Решение № 482 от 23.5.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 3908/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. В. Г. дължи на ищцовото дружество „Изи Финанс" ЕООД сумата от 3000,00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 502383 от 10.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното й изплащане и сумата от 606,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2024 г. до 08.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1437 от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2259/2025 г. по описа на СлРС. В исковата молба се твърди, че на 10.08.2024 г. между ищцовото дружество „Изи Финанс" ЕООД в качеството му на кредитодател и длъжника И. В. Г. като кредитополучател бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 502383 при спазване на всички законови разпоредби на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Твърди се, че след подадена заявка на 10.08.2024 г. клиентът е одобрен и е изпратен код за потвърждение на 12.08.2024 г., когато договорът бил активиран, и сумата била преведена на същия ден. Освен това излагат допълнителни твърдения, че сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на посочен уеб адрес, поради което счита, че сключването на договора чрез електронна платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 ЗПК, във вр. с чл.9 ЗПФУР и чл.19, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Ищецът твърди, че кредит с главница 3000 лева е отпуснат, като съгласно чл.2, ал.2 от Договора, предаването на сумата следвало да се извърши по горепосочения начин, а съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата се извършило в банковата сметка на „Уни Кредит Булбанк“ АД. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като счита иска за недопустим, тъй като липсвали доказателства, че е налице легална облигационна връзка между страните. Оспорват истинността на всички документи, с които ищцовото дружество твърди, че ответника е длъжник. Оспорва сключването на процесния договор, както и усвояването на отпуснатата сума. От друга страна в депозирания писмен отговор се излага становище за недопустимост на иска, произтичащо от наведеното възражение за липса легална облигационна връзка между страните, като са оспорени представените с исковата молба документи като неистински. Този документ от „Уни Кредит Булбанк“ АД има пряко отношение и е от доказателствата, които ще способстват за установяване на обективната истина по делото, досежно възражението за нефинализиране на процедурата по сключване на дистанционния кредит, изразяваща се в неполучаване на сумата, предмет на кредита. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените от ищеца искове да бъдат уважени и претендира разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 502383 от 10.08.2024 г. с посочени страни - кредитор „Изи Финанс“ ЕООД и потребител И. В. Г., съдържащ данни за предоставен на ответника кредит в размер на 3000,00 лв. В договора са посочени следните условия на отпуснатия кредит - лихвен процент 40,15 %, ГПР 48,44 %. В чл. 3 от Договора е уговорено, в срок до пет дни потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или две физически лица - поръчители, като при неизпълнение на това задължение, потребителят дължи неустойка в размер на 1257,78 лв., съгласно чл.5, ал.2 от процесния договор. Така като общ размер на дължимата от кредитополучателя сума е посочен в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в приложеното по делото заповедно производство. Видно от депозираното заявление на ищцовото дружество е образувано ч. гр. д. № 2259/2025 г. по описа на РС – Сливен на 28.04.2025 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1437/30.04.2025 г. срещу ответника за сумите от 3000 лева - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 502383 от 10.08.2024 г., ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 606,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2024 г. до 08.03.2025 г., както и сумата от 50 лв. - разноски по делото за заплатена д.т. и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпилото възражение от ответника по чл.414 от ГПК е предявен настоящия положително установителен иск от кредитодателя - ищцовото дружество. На основание чл.192, ал.2 от ГПК до „Уни Кредит Булбанк“ АД е представен документ в оригинал, удостоверяващ превеждането на главницата по кредита по сметка на ответника И. В. Г., както и дали това лице е титуляр на сметка с ΙΒΑΝ: BG 18UNCR70001524365222, BIC: UNCRBGSF, както и дали е постъпвала сума в размер на 3000 лева от „Изи Финанс“ ЕООД и какво е основанието и датата на извършения превод в молбата по чл.192 от ГПК. По делото е постъпил такъв документ, с който третото лице „Уни Кредит Булбанк“ АД потвърждават, че по посочената банкова сметка, намираща се в цитираната банка е на ответника за перизо от 09.04.2024г. до 12.08.2024г., като е приложено и извлечение от банковата сметка, от което е видно, че на 12.08.2024г. ответникът е получил 3000 лева от „Изи Финанс“ ЕООД по договор за заем номер 502383 по сметка 963FTRO24225APA1, с описание на транзакцията получен вътр. банков превод, канал на плащане онлайн. Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. В. Г. дължи на ищцовото дружество „Изи Финанс" ЕООД сумата от 3000,00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № 502383 от 10.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното й изплащане и сумата от 606,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2024 г. до 08.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1437 от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2259/2025 г. по описа на СлРС. Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира за основателни предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 3000,00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № 502383 от 10.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното й изплащане и сумата от 606,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2024 г. до 08.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1437 от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2259/2025 г. по описа на СлРС. Следователно, по изложените мотиви и тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е усвоил чистата стойност на кредита от 3000,00 лв., а не е извършил никакви плащания по договора, то предявеният иск за главница се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предявените установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 606,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2024 г. до 08.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1437/30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2259/2025 г. по описа на СлРС, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете, а именно превалутираните суми, както следва: 25,56 евро за д.т., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро и депозит за експертиза 153,39 евро, както и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2259/2025 г. по описа на СлРС за д.т. - 25,56 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Така мотивиран, съдът