Решение № 28 от 14.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6944/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивен частен протест от СРП срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, представляващо разпоредително, от 08.10.2025г, по н.о.х.д. №7978/2025г. по описа на СРС, НО, 104 състав. С протестираното определение е прекратено наказателното производство, образувано въз основа на обвинителен акт на правно основание чл. 250, ал.1, т.2 НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 НК.

В протеста са релевирани твърдения за неправилност на постановения съдебен акт, като се обосновава, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК към момента на постановяване на определението на СРС. Поддържа се, че описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения очертават обективните и субективни признаци на престъпление против собствеността, а именно такова по чл.194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Отбелязва се, че за извършване на преценка дали един случай е малозначителен или не от значение е формалната съставомерност на деянието и неговата обществена опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна, но не и личността на дееца, неговото съдебно минало и характеристични данни. В тази връзка се сочи, че в обвинителния акт е очертано обстоятелството, че престъплението е извършено с две деяние при условията на чл. 26, ал. 1 НК, както и че обвиняемата не е възстановила имуществената вреда от престъплението, което обуславя и по-високата степен на обществена опасност на действията й. Посочва се, че за завишената обществена опасност на деянието може да се съди и от факта, че отнетите вещи не могат да бъдат определени като такива от първа необходимост – касае се за две бутилки скъп високоградусов алкохол. С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на обжалваното определение за прекратяване на образуваното наказателно производство и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС.

В проведеното закрито съдебно заседание от 10.11.2025г. по реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав не е допуснал провеждане на въззивно съдебно следствие.

В откритото съдебно заседание пред проверяващия съд от 01.12.2025г. прокурорът поддържа протеста и не ангажира доказателства. Акцентира, че хипотезата на член 9, ал. 2 от НК не следва да се прилага в условията на член 250, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като за целта са изследвани всички факти и обстоятелства по делото, в това число доказателствата, събрани в хода на разследване. Допълва, че така е нарушен принципът съдът да се ограничи само до фактическите положения, изложени в обвинителния акт. Добавя, че деянието неправило е квалифицирано като „ малозначително, тъй като се касае за продължавано престъпление, а изразеното съжаление пред СРС не е достатъчно да обоснове такъв извод. В заключение, пледира атакуваното определение на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Подсъдимата А. А. А., редовно призована, не се явява в съдебното заседание. Представлява се от служебен защитник – адвокат Д. Г.. Защитата изразява становище, че протестът е неоснователен, а определението - правилно.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателствата и при цялостна проверка на обжалваното определение, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира следното.

Протестът е основателен, а атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно.

НОХД № 7978/2025г. по описа на СРС, НО, 104 състав е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт по обвинението на А. А. А. за извършено престъпление по член 194, ал. ал. 1, във връзка с член 26, ал. 1 НК като предметът на престъплението са следните чужди движими вещи на обща стойност от 169,98 лева:

1. един брой бутилка вода марка „ Grey Gооse”

2. един брой бутилка вода марка „ Beluga Noble”

които стоки били отнети от владението на И.С.М. за първата и от владението на М.Т.В., а са собственост на „ Ван Холдинг “ ООД с ЕИК: 831050781.

Според обстоятелствената част на обвинителния акт, на 02.09.2022г около 20:44ч, и на 05.09.2022г. около 19:59 часа подсъдимата се намирала в популярна верига хранителни магазини – „ Фантастико“, намиращ се в град София, ул. „ Монтевидео“ № 98. Докато се намирала там взела гореизброените бутилки алкохол и ги поставила в дамската си чанта като напуснала без да заплати. По – късно същия ден била извършена ревизия и били установени стоковите липси. Управителят на смяна проверил камерите за видеонаблюдение, възприел деятелността на А. и сигнализирал

правозащитните органи.

Настоящият съдебен състав намира, че извода на първостепенният съд, че описаното в обвинителния акт деяние не е престъпно поради явната незначителност на обществената му опасност, е неправилен.

Това е така, тъй като контролираният съд при формиране на заключенията си, се е позовал на изразеното в разпоредително заседание съжаление на подсъдимата за стореното от нея и чистото й съдебно минало. Действително, тези характеристични данни са меродавни в принципен план, но след обследването им във връзка и редом със всички събрани по делото доказателства, и то след провеждане на пълно и обективно съдебно следствие.

Отделно, за да обоснове приложението на член 9, ал. 2 от НК, СРС се е позовал на стойността на предмета на престъплението, която е възприел като такава в размер „ под минималната работна заплата“ към момента на извършване на деянието. В принципен план, стойността на предмета на престъплението, особено когато се касае за токова срещу собствеността, както в процесния случай, е необходимо да бъде обсъдена с оглед степента на обществена опасност и евентуалното установяване на нейна „ явна незначителност“. Съдът намира за основателно и релевантно възражението на прокурора в тази част, че не се касае за стоки от първа необходимост, а от луксозен високоспиртов алкохол, поради което обществена опасност в достатъчна степен е налице за да обуслове съставомерност на деянието.

Съдът се солидализира и приема за основателно още едно възражение на прокурора, а именно, че имуществените вреди от престъплението не са възстановени, въпреки изявеното съжаление, което също разколебава тезата за наличие на хипотезата по чл.9, ал. 2 НК.

Настоящият въззивен състав намери още дефицити при заключението за прилагане на член 9, ал.2 от НК. В тази връзка, отново позовавайки се на практиката на ВС, изложена в Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 Г., II н.о. на ВС, СГС подчертава, че когато с оглед разпоредбата на член 9, ал. 2 от НК се обсъжда въпросът дали деянието, което, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна, поради което не е престъпно, следва да се обсъждат съвкупност всички елементи на състава на даденото престъпление. С други думи, тъй като се касае за престъпление срещу собствеността, а именно кражба, освен стойността на предмета му, СРС е следвало да обсъди и начина на отнемане на владение и установяване на свое. Разсъждения в тази посока от страна на първостепенния съд липсват.

Въззивният съд се солидализира със становището на прокурора, изложено в протеста, че при наличие на продължавано престъпление, съставено от две деяния, обществената опасност на деятелността на подс. е с по – висок интензитет, което се явява обструкция за дефинирането й като „ явно незначителна“.

Въззивният съд намира за нужно да добави, че материалнправната разпоредба на чл.9, ал.2 от НК е обща. Тя е приложима спрямо всички престъпления по Наказателния кодекс, включително досежно тези имащи за предмет защита правото на собственост. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, обуславя тяхната

криминализация. Деянието е престъпление, когато с него се увреждат защитени от закона обществени отношения. Обществената опасност е определящ, обективен признак на всяко престъпление. Когато деянието е с явно незначителна обществена опасност, то не е престъпление. Това следва от самото определение за престъплението и е уточнено от разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. престъпна дейност От всички обстоятелства, описани в обвинителния акт е видно, че обществената опасност на престъпната дейност на подсъдимата А. Андревва не е явно незначителна. Поради изложеното до тук, СГС не счита, че процесното дело попада в обхвата на разпоредбата на член 9, ал. 2 от НК.

В процесуален аспект, следва да припомни на СРС следното:

За първи път възможността съдът да прекрати наказателното производство, когато прецени, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 2 още с приемането на НПК /обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./. Впоследствие тази възможност отпада (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 63/2017 г.) и отново е въведена с изменение на чл. 250 НПК (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 48/ 2023 г.). С посоченото правомощие на съда се цели оптимизиране на правораздавателната дейност - да не се развива и реализира ненужно цялата наказателна процедура, водеща до оправдаване на дееца, когато в обвинителния акт е описано едно очевидно несъставомерно деяние. Това законово разрешение кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само на процесуално време, но и на материални средства (разходи за експертизи, призоваване и заплащане на разноски на свидетели, възнаграждения на съдебни заседатели и др.). С предоставянето на тази възможност (чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 250, ал.1 НПК) още на съдията – докладчик - да прекрати на посоченото основание наказателното производство в закрито заседание, без призоваване и изслушване становището на страните, дори преди те да бъдат конституирани, а след това и от съда в стадия на разпоредителното заседание, се намалява броя на делата, разглеждани в открито съдебно заседание. Това осигурява по – голяма възможност на съда за своевременно и задълбочено решаване на последните.

Реализирането на правомощието по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт /тъжбата/, не съставлява престъпление. То е такова, когато не осъществява не само общите признаци на престъплението, очертани в нормата на чл. 9, ал. 1 НК, но и съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните видове престъпления в специалната част на Наказателния кодекс. Иначе казано, деянието не съставлява престъпление, т. е. то е „несъставомерно“, когато конкретната проява не осъществява всички обективни и субективни признаци на даден вид престъпление.

На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т.1 НПК), съответно съдът (чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна квалификация, но и под друг такъв, предвиден в специалната част на Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК, или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата (вж. реш. № 281/28.06.2011 г. по н.д. №1519/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; реш. № 396/ 2014 г. по н.д. № 1237/2014 г. на ІІІ н. о., ВКС).

Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт.

Използвайки неправилен подход, в производството по член 250, ал. 1, т. 2 от НПК СРС е излязъл извън рамките на описаното в обвинителния акт, и е обсъдил събраната в хода на наказателното производство доказателствена съвкупност. Последното не може да се извърши в рамките на производството по чл. 250 от НПК. Същото е с ограничен обхват, доколкото преценката, която извършва съдът се вмества във фактологията, очертана в обвинителния акт. Тя не се разпростира и по отношение на събрания в досъдебното производство доказателствен материал. Наказателното производство може да се прекрати при условията на чл.250, ал.1, т.2 от НПК само ако описаните в обвинителния акт факти не сочат изобщо на извършено престъпление.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е формирал неправилно заключение, приемайки, че деянието описано в обвинителния акт не представлява престъпление. Това налага определението на СРС да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл.250, ал.4, във връзка с чл.334, т.1 от НПК, въззивният съд: