Решение № 3392 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 510/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Богомилово, [улица], представлявано от управителя И. Д. Б., чрез пълномощника му адв. Б., против Ревизионен акт № Р-16002424001006-091-001/ 09.01.2025 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 115/ 16.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на 40 483.08лв., непризнат данъчен кредит за 25 731.85лв. и прилежащи лихви в размер на 10 457.97лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва направения извод на органите по приходите, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК. Счита, че тези констатации се базират на предположения, а не на убедителни доказателства, поради което напълно неоснователно е приложен реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане, съответно за установяване на допълнителни задължения за ДДС за ревизираните периоди. Поддържа, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като необосновано са приели, че липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Във връзка с това твърди, че в подадената годишната данъчна декларация и свързания с нея годишен финансов отчет, се съдържат данни от счетоводните сметки на дружеството и за ревизиращите не е имало пречки да определят данъчната основа и размера на данъчните задължения дължими от ревизираното лице. Отделно от това, според жалбоподателя, услугите по организиране на пътувания по програмата „БЪЛГАРИЯ - ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ“ на Министерство на образованието, които дружеството е предоставяло на училища и учебни заведения имат образователен характер по смисъла на чл.41 от ЗДДС и са освободени от облагане с ДДС, а не както неправилно е прието в РА, че се касае за обща туристическа услуга, облагаема по реда на Глава XVI от ЗДДС. Независимо от това, счита, че дори за тези услуги да се приеме, че са туристически, в случая данъчната основа е определена в нарушение на чл. 139, ал.1 от ЗДДС, тъй като при изчислението ѝ, от ревизиращите органи не били включени извършени от дружеството разходи за нощувки по хотели, разходи за нает транспорт, гориво и др. По отношение на отказаното с РА право на данъчен кредит на основание чл. 141 от ЗДДС твърди, че неправилно това право е отказано и за доставки извън изброените в цитираната разпоредба. Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че в нарушение на регламентираните в чл.3 и в чл.5 от ДОПК принципи на служебно начало и обективност в административното производство, органите по приходите не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения на дружеството. По подробно изложените в жалбата съображения се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото писмено становище. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002424001006-020-001 от 22.02.2024г./л242, т.II/, издадена от Т. В. П. на длъжност Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД, [ЕИК], като е определено ревизията да обхване задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2023г. до 31.01.2024г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: М. Д. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Г. М. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 26.02.2024г. по електронен път /л.246, т.II/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002424001006-020-002/ 22.04.2024г./л.212, т.II/ е разширен обхвата на ревизията като са включени задължения за ДДС и за периода от 16.08.2022г. до 31.10.2023г., а срокът за извършването ѝ е удължен до 27.05.2024г. С друга ЗИЗВР № Р-16002424001006-020-003 /20.05.2024г./л.119, т.II/, издадена и подписана от Т. В. П., Началник сектор, срокът за извършване на ревизията е удължен до 27.06.2024г. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед № Р-16002424001006-023-001/ 03.06.2024г./л.84, т.II/, на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК – по молба на ревизираното лице/л.108, т.II/, за срок от три месеца, до 03.09.2024г. Със Заповед № Р-16002424001006-143-001/ 04.09.2024г./л.76, т.II/, на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, считано от 04.09.2024г., като срокът за завършване на ревизията е определен на 28.09.2024г. Поради заболяване на член на ревизиращия екип, със Заповед № Р-16002424001006-143-002/ 04.09.2024г./л.67, т.II/, издадена на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК производството по извършване на ревизията отново е било спряно до завръщане на служителя на работа. С нова Заповед № Р-16002424001006-143-002/ 02.10.2024г./л.59, т.II/, на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за приключване на ревизията е определен на 28.10.2024г. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис на Т. В. П. в посоченото ѝ длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив. В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация; извършени са справки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. Г. М. на длъжност главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002424001006-092-001/ 11.11.2024г. /л.78-л.103, т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД, се предлага установяване на задължения за данък върху добавената стойност и прилежащи лихви за просрочие към тях, изчислени към 11.11.2024г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от М. К. и от Г. М., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. При ревизията от фактическа страна е установено, че основната дейност на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД през ревизираните периоди е туроператорска и туристическа дейност. Констатирано е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 16.08.2022г. – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Няма регистриран ЕКАФП. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД на основание чл.37, ал.3., чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК e било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16002424001006-040-001/26.02.2024г./л.235, т.II от делото/. С него са изискани, счетоводни регистри, оборотни ведомости, главни книги за ревизирания период, всички първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби, банкови извлечения, копия на всички сключени договори с контрагенти за периода на ревизията; справка за притежавани МПС – собствени или наети, от които се осъществява дейността; договори за счетоводно обслужване. В изпълнение на това искане от ревизираното лице, с вх. № № 66-05-516/14.03.2024г./л.237, т.II/, са представени документи по опис - фактури за покупка и за продажба, банкови извлечения, счетоводни справки и декларация от управителя/л.237, гръб, т.II/, в която заявява, че основната дейност на дружеството туроператорска и туристическа дейност, която се осъществява от офис в с. Богомилово, [улица] има назначени 6 лица по трудови правоотношения. В тази връзка е представил Удостоверение за регистрация №РК-01-8252 за извършване на туроператорска дейност от 28.07.2022г. и Лиценз №10932 за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, с валидност от 26.08.2022г. до 25.08.2032г. В обясненията си ревизираното лице е посочило, че приходите на дружеството са формирани от организиране на пътувания по програма на Министерство на образованието „България – образователни маршрути“, по която бенефициенти са училища и учебни заведения. Пояснява, че дружеството предоставя планове на маршрути и екскурзии, които се одобряват от министъра на образованието и се предлагат на учебните заведения, които избират маршрутите и датите, като ревизираното лице организира цялата екскурзия. Сочи се, че основната цел на тези екскурзии е обучаващите се деца да придобият и надградят знанията си по история и география, като посетят старите български столици гр. Плиска и гр. Преслав, както и по биология - Делфинариум в гр. Варна и т.н., с цел онагледяване на преподаването в класната стая. Уточнява, че с тях са и учителите им, които разясняват допълнително факти и места. Въз основа на представените документи (фактури за продажба, оферти, банкови извлечения) органите по приходите са установили, че дружеството организира туристически услуги за ученически групи. Извършена е проверка на подадените данни в дневниците за продажби и справки-декларации(СД) за ревизирания период, при която е констатирано, че приходите във връзка с организираните пътувания на ученици по издадените фактури на учебните заведения, са отразявани като освободени доставки. От друга страна, от прегледа на дневниците за покупки по ЗДДС е установено, че за извършените покупки, свързани с организирането на тези пътувания - хотелски услуги, транспорт, горива и др. от дружеството е упражнен в пълен размер данъчен кредит. При така установените факти ревизиращите органи са приели, че предоставяните от „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД услуги по организирани пътувания на деца и ученици не са освободени доставки свързани с образование, по смисъла на чл.41 от ЗДДС, а представляват общи туристически услуги (ОТУ), които следва да се облагат по реда на Глава XVI от ЗДДС. Във връзка с това в РД е пояснено, че данъчната основа при доставка на обща туристическа услуга, се различава от общото правило за определяне на данъчната основа на доставките по чл. 26 от ЗДДС. Посочено е, че данъчната основа на доставка на ОТУ е маржът, който се определя по реда на чл.139, ал.1 от ЗДДС. Отразено е, че приложимата данъчна ставка за ревизирания период, при облагането с ДДС на доставка на ОТУ е в размер на 9 %, на основание §15д. от ПЗР на ЗДДС. Изтъкнато е, че съгласно чл.142, ал.2 от ЗДДС начисляването на данъка за доставка на ОТУ се извършва с издаване на протокол, който освен задължителните реквизити по чл.117, ал.2 от ЗДДС трябва да съдържа номер и дата на данъчните документи, издадени във връзка с доставката. Предвид обстоятелството, че доставките, извършени от дружеството не са документирани по този ред и с цел определянето на данъчната основа - маржа, за облагане на извършените от лицето доставки на ОТУ, са връчени 2 бр. искания за представяне на документи, както следва: ИПДПОЗЛ № 16002424001006-040-002/ 04.04.2024г./л.219, т.II/ и ИПДПОЗЛ № № 16002424001006-040-003/ 09.05.2024г./л.126, т.II./.С тях е изискано представянето на справка за маржа от всяка сделка/получени приходи - извършени разходи/ за целия ревизиран период от 16.08.2022г. до 31.01.2024г., както и документи доказващи, че извършваните дружеството услуги са освободени доставки на образователни услуги и в какво се изразяват, включително да се посочат лицата, които ги извършват. По повод така връчените искания от ревизираното лице са представени справки за маржа/л.221-л.225, л.128-л.147, т.II/, за които органите по приходите са констатирали, че са непълни, с липсващи данни за конкретно посочени в РД фактури, въпреки че е била дадена допълнителна възможност на дружеството да ги представи. Освен това, въз основа на извършен анализ на посочените в справките разходи е установено, че към образуването на разходите за всяка доставка са посочени такива за заплата и командировка, които не влизат пряко при образуването на маржа. Отразено е още, че към разходите за всяка доставка дружеството е посочило такива за нает транспорт и за гориво, но без да посочи конкретни фактури. Отделно от това е установено, че една и съща фактура за нощувка от хотел, издадена от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ КОНСУЛТ“ ООД - 00200005433/16.08.2023г. с данъчна основа 8 807.34лв. и ДДС 792.66лв. с основание „аванс" е посочена два пъти като разход за нощувка: за СУ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Момчилград- и за СУ „Иван Вазов“ гр. Вършец, т.е. при определяне на маржа за две отделни доставки. Въз основа на така установените данни органите по приходите са намерили, че представените от ревизираното лице справки и счетоводни документи не позволяват да се определи с точност маржът за всяка една отделна доставка, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Акцентирано е, че след като дружеството извършва туристически услуги е следвало да прилага режимът на облагане на маржа по всяка доставка. Вместо това, от извършена проверка в регистрите на НАП, се установява, че ревизираното лице от датата на регистрацията си по ЗДДС не е начислявало данък за извършените ОТУ. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление № Р-16002424001006-113-001/ 30.05.2024г./л.102, т.II/, с което същото е уведомено, че основите му за облагане с данък върху добавената стойност за периода 16.08.2022г. – 31.01.2024г. ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002424001006-139-001/30.05.2024г./л.95, т.II/. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002424001006-040-004/ 30.05.2024 г./л.87, т.II/, с което е изискано представяне на попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени по електронен път на 03.06.2024г./л.93, т.II от делото/. В РД е отбелязано, че от „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД не са представени изисканите декларации, не е изразено становище и не са ангажирани допълнителни доказателства. С оглед на изложеното, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към РЛ обстоятелства, подробно описани в РД. Посочено е, че определянето на данъчната основа за облагане с ДДС - маржът на доставките на обща туристическа услуга, ще бъде извършено на месечна основа/всички приходи за месец срещу всички извършени разходи за месеца - нощувки по хотели, разходи за гориво, разходи за музеи/, въз основа на представените от ревизираното лице справки и първични счетоводни документи и след прецизиране на разходите помесечно. Изтъкнато е, че това се налага предвид липсата на информация за всяка една доставка, както и от невъзможността за коректно и точно определяне на маржа на всяка една доставка от ревизирания период. При определяне на основата за облагане с ДДС за 2022г от органите по приходите са констатирани извършените разходи, съответно получените приходи, преди датата на регистрация по ЗДДС - 16.08.2022г., поради което същите са изключени при определянето на маржа на облагане. От извършената проверка на представените банкови извлечения/л.154 и сл., т.II/ са установени получени суми, за които не са издадени фактури, както следва: 5 475.00 лв. на 30.08.2022 г., 35 500.00 лв. на 12.09.2022 г., 5 500.00 лв. на 03.11.2022 г. и 11 000.00 лв. на 23.12.2022г. Отразено е, че дружеството не е представило фактури за 2022г, както и не е представило обяснения защо няма издадени фактури за преведените/получените суми по банковата сметка. С оглед на това е прието, че получените суми са недекларирани приходи и следва да се включат при определянето на маржа за облагане. Общата сума на приходите по месеци е определена като сбор от осчетоводените и отразени в дневниците за продажби изпълнени доставки(декларирани като освободени) и приетите за недекларирани суми. По този начин са определени следните приходи за 2022г. по месеци: за м.08.2022г. - 26 725.00 лв., за м.09.2022г. - 71 000.00 лв., за м.11.2022г. - 5 500.00 лв. и за м.12.2022г. - 11 000.00 лв. По отношение на разходите, участващи при определяне на маржа, са взети предвид фактурите, отчетени/декларирани в дневниците за покупки по ЗДДС от ревизираното лице, подробно описани в табличен вид в РД на стр.27 и 28. Въз основа на това са констатирани следните разходи: за м.08.2022г. в размер на 3 636.00 лв., за м. 09.2022г. - 29 055.00 лв., за м.10.2022г. – 3 150.00лв. и м.11.2022г.- 2 400.00 лв. Същевременно, във връзка с така установените разходи за м.10.2022г. в размер на 3 150.00 лв., при съпоставка на получените плащания по банкова сметка и издадените фактури е установено, че липсват отчетени приходи за периода, както и получени суми по банков път. С оглед на това ревизиращият екип е приел, че за този период са извършени туристически услуги, които не са отчетени в счетоводните регистри, като е определил съответстващ приход за м.10.2022г. в размер на 12 689.78 лв. с норма на печалба 402,85%, представляваща средно аритметична величина от изчислената печалба за м.08.2022г. -735,01 %, за м. 09.2022г. - 244,36 % и за м.11.2022 г. - 229.17%. За периода м.12.2022 г. е констатирана обратна ситуация - получени приходи по банкова сметка в размер на 11 000.00 лв., но липса на отчетени разходи. Прилагайки приетата норма на печалба, органите по приходите са определили разходи за периода в размер на 2 730.54 лв. Въз основа на така установените приходи и разходи, е изчислена данъчна основа - маржа на доставките на ОТУ, съответно дължимия ДДС по периоди за 2022г., както следва: за м.08.2022г. - 21 182.57 лв. и ДДС 1 906.43 лв., за м.09.2022г. - 38 481.65 лв. и ДДС 3 463.35 лв., за м.10.2022г. - 8 752.09 лв. и ДДС 787.69 лв., за м.11.2022г. - 2 844.04 лв. и ДДС 255.96 лв. и за м.12.2022г. - 7 586.66 лв. и ДДС 682.80 лв., или общо дължим ДДС в размер на 7 096.23 лева. При анализа на данните и обстоятелствата, с оглед определяне на данъчната основа за облагане с ДДС за 2023г., в РД е отразено, че приходите са формирани от фактурите за продажба на ревизираното дружество, които са били посочени в дневниците за продажби по ЗДДС в графа „ДО освободени доставки“ и за които не е бил начислен ДДС. Констатирано е, че в някои фактури за продажба, издадени в началото на 2023г., като основание е записано „Квалификация на педагогически специалисти“. Във връзка с това е посочено, че от дружеството не са представени каквито и да било документи и обяснения за тези доставки - за извършилите обучението лица, квалификация на същите, място на извършване на услугата и др. данни. От друга страна, въз основа на представената от ревизираното дружество справка за маржа е установено, че към тези фактури за съответстващи разходи са посочени нощувки, транспорт. С оглед на това, от ревизията е прието, че доставките са предоставяне на туристически услуги. В съответствие с представената от дружеството справка за маржа за 2023г., при определянето му от органите по приходите са взети предвид разходите, които пряко участват при предоставяне на туристическата услуга и са документално доказани - нощувки в хотел, транспорт, гориво, такси музеи, които са документално доказани. Във връзка с това е посочено, че в представените справки ревизираното лице е включило и разходи за гориво, за които липсват конкретни номера на фактури за покупки. С оглед на това, органите по приходите са приели за разход, пряко свързан с туристическата услуга, само фактурите за гориво, отразени в дневниците за покупка и в СД по ЗДДС, с изключение на тези, отразени в данъчните периоди м.10.2023 г. и м.11.2023 г., за които периоди няма отчетени приходи/издадени фактури за продажба от ревизираното дружество. Освен това, констатирано е, че в предоставените справки за маржа от ревизираното дружество са включени и разходи за нает транспорт, командировъчни разходи, заплати и др., само стойностно без описани разходооправдателни документи. За тези разходи е прието, че не следва да бъдат включени при определяне на основата за облагане, поради липсата на документална обоснованост. В резултат на тези установявания органите по приходите са изчислили данъчна основа на маржа, съответно дължимия ДДС по периоди за 2023г., както следва: за м.03.2023г. в размер на 24 901.60 лв. и ДДС в размер на 2 241.14 лв., за м.04.2023г. - 33 743.76 лв. и ДДС 3 036.94 лв., за м.05.2023г. - 12 403.42 лв. и ДДС 1 116.31, за м.06.2023г. - 16 886.89 лв. и ДДС 1 519.82 лв., за м.07.2023г. - 215 265.90 лв. и ДДС 19 373.93 лв., за м.08.2023г. - 54 005.95 лв. и ДДС 4 860.54 лв., за м.09.2023г. - 13 757.46 лв. и ДДС 1 238.17 лв. Общо дължимият ДДС е определен в размер на 33 386.85 лв. Отделно от изложеното до тук, в РД се съдържат и констатации, въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по конкретно посочени доставки в ревизирания период. Посочено е, че „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД е отразило в отчетни регистри - дневници за покупки и СД по ЗДДС, и е упражнило правото на данъчен кредит по получени фактури за нощувки, транспорт, посещения на прояви и др., които са свързани с предоставяните от него туристически услуги. Акцентирано е, че предвид спецификата на извършваната дейност от дружеството, за начисления ДДС върху закупени, внесените и придобити стоки и услуги, предназначени за преки доставки на общи туристически услуги, ревизираното лице няма право на данъчен кредит, като основанието за това е изричната разпоредба на чл. 141 от ЗДДС. Пояснено е че тези доставки е следвало да бъдат отразени в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС като доставки без право на данъчен кредит. По тези съображения е отказано право на приспадане на данъчен кредит за доставките по фактури, издадени от хотелиери, ресторантьори, транспортни фирми, и др. за данъчните периоди, в които е упражнено това право, подробно описани в РД и по периоди, както следва: м.12.2022 г. - 4 370.28 лв. и м.11.2023 г. - 18 560.21 лв., общо в размер на 22 930.49лв. Освен това, констатирано е също, че ревизираното лице е отразило в дневниците за покупка по ЗДДС за 2022г. фактури за получени преди датата на регистрация по ЗДДС – 16.08.2022г., услуги за нощувки, транспорт и е упражнило правото си на данъчен кредит за тези доставки. На основание чл.74, ал.3 от ЗДДС е прието, че за тези услуги, които не са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за м.10.2022 г. в размер на 767.89 лв. и за м.12.2022 г. - 2 033.47 лв. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 11.11.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 112, т.I от делото/. Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 25.12.2024г., видно от уведомление № Р-16002424001006-РУС-001/ 20.11.2024г./л.39, т.II/. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице по електронен път на 23.12.2024г. е подадено възражение, регистрирано с вх.№ Р-16002424001006—ЗР-001-И/ 23.12.2024г./л.118, т.I/, с което оспорва изцяло направените от органите на приходната администрация констатации и изводи, като счита същите за необосновани. Счита, че по същество извършваните туристически пътувания по национална програма „България - образователни маршрути“ са освободени доставки по чл.41 от ЗДДС, тъй като се касае за доставки, свързани с образование. В тази връзка представя договор №13 от 07.06.2023г./л.13-л.15, т.II/ и договор № 15 от 06.06.2023г./л.35-л.37, т.II/ за организиране на детски и ученически туристически пътувания, както и национална програма "България образователни маршрути" от министерството на образованието/л.19-л.34, т.II/. По отношение на отказания данъчен кредит ревизираното лице сочи, че не оспорва констатациите, тъй като това се дължи на допусната от негова страна техническа грешка, в резултат на която е ползван данъчен кредит по фактури, за които не е следвало да ползва такъв. Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002424001006-092-001/ 11.11.2024г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002424001006-091-001/ 09.01.2025г., с който на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 40 483.08 лева, не е признат данъчен кредит в размер на 25 731.85 лева и са начислени лихви в общ размер на 10 457.97лв. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Възражението срещу РД е преценено като неоснователно, като са изложени подробни мотиви относно характера на извършваните от дружеството услуги, като е прието, че от събраните в хода на ревизията доказателства по категоричен начин се установява, че се касае за туристически, а не образователни услуги. Отбелязано е, че друг извод не следва и от издадените от самото ревизирано лице фактури, в които са посочени именно туристически услуги. Сочи се още, че от дружеството не са представени никакви доказателства за извършване на образователни услуги, а посочените в представената към възражението национална програма „България - образователни маршрути“ цели не попадат в категорията образователни услуги, посочени в чл. 41 от ЗДДС. В тази връзка е изтъкнато, че самото организиране на посещения на музеи и паметници на културата не може да се приеме за образователна услуга по смисъла на цитираната разпоредба. Издателите на РА са коментирали и представените към възражението договори за организиране на детски и ученически туристически пътувания, като са посочили, че те по никакъв начин не променят установените при ревизията факти и обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Посочено е, че предметът на тези договори включва задължение за ревизираното дружество да организира групово туристическо пътуване/детски лагер/ - т.е. туристическа услуга, а не образователна. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. П. и М. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. Ревизионният акт е връчен на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД чрез управителя – И. Д. Б. на 29.01.2025г., видно от приложената разписка /л.61, т.I от делото/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив на 11.02.2025г. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ Ж-16-19/ 11.02.2025г. С Решение № 115/ 16.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155 ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002424001006-091-001 от 09.01.2025г., е потвърден изцяло. След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите въз основа на които е прието, че предоставяната от ревизираното дружество услуга е туристическа, изпълнявана в рамките на дейността му като туроператор. За неоснователни са приети доводите в жалбата, че се касае за освободени доставки на образователни услуги. Посочено е, че жалбоподателят не попада в обхвата на изброените в разпоредбата на чл.41 от ЗДДС институции/доставчици/, които предоставят пряко образователни услуги, както и че не са ангажирани доказателства в тази насока. Според решаващия орган обстоятелството, че в случая пътуванията, които дружеството организира, са предназначени за подрастващи/ученици по утвърдена програма от МОН, не може да промени характера на услугата от туристическа в образователна, още повече че от приложените документи към преписката е видно, че самите учебни заведения са кандидати пред МОН по националната програма „България - Образователни маршрути“. Въз основа на установеното в хода на ревизията е прието, че услугите, които жалбоподателя изпълнява към училища, детски градини и др. подобни образователни институции, представляват обща туристическа услуга по смисъла на чл.136, ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. Във връзка с това е изтъкнато, че редът на облагане на туристическата услуга е специален и е регламентиран в чл.139 от ЗДДС и изисква воденето на счетоводна отчетност, която да позволява определянето на маржа на основата на облагане на всяка конкретна доставка. Изтъкнато е, че в разглеждания случай такава счетоводна отчетност не е заведена и въпреки връчените му искания, жалбоподателят не е представил данни за всички извършени от него доставки, както и конкретни данни за разходите на гориво. Отбелязано е, че доказателства в сочената насока не са представени и към жалбата срещу РА. С оглед на изложеното решаващият орган е потвърдил като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Обоснован е извод, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложени са съображения, че предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с ДДС за ревизираните отчетни периоди, е законосъобразен. Във връзка с това е посочено, че макар и проведена по особения ред на ДОПК, при ревизията е съблюдавана спецификата на дейността и начинът на формиране на маржа, съобразно разпоредбата на материалния закон за ДДС и представените от ревизираното дружество справки и документи, както и декларираните данни в отчетните регистри по ЗДДС, с цел определяне на основа за облагане, която да е максимално близо до реалните показатели от дейността му. С решението са потвърдени и констатациите, въз основа на които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 22 930.49 лева на основание чл.141 от ЗДДС. Напълно са споделени съображенията на издателите на РА, че предвид спецификата на извършваната дейност за начисления ДДС върху закупени, внесените и придобити стоки и услуги, предназначени за преки доставки на общи туристически услуги, ревизираното лице няма право на данъчен кредит. По отношение отказания данъчен кредит за м.10.2022 г. в размер на 767.89 лв. и за м.12.2022 г. в размер на 2 033.47 лв. на основание чл.74, ал.3 от ЗДДС е посочено, че в случая правилно при ревизията е прието, че не са изпълнени кумулативните изисквания на цитираната разпоредба. Пояснено е, че се касае за получени от ревизираното лице услуги преди датата на регистрацията му по ЗДДС и за които е установено, че не са свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон. В допълнение са изложени и съображения, че в случая дори и хипотетично да бъде приета тезата на жалбоподателя, че процесните услуги представляват освободени доставки по чл. 41 от ЗДДС, то следва да се откаже упражненото от ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит за всички получени доставки за ревизирания период на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. Решение № 115/ 16.04.2025г на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД по електронен път на 17.04.2025г. /л.12, т. I от делото/. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат файловете, генерирани при подписването на електронните документи с квалифициран електронен подпис, както и представените и събрани по искане на оспорващото дружество доказателства. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето М. П. Д.. Свидетелката М. П. Д., заявява, че познава управителя на дружеството-жалбоподател – И. Б. и е запозната с дейността на фирмата му, която е извършване на обучения на деца под формата на екскурзии, пътувания до определени исторически и географски места. Твърди, че по време на тези пътувания са се извършвали обучителни лекции и беседи, свързани с мястото, което се посещава с неговото географското местоположение и/или историческото такова, както и обучения за личностно развитие. Посочва, че за организирането на екскурзиите жалбоподателят обикновено е използвал собствен персонал и транспортни средства, но при нужда, на приятелски начела тя е поемала част от обученията, но не е сключвала договори с фирмата за тази работа. Уточнява, че когато тя е поемала обученията е била в качеството си на обучител, за какъвто има лиценз от МОН. Пояснява, че обученията за деца са били в периода 2022-2024г. по програмата на МОН. Спомня си за две екскурзии в които е участвала - в Ахелой и в Банско, когато е замествала И. Б.. Твърди, че И. Б. също има лиценз от МОН и има лицензирани програми и това можело да се види в регистъра на МОН. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза/л.299-л.301, т.I/. Вещото лице, съобразно поставените му задачи е посочило, че представените от жалбоподателя счетоводни регистри по приходните и разходни сметки, главни книги и оборотни ведомости, съдържат хронологични записи само за 2024г. /л.311-л.372, т.I/, от която само месец януари е в обхвата на ревизията. За 2023г. на експертизата са били предоставени единствено оборотни ведомости и главни книги/л.305-л.311, т.I/, които съдържат обобщени за цялата година суми, а за 2022г. не е била представена никаква информация, което не позволява да се дадат отговори на поставените от съда въпроси. Предвид установеното при ревизията, че дружеството е извършвало общи туристически услуги като основна дейност, според вещото лице, същото е следвало да организира своето счетоводство по специалния ред на облагане, уреден в глава XVI от ЗДДС, т.е. да документира извършените доставки, съгласно изискванията на ЗДДС, да определя „марж“ за всяка доставка, съотв. да начисли дължимия ДДС. С оглед на това е обоснован извод, че начинът на водене на счетоводната отчетност не дава възможност за правилното определяне на данъчните основи за начисляване с ДДС на извършваните от дружеството общи туристически услуги. По отношение начина на отчитане на приходите и разходите във връзка с организираните от жалбоподателя пътувания по програма на Министерството на образованието „България - туристически маршрути”, вещото лице посочва, че от представените в хода на ревизията банкови и счетоводни документи, е видно че са налице отчетени приходи по издадени фактури. Относно получени по банка суми, подробно отразени в РД, за които няма издадени фактури, се изтъква, че на експертизата не са представени изисканите от нея счетоводни справки, от които да е видно осчетоводяване на въпросните фактури като приход. Не са били дадени и писмени обяснения от управителя или счетоводството на дружеството за характера на получените по банков път суми. По отношение на разходите вещото лице е споделило констатациите в РД, че в издадените от хотелите за нощувки фактури, не е посочено за коя група се отнасят, няма точни идентифициращи данни за извършената услуга по настаняване, което препятства коректното определяне размера на маржа за всяка една доставка само и единствено въз основа на представените при ревизията документи и справки. На въпроса кои от пътуванията, които жалбоподателя е организирал, са извършени със собствен и кои с нает транспорт, вещото лице е посочило, че съобразно представените от жалбоподателя в хода на ревизията справки за определяне на маржа, липсват номера на фактури, издадени от транспортни фирми за нает транспорт. Изтъква, че в тези справки са отразени единствено суми за нает транспорт, но без номера и дати на фактури и от кого са издадени. Констатира още, че в справките има посочени и разходи за гориво, които от една страна не са документирани с фактури за извършен нает транспорт във връзка с туристическата услуга, а от друга като част от разходите за собствен транспорт нямат характер на услуги извършени от други данъчно задължени лица, от които туристите се възползват пряко, а са „общи разходи”, каквито са и разходите за заплати и командировки, поради което същите не участват пряко при образуване на маржа. С оглед на изложеното, въз основа на представените от дружеството справки и документи, вещото лице е дало заключение, че в случая определената с РА основа за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е възможно най-обективна, съобразена със спецификата на определяне на маржа и изискванията на ЗДДС. Това заключение на ССчЕ е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя по съображения, че дружеството има друг счетоводител, който не разполага с документите за предходните години, а същите се намират при управителя, както и поради обстоятелството, че при отговорите на част от поставените задачи, вещото лице е направило правни изводи. Във връзка с това са представени документи и счетоводни регистри под опис /л.376-л.428, т.I/. С оглед на така представените допълнително документи и за изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на оспорващото дружество е допусната, назначена и изпълнена повторна съдебно-счетоводна експертиза/л.452-л.458, т.I/. В изпълнение на поставените задачи, вещото лице е посочило, че от счетоводството на жалбоподателя са представени оборотни ведомости, главни книги и справки на всички счетоводни сметки, от които е видно, че дружеството има заведено счетоводство. Приходите от издадените фактури са отчитани по с/ка 703 – „Приходи от услуги“. Относно разходите посочва, че същите са отчитани по сметките от гр.60 „Разходи по икономически елементи“, като счетоводните операции са направени въз основа на получени фактури за гориво, вход в музеи и хотели. В табличен вид, въз основа на допълнително представена от „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД информация, вещото лице е описало по фактури, кои от пътуванията са извършени със собствен и кои с нает транспорт. При изслушване на заключението уточнява, че фактури за горива има, но не и за наем на транспортни средства. Във връзка с поставената му задача да изчисли маржа на облагане, вещото лице заявява, че за периода от 16.08.2022г. до 31.12.2022г. същият не може да бъде коректно определен, тъй като от жалбоподателя не са представени фактури за извършени разходи. За 2023г. посочва, че от дружеството са представени фактури за извършените разходи, които са отнесени за всеки месец, в който има извършени услуги. С оглед на това, вещото лице е определило помесечно приходите и разходите във връзка с извършените услуги и е изчислило за всеки месец данъчната основа(маржа) за облагане и дължимия ДДС. По отношение на констатацията в РД за получени плащания по банков път суми, за които не са издадени фактури, в заключението е посочено, че от дружеството не са представени банкови извлечения за съпоставка, но анализът на счетоводните регистри за 2022г. показва, че всички издадени фактури са отразени по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“, а съгласно хронологията на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, получените от клиенти суми се равнява на отчетените приходи. Направен е извод, че всички получени парични средства по банков път са отчетени като приход в счетоводството. В тази му част заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника, тъй като по делото са налични банковите извлечения, които не са съобразени при отговора на поставения въпрос. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002424001006-091-001/ 09.01.2025г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на РА № Р-16002424001006-091-001/ 09.01.2025г., потвърден с Решение № 115/ 16.04.2025г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.14-л.17, т.I от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002424001006-020-001 от 22.02.2024г., е издадена от Т. В. П. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедите за изменението ѝ, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датата на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Т. В. П.. Възложената ревизия на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002424001006-020-001 от 22.02.2024г. органи по приходите – М. Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. Г. М. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002424001006-092-001/ 11.11.2024г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002424001006-091-001 от 09.01.2025г. е издаден и подписан от Т. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД и от М. К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК. Посочените по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението ѝ, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002424001006-092-001/ 11.11.2024г. и РА № Р-16002424001006-091-001 от 09.01.2025г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР и РД са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на производството по извършване на ревизия/л.84 и л.67, съотв.76 и л.59, т.II/, се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи на 11.11.2024г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Констатира се, че РА не е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но това не се отразява на правото на защита на ревизираното лице, доколкото то е оспорило същия както по административен, така и по съдебен ред. Отделно от това сроковете по ДОПК за издаване на РА са инструктивни, а не преклузивни, като съдебната практика в тази насока е последователна. В жалбата се сочи на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите за обективност и на служебното начало по чл. 3 и чл.5 от ДОПК, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения на дружеството. Съдът намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Органите по приходите са изпълнили служебното си задължение да съберат доказателства за установяване на истината относно спорните доставки. В хода на ревизията от жалбоподателя са изискани доказателства за извършените от него доставки. По молба на ревизираното лице срокът за представяне на документи е бил удължен/л.111-л.118,гръб т.II/, като по този начин му е дадена и допълнителна възможност да ангажира доказателства и да организира защитата си. Пак в тази насока следва да се посочи, че по негова молба/л.108, т.II/ производството по извършване на ревизия е било спряно за срок от три месеца/л.84, т.II/. Удължен е бил и срокът за представяне на възражение и доказателства срещу ревизионния доклад/л.39-л.46, т.II/. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и за нарушение на принципа на служебното начало при провеждането на ревизионното производство. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК /на която хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 04.06.2025г. Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са обосновани с установеното при ревизията, че доставки на общи туристически услуги, извършвани от жалбоподателя, са декларирани като освободени и за тях не е начисляван ДДС по реда на Глава XVI от ЗДДС, съответно не са документирани и отчитани съгласно изискванията на ЗДДС, а представените в тази връзка счетоводни документи и непълни справки, с липсващи данни за фактури не може да се определи с точност маржът за всяка една отделна доставка, така както изисква разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на това е прието, че воденото счетоводство не дава възможност за определяне на основата за облагане с ДДС за ревизираните периоди от 16.08.2022г. до 31.01.2024г. В тази връзка следва да се отбележи, че дружеството жалбоподател, макар да оспорва пред съда наличието на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, не ангажира доказателства в тази насока. Относими към оспорването, касаещо наличието на основание за провеждане на ревизията по особения ред, са твърденията на жалбоподателя, че извършените от него услуги по организиране на пътувания на деца и ученици имат образователен характер, тъй като се предоставят по утвърдена програма от Министерство на образованието и науката - „България – образователни маршрути“. На това основание счита, че организираното от дружеството пътуване по тази програма е свързано с повишаване на знанията на децата по определени учебни дисциплини и представлява образователна услуга по смисъла на чл.41 от ЗДДС и е освободена доставка. Следователно правният спор се концентрира около режима на данъчно третиране на осъществените от „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД доставки на услуги, декларирани за освободени, като свързани с образование. Съгласно чл. 41, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, освободена доставка е извършването на предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции. За да се квалифицират доставките, свързани с образование, като освободени следва да са налице двете кумулативно предвидени от закона предпоставки. На първо място, същите следва да имат определено съдържание и характеристики, предвидени в чл. 41, т. 1 от ЗДДС, а на второ място – да са предоставени от определен вид, конкретно посочени в б. „а“ от разпоредбата, институции. В разглеждания случай, по отношение на доставките, осъществени от жалбоподателя през ревизираните периоди, не се установи да са налице кумулативно предвидените от закона условия, изключващи облагането им с ДДС. Както изрично се сочи и в жалбата, и с оглед предмета на доставките, отразен в процесните фактури /напр.л.415 и л.418, т.I/, дружеството е предоставяло организиране на детски и ученически туристически пътувания по Национална програма „България – образователни маршрути“, по договор. По делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя, че осъществените от него доставки през ревизираните периоди са с предмет и съдържание, отговарящи на изискванията на чл. 41, т. 1 от ЗДДС. Представените в тази връзка, както в хода на ревизията, така и в настоящото съдебно производство договори за организиране на детски и ученически туристически пътувания с обща цена/л.394 и л.410, т.I и л.13 и л.35, т.II/ не могат да обосноват извод, че услугите предоставяни от жалбоподателя по някакъв начин са свързани с образование. Напротив, от съдържанието им по категоричен начин се установява, че се касае за предоставяне на туристическа услуга. Изрично в предмета на тези договори е посочено, че туроператорът - „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД, се задължава да организира групово туристическо пътуване/детски лагер/ за учениците и техните ръководители, което включва определяне на маршрута, транспорта, настаняване в хотел, посещения на туристически обекти и музеи. Цената по договорите е определена общо за цялото организирано пътуване и включва транспорт, настаняване в хотел, хранене, хотелска застраховка, както и разходите за посещение на обектите по програмата. Освен това от договорите не се установяват задължения за туроператора, извън тези свързани с предоставяната от него туристическа услуга. Впрочем цялостното съдържание на процесните договори, както и основанието на което те са сключени и е изрично посочено в тях, а именно чл.79, ал.3, т.2 от Закона за туризма, категорично сочат на извършвани от дружеството туристически услуги(туристически пакет). Каквато и да било индиция за услуги, свързани с образование, които да са извършени от жалбоподателя, не се установява от събраните по делото доказателства. Не се установява друго и от разпитаната по делото свидетелка Дервишева, чиито показания са твърде общи и не могат да бъдат отнесени към конкретно извършена от жалбоподателя услуга по сключен договор и издадена въз основа на него фактура. Твърдението ѝ, че по време на организираните пътувания са се извършвали обучителни лекции и беседи, свързани с местата, които се посещават, не кореспондира със съставените от самото дружество документи. Същото е в противоречие и със заявеното от управителя на дружеството във възражението срещу РД/л.118, т.I/, че на тези пътувания заедно с децата са и техните учители, които им разясняват допълнително факти за местата, които се посещават. Освен това в Закона за предучилищното и училищното образование(ЗПУО) императивно са регламентирани целите, изискванията, съдържанието, организацията на предучилищното и училищното образование, като в случая липсват каквито и да е доказателства, сочещи че „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД е предоставяло услуги по предучилищна подготовка и възпитание, съответно училищно образование, съобразно изискванията на специалния материален закон. Независимо от това дори и да се приеме, че доставките, осъществени от жалбоподателя имат образователен характер, по отношение на тях не се установява да е налице втората предпоставка, предвидена с чл. 41, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, доколкото дружеството следва да е действало като институция в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институция в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчик на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветна или научна институция. В тази връзка не могат да бъдат споделени аргументите, изложени в жалбата, че без значение е качеството на лицето, което предоставя образователните услуги. Напротив, този вид институции са изчерпателно дефинирани в чл. 2, ал. 3 от ЗПУО, която норма е императивна и не може да се тълкува и прилага разширително. Съгласно цитираната разпоредба институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена. Доказателства жалбоподателят да е вписан в регистър или да е включен в списък, съгласно който да може да бъде причислен към някои от тези лица, които предоставят образователни услуги, не се представиха по делото. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че извършените от „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД услуги по организиране на детски и ученически туристически пътувания са освободени от облагане с ДДС. В случая, жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не установи предпоставките за освобождаване от облагане по ЗДДС, на които се позовава в издадените фактури. При това положение обосновано в РА е прието, че услугите които жалбоподателят предоставя към училища, детски градини и др. подобни образователни институции, представляват обща туристическа услуга по смисъла на чл.136, ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. В случая от договорите за туристически пътувания по категоричен начин се установява, че „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД, в качеството му на регистриран туроператор е предоставил от свое име услуги по настаняване в хотел, транспорт, хранене и посещение на туристически обекти(туристически пакет) във връзка с пътуването. От приложените по делото счетоводни справки/л.128 и сл., т.II/ и банкови извлечения/л.153 и сл., т.II/ е видно, че така предоставените услуги жалбоподателят е получил от други данъчно задължени лица – хотелиери, музеи, туристически обекти, транспортни фирми и ги е предоставил на пътуващото лице без изменение, което от своя страна изпълва изискването на ал.2 на чл.136 от ЗДДС. С оглед на това необосновано се твърди от пълномощника на жалбоподателя в представената по делото писмена защита, че при предоставянето на туристическите услуги не са използвани доставки на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица. Липсват доказателства, че при изпълнение на процесните доставки туроператорът е използвал свой собствен ресурс и капацитет. Представените по делото договори и фактури/л.394 и сл., т.II/, на които се позовава жалбоподателят не сочат, че при предоставянето на туристическата услуга са използвани и експлоатирани на собствен риск ресурси и капацитет – хотели, ресторанти, туристически обекти. Действително за част от процесните доставки е установено, че е използван собствен транспорт, но това обстоятелство не е достатъчно да дисквалифицира тези доставки като обща туристическа услуга. Същото е относимо към определяне данъчната основа на общата туристическа услуга, доколкото за частта от стоките и услугите, предоставени на пътуващото лице, за които туроператорът използва експлоатираните от него ресурси, се прилагат общите разпоредби на закона и същите не участват пряко при определянето на маржа. При това положение приходните органи обосновано са приели, че извършените от ревизираното лице доставки следва да се третират като доставка на обща туристическа услуга и да се облага по реда на Глава шестнадесета на ЗДДС. В чл.139, ал.1 от ЗДДС е посочено, че данъчната основа на т. нар. обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между: 1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон. Несъмнено, определяне на основата за облагане по специалния ред, уреден в Глава XVI от ЗДДС, е свързано с особени изисквания за документиране и отчитане на доставките, представляващи обща туристическа услуга, съгласно чл.142, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.86 от ППЗДДС. В случая предвид факта, че дружеството е отчитало процесните доставки като освободени и не е начислявало ДДС за тях, не се установява да е заведена такава отчетност, която да позволява да се установи маржа за всяка конкретна доставка, каквото е изискването на чл.139, ал.1 от ЗДДС. Именно с цел установяване на маржа за облагане, с нарочни искания органите по приходите са изискали представянето на справка за маржа от всяка сделка/получени приходи - извършени разходи/, включително първични счетоводни документи и регистри за целия ревизиран период от 16.08.2022г. до 31.01.2024г., като в отговор са били представени непълни справки с липсващи данни за фактури, включително отразени в справките разходи, които не следва да участват при формирането на основата за облагане. Дружеството не твърди, че е представило всички изискани му по съответния ред счетоводни документи или че представените съдържат цялата необходима информация, съгласно изискванията на ЗДДС за определяне на маржа на облагане, но излага съображения, че в подадените годишни данъчни декларации и свързаните с тях годишни финансови отчети, се съдържат данни от счетоводните сметки на дружеството, с оглед на което не е съществувала пречка да бъдат определена данъчната основа и размера на дължимия ДДС. Тези доводи не могат да бъдат споделени. В подадените от дружеството ГДД и ГФО подобна информация, относима към определянето на маржа за всяка една доставка, липсва, тъй като в тях се съдържат единствено обобщени за годината данни за приходите и разходите на задълженото лице. Основанието за преминаване на ревизията по особения ред на облагане в случая не е свързано с липса на каквато и да било счетоводна отчетност, а такава отразяваща спецификата на извършваните от дружеството доставки и която да позволява определянето на данъчна основа за облагане с ДДС. Непредставянето на всички изискани от дружеството счетоводни документи, както и обстоятелството, че доставките не са отчитани и документирани, съгласно изискванията на ЗДДС, опорочава заведената счетоводна отчетност до степен на невъзможност да се установи коректно основата за облагане с косвен данък. Не следва друго и от заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи, доколкото вещите лица не са установили наличието на възможност маржа на облагане да бъде определен за всяка конкретна доставка на туристическа услуга. С оглед на изложеното съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. Както беше посочено, съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон. От представените по делото доказателства – договори за организиране на детски и ученически туристически пътувания с обща цена, копия на фактури, справки, банкови извлечения, се установява, че ревизираното лице през процесните периоди е извършвало доставки на общи туристически услуги, за облагането на които се прилага специалния ред по Глава XVI от ЗДДС. Във връзка с това правилно е прието от ревизията, че досежно определянето на данъчната основа(маржа) на облагане на доставките, приложима е разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДДС. При определянето на маржа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК са съобразени изискванията на цитираната разпоредба, като органите на приходната администрация са възприели подход, при който маржа е определен помесечно/между всички приходи за месеца и всички извършени разходи за месеца за нощувки по хотели, разходи за гориво, разходи за музеи/, което според съда е обосновано, доколкото по категоричен начин се установи, че водената отчетност не позволява същия да бъде определен конкретно за всяка една доставка. В този случай, както е отбелязал и решаващият административен орган, извършените изчисления от органа по приходите са приблизителни, като определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ще се доближава до действителната, без да бъде напълно точна, но това е в резултат от поведението на данъчно задълженото лице. С оглед на това правилно данъчната основа за облагане с ДДС на тези облагаеми доставки е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз основа на данните от представените от ревизираното дружество първични счетоводни документи и справки за маржа, както и от декларираните данни в отчетните регистри по ЗДДС. В случая спорен по делото е въпросът относно определените от ревизията разходи на дружеството, включени при определянето на маржа по чл.139, ал.1 от ЗДДС, тъй като според жалбоподателя не са взети предвид всички разходи за нощувки в хотели, разходи за нает транспорт, гориво и др. В жалбата обаче не са наведени аргументи и не са посочени документите за отделните стопански операции, които неоснователно са били игнорирани от страна на органите по приходите при формиране на разходите. Съгласно констатациите в РД при определянето на маржа са включени фактурите, отразени в дневника за покупка и СД, а са изключени разходи, претендирани от ревизираното лице в приложените справки за маржа/л.50-л.57 и л.136-л.147, т.II/, за които не е посочило конкретен първичен счетоводен документ, с който са документирани. Фактури за посочените разходи, не са представени нито в хода на ревизията, въпреки че същите са били изискани, нито в настоящото съдебно производство. В този смисъл правилно при изчислението на маржа са взети предвид само разходите, които са документално обосновани. Не следва друго и от заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, според което за 2022г. не може да се определи коректно маржа, тъй като фактури за разходи не са представени. За 2023г. вещото лице заявява, че от страна на дружеството са му били предоставени фактури за разходи, свързани с извършените услуги, които е посочил в Справка приложение №1, към заключението/л.459-л.462, т.I/. Следва да бъде отбелязано обаче, че описаните от вещото лице фактури не са представени като доказателства по делото от страна на жалбоподателя. Дали всички разходи, които тези фактури документират, са във връзка с извършените от жалбоподателя доставки и доколко са такива, които участват пряко при образуването на маржа, само от приложената справка това не може да се установи. Още повече, че липсва констатация за кои от претендираните от ревизираното лице разходи са представени фактури и за кои не. Независимо от това вещото лице е изчислило маржа за 2023г., като фактурите за извършени разходи са отнесени за всеки месец, в който има извършени услуги. По този начин експертизата е определила и дължимия ДДС върху маржа общо в размер на 36 026.94 лева, който обаче е по-голям от установения с РА - 33 386.85 лева и не следва да бъде съобразяван от съда предвид забраната по чл.160, ал.6 от ДОПК за влошаване на положението на жалбоподателя. Другият спорен по делото въпрос, повдигнат от жалбоподателя, касае констатациите на органите по приходите за получени през 2022г. плащания по банков път на суми, за които не са издадени фактури. В тази връзка ангажираната по делото повторна ССчЕ е дала заключение, че всички получени парични средства по банков път са били отчетени като приход в счетоводството на жалбоподателя. Тази констатация на вещото лице съдът намира за необоснована, предвид обстоятелството, че при отговора на поставената задача, от една страна не са съобразени приложените по делото банкови извлечения, а от друга - изследваните счетоводни регистри не опровергават констатацията, че за посочените преводи няма издадени фактури. Нито жалбоподателят, нито вещото лице сочат конкретно издадени фактури за сумите по тези преводи. Обстоятелството, че получени парични средства по банков път, отразени в сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, са били отчетени като приход по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“ не обосновава извод, че всички действително постъпили суми по банковата сметка на дружеството са били осчетоводени по сметка 503, съответно за тях са издадени фактури и са отчетени като приход от предприятието. В случая вещото лице е изказало по-скоро предположение, тъй като липсва изрична констатация, че за процесните суми, получени по банковата сметка на дружеството има издадени фактури и същите са отчетени като приход. Още повече, че датите на които са получени преводите не кореспондират с представената от вещото лице в заключението хронология на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, в която за същите дати лисват отразени суми, получени от клиенти на дружеството. С оглед на това, при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не кредитира заключението в посочената му част. При това положение правилно ревизиращият екип е приел, че това са приходи на „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД, за които няма издадени фактури и следва да се включат в образуването на маржа. По изложените съображения крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. В случая ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства не опровергават направените от ревизиращите органи констатации, които настоящият съдебен състав приема за правилни. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. При така установените факти изцяло в съответствие с приложимия материален закон е подходът на приходните органи, използван при определянето на данъчната основа за облагане с данък върху добавената стойност за ревизирания период, в резултат на което правилно с оспорения РА е начислен допълнително ДДС за процесните доставки в общ размер на 40 483.08 лева. На следващо място с оспорения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 22 930.49 лева по конкретни фактури, подробно описани от стр. 35 до стр.40 в констативната част на ревизионния доклад. За посочените фактури е установено, че дружеството не е следвало да ползва право на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на чл. 141 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че същите са за нощувки, транспорт, посещения на прояви и др., издадени му от хотелиери, ресторантьори, транспортни фирми, туристически обекти, т. е. стоки и услуги, от които пътуващите лица са се възползвали пряко. Въпреки това посочено е, че „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД е отразило в отчетни регистри - дневници за покупки и СД по ЗДДС, и е упражнило правото на данъчен кредит по посочените фактури. Първоначално във възражението си срещу РД/л.118, т.I/ жалбоподателят твърди, че не оспорва посочените констатации, тъй като това се дължи на допусната от негова страна техническа грешка в резултат на която е ползван данъчен кредит по фактури, за които не е следвало да се ползва такъв. В жалбата си до съда навежда оплакване, че с РА му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и за доставки, извън посочените в чл.141 от ЗДДС. Във връзка с това на жалбоподателя бе предоставена възможност в съдебното заседание, проведено на 10.12.2025г. да конкретизира за кои доставка счита, че неправомерно му е отказан данъчен кредит. Подобна конкретизация не бе направена, като в тази насока от пълномощника на жалбоподателя бе заявено, че поддържа оспорването в тази част, с пояснението, че то произтича от основното оспорване за начина на облагане, тъй като ако се приеме, че процесните услуги не следва да се облагат на марж, то тогава дружеството би имало и право на данъчен кредит. В случая „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. В съдебното производство жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за упражняването на правото на данъчен кредит. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД е регистриран туроператор и в процесните периоди от време е осъществявал именно туроператорска дейност, по-конкретно такава, свързана с организирането на туристически пътувания на ученици, при което е предоставял туристически пакет и е следвало да прилага специалния ред за облагане на туристическите услуги по чл. 136 и сл. от ЗДДС като определя данъчна основа на доставките в съответствие с чл. 139 от ЗДДС. След като процесните услуги попадат в обхвата на специалния ред на облагане несъмнено към правото на приспадане на данъчен кредит е относима разпоредбата на чл.141 от ЗДДС, според която туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко. В този смисъл несъмнено за фактурите, описани в РД, за които е отказано право на данъчен кредит се установява, че касаят получени от ревизираното дружество стоки и услуги от трети лица - хотелиери, ресторантьори, транспортни фирми, които жалбоподателят е предоставил на пътуващите лица без изменение, в рамките на осъществената от него обща туристическа услуга. Следва да се посочи, че нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени каквито и да било доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите, че получените услуги не представляват част от извършените от дружеството туристически услуги. Ето защо обосновано с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, общо в размер на 22 930.49лв. за данъчни периоди м.12.2022 г. и м.11.2023г., в които е упражнено това право. В заключение следва да бъде посочено, че с РА е отказан данъчен кредит по фактури, за получени преди датата на регистрация по ЗДДС – 16.08.2022г., услуги за нощувки и транспорт, но за които е установено, че ревизираното лице ги е отразило в дневниците за покупка по ЗДДС за 2022г. и е упражнило правото си на данъчен кредит за тези доставки. При тези фактически установявания и по арг. от чл. 74, ал.3 от ЗДДС за данъчни периоди м.10.2022г. и за м.12.2022г. на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, съответно в размер на 767.89 лева и в размер на 2 033.47 лева и е начислена лихва за неправомерно ползвания данъчен кредит. В жалбата не са изложени съображения за незаконосъобразност на акта в тази му част, а осъществената от настоящата инстанция проверка сочи, че не е нарушен материалният закон. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите. Няма съмнение, че услугите свързани с нощувки в хотели и транспорт, получени от ревизираното дружество преди датата на регистрацията му по ЗДДС не представляват услуги, пряко свързани с регистрацията му по Търговския закон, каквото е едно от кумулативно предвидените изисквания в разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за тях. При това положение и предвид липсата на конкретни възражения срещу тези констатации в РА, следва да се приеме, че жалбата и в тази ѝ част се явява неоснователна. По изложените мотиви съдът приема, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, „Б. МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 230.08 евро, определено по реда на чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд