Решение № 391 от 20.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 619/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 9134/17.04.2026г., подадена от Ц. К. Д., с адрес: гр.•••, чрез адв.Н. Л. против Решение №105/20.02.2026г, постановено по гр.д.№1344/25 г. по описа на РС- •••.

С въззивната жалба решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Оспорват се изводите на съда,че от гласните доказателства не са установени в кумулативност елементите на владението, като се излагат подробни доводи в горната насока. Прави се анализ и коментар на свидетелките показания и на останалите доказателства по делото, като се прави извод, че жалбоподателят и семейството й са владели имота като зеленчукова градина и бостан и имотът никога не е бил пасище. При тези твърдения посочените в тази насока от съда факти относно това дали спрямо имота от страна на жалбоподателя е осъществявано владение и в какъв вид и период, се оспорват като неправилно установени. Твърди се формиране на вътрешното убеждение при неправилен анализ на доказателствата, поради което постановеното решение е необосновано. Описват се подробни действия, които се твърди, че са били извършвани в имота хронологично от ищцата и семейството й - като ограждане, отглеждане и стопанисване като градина, изграждане на капково напояване и явно демонстриране на своене на имота като собствен спрямо неограничен кръг лица. Излагат се аргументи, че съдът е следвало при евентуалност да приеме, че жалбоподателката владее 1000 кв.м. и частично да уважи предявения иск.

Отделно се сочи, че не са обсъдени възраженията на ответната община, че е собственик на основание чл.2, ал.1, т.2 и 7 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗПЗЗ, което се е отразило на мотивираността на акта. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи в насока оспорване внасяне на имота в ТКЗС, а оттам и възможността да се придобие от общината на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, както и че не е доказан начина на трайно ползване на имота като пасище. Сочат се и подробни мотиви в насока оспорване придоб•••е на имота от ответника на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗ.

При поддържане на оспорвания в горния смисъл се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск, като се присъдят разноските пред двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчена на ответната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочат се подробни мотиви в насока обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани доказателства, гласни, писмени и експертиза, като се прави анализ на всяко събрано доказателство и фактите, които се установява от тях. Оспорват се действия на ищеца по владение на имота по посочения в исковата молба начин и период. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. От въззиваемата страна не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба и доводите в нея.

Въззиваемата страна, се представлява от пълномощник. Поддържа отговора и по същество иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Анализът на събраните доказателства, предвид фактическите и правни доводи на страните, сочи на установено следното:

Производството пред РС е образувано по искова молба от Ц. К. Д., с която срещу община ••• иска да бъде установено, че е собственик, на основание давностно владение на 1881 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, находящ се в с. •••, община •••, област •••, с площ от 68564 кв.м., начин на трайно ползване: „пасище“, трайно предназначение: „земеделска“, които 1881 кв. м. представляват новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № 57159.34.22, находящ се в с. •••, община •••, област •••, с площ от 1881 кв.м., начин на трайно ползване: „нива“, трайно предназначение: „земеделска“, при съседи: 57159.34.18 съгласно Скицапроект № 15-538981-1.04.2025 г.

Ищцата поддържа, че е собственик на имота на основание давностно владение, осъществявано от 60 -те години на новообразувания процесен имот, който е част от поземлен имот с идентификатор 57159.34.18, като първоначално е бил владян от дядо й - ••• Г.ев •••, а в последствие от бащата й - ••• •••ов •••, чието владение ищцата присъединява на основание чл.82 ЗС. Като владелчески действия в исковата молба ищцата е посочила ползване на имота като зеленчукова градина за отглеждане на зеленчуци и като бостан, от една страна е отраден от дядо й с каменен зид, както и изграждане на капково напояване. Оспорва, че имотът е пасище.

Ответната община оспорва иска. Противопоставя тезата, че имотът е собственост на общината като земя от общинския фонд, на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, както и на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Пред РС са събрани писмени и гласни доказателства. Приета е СТЕ. От анализа им се установява, следното:

Ищцата Ц. Д. е наследник-дъщеря на ••• •••ов •••, починал на ••• /Удостоверение за наследници изх. № 1511/24.04.2025г., издадено от Община •••/, който от своя страна видно от Удостоверение за наследници изх. № 3776/13.10.2026г., издадено от Община ••• е син на ••• Г.ев •••, починал на •••

Видно от скица от АГКК и Приложение за приемане на проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри се установява, че в КККР на ••• е заснет имот с идентификатор 57159.34.18, находящ се в с. •••, община •••, област •••, с площ от 68564 кв.м., начин на трайно ползване: „пасище“, трайно предназначение: „земеделска“, като от този имот е заснет нов с проектен идентификатор 57159.34.22, находят се в с. •••, община •••, област •••, с площ от 1881 кв.м., начин на трайно ползване: „нива“, трайно предназначение: „земеделска“, при съседи: 57159.34.18 съгласно Скицапроект № 15-538981-1.04.2025 г., издадена по молба на ищцата.

С Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г., Приложение № 1 към Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. и Заповед № РД10-121/28.07.2008г. е одобрено Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, за всички землища в Община •••, които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя, на Община •••. В Приложение № 1, към раздел II, т.1 от това протоколно решение, в частта за земл. с.••• под пореден № 377, присъства имот № 000383 от 75.666 дка. „Пасище, мера“, в съществуващи СРГ.

Видно от извадка от КВС и регистъра за землището на с. ••• процесния имот е с НТП“пасище, мера“.

От приетите по делото извадки от КАИС и КВС се установява, че в масив 34, в който попада процесният имот, има редица възстановени имоти в стари реални граници - напр. имоти с идентификатори 57159.34.7 /•••/, 57159.34.11 /•••/, както и други съседни на процесния имоти с идентификатори 57159.34.15 /•••/, 57159.34.673 /•••/, 57159.34.3 и 57159.34.888 /•••/.

Пред РС са разпитани свидетели.

В показанията си св. ••• ••• сочи, че познава ищцата, тъй като са израснали в село •••, в „Царовска махала“, в която има къща. Знае, че до близо до тази къща ищцата има имот и градина, която е работена от нейната майка, от дедо •••е и баба •••.Става дума за градина от около декар и половина, два, която се намира на около 100 метра от къщата на ищцата, граничи с място на свидетеля и която се обработва само о ищцата. Свидетелят описва имота, като граничещ от една страна с каменен зид, от другата страна има вада и отстрани е гора, терена има малко наклон. Това място дядо •••е и баба ••• го работели, след това ищцата Ц. и съпругът й ••• и го работят до днес. Имотът се обработва като градина със зеленчуци, домати, чушки, боб, зеле. През годините ••• идвал събота и неделя, а сега откакто е пенсионер е постоянно там. Вода се събира от деретата, имотът никога не е бил изоставян. Свидетелят не знае да има спорове за този имот. Тъй като имотът е наклонен твърди, че няма други градини там, не е бил пасище, не е имало стока и никога не е бил ТКЗС. Сочи, че има пряко наблюдение върху имота последните 10-15 години.

Свидетелката ••• също сочи, че познава ищцата от 1988-1989 година и знае, че тя има имот в село •••-къща и градина, която засаждат, като ги дели път, градината е под пътя, а къщата е над пътя. Градината се намира на около 100 метра от къщата. Описва имота като градина от около 2 декара, граничи отдясно с къщата на •••, другия свидетел, отдолу има вече разрушена стена от камъни от едно време, в долния край гора. Сочи, че в градината се садят чушки, картофи, домати, тикви, всякакви зеленчуци. Според свидетелката имотът на Ц. не е заграден. Твърди, че много често помага на семейството на Ц. за прибиране на реколтата, през годините ходела 6-7 пъти, предимно от пролетта до късна есен, помага им за събиране повече на реколтата. Сочи, че е виждала семейството на Ц. да окопават, да засаждат, да поливат от 1988 година. Сочи, че ищцата й споделяла, че този имот е бил първо на нейния дядо, след това баща й и майка им са работили имота, дядо •••е и баба ••• и след тяхната смъртта ищцата и съпругът й обработват имота всяка година, освен през зимата едни, два месеца.

Според приетата от РС СТЕ територията на процесният имот по действащата сега КККР е с идентификатор № 57159.34.18 по КККР на с.•••, който имот по КВС, обявен в ДВ бр.47/10.06.1994г. и с последващи изменения, по този план е с № 000383, № 034008 и № 034018. Според вещото лице съседни на имота са масиви, обработваема земя на АПК, ТКЗС, ДЗС, като даденост към онези години, в които всички земи извън границите на урбанизираните територии, са представлявали земеделски територии, първо кооперативна собственост на ТКЗС, а в последствие държавна собственост, на АПК „Д. Благоев“ гр.•••, видно от извадката от ЕТК от 1996 год. създадена от аерофотоснимки, план на летене от 1971 год., според който района за СТЕ попада в картен лист в М 1:5000 - К-9-43- (255) /Приложение № 1 към експерт./. В това приложение в оранжево вещото лице е очертало района на СТЕ, от което вещото лице прави извод, че към 1971г., района на СТЕ попада в необработваема земеделска земя на АПК, пасище с храсти, а не в окрупнен блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, по причина, че в района терена е с голям наклон, без възможност за машинно обработване.

Към датата на изработване и обявяване на КВС за землището на с.•••, община •••, процесният имот с идентификатор № 57159.34.18 /предходен № 000383 и № 034008/, присъства като имот № 000383, видно от скицата извадка от КВС към дата 04.09.1998 год. с площ от 76.876 дка, пасище, мера, м.“•••“, записан като Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение № 8 към експерт./, като района на СТЕ, тониран в оранжево, попада в границите на този голям имот, възстановен в територия, в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/. В регистъра към картата на възстановената собственост /КВС/, процесния имот фигурира, като имот № 000383, видно от записа на скицата, който запис е извадка от този регистър /Приложение № 8 към експерт./. Процесният поземлен имот /ПИ/ с проектен № 57159.34.22, попада вътре /вътрешен имот/ в границите на ПИ с идентификатор 3 57159.34.18, който имот като остатъчен фонд, не заявена и не възстановена земеделска земя, в съществуващи на терена стари реални граници /СРГ/, според разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ, е предаден на Община •••, като общинска собственост. Според заключението за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 57159.34.18 по КККР на с.•••, е налице влязъл в сила план, посочен в чл.19 от ЗСПЗЗ, който план е Картата за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, етап обявен в ДВ, бр.15 от 06.02.1998 год. /Приложение № 4 към експерт./.

Според вещото лице е налице частична идентичност за площ от 68564 кв.м., между имот с идентификатор № 57159.34.18, по КККР, с площ от 68564 кв.м., с имот № 000383 по КВС, с площ на имота от 76876 кв.м. и за площ от 68564 кв.м. с имот № 57159.34.8 по КВС, с площ на имота от 72901 кв.м. Налице е пълна идентичност, между имот с идентификатор № 57159.34.18, по КККР, с площ от 68564 кв.м., с имот № 57159.34.18 по КВС, с площ от 68564 кв.м. От направената проверка в ОС „Земеделие“ •••, вещото лице е установило, че за частта от процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 57159.34.18 по КККР, в която попада претендирания проектен имот с № 57159.34.22, няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост, включително и от ищците. Няма данни за процесния имот, да е частна собственост към момента на неговото отразяване за първи път в план, който план е КВС /Приложение № 8 към експерт./, където е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и към настоящия момент в КККР /Приложение № 11 към експерт./, където е записан, като общински на Община •••.

Видно от заключението към момента на Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 год., на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, процесният имот е представлявал пасище /Приложение № 9 към експерт./, а според вещото лице претендираната част от него е представлявала нива, вътре в границите на това залесено пасище /Приложение № 19 към експерт./. Няма налице промяна на начина на трайно ползване /НТП/.

След оглед на място вещото лице е отразило фактическото състояние на процесния проектен имот № 57159.34.22, показано на скица-извадка в М 1:500 /Приложение № 14 към експерт./. В това приложение със сини граници и тониран в сиво - са показани границите на проектния имот № 57159.34.22, обект на СТЕ; с червени линии - са показани границите на реално ползвана от ищеца на място, част от процесния проектен имот; на място нито проектния имот, нито реално ползваната част от него са оградени с огради и в тях липсва застрояване; на място, източната част от проектния имот представлява пасище с храсти, с голям наклон на терена, а северната част е равно пасище; изцяло ползваното място от проектния имот, представлява зеленчукова градина, посадена със зеле, домати и чушки; ползваната на място част от процесния проектен имот с идентификатор № 57159.34.22, е с площ от 1000 кв.м., показана на специална за целта скица /Приложение № 15 към експерт./.

Визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на въпросен проектен имот № 34.22 /с червени граници/, към дата 07.03.2025 год. може да добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 16 към експерт./, в която реално ползваната на място част от проектния имот, е показана с жълти граници.

Според заключението на вещото лице визуална представа за състояние на процесния проектен поземлен имот № 57159.34.22, с червени граници, към дата 28.07.2001 год., т.е. първата дата от която сателитните снимки на Google, в обхват земл. с. ••• стават достъпни за общо ползване, може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 17 към експерт./, от която според вещото лице е описало състоянието на имота към конкретни дати, както следва:

• към дата 28.07.2001г., по-голямата част от имота, се ползва и стопанисва, като нива, с няколко дървета в нея, а останалата част е пасище с храсти.

• към дата 19.08.2003г., положението е почти същото както към 2001г. - към дата 28.08.2008г., положението е почти същото както към 2001г. - към дата 13.10.2016г., положението е същото като през 2001 год., с разлика, че вече е видно, че в ползваната част дърветата вече са изчистени и южната половина се ползва като зеленчукова градина.

• към дата 16.09.2018г., положението е същото като през 2016 год., с разлика, че вече е видно, че цялата ползваната част е зеленчукова градина. - към дата 25.06.2021г., цялата ползваната част е нива.

• към дата 09.08.2022г., северната част от цялата ползваната част е зеленчукова градина с лехи парник, а останалата част е нива, също с леха парник.

• към дата 19.06.2023г., североизточната и северозападните части от цялата ползваната част е зеленчукова градина, а останалата част е нива. - към дата 07.03.2025г., цялата ползваната част е изорана нива.

Ищецът е оспорил експертизата в частта, в която вещото лице твърди, че имотът е внасян в ТКЗС или АПК и в която вещото лице твърди, че ищцата владее само хиляда квадратни метра.

С обжалваното решение РС е отхвърлил иска като неоснователен. Съдът е приел, че от събраните доказателства не са установени в кумулативност, както обективния така и субективния елемент на осъществявано от ищцата владение. Приел, че процесния имот е заснет като граници и площ, така както е заявен от ищцата, едва през 1998г. и при анализ на събраните гласни доказателства е извел, че не е доказано осъществявано от ищцата и нейните праводатели владение на спорния имот и то за посочения период. Не е установен начален период на владение, както и действия, установяващи намерение за своене на имота като собствен, а само на ползване на вещта според предназначението й. Съдът е дял вяра на заключението на вещото лице, което е намерил, че отчасти опровергава свидетелските показания относно началния период на обработване на имота, площта, която е обработвана, а така също и относно начина на ползването му от ищцата, ограждането му, както и съседите на имота. Като самостоятелен аргумент, послужил да отхвърли иска, съдът е изтъкнал, че спорният имот към датата на която ищецът твърди, че е установил владение, е с трайно предназначение – пасище според изработената и одобрена КВС за землището на с.••• и като имот с такова предназначение не може да се придобие по давност, на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.7, ал.1 ЗОС.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите за правилността е ограничен от поддържаните в жалбата основания.

Оспорваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се провери правилността му само по доводите в жалбата.

По същество:

Искът е положителен установителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно придобивния способ, който твърди. В случая ищецът е поддържал пред РС, че е собственик на спорния имот на основание давностно владение, осъществявано от началото на 60-те години до настоящия момент от нея и семейството й, като при условията на чл.82 от ЗС присъединява владението на праводателите си, както следва: от дядо й ••• Г.ев •••, установил първоначалното владение, впоследствие продължено от бащата й ••• •••ов •••, а след смъртта му през •••г. от самата ищца.

Съгласно чл.82 от ЗС присъединяването на владение е допустимо, както при общо /при наследяване/ така и при частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/.

При универсалното правоприемство владението на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако универсалното правоприемство е основано на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на откр•••е на наследството, без да е необходимо да има действия по предаването му. Продълженото от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя. За да се признаят правните последици на присъденияването при универсално правопримество ищецът следва да представи доказателства, че е пряк наследник на лицето, чието владение присъединява към своето или при няколко лица да установи непрекъсваемост на веригата от наследяване помежду им, както твърди ищеца. По делото ищцата не е представила доказателства за това, че е наследник на лицето ••• Г.ев ••• и че това лице е нейн дядо, поради което само на това основание не може да се счете, че страната може да присъдени владение от това лице на какъвто и да било имот.

На следващо място – при позоваване от страна на жалбоподателя, че е придобил недвижим имот на основание давностно владение от съществено значение е да се установи какъв е бил статута на имота, към момента от който се твърди, че е установено владение. Статута на имота, спрямо който се твърди владение, е от значение преценката дали изобщо спрямо тази вещ може да тече давност.

От СТЕ се установява, че както към настоящия момент, така и към влизане в сила на ЗСПЗЗ спорния имот е със земеделски статут по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ. Също така от събраните по делото доказателства и от СТЕ , след справка в ОСЗ ••• вещото лице не е установило данни имотът да е бил собственост на трето лице и за него да са подавани заявления за възстановяването му по ЗСПЗЗ. Също така вещото лице сочи, че след одобряване на КВС за процесната местност през 10.06.1994г., за първи път спорната част от имота е заснета като част от по-голям имот с № 000383. Впоследствие през 2006г., 2010г. и 2012г. от този имот са отделяни и възстановявани на трети физически лица отделни имоти, а остатъчната част е с променена номерация 034018, с намалена площ /след възстановяване на части от нея на трети физически лица/, като в тази остатъчна площ е останала и частта, предмет на спора. До този момент тази спорна част не е била заснета и не е била обособена като отделен имот. Целят имот, включващ и спорната част, от първото му отразяване в КВС е с отразен НТП – „Пасище, мери", в м.“•••“, стопанисван от общаната като земи по чл.19 ЗСПЗЗ и това предназначение не е променяно.

От тези факти следват няколко правни извода. След като спорната част към момента на соченото от ищеца установено владение е земя с неустановен собственик по арг. на чл.6 от ЗС, в редакция към 1951г. и при липса на данни, че става дума за имот, който подлежи на реституиране по реда на ЗСПЗЗ, то са налице в кумулативност материалните предпоставки на чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, според която разпоредба процесният имот е станала държавна собственост, част от държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 47, ал.1, предл.2 от ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделски земи – държавна

собственост, включително и такива, които са застроени и представляват прилежащи площи към стопански сгради. Следователно в държавния поземлен фонд се включват земи, които и понастоящем служат за земеделско производство и не са подлежали на земеделска реституция /решение № 79/12.06..2017г. на ВКС по гр.д.№ 3792/2016г., 1 г.о., ГК/, каквато е процесната. Въззивникът не е могъл да установи владение върху имота и да го придобие по давност, доколкото същият е земеделски , с предназначение пасище и част от държавния поземлен фонд. Имотът според отразяването му в КВС е със статут на пасище, това предназначение не е било променяно по съответния за това ред, поради което е без значение фактическото обработване на част от него от ищеца и семейството й като нива. Съгласно императивната материална разпоредба на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ е установена забрана за придоб•••е на такива имоти по давност, която разпоредба е специална по отношение на чл.86 ЗС.

Дори да се счете, че спрямо спорния имот давност може да тече, то такава е било възможно най – рано да започне да тече от датата на която имотът за първи път е индивидуализиран и отразен в КВС като част от имот с № 000383, впоследствие с променени № 034008 и последно с № по КВС 034018. В тази хипотеза е налице вече обособен обект на вещни права. Правен спор по отношение на такъв имот, включително и основан на твърдения за придобивна давност за ищеца, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, едва след първото заснемане на имота в даден план. В случая в КВС. Следователно, най – рано от 1994г. ищецът и праводателите й са могли правновалидно да установят владение върху спорната част от този имот, доколкото от този момент става дума за отрганичена като отделна част от земната повърхност обособена вещ.

Към този момент обаче е в сила разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗС, в редакцията й до 01.06.1996г., с която е въведена абсолютна забрана за придоб•••е по давност на вещ, която е социалистическа собственост. Ищецът може да се позове на давност едва след 01.06.1996г. Ето защо, считано от смъртта на баща й през •••г. ищцата не може да присъдени владение от това лице, тъй като е съществувала законова забрана за течение на давност до 01.06.1996г. В случая обаче, от събраните гласни и писмени доказателства не се установи и кой е дядото на въззивната страна и дали, кога и по какъв начин същият е установил владение върху спорния имот. Свидетелите ••• и ••• не посочват как се е казвал дядото на ищеца, както и че същият е владял този имот. Св.••• говори в показанията си само за обработване на имота от ищцата и съпругът й, от баща й, но не и от дядо й. Св.••• посочва, че по данни от самата ищца този имот е бил на дядото, но кой е той, кога, по какъв начин е установил владение, какви действия е извършвал във връзка с обективиране на това намерение за своене на имота като собствен, не са посочени и не са установени от гласните доказателства.

За давностно придоб•••е следва кумулативно да са налице обективният признак – владението – осъществяване на фактическа власт и субективният – намерението да се държи вещта като собствена. Според легалното определение на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл.302 ЗИСС /отм./, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака– упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение № 304 от 4.V.••• г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993г. по гр.д.№ 477/1992г. на ВС, І г.о./. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Както е прието в решение 6/2010г. по гр.д.№ 2760/2008г. на ВКС,Іг.о. не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново - чл.81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в чл.79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност /така Решение 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г., I г.о. на ВКС/.

От събраните гласни доказателства се установи само извършване от ищеца и съпругът й на фактически действия по обработване на имота като земеделска земя – градина, но не и намерението, в качеството на какви обработват имота. В показанията на св.••• и ••• се сочат данни единствено за това, че въззивната страна и съпругът й са обработвали имота като зеленчукова градина и са го засаждали с различни култури. Само по себе си установяване на фактически действия по използване на една вещ според обичайното й предназначение, не са достатъчни, за да се направи извод за осъществявано владение, както от обективна, така и от субективна страна. Действия по обработване на имот като градина и бостан, както твърди ищеца, не са достатъчни, с които да се демонстрира намерение за придоб•••е на имот, като собствен. Само по себе си установяване на факта на ползване на една вещ според свойствата й и обичайното й предназначение не означава намерение за ползващия за придоб•••ето й като собствена. Свидетелите ••• и ••• сочат, че в имота ищцата и съпругът й, а преди това родителите на въззивника са отглеждали зеленчуци и ползвали като нива са засаждали сезонни култури.

В горния смисъл е и съдебната практика. ВКС приема, че подобни действия не представлява демонстриране на намерение за своене (владение), а е обикновено фактическо ползване (държане). Действията, които установиха свидетелите ••• и •••, че са извършвани от ищцата през определени периоди от време върху спорната част от имота са само и единствено по обработване, които са типични за държателя (наемател, заем за послужване), а не само за собственика.

За да е налице придобивна давност, владелецът трябва явно да покаже на собственика, че владее имота изключително за себе си (например чрез ограждане, деклариране, обработка или изключване на достъпа на други лица/. Както е прието в решение №202 от 08.04.2025г. по гр.д.№1148/2024г. на ІІ г.о. на ВКС, освен служене с вещта според предназначението й е необходимо и манифестиране на собственическо отношение към имота пред трети лица. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и то с намерение да го придобие като свой собствен. Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице (решение № 18 от 24.03.2021г. по гр.д.№ 418/2020г. на IV г.о. на ВКС).

Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано с насилие (решение № 280 от 24.10.2011г. по гр.д.№ 344/2011г. на II г.о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго (решение № 61 от 07.07.2022г. по гр.д.№ 1659/2020г. на I г.о. на ВКС).Заявеният от ищеца способ изключва скритостта на намерението спрямо вещта, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани. Такива доказателства по делото не са събрани.

За да тече давност, ищецът трябва да е извършил действия, с които изрично е отрекъл правата на собственика и това му е станало известно. Свидетелските показания трябва да установяват „явност“ и „противопоставяне“, а не просто полагане на земеделски труд. Като проява на собственическо намерение могат да бъдат такива действия като например - плащане на данъци на свое име, деклариране в данъчното, недопускане на собственика в имота, ограждане на имота и ограничаване физически достъпа до него на трети лица и др., които действия не се установиха от събраните доказателства. Свидетелите установяват извършвани от ищеца и семейството й единствено действия по отглеждане на зеленчуци в имота, която дейност освен това е сезонна. Други фактически или правни действия във връзка с този имот не се установиха. В показанията си св.••• описва спорната част от имота като граничеща с каменен зид, вада и гора. С такива граници описва спорния имот и св.•••. Тези данни на свидетелите се опровергават от САТЕ. Вещото лице сочи, че при огледа на място не е установило имотът да е ограден, да е застроен, като само спорната част, заснета с проектен идентификатор се обработва като зеленчукова градина, но в останалата част е пасище. В тази връзка е налице противоречие в показанията на свидетелите в тази част, с установеното от вещото лице на място състояние на имота и в частност обстоятелството, че липсват данни същият да е бил ограден. Ето защо в тази част съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото се е позовало на обективни данни при изготвяне на експертизата, а не на свидетелските показания, посочени от ищеца.

Искът е положителен установителен и подлежи на отхвърляне ако ищецът пълно и главно не докаже придобивния способ, на който се позовава, че е собственик. По тези искове доказателствената тежест за тези факти е на ищеца, а не на ответника. Ако ищецът не е провел доказване на основанието, е безпредметно обсъждане на въпроса дали общината е собственик и на какво основание в каквато насока са изложени обстойни доводи във въззивната жалба.

Ето защо правилен и законосъобразен е правния извод на РС, че ищцата не установи пълно и главно придобивния способ, на който твърди, че е придобила имота, поради което обжалваното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен, следва да се потвърди като законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода от спора жалбоподателят дължи на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 153,39 евро за юрисконсултско възнаграждение, на основание НЗПП вр. с чл.78, ал.8 ГПК.

Водим от горното, съдът