Решение № 227 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 189/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на С. Г. К.- А. от [населено място] против Ревизионен акт (РА) № Р-03001724003780-091-001/ 17.03.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 77/ 12.06.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С оспорения РА са му определени допълнителни публични задължения за внасяне както следва: задължения за авансов и окончателен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер на 16 017, 00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 212, 42 лв.; задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 21 462, 31 лв. и лихва за забава от 7 723, 04 лв.; задължения за ДЗПО за самоосигуряващи се лица за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 7 250, 78 лв. и лихва в размер на 2 609, 09 лв.; задължения за ЗО на самоосигуряващи се лица за същия период в размер на 11 601, 26 лв. и лихва в размер на 4 174, 59 лв. Ревизията е проведена по реда и при условията на чл. 122 ДОПК. В жалбата и по същество се сочи, че този акт се явява незаконосъобразен. Развиват се доводи, че РА е издаден при допуснати съществени нарушения, в противоречие на събраните доказателства и при превратно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че процесните вещи, предмет на извършените продажби, са получени в наследство от бабата на жалбоподателката и тя е била принудена да се раздели с част от тях поради затруднено финансово и материално положение на семейството. С оглед на това се иска от съда да отмени изцяло оспорения РА, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на деловодните разноски. Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното: І. По допустимостта на жалбата. РА е обжалван от С. К.-А. по административен ред и с Решение № 77/ 12.06.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП - София е потвърден изцяло. Решението е съобщено по електронен път на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) на 23.06.2025 г. (л. 28 от делото), като жалбата срещу РА е подадена на 07.07.2025 г. чрез Еконт. При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. ІІ. По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения РА: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001724003780-020-001/ 30.07.2024 г. (л. 2 от пр.), изменена със Заповед (ЗИЗВР) № Р-03001724003780-020-002/ 31.10.2024 г. (л. 1824 от пр.), издадени от С. Й. Г.- началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, е възложено на С. А. Д. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н. С. А. – главен инспектор по приходите да извършат ревизия на С. Г. К.- А. относно задълженията ѝ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.; ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.; УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., като е посочен и срокът, в който следва да приключи ревизията (до 02.01.2025 г.). Цитираните заповеди са издадени от оправомощено лице по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, видно от приложените Заповед № Д-752/ 03.04.2024 г. (л. 1830 от пр.) и Заповед № Д- 3002/ 30.12.2024 г. (л. 1829 от пр.). Същите са надлежно съобщени на жалбоподателката. На 16.01.2024 г., при спазване на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) № Р-03001724003780-092-001/ 16.01.2025 г. (л. 1771- л. 1701 от пр.), връчен на ДЗЛ с приложенията към него на 20.01.2025 г. по електронен път (л. 1781- л. 1772 от пр.). В предоставения му срок не са подадени възражения от него. При тези данни е издаден Ревизионен акт № Р-03001724003780-091-001/ 17.03.2025 г. (л.1809- л.1791 от пр.), подписан от възложителя и ръководителя на ревизията. Всички посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани от техните издатели с валиден квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, което се установи при приобщаването им в проведените съдебни заседания. При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да обуславят отмяна на РА. Жалбоподателката е била надлежно уведомена за започналото производство, като ѝ е предоставена възможност да участва в него и да ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства. Приходните органи са положили усилия за да съберат необходимите и относимите към спора доказателства, които са приобщени по предвидения в ДОПК ред. Ревизията е проведена по особения ред, предвиден в чл. 122 - чл. 124 ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 1 ДОПК (до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация), чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (налице са данни за укрити приходи) и чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството). Ревизиращите са приели, че през ревизирания период жалбоподателката е упражнявала търговска дейност по занятие от свое име и за своя сметка, представляваща по същество търговия със стоки, от която е получила облагаеми доходи. Сключените сделки са извършвани системно, постоянно и основно с цел печалба и намерение тя да е източник на постоянен (регулярен) доход. С оглед на това са приели, че лицето извършва дейност като търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, без да има регистрация и съответно е получило доход от независима икономическа дейност, който подлежи на облагане по правилата на чл. 26- чл. 28 ЗДДФЛ. Този доход е следвало да се декларира с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, каквито не са подадени от жалбоподателката. Липсата на подадени декларации за реализираните доходи обуславя и извода, че са налице данни за укрити доходи. За извършваната търговска дейност не е водена счетоводна отчетност и не са представени необходимите счетоводни документи. С оглед на това правилно и обосновано е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и основата за облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО следва да се определи по реда и при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Ревизиращите са предприели и задължителните процесуални действия, като на 10.10.2024 г. (л.190) на ДЗЛ са връчени Уведомление № Р-03001724003780-139-001/ 08.10.2024 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК (л. 193- л.192 от пр.) и Уведомление № Р-03001724003780-113-001/ 08.10.2024 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК ( л. 189 от пр.), че основата за облагане с данък по ЗДДФЛ и определяне на дължимите осигурителни и здравни вноски за период 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. ще бъде определена по реда на чл. 122- 124а ДОПК и му е предоставен 14-дневен срок за представяне на становище и доказателства. На 28.10.2024 г. са подадени становище (л. 208 от пр.) и декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК (л. 201- л. 197 от пр.), в които е посочено, че източниците на реализираните доходи са от продажба на лични вещи, повечето от които получени в наследство и с цел да се освободи от многото излишни предмети, докато все още са читави и имат някаква стойност, защото няма възможност да ги съхранява при подходящи условия. Тази теза се поддържа от нея последователно както в хода на ревизията, така и пред съда. ІІІ. По материалната законосъобразност на РА По правило органите по приходите (ОП) са длъжни да издадат своите актове при спазване на принципите за обективност (чл. 3 ДОПК) и законност ( чл. 2 ДОПК).По аргумент на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ДОПК те следва да установят безпристрастно всички факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на ДЗЛ в производствата по ДОПК, като административните им актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая. Тези факти трябва да са установени с доказателствата, събрани в хода на съответната ревизията и въз основа на тях ОП да формират своите правни изводи, като приложат закона точно и еднакво спрямо всички лица (по арг. на чл. 2, ал. 1 ДОПК). Обстоятелството, че настоящата ревизия е проведена по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК не освобождава ОП от тези задължения и те са били длъжни да проведат обективно, пълно и всестранно разследване и да определят задълженията на жалбоподателката съобразно действително установените от тях факти в хода на ревизията. Относно определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е установено, че С. К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, което няма регистрация като ЕТ. В периода 2019 г. – 2023 г. тя е регистрирана от „Еконт Експрес“ АД и „Спиди“ АД като изпращач на колетни пратки в значителен обем (общо 2 035 бр.), от които 220 бр. през 2019 г., 528 бр. през 2020 г., 548 бр. през 2021 г., 430 бр. през 2022 г. и 309 бр. през 2023 г.. По своя характер това са доставки в изпълнение на договорени продажби, в голямата си част сключени чрез платформи за онлайн обяви за продажби на стоки, като получателят е заплащал цената им чрез наложен платеж (НП). Сумите от наложените платежи по тези пратки са в размер на 16 924, 36 лв. за 2019 г., в размер на 38 130,78 лв. за 2020 г., в размер на 31 737,97 лв. за 2021 г., в размер на 34 319,02 лв. за 2022 г. и в размер на 26 432,32 лв. за 2023 г.. В хода на съдебното производство не са оспорени установените с РА брой сделки и съответно получените за тях суми. При анализа на предоставената информация и документи от „Еконт Експрес“ АД, „Спиди“ АД, „Аукцион.БГ“ ООД, „Наспърс Класифайдс България“ ЕООД (olx.bg), „АЛО.БГ“ ЕООД и физически лица, получатели на доставките (М. Д., С. П., З. М., Р. Д., Р. М., К. Д. ) органът по приходите е приел, че С. К. е упражнявала стопанска дейност като търговец, макар и не регистриран по ТЗ, поради което и на основание чл. 26, ал. 7 във вр. ал. 1 ЗДДФЛ приходите от тази дейност следва да се облагат при условията на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Този извод се споделя и от съда. Според чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ търговец е всяко лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи, с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Дори и да се приеме, че процесните вещи не са закупувани от жалбоподателката с цел да ги препродаде и сключените сделки не попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се съобрази правилото на чл. 1, ал. 3 ТЗ. В цитираната разпоредба е посочено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Събраните доказателства установяват, че през процесния период данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е осъществило множество продажби на различни движими вещи (сувенири, свещници, чаши, чинии, подноси, прибори, ножове, магнетофонни ролки, касети и мн. др). Данните за вида на стоките, датата на изпращане, размерът на получените суми с НП, техният получател с ЕГН са обобщени в справка „Доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори_списък –Microsoft Eхcel“, съдържаща се в приложения диск към административната преписка. Тази дейност е била непрекъсната и системна по своя характер, като е осъществявана с цел печалба и с намерението да бъде източник на редовни приходи с постоянен характер. По своя обем и интензитет тя значително надхвърля обикновеното упражняване на правото на собственост и управление на личното имущество. Вследствие на сключените изключително много на брой сделки е възникнала онази съвкупност от права, задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ, което по предмет и обем е изисквало делата да се водят по търговски начин. С оглед на това съдът приема, че ДЗЛ е осъществявало търговска дейност и е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ, макар и да не е регистрирано като ЕТ. Доходите от тази дейност следва да се облагат по реда на чл. 26, ал. 1- ал. 6 ЗДДФЛ, както предвижда разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, като данъчната основа се формира по реда и при условията на ЗКПО. В чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ е посочено кои доходи са необлагаеми, но в чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ изрично е предвидено, че тези разпоредби не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26 ЗДДФЛ. С оглед на това не може да се приеме, че придобитият доход от жалбоподателката е необлагаем по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 26 ЗДДФЛ, тъй като в настоящия случай те не са приложими. Наред с това следва да се отбележи, че според данните по делото значителна част от продадените вещи са обявени като произведения на изкуството, предмети с колекционерска и антикварна стойност, поради което получените суми за тях са облагаем доход и по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДДФЛ. За установяване размера на получените доходи ревизиращите са изискали информация от „Еконт експрес“ АД и „Спиди“ АД относно получени/изпратени пратки; получени наложени платежи; получени и наредени парични преводи от лицето С. Г. К. за периода 01.01.2019г. – 31.12.2023г., както и копия на всички документи за изплатените суми лицето - разписки, РКО и др. за посочения период, от които да е видна датата на изплащане, имена и подпис на получателя. Такава информация е изискана и от решаващия орган в хода на производството по административен контрол. Поисканата информация е предоставена от куриерските дружества, включително и електронни изявления (от „Еконт експрес“ АД) и разходни касови ордери (от „Спиди“ АД), съдържащи конкретните суми по НП, имена и ЕГН на получателя, дата на получаването им, офис на получаването им, номер на товарителница на пратката, имена на изпращачите на паричните средства, три имена и подпис на получилото парите лице. Представените счетоводни документи са разпечатани на хартиен носител и се съдържат в дисковете, приложени към преписката. Предоставената информация и приложените първични счетоводни документи са анализирани и обобщени в справка „Доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори_списък –Microsoft Eхcel“, съдържаща се в приложения диск към административната преписка. В хода на съдебното производство беше назначена ССчЕ. В заключението по нея се установява разлика в сумите, изплатени от „Еконт Експрес“ АД, констатирани от вещото лице и от органа по приходите според РД/РА. Основната причина за това е, че при изготвяне на заключението си вещото лице не е проверило представените електронни изявления, съдържащи данни за получени суми по НП в периода от 01.04.2019г. до 04.07.2019 г. (общо 75 пратки на стойност 3 013 лв.), приемайки, че до тази дата куриерското дружество не е имало задължение да обработва и съхранява подобна информация. Според него едва след изменението на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) в ДВ бр. 53/ 2019 г. и приемането на новата разпоредба на чл. 20, ал. 11 ЗПУ за пощенските оператори е възникнало задължението да обработва и съхранява посочената там информация и следователно не е ясно от къде ревизиращият орган е получил съответната информация за периода преди това. Този довод не се възприема от съда. Пощенските оператори са съставяли необходимите счетоводни документи, отразяващи оборота на стоки и парични средства и преди настъпилата законова промяна и са били длъжни при отправено искане до тях да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените там факти и обстоятелства (чл. 37, ал. 5 ДОПК). Именно в изпълнение на това свое задължение „Еконт експрес“АД е предоставило всички налични в дружеството електронни изявления за посочения в искането период. По своя характер те съставляват първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗСч. Част от тях съдържат данни за получени плащания, извършени в периода 2019 г. и 2020 г., които са съобразени от органа по приходите и точно пренесени в изготвената обобщена справка. В този смисъл е и изявлението на вещото лице в съдебно заседание. С оглед на изложеното съдът възприема изцяло констатациите по РА. Те кореспондират и на събраните в хода на производството доказателства. Наред с това следва да се отбележи, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, като органът по приходите доказа, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Ето защо и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на РА се ползват с обвързваща доказателствена сила и се смятат за верни, до доказване на противното. В тежест на ДЗЛ беше да представи доказателства, които категорично и безспорно оборват законовата презумпция за достоверност. В случая жалбоподателката не е оспорила констатациите относно обема на извършените доставки и получените суми по НП за тях, както и доказателствата, които са събрани в хода на ревизионното производство. Тя не е ангажирала и доказателства, които по категоричен и безспорен начин да оборят възприетите в РД/РА факти и обстоятелства. Установените от ревизиращите приходи са в размер на 16 924, 36 лв. за 2019 г.; в размер на 38 130, 78 лв. за 2020 г.; в размер на 31 737, 97 лв. за 2021 г.; в размер на 34 319, 02 лв. за 2022 г. и в размер на 26 432, 32 лв. за 2023 г. Те са изискали документи както от ДЗЛ, така и от трети лица във връзка с направените разходи, свързани с тази дейност. Те са анализирани и съобразени и е прието, че документално доказани (по арг. на чл. 10, ал. 1 ЗКПО) и свързани с търговската дейност по продажби на стоки са разходи в размер на 5, 48 лв. за 2019 г.; в размер на 42, 00 лв. за 2020 г.; в размер на 64, 02 лв. за 2021 г.; в размер на 140, 82 лв. за 2022 г. и в размер на 187, 66 лв. за 2023 г. В този смисъл е и заключението по назначената ССчЕ. В хода на производството ДЗЛ не твърди и не ангажира доказателства за други разходи, които да са документално обосновани и свързани с процесната стопанска дейност. При тези данни е формиран облагаем доход по чл. 26, ал. 7 във вр. ал. 1 ЗДФЛ в размер на 16 918, 88 лв. за 2019 г.; в размер на 38 088, 78 лв. за 2020 г.; в размер на 31 673, 95 лв. за 2021 г.; в размер на 34 178, 20 лв. за 2022 г. и в размер на 26 244, 66 лв. за 2023г. На основание чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ при определяне на годишните данъчни основи са изключени задължителните осигурителни вноски, които жалбоподателката е следвало да направи по реда на КСО и ЗЗО, които са в общ размер на 4 703, 44 лв. за 2019 г.; в общ размер на 10 008, 00 лв. за 2020 г.; в общ размер на 8 805, 36 лв. за 2021 г.; в общ размер на 9 501, 54 лв. за 2022 г. и в общ размер на 7 296, 01 лв. за 2023 г. Така установените годишни данъчни основи са в размер на 12 215, 44 лв. за 2019 г.; в размер на 28 080, 78 лв. за 2020 г.; в размер на 22 868, 59 лв. за 2021 г.; в размер на 24 676, 66 лв. за 2022 г. и в размер на 18 948, 65 лв. за 2023 г. Следователно дължимият от нея данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ (ставка от 15 на сто) възлиза в размер на 1 832, 0 лв. за 2019 г.; в размер на 4 212, 00 лв. за 2020 г.; в размер на 3 430, 00 лв. за 2021 г.; в размер на 3 701, 00 лв. за 2022 г. и в размер на 2 842,00 лв. за 2023 г. На основание чл. 175 ДОПК във вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ, с оспорения РА са начислени и лихви за забава. Съгласно правилото на чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ дължимият данък по чл. 48 от същия закон се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. През процесния период обаче е действала разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, според която срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон е удължен до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В тези случаи срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е до 30 юни на следващата година (30.06.2021г., 30.06.2022г., 30.06.2023г. и 30.06.2024г.), като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък върху годишната данъчна основа. Ревизиращите са съобразили това изключение от общото правило при определяне на размера на дължимите лихви, който възлиза на 1 029, 66 лв. за 2019 г.; на 1 868, 86 лв. за 2020 г.; на 1 174, 10 лв. за 2021 г.; на 865, 20 лв. за 2022 г. и на 274,60 лв. за 2023 г. съобразно приложения към преписката лихвен лист (л. 1815- л. 1810). Относно определените задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (в сила от 01.01.2019 г.) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Те се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са родени след 31 декември 1959 г. и са осигурени във фонд „Пенсии“ (чл.127 КСО) и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО). Тези лица се осигуряват за своя сметка, като осигурителните им вноски се определят въз основа на осигурителния им доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В казуса е установено, че жалбоподателката е упражнявала стопанска дейност, за която подлежи на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, поради което е следвало да се осигурява за своя сметка на база получения от тази дейност доход. Според приетото по-горе тя е реализирала доход от тази дейност в размер на 16 918, 88 лв. за 2019 г.; в размер на 38 088, 78 лв. за 2020 г.; в размер на 31 673, 95 лв. за 2021 г.; в размер на 34 178, 20 лв. за 2022 г. и в размер на 26 244, 66 лв. за 2023г. С оглед на това е следвало да заплати и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) върху този доход за ДОО в размер на 14,8% ; за УПФ в размер на 5% и за ЗО в размер на 8%. Същите са правилно определени от органа по приходите по размер на главница и лихви (стр. 34 – стр. 62 от РД). Определените с РА задължения към ДОО са в размер както следва: за 2019 г. главница от 2 503, 99 лв. и лихва от 1 452, 61 лв.; за 2020 г. главница от 5 328, 00 лв. и лихва от 2 533, 52 лв.; за 2021 г. главница от 4 687, 74 лв. и лихва от 1 768, 45 лв.; за 2022 г. главница от 5 058, 37 лв. и лихва от 1 375, 30 лв. и за 2023 г. главница от 3 884, 21 лв. и лихва от 593, 13 лв. Общото задължение към ДОО възлиза на главница от 21 462, 31 лв. и лихва от 7 723, 01 лв. Определените с РА задължения за ДЗПО са в размер както следва: за 2019 г. главница от 845, 94 лв. и лихва от 490, 74 лв.; за 2020 г. главница от 1 800, 00 лв. и лихва от 855, 90 лв.; за 2021 г. главница от 1 583, 70 лв. и лихва от 597, 43 лв.; за 2022 г. главница от 1 708, 91 лв. и лихва от 464, 64 лв.; за 2023 г. главница от 1 312, 23 лв. и лихва от 200, 38 лв. Общото задължение за ДЗПО възлиза на главница от 7 250, 78 лв. и лихва в размер на 2 609, 09 лв. Определените с РА задължения по ЗЗО са в размер както следва : за 2019 г. главница от 1 353, 51 лв. и лихва от 785, 18 лв.; за 2020 г. главница от 2 880, 00 лв. и лихва от 1 369, 47 лв.; за 2021 г. главница от 2 533, 92 лв. и лихва от 955, 89 лв.; за 2022 г. главница от 2 734, 26 лв. и лихва от 743, 42 лв. и за 2023 г. главница от 2 099, 57 лв. и лихва от 320, 63 лв. Общото задължение за ЗЗО възлиза на главница от 11 601, 26 лв. и лихва от 4 174, 59 лв. Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че с оспорения РА са определени допълнителни публични задължения в съответствие с действително установените факти и обстоятелства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приета на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая се касае до административно дело с определен материален интерес в размер на 76 050, 49 лв. (общият размер на задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и начислените лихви за забава), поради което дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 6 734, 04 лв. Предвид въвеждането на еврото като национална валута, считано от 01.01.2026 г. и в съответствие с принципите за приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) определената сума следва да се превалутира при спазване на правилата, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Следователно дължимата сума за разноски от ответната страна възлиза на 3 443, 06 евро, получена след превалутиране на сумата от 6 734, 04 лв. по фиксирания курс 1.95583. Мотивиран така Разградският административен съд