване правото на защита на предадените на съд лица тогава не са правени.Не са правени възражения нито от защитата като цяло,нито от отделните предадени на съд лица за неясноти ,свързани с „…понасяне на колективна наказателна отговорност…“.Не са сторени оплаквания за изложени двусмислени и/или неясни фактически положения в обстоятелствената част на обвинителния акт. По повод възражението на защитата на молителите,че е нарушен процесуалния закон, доколкото е предложено от адв.С. провеждане на съдебно производство по реда на гл.27 НПК без да е налице последващо произнасяне от съда,следва да се посочи,че самите подсъдими не са сторили такова искане.Отделно от това нито защитникът адв.Т.,нито подсъдимият В.В. са сторили такова искане.Поради това и провеждане на съкратено съдебно следствие не може законосъобразно да протече,на основа на разписаното в чл.370 ал.3 НПК.А такова искане /респ.съгласие от адв.Т. и подс.тогава В.В./не е правено и не е дадено. Отделно се цени и заявеното от защитника пред настоящия съд,че такова искане за съкратено съдебно производство „…защитата никога не е поддържала…“. В обобщение следва да се посочи,че след проведеното разпоредително съдебно заседание от първия съд и стореното произнасяне от ОС-Видин еднозначно са решени въпросите,поставени за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК.Вън от преценка на съда в това производство,по силата на чл.248 ал.4 НПК,стоят единствено твърдения за нарушения,свързани с допускане, събиране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е оплакването на защитата,сторено в искането за възобновяване на наказателното производство,за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,както и на чл.107 НПК,допуснато от въззивния съд.Такова оплакване сочи на неточна и/или некоректна критика на въззивното решение,а и на възприетите от първия съд основни фактически положения.Твърдението на защитата,че първият съд и въззивният съдебен състав са кредитирали доказателства,които„….не само са недостатъчни,но и противоречиви…“,като в следствие на това са приели за установени и доказани факти,за които не са представени доказателства,сочат на оплакване,свързано с необоснованост на възразените съдебни актове.То,обаче не е касационно основание,включително такова за възобновяване на наказателно производство по смисъла на чл.348 НПК.На тази основа се ценят оплакванията,свързани с „недостатъчност“ на доказателствени източници,установяващи виновно и противоправно поведение на осъдените лица. В конкретния наказателно-правен спор крайният резултат на доказателствения процес е обективиран от въззивния съд по ясен,несъмнен и убедителен начин.Волята и вътрешното убеждение на въззивния съд,а и на първия съдебен състав е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса,както и от настоящия извънреден състав.Няма спор,че са събрани и проверени в наказателния процес възможните доказателствени източници,относими към т.н.“главен факт на доказване“.Събраният доказателствения обем е анализиран поотделно и в съвкупност,като вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при спазване изискването на чл.14 НПК.Формирането му е ясно проследимо и оплакването,че не са обсъдени доводите и възражения на защитата не се споделя от настоящият съд.Отделен въпрос е дали събраните и проверени доказателства и доказателствени средства са оценени от въззивния съд по начин,с който защитата се съгласява.В мотивите си,след като е изложил възприетите от него факти и обстоятелства,въззивният съд е пристъпил към анализа им.Мотивите на въззивния съд са ясни,като точно е дефиниран предмета на доказване в конкретния наказателно-правен спор. Въззивният съд е дал отговор в мотивите си на въпроси,поставени от страните и свързани с предмета на доказване по настоящото дело,визирани в разпоредбата на чл.102 НПК-има ли извършено престъпление,извършено ли е от осъдените лица,каква е съпричастността на осъдените към всяко от инкриминираните им деяния и виновно ли са извършени. Неоснователно е обобщаващото оплакване на защитата,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото е постановен въззивен съдебен акт при липса на мотиви по смисъла на чл.305 ал.3 НПК,при липса на всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствения обем.При оценката на доказателствените източници нито от първия съд,нито от въззивния съд е допуснато превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства.Не е допуснато нарушение на чл.14 НПК,свързано с формиране вътрешното убеждение по фактите,замествайки ги с предположения.В тази насока не се споделя като основателно оплакването на защитата,че е непроследим,по същество,начина на формиране волята на въззивния съд,а на тази основа са изведени неточни фактически и неправилни правни изводи.Настоящият съд намира,че при спазване нормата на чл.305 ал.3,изр.1 НПК въззивният съд е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извежда фактическите си изводи и защо,и изрично ги е посочил в мотивите си.Доводите по релевираните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК не са нови,били са поставяни пред двете инстанции,разгледали наказателно-правния спор и са получили правилно разрешение. Отново следва да се подчертае,че една основна част от изложените от защитата на молителите оплаквания в искането за възобновяване се свеждат до твърдение за неправилна оценка на събрани по делото доказателствени източници,което е довело до неправилното им осъждане за престъпления,които не са извършили.Тук е важно да се подчертае,че въпреки твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения,то основните възражения са свързани с твърдение за необоснованост на съдебните актове /първоинстанционен и особено въззивен/,но необосноваността на един съдебен акт не е основание за възобновяване на наказателното производство. Настоящият съд обобщително счете,че при направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 НПК и 14 от НПК.Отговаряйки на възраженията,наведени още с въззивната жалба, съставът на Окръжен съд-Видин дал и своя самостоятелна оценка на доказателствата, за които се твърди,че са спорни.Необходимо е да се посочи,че възраженията на защитата пред районния и окръжния съд,както и възраженията в искането за възобновяване по същество са идентични,като съдържат едни и същи доводи.Тези оплаквания и възражения са били разгледани внимателно,като им е даден аргументиран отговор за тяхната неоснователност. В обобщение настоящият съд намира,че правилно при извършената въззивна проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила,които да са ограничили правата на осъдените,като са обсъдени всички направени възражения във въззивната жалба.Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните в наказателния процес. Липсва основание настоящият съд да приеме,че въззивният съд е изградил фактическите си изводи въз основа н а едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване, нито може да възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.На тази основа още веднъж следва да се посочи,че като неоснователно се оценява обобщаващото възражение на защитата на молителите,че нито мотивите,нито фактическите изводи в решението на въззивния съд отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е посочено кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани и кои-не,както и поради какви причини е изведена и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на съда.Вярното е,че същинското обсъждане на доказателствените източници в мотивите на първия съд,анализа на фактите и изложението им във въззивното решение сочат липса на аргументиран извод за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК.Поради всичко изложено по-горе се налага извод,че доводите в искането за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422 НПК,касателно допуснати съществени процесуални нарушения,са неоснователни. По оплакването за нарушение на материалния закон. Неоснователно е стореното оплакване на защитата на осъдените молители,че материалният закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда и въззивното съдебно решение са постановени на основата на неизяснена фактическа обстановка,вследствие на неясно и непълно описана такава в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора,изградена на основа на възприети от въззивния съд предположения. Пред настоящия съд е поддържано основното оплакване за нарушение на материалния закон,с акцент законовата редакция за описаните по вид престъпления и твърдение за недопустимо съществуване на идеална съвкупност между престъплението „хулиганство“,и престъплението по чл.131,ал.1,т.12,пр.1 НК.По принцип поддържаните доводи от защитата с оглед разписаното в ППВС №2/74 година се приемат от настоящият съд.Оспорването,обаче,че с едни и същи действия не е възможно да бъде осъществен и състав на чл.325 НК,и състав на престъпление по чл.131 ал.1,т.12 НК,както и поддържаното становище на защитата,че след като хулиганските подбуди са въздигнати в квалифициращ признак на умишлено причиняване на телесна повреда,то е невъзможно тези действия да изпълнят едновременно състава на престъпление по чл.325 от НК и този по чл.131 ал.1, т.12,пр.1 НК,е незаконосъобразно.Отново следва да се подчертае принципно правилно застъпеното в искането,поддържано и пред настоящия съд разбиране за съотношението на престъпните състави на чл.325 ал.1 НК и чл.131, т.12 НК.Насетне,обаче следва да се посочи,че двете престъпления могат да бъдат осъществени в условията на съвкупност и то при условията на „идеална съвкупност“.Както се сочи в Р№360/16.09.2013 година,3-то н.о. на ВКС,постановено по н.к.д.№1059/2013 година -възможна е т.н. “идеална съвкупност“ между тези две отделни престъпления и тази проблематика „…в теорията и доктрината не е спорна…“,като на основа на съответна конкретика може да се обуславя ангажиране на наказателната отговорност на подсъдими по двете инкриминирани обвинения в условията на съвкупност.В принципен план в цитираното Решение на ВКС е посочено,че „В рамките на приетите фактически констатации, действията на подсъдимия, които очертават квалифициращия състав на престъплението по чл.131,т.12 НК-причиняване на телесна повреда по хулигански прояви,са различни от тези,с които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по чл.325 НК,поради което съставът на хулиганството в настоящият казус не се поглъща от престъплението по чл.131,т.12 от НК. Принципно двете престъпления не могат да бъдат осъществени в условията на съвкупност, но само на идеална такава“. В конкретния случай съдилищата са приели фактически положения,които сочат от една страна причиняване на телесна повреда по хулигански прояви от осъдените на пострадалия С.-на публично място,пред множество лица и с действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото чрез нанасяне на удари с палка,бухалка, ръце и крака по тялото му.Именно в резултат на тези действия на В. Д. С. е причинена от задружните действия на осъдените лица лека телесна повреда-оток с подкожен хематом в лявата тилно теменно-слепоочна и задушна област на главата, оток на лявата буза, кръвонасядане по лигавицата на горната устна на нивото на втори и трети горни леви зъби ,кръвонасядане по лигавицата на долната устна на нивото на първи до трети долни леви зъби, напречно линейно охлузване по венечната лигавица на нивото на трети до пети горни леви зъби, по-дълбоко към пети зъб, кръвонасядане на венечната лигавица на четвърти и пети горни леви зъби, счупване на зъбната коронка на пети горен ляв зъб, охлузване на ляво рамо, кръвонасядане на меките тъкани на лявата подмишнична ямка, двойно ивицесто кръвонасядане на нивото на лявата лопатка, оток и две кръвонасядания-едно под друго в лявата поясна област,горно двойно ивицесто охлузване на задната повърхност на дясната предмишница,оток, охлузване и кръвонасядане на дясното коляно,довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.Това са и очертаните факти,които от обективна страна сочат на извършено престъпление по чл.131 ал.1,т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК. От друга страна всички осъдени в условията на съучастническа деятелност,включително осъдените молители А. К. С.,В. В. С. и К. А. К. /наред с осъдения В.В./ при описаните условия на време,място и обстановка,на публично място са извършили непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,които по своето съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост,като в центъра на гр.•••,в светлата част на денонощието и пред множество граждани и докато пострадалият В. С. е държал в ръце малолетното си дете са му отправили псувни,изрекли са обидни изрази и заплахи,като крещейки са казали-„Ще ••• жена ти пред теб, ти ще гледаш и няма да можеш да направиш нищо!“, „Сега ще те убием!“, „Ще разбереш какво е да те бият цигани!“, „Ще изпратим хора от Австрия да те убият!“ /наред с нанесен побой на В. С. по описания по-горе начин/,които действия осъществяват прицнаците на престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК. Именно в такава насока са и доводите на ВКС,анализирани в Р№360/16.09.2013 год.,3- то н.о.по н.к.д.№1059/2013 година. Касателно възразената от защитата законосъобразност на доводите на съдилищата,че в конкретния случай е налице квалифициращ признак по чл.325 ал.2 НК и деянията се отличават с особена дързост и цинизъм настоящият съд намира оплакванията за неоснователни.Правилно решаващите съдилища са приели,че с действията си осъдените са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъплението хулиганство по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,доколкото действията им се разкриват като такива,извършени с дързост и цинизъм. Последователното проследяване на действията на осъдените молители установяват,чеса действали на публично място,пред множество хора докато пострадалия е държал детето си в ръце,проявена е силна,упорита вербална агресия с нецензурни и заплашителни изрази,като наред с тези непристойни действия,грубо нарушили обществения ред,изразили и явно неуважение не само към пострадалия,но и към обществото му причинили и телесна повреда.Цялостно изясненото поведение на осъденитемолители/наред с осъдения В.В./ в разнообразието от отделни прояви е осъществено на инкриминираната дата,на публично място и в присъствието на множество хора.В тази насока не могат да се споделят доводите на защитата,че е налице обикновен скандал ,а „Отправянето на обидни думи и закани в момент на гняв и ярост, които не протичат под контрола на съзнанието, а отразяват единствено бурно протичащите отрицателни чувства на дееца, не могат да бъдат квалифицирани като проявна форма на изключителна дързост, още по-малко цинизъм“. Що се отнася до твърдението на защитата,че причинената на пострадалия С. лека телесна повреда е резултат от силно раздразнение на осъдения А. К.,предизвикано от предходно поведение на пострадалия с насилие към осъденото лице,то право на съда е да кредитира или не едно експертно заключение,като способ на доказване.В тази насока доводите на първия съд,вж.стр.6,посл.абзац от мотивите и стр.7,първи абзац,се споделят изцяло от настоящия съд.Действително такова поведение от пострадалия може да се квалифицира в принципен план като афектогенен повод,но с оглед времевия период /повече от денонощие/ не може да се говори за състояние на афект по смисъла на НК. Не са налице предпоставките, визирани при телесната повреда в разпоредбата на чл.132 НК.Нарушение на материалния закон е налице тогава,когато закона е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи.В конкретния случай настоящият съд не намира да са налице такива обстоятелства,които да обосноват извод за нарушение на материалния закон.При ясно установените факти въззивният съд обосновано и законосъобразно е намерил,че действайки по описания начин осъдените-молители/наред с осъдения В.В./ са осъществили от обективна и субективна страна вменените им престъпления. На основа изложеното настоящият съд намира,че е неоснователно оплакването на защитата за допуснато нарушение на материалния закон и не е налице възобновително основание по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. По повод оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Няма спор,че очертания предмет на проверка на оплакване за явна несправедливост на наказанието обхваща преценка за това дали наказанието съответства на обществената опасност на деяние и деец,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл.36 НК,вкл. на преценка за това дали правилно или не е отказано прилагане нормата на чл.66 НК.Въззивният съд,в хода на въззивната си проверка и при преценка изискванията на чл.54 НК , чл.55 НК и чл.36 НК ясно е очертал както смекчаващите,така и отегчаващите наказателна отговорност обстоятелства,ревелантни за законосъобразно определяне на наказание за всяко от осъдените лица-молители.Правилно всички установени обстоятелства са били отчетени от въззивния съд при окончателната индивидуализация на наказанията,при съобразяване и отчитане на обществената опасност на отделните деяния и обществената опасност на осъдените лица.Не са налице основания за определяне наказания по реда на чл.55 НК-отчетените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни,нито някое от тях е изключително по своя характер,като наведения довод от защитата за срока на провеждане на наказателното производство не може да се определи като изключително смекчаващо обстоятелство по своя характер.Не е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.55 НК, а именно и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Определените по размер наказания са в рамките,на наказанията,определени от Законодателя при коректна оценка на обстоятелствата по чл.54 НК. Настоящият съд намира обобщително за неоснователно оплакването на защитата за явна несправедливост на наказанията и не приема да е налице възобновително основание по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. На основа изложеното по-горе съдът приема за неоснователно искането на осъдените А. К. С.,В. В. С. и К. А. К.,чрез защитника им адв. Д. М. от САК за възобновяване на наказателното производство по внохд №243/2025 година на Окръжен съд гр.Видин. С оглед изложеното,Софийски апелативен съд