Решение № 237 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 124 във вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Делото е образувано по Жалба вх. № 2410/29.08.2025 г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез пълномощника адв. Р. П. Р. от АК гр. Благоевград, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, р-н Възраждане, [улица], оф. 2, партер, срещу Заповед № 054/18.08.2025 г., издадена от Кмета на Община Ловеч, с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващия, считано от 01.09.2025 година. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на заповедта, като се иска отмяна на същата. Според жалбоподателя, при издаването ѝ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е налице неяснота относно съкращаването на длъжността и неспазване на изискванията на чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА). В жалбата се сочи още, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в противоречие с приложимия материален закон, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както и че е налице несъответствие с целта на закона, като е нарушен принципът на стабилитет при изпълнение на държавна служба, регламентиран в чл. 18 от ЗДСл. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят Н. Н. В., редовно призован, се явява лично и със своя процесуален представител адв. Р. Р. от АК гр. Благоевград, който поддържа жалбата и в хода на делото по същество излага подробни аргументи за отмяна на обжалваната заповед както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно приложен списък. Ответникът – Кметът на Община Ловеч, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния представител – адв. С. Д. от АК гр. Ловеч, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и прави искане съдът да остави в сила оспорената заповед и да присъди на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност по отношение на заявения от оспорващия адвокатски хонорар. В допълнително представени писмени бележки излага подробни аргументи по същество. След като се запозна с доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното: Липсва спор между страните, а и от приложеното с административната преписка служебно досие на Н. Н. В. се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 054/18.08.2025 г. на Кмета на Община Ловеч, оспорващият е заемал като държавен служител длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч, като е заемал тази длъжност от 01.11.2017 г. (л. 380 и л. 578). Видно от действащият към този момент Устройствен правилник на Община Ловеч (л. 951-976), Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е включвала три отдела, както следва: Отдел „Икономически дейности и бюджет“, Отдел „Общинска собственост“ и Отдел „Разходване на средства и контрол“. Структурата на общинската администрация е изобразена схематично в приложение към този правилник (л. 976). Впоследствие, със Заповед № З-1797/23.09.2025 г. на Кмета на Община Ловеч е бил утвърден нов Устройствен правилник на Община Ловеч в сила от 01.10.2025 г. (л. 1141-1162). От Длъжностно разписание на л. 994-1001, в сила от 01.06.2025 г. и утвърдено от Кмета на Община Ловеч на 23.05.2025 г., както и от Поименно разписание на длъжностите в сила от 01.07.2025 г. и утвърдено от Кмета на Община Ловеч на 04.08.2025 г. (л. 1002-1009), се установява, че 1 щатна бройка по служебно правоотношение за длъжност Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“, е била заета от оспорващия. Въз основа на Предложение с вх. № ОС-467/16.07.2025 г. и коригирано Предложение с вх. № ОС-467-2/30.07.2025 г. от Кмета на Община Ловеч и на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 15 и чл. 29а от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) Общински съвет – Ловеч приел Решение № 466/31.07.2025г. (л. 1011-1016), с което считано от 01.09.2025г. одобрил общата численост и структурата на общинската администрация на Община Ловеч. Видно от т. VIII от това решение, Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е преименувана на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ с два отдела - Отдел „Бюджет, финанси и контрол“ и Отдел „Разходване на средства и контрол“, като Отдел „Общинска собственост“ е изваден от тази дирекция и е поставен на директно подчинение на Зам. Кмета на Община Ловеч. Вследствие на така приетото решение на Общински съвет – Ловеч, на 15.08.2025г. от Кмета на Община Ловеч е утвърдено ново Длъжностно разписание в сила от 01.09.2025г., в което е заложена 1 щатна бр. по служебно правоотношение за длъжност Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“. Видно от Поименно разписание на длъжностите в сила от 01.09.2025г., утвърдено на 10.09.2025г. на л. 978-985, тази длъжност не е заета. На 18.08.2025г. Кметът на Община Ловеч издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 054/18.08.2025г. (л. 5), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с изпълнение на Решение № 466/31.07.2025г. на Общински съвет – Ловеч за одобряване на численост и структура на общинската администрация и утвърдено на 18.08.2025г. от кмета на Община Ловеч Длъжностно щатно разписание в сила от 01.09.2025г., е прекратено служебното правоотношение с Н. Н. В. на длъжност Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч, считано от 01.09.2025г. (л. 5). Като мотиви за прекратяване на служебното правоотношение ответният административен орган е посочил съкращаването на длъжността в изпълнение на Решение № 466/31.07.2025г. на Общински съвет – Ловеч за одобряване на численост и структура на общинската администрация и утвърдено на 18.08.2025г. от Кмета на Община Ловеч Длъжностно щатно разписание в сила от 01.09.2025г. за прилагане на нова структура на общинската администрация. По делото е представена пълната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият състав на Административен съд гр. Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на В. на 18.08.2025г., видно от отбелязването върху същата (л. 5), а жалбата е подадена на 28.08.2025г., в 22:24 ч. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) – л. 42 и е заведена в деловодството на съда с вх. № 2410/29.08.2025г. (л. 2). Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – адресат на оспорената заповед, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като Кметът на Община Ловеч е органът по назначаването по отношение на жалбоподателя, по аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, предвиждащ, че кметът назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в общинската администрация. А съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, прекратяването на служебното правоотношение е вменено в компетентността на органа по назначаването. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Съдът намира, че са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административния акт по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочен издателят на акта, правното основание за прекратяването на правоотношението, а именно - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изложени са фактическите и правни основания. Мотиви се съдържат в самата заповед, в която е отразено, че причина за прекратяване на служебното правоотношение е съкращаване на длъжността в изпълнение на Решение № 466/31.07.2025г. на Общински съвет – Ловеч за одобряване на численост и структура на общинската администрация и утвърденото от Кмета на Община Ловеч Длъжностно щатно разписание в сила от 01.09.2025г. за прилагане на нова структура на общинската администрация. Освен това, основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е такова, което не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите. С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Обжалваната заповед обаче е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Видно от процесната заповед, служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради съкращаване на длъжността и одобряване на длъжностно щатно разписание за прилагане на нова структура на общинската администрация. Съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад, като длъжностите могат да се трансформират в други длъжности чрез изменение на длъжностното разписание, при обоснована необходимост, свързана с наличието на едно или повече от следните условия: 1. адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; 2. по-добро изпълнение на целите на административната структура или звено; 3. промяна в организацията и/или в обема на работа. В разглежданият случай, изискването за наличие на мотивиран доклад не е изпълнено, като не е обоснована и необходимостта от извършеното преструктуриране. В нито един от документите, съдържащи се в административната преписка, не се съдържат такива мотиви, в т.ч. и в Решение № 466/31.07.2025г. на Общински съвет – Ловеч (л. 1011-1016), с което е прието изменението на структурата на общинската администрация, нито в предложението и коригиращото такова на Кмета на Община Ловеч до Общински съвет – Ловеч (л. 1057-1062 и л. 1064-1068). В предложенията до Общински съвет – Ловеч, инциирали приемането на Решение № 466/31.07.2025г. на Общински съвет – Ловеч, както и в самото решение само са изброени различни разпоредби от НПКДА, като декларативно е посочено, че същите са изпълнени. Мотиви по отношение промяната в наименованието на длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ не са изложени дори по време на разискванията на предложението на заседанието на Общински съвет – Ловеч от 31.07.2025г., обективирано в протокол № 31 (л. 1037 и сл.). Този пропуск в изпълнението на императивното изискване на чл. 14, ал. 1 от НПКДА, води и до невъзможност да се провери дали е налице някоя от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПКДА, съответно - дали „съкращаването“ длъжността на В., извършено чрез промяна наименованието, е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. Липсата на мотивиран писмен доклад или друг документ, обосноваващ извършените промени в длъжностното разписание, с което е „съкратена“ длъжността на оспорващия, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приемането впоследствие на 01.10.2025г. (няколко месеца след издаване на обжалваната заповед – л. 1141) на нов устройствен правилник и на 15.08.2025 г. – л. 986 ново длъжностно разписание, не освобождава органа от задължението му да спази императивното изискване на чл. 14, ал. 1 от НПКДА. Решението на органа, макар взето в условията на оперативна самостоятелност, е подчинено на определени правила. В негова тежест е, когато съкращава определен държавен служител, да докаже и обоснове решението си, така че да е ясно защо е съкратил именно него и този му избор да може да бъде проверен при евентуално съдебно оспорване, с оглед преценка дали органът, извършил съкращаването, е упражнил правата си добросъвестно. Именно с тази цел, законодателят е разписал нормата на чл. 14, ал. 1 от НПКДА - промените в длъжностното разписание да се предлагат само с писмен мотивиран доклад. От Върховния административен съд е формирана трайна съдебна практика (Решение № 269 от 11.01.2024 г. по адм. дело № 5654/2023 г. по описа на V отделение на Върховния административен съд, Решение № 5121 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 992/2024 г. по описа на II отделение на Върховния административен съд), която е в насока, че промени в длъжностното разписание могат да бъдат правени само при спазване на чл. 14 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Именно този ред е приложим по арг. от чл. 82, ал. 3, изр. последно от ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 4 от ЗДСл (на основание който текст е приета посочената Наредба). Т.е. при трансформиране на длъжност (както е в случая, доколкото длъжността Директор на процесната Дирекция не е престанала да съществува като щатна бройка) е необходимо да се отправи искане, основано на подробен доклад, в който да са обосновани причините за исканата трансформация, както и да са изложени съображения, че същата ще доведе до по-адекватно и по-добро изпълнение на функциите в структурата или се дължи на промяна в организацията и обема на работа. Липсата на доказателства за обоснована необходимост от структурната промяна, води до извод за нарушена процедура при издаване на процесната заповед, което обуславя нейната незаконосъобразност. Преценката за законосъобразност на оспорената заповед по критерия по чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон, също сочи на основателност на оспорването. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Носител на доказателствената тежест за установяване на посочените предпоставки, при оспорване на прекратяване на служебното правоотношение пред съда, е издателят на оспорения акт. Легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно тази дефиниция, „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От тази законова дефиниция следва, че основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният ѝ брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. Изменението на функциите, задачите и задълженията, присъщи на тази длъжност, следва да е толкова значително, че новата им съвкупност и изисквания за осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че заеманата от В. длъжност Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в резултат на промяната на длъжностното разписание, обективно не е престанала да съществува, като е налице напълно аналогична длъжност, към която са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“, а именно – Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“. Налице е трансформиране на длъжността и припокриване на функциите и задълженията, присъщи за длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“, т.е. процесната длъжност не е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което не е налице реалното ѝ съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следователно, длъжността, която е заемал Н. Н. В. преди издаване на оспорената заповед, продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, а това води на извода, че не се доказва използваното като мотив за извършване на прекратяване на служебното правоотношение от ответника основание – „съкращаване на длъжността“. От събраните по делото доказателства и след съпоставяне на преките задължения от длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч (л. 374-380) и Длъжностна характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ в Община Ловеч (л. 1111-1123) е видно, че основните длъжностни функции, задължения и компетентности не са премахнати, а са запазени, като не са налице изменения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, обуславящи извод за създаването на качествено нова длъжност. За да е налице реално съкращаване на длъжността, същата не следва да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания са в кумулативност. Настоящата съдебна инстанция приема, че в случая не се касае за нова длъжност, която не включва в себе си функционалните задължения на предходната такава. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност. Тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяна на този ред тези функции могат да бъдат извадени/добавени от длъжността и комбинирани с други, които да бъдат основание за създаване на нови длъжности или чрез тях да се допълнят длъжностните характеристики на заварени такива. Това изцяло зависи от преценката на органа по назначаване, която по своята същност е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Този вид преценка е пряко свързана с оперативната самостоятелност на съответния административен орган, управляващ дейността, да я организира по най-ефективния според него начин. В тази връзка, следва да се има предвид, че преструктурирането на администрацията чрез промяна на наименованието на длъжността, при което се запазват системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност, не представлява съкращение на щата по смисъла на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както е и в процесния случай. Както се посочи по-горе, за „съкращаване на длъжността“ по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо, или пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на конкретната длъжност, или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. В случая, очевидно заеманата от жалбоподателя преди съкращаването му длъжност продължава да съществува, като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с новата длъжностна характеристика. При съпоставка между приетите по делото поименни щатни разписания преди и след приемането на Решение № 466/31.07.2025 г. на Общински съвет – Ловеч, което според мотивите на обжалваната заповед е обусловило „съкращаването“ на длъжността, анализа на приложените по делото длъжностни характеристики за съкратената длъжност и трансформираната такава, и последицата от тази трансформация, а именно прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя, налагат извода, че трансформацията на длъжността описана по-горе, извършена от органа по назначаване, макар сторена в рамките на неговата оперативната самостоятелност, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в Община Ловеч, а освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. Направеният избор на органа за трансформация не преследва най-доброто функциониране на процесната обществена служба, т.е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни, защото имат за последица единствено освобождаване от длъжност на служител, която последица при планираното от органа наличие на вакантна длъжност (л. 980), няма никакви пречки да бъде заета от съкратения служител, който отговаря на всички изисквания за длъжността, нарушават принципа на стабилитет при изпълнение на държавна служба по чл. 18 от ЗДСл. Видно от Решение № 466/31.07.2025г. на Общински съвет – Ловеч, единствената промяна (освен наименованието на дирекцията) в структурата на общината, касаеща процесната дирекция, е че Отдел „Общинска собственост“, който до този момент е бил част от структурата на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е изведен от тази дирекция и поставен на директно подчинение на Зам. Кмета на Община Ловеч. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не би могло да се приеме за обуславящо възникването на качествено нови функции и задължения досежно заеманата от В. длъжност, доколкото на практика обема от осъществяваните до момента функции и задължения на Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е намалял, а не се е увеличил с нови и различни такива. При сравнение на двете длъжностни характеристики (л. 374-380 и л. 1111-1123) се налага категоричен извод, че има припокриване на значителна част от функциите за длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч и длъжността Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ в Община Ловеч, а разминаванията се дължат на различно формулирани, но смислово еднакви по естеството си задължения. Това не води до нова система от функции, задължения и изисквания за заемането, тъй като няма нововъведени такива - които да не са съществували в длъжностната характеристика на Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ или да не произтичат смислово от нея. В раздел „Основна цел на длъжността“ от длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е заложено провеждането на икономическата политика на Община Ловеч в областта на финансите и общинския бюджет в приходната и разходната му част; разработването, съгласуването и актуализирането на нормативната и методическата база в областта на финансите и бюджета; организация и контрол по спазване на бюджетната дисциплина; гарантиране спазването на принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетни и извънбюджетни средства, осигуряване на публичност и прозрачност при провеждане на процедурите, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация и прилагане на нормативната база в областта на обществените поръчки. Текстът от раздел „Основна цел на длъжността“ от длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ е абсолютно идентичен, като единствената разлика е добавянето на израза „подпомага осъществяване правомощията на кмета на общината при изпълнение на дейностите по провеждане икономическата политика на Община Ловеч…“. От изложеното е видно, че няма разлика в целите на старата и новата длъжност, като дори да се приеме, че е налице промяна с добавянето на горецитирания израз, то същата безспорно не би могла да се приеме за съществена, доколкото при буквалния прочит на същия, може да се заключи, че дори задълженията за новата длъжност са по-леки, доколкото в старата се предвижда „провеждане икономическата политика на Община Ловеч…“, а в новата - „подпомага осъществяване правомощията на кмета на общината при изпълнение на дейностите по провеждане икономическата политика на Община Ловеч…“. Налице е пълна идентичност и между посочените в двете длъжностни характеристики области на дейност (л. 375 и л. 1112). Единствено, областите на дейност „селско и горско стопанство, общинска собственост“ не са включени при Директор на Дирекция: „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“, предвид факта, че в новата структура на администрацията отдел „Общинска собственост“ е извън структурата на дирекцията, на пряко подчинение на ресорния заместник-кмет. Преките задължения на двете длъжности, визирани в длъжностната характеристика за Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч и Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ в Община Ловеч се припокриват, като дори и да е налице разминаване в задълженията, то се изразява във формулиране по различен начин на наименованията на задълженията или доразвиване на производни функции на вече съществуващи към момента, а не на съществена разлика във функционално изражение. Т. 1 от преките задължения в длъжностните характеристики за Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ и Директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ е идентична, като в т. 1 от новата длъжностна характеристика е добавено, че Директорът участва в изграждането, разработването и актуализирането на Системата за финансово управление и контрол (СФУК) в Община Ловеч, което е логично и произтича както от експертизата на процесната длъжност, така и от останалите задължения, вменени за тази длъжност със същата точка, а именно – да ръководи, координира и контролира изпълнението на СФУК. Същото важи и по отношение на т. 2 от новата длъжностна характеристика (ДХ), предвиждаща носенето на отговорност за изпълнението на СФУК. Т. 3 от новата ДХ е идентична с т. 2 от старата. Преките задължения от т. 4 до т. 26 и по т. 31-36 от новата длъжностна характеристика представляват детайлизирана разбивка на задълженията по т. 3 – ръководи, координира и контролира съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет, които (както се посочи) съвпадат с тези по т. 2 от старата ДХ. Разписаното е в унисон с текста на чл. 29, ал. 4 от действащия до 01.10.2025г. Устройствен правилник на Общинска администрация – Ловеч (л. 965), предвиждащ, че процесната дирекция осъществява дейности в изпълнение на общинската политика в областта на публичните финанси, контрол за законосъобразно и целесъобразно разходване на публични средства, икономическите дейности и пр. Следва да се посочи и че новоутвърденият Устройствен правилник от 01.10.2025г. доразвива задълженията и функциите, посочени в действащия до 01.10.2025г. Устройствен правилник на Общинска администрация – Ловеч. В този ред на мисли, не би могло да се приеме, че задължения като например предлагане на бюджетни рамки, контрол на изпълнението на бюджета по дейности, изготвянето на периодични справки и отчети за изпълнението на бюджета, контролирането на разходите и др. (т. 7, т. 9, т. 11, т. 17 от новата Длъжностна характеристика) са съществено различни задължения от изпълняваните до момента от В., нито представляват качествено нова система от функции. Отделно, преките задължения от т. 4 до т. 26 от новата длъжностна характеристика безспорно са присъщи за длъжността и предвид т. 20 от старата Длъжностна характеристика, предвиждаща, че Директорът на процесната дирекция ръководи административно персонала от дирекцията, планира, разпределя и поставя задачите, контролира изпълнението им. Заложеното в т. 27, т. 30, т. 46 и т. 47 от новата Длъжностна характеристика, според които Директорът на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ участва в разработването на стратегии, програми и планове, стратегически документи също не е неприсъщо за функциите и задълженията на заеманата от оспорващия длъжност видно от текста на чл. 29, ал. 4, т. 1 и т. 4 от действащия до 01.10.2025 г. Устройствен правилник на Общинска администрация – Ловеч (л. 965), съгласно който Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ участва при разработването, изпълнението и отчитането на стратегически и планови документи в общината и изпълнява дейностите по осигуряване на устойчивост на проекти по оперативни програми съгласно Процедурен наръчник на Община Ловеч. Т. 28 и т. 29 от новата Длъжностна характеристика - Поддържа контакти с представители на бизнеса, инвеститори и браншови организации се припокрива със заложеното в раздел „Контакти“ на старата длъжностна характеристика (л. 378). Т. 37 от новата Длъжностна характеристика относно щатните разписания се покрива като съдържание с т. 3 от старата ДХ, т. 38, т. 39, т. 40, т. 41 от новата Длъжностна характеристика досежно общинските търговски дружества, обществения превоз, издаването на разрешителни и лицензии, предложения и становища до Общинския съвет – съответно с т. 4, т. 5, т. 6, т. 9 от старата Длъжностна характеристика, т. 42-45 от новата – с т. 10-16 от старата длъжностна характеристика, касаещи планирането, подготовката и провеждането на обществените поръчки, т. 49 от новата Длъжностна характеристика относно изготвянето на годишен план на дирекцията – с т. 17 от старата Длъжностна характеристика. Задълженията от т. 50 до т. 52, касаещи ръководенето и мотивирането на екипа, оценяването на началниците на отдели в дирекцията и пр. са присъщи за длъжността Директор независимо от това коя е ръководената Дирекция и съвпадат с т. 20-21 от старата Длъжностна характеристика. Т. 56 от новата Длъжностна характеристика относно спазване изискванията на Закона за противодействие на корупцията кореспондира с т. 18 от старата, като разликата е в наименованието на отменения Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Идентични по смисъл и съдържание са и т. 57 от новоутвърдената длъжностна характеристика и т. 22 от старата такава. Конкретизирането в обхвата на дейностите не води до нова качествена промяна, продиктувана от въвеждането на изцяло нови дейности. Налице са изцяло съвпадащи текстове и за двете длъжностни характеристики и в частта, касаеща възлагането, планирането и отчитането на работата (л. 376 и л. 1115). Изложеното налага извода, че основните дейности на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ не са заличени, продължават да съществуват и са преминали в преименуваната Дирекция: „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“. Дирекцията не е престанала да съществува като система от функции и отговорности. По изложените мотиви настоящия съдебен състав приема, че липса реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, заповедта се явява материално незаконосъобразна поради неправилно приложение на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което е основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В случая, от събраните по делото писмени доказателства категорично се установява, че липсва една от предпоставките за законосъобразно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно: пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на конкретната длъжност, или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова. Заеманата от жалбоподателя преди съкращаването му длъжност продължава да съществува като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. В този смисъл са и Решение № 10231 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2024 г., II о.; Решение № 11737 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2023 г. II о.; Решение № 6523 от 19.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2023 г. II о.; Решение № 2593 от 13.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2022 г. V о.; Решение № 4281 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2021 г., V о. и др. Освен в противоречие с материалноправните разпоредби, оспорената заповед е издадена и при несъответствие с целта на закона, тъй като правомощията на органа за прекратяване на служебното правоотношение са упражнени субективно и недобросъвестно. Обжалваната заповед е засегнала права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Правомерното прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл винаги касае конкретна длъжност, а не конкретен служител, който я заема. Не това обаче сочат установените факти в настоящия случай, тъй като към датата на издаване на оспорената заповед не е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. При издаването на оспорената заповед органът по назначаване е упражнил превратно правомощията си по утвърждаване на структурни промени, които на общо основание подлежат на контрол за законосъобразност по чл. 146, т. 5, вр. чл. 6 от АПК. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин. В настоящият случай, видно от приложеното от ответника служебно досие на Н. В., от работа е съкратен квалифициран (отговарящ на изискванията за заемане на процесната длъжност) дългогодишен служител, чието изпълнение на служебните задължения на заеманите през годините различни длъжности в Община Ловеч (Гл. експерт, Началник на отдел „Разходване на средства и контрол“, Директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ е оценявано високо в периода на продължителния му стаж, като бройката е запазена и в новото щатно поименно разписание, длъжността е посочена като вакантна под различно наименование. В допълнение на изложеното по-горе и извършените фактически установявания, нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК също обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и неговата цел и е основание за нейната отмяна. Разпоредба на чл. 6, ал. 2 от АПК задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Извършеното прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия Н. Н. В. не е в съответствие на целите на закона и принципа за стабилитет на служебното правоотношение. Съобразно изложеното, следва да се приеме, че в случая изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение на Н. В. не са спазени, съответно налице е и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд, съдържаща се в: Решение № 5881 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2025 г., II о.; Решение № 6941 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2025 г., II о.; Решение № 4610 от 05.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2025 г., II о.; Решение № 726 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2025 г., II о.; Решение № 5951 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2025 г., II о.; Решение № 2593 от 13.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2022 г., V о.; Решение № 4281 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2021 г., V о.; Решение № 5550 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2021 г. и мн. др. По изложените аргументи съдът счита, че жалбата на Н. Н. В. се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспорената Заповед № 054/18.08.2025 г., издадена от Кмета на Община Ловеч, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 01.09.2025 година, като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Искането на жалбоподателя да бъде възстановен на заеманата до настоящия момент длъжност е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение, доколкото съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната работа, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Това означава, че възстановяването на служителя на заеманата от него длъжност става не с акт на съда, а с явяването му в съответната администрация в посочения срок. По отношение на направеното от процесуалния представител на оспорващия искане, съдържащо се в писмените бележки (л.1178-гръб) за заплащане на обезщетение на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл съдът намира, че не следва да се произнася, доколкото същото подлежи на разглеждане в отделно производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, не е заявено с жалбата, а в много по-късен етап на производството (непосредствено преди приключване на разглеждането на делото по същество) - в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в производството, а и това искане не се поддържа от процесуалния представител на оспорващия в последното открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски в общ размер на 1 500,00 лева, съгласно представения списък на л. 1165 от делото, представляващи договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500,00 лева (л. 40). Предвид изложеното, Община Ловеч като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения акт, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия така направените съдебно-деловодни разноски. Съдът намира, че направеното от процесуалния представител на ответника – адв. С. Д. възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, макар и своевременно релевирано, е неоснователно и недоказано предвид обема на реализираната процесуална защита от страна на упълномощения от оспорващия адвокат, и от друга – бланкетно, доколкото същото не съдържа конкретни доводи, по които съдът да вземе отношение. При това, претендираното договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500,00 лв. не следва да бъде редуцирано, предвид и следните съображения: Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000,00 лева. Предвид Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.) въпреки задължителния ѝ характер, който ѝ придава националната правна уредба. В конкретният случай, предвид §1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът съобрази коефициента за вида дело - същото съдържа над 500 листа, проведени са общо две открити съдебни заседания, упълномощеният от жалбоподателя адвокат е взел активно участие по делото с ангажиране на писмени доказателства, като както в жалбата, така и в хода по същество от страна на упълномощения адвокат са изложени подробни аргументи, изготвена е писмена защита. Гореизброените обстоятелства, обуславят извод за определяне на размера на претендирания от оспорващия адвокатски хонорар над минималният такъв от 1 000,00 лева. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Според §5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид изложеното за сумата 1 500,00 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 766,94 евро, като и двете суми – в евро и в лева следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав