Решение № 179 от 20.8.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 387/2026 г.

Предявени са обективно съединени искове от Ю. И. М. против „С“ ЕАД със седалище гр.•••, представлявано от инж. М.К.. Ищецът твърди, че е бил трудово отношение с ответното дружество, където е заемал длъжността „Оператор произв.. цел.Листова“ в цех „Обезводняване, сушене и опаковка“ до 10.02.2026г. Трудовото му правоотношение било прекратено по негова инициатива с писмено заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, като прекратяването било оформено със Заповед № 195/10.02.2026 г. на работодателя. Ищеца твърди, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите му задължения, ответникът не изпълнил основното си задължение по чл. 128, т. 2 от КТ - да му изплати в срок дължимите му трудови възнаграждения за месец септември 2025 г., частично и изцяло за месеците октомври, ноември, декември 2025 г. и м. януари 2026 г., които са общо в размер на 2290,36 евро, както следва: 250,27 лева /127,96 евро/ остатък от дължимото му възнаграждение за месец септември 2025 г.; 811,45 лева /414,89 евро/- дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2025 г.; 1255,07 лева /641,71 евро/ - дължимо възнаграждение за месец ноември 2025 г.; 1250,88лева /639,56 евро/ - дължимо възнаграждение за месец декември 2025г.; 466,24 евро - дължимо възнаграждение за месец януари 2026 г. За неизпълнението на задължението по чл.128 от КТ от страна на работодателя, ищеца сочи че е сигнализирал Д „ИТ”- В.Търново, от където получил отговор, който приложил по делото. Акцентира, че поради изпадането в забава за плащане на всяко едно от месечните трудови възнаграждения, ищеца твърди, че ответника му дължи и обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Посочения размер на това обезщетение е 84,54 евро, изчислен в размер на законната лихва от датата на падежа за всяко едно от дължимите месечни възнаграждения /25-то число на следващия месец/ до датата на завеждане на делото. Също така, ищеца предявява претенция на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, тъй като съгласно заповед № 195/10.02.2026 г. ответникът му дължал и обезщетение в размер на една брутна работна заплата поради прекратяване на трудовия му договор по негова иниацитива заради забавено плащане. Допълва, че към датата на подаване на исковата молба, обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ, също не му било изплатено, а размерът му /на база последното начислено ми брутно трудово възнаграждение по ведомостите за заплати за м. януари 2026 г./ бил 593,42 евро. Искането на ищеца е да бъде осъдено ответното дружество „С“ ЕАД, да му заплати сумата от 2374,90 евро, от които 2290,36 евронеизплатени трудови възнаграждения за периода м. септември 2025 г.- м. януари 2026 г. и 84,54 евро - обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за същия период, както следва: 127,96 евро за м. септември 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 7,83 евро; 414,89 евро за м. октомври 2025 г, ведно с мораторна лихва в размер на 21,14 евро; 641,71 евро за м. ноември 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 26,33 евро; 639,55 евро за м/.декември 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 19,68 евро; 466,24 евро за м. януари 2026 г., ведно с мораторна лихва в размер на 9,56 евро, както и законната лихва върху общата главница от 2290,36 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Да бъде осъдено ответното дружество „С“ ЕАД, да му заплати сумата от 593,42 евро, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищеца претендира да му се присъдят направените по делото разноски. В хода на устните състезания, чрез адв. И. Илиева от ВТАК поддържа исковата молба. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, което е прекратено от ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забавено изплащане на трудовото му възнаграждение. Сочи, че прекратяването е станало с приетата като доказателство по делото заповед, издадена от работодателя. В случая не се спори от ответника, че се дължи на ищеца трудово възнаграждение за месеците – частично септември 2025 г., октомври, ноември, декември 2025 г. и януари 2026 г. в посочените и претендирани от ищеца размери, за които са приложени и издадените му от работодателя фишове. Спорен бил единствено размера на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и мораторната лихва в размер 84,54 €. Сочи, че според чл. 221, ал. 1 от КТ се дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника на посоченото в исковата молба основание. Обезщетението по чл. 221 от КТ е облагаем доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физически лица, което означава, че върху неговия размер се дължи данък, но този данък се удържа от работодателя при изплащане на обезщетението. Върху това обезщетение не се дължат осигурителни вноски на основание чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В т. 7 на чл. 1, ал. 8 от посочената наредба изрично са изброени случаите, в които не се изчислят и внасят осигурителни вноски и сред изброените от тези попада и обезщетението по чл. 221 от КТ. Задължението за удържане внасянето на дължимия данък възниква за работодателя в момента на фактическото изплащане на сумата, а не е основание дължимостта на данъка за намаляване на исковата претенция. По отношение на възражението за недължимостта на мораторната лихва, посочва, чу според чл. 228, ал. 3 от КТ срокът за изплащане на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение е последният ден на месеца, следващ месеца на прекратяването, след което започва да се дължи и лихва за забава, така че претендираната лихва счита, че се претендира основателно и претенцията за нея моля да бъде уважена наред с претенциите за неизплатените възнаграждения за месеците от септември до януари включително и обезщетението по чл. 221 от КТ. Моля да му се присъдят сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за което представя списък. В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК от ответникът „С“ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който заявяват, че така предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че са съществували трудови отношения между страните, които са прекратени на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Сочи, че неправилно ищеца претендира обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в размер на 593,42 евро по заповед № 195/10.02.2026 г. Коментира, че според разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, база за определяне на възнагражденията е брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго. Отбелязва че трудовото правоотношение е прекратено на 10.02.2026 г. и база за определяне на обезщетенията, съответно е брутното трудово възнаграждение за месец януари 2026 г. в размер на 593,42 евро, която сума представлявала брутна сума на обезщетението, преди приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък. Изтъква че е неоснователна и претенцията за мораторна лихва в общ размер на 84,54 евро. Относно доказателствата приложени с исковата молба, изразява становище че са допустими и не възразява да бъдат приети. В хода по същество не се представлява. В писмено становище излага,че поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съдът като обсъди събраните по делото доказатества, намери за установено: Страните не спорят че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Оператор произв.. цел.Листова“ в цех „Обезводняване, сушене и опаковка“. Видно от представената по делото Заповед № 195/10.02.2026 г. за прекратяване на трудово правоотношение на изп. директор на ответното дружество, считано от 10.02.2026 г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като трудовият договор е прекратен по желание на работника, поради забавено плащане на трудово възнаграждение. В Заповедта за прекратяване не са начислени обезщетение за прекратяване и за неизползван годишен отпуск за 2026 г.. Посочено е в нея, че на ищеца, на основание чл.221 ал.1 от КТ, следва да се изплати една брутна работна заплата. Представени фишове за заплати, видно от които нетното възнаграждение за месец октомври 2025г. е 811,45 лева, за м. ноември 2025 г. е в размер на 1255,07 лева, за месец декември 2025 г. е 1250,88 лева и за месец декември 2025 г. е 466,24 лева. По делото въпреки, че е задължено по реда на чл. 190 от ГПК с определение на съда от 08.06.2026 г. ответника да представи личното трудово досие на ищца, в срок до насроченото по делото съдебно заседание, същото не е представено, поради което са налице основанията за прилагане на чл. 161 от ГПК. Видно писмо - становище на Д „ИТ“ В. Търново до ищеца с изх.№ 26020895/19.03.2026 г., на ищеца за м. септември 2025 г. е била начислена брутна работна заплата в размер на 1611,22 лева, като след удръжките за получаване е посочена сума в размер на 1250,027 лева. Представено било и извлечение за банков превод на 1000 лева, с основание частична заплата за м. септември 2025 г. поради което на работодателят – ответник е било дадено предписание да изпълни пълния размер на възнаграждението. Посочено е че била извършена повторна проверка по документи, от която било установено, че предписанието не било изпълнено, както и че не били изплатени и дължимите трудови възнаграждения на ищеца за м. октомври 2025 г. и м. ноември 2025 г., за което отново били направили предписание. Посочено е, че била извършена и трета проверка по документи, при която било констатирано и друго нарушение, а именно, че не е изплатено и дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м. декември, чийто брутен размер е 1612 лева, а за получаване след направените удръжки в размер на 1250,88 лева, както и трудово възнаграждение за м. януари 2026 г. в размер на 593,42 евро, която сума след приспадане на удръжки възлизала на 466,24 евро. От изисканите от работодателя обяснения се установило, че трудовите възнаграждения се изплащат до 25 – то число на месеца, следващ отработения. Ищецът е уведомен с писмото, че за неизпълнените указания на работодателя е ангажирана административнонаказателна отговорност. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е основателен. Съгласно нормата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд. Изплащането на трудовото възнаграждение на работника е основно задължение на работодателя. По делото ответника не спори размера на трудовите възнаграждения, не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че последния е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между страните договор. Следва да бъдеу отбелязано и, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 от ГПК да представи по делото трудовото досие на ищеца и ведомостите за заплати за претендираните в исковата молба периоди, с което е възпрепятствал възможността да се установи размера на дължимите суми, поради което съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера до който е заявена. Размерът на претендираните възнаграждения съвпадат изцяло с посочените в писмо – становище на Д „ИТ“ – В. Търново, което съдът е приел като допустимо и относимо писмено доказателство. След като безспорно се установи, от представените по делото доказателства и липсата на оспорване от страна на работодателя на факта, че ищецът-работник е полагал труд, съдът приема, че е ищецът полагал такъв, за който съгласно чл.128 т.2 от КТ се дължи възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. В случая ищецът претендира ежемесечна сума, представляваща трудово възнаграждение за процесния период, разбит по месеци поради което искът по чл.128 т.2 от КТ следва да се уважи в размер 2290,36 евро - представляваща неизплатени трудови възнаграждение за периода от м. септември 2025 г. до м. януари 2026 г., като следва: 250,27 лева /127,96 евро/ остатък от дължимото му възнаграждение за месец септември 2025 г.; 811,45 лева /414,89 евро/- дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2025 г.; 1255,07 лева /641,71 евро/ - дължимо възнаграждение за месец ноември 2025 г.; 1250,88лева /639,56 евро/ - дължимо възнаграждение за месец декември 2025г.; 466,24 евро - дължимо възнаграждение за месец януари 2026 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 28.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението. Относно иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, вр. чл. 86 ЗЗД. На основание чл. 245, ал. 2 КТ вр.чл. 86 ЗЗД и доколкото, както се установи безспорно по-горе ответникът в производството не е изплащал в пълен размер дължимото се трудово възнаграждение, то съгласно правилото на чл. 245, ал. 2 КТ следва неизплатената част да се присъди със законна лихва, считано от датата на падежа на това задължение. В писмото - становище от Д „ИТ“ е посочено, че ТВ е дължимо до 25 – то число на месеца, следващ отработения. След тази дата работодателят е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня следващ 25-то число до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендирана е от ищеца считано от 25 – то число на следващия месец до датата на завеждане на делото върху всяко едно от дължимите месечни възнаграждения, както следва лихва за забава в общ размер на 84,54 евро, от които 7,83 евро върху трудовото възнаграждение от 127,96 евро за м. септември 2025 г., 21,14 евро върху трудовото възнаграждение от 414,89 евро за м. октомври 2025 г, 26,33 евро върху трудовото възнаграждение от 641,71 евро за м. ноември 2025 г., 19,68 евро върху трудовото възнаграждение от 639,55 евро за м. декември 2025 г., 9,56 евро върху трудовото възнаграждение от 466,24 евро за м. януари 2026 г. От страна на ответника е направено възражение по отношение на претендираната лихва, което е бланкетно и не е посочено на какво се основава възражението, поради което съдът чрез лихвения калкулатор на НАП изчисли размера им и установи, че акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 от КТ върху главниците са в по – ниски размери от претендираните, а именно 7.09 €, върху ТВ за месец септември 2025 г. за периода от 26.10.2025 г. до 28.04.2026 г.; 18.74 € върху трудовото възнаграждение за месец октомври 2025 г. за периода от 26.11.2025 г. до 28.04.2026 г.; 22,62 € -мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец ноември 2025 г. за периода от 26.12.2025 г. до 28.04.2026 г., 16.77 € - мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец декември 2025 г. за периода от 26.01.2026 г. до 28.04.2026 г., 8.15 € -мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец януари 2026 г. за периода от 26.02.2026 г. до 28.04.2026 г., и в тези размери следва да бъдат присъдени лихвите, като за разликата до претендиран размер от ищеца, следва да бъдат отхвърлени. Претендирано е изплащане на сума в размер на 593,42 евро - обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение - чл. 221 ал. 1 от КТ. От ответника е направено възражение относно размера, а именно, че сумата в размер на 593,42 евро, представлявала брутна сума на обезщетението, преди приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък. По безспорен начин от данните по делото се установи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение на ищеца в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. В издадената от самия работодател Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение,но сума не е посочена. Съгласно чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Съгласно посочената заповед, трудовото правоотношение се прекратява считано от 10.02.2026 г., поради което база за изчисляване на дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за м. януари 2026 г. Върху обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ не се дължат осигурителни вноски за фонд Пенсии и за УПФ. Вноските са изцяло за сметка на работодателя. В чл.24 ал.2 т.8 от Закона за данъци върху доходи на физически лица са изброени обезщетенията, които не се облагат с данък общ доход. Обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ не е посочено в този член, поради което върху него се дължи данък общ доход. БТВ за м. януари 2026 г. е в размер на 593,42 €, от което следва да се приспадне данък общ доход в размер на 59,34 € и дължимото за изплащане обезщетение е в размер на 534,08 € и в този размер следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 28.04.2026 г. до окончателно изплащане, като за разликата до претендирания от ищеца размер от 593,42 € следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна 200 евро адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Свищов ДТ върху уважения размер на иска по чл. 128 КТ в размер на в размер на 91,61 евро, ДТ върху уважения размер на иска по чл. 221 КТ в размер на 25,56 евро, ДТ върху уважения размер на иска по чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД в размер на 25,56 евро, както и 2,56 евро /5,00 лева/ такса за издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, съдът