Решение № 583 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 713/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Сметната палата на Република България, чрез процесуален представител М. А., против решение № 68 от 05.11.2025 г., постановено по АНД № 93/2025г. по описа на Районен съд-Момчилград, с което е отменено Наказателно постановление № ЗОП-129#3/25.04.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на И. К. М., с постоянен адрес в [населено място], [улица]. [община], [област], с [ЕГН], в качеството й на кмет на Община Момчилград и публичен възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП към датата на извършване на нарушението, е наложено наказание „глоба” в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.59, ал.2, изр.1 и 2, във връзка с чл.177 от Закона за обществените поръчки, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че решението на Районен съд-Момчилград е неправилно. Счита, че отмененият санкционен акт е законосъобразен и издаден в съответствие с материалноправните и процесуални разпоредби. Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че не е извършено нарушението на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 1 и 2, във вр. с чл. 177 от Закона за обществените поръчки. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди процесното наказателно постановление, издадено от председателя на Сметната палата. С оглед изхода на делото, моли да им бъде присъдено възнаграждение за процесуална защита чрез пълномощник юрисконсулт, в размер на 150 лева. Ответникът по касация – И. К. М. – кмет на Община Момчилград, [област], редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия адв. Е. П. от АК – [област] е постъпила Молба с вх. № 737/26.02.2026 год., в която счита касационната жалба за неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното решение на Районен съд - Момчилград, по съображения, изложени в писмено становище. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Към молбата е приложено заявление от И. К. М. – кмет на Община Момчилград, с което потвърждава всички действия на адвокат Е. М. П., извършени по н.а.х.дело № 93/2025 г. по описа на Районен съд - Момчилград. Към молбата е приложено писмено становище, в което са развити подробни съображения относно твърденията за необоснованост и недоказаност на депозираната касационна жалба. Въведени са подробни доводи в подкрепа на твърдението за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на РС – Момчилград. Искането е, касационната инстанция да остави в сила атакуваното решение на РС – Момчилград. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение №68 от 05.11.2025 год., постановено по АНД №93/2025 год. по описа на Районен съд - Момчилград, е отменено Наказателно постановление № ЗОП-129#3/25.04.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на И. К. М., с постоянен адрес в [населено място], [улица]. [община], [област], с [ЕГН], в качеството й на кмет на Община Момчилград и публичен възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП към датата на извършване на нарушението, е наложено наказание „глоба” в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.59, ал.2, изр.1 и 2, във връзка с чл.177 от Закона за обществените поръчки, като неправилно и незаконосъобразно. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата, на които се основава административно наказателното обвинение в извършване на административно нарушение се базират на определените от възложителя критерии за подбор в раздел VІІ. „Критерии за подбор, т.1 от Поканата за участие, възприети като ограничителни по отношение на участниците в обществената поръчка, а именно изискването участниците да са вписани в Централния професионален регистър на строителите и да имат застраховка за професионална отговорност за вреди. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, изр.1 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критерии за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Съдът е приел, че в случая поставените условия от възложителя са в пълно съответствие с предмета на обществената поръчка, свързан с аварийно почистване на корито по поречието на дере под язовири [язовир] и [язовир]. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите /ЗКС/ предвижда строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл.137, ал.1 от ЗТСУ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, да подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. На вписване в регистъра подлежат строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по смисъла на чл.137, ал.1 от ЗУТ или отделни видове СМР, посочени в Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/, позиция „Строителство“. Предвидено е, че строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделните видове СМР, могат да изпълняват само дейностите, за които са вписани. Изключение е предвидено в чл.чл.14, ал.2 от ЗКС за строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ и „г“ от ЗУТ с разгърната застроена площ до 100 кв.м., които могат да се изпълняват от строители, които не са вписани в регистъра. Посочено е, че за процесната обществена поръчка е изготвена Техническа спецификация, която съдържа описание на заложените в процесната поръчка строително-ремонтни и аварийно-възстановителни дейности. Съдът е счел още, че от описаните дейности се установява, че изпълнението на процесната обществена поръчка не попада в предвиденото изключение но чл.14, ал.2 от ЗКС. Разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ дава дефиниция на термина „строежи“, като за строежи по смисъла на закона се приемат и мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, какъвто характер има предмета на процесната обществена поръчка. Съдът е извел извод, че изискването на възложителя за вписване на участниците в процедурата в Централния професионален регистър на строителя, съгласно ЗКС, отговаря на техническите характеристики на дейностите, които са предмет на СМР и е съобразен с предмета, стойността и сложността на поръчката. Изискването на възложителя участникът да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност в строителството“ по смисъла на чл.171, ал.1 от ЗУТ за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, също е било съобразено с предмета и сложността на обществената поръчка, описана по-горе. Изведен е извод от първоинстанционния съд, че в случая не е налице неоснователно ограничаване от възложителя на участниците в обществената поръчка, доколкото законодателят е предвидил възможност на възложителя да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до тяхната годност /правоспособност/ за упражняване на професионална дейност, както и до икономическото и финансовото им състояние, съгласно чл.59, ал., т.1 и т.2 от ЗОП. Следва да се има предвид, че възложителят на обществената поръчка има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към участниците в обществената поръчка, при спазване на изискванията на чл.59, ал.2 от ЗОП и принципите, предвидени в чл.2 от ЗОП, като преценката за законосъобразност на критериите за подбор, а с оглед на това и за твърдяното нарушение, следва да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката. С оглед гореизложеното съдът е приел, че не е налице извършено нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.59, ал.2, изр.1 и 2, във връзка с чл.177 от Закона за обществените поръчки от И. К. М., в качеството й на кмет на община Момчилград и е отменил наказателното постановление, издадено от председателя на Сметната палата на РБ. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Настоящата инстанция намира най-напред, че за да постанови своя съдебен акт, Момчилградският районен съд е събрал всички необходими доказателства, при спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което тя в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, както и намира, че въз основа на същите, съдът е постановил един правилен и обоснован краен съдебен акт. Обоснован е изводът на съда, че обстоятелствата, на които се основава административно наказателното обвинение в извършване на административно нарушение се базират на определените от възложителя критерии за подбор в раздел VІІ. „Критерии за подбор, т.1 от Поканата за участие, възприети като ограничителни по отношение на участниците в обществената поръчка, а именно изискването участниците да са вписани в Централния професионален регистър на строителите и да имат застраховка за професионална отговорност за вреди. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, изр.1 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критерии за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Правилно е прието, че в случая поставените условия от възложителя са в пълно съответствие с предмета на обществената поръчка, свързан с аварийно почистване на корито по поречието на дере под язовири [язовир] и [язовир]. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите /ЗКС/ предвижда строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл.137, ал.1 от ЗТСУ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, да подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. На вписване в регистъра подлежат строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по смисъла на чл.137, ал.1 от ЗУТ или отделни видове СМР, посочени в Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/, позиция „Строителство“. Предвидено е, че строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделните видове СМР, могат да изпълняват само дейностите, за които са вписани. Изключение е предвидено в чл.14, ал.2 от ЗКС за строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ и „г“ от ЗУТ с разгърната застроена площ до 100 кв.м., които могат да се изпълняват от строители, които не са вписани в регистъра. Неоснователен е доводът на касатора, че предмет на обществената поръчка са строително-монтажни работи, представляващи текущ ремонт, а не строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящата инстанция не споделя този довод, тъй като в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е дадена дефиниция на термина „Строежи" и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В случая, в предмета на обществената поръчка са включени строително-монтажни работи, които попадат в хипотезата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Ето защо, настоящият съдебен състав счита довода на касатора за неоснователен. На следващо място, съдът следва да посочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКС, камарата на строителите, вписването на строителите в Централния професионален регистър на строителя се извършва по категории строежи - за строежи от първа категория, за строежи от втора категория и за строежи от трета, четвърта и пета категория, както и по отделни строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2, за изпълнението на които строителят докаже, че отговаря на изискванията по този закон. Това нормативно изискване е отразено и в чл. 4 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС, съгласно който на вписване в регистъра подлежат строителите, които изпълняват строежи на територията на Република България от първа до пета категория съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и монтажни работи (СМР), посочени в Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), позиция "Строителство". Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗКС строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделни видове строителни и монтажни работи по чл. 3, ал. 2 и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само дейностите, за които са вписани в регистъра. Единствената правна възможност дадено лице да изпълнява строителни дейности без да е вписано в ЦПРС е предвидена в чл. 14, ал. 2 от ЗКС, съгласно която строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от Закона за устройство на територията с разгъната застроена площ до 100 кв. м. могат да се изпълняват и от строители, които не са вписани в регистъра. В техническата спецификация на процесната поръчка са изчерпателно изброени строително-ремонтните и аварийно-възстановителни дейности, които са обект на възлагане. Изложените данни в Техническата спецификация показват по несъмнен начин, че предмета на обществената поръчка не попада в приложното поле на чл. 14, ал. 2 от ЗКС, тъй като не е обект - жилищни и вилни сгради с ниско застрояване, нито е строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от Закона за устройство на територията с разгъната застроена площ до 100 кв. м, а попада именно в хипотезата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Ето защо е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че изискването на възложителя за вписване на участниците в процедурата в Централния професионален регистър на строителя, съгласно ЗКС, отговаря на техническите характеристики на дейностите, които са предмет на СМР и е съобразен с предмета, стойността и сложността на поръчката. Правилно е прието също, че изискването на възложителя участникът да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност в строителството“ по смисъла на чл.171, ал.1 от ЗУТ за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, също е било съобразено с предмета и сложността на обществената поръчка. В случая не е налице неоснователно ограничаване от възложителя на участниците в обществената поръчка, доколкото законодателят е предвидил възможност на възложителя да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до тяхната годност /правоспособност/ за упражняване на професионална дейност, както и до икономическото и финансовото им състояние, съгласно чл.59, ал., т.1 и т.2 от ЗОП. Следва да се има предвид, че възложителят на обществената поръчка има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към участниците в обществената поръчка, при спазване на изискванията на чл.59, ал.2 от ЗОП и принципите, предвидени в чл.2 от ЗОП, като преценката за законосъобразност на критериите за подбор, а с оглед на това и за твърдяното нарушение, следва да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката. Така, предвид изложеното по-горе, се налага изводът, че касационната жалба, подадена от председателя на Сметната палата на РБ, с изложените в нея оплаквания и доводи, е неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до крайния извод, че обжалваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд, е правилно и обосновано, постановено при правилна преценка на събраните доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, поради което, като такова, същото следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело. При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на ответника се следват и разноски в размер на 240 евро за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения ДПЗС от 16.02.2026 г. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд-Кърджали