Решение № 303 от 8.12.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 176/2023 г.

Производство е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по жалбата на ЕТ „ЗП – А. Т.“ с адрес [населено място], представляван от А. Д. Т., чрез адв. Т. Г. – САК, срещу Ревизионен акт № Р-16002122004120-091-001/16.03.2023 г., потвърден с Решение № 193/05.06.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на процедурните правила за извършване на ревизия, неправилно е приложен материалния закон, което прави акта незаконосъобразен.Твърди се с жалбата, че при ревизията не е приложен реда по чл. 122 от ДОПК, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Като основание за определените с ревизионния акт задължения по ЗДДС в размер на 95 766, 05 лв. са издадените от ЕТ фактури на контрахент от Германия „Г. Х. Д.” за вътреобщностни доставки (ВОД). Пояснява се в жалбата, че тези ВОД не са осъществени, поради допусната грешка от страна на търговеца-жалбоподател, като е следвало вместо фактури, да бъдат издадени проформа фактури за бъдеща доставка. При установяване на грешката фактурите са били анулирани през месец юли 2022 г. с издадени протоколи по реда на чл.116, ал.4 от ЗДДС, които са включени в дневника за продажби на ЕТ. Въпреки извършеното, ревизиращият екип е приел, че въз основа на тези фактури са отчетени приходи от продажба на продукция, която според органа е реализирана на вътрешния пазар. Поддържа се в жалбата, че са били налице основанията за извършване на ревизия при особени случаи. ЕТ не бил уведомен, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, не бил определен срок за представяне на доказателства, не са изпълнени и останалите изисквания на закона. Допуснатите съществени процедурни нарушения, според жалбоподателя, водят до незаконосъобразност на оспорения акт На следващо място, според жалбата фактическите данни, изписани в РА са недоказани, не са събрани доказателства, че е възникнало данъчно събитие свързано с прехвърляне на стоките.. В жалбата се твърди, че е нарушен и материалния закон, като ревизиращият екип не е изследвал материалните предпоставки за определяне на данъка. ЕТ извършва дейности по производство и търговия с млечни продукти, за чиято реализация е договорил с немско дружество „Г. Х. Д.“ доставка на стоки с уговорено количество и цена в Германия. Част от договореното по различни причини не било реализирано и поради грешка в комуникацията между ЕТ и счетоводството (търговецът не бил уведомил, че вътреобщностните доставки не се осъществяват), погрешно от счетоводството на търговеца вместо проформа фактури за бъдещите доставки издали фактури. Посочва, че ставката по издадените фактури е нулева, с нулева стойност на ДДС, което е отразено и при подаване на справките-декларации. Тъй като неправилно ЕТ е декларирал вътреобщностна доставка на стоки - ВОД /сирене и кашкавал/ на обща стойност 688 820, 82 лв. по описаните в РА 14 бр. фактури, всички с получател - дружество G. H. C. GMBH, регистрирано в Германия с №., след стартиралата данъчна проверка част от издадените фактури били анулирани и за тях са издадени протоколи по чл. 116, ал.4 ЗДДС, съответно: протокол № 1 / 15.07.2022 г. към фактура № 60000000647 / 12.10.2020 г., протокол № 2 / 15.07.2022 г. към фактура №60000000719 / 24.11.2020 г., протокол № 3/15.07.2022 г. към фактура №60000000720 /24.11.2020 г., протокол № 4 / 15.07.2022 г. към фактура №60000000721 / 27.11.2020 г., протокол № 5 /15.07.2022 г. към фактура №60000000723 / 30.11.2020 г., протокол № 6 /15.07.2022 г. към фактура №60000000738 / 04.12.2020 г. и протокол № 7 / 15.07.2022 г. към фактура №60000000746 / 08.12.2020 г., които са включени в дневника за продажби за м. 07.2022 г. Жалбоподателят счита за безспорно обстоятелството, че не е извършвана доставка по тези фактури, фактурирането на стоките е поради грешка, която е коригирана в периода, в който е установена – м.07.2022 г. Оспорва мотивите на РА, че била извършена реализация на стоките по анулираните 7 бр.фактури с място на доставките територията на страната и от продажбата на вписаните в тях стоки - сирене и кашкавал, са получени приходи през 2020 г., което според РА било основание за начисляване на ДДС по тези фактури. Жалбоподателят счита, че е проявил добросъвестност при начисляване и деклариране на ДДС при всяка продажба, а доказателства за обратното от ревизиращия екип не са събрани. Смята, че не са налице предпоставките на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, тъй като начисления ДДС за процесните фактури в размер на 95 768, 05 лв. не е изискуем, с доводи, че няма реална доставка на стоки по анулираните фактури, собствеността не е прехвърлена, за да възникне данъчно събитие, обстоятелства, които не са доказани в хода на ревизията. Според жалбата неправилно е начислен ДДС в размер на 95 768, 05 лв. за стоката, отразена във фактури с № 60000000647 /12.10.2020 г., фактура №60000000719 /24.1 1.2020 г., фактура №60000000720 /24.11.2020 г., фактура №60000000721 /27.11.2020 г., фактура №60000000723 /30.11.2020 г., фактура №60000000738 /04.12.2020 г., фактура №60000000746 /08.12.2020 г. на обща стойност 688 820, 82 лв. с твърдения, че доставки на стоки по тези фактури не са извършвани. На следващо място, по отношение на начисления ДДС в размер на 36 991, 28лв. по останалите фактури №№ 6000000056/20.05.2018 г., 6000000067 /11.06.2018 г., 6000000075/02.12.2019 г., 6000000077/09.12.2019 г., 6000000080/30.12.2019 г., 6000000079/26.12.2019 г., 60000000150/10.10.2020 г., също с получател G. H. C. GMBH, се сочи, че това са вътреобщностни доставки, и тъй като стоката е получена от немското дружество, по фактурите не е начислен ДДС на основание чл.67, ал.1 от закона. Уточнява се в жалбата, че доставката на стоките по тези фактури са извършени със собствено превозно средство per. № [рег. номер] и с превозно средство, осигурено от немска страна с №. Жалбоподателят твърди също, че в представените 6 бр. ЧМР погрешно е посочено транспортно средство с № [рег. номер]. Твърди се, че получените в брой от немското дружество плащания по тези фактури за ВОД са внасяни от А. Т. по банковите сметки в ДСК и Уникредит Булбанк. По тези съображения от съда се иска да бъде отменен оспорения РА. В съдебно заседание за жалбоподателя упълномощеният адвокат Г. поддържа жалбата. С допълнително представена писмена защита излага подробни доводи за основателност на жалбата. Моли съда да съобрази, че счетоводното записване на приходите по сметка 701(вторичен счетоводен документ) не отразява вярно настъпилите събития. Поддържа, че анулирането на фактурите (първичния счетоводен документ) налага корекция и на вторичните такива. Според жалбоподателя по делото не са събрани доказателства дали стоките са напускали склада на търговеца и/или че с тях са извършени доставки по чл. 6 ЗДДС, не била извършвана данъчна проверка на склада и няма изготвен протокол за липса на стоки. Счита, че представените по делото писма от трети неучастващи по делото лица не предоставят категорична информация. Доказана е собствеността на МПС-то, с което реално е извършен транспортът на стоките - сирене и кашкавал, в Германия и тяхната доставка е установена от показанията на разпитаните по делото свидетели. Подписването на международните товарителници (подписът не е оспорен) от представителя на немското дружество удостоверява извършването на ВОД и получаването им в склада в Германия. Моли да се отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], редовно призован, чрез процесуален представител юриск.Т. в открито заседание оспорва жалбата. С представена писмена защита моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да се постанови решение, с което да се потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Административен съд - Смолян, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002122004120-020-001 от 10.08.2022 г., издадена от Д. А. И., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, електронно подписана (л. 352 -353), с която е възложено на З. Г. Т. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А. К. Т. - Старши инспектор по приходите, да бъде извършена ревизия на А. Д. Т., с регистрация като ЕТ „ЗП – А. Т.“ [населено място], с обхват на задължения по периоди: данък върху добавената стойност за периодите: от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г.; от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.10.2020г. до 31.12.2020 г., като е определен срок за приключване на ревизията от три месеца от връчване на заповедта, което е сторено електронно на 11.08.2022 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002122004120-020-002 от 08.11.2022 г., Д. А. И., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив (л. 192-193), срокът на ревизията е продължен до 11.01.2023 г. Заповедта да е връчена електронно на 14.11.2022 г. на ревизираното лице. На основание чл. 117 от ДОПК е издаден и подписан с електронни подписи Ревизионен доклад от № Р-16002122004120-092-001 от 19.01.2023 г. (л. 145-152) от екип от ревизори: З. Г. Т. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А. К. Т. - Старши инспектор по приходите. Ревизионният доклад е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и е връчен по ел.път на ревизираното лице на 19.01.2023 г. (л.122). На 16.03.2023 г. е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002122004120-091-001 (л. 42-57). Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице електронно на 17.03.2023г. (л.58). В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионния акт е обжалван пред горестоящия административен орган (л.39-41). В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, горестоящият административен орган директорът на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 193 от 05.06.2023 г., с което е потвърдил ревизионен акт № Р-16002122004120-091-001/16.03.2023г., издаден на А. Д. Т., с ЕТ „ЗП – А. Т.“ [населено място], в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 137 764, 16 лв. с лихви 35 780, 96 лв. и 44, 05 лв.-лихви за невнесен в срок ДДС по СД по ЗДДС за м. 11.2020 г. Решението на директора на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП е връчено на ревизираното лице електронно на 05.06.2023 г. (л.25) Жалбата до съда е подадена чрез административния орган с вх.№96-00-130/15.06.2023г., следователно е в срок. Административната преписка съдържа оптичен носител (л. 361) и на хартия документите, събрани в хода на ревизията. С оглед делегирането на правомощия, към административната преписка са приложени издадените от Директора на ТД на НАП Пловдив Заповеди №№ РД-09-1979 от 03.09.2021 г. ведно с приложения № 1 и № 2; Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г. с приложение № 1 към нея; Заповед № РД-09-2515/29.11.2021г. с приложение № 1, разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел Ревизии при ТД на НАП Пловдив и Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022г. с приложение № 1 към нея (от л.4 до л.15). Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан с квалифицирани електронни подписи от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизираното лице е физическо лице с регистрация като Едноличен търговец от 16.11.2015 г., с наименование „ЗП-А. Д. Т.“ с [ЕИК], със седалище: [населено място], ул..“ №. представлявано от А. Д. Т.. Основната дейност на дружеството е производство и търговия с мляко и млечни продукти и е установено при ревизията, че дейността е осъществявана в обекти за търговска дейност – обект за ТД с разнородни хранителни стоки в [населено място] [улица] и обект за ТД с други стоки (Мандра) в [населено място], местност „С.“. ЕТ е регистрирано по ЗДДС на 26.04.2012г. на основание по избор, независимо от облагаемия оборот. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период търговецът е декларирал извършени вътрешнообщностни доставки (ВОД) на стоки – сирене и кашкавал към немски контрагент G. H. C. GMBH, ... на обща стойност 688 820, 82 лева, отразени в 14 бр. фактури: № 6000000056/20.05.2018 г. на стойност 7 323, 92 лв; № 6000000067 от 11.06.2018 г. на стойност 14 740, 97 лв.; № 75/02.12.2019 г. на стойност 46 332, 50 лв.; № 77/09.12.2019 г. на стойност 25 773, 69 лв.; № 80/30.12.2019 г. на стойност 56 590.73 лв.; №79/26.12.2019 г. на стойност 34 194, 60 лв., №7000000150/10.10.2020г. на стойност 25 024, 18 лв.; № 6000000647 от 12.10.2020 г. на стойност 29 137, 70 лв.; № 6000000721 от 27.11.2020 г. на стойност 60 311, 95 лв.; № 6000000719/24.11.2020 г. на стойност 81 150, 93 лв., № 6000000723 от 30.11.2020 г. на стойност 68 256, 94 лв.; № 6000000720 от 24.11.2020 г. на стойност 64 156, 41 лв.; № 6000000746/08.12.2020 г. на стойност 78 169, 38 лв.; № 6000000738/04.12.2020 г. на стойност 97 656, 92 лв. Във фактурите като основание за начисляване на ДДС с нулев процент ставка е посочен чл. 53 от ЗДДС. Констатирано е, че в дневниците за продажби са отразени 14 броя фактури към немския контрагент. От ревизиращите били изискани всички документи, доказващи ВОД на стоки, транспортни документи и/или писмено потвърждение, документи за извършени плащания, но такива от РЛ не са представени, според писмените обяснения на търговеца няма получени плащания от контрагента в Германия. От присъединеното към ревизията производство от извършената проверка, по която са изискани документи, доказващи ВОД на стоки и разплащания по сделките с немския контрагент е установено, че е представен ЧМР към фактура №7000000150/10.10.2020 г. на стойност 25 024, 00 лв. със заверени позиции на превозвач и получател на стоката. С писмо № 640/11.01.2023г. към ревизионната преписка са представени 7 бр. транспортни документи – ЧМР и счетоводен регистър на с/ка 701-Приходи от продажба на продукция с конкрагент Г. Х. Д. ГМБХ. Според извършената от ревизиращия екип проверка в ИС на НАП ПП VIES, немският търговец е с валиден VAT: ., а от получения обмен на информация се установява, че немският търговец не е декларирал никакви придобивания от ЕТ „ЗП-А. Т.“ и отрича получаването на стоки от него. В хода на проверката А. Д. Т. е дал писмени обяснения, в които е посочил, че част от издадените фактури с получател немския контрагент са издадени погрешно, тъй като по тях липсва доставка. От извършената проверка в ИМ на НАП е установено, че част от декларираните ВОД на стоки към немския контрагент са сторнирани като ревизираното лице е декларирало, че фактури №№ 60000000647/ 12.10.2020 г., фактура №60000000719/24.11.2020 г., фактура №60000000720/ 24.11.2020 г., фактура №60000000721/27.11.2020 г., фактура №60000000723/ 30.11.2020 г., фактура №60000000738/04.12.2020 г. и фактура №60000000746/ 08.12.2020 г. са погрешно издадени, тъй като по тях не са извършени доставки. Ревизорите са приели, че след като в периода м.10.2020 г. до м.12.2020г. не са налични доказателства за реално извършен ВОД на стоки към Германия, е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.3 ЗДДС, доставчикът не се е снабдил с необходимите документи за облагаеми с нулева ставка на данъка при ВОД на стоки до изтичането на календарния месец, следващ месеца, през който данъкът по доставката е станал изискуем. Процесните фактури са сторнирани през м. юли 2022г., като за това, на основание чл.1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ), се дължат лихви, които са начислени в общ размер на 15 098.08 лв., общо по тези 7 бр. фактури. (стр.147 на гърба). На следващо място според ревизионния доклад в представените международни товарителници не са попълнени всички данни – липсва адрес на товарене и разтоварване на стоката, посочен е превозвач ЕТ „З. Т.“ с вписано превозно средство в 6 бр. ЧМР с № [рег. номер]- собственост на А. А. Т. и в 1 бр. ЧМР е рег. №., не са представени документи доказващи облигационни отношения на ревизираното лице с А. А. Т.. Установено е, че в А. М. не са регистрирани гранични преминавания на тези автомобили и не са плащани пътни такси за тях. Отбелязано е от ревизорите, че наличието на издадени фактури за извършени доставки и транспортен документ – СМR, не са достатъчни сами по себе си, за да бъде формиран извод, че документираните по този начин доставки представляват ВОД по смисъла на чл.7 ЗДДС., трябва по недвусмислен и категоричен начин да се констатира транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка, както и получаването й от клиента. Според ревизионните органи представените товарителници не установяват по безспорен начин, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка, респ. не доказват по категоричен начин ВОД по реда на чл. 45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС и получаването на стоката от немския клиент. От ревизиращите е направен извод, че ЕТ“ЗП-А. Д. Т.“ не е извършил вътреобщностни доставки на стоките по останалите 7 бр. фактури/които не са сторнирани. Не е доказан получателя на стоките и извършения транспорт до територията на Германия и в този смисъл ревизираното лице отрича изпълнение на ВОД по част от фактурите /другите 7 бр./, към същия контрагент и те са сторнирани от него. Констатираното не удостоверява правомерно прилагане на нулевата ставка по декларираните ВОД към G. H. C. GMBH, ., съгласно изискванията на чл. 45, ал.2 от ППЗДДС и за тези доставки според РД следва да се приложат общият ред за облагане на доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната. Представени са протоколи за извършени проверки в ИС УИС, относно дейността на ЕТ „ЗП-А. Т.“, която установява, че МПС рег.№[рег. номер] от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. е собственост на А. А. Т., син на А. Д. Т., назначен по трудови правоотношения в ЕТ за периода 07.05.2019г. 0 01.01.2021г.; Протокол от проверка в ИС на НАП, Агенция Митници, модул ПТРР за извършени преминавания и платени такси за МПС рег.№ [рег. номер] и №., който удостоверява, че не са регистрирани преминавания и платени пътни такси през ревизирания период; Протокол от проверка в информационния масив на НАП за дейността на проверяваното регистрирано по ДДС лице; Протокол за присъединяване на документи в ревизионното производство УИН П-16002122115755; Представени са още Писмени обяснения на ревизираното лице; Копие на издадените от ЕТ фактури и инвойс-фактури с получател Г. Х. Д. ГМБХ, град Нюрнберг, МОЛ Х. Д.. Фактурите и инвойс-фактурите са издадени в периода м.10.2020 г. – м.12.2020 г., предмет на стоката в тях са продукти – сирене, кашкавал. Всички фактури/инвойс фактури са с нулева стойност на ДДС. В позиция съставил на фактурите е изписан А. Т., положен е подпис и печат на ЕТ„ЗП-А. Т.“, в позиция получил е посочено единствено името Х. Д., без положен подпис; Копие от Оборотна ведомост на ЕТ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.; 7 бр. ЧМР издадени в годините 2018, 2019 и 2020 г. с вписани превозни средства рег. № [рег. номер]/в 6 бр./ и № NCH968 /в 1 бр./ и отразен адрес за доставка GERMANY, NURNBERG, адресат G. H. C., вида на продукта без посочване на конкретна фактура (л.188-191); Копие от Главна книга/извадка по сметка 701 на ревизираното лице за периода 01.05.2018г.- 31.10.2020 г. в частта касаеща контрагент Г. Х. Д. ГМБХ (л.191 на гърба); Пълно копие от Главна книга на ЕТ съдържаща данни за: машини и оборудване, дългосрочни вземания и заеми, продукция, с/ка 501-паричния поток на каса в левове (от 01.05.2018г. до 31.12.2020 г.), данни за с/ки-разходи, данни за постъпления от продажби на продукция с/ка 701 за периода 01.05.2018г.-31.12.2020 г. с приходи от продажби, в която постъпленията/плащанията от Г. Х. Д. ГМБХ са отразени като ВОД с 0% (вж.лв.251, 252), данни за разплащателна сметка на ЕТ в ДСК, в Уникредит, данни за извършени разходи за ДОО, ЗОВ, ТЗПБ, данни от приходи от дейността на ЕТ. Представен е данъчен амортизационен план за периода 01.01.2015-31.12.2019 г. (л.311-339); Оборотна ведомост за периодите 01.01.2018г.-31.12.2018г. 01.01.2019г.-31.12.2019г. и 01.01.2020г.-31.12.2020 г.; Справки-декларации от № 1 до № 5 вкл., всички с дата 31.08.2022 г. за притежаваните от ЕТ недвижими имоти, МПС, машини, оборудване, инвестиции и вземания от трети лица. С РД на основание чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр.с чл.82, ал.1 от ЗДДС е начислен ДДС по процесните 7 бр. (сторнирани) фактури №№ 60000000647/ 12.10.2020 г., фактура №60000000719/24.11.2020 г., фактура №60000000720/ 24.11.2020 г., фактура №60000000721/27.11.2020 г., фактура №60000000723/ 30.11.2020 г., фактура №60000000738/04.12.2020 г. и фактура №60000000746/ 08.12.2020 г., който е в размер общо на 95 768, 05 лв. Според РД фактурите са осчетоводени през 2020 г. по с/ка 701 - Приходи от продукция, като е изписана и себестойността на продукцията от с/ка 303 - Продукция. От приобщеният в ревизионно производство отговор от немската данъчна администрация във връзка с извършен обмен на информация с реф. № VAT_DE_220182_BG037013_20220623_G_RI е установено, че немският търговец не е декларирал никакви придобивания от ЕТ „ЗП- А. Т." и отрича получаването на стоките. Едва след получаване на отговора по извършеният обмен на информация от фирмата са съставени и отразени в отчетните регистри по ЗДДС Протоколи по чл.117 от ЗДДС за сторниране на доставките. Според РА обстоятелствата са били известни на ревизираното лице още с издаването на инвойс фактурите и неосъществяването на доставките през 2020 година и още с възражението ревизираното лице признава, че: „в случая са издадени погрешно фактури за ВОД, вместо проформа фактури, транспорт изобщо не е осъществяван и ЧМР не са изготвени, стоката не е доставяна от едноличния търговец, още по-малко получена от немското дружество". Изводът в РА е, че фирмата не е сторнирала фактурите в законоустановения срок през 2020 г., а едва през 2022 г. след извършената проверка от данъчната администрация. Установения в хода на ревизията осчетоводен приход от продажбата на продукцията, обстоятелството, че същата е изписана през 2020 г., т.е. не е налична в склада на предприятието, според РА означава, че е реализирана. В този смисъл и с оглед заявеното от ревизирано лице, че няма извършен ВОД според ревизиращите е индиция, че продукцията е реализирана на вътрешния пазар, защото трайността й е от такова естество, което не може да покрие датата на сторниране на доставките през м.07.2022 г. Затова според РА е приложима ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20%, с приложим общия ред за данъчно облагане на доставки на стоки, с място на изпълнение на територията на страната. С РД са начислените лихви в размер на 15098, 08 лв. по сторнираните 7 бр. фактури. На следващо място, с РД е начислен ДДС в размер на 41996, 12 лв. по следните недоказани ВОД по фактури: № 6000000056/20.05.2018 г. на стойност 7323, 92 лв., начислен ДДС 1464, 78 лв. ф-ра 6000000067/11.06.2018 г. на стойност 14740, 97 лв., начислен ДДС 2948, 19 лв., ф-ра 0000000075/02.12.2019г. на стойност 46332, 50 лв. начислен ДДС 9266, 50 лв; ф-ра 0000000077/ 09.12.2019 г. на стойност 25773, 69 лв., начислен 5154, 74 лв.; ф-ра 0000000080/30.12.2019 г.на стойност 56590, 73 лв., начислен ДДС 11318, 15 лв; ф-ра 0000000079/26.12.2019 г., на стойност 34194, 60 лв., начислен ДДС 6838, 92 лв. и ф-ра 7000000150/10.10.2020 г.на стойност 25024, 18 лв. и начислен ДДС 5004, 84 лв. От ревизиращите не са приети за основателни възраженията на ревизираното лице за начисления ДДС по 7 бр. фактури, по които не е извършено сторниране, с контрагент „Г. Х. Д.“ ГМБХ с VIN номер., Германия. Едноличният търговец твърди, че е допусната техническа грешка във шестте броя товарителници -ЧМР, като е следвало да се впише ППС с рег. № [рег. номер], а не както е посочено [рег. номер]. Във връзка с възражението е извършена последваща проверка в ИС на НАП Агенция "Митници", регистър ПТРР и от изготвения Протокол № 1855056/10.03.2023 г. се установява, че за ППС с per. № [рег. номер] не са регистрирани платени пътни такси и не са регистрирани преминавания. Констатирано е също, че нито в хода на ревизията, нито с възражението са представени отчети на водача по съответните курсове до Германия - командировъчни заповеди, изплащане на командировъчни разходи и др. документи доказващи извършените превози. Не се представя потвърждение за получена стока от немския клиент съгласно чл. 45, т. 2, б. „а" от ППЗДДС - писмено потвърждение, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Установено е при проверка в Агенция Митници модул ПТРР, че за посочените от ревизираното лице ППС, не са регистрирани платени пътни такси за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г., поради което е прието в РА, че представените ЧМР не удостоверяват по категоричен начин действителното превозване на стоката извън територията на България. В РД е констатирано, че в хода на ревизията не били представени банкови извлечения от разплащателните сметки на ЕТ, но счетоводната отчетност удостоверява, че има осчетоводени плащания от неизвършени ВОД през 2020 г. С възражението пред административния орган, РЛ представя банкови извлечения от разплащателни сметки в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк" АД, от които се установява, че по банкова сметка №. в Банка ДСК АД са постъпили сумите: дата 28.05.2018 г. постъпил превод 7305, 83 лв.; на дата 10.07.2019 г. 3902, 00 лв.; на дата 19.03.2020 г. по фактура 60000000067/11062018 - 4000, 00 лв., на дата 24.03.2020 г. - 7000, 00 лв., на дата 15.04.2020 г., внесени суми по фактура 60000000067/11062018 - 5000, 00 лв., на дата 21.04.2020 г. - 13000, 00 лв., на дата 23.04.2020 г. - 2500, 00 лв., на дата 14.05.2020 г. - 4000, 00 лв., на дата 14.05.2020 г. - 9900, 00 лв., на дата 05.06.2020 г. - 9000, 00 лв., на дата 10.06.2020 г. - 7000, 00 лв., на дата 29.06.2020 г. - 9462, 00 лв., на дата 23.07.2020 г. - 15500.00лв., на дата 06.10.2020 г. - 15000.00лв. и на дата 14.10.2020 г. - 9000 лв. Всички тези суми са внасяни на каса в брой от А. Т. с посочено основание – „по фактури Г. Х. Д.“. По банкова сметка У. Б. №. са постъпили сумите: на дата 15.06.2020 г. вноска на каса основание „по фактури Г. Х. Д." -40000.00 лв., на дата 17.06.2020 г. вноска на каса основание „по фактури Г. Х. Д." - 28000.00лв., на дата 20.10.2020 г. вноска на каса основание „по фактури Г. Х. Д."- 5300.00 лв., според приложените банкови извлечения сумите се внасят на каса от А. Т. с посоченото основание. От направените в хода на ревизията счетоводни разпечатки се установява, че от тези суми са осчетоводени още плащания по фактури с този контрагент на дата 09.11.2020 г. - 4000 лв., на дата 10.11.2020 г. - 5500 лв., на дата 14.12.2020 г.-14837, 70 лв. и на дата 14.12.2020 г. - 3162, 30 лв. С РД се прави извод за липса на категорични доказателства, от които да се приеме транспортирането на стоките зад граница и получаването им от немския търговец, последният не е декларирал никакви придобивания от ревизираното лице ЕТ"ЗП-А. Т." и отрича да е получател на стоките. Представените товарителници и декларация за потвърждение са с непълни данни и липсващи реквизити, посочени в чл. на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Наред с това според представените банкови извлечения, сметката на РЛ е захранена от собственика, с посочено основание за внасянето им „фактури Г. Х. Д.“, което не удостоверява разплащане между контрагентите. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства ревизиращите заключават, че ЕТ „ЗП-А. Т." не е извършил вътреобщностни доставки на стоките по процесиите фактури и за тях се прилага общият ред за облагане на доставки на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, приложима е данъчната ставка по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер на 20%, като размерът се определя по реда на чл.67, ал.1 от ЗДДС. Според РА правилно в ревизионния доклад е определено, че следва да се начисли ДДС в размер на 41996, 12 лв. по спорните фактури. С решение №193 от 05.06.2023г. директърът на дирекция „ОДОП“ [населено място] е възприел възраженията на търговеца за неоснователни и недоказани, а аргументите на органите по приходите за правилно обосновани, като е потвърдил РА, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 137 764.16 лв., ведно с лихви 35 780.96 лв. и 44, 05 лв. лихви за невнесен в срок ДДС по СД по ЗДДС за м. 11.2020 г. По делото съдът е допуснал като свидетели три лица – Р. Д. Д., М. Р. В. и А. А. Т.. Разпитаният по делото свидетел Р. Д. Д. сочи в показанията си, че живеe в Германия в гр. Фюрт, който е близо до Нюрнберг. Лично свидетелят е довел Х. Д. в [населено място], за да купи кашкавал с неговия хладилен микробус, имал е склад на едро в Нюрнберг. Първият път според свидетелят е било през 2017 г. когато дошли в [населено място] и натоварили кашкавал от фирмата на А. Т., „Е.“, но не си спомня точните килограми. Свидетелят не е присъствал на плащането между едноличния търговец и Д. През следващите години, заедно със сина на А. Т. са доставяли с фирмения микробус „Ивеко“, на „Е.“, кашкавал в Германия. Свидетелят лично е присъствал при разтоварването, не си спомня точно килограмите, но били между 2500 кг и 3 тона. През следващите години 2018-2019 г. (свидетелят не е сигурен за годината) е присъствал при разтоварването на кашкавал, доставян от малкия син на едноличния търговец - Ю. с фирмения микробус на „Е.“, в Германия в склада на Д. Свидетелят уточнява, че вторият път, не помни годината дошли М. В. и малкия син на А. Т., Ю. Т., тогава свидетелят присъствал при разтоварването на кашкавала, но не може да каже какво количеството е било. Знае, че микробус „Ивеко“ е регистрирано на фирмата „Е.“ и товари 2, 5-3 тона. Свидетелят сочи, че и А. Т. е идвал в Германия, но не си спомня годината и не знае с какъв транспорт е идвал. Заявява, че когато се прибира в отпуск за България, на 4-5 пъти най-малко Д. му е давал пари на ръка, които е предавал на сина А. А. Т. в България. Тези пари са за продажбата на кашкавала. Не знае точната сума, 2000-3000 лв., но много пъти Д. му е давал да носи пари 2018 г., 2019 г. или 2020 г. не може да каже точно. Посочва, че си идва през лятото и за Нова година в България, зависи от почивките, когато нямат много работа, идвал е и през април и през септември. П. Д. му давал в евро и е казвал „ето ти тези пари да ги носиш на А. Т.“ и той ги предавал на А. А. Т.. Свидетелят нямал никакъв документ за предадените пари, когато минава през границата, пояснява, че може да пренася до 10000 евро. Разпитаният по делото свидетел М. В. сочи в показанията си, че е правил услуга като братовчед на А. Д. Т.. Не е работил на трудов договор при него, работи като шофьор в друга фирма. Услугата се състояла в това да покаже на малкият му син Ю. как да пътува в чужбина, понеже е тираджия и пътува навън. И в момента продължава да ходи с него, за да научи пътя и да закарат стока в Нюрнберг. През 2018 г. пътували от Борино до Нюрнберг за доставка на кашкавал и сирене с автомобил, собственост на А. Д. Т., автомобил бил чисто нов „Ивеко“ бял микробус, дълга база с надписи на „Е.“. И двамата с Ю. А. Т. шофирали, бусът бил пълен, но не си спомня какво количество, пояснява, че това е хладилен бус. На място ги посрещнал Р. Д. и ги закарал в склада, където трябва да разтоварят стоката, не си спомня фамилията на човека, който е трябвало да я получи. Всичко разтоварили на едно място в едно хале. Не е видял и не знае как стана плащането. Свидетелят сочи, че само веднъж е пътувал до Нюрнберг със стока, било зимата февруари-март, не може да каже с точност. Втори път не е ходил. През 2018 г. работил като шофьор към „Стоевтранс“ [населено място] и за да свърши работа на А. Д. Т. е използвал една седмица отпуск. Разпитаният по делото свидетел А. А. Т. сочи в показанията си, че не работи при баща си, управител е на дружество „Екомилк Борино“ ООД и имат съвместна търговска дейност с млечни продукти, която той осъществява. Млечните продукти в момента са на „Екомилк Борино“ ООД, а преди това производител е бил ЕТ „ЗП-А. Т.“, от средата или края на 2021 г. производител е „Екомилк Борино“ ООД. Свидетелят заявява, че е получавал пари от Р. Д. във връзка с доставката на млечни продукти към немското дружество „Г. Х. Д.“. Различни суми е получавал от Р. Д. през 2018 г., 2020 г. и 2021 г. Не си спомня точните дати, но многократно е получавал суми. Доставката на млечните продукти от Борино до Нюрнберг е извършвана с фирмения транспортен автомобил „Ивеко Дейли“, който се водел тогава на едноличния търговец. Един път е идвал Д. със собствения си автомобил до Борино. Според свидетеля са доставяли големи количества и уговорката била каквото продаде на две седмици, веднъж да плаща. По банков път също има разплащания, но Д. е настоявал да изпраща парите. На път за Дания свидетелят също е минавал и е получавал пари от Д. на ръка за доставените млечни продукти. Точните количества свидетелят не си спомня, поръчвано е кашкавал и сирене. Плащанията били в евро и той ги е внасял на каса в „Уникредит Булбанк“ и в ДСК, по сметките на ЕТ „А. Т.“, като първо е обменял валутата в банката. Свидетелят е присъствал на доставки и на получаване на суми, но за предаването на стоката или парите не са оформяни разписки или предавателни протоколи. Неофициално си водили записки каква стока и колко е платено. Д. си водел тетрадка и там записвал каква сума му дава или пък какви суми е предал на Р. Свидетелят не помни точни дати, но било през 2020 г. и 2021 г., посочва, че поне 10 пъти е вземал пари от Д. в Нюрнберг. Пътувал за Дания за внос на животни и са се чували и виждали с Д. В момента не поддържат търговски контакти с Д. Търговските отношения с немската фирма прекъснали след като започнали проверките на данъчните органи, според свидетеля това било през 2022 г. Д. го помолил да му изпрати издаваните фактури, защото по погрешка ги е изхвърлил в коша. За втори път му изпратил фактурите, но от там нататък вече нямат отношения. Д. спрял да им вдига телефоните и не отговарял на съобщенията им, свидетелят не може да обясни поради какви причини Д. отказа да има търговски отношения с тях. Документите за пътуване в чужбина са изготвяни от свидетеля, включително и тези във връзка с транспорта на стоката за Германия. В тях фигурира транспортното средство, което се водело на ЕТ „А. Т.“, микробус „Ивеко Дейли“ рег. №. и с него е извършен транспорт. По делото е назначена СИЕ, възложено на вещото лице Н. В изготвеното заключение вещото лице сочи, че от извършения анализ на счетоводните записвания и извлеченията от сметки в счетоводството на ЕТ “ЗП-А. Д. Т.“, по процесиите фактури, издадени от жалбоподателя за получателя по сделката немското дружество G. H.l C. GMBH са получени плащания по разплащателните сметки на ЕТ"ЗП-А. Т." в Банка Д. Е. и У. Б. АД. Процесните фактури и плащанията по размер и дати в съответната банка са описани детайлно от вещото лице. Вещото лице пояснява, че сумите, посочени с удебелен шрифт са внесени по разплащателна сметка от А. Т. в брой с основание „.Фактури Г. Х. Д.“. Постъпилите плащания в Банка ДСК са осчетоводени по дебита/приход/ на сметка 5032-“Разплащателна сметка ДСК“ и по кредита /намаление/ на сметка 4112-“Клиенти от чужбина“. Аналогично са осчетоводени плащанията, постъпили в У. Б. АД, т.е. по дебита на сметка 5034-“Разплащателна сметка Уникредит Булбанк“ и по кредита на сметка 4112-“Клиенти от чужбина“. В съдебно заседание експертът отбелязва, че й бил предоставен хронологичен опис на счетоводните записвания на плащанията за клиент „Г. Х. Д.“. Сметката се води аналитично и могат да се видят съответно плащанията, датите и в коя банка е станало плащането. Отбелязванията с удебелен шрифт са установени от ревизията, самите вносни бележки не са запазени, а се твърди от ревизираното лице, че сумите са внасяни на ръка от А. Т.. По поставените въпроси вещото лице обяснява, че Фактура № 80 е издадена на 30.12.2019 г. Тази фактура не е описана изрично в заключението, но е извършила проверка за нея, фактурата фигурира в хронологичния опис на плащанията. Първото плащане по тази фактура е постъпило на 17.06.2020 г. в размер на 21722, 24 лв. Второто е на 13.07.2020 г. в размер на 4000 лв. и третото плащане е на 23.07.2020 г. в размер на 15500 лв. Разплащането е извършено в банка ДСК и е осчетоводено по дебита на сметка 5032-Разплащателна сметка в ДСК и по кредита на сметка 4112-Клиенти от чужбина, като фактурите са закрити по аналитичната партида на „Г. Х. Д.“. Вещото лице сочи, че според данните сумите по фактурите са внесени от трето лице, а не от договарящия „Г. Х. Д.“. Осчетоводено е самото плащане по конкретните фактури, но от самото банково извлечение не може да се прецени източника на парите. Ревизорите са заключили, че сумите по тези фактури, които са удебелени, са постъпили в брой, внесени от А. Т.. Сочи, че осчетоводяването става от разплащателната сметка по банков път. В самата разплащателна сметка трудно може да се установи източника на постъпването на парите, за една част е посочено, че са постъпили от А. Т., а за тези плащания, които не са удебелени, не е отбелязано по какъв начин е плащането, не е посочено в самото извлечение и като не се пазят самите бордера или други документи, не може да се направи заключение за начина, по който са постъпили парите - дали в брой или с платежно нареждане. Сумите са осчетоводени, закрити са фактурите. Вещото лице констатира, че А. Т. е внесъл голяма част от тях, но липсват документи от кого, как и по какъв път парите са му дадени. В случая няма данни парите да са постъпили с нареждане от получателя на стоката, от неговата банкова сметка и наредени по сметката на А. Т., с изричен запис кои фактури се плащат. Съдът възприема заключението като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. По искане на жалбоподателя по делото е събрана информация от Агенция „Митници“, Централно митническо управление. Според писмото на А. М. вх. №3005/05.10.2023 г. (л.406) в ИС „Пътни такси и разрешителен режим“ не са установени данни за автомобили рег.№ [рег. номер] на дати 20.05.2018 г. – 21.05.2018 г.; 02.12.2019 г. – 03.12.2019 г.; 09.12.2019 г. – 10.12.2019 г.; 26.12.2019 г. – 27.12.2019 г.; 30.12.2019 г. – 31.12.2019 г.; 10.10.2020 г. – 10.10.2020 г., и за автомобил с немска регистрация. на дати 14.06.2018 г. – 15.06.2018 г. Приети като писмени доказателства по делото са копия от съставените от търговеца-жалбоподател протоколи по чл.116, ал.4 от ЗДДС от № 1 до № 7, вкл., всички с дата 15.07.2022 г. за анулиране на издадените фактури, като основание в протоколите е посочено „погрешно издадени фактури, липса на доставка“ (л.374-380). При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 във връзка с ал.4 от ДОПК и от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, и след проведено оспорване по административен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури. І. По отношение на т.1 от РА, относно начисления ДДС в общ размер на 95768, 05 лв. по първата група фактури (сторнираните фактури № 60000000647/12.10.2020 г., фактура №60000000719/ 24.11.2020 г., фактура №60000000720/ 24.11.2020 г., фактура №60000000721/27.11.2020 г., фактура №60000000723/ 30.11.2020 г., фактура №60000000738/04.12.2020 г. и фактура №60000000746/ 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл. 116, ал. 4 ЗДДС сочи, че когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа: 1. основанието за анулирането; 2. номера и датата на документа, който се анулира; 3. номера и датата на издадения нов документ; 4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните. В случая са били издадени 7 бр. фактури, които впоследствие са анулирани като погрешно издадени при липса на доставка. Разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС не урежда изрично всички хипотези на погрешно съставени данъчни документи, поради което извън случаите по ал. 2 и 3 от разпоредбата, следва да се приеме, че "погрешно съставени" са всички данъчни документи, в които неточно е попълнен някой от задължителните им реквизити. Процедурата по чл. 116 от ЗДДС има за цел отстраняване на допуснатите грешки при съставянето на данъчни документи, а съобразно чл. 126 от ЗДДС допуснатите грешки в подадените справки-декларации вследствие неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и ал. 3. В случай, че грешките са установени до изтичане на срока за подаване на справката-декларация се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125 и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, а в останалите случаи, грешките при декларирането се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена. Видно от съдържанието на изготвените протоколи ( л. 374 и следв.), те действително отразяват всички изискуеми в разпоредбата на чл. 116, ал.4 ЗДДС данни. По отношение на тях, обаче, следва да се отбележи, че те са съставени с дата 15.07.2022 г. и не са отразени в регистър на продажбите за съответния месец. Според съда правилно РО е стигнал до заключението, че след като липсва доставка към немското дружество и обстоятелствата за това са били известни на ЕТ, изначално още с издаването на инвойс-фактурите през 2020 г. е следвало да се извърши корекцията. Правилен е извода на ревизиращите, че протоколите са съставени в срока на издаване на ревизионния доклад, поради което ако са съществували, е можело да бъдат представени с възражението към него. (Решение № 1999 от 12.02.2014г. по адм.д. № 7452/13г. на ВАС). Изложеното обосновава извода на ревизионния орган, че доставката на стоките по анулираните фактури е извършена на територията на страната. РО са установили от счетоводната отчетност, че фактурите са осчетоводени през 2020 г. по с/ка 701-Приходи от продукция, изписана е и себестойността на продукцията от с/ка 303-Продукция, следователно продукцията не е налична в склада на предприятието, платена е и следователно е реализирана. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаната им наличност в складовете на търговеца, с аргументи, че липсва извършена проверка в неговите обекти. Като се има предвид естеството на стоката - млечни продукти, логично е да се приеме невъзможното им съхранение в продължение на години (ревизионният период обхваща 2018-2020 г., а ревизията е извършена м.11.2022-м.01.2023г.). Не са представени доказателства от жалбоподателя, от които да е видно, че за реализиране на произведените млечни продукти по сторнираните фактури, са съставени други такива. Затова недоказано е посоченото твърдение на ревизираното лице. По делото за всяка от сторнираните фактури е установена данъчната основа и не се оспорва размера на начисления ДДС върху тях – 95768, 05лв. Не се оспорва и размера на изчислената лихва върху главницата на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 15098, 08лв. ІІ. По отношение на т.2 от РА, относно начисления допълнително ДДС в общ размер на 41 996, 11 лв. по втората група фактури, с недоказани ВОД с №№ 6000000056/20.05.2018 г. на стойност 7323, 92 лв., начислен ДДС 1464, 78 лв. ф-ра 6000000067/11.06.2018 г. на стойност 14740, 97 лв., начислен ДДС 2948, 19 лв., ф-ра 0000000075/02.12.2019г. на стойност 46332, 50 лв. начислен ДДС 9266, 50 лв; ф-ра 0000000077/ 09.12.2019 г. на стойност 25773, 69 лв., начислен 5154, 74 лв.; ф-ра 0000000080/30.12.2019 г.на стойност 56590, 73 лв., начислен ДДС 11318, 15 лв; ф-ра 0000000079/26.12.2019 г., на стойност 34194, 60 лв. с начислен ДДС 6838, 92 лв. и ф-ра 7000000150/10.10.2020 г.на стойност 25024, 18 лв. с начислен ДДС 5004, 84 лв. Според чл. 7 ал.1 от ЗДДС (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Текстът на разпоредбата, приложим към ревизирания период и твърдените ВОД, преди изменението (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) гласи, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Ревизиращите са направили извод, че търговецът-жалбоподател не е доказал реализирани ВОД на стоки и такива не са признати към немския търговец. Анализът на събраните в ревизионно производство доказателства, извършената проверка от РО в ИС на НАП, А. М. и допълнително представената по делото справка установява, че за посочените от търговеца ППС рег. № [рег. номер] и [рег. номер] не са регистрирани преминавания и не са плащани пътни такси за периода 01.01.2018г. - 31.12.2020 г. Първоначално РЛ е поддържало, че превозът е извършен с ППС [рег. номер], собственост на ЕТ, а с възражението срещу РД се твърди, че погрешно е посочено транспортното средство и доставката била извършена с превозно средство с рег. № [рег. номер]. В хода на ревизионното производство от търговеца не са представени изискуемите според националното ни законодателство документи, посочени в чл. 45, т.2 двете точки “а“ и т.“б“ от ППЗДДС, където са изброени лимитативно двете групи документи удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки – документи за доставка и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Визираните в разпоредбата документи са посочени алтернативно, поради което представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането (в този смисъл решение № 9238 от 21.06.2013 г. по адм.д. № 2198/13г. на ВАС). В случая обаче нито в ревизионното производство, нито в съдебното се представят транспортни документи или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на територията държавата-членка; няма писменото потвърждение за дата и място на получаване, вид и количество на стоката, неустановени и недоказани са вида, марката и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, няма доказателства за лицето предало стоките, име и длъжностното му качество, няма такива данни и за лицето, получило стоките. Липсата на писмени договорни отношения с немския търговец не позволява да се определени дали в случая се касае за б. б) на т.2 - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Неустановяването на получаването на стоките от немския търговец се потвърждава и от отговора на данъчната/приходна администрация на Германия от 23.06.2022г., според който немският търговец, регистриран за целите на ДДС, не е декларирал никакви придобивания от ЕТ „ЗП-А. Т.“ и отрича получаването на стоките от този търговец. Недоказано от ангажираните доказателства е останало транспортирането на стоката по спорните фактури в друга държава членка и физическото им напускане на пределите на страната. Макар представените такива по делото международни товарителници да съдържат най-общо данни за вида на стоката, данни за доставчика и получателя им, в тях не се посочва номера на съответната фактура, не се доказа и пътното средство за превозването им. В случая сами по себе си тези товарителници не доказват факта на доставяне на стоката и не могат по категоричен начин да запълнят липсващата писмена информация посочена в цитираната по–горе разпоредба на чл. 45, т.2 на ППЗДДС. Действително, по аргумент от чл. 9 от ратифицираната и влязла в сила за България Конвенция за договора за международни автомобилни превози, международните товарителници се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача, но ангажираните доказателства не установяват коя е получената стока и идентитетът й с тази, предмет на спорните ВОД. (решение № 17412/21.12.2013г. по адм.д. № 9750/13г. на ВАС) Предвид изложеното, представените товарителници не предоставят информация за изпълнени от жалбоподателя задължения за доказване транспортиране на стоката в държавата-членка. Те нямат обвързваща съда доказателствена сила и верността на съдържащите се в тях факти и обстоятелства следва да бъде подложена на преценка и анализ съвкупно с останалите доказателства по делото. (решение № 3912/11.04.2023г. по адм.д. № 8997/2022 г. на ВАС). С други думи, установеното в хода на ревизията не дава основание да се приеме за безспорно и надеждно доказана ВОД по процесните 7 бр. фактури. Допълнително ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства не допринасят за формиране на извод, различен от този на ревизионните органи. По отношение на превозното средство свидетелите Р. Д. и М. В. посочват, че доставянето на сиренето и кашкавала е ставало с фирмения микробус на фирма „Екомилк“, марка „Ивеко“, т.е. с автомобил, който не е собственост на жалбоподателя. Свидетелят А. А. Т. уточнява, че микробусът „Ивеко Дейли“ преди се е водил на ЕТ и с него е доставяна стоката. Съдът намира, че със събраните свидетелски показания, които не съдържат конкретни данни за дата, месец и година на доставките, не би могло да се приеме за установено, че въпросните доставки по конкретните 7 фактури действително са извършени с посоченото от свидетелите МПС, още повече, че според транспортните документи използваното МПС за доставките е друго. Плащането на доставките също не е установено. Обстоятелствата за внасяните в брой суми по сметката на ЕТ единствено с изписване на основанието „по фактури Г. Х. Д.“ не удостоверява конкретни плащания по процесните фактури издадени на немския търговец. Липсват банкови извлечения и както признава самият жалбоподател сумите са внесени от трето лице, а не от договарящия „Г. Х. Д.“, в който смисъл е и заключнието на неоспорената експертиза. Няма писмени данни за реално сключени трайни търговски отношения между търговеца-жалбоподател и немската фирма, но това обстоятелство не освобождава търговеца от задължение да докаже с надлежни писмени доказателства извършените ВОД, получаването на стоката, извършения транспорт или самото разплащане с оглед отричането на немския търговец, че е получател на стоките. От експертизата също не се установява по кояконкретно фактура са внасяни парите в брой на каса. От свидетелските показания също не може да се формира заключение за получаване на стоката и предаването й от доставчика към получателя или за конкретно плащане по фактурите. Отношенията между контрагентите било „неофициални“, по думите на свидетеля А. Т. всеки е водил свои записки каква стока и колко е платено. Според съда, правилно органите по приходите са приели, че в случая не са налице данни за реализирани ВОД по процесните 7 бр. фактури. Ревизиращите органи, в съответствие със събраните доказателства са аргументирали, че за осъществените ВОД през 2018, 2019 и 2020 г. търговецът-жалбоподател не разполага с надлежни доказателства, които да удостоверят редовно извършени ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС, които да го освобождават от облагане с ДДС по процесните фактури. От събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени и гласни доказателство, правилно от фактическа страна е формиран извод за недоказани ВОД от търговеца-жалбоподател, поради липса на доказателства за получаването на стоките от търговеца в Германия, редовно потвърждения, изхождащи от получателя на стоките и съответно плащането им от негова страна. Не е установено транспортирането на стоките като елемент от ВОД. Правилно с РА е прието че като обект на продажби на територията на РБългария, стоката следва да се обложи с данък 20%. На приход е изписана цялата стойност по фактурите, правилно тя е приета за данъчна основа за облагане, правилно е изчислен и размера на дължимия данък. Предвид изложеното, съдът намира, че основателно с РА на жалбоподателя допълнително е начислен ДДС в размер на 137 764, 16 лв., с прилежащи лихви 35 780, 96лв. и 44, 05 лв. лихви за невнесен в срок ДДС по СД по ЗДДС за м.11.22.2020 г. за ревизирания период. Неоснователни са оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на РА и затова същата следва да бъде отхвърлена. От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски. На основание чл. 161, ал.1 ДОПК, при материален интерес 137 808, 21 лв., юрисконсултското възнаграждение се определя на 10 162, 33 лева, която сума следва да се присъди в полза на ответника. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Смолян, в настоящия съдебен състав,