Решение № 725 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „ПАРИС“ ЕООД с ЕИК 104635635, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Димитър Хадживасилев“, №16, ет. партер, против Ревизионен акт № Р-04000424003661-091-001/21.02.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 51/09.05.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. РА се оспорва като незаконосъобразен, издаден при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че в нарушение на чл.3 и чл.13 от АПК не му е дадена възможност за надлежно възражение по ревизионния доклад. Възразява и срещу прилагането на чл. 122 от ДОПК, като счита, че напълно неоснователно и в разрез с доказателствата по делото са направените изводи за наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Изтъква, че констатациите на ревизиращите органи за наличие на укрити приходи и за използване на документи с невярно съдържание са направени единствено въз основа на обстоятелството, че процесните доставчици не са предоставили документи и обяснения в рамките на проведените насрещни проверки, без обаче да са анализирани наличните доказателства при жалбоподателя за реализиране и приемане на доставките с надлежни документи, както и документацията, свързана с последващите доставки и приемане на стоките. Счита, че доколкото законът не задължава получателя на доставката да съхранява първични счетоводни документи, касаещи доставчика, то непредставянето им от последните не може да му се вмени във вина. Твърди също, че непредставянето на документи от страна на доставчиците в никакъв случай не може да се тълкува като доказана липса на доставка и от там като липса на реално направен разход. Моли за отмяна на РА в оспорената му част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново, чрез процесуалните си представители оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт и моли жалбата да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в потвърдителното решение на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес, в размер на 6 438,67 евро, съгласно представен списък. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: На „ПАРИС“ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството за корпоративен данък /КД/ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000424003661-020-001/24.07.2024 г. (връчена по електронен път на 05.08.2024 г.), изменена със ЗИЗВР № Р-04000424003661-020-002/04.11.2024 г. и ЗИЗВР № Р-04000424003661-020-003/02.12.2024 г., и трите издадени от Б. И. Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – В. Търново. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000424003661-092-001/24.01.2025 г., срещу който ревизираното лице не е подало възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000424003661-091-001/21.02.2025 г. от Б. И. Б., на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и М. С. В., на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. С РА за ревизирания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 176 534,16 лв. и лихви в размер на 43 447,42 лв. Посочените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 51/09.05.2025 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново е отменил РА № Р-04000424003661-091-001/21.02.2025г., в частта, в която са установени допълнително задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. общо в размер на 17 407,74 лв. (157,48 лв. за 2021 г. и 17 250,26 лв. за 2022 г.) и лихви в размер на 4 000,03 лв. (116,30 лв. за 2021 г. и 3 883,73 лв. за 2022 г.), и е потвърдил РА в останалата част, в която за периода 01.01.2021г. до 31.12.2022г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък общо в размер на 159 126,42 лв. (33 100,65 лв. за 2021 г. и 126 025,77 лв. за 2022 г.) и лихви в размер на 39 447,39 лв. (11 057,67 лв. за 2021 г. и 28 389,72 лв. за 2022 г.). Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на дружеството на 04.06.2025г. РА е оспорен в потвърдената си част пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез деловодството на ответника на 16.06.2025 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство. В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт, включително и 1 бр. диск. Представени са и доказателства за законоустановеното отсъствие на директора на ТД на НАП - Велико Търново, както и данни за ползваната статистическа информация на БНБ, въз основа на която е увеличен финансовият резултат за 2022 г. на „ПАРИС“ ЕООД. От процесуалния представител на ответника е извършено оспорване на истинността – автентичността на всички положени подписи на подробно посочени документи, като с определение от 01.10.2025 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК и е разпределил доказателствената тежест между страните. По делото е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, назначена по искане на жалбоподателя. Вещото лице е направило изводи, че в представените оспорени документи единствено подписите, положени от името на „Иванов Метал“ ЕООД не са на управителя на дружеството. По отношение на подписите, положени от името на „МОНДИ“ ЕООД, „Теди Стил 2007“ ЕООД и „ПАРИС“ ЕООД вещото лице е потвърдило, че същите са положени от управителите на съответните дружества. Във връзка с направено от процесуалния представител на жалбоподателя оспорване на подписите на електронните документи, част от административната преписка, служебно е назначена съдебно компютърно-техническа експертиза, заключението, по която е прието без оспорване от страните. Вещото лице е установило, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, които се основават на квалифицирани удостоверения за КЕП по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и отговорят на изискванията им. Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане и за изменение на ревизията също са издадени от компетентен орган, съгласно приложената Заповед № 688/25.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново /издадена при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра/, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е положена заверка „Сверено с електронен документ“. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от заключението на СКТЕ по безспорен начин се установява, че представените електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Ревизионния доклад е издаден извън предвидения в чл.117, ал.1 от ДОПК срок, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като срокът по чл.117, ал.1 е инструктивен и неговото неспазване не може да доведе до резултати, различни от констатираните в акта. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА. Наведените в жалбата възражения за процесуална незаконосъобразност на оспорения РА поради неосигуряване на възможност за подаване на възражение срещу констатациите в ревизионния доклад, съдът намира за неоснователни. Видно от приложеното в административната преписка удостоверение за връчване /папка 1, л.62/ е, че ревизионният доклад е бил надлежно връчен на ревизирания субект по електронен път на 24.01.2025г., от който момент за него е възникнала възможността по чл.117, ал.5 от ДОПК да депозира възражение. Следователно законово предвидената възможност за защита е била реално осигурена, но не е била упражнена, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение. По материалната законосъобразност на акта: С РА, в потвърдената от решаващия орган част, при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл. 122 от ДОПК, на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. общо в размер на 159 126,42 лв. (33 100,65 лв. за 2021 г. и 126 025,77 лв. за 2022 г.) и лихви в размер на 39 447,39 лв. (11 057,67 лв. за 2021 г. и 28 389,72 лв. за 2022 г.) От жалбоподателя в хода на настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ № Р-04000424003661-040-001/09.09.2024г. са изискани оборотна ведомост, главна книга и инвентарна книга на дружеството за 2021 г. и 2022 г.; регистри на счетоводни сметки от гр. 15 (Получени заеми) и счетоводна сметка 621 „Разходи за лихви“; справки и счетоводни регистри, от които да е видно с кои суми е увеличен/намален финансовия резултат за 2021 г. и 2022 г. по ГДД по чл.92 от ЗКПО; договори за заеми, касаещи ревизираните периоди; писмено обяснение относно свързаност с лицето М. В. Т.. В отговор на връченото му искане, с придружително писмо (папка 1, л.133 от преписката) ревизираното лице е представило по електронен път копия на документи, в т.ч.: оборотна ведомост и главна книга на „ПАРИС“ ЕООД за 2021 г. и 2022 г.; хронологични регистри, касаещи сметки 621 и 498 за 2021 г. и 2022 г.; Договор за паричен заем от 20.06.2021 г. с „МОНДИ“ ЕООД и квитанции към приходни касови ордери. С последващо ИПДПОЗЛ № Р-04000424003661-040-002/05.12.2024 г. от дружеството са изискани договор за предоставен заем на „ТЕРА АГРО 2013" ЕООД; договори за авансови плащания от „ТиТ Дистрибушън" ЕООД и „Хикс Агро“ ЕООД по издадени фактури от „ПАРИС“ ЕООД с предмет авансови плащания за ревизирания период; документи за основанието, на което е издадено кредитно известие № 100000130/22.07.2022 г. към „ТиТ Дистрибушън“ ЕООД; справки по образец №1-5. В отговор с придружително писмо (папка 1, л.156) са представени по електронен път Договор за паричен заем, сключен между „ПАРИС“ ЕООД и „ТЕРА АГРО 2013“ ЕООД, както и справки по образец. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя - „ВАНЕ Т.“ ЕООД и „СФ ПАРК“ ЕООД, и на клиента „ТиТ Дистрибушън“ ЕООД, приключили съответно с издаването на ПИНП №П-22221024181232-141-001/29.11.2024г., ПИНП №П-16001624181739-141-001/27.11.2024г. и ПИНП №П-32003224176116-141-001/16.12.2024г., като от дружествата не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно фактурираните към и от „ПАРИС“ ЕООД доставки. Насрещна проверка е извършена и на „ЗАХАРНИ ЗАВОДИ“ АД, в качеството на клиент на „ПАРИС“ ЕООД, документирана с ПИНП №П-290029241766119-141-001/25.10.2024г. При извършената насрещна проверка от дружеството са изискани копия на конкретно посочени фактури с доставчик и клиент „ПАРИС“ ЕООД, както и всички придружаващи фактурите документи. В отговор с писмо (папка 1, л.202) от дружеството са представени заверени копия на изисканите фактури, както и придружаващите ги документи, в т.ч. протоколи по чл.117, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници и др. С Протоколи № Р-04000424003661-ППД-001/16.10.2024 г. /папка 2, л.1-л.7/, № Р-04000424003661-ППД-002/16.10.2024 г./ папка 2, л.95-л.96/ и № Р-04000424003661-ППД-003/17.10.2024 г. /папка 2, л.175-л.177/ са приобщени доказателства, събрани при предходни производства на „ВАНЕ Т.“ ЕООД и на „СФ ПАРК“ ЕООД, завършили съответно с Протокол № П-22221022231243-073-001/16.03.2023 г., Протокол № П-16001623046656-073-001/16.11.2023 г. и Протокол № П-16001623203453-073-001/29.04.2024 г., в т.ч. протоколи за извършени насрещни проверки на „ПАРИС“ ЕООД, на „МОНДИ“ ЕООД и на А. С. Б., както и събрани доказателства при тези проверки. С Протокол № Р-04000424003661-ППД-004/24.10.2024 г. /папка 2, л.293-л.304/ към настоящото ревизионно производство е приобщен и Протокол за извършена насрещна проверка на „И. МЕТАЛ“ ЕООД и доказателства към него, а с Протокол № Р-04000424003661-ППД-005/02.12.2024 г. /папка 3, л.1-л.4/ – Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства № П-04000423203102-073-001/26.06.2024 г., свързани с „ПАРИС“ ЕООД и събраните в хода на същата доказателства. Извършена е и проверка в счетоводството на ревизираното лице, за което е съставен Протокол сер. АА № 2018723/28.11.2024 г./папка 1, л.168-л.186/. В хода на тази проверка са събрани счетоводни регистри на дружеството за ревизирания период, в т.ч. такива, касаещи сметка 402 „Доставчици по аванси“, сметка 412 „Клиенти по аванси“, сметка 498/3 „МОНДИ“ ЕООД, сметка 501 „Каса в левове", справки за формиране на средно-претеглена цена и изписване на СМЗ. Събрано е и копие на Протокол за доброволно предаване от 28.05.2024г. на Окръжна прокуратура – Велико Търново, съгласно който от А. М. К. – счетоводител по граждански договор на „ПАРИС“ ЕООД, са предадени оригинални документи и счетоводни регистри на „ПАРИС“ ЕООД и на „МОНДИ“ ЕООД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. С Протокол сер. АА № 2018729/27.12.2024 г. /папка 1, л.79-л.129/ е присъединен Протокол от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с „МОНДИ“ ЕООД № П-22221423204380-073-001/25.04.2024 г. След анализ на представените от ревизираното дружество документи и събраните и присъединени такива в хода на ревизията, от извършените насрещни проверки, както и проверки на контролни органи, органът по приходите е достигнал до извода, че през 2021г. и 2022г. жалбоподателят е отчел разходи по фактури, издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД, „СФ ПАРК“ ЕООД, „МОНДИ“ ЕООД, „И. МЕТАЛ“ ЕООД и „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД които документално са оформени, като закупени стоки от посочените доставчици, но които не отразяват извършването на реални стопански операции. Отделно от това е установено, че за ревизирания период жалбоподателят е предоставил в заем парични средства, във връзка с което не са отчетени приходи от лихви, както и че е налице неоснователно издадено кредитно известие към фактура на „Тит Дистрибушън“ ЕООД предвид наличието на невърнат аванс. С оглед на това органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т. 2 и т.3 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и доходи и в счетоводството са използвани неистински документи или такива с невярно съдържание. В тази връзка е изготвено и връчено по електронен път Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № Р-04000424003661-113-001/05.12.2024 г., с което ревизираното дружество е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Едновременно с това на жалбоподателя са връчени Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-04000424003661-139-001/02.12.2024 г., а с връченото ИПДПОЗЛ № Р-04000424003661-040-002/05.12.2024г. е изискано представянето и на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период, но такава попълнена декларация от жалбоподателя не е представена. Предвид установените в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, данъчните основи за облагане по ЗКПО за 2021 г. и 2022 г. са определени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като при определянето им органът по приходите е взел предвид относимите към жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т.2, т.З, т.4,т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т. 11, т.15 и т. 16 от ДОПК. Данъчните основи са определени като декларирания от дружеството финансов резултат за 2021г. и 2022г. е преобразуван в посока увеличение, като за 2021г. същият е увеличен със стойността на отчетените разходи по фактури, както следва: общо в размер на 309 838,28 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД; общо в размер на 4 012,80 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „МОНДИ“ ЕООД; общо в размер на 15 097,60 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД и в размер на 2 058,40 по 1 бр. фактура, издадена от „И. МЕТАЛ“ ЕООД, както и с неотчетените приходи от лихви по предоставен от жалбоподателя заем на „МОНДИ“ ЕООД в размер на 1 574,76 лв. За 2022г. декларирания от дружеството финансов резултат е увеличен със стойността на отчетените разходи по фактури – общо в размер на 966 100 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД; общо в размер на 348 011 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „СФ ПАРК“ ЕООД и в размер на 1 000,60 лв. по 1 бр. фактура, издадена от „МОНДИ“ ЕООД, както и с неотчетените приходи от лихви по предоставен от жалбоподателя заем на „МОНДИ“ ЕООД в размер на 3 840,90 лв. и със сумата от 160 000 лв. - прикрит приход от невърнат аванс. Така за 2021 г. данъчната основа е определена в размер на 335 060,77 лв., върху която е приложен размерът на данъчната ставка, визиран в чл. 20 от ЗКПО, и е установен дължим корпоративен данък в размер на 33 506,08 лв., като след приспадане на декларирания данък, респективно направените от ревизираното дружество вноски, е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 33 258,13 лв. и лихви в размер на 11 173,97 лв. За 2022 г. данъчната основа е определена в размер на 1 432 760,35 лв., върху която на основание чл.20 от ЗКПО е определен корпоративен данък в размер на 143 276,03 лв. и лихви в размер на 32 273,45 лв. В хода на административното обжалване, директорът на ДОДОП е приел, че неправилно финансовия резултат на дружеството е увеличен със сума в размер на 9 033,10 лв. по фактура за покупка на пшеница № 53/22.02.2023 г., издадена от „СФ ПАРК" ЕООД, тъй като същата касае следващия период - 2023 г., който не е в обхвата на ревизията и не е оказала влияние върху финансовия резултат за ревизирания период 2022 г., който е коригиран при ревизията. Намерил е за неправилно и увеличението на финансовия резултат за 2022г. със сумата от 160 000 лв. – невърнат аванс, тъй като не е доказано, че процесните парични средства са задържани от ревизираното дружество. По отношение на увеличението на финансовия резултат със стойността на неотчетените приходи от лихви, решаващият орган е приел, че размерът им е неправилно определен, тъй като не е използвана дори статистическата информация на БНБ. Предвид това, извършените от ревизията увеличения са намалени за 2021г. със сумата от 1 574,76 лв., представляваща приходи от лихви, а за 2022г. – със сумата от 9 033,10 лв. по фактура за покупка на пшеница № 53/22.02.2023 г., издадена от „СФ ПАРК" ЕООД; със сумата от 3 469,56 лв., представляваща приходи от лихви и със сумата в размер на 160 000 лв. - неотчетен приход от невърнат аванс. В резултат на това, определените от органите по приходите задължения за корпоративен данък за 2021г. и 2022г. са редуцирани, като за 2021г. е определено задължение за корпоративен данък в размер на 33 100,65 лв. и лихви в размер на 11 057,67 лв., а за 2022г. – 126 025,77 лв. и лихви в размер на 28 389,72 лв. Настоящият състав на съда споделя тези фактически и правни изводи, поради следните съображения: Както вече беше посочено по-горе, органите по приходите са установили, че през 2021г. и 2022г. жалбоподателят е отчел в счетоводството си фактури за покупки на стоки (слънчоглед, пшеница, рапица и др.) и услуги, в т.ч. 10 бр. фактури, издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД; 3 бр. фактури, издадени „СФ ПАРК“ ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от „МОНДИ“ ЕООД; 1 бр. фактура, издадена от „И. МЕТАЛ“ ЕООД и 2 бр. фактури, издадени от „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД, за които обаче нито от доставчиците, нито от получателя са представени доказателства за реалното им получаване. Констатирали са също, че стоките, фактурирани от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД и „СФ ПАРК“ ЕООД, впоследствие са продадени от жалбоподателя на „Тит Трейдинг Къмпани“ ЕООД с ЕИК 206523664, на „ТиТ Дистрибушън“ ЕООД с ЕИК 204396862 и на „ХИКС АГРО" ЕООД с ЕИК 127021660, като за определени фактури за продажба – фактура № 1000000122/26.05.2022 г. и фактура № 1000000125/30.06.2022 г. на „ТиТ Дистрибушън“ ЕООД, е установено несъответствие в датите на издаване и датите на покупка по съответните фактури. Предвид така установеното органите по приходите са приели, че фактурите, издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД, „СФ ПАРК“ ЕООД, „МОНДИ“ ЕООД „И. МЕТАЛ“ ЕООД и „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД не отразяват извършването на реални стопански операции и са увеличили финансовия резултат на жалбоподателя за 2021г. и 2022г. с отчетените разходи по тези фактури. По отношение на фактурите с издатели „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД и „СФ ПАРК“ ЕООД: В хода на ревизията е установено, че през 2021г. и 2022г. в счетоводството на жалбоподателя са отчетени 10 бр. фактури за покупка на стоки (слънчоглед, царевица, пшеница и рапица), издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД и 3 бр. фактури за покупка на стоки (пшеница), издадени от „СФ ПАРК“ ЕООД. За обосноваване на доставките по процесните фактури, от страна на жалбоподателя в отговор на връченото при предхождаща ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства ИПДПОЗЛ № П-04000423203102-040-001/28.11.2023 г., приобщено с Протокол № Р-04000424003661-ППД-005/02.12.2024 г. /папка 3, л.1-4/, са представени единствено копия на процесните фактури, протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, справки за стоков поток и за превоз на стоки, извлечения за счетоводно отразяване на фактурите, документи за плащания, както и писмени обяснения от управителя на дружеството. Не са представени обаче приемо-предавателни протоколи за удостоверяване на фактическото предаване/приемане на стоките, за товарене, транспортиране и разтоварване на стоките, както и други документи, съпътстващи доставките на стоки. Такива не са представени и от доставчиците „ВАНЕ Т.“ ЕООД и „СФ ПАРК“ ЕООД, както при извършените им в хода на настоящото ревизионно производство насрещни проверки, документирани с ПИНП №П-22221024181232-141-001/29.11.2024г. и ПИНП №П-16001624181739-141-001/27.11.2024г. /папка 1, л.220-л.232/, така и при извършените такива в хода на предходни ПУФО на жалбоподателя, документирани съответно с ПИНП № П-22221024019699-141-001/15.03.2024г. /папка 3, л.115-118/ и ПИНП № П-16001624053971-141-001/26.04.2024г. /папка 3, л.175-л.177/. При това положение неустановено остава предаването, респ. получавато на стоките по процесните фактури между жалбоподателя и доставчиците. Допълнително, по отношение на доставчика „ВАНЕ Т.“ ЕООД е установено, че е дерегистрирано по ЗДДС от 26.09.2022 г., част от процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, а за двамата доставчици е установено, че не са разполагали с наети лица и не са подавали финансови отчети. Това обстоятелство, заедно с липсата на представени доказателства за наличие на активи, складови бази или друга материално-техническа обезпеченост, поставя под сериозно съмнение реалната възможност на тези дружества да осъществят доставки в твърдения обем. Нещо повече, от наличните по делото доказателства не се установява и наличието на плащане по фактурите, издадени от „СФ ПАРК“ ЕООД, доколкото в представените от жалбоподателя при предхождащата ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с тези фактури копия на вносни бележки /папка 4, л.29/ като вносител е посочено различно от дружеството лице, а именно лицето А. С. Б.. Посоченото лице обаче не е законен представител на дружеството-жалбоподател, като не се установява и да е надлежно упълномощено лице от същото за извършване на плащания от името и за сметка на дружеството. В този смисъл от страна на жалбоподателя не са представени пълномощни или други доказателства, от които да се установи правна или фактическа връзка между посоченото физическо лице и дружеството, както и основание за извършване на плащанията по процесните фактури. Доказателства от вида на процесните не са представени и от въпросното физическо лице при извършената му в хода на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства на „СФ ПАРК“ ЕООД насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22221923128946-141-001/25.07.2023 г. /папка 2, л.118/. При тази проверка Б. не е открита и проверена, съответно не е представила изисканите писмени обяснения и документи. Предвид това не се установява наличието на връзка между плащанията и процесните фактури. При тази доказателствена обстановка се налага изводът, че единствената налична следа за доставка на процесните стоки са представените от ревизираното лице фактури и счетоводни справки /извлечения/ за отчитането им като разходи за 2021г. и 2022г. Фактурите обаче нямат прехвърлително действие и сами по себе си не са доказателство за прехвърляне на собствеността и съответно – основание за настъпване на данъчно събитие, ако не отразяват реални доставки. Същевременно, недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за задълженото лице както по отношение на преките, така и по отношение на косвените данъци. При родово определени вещи, каквито безспорно са процесните стоки, прехвърлянето на правото на собственост или на разпореждане като собственик се осъществява чрез тяхното предаване, отделяне или отграничаване по друг начин. Доказването на предаването им от продавача на купувача е необходимо, тъй като чрез него вещите се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността /правото на разпореждане върху стоките/, т.е. фактическото преминаване на стоката в патримониума на „ПАРИС“ ЕООД именно от тези доставчици. Такова предаване обаче не се установява в случая. Предвид изложеното, законосъобразно приходната администрация е приложила чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно който, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. След като в настоящото производство не е доказано, че фактурираните стоки са реално доставени, то не е налице правно основание за отразяване на разходите по тези фактури за данъчни цели. Доколкото фактурите не обективират реално извършени доставки на стоки, а осчетоводяването им рефлектира върху определянето на финансовия резултат за съответния данъчен период, то е налице отклонение от данъчно облагане, като същевременно липсва съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурата и действителната стопанска операция. Действително ЗКПО не анализира доставките, които са предмет на облагане по ЗДДС, а разходите и приходите, но и този закон държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които се признават съответните разходи и приходи. Фактурирането на разходи за стоки, които реално не са получени, или за които липсват съответните първични счетоводни документи, представлява сключване на сделки с цел отклонение от данъчното облагане – хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, според която когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Предвид горното, сделките, за които са издадени спорните фактури от „ВАНЕ Т." ЕООД и „СФ ПАРК" ЕООД през ревизирания период не отразяват реално извършени стопански операции, поради което тези фактури не могат да се приемат за годни доказателства за целите на данъчното облагане. Това от своя страна налага да бъде коригиран финансовия резултат на дружеството в посока увеличение за съответните периоди, с размера на отчетените по въпросните фактури разходи. По този начин законосъобразно е отстранено влиянието на тези разходи върху финансовия резултат на жалбоподателя, тъй като посочените действия – приспадане на разходи по фактура за сделка, по която липсва реална доставка от издателя на същата фактура, правилно се квалифицира като сключване на сделка при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, защото не могат да се признават разходи към определен доставчик, срещу които липсва насрещна престация. При това положение, правилно счетоводният финансов резултат на жалбоподателя за 2021г. и 2022 г. е преобразуван в увеличение със сумите на отчетените разходи по фактурите, издадени от „ВАНЕ ТАСЕФ“ ЕООД и „СФ ПАРК“ ЕООД. Относно фактурите с издател „МОНДИ“ ЕООД: Установено е, че през ревизирания период жалбоподателят е отчел в счетоводството си 3 бр. фактури с предмет - аванс и транспортни услуги, издадени от „МОНДИ“ ЕООД. По отношение на тези доставки от страна на жалбоподателя освен въпросните фактури са представени справки за извозени количества пшеница и товарителници, без да са ангажирани други съпътстващи документи, удостоверяващи действителното извършване на фактурираните услуги. Не са представени пътни листи, пътни книжки или други аналогични документи, съдържащи данни за маршрутите, изминатите километри и разхода на гориво, както и фактури за закупено такова. Такива доказателства не са представени и от доставчика „МОНДИ“ ЕООД при извършената в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства на жалбоподателя насрещна проверка, приключила с ПИНП № П-22221424061141-141-001/19.04.2024 г. /папка 3, л.91-114/. В рамките на тази проверка от управителя на „МОНДИ“ ЕООД е депозирана единствено декларация, съгласно която всички първични счетоводни документи за периода от 01.01.2021 г. до 09.03.2024 г. са иззети във връзка с досъдебно производство и поради това не могат да бъдат представени, включително транспортни документи. Следователно, както от страна на доставчика, така и от страна на получателя, не са представени обективни доказателства за реалното извършване на процесните услуги. Извън горното следва да се отбележи, че в представените от жалбоподателя документи към фактура №370/18.08.2021г. са налице съществени несъответствия между периода, през който според представените справки са извършени транспортните услуги (02.07.2021 г. – 20.07.2021 г.), датата на издаване на самата фактура и моментите на придобиване на моторните превозни средства, за които се твърди, че са използвани при извършване на превозите. Така например според приложената справка за извозени количества /папка 4, л.82-гръб/, транспортна услуга превоз на пшеница по направление Свищов – Горна Оряховица от 12.07.2021г. и от 15.07.2021г., и транспортна услуга превоз на пшеница по направление Милковица – Горна Оряховица от 15.07.2021г. са извършени с МПС рег. №[рег. номер], а транспортна услуга превоз на пшеница по направление Милковица – Горна Оряховица от 15.07.2021г. и по направление Свищов – Горна Оряховица от 13.07.2021г. и от 15.07.2021г. са извършени с МПС рег. №[рег. номер]. При извършена справка в регистъра на регистрираните автомобили в КАТ обаче е установено, че„МОНДИ“ ЕООД е придобило собствеността върху МПС рег. №••• едва на 12.08.2021г., а върху МПС рег. №[рег. номер] – на от 26.08.2021г., т.е. след периода, през който се твърди, че са извършени съответните транспортни услуги. Това обстоятелство обективно изключва възможността дружеството да е осъществило превози с тези моторни превозни средства в посочения период. В същата насока са и писмените обяснения на управителя на „ПАРИС“ ЕООД, дадени в хода на предхождаща ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства /папка 4, л.4/, съгласно които транспортът на стоките е извършван от външни транспортни фирми, сред които обаче „МОНДИ“ ЕООД не е посочено. Настоящият състав отчита, че подписите, съдържащи се в част от представените от жалбоподателя документи, са положени от управителите на съответните дружества, което е потвърдено от заключението по съдебно-графическата експетиза. Това обстоятелство обаче не променя извода за липса на реалност на доставките, доколкото установяването на авторството на подписите доказва единствено формалното съставяне и подписване на документите, но не и действителното извършване на отразените в тях стопански операции. С оглед на горното правилно органите по приходите са приели, че процесните транспортни услуги, фактурирани от „МОНДИ“ ЕООД не са доказани като реално извършени. При това положение отчетените от „ПАРИС“ ЕООД разходи по посочените фактури не са документално обосновани и не следва да се признават за данъчни цели. Ето защо законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата на отчетените разходи по тези фактури. Относно фактурата с издател „И. МЕТАЛ“ ЕООД: През 2021г. жалбоподателят е отчел в счетоводството си 1 бр. фактура за доставка на стока (пшеница), издадена от „И. МЕТАЛ“ ЕООД. По отношение на тази доставка жалбоподателят, в отговор на връченото при предхождаща ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства ИПДПОЗЛ № П-04000423203102-040-001/28.11.2023г., освен посочената фактура, е представил и квитанция към ПКО от 12.07.2021 г., приемо-предавателен протокол и пътно-прехвърлителна разписка /папка 4, л.68-л.70/. Аналогични документи са представени и от „И. МЕТАЛ“ ЕООД, в отговор на връченото му при извършена при предходно производство насрещна проверка ИПДПОЗЛ № П22221424060089-040-001/27.03.2024г. /папка 3, л.124 и л.125/. В хода на настоящото производство истинността на подписите, положени в приемо-предавателния протокол и пътно-прехвърлителната разписка, беше оспорена от процесуалния представител на ответника, във връзка с което оспорване по делото беше открито производство на основание чл. 193, ал.1 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а по искане на жалбоподателя беше назначена съдебно-графическа експертиза. Според заключението на същата подписите, положени от името на „И. МЕТАЛ“ ЕООД, не са на управителя на дружеството. Независимо от горното обаче, съдът намира, че посочените документи не следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като преценката на тяхното съдържание не е обусловена от качеството на лицето, което ги е подписало. В случая документите са представени както от жалбоподателя, така и от доставчика „И. МЕТАЛ“ ЕООД, поради което е очевидно, че и двете страни по сделката не са се противопоставили на изпълнението й и са приели същото. При това положение, съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ, оспорването на автентичността на подписите се явява безпредметно. Централният доказателствен въпрос по делото обаче остава този за верността на съдържанието на представените документи, която следва да бъде преценена в съвкупност с останалите събрани доказателства по делото. В тази връзка съдът констатира, че според отразяванията в горепосочените документи, пшеницата по процесната фактура е превозена на 11.07.2021г. с МПС с рег. № [рег. номер], собственост „МОНДИ“ ЕООД, а като шофьор е посочено лицето Н. В.. Посочените данни обаче не са достатъчни да установят действително осъществен транспорт и реално предаване на стоката. В представените документи не са индивидуализирани по безспорен начин мястото на натоварване и мястото на разтоварване на стоката, както и лицата, осъществили фактическото й предаване и приемане. Липсват и данни относно конкретната организация на транспорта, като не са представени договор или заявка за превоз, пътен лист, товарителница или други релевантни доказателства, от които да се установи реалното използване на посоченото моторно превозно средство и извършването на превоза на конкретната дата. Извън горното следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява и, че при извършена при предходно производство проверка управителят на „И. МЕТАЛ“ ЕООД е представил писмена декларация /папка3, л.122/, в която е заявил, че към момента на проверката дружеството не извършва търговска дейност и не разполага със складови помещения или други обекти за съхранение на стоки. Установено е също, че през 2020г. и 2021г. дружеството не е декларирало покупки, има отчетена само една продажба, която е към „ПАРИС“ ЕООД, не разполага с наети лица по трудови правоотношения и не притежава дълготрайни материални активи. Тези обстоятелства от своя страна обосновават извод за липса на необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на твърдяната доставка. По отношение на произхода на стоката, предмет на процесната доставка, в отговор на връчено ИПДПОТЛ №0400042323102-041-005/15.05.2024г., „И. МЕТАЛ“ ЕООД е представил единствено фактура за покупка № 14/16.01.2019 г. за 36,18 т. пшеница реколта 2018 г., издадена от „Марица Трейд Агро" ЕООД, заедно с договор за покупко-продажба от 12.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 16.01.2019 г. и кантарна бележка от 12.01.2019 г. /папка 3, л.59-л.61/. Видно от въпросните документи е обаче, че същите касаят сделка, осъществена повече от две години преди процесния период, като по делото липсват доказателства относно съхранението на тази стока, наличието й към 2021г., извършен транспорт, както и реално плащане по тази покупка. Не са налице и данни, които да установяват идентичност между стоката по тази покупка и стоката, предмет на процесната доставка. Предвид изложеното, съдът намира, че правилно органите по приходите са приели, че не е налице реално извършена доставка по процесната фактура и правилно са увеличили финансовия резултат на дружеството с отчетените по нея разходи. Относно фактурите с издател „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД: През 2021г. жалбоподателят е отчел в счетоводството си 2 бр. фактури за доставка на стока (пшеница), издадени от „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД. Във връзка с така декларираните доставки от жалбоподателя при предхождаща ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства ИПДПОЗЛ № П-04000423203102-040-001/28.11.2023г. са представени копия на процесните фактури, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, квитанции към ПКО от 14.07.2021 г. и от 16.07.2021 г., приемо-предавателни протоколи за доставките и два броя пътно-прехвърлителни разписки /папка 4, л.185-л.190/. Според представения приемо-предавателен протокол към фактура № 1699/14.07.2021 г. /папка 4, л.186-гръб/, пшеницата е превозена на 12.07.2021 г. с МПС с рег.№ [рег. номер], шофьор Ц. К., а към фактура № 1700/16.07.2021 г./папка 4, л.189-гръб/ - на 15.07.2021 г. с МПС с рег. № [рег. номер] и шофьор И. В.. Няма спор, че така посочените в приемо-предавателните протоколи автомобили са собственост на „МОНДИ“ ЕООД, но същевременно за същите, както беше посочено и по-горе, е установено, че са регистрирани съответно: на 26.08.2021г. - МПС рег. №[рег. номер] и на 12.08.2021г. - МПС рег. №[рег. номер], т.е. след датите, на които се твърди, че са извършени превозите на стоките по процесните фактури. Това обстоятелство обективно изключва възможността транспортът да е осъществен по начина и със средствата, посочени в приемо-предавателните протоколи, и поставя под съмнение реалното осъществяване на доставките, а фактът, че подписите във въпросните документи са автентични не обосновава противното. Извън горното следва да се отбележи, че според представената от управителя на „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД при извършената му насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-04000424059905-141-001/15.04.2024г., декларация /папка 3, л.132/, дружеството е разполагало със склад в гр. Свищов. Свищов (бивш ДАП), от който е натоварена пшеницата, а претеглянето е извършено на кантарите на крайния клиент „Захарни заводи“ АД гр. Горна Оряховица. В подкрепа на тези твърдения обаче не са представени никакви доказателства. Липсват договори за наем или документи за собственост на складови площи, кантарни бележки, документи за достъп до кантарни съоръжения или други първични счетоводни документи, удостоверяващи извършване на товаро-разтоварни и измервателни дейности. При това положение недоказана остава и материално-техническата обезпеченост на „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД за извършване на фактурираните доставки. По отношение на произхода на стоката, предмет на процесните доставки, в отговор на ИПДПОТЛ № П-04000423203102-041-004/15.05.2024 г., „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД е представило фактури за покупки № 52/26.08.2019 г. и № 56/27.08.2019 г., издадени от „А. елит 97“ ЕООД, договори, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки, от които се установява, че закупената от дружеството пшеница е реколта 2019г. В същото време предмет на последващите доставки, фактурирани от „ПАРИС“ ЕООД към „Захарни заводи“ АД с фактури № 1000000085/13.07.2021 г. и № 1000000086/16.07.2021 г., е пшеница реколта 2021 г. При липса на каквито и да било доказателства за съхранение на пшеницата за период от близо две години, както и при отсъствие на данни за наличие на складови площи, съоръжения и материално-техническа обезпеченост у „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД, този факт обосновано води до извода за липса на реална връзка между закупената от „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД през 2019г. стока и фактурираните през 2021г. доставки. Предвид изложеното настоящият състав намира, че реални доставки по процесните фактури не са налице. Следователно финансовият резултат на жалбоподателя правилно е увеличен с разходите, отразени по тези фактури, съгласно чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. По отношение на установените неотчетени приходи от лихви: Както бе посочено, в хода на ревизията е установено, че между жалбоподателя, в качеството му на заемодател, и „МОНДИ“ ЕООД – заемател, е сключен Договор за паричен заем от 20.06.2021г. за предоставяне на сумата от 200 000 лева и срок за погасяване до 20.06.2022г., като в изпълнение на същия през 2021г. жалбоподателят е предоставил парични средства от касата на „МОНДИ“ ЕООД общо в размер на 190 200 лв., част от които са възстановени/върнати на „ПАРИС“ ЕООД през 2022г. От представения договор за заем и заведеното от жалбоподателя счетоводство е установено, че при предоставянето на заема не е уговорена лихва и съответно не са отчетени приходи от лихви. Позовавайки се на т. 8. 2, б. "а" от Счетоводен стандарт 18 "Приходи", органите по приходите са приели, че въпреки липсата на договаряне такива лихви са дължими и вземайки предвид лихвен процент в размер на 2 % за 2021г. и 2022г. са определили размера на неотчетените приходи от лихви по процесния договор. С така определените приходи от лихви е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството. Този размер е редуциран в хода на административното обжалване на РА предвид неправилния подход на приходните органи при определяне на лихвения процент. Не се спори между страните, а и от представения договор (папка 1, л.135) се установява, че между жалбоподателя, в качеството му на заемодател, и „МОНДИ“ ЕООД – заемател, е сключен Договор за паричен заем от 20.06.2021г., по силата на който през ревизираните периоди са предоставени парични средства без да е уговорена лихва. Не се спори и относно размера на предоставените суми, датите на предоставянето им и на връщане на част от тях. Безспорно е установено и, че за времето на предоставяне на паричните средства като заем в счетоводството на „ПАРИС“ ЕООД няма начислявани и отчитани приходи от лихви. От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства във връзка с изясняване на правно релевантните факти, които биха дали основание да бъде направен друг извод. С оглед на това настоящият състав намира за обоснован извода на органите по приходите за наличие на хипотезата на чл. 16, ал.2, т.3 от ЗКПО. Съобразно посочената правна норма за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването и предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително и случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Очевидно е, че такива лихви за предоставения заем не са начислявани и такива приходи не са постъпвали в ревизираното дружество. След като това е така, правилно обосновано и законосъобразно, на основание чл. 16, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия счетоводен резултат на „ПАРИС“ ЕООД в увеличение със сумите, представляващи неотчетени приходи от лихви по предоставен от ревизираното лице заем. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК, поради което органите по приходите правилно са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на приетите по делото и събраните в хода на ревизията доказателства, настоящата съдебна инстанция приема, че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа за облагане. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая по делото са събрани доказателства както относно наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, така и относно критериите за определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което съдът приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с презумптивна истинност констатации в ревизионния акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 12 592,95 лв. съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, които превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлизат на 6 438,67 евро, съгласно защитения материален интерес. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Търново при ЦУ на НАП. По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът