Решение № 64 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Царево по дело № 345/2025 г.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Етажната собственост на сграда с административен адрес: град П., бул. „П. ш.“ № ••••, действаща чрез законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, с ЕИК: 115287607, чрез адв. П. К. от АК-П., със съдебен адрес гр. П., бул. „Ш. с.“ ••••, против К. С. Ч., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: град Ц., кв. „В.“, ул. „К.“ № •••••, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС иск, с който да се приеме за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 55.00 лв. (петдесет и пет лева), представляваща общ размер на неплатени задължения към Етажната собственост с административен адрес град П., бул. „П. ш.“ № ••••, за което има издадена Заповед № 102 от 15.04.2025 г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 173/2025 г. по описа на PC - Царево, ведно със законната лихва върху главницата за период от 20.03.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски в исковото и заповедното производства и адвокатско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••••• по КККР на град П., с адрес на имота гр. П., ул. „П. ш. ••••, вх.••••, ет. ••••, ап. ••••. Сочи се, че този имот тя е закупила през 2023 г. с нотариален акт № •••••, том ••••••, дело № •••••••, вх. рег. № •••••••••••, вписан в Службата по вписванията при Районен съд-Пловдив. Излага се, че на 02.04.2021 г. е проведеното първо ОС на етажната собственост на сградата с административен адрес гр. П., ул. „П. ш.“ •••••, като в исковата молба се изброяват част от взетите на него решения. В точка първа е взето решение за управител да бъде е избрано дружеството „456 Управление на сгради“ЕООД (с предишно наименование „Информатор ББС“ЕООД), който да встъпи в длъжност не по-рано от датата на въвеждане сградата в експлоатация. Във втора точка било взето решение да бъде сключен с посоченото по-горе дружество договор за управление и поддръжка на етажната собственост, като такъв бил сключен на 01.04.2023 г. за срок от две години. С уточняваща молба ищецът е завил, че действително към момента на предявяване на иска договорът за управление и поддръжка бил изтекъл, но в случая била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че на проведеното първо общо събрание на ЕС в т. 4 било взето и решение всички собственици на самостоятелни обекти да заплащат предварително бъдещите си разходи за управление и поддръжка, като бил определен и размера на вноската по фонд „Ремонт и обновление“ на 5.00 лева, която била дължима ежемесечно за всеки самостоятелен. Сочи се, че ответницата К. С. Ч. не е предприела никакви действия по заплащане на дължимата от нея за Апартамент № А49 такса по чл. 50 от ЗУЕС, в размер общо на 55.00 лева, представляващи сбор от неплатени месечни вноски по фонд „Ремонт и обновяване“ за периода месец април 2024 г. до месец февруари 2025 г., или общо за единадесет месеца, съгласно решение, обективирано в т. 4 от проведеното на 02.04.2021 г. ОС на етажната собственост. С исковата молба и с уточняващата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане да бъде изискано и приложено за послужване по настоящото дело и ч. гр. д. № 173/2025 г. по описа на Районен съд-Царево, както и да бъде предоставена възможност на ищеца за представяне на други доказателства с оглед отговора на исковата молба на ответника и направените от него доказателствени искания. Съдът е приел за разглеждане исковата молба и е разпоредил препис от нея, заедно с приложенията да бъде изпратен на посочената от ищеца ответницата. С отговора на исковата молба се оспорва активната легитимация на „456 Управление на сгради“ ЕООД да представлява етажната собственост. В тази връзка се твърди, че срока на сключения договор между етажната собственост и професионалния управител е изтекъл на 01.06.2025 г., а исковата молба е депозирана в деловодството на съда на 26.06.2025 г. Твърди се, че в случая не била налице хипотезата на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС, тъй като към исковата молба не били представени доказателства за спазване на изискването на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Твърди се също, че представеното с исковата молба адвокатско пълномощно е подписано на 20.06.2025 г., т.е. след изтичане срока на договора за управление и в тази връзка действията на процесуалния представител на ищеца не можело да се считат за редовно извършени. Релевира се, че след като договорът е изтекъл на 01.06.2025 г., то след тази дата липсвала яснота има ли и кой бил избран за управител на етажната собственост. На следващо място счита, че по силата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС договорът за управление не можел да бъде сключен за срок по-дълъг от две години, като по силата на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС е можел да бъде удължен срока до избор на управител, но за не повече от три месеца. Сочи се, че не била редовно проведена процедурата по чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС, защото не било спазено изискването на чл. 16, ал. 7, изр. второ от ЗУЕС. Според ответника представеният протокол не бил подписан от лицата посочени в цитираната законова разпоредба. Освен това дружеството не било доказало, че протоколът от проведеното на 05.06.2025 г. ОС е бил сведен до знанието на всички етажни собственици. На следващо място се твърди, че липсват доказателства за проведено общо събрание при усовията и по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС на 20.06.2025 г., доколкото от представените към уточняващата молба документи се отнасяли за действия извършени през 2024 г. В тази връзка ответникът оспорва факта, че ОС от 20.06.2024 г. било проведено в срок до три месеца преди изтичане срока на договора. И при това ОС не е било спазено изискването по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС – протоколът да е бил подписан от председателя на УС и един собственик, ползвател или обитател. Също така липсвали представени списъци на лицата участвали в ОС от 20.06.2024 г. Релевира се, че към исковата молба и уточняващата такава липсвали доказателства за вписването на „456 Управление на сгради“ ЕООД в Единния централизиран регистър на етажната собственост, поддържан от Министерството на регионалното развитие по реда на чл. 47е, ал. 1 от ЗУЕС. На следващо място с ОИМ се оспорва приложимостта на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС в настоящия случай, която предвиждала управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). С ОИМ се навеждат и доводи по редовността на исковата молба. Твърди се, че исковата молба не съдържа всички изискуеми реквизити и в частност нямало посочена банкова сметка, по която да бъде заплатено задължението. Като следваща нередовност на исковата молба е посочена липсата на доказателства, установяващи размера на притежаваните идеални части от всички собственици евентуално доказателства, че притежаваните идеални части на всички собственици са равни. Също така липсвали и доказателства, че всички етажни собственици са уведомени по реда на чл. 16, ал. 7, изр. второ от ЗУЕС за решенията взети на проведеното на 02.04.2021 г. ОС. При условие, че иска бъде приет за разглеждане, същия се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва се дължимостта на вноската по Фонд „Ремонт и обновление“ поради противоречието и с чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС и поради ненадлежното й вписване в претендирания размер в Единния централизиран регистър на етажната собственост, поддържан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Излага се, че протокола за поставено съобщение за проведено общо събрание на 02.04.2021 г. бил изготвен в противоречие на чл. 16, ал. 7, изр. второ от ЗУЕС. Сочи се, че поради невъзможност да оспори взетите решения на проведеното на 02.04.2021 г. ОС в срока по чл. 40 от ЗУЕС, тъй като ответницата придобила своя имот едва през 2023 г., то тя можела да го направи в настоящото производство по пътя на възражението. На следващо място се оспорва механизма, по който е определен размерът на вноските във Фонд „Ремонт и обновление“. Оспорва се и приетия като равен размер на идеалните части от общите части, притежавани от всички собственици. Твърди се също, че ищецът не е уточнил за кой период се отнасят претендираните суми и от какви компоненти се състоят, поради което за ответницата било невъзможно в случай на доброволно погасяване да установи за какъв период и какви точно задължения би погасила. Релевира се с ОИМ, че по никакъв начин ответницата не била надлежно поканена да заплати задълженията си. Освен това в представения към исковата молба протокол, който бил залепен на апартамента й било посочено като задължение сума в много по-голям размер от претендирания, но нямало представена информация от какви пера се състои тази сума и за какъв период от време се отнася. В заключение се твърди, че ответницата с действията си по никакъв начин не е дала повод за иницииране на заповедното и исковото производство. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №••••••, том ••••••, рег. № •••••••, дело № 275/2023 г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус рег. № ••••• на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Пловдив, вписан на 10.07.2023 г. под акт № ••••••, том ••••, дело № ••••••, вх. рег. № ••••••••••• в Службата по вписванията при същия районен съд и представената справка от 20.03.2025 г., се установява, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, находяща се на административен адрес гр. Пловдив, бул. „П. ш.“ № •••••, а именно апартамент № ••••••, във вход ••••••• на •••••• етаж, с площ от •••••••••кв.м., ведно с избено помщение № ••••••с площ от •••••••••кв.м. Установява се от представения Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. П., бул. „П. ш.“ № ••••• от 02.04.2021 г., че на посочената дата е проведено ОС на ЕС, на което са присъсвали 96,201% ид.ч. от общите части на етажната собственост. Взети са единодушни решения от присъствалите етажни собственици, сред които по т. 1 „Информатор ББС“ЕООД, със сегашно наименование „456 Управление на сгради“ ЕООД да бъде управител на ЕС, за което по т. 2 е взето решение да се сключи договор, който да бъде подписан от А. И. И., като представител на ЕС. По т. 4 е взето решение за фонд „Ремонт и обновление“ да се събира сума от 5 .00 лева на месец, за всеки самостоятелен обект (апартаменти, ателиета, магазини, офиси и др.). В т. 6 е взето решение текущите разходи да се разпределят според броя на обитателите, а такса управител да се разпределя между всички апартаменти по равно, независимо дали обитават или не. Изяснява се от съдържанието на приложения към протокола от проведеното ОС списък на собствениците, присъствали на събранието, че в сградата има над 240 бр. самостоятелни обекти - апартаменти, ателиета, офиси, кафене, магазини, лекарски кабинети. Представен е по делото Договор за управление на етажна собственост о т 01.04.2023 г., съгласно който на „456 Управление на сгради“ ЕООД е възложено управлението на ЕС за срок от 2 години, считано от 01.06.2023 г., за което се дължи възнаграждение в общ размер на 820.00 лeвa. Уговорено е в чл. 16 от договора, че изпълнителят се задължава да предприема всички позволени от закона действия за събиране на дължими суми. С чл. 18 от договора управителят е оправомощен да представлява ЕС собственост в отношенията с органите на местната власт и с други правни субекти, а в чл. 19 с правото да завежда съдебни дела и заповедни производства срещу некоректни платци в етажната собственост. По делото е представен и протокол от връчване на предупреждение за неплатени задължения към ЕС, в който е отразено, че ответницата дължи сумата от 587.20 лева. Установява се от представените по делото протоколи от проведени на 20.06.2024 г. и на 05.06.2025 г. общи събрания на етажната собственост, че за посочените дати са били свикани събрания с дневен ред, посочен в приетите като доказателства по делото покани от 10.06.2024 г. и 23.05.2025 г. Така свиканите общи събрания не са били проведени поради липсата на изискуем кворум, поради което и не са били приети съответните решения от предварително обявения дневен ред, част от който е включвал избор на управителен съвет, избор на председател на управителния съвет и избор на професионален управител на етажната собственост. Изяснява се от приетата по делото кореспонденция по електронна поща и приложение „Вайбър“ между професионалния управител „456 Управление на сгради“ ЕООД и ответницата К. Ч., че последната е била поканена да заплати задълженията си към ЕС за периода 01.04.2024 г. – 01.10.2024 г., включващи седем суми по 5.00 лева за месеци април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2024 г. и една сума от 547.20 лева за месец юни 2024 г. От съдържанието на същата кореспонденция се изясни също, че спор между страните е възникнал по повод на сумата от 547.20 лева, и в частност за какво точно се дължи. В същата кореспонденция е посочено, че сумата от 547.20 лева е за поддръжка на сградата, включваща разходите за ток, асансьор, почистване, вода и градинар. По делото е представено и извлечение от официалната интернет страница на Община Пловдив, съдържаща уведомление за влизане в сила на чл. 47е от ЗУЕС и за задълженията на ЕС по тази разпоредба. Представена е и Наредба № РД-02-20-1 от 05.02.2026 г. за Единната информационна система на етажната собственост, в сила от 20.02.2026 г. От приетите като доказателства по делото покана за свикване на ОС от 20.03.2026 г., протокол от проведено ОС от 31.03.2026 г., се установи, че на 31.03.2026 г. е било проведено общо събрание на ЕС. На събранието са присъствали собственици, притежаващи 52.99% идеални части от общите части на сградата. Били са взети решения за отделяне на вход А от сградата в отделна етажна собственост, избор на управител на ЕС, избор на професионален управител, определяне такса за поддръжка и управление на ЕС, приемане правилник за вътрешния ред, определяне правомощията на управителя на ЕС, определяне правомощията на професионалния управителци др. За професионален управител отново е бил избран „456 Управление на сгради“ ЕООД, с който е сключен договор за управление на ЕС от 01.04.2026 г При така установените обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС в тежест на ищеца е докаже, че ответницата е собственик на обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост. Да установи, че по надлежния ред са определени вноските по фонд „Ремонт и обновяване“, включително, че е взето посоченото в исковата молба решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 02.04.2021 г. Ищецът следва да установи вземанията си и по размер, като докаже, че припадащата се част за заплащане от ответницата е в претендираните размери. В тежест на ответница, при установяване на горното, е да докаже, че точно е изпълнила задълженията си в качеството си на етажен собственик, както и релевираните възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като досежно направените оспорвания на законосъобразността на взетите решения на 02.04.2021 г. на ОС на ЕС , както и да докаже, че същите са отменени по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Както бе изяснено по-горе, безспорно установено по делото е, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда, находяща се на административен адрес гр. П., бул. „П. ш.“ № ••••••, а именно апартамент № ••••••, във вход ••••, на •••••• етаж, с площ от ••••••• кв.м., ведно с избено помщение № ••••••• с площ от •••••• кв.м. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС (ДВ, бр. 26 от 2016 г. - приложимата редакция към датата на приемане на решението на ОС на ЕС – 02.04.2021 г.) по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. С оглед направените от ответника възражения и наведените от процесуалния представител на ищеца доводи относно продължаване на срока на правомощията на професионалния управител-търговец до избора на нов управител следва да бъде посочено, че съгласно чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС договорът за възлагане на правомощията или на част от тях на управителния съвет /управителя/ на професионален управител-търговец, се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години, като договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години. Систематичното тълкуване на посочената разпоредба заедно с разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС, съгласно която управителният съвет /управителя/ се избира за срок от две години, както и чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, която предвижда, че същият продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет /управител/ налага извод, че в случаите когато договор за управление е сключен с професионален домоуправител-търговец, който не е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС не намира приложение. Този извод се подкрепя и от предвидената в посочената разпоредба санкция за договор, в който е уговорен по-дълъг срок или е предвидено автоматично подновяване след изтичането на максимално допустимия съгласно закона срок, както и от впоследствие приетата с ДВ бр.82 от 2023 г., в сила от 31.12.2023 г., разпоредба на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС, съгласно която когато общото събрание не избере управител в срока до три месеца преди изтичане на договора, същият се удължава до избора на нов управител, но за не повече от три месеца. Както бе изяснено по-горе, срокът на действие на Договора за управление на етажна собственост от 01.04.2021 г., в сила от 01.06.2023 г. е бил до 01.06.2025 г. и по правилото на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС, доколкото по делото няма представени доказателства за избора на нов управител или за сключване на нов договор за управление на ЕС, то неговото действие следва да се счита за продължено за не повече от три месеца, т.е. крайната му дата на действие е 01.09.2025 г. Предвид изложеното съдът намира, че искът е предявен от надлежно упълномощено лице, тъй като представляващия ЕС адвокат П. К. от АК-П. е упълномощен с подписаното на 20.06.2025 г. (в срока по чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС) от представляващия ЕС професионален управител „456 Управление на сгради“ ЕООД адвокатско пълномощно. Дори и в хода на процеса да е отпаднало качеството на управител на ЕС на „456 Управление на сгради“ ЕООД, то с оглед надлежно възникналата представителна власт в лицето на адв. К., то същият се явява процесуален представител на самата ЕС пред всички инстанции до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт и всички процесуални действия извършени от него са действителни. Следва да се отбележи, че исковата молба по която е образувано настоящото дело е предявена на 26.06.2025 г., т.е. също в тримесечния срок по чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС. Настоящият състав намира, че не е необходимо преди изтичане срока на договора за управление да е било свикано или проведено общо събрание за избор на нов управител за да се счита за приложим срока по чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС. Този извод следва от самата норма на чл. 19, ал. 9 от ЗУЕС, според изречение второ на която когато общото събрание не избере управител в срока по изречение първо, договорът по ал. 8 се удължава до избора на нов управител, но за не повече от три месеца. Освен това по делото са представени и приети като доказателства протоколи от проведени на 20.06.2024 г. и на 05.06.2025 г. общи събрания и покани от 10.06.2024 г. и 23.05.2025 г. за свикването им, от които се установи, че не е бил избран нов управител на ЕС. Неоснователно е и възражението на ответницата за липса на посочена банкова сметка на Етажната собственост, което обстоятелство водело до нередовност на исковата молба. Нормата на чл. 124, ал. 4 от ГПК действително предвижда да бъде посочена банкова сметка или друг начин на плащане, но само по осъдителни искове. Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, обаче е установителен, а не осъдителен иск и за него не важи правилото на чл. 124, ал. 4 от ГПК. С оглед гореизложеното предявеният иск е допустим, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване правото на иск, а доводите на ответницата, че действията на процесуалния представител на ищеца не могат да се считат за действия от името и за сметка на етажната собственост, тъй като се явявали нищожни са неоснователни. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Създаването и поддържането от общото събрание на специален фонд „Ремонт и обновяване“, средствата в които се набират от вноски на собствениците, е въведено като задължително изискване с разпоредбата на чл. 50 от ЗУЕС. Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност (неспазване на процедурата и императивни правни норми) по реда на чл. 40 от ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието. Задълженията на всеки етажен собственик, произтичащи от чл. 6, ал.1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, са да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. С решение по т. 4 от приетия, като доказателство по делото протокол от проведено на 02.04.2021 г. ОС на ЕС е определена месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 5.00 лева. По силата на чл. 11, ал. 4 от ЗУЕС това решение е задължително за ответницата, независимо, че към датата на приемането му тя все още не е притежавала качеството на етажен собственик в сградата, тъй като е закупила недвижимия имот на 10.07.2023 г. Съдът намира за недопустими направените от ответницата в настоящото производство оспорвания на механизма, по който е определен размерът на вноските във Фонд „Ремонт и обновление“, независимо от това, дали са спазени или не правилата на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, както и приетия като равен размер на идеалните части от общите части, притежавани от всички собственици. Размерът на дължимите вноски е определен с решение на ОС на ЕС. Решенията на ОС, които са приети при опорочена процедура /процесуална незаконосъобразност/ или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. По правната си същност решенията на ОС на ЕС не са сделки и за тях не намират приложения правилата на ЗЗД относно недействителността. Редът за атакуването на решенията на ОС е уреден в чл. 40 от ЗУЕС - чрез провеждане на специално исково производство пред районния съд при спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като неупражняването на правото да се предяви иска в срок води до погасяване на правото на иск, включително и чрез възражения за незаконосъобразност на приетите от ОС на ЕС решения, по висящо производство дело за изпълнението им, каквото е настоящото. Когато решенията на са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като инцидентен контрол на тези решения в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за изпълнение на произтичащите от решенията на ОС техни задължения, е недопустим. По делото не са представени доказателства за наличие на влезли в сила съдебни решения или за висящи производства за отмяна на решенията на ОС (включително и последните от 31.03.2026 г., с което за професионален управител на ЕС отново е избрано дружеството „456 Управление на сгради ЕООД), инициирани от други етажни собственици или трети лица, поради което тези решения са влезли в сила и етажните собственици дължат изпълнение по тях. За това направените от ответницата с отговора на исковата молба и поддържани възражения за незаконосъобразно провеждане на общите събрания, на които са взети решенията, както и всички възражения за материална незаконосъобразност на тези решения на ОС са преклудирани и не могат да се въвеждат в настоящото производство по предявен от ЕС иск за изпълнение на решенията на ОС. Те биха били предмет на обсъждане при предявен иск по реда на чл. 40 от ЗУЕС, но не и предмет на инцидентно разглеждане в настоящото производство, в което се претендират имуществените последици от взетите решения на ОС на ЕС. След като решенията на ОС на ЕС, на които се позовава ищецът, не са отменени по предвидения от закона ред, същите подлежат на изпълнение. Следователно за исковия период от м. април 2024 г. до м. февруари 2025 г. включително, дължимата от ответницата сума за посочените вноски по фонд „Ремонт и обновяване“ възлиза на общо 55.00 лева/28.12 евро, като не са представени доказателства за заплащането й от ответната страна. От приетата като доказателство по делото кореспонденция по електронна поща и приложение „Вайбър“ между професионалния управител „456 Управление на сгради“ ЕООД и ответницата К. Ч., с описани в тях седем суми от по 5.00 лева, с посочена дата срещу всяка една от тях се установи, че същата е поканена да заплати задължението си по фонд „Ремонт и обновяване“. Досежно останалите четири вноски по фонд „Ремонт и обновяване“, всяка в размер на 5.00 лева, за месеци ноември и декември 2024 г. и януари и февруари 2025 г. съдът намира, че същите се дължат по силата на закона, а размерът им е определен с решението от 02.04.2021 г. на ОС на ОС и не е необходимо да бъде връчена нарочна покана за плащането им. Освен това във връчената на ответницата заповед № 102 от 15.04.2025 г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 173/2025 г. по описа на PC – Царево също изрично е посочено точно от какво произтича претендираната сума и банковата сметка по която може да бъде платена. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен изцяло. При този изход на спора и съгласно нормите на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна сторените по делото съдебно деловодни разноски както в заповедното така и в исковото производства. Видно от списъка по чл. 80 ГПК, приложен на лист 128 по делото ищцовата страна претендира следните разходи: сумата от 25.00 лева д.т. в заповедното производство и 400.00 лева адвокатски хонорар; сумата от 25.00 лв. за платена д.т. по исковото производство и 400.00 лева адвокатско възнаграждение по исковото производство - или общо разходи по заповедното и по исковото производство от 850.00 лева. Видно от доказателствата по делото ищцовата страна е представила доказателства за вида и размера на всеки разход, поради което и съдът следва да присъди всички сторени по делото съдебно деловодни разноски в полза на ищцовата страна. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че с действията си по никакъв начин не е дала повод за иницииране на заповедното и исковото производство. Наличието на няколко покани за заплащане на дължимите вноски по фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период, които не са били погасени преди процеса, както и в последствие депозираното възражение, против издадената заповед за изпълнение опровергават твърдението на ответницата, че не е дала повод за образуването на исковото производство. Освен това към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение все още е бил в сила сключения на 01.04.2023 г. между етажната собственост и“ „456 Управление на сгради ЕООД договор за управление. На последно място съдът дължи произнасяне и по възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна. Хонорарът заплатен от ищцовата страна към адв. К. в заповедното производство е 400.00 лева. Такъв е размерът на адвокатското възнаграждение и в исковото производство. За да прецени съдът дали възражението е основателно или не намира, че на първо място следва да се води от разпоредбите на Наредба № 1/2004 за възнагражденията за адвокатска работа. В тази връзка по силата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата миниума за процесуално представителство е равен на 400.00 лева, следователно въпросът дали хонорарът е прекомерен не следва да бъде решен само на база математически изчисления съгласно посочената правна норма, а съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото и предприетите от ищцовата страна и извършени процесуални действия по защитата на ищеца както в заповедното производство, така и в исковото производство. На първо място следва да бъде посочено, че считано от 20.03.2025 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Софийски районен съд до датата на последното открито съдебно заседание пред Районен съд-Царево - 09.06.2026 г., т.е. повече от година процесуалният представител на ищцовата страна е предприел различни, нееднократни процесуални действия по защита на интересите на своя доверител, който факт сам по себе си обуславя извод, че процесуалният представител на ищеца активно е защитавал интересите на управителя на етажната собственост. На второ място при прочит на делото ще бъде установено, че и обема на делото, изследваните факти, съобразената съдебна практика от процесуалните представители и на двете страни имат такъв характер, който ни най-малко не би могъл да определи казуса като отличаващ се с липса на фактическа и или правна сложност. На трето място не може да бъде направено сравнение на претендираните от двете страни адвокатски хонорари, доколкото ответната страна претендира адвокатски хонорар, който да бъде определен от съда при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за да бъде установена разлика между платените хонорари от ищеца и от ответника към процесуалните им представители. Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът намира, че възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК макар и сторено своевременно не следва да бъде уважавано, тъй като не се явява основателно, а за основателността следва да се съди единствено от фактическата и правна сложност на казуса, каквато съдът приема, че в случая е налице. При този изход на спора и съгласно нормите на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна сторените по делото съдебно деловодни разноски както в заповедното така и в исковото производства. Водим от гореизложеното съдът