Присъда № 46 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1018/2026 г.

МОТИВИ към присъда № 46 от 1.10.2026 г. по НОХД № 1018/2026 г., ПРС, НО, 6-ти състав

Пернишка районна прокуратура (ПРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №281/2025г. по описа на 02 РУ ОД МВР - гр. Перник, пр.пр. № 2483/2025г. по описа на РП-Перник, срещу В. Д. Д. с ЕГН: ••••••••••, роден на •••••••••••г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••, с ••••••• гражданство, с ••••• образование, •••••••••••, •••••••••••, длъжност и месторабота - „•••••••••••“ при •••••••• /бел. към момента на внасяне на обв. Акт, като към момента на постановяване на присъдата, подсъдимият е посочил друга длъжност, а именно- длъжност и месторабота - ••• на ••••••••••• С./, за престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. ал. 1, б.„б“ във вр. чл. 342, ал. 1, предл.III-то НК, а именно за това че на 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“, с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата – „Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1, пресичайки същата/, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Н. /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението»/, като деецът не е имал необходимата правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII от НПК /като следва да се посочи, че първоначално след проведеното по делото разпоредително заседание и разглеждане на въпросите по същото, то делото е било насрочено по общия ред, като след постъпване на молба от защитата, по която положителен отговор е било дадено и от частното обвинение, като по делото е било уважено в първото по делото осз искане за конституиране на пострадалия като частен обвинител по делото, като е поискано делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът в проведеното второ съдебно заседание и след изслушване отново становищата на страните, които са потвърдили желанието си за протичане на делото по реда на глава XXVII от НПК, в диференцирината процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, за което и прокурорът е дал положително становище, то съдът е прочел мотивирано протоколно определение, в което е посочил, че –„..Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Перник срещу подсъдимия В. Д. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. ал. 1, б.„б“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.В проведено на 30.07.2026г. разпоредително заседание по делото, с протоколно определение от същата дата, съдът е приел, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по общия ред и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание. В настоящото съдебно заседание, а и с депозираната по делото молба, подсъдимият/след проведена консултация със защитника си/, изрично заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и желае делото да бъде разгледано по реда на глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият изрично се съгласи да не се събират доказателства за признатите от него факти, каквото становище заяви пред съда и днес.

Защитникът на подсъдимия и подсъдимият поддържат

направеното искане, като заявява, че са налице законовите предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Адвокат Г. Т. от САК - повереник на частния обвинител Д. Н., не възразява срещу така направеното искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, каквото становище застъпва и в подадената пред съда молба рег.№ 27934/06.08.2026г.

Съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК при предварителното изслушване подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. В случая подсъдимият

недвусмислено и доброволно заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, като същевременно изрази съгласие да не се събират доказателства за тях. Изявлението е направено в присъствието на защитник, след като на подсъдимия са разяснени правата му и последиците от направеното признание.

Съгласно чл. 372, ал. 4 НПК, когато съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, той с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Именно тази законова предпоставка е налице в настоящия случай, като в случая всички страни по делото са изразили положително становище по протичане на делото по посочения ред, и по арг. На ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, съдът съобрази постулатите на посоченото ТР, и намира, че са налице положителните предпоставки за разглеждане на делото по посочения ред, като е видно, че съдът в предходно съдебно заседание само е насрочил делото по общия ред, но не е извършвал никакви действия в посочения смисъл и ход на съдебното следствие не е бил даван, поради което и няма пречка да се премине в производство по чл.371, т.2 НПК.

Обстоятелството, че преди настоящото съдебно заседание, съдът е постановил делото да бъде разгледано по общия ред, не представлява процесуална пречка за последващо прилагане на диференцираната процедура по ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК, доколкото към настоящия момент са налице изискуемите от закона предпоставки за това и съдебното следствие по общия ред не е започвало и ход на такова не е бил даван.

В този смисъл предходното определение, с което е определен редът за разглеждане на делото, следва да бъде отменено в частта, с която е прието делото да се разглежда по общия ред, тъй като с последващото изрично волеизявление на подсъдимия и останалите страни в процеса, е налице процесуална предпоставка за преминаване към особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Подобно разрешение съответства и на характера на производството по чл. 371, т. 2 НПК, при което законът предоставя на подсъдимия възможност, при наличието на установените предпоставки, да признае фактите от обвинителния акт и да се откаже от събирането на доказателства относно тези факти. Съдебната практика познава хипотези, при които производство, започнало по общия ред, впоследствие е трансформирано в производство по глава XXVII НПК, именно вследствие на направено от подсъдимия искане по чл. 371, т. 2 НПК. Следователно са налице както процесуалното волеизявление на подсъдимия, така и материалната предпоставка по чл. 372, ал. 4 НПК – направеното признание да се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на постановеното по-рано определение в частта, с която делото е насрочено и определено да бъде разгледано по общия ред, и за преминаване към разглеждане на делото по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.На основание чл. 370, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът..е отменил протоколно определение от 30.07.2026г. по НОХД № 01018/2026г. по описа на РС-Перник в частта, с която делото е насрочено за разглеждане по общия ред и е дал хода на съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.../. Следва да се подчертае, че при условията на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът с нарочно определение и съобразявайки разпоредбата на чл. 252 НПК, незабавно след провеждането на разпоредителното заседание и горепосочените действия, по делото и обсъждането на въпросите по чл. 248 от НПК, е пристъпил към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като възприел становищата на страните за разглеждане на делото по реда на тази процедура и счел, че са налице основанията за провеждането й. В този смисъл, съдебният състав се е произнесъл и с нарочно протоколно определение, с което е приел и че самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е посочил, че при постановяване на своята присъда, ще се ползва от същите, като е приел по делото и актуална справка за съдимост на подсъдимия, видно от която същият е •••••••••••.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият. Намира фактическата обстановка за изцяло изяснена. Сочи, в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните доказателства. Излага, че от събраните доказателства и доказателствени средства изцяло, напълно и безпротиворечиво кореспондират с направеното в съдебно заседание признание на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Всички събрани доказателства акцентира, че пресъздават и очертават напълно еднопосочно изнесената фактическа обстановка относно развилите се събития. Предвид и реда по който се разглежда делото, намира, че безспорно е установено, че на 05.07.2025г. подсъдимият е извършил деянието, в т.ч. с формата на вината, така както е описано дословно в обвинителния акт, поради което като такава, следва да бъде приета от съда фактическата обстановка. Несъмнено сочи, че това деяние представлява непредпазливо предизвикано ПТП довело до причиняването на две средни телесни повреди на пострадалия Д. А. Н.. Излага, че по делото единственият спорен момент, който се очертава, това е точната правна квалификация, а именно дали подсъдимият е бил неправоспособен, тоест налице е квалифициращо обстоятелство да бъде повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 пр.3-то от НК или е налице само основния състав на чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. Прокурорът поддържа становището така както е заявено в обвинителния акт, като застъпва тезата, че изтичането на срока на валидност на притежаваното от подсъдимия СУМПС се приравнява на липса на правоспособност. Допълва, че вярва на подсъдимия, че просто не е забелязал и е забравил, но обективното изтичане на срока се явява обективен факт, който е налице. Съобразно трайно установената съдебна практика изтичането на срока на валидност на СУМПС излага, че обуславя качеството на неправоспособност. Както вече е изтъквано сред основните аргументи за това, се явява обстоятелството, че подновяването на шофьорската книжка, не е само технически въпрос, свеждащ се до подаване на заявление. При

преиздаването на съответното свидетелство според прокурора е необходимо да бъдат удостоверено съществуването, запазването на определени годности у лицето от физически характер, а например за категория „С“ и от психически, които обстоятелства имат пряко отношение и към оценката за наличието на годност за управление на МПС. Поради това потвърждава визията изразена в изготвения обвинителен акт, че така извършеното деяние, следва да се квалифицира като престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 пр.3-то от НК и подсъдимия да бъде признат за виновен в неговото извършване. Относно оттегчаващи отговорността обстоятелства в случая сочи, че такива не са налице.

Смекчаващи отговорността обстоятелства изтъква, че има значителен брой, като излага, че безспорно подсъдимият има добри характеристични данни. Не е осъждан никога за нищо. След деянието е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия Д. Н.. От първият момент, включително пресъздаденото от разпита на свидетелите и до настоящия момент подсъдимия е проявил критично отношение и искрено съжаление за неволно и неумишлено предизвиканото ПТП. Безспорно е, че същият е трудово ангажиран. Смята, че може да се отчете и факта, че така възприетата квалификация липса на правоспособност се дължи всъщност на само пет годишния срок на издаване на СУМПС при положение, че такова обикновено се издава за 10 години. Смята,че съвкупността от тези обстоятелства позволява да се направи извод, че те са многобройни по своето естество и биха могли да обосноват налагането на наказание в най - ниския предел предвиден в закона, а именно да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, чието изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3/три/ години.

Към настоящият момент подсъдимият излага, че има валидно СУМПС, но предвид възприетата квалификация, че бил неправоспособен, приема, че не следва да му се налага наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като не е имал такова право към момента на извършване на деянието. Тъй като вече са върнати мотора и каската, като ВД остават три броя дискове, които да останат по делото и се съхраняват с него до унищожаването на същото. Направените разноски в размер на 1829,28 лв., чиято равностойност е 935,30€, следва да се възложат в тежест на подсъдимия, като съм извадил химическата експертиза на Д. Н., поради обстоятелството, че тя не касае подсъдимия.

Представителят на частния обвинител адвокат Т., в пледоарията си сочи, че като цяло е съгласен с изложеното от представителя на държавното обвинение, като единствено изразява несъгласие, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, не смята, че в случая това е така. Отчита, че следва на подсъдимия да бъде определено наказание към определения в закона минимум, тъй като основания за по - тежко наказание не са налице. Предвид изложеното, моли съда да определи такова. Относно останалите аргументи се солидализира с изложеното от прокурора.

Защитникът на подсъдимия- адв. Н., излага, че в случая предмет на спора по настоящото дело е очертан още в хода на ДП, където защитата е направила възражение при предявяване на материалите, относно правната квалификация на деянието, като на същото прокурорът е отговорил с постановление,в което е обяснил своята позиция, за да не приеме за основателни възраженията на защита. Сочи, че именно около този правен въпрос, се концентрира спорът и от двете страни, като защитата поддържа позицията, която е била заявена и в хода на ДП, въз основава на наличие в съдебната практика, в това число и на ТР №31 от далечната 1969г. и следващо значително по ново решение, което се позовава на разбирането изразено в ТР и то не е загубило своето значение и не е отменено и не е изоставено от практиката на Върховният съд, че се касае за правоспособен водач. Защитата сочи, че е извършила проверка и на цитираните решения в прокурорското постановление, от 17.04.2026г., относно отказа за промяна на правната квалификация на деянието, но сочи, че тези решения, разглеждат казуси, които са до известна степен по-различни от конкретно обсъждания и сочи, че спорът е друг и не касае административните последици от управление на МПС, с невалидно СУМПС, което не можело да бъде приравнено като деяние, като действие, което може да се обсъжда на плоскостта на квалифициращото обстоятелство от наказателно правна норма, като се застъпва, че не това е духът на закона. Излага и че дни след констатацията на изтеклия срок на СУМПС, а това е по време на констатиране на ПТП, подсъдимият се е сдобил с ново свидетелство, с което се опровергава хипотезата, че всъщност забавянето на подновяване на срока на действие на неговото свидетелство, може да се дължи на други обстоятелства, включително такива, които го правят негоден да притежава такова свидетелство.

Застъпва тезата, че по делото остава аналитичният спор на въпроса дали документа, който удостоверява правоспособност се приравнява на наличието на самата правоспособност, което се оспорва от защитата. Твърди, че правоспособността не се изгубва с отсъствието на писмен документ, който да я удостоверява, при положение,че са изпълнени всички предпоставки за нейното признаване на водачите. В този смисъл е защитната позиция, като се твърди че подсъдимият, не е загубил своята правоспособност, единствено се оказва като налично и констатирано административното нарушение, че той е управлявал, без да носи със себе си СУМПС, без да има такова СУМПС, което да отговаря на изискването на закона, поради което са налице всички условия за административно наказание и не повече. Излага, че издаването непосредствено след тази дата на годно свидетелство, с реално удостоверен срок, подкрепя виждането за смисъла и значението на констатираното нарушение по време на ПТП. Във всеки случай въпросът сочи, че е дискусионен. Излага на следващо място доводи относно добрите характеристични данни на подсъдимия, както и че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства относно личността на подсъдимия. Твърди, че същият по образование е юрист, има едно чисто минало като водач на МПС, за съдебното му минало просто няма какво друго да добави, тъй като неговата длъжност изисква безукорна чистота в съдебното му минало. Излага, че неговото субективно отношение и оценка към случилото се, нещо повечеповедението му за оказване на помощ на пострадалия непосредствено след произшествието, което е релевантно за квалификацията признак, също така говорела за една добросъвестност. Споделя напълно казаното от представителя на държавното обвинение относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и обръщам внимание върху възможността и едновременното наличие на предпоставки на диференцираната процедура, която и предпоставки за прилагането чл.55 от НК, да се наложи наказание под минимума и да се премине към именно тази възможност, да се наложи наказание при условията на чл.55 от НК. Подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник.

В дадената му възможност за последна дума на основание чл.297 от НПК подсъдимият сочи, че изразява благодарност към съда и страните за коректното отношение, и че искрено съжалява за така стеклите се обстоятелства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Д. Д., с ЕГН: ••••••••••, е роден на •••••••••••г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••, с ••••••• гражданство, с ••••• образование, •••••••••••, •••••••••••, длъжност и месторабота - „•••••••••••“ при ••••••••••• /бел. към момента на внасяне на обв. Акт, като към момента на постановяване на присъдата, подсъдимият е посочил друга длъжност, а именно- длъжност и месторабота - ••• на ••••••••••• С./,

Подсъдимият В. Д. Д. и св. Р. И. К., вечерта на дата 05.07.2025г., около 19:30ч., заедно с приятели, сред които и св. В., който имал имот в село Рударци, общ. Перник, където го посещавали приятели, сред които и подсъдимият и неговата съжителка- св. К., решили процесната вечер да отидат в град Перник, с автомобилите си, за да вечерят в ресторант „Александрия“, в кв. Даскалово, като при пристигане на място нямало свободни места за паркиране и докато св. В. изчаквал пред ресторанта и на тротоара, то подсъдимият Д., като водач на собствения му лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••, се опитвал да намери, къде да ситуира автомобила, като до него на предната седалка била св.- К.. Така същият вече на смрачаване, на дата 05.07.2025г., около 19:30ч., се намирал в гр. Перник, ул. „Д.Б.“, по която улица Д. управлявал собствения си лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“, с рег. № •••••••••••, последният в добро техническо състояние, бил оборудван със зимни гуми с ясно изразен грайфер в отлично състояние. Подсъдимият управлявал колата си с посока на движение от центъра на град Перник към квартал „Църква“, като когато мъжът достигнал дом номер ••• на същата улица, той вече имал намерение да паркира автомобила си, като се случило именно към този момент посоченото по-горе – липса на място за паркиране, като към този момент в този участък на улицата /в района пред дом номер •••/ пътната обстановка била следната, както е изложена и в обвинителния акт и съответна и на изготвената по делото САТЕ:

Пътното платно се състояло от две ленти за движение /по една във всяка посока/, като същите били разделени от непрекъсната осева бяла линия /тип „М 1/, която в този участък била ясно видима, макар и видно от снимките по делото, на места в тъмното да не може да се посочи, че се вижда напълно отчетливо. Ширината на цялото пътно платно била 10 метра, като от двете му страни били изградени бордюри и тротоари.

Самото пътно платно било съставено от едрозърнест асфалт, който бил в сухо състояние. По пътното платно се намирали „кръпки“ и неравности, без изкуствени неравности. Същото било почистено, т.е. по него нямало пясък или други подобни материали. В този участък от улицата нямало монтирани нито светофарни уредби, нито вертикални /или хоризонтални/ пътни знаци.

Тъй като от дясната страна на пътното платно, по посоката на движение нямало свободни места за паркиране, подсъдимият се огледал и забелязал, че такива се намират от неговата лява страна /т.е. откъм лентата на насрещно движещите се автомобили/. Поради тази причина той решил да паркира именно там, което налагало да навлезе в намиращата се в негово ляво пътна лента, като вместо да извърши обратен завой по-нататък по улицата, където, за разлика от този участък, не била поставена пътна маркировка тип „М1“, забраняваща пресичането й, респ. извършването на обратен завой, той преценил да направи това именно в този участък, като се огледал, но не забелязал да идват други превозни средства или участници в движението: в този момент подсъдимият В. Д. предприел извършване на маневра „обратен завой“, пресичайки осевата непрекъсната линия тип „М1“, респ. навлизайки в пътната лента на насрещно движещите се автомобили, като в същото това време именно във въпросната пътна лента, в която навлязъл с автомобила си подсъдимият, се движел пострадалият – св. Д. А. Н., управлявайки мотоциклет марка/модел „КТМ 8ХК“ /нерегистриран/ /с номер на рама •••••••••••/, като носел предпазна каска, но не и предпазно облекло. Св. Д. Н. се движел с посока на движение от квартал „Църква“ към центъра на град Перник, като бил сам на мотоциклета, като нямал СУМПС за управление на подобно моторно превозно средство, а самото то било „кросов“ мотор, поради което изначално не бил пригоден за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

В момента, в който управляваният от подсъдимият В. Д. лек автомобил достигнал на близо 0.4м. - 0.7м. от отсрещния бордюр, настъпил удар между него и мотоциклета, управляван от св. Д. Н., като подсъдимият видял как пострадалият преминал през предния капак на джипа, и паднал на около пет метра след това на асфалта, а каската му била изхвърчала на платното, като това било следствие на удара на мотора в дясната страна на джипа, като от кинетичната енергия, пострадалият „прехвърлил“ джипа и паднал.

Относно скоростите на джипа и кросовият мотор, видно от САТЕ, изготвена по делото, ведно със скици на произшествието и снимки / цветни такива, като на огледния албум същите са черно-бели/, е видно разположението на МПС-тата при удара /като същите не са били местени към идването на полицията/, както и в обстоятелствената част на експертизата е посочено, че навлезлият в съседната пътна лента лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“, се е движел със скорост от около 14км./ч., и е пресякъл траекторията на движение на мотоциклета марка/модел „КТМ SХR“, който в този момент се движел с около 33км./ч. Тъй като подсъдимият В. Д. предприел извършването на маневрата „обратен завой“ в момент, когато мотоциклетът вече се намирал на твърде малко разстояние, св. Д. Н. не успял да предприеме мерки за избягване на удара - той натиснал спирачката непосредствено преди да се удари в навлязлата в пътната му лента кола. При това задната му гума поднесла, в резултат на което св. Д. Н. се ударил с лявото си бедро в предната дясна част /в областта на предния десен калник/ на „Ленд Роувър“-а /като мотоциклетът също реализирал удар на същото място/. В резултат на значителната кинетична енергия св. Н. се отделил от мотоциклета и прелетял над предния капак на лекия автомобил, падайки на земята на около пет метра след мястото на съприкосновението. Непосредствено при настъпване на удара В. Д. също натиснал спирачката на управлявания от него автомобил, при което същият спрял и се установил в положение на покой.

Незабавно след тези събития подсъдимият В. Д. слязъл от „Ленд Роувър“-а и отишъл да провери състоянието на св. Д. Н. / съгласно посоченото в обв. Акт/, като там отишъл и св. В., който също оказал помощ на пострадалия, дал му вода и кърпички, и подложил чантичката си под главата му / показанията на св. В този см. Са на стр.39 гръб от ДП/, като преместил каската на тротоара, тъй-като била на средата на пътното платно. Последният се опитал да се изправи, но не могъл, поради което се отказал от по-нататъшни опити. За инцидента бил подаден сигнал до спешен телефон 112, като вече на място имало много хора и видно от изготвената аудио-техническа експертиза по делото, са подадени пет /стр. 262-279 от ДП/ сигнала от различни граждани на място, посочени в записите, онагледени в експертизата, които съобщават на тел 112 за ПТП-то и респ. бива изпратен екип на място, като на място пристигнали св. Д. С. и Б. А.. Същите заварили на място, автомобилът и моторът, които не били местени след настъпването на инцидента, както и подсъдимият, събралите се хора, и пострадалият, който бил в съзнание, седнал на тротоара, но имал болки в крака и кръв по лицето, като след изпратения екип, на Второ РУ - гр. Перник, пристигнала и Бърза помощ, за да транспортира пострадалия до болницата в града, откъдето впоследствие последният решил да отиде в болница „Пирогов“ в град С.. И на двамата водачи били направени тестове, за алкохол и наркотични вещества, като същите били отрицателни / като за пострадалия е била назначета и СХЕ- стр.524 и следв от ДП, от която се установява, че няма наличие на алкохол и упойващи вещества в кръвта/. Пострадалият Н., бил неправоспособен водач, като управлявал и нерегистриран мотор, които не е пригоден и за движение по републиканските пътища. Подсъдимият В. Д. се оказало при проверката, че е с изтекло СУМПС, като същият притежавал издадено му свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с придобити категории „В“ и „АМ“, но срокът на същото бил с валидност до 02.11.2020г. /бел. след като пред 2016 г, същия е заявил издаване на дубликат на СУМПС и мислел, че такова му е издадено за десет години, но същото било издадена за пет, и управлявал автомобила, със субективната убеденост, че има валидно СУМПС/, но към датата на инцидента- 05.07.2025г. последното било с изтекъл срок и не било подновено. Поради това СУМПС към тази дата се явявало невалидно, съгласно приетото от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, като при тези данни прокурорът в обвинителния акт е заключил, че подсъдимият В. Д. - неправоспособен водач на моторно превозно средство. / бел. като това е основният спорен въпрос по делото и същият е правен такъв, като фактите са безспорни и по него/.

Прокурорът в обвинителният акт, е приел, че междувременно подсъдимият В. Д. оказал на пострадалото момче помощ според

възможностите си: донесъл му вода и кърпички; поставил под главата му чантичка / бел. Като тези действия са извършени от св. В./; поставил обозначителен триъгълник на пътното платно с цел предотвратяване на нов инцидент; подал сигнала до полицията; помогнал за качването на св. Н. в пристигналата на място линейка /бел. такива данни са налице обаче в разпита на св. В. основно, и в разпита на подсъдимия, но като свидетел, които не може да се кредитират, взети в това му качество, а както е посочено в аудитехническата експертиза по делото, сигнал на 112 са подали четирима други граждани не подсъдимият, поради което и съдън не приложи приливигировият състав на 343а НК, като осъди подсъдимия по основния такъв, макар и изходът и при двата варианта да би бил приложение на чл.78а НК, тоест изходът от спора не би се променил/. По това време свидетелката К. се била отдалечила от инцидента, защото и станало лошо и решила да запали цигара, за да се успокои, поради което и последната не дава допълнителни данни за действията на лицата след ПТП-то, но за самото му настъпване сочи, че е видяла „момчето“ , когато вече е прелитало през предния капак на джипа.

Св. Д. Н. бил настанен в болница, а там в следващите дни на няколко пъти го посещавал подсъдимият В. Д., като активно се интересувал от състоянието му и му носел продукти, от които имал нужда, основно бонбони, вода и кръстословици, тъй-като последният не можел да се храни пълноценно.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, като в.л. Ч., подробно е обследвал в констативносъобразителната й част, целият набор от солидна медицинска документация по делото, представена от св. Н. за лечението на окото му, както и за счупената лява бедрена кост, в това число и оперативен протокол, епикризи и др, като в заключението на СМЕ е видно, че е било прието след обследване на този доказателствен материал, че: в резултат от гореописания пътен инцидент спрямо св. Д. Н. са били причинени следните травматични наранявания: диафизарно счупване на лявата бедрена кост /което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник /крак//“; и травма на структури на дясно око /което е реализирало медико-биологичния признак „трайно отслабване на зрението“/.

Изводите на тази експертиза, кореспондират и с приетата и кредитирана и от прокурора по делото авто-техническа експертиза, видно от заключението на която е приет, че причини за настъпването на пътнотранспортното произшествие са: 1/предприетото от Подсъдимият В. Д. В. Д. пресичане на ясно видимата надлъжна пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ - „М1“, респ. навлизането му в лентата за насрещно движещи се автомобили; и 2/ управлението от св. Д. Н. на мотоциклет, непригоден за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. При тази доказателствена съвкупност, прокурорът е приел, че подсъдимият В. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3. б. „а“ във вр. ал. 1,б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1. предл. III-то НК. за това, че:

На 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1. т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение; и чл. 63, ал. 2. т. 1 ог Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата – „Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата/, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Н. /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението»/, като деецът не е имал необходимата правоспособност за управление на моторно превозно средство, като и такова обвинение е внесъл в съда, като след предявяване на разследването и на двете страни, защитата е отправила възражение, че лицето водач на джипа, а именно подсъдимият Д., не е бил неправоспособен водач, по време на управление на автомобила, като книжката му е била с изтекъл срок, и незабавно подновена, с което позовавайки се на цитираната в протокола за предявяване на разследването съдебна практика, двамата защитници на подсъдимия, са твърдяли, че същият е правоспособен водач и са искали преквалификация на престъплението, за което техният подзащитен е бил привлечен към наказателна отговорност, като на тези им доводи и искания прокурорът е отговорил с Постановление от 17.4.2026 г., приложено по ДП, в което като е цитирал друга съдебна практика, е посочил, че не уважава искането, тъй-като счита, че към момента на деянието Д. е бил неправоспособен водач, и е внесъл в съда именно обвинение по посочения квалифициран състав, за което е бил привлечен като обвиняем и Д., с надлежно връчено му в присъствието на защитата, постановление за привличане в това му качество, като последният в разпита му като такъв не е дал обяснение по обвинението.

Представителят на държавното обвинение е приел, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимият В. Д. с непредпазливост като форма на вината.

Гореописаната фактическа обстановка и направените правни изводи се установяват по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: уведомление за образуване на ДП от 5.7.2025 г., постановление за привличане на обвиняем от 5.3.2026 г. -стр.3-4 от ДП, разпит на обвиняем -стр. 5 от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л. 14 - 28 от досъдебното производство/; определение №542 от 6.7.2025 г. на съда за одобряване на огледния протокол в частта за изземването -стр.13 от ДП, протоколи за разпити на свидетели – протокол за разпит на полицейски служители- Д. Е. С.- стр. 29 и 37 от досъдебното производство, протоколи за разпит на пострадалия Д. Н.- стр.32 и следв. и стр.40 от ДП, втори разпит от 13.8.2025 г., протоколи за разпит на св. Б. А.- стр.34 и 38 от ДП, протокол за разпит на св. Р. И. К.-стр. 36 от ДП, протоколи за разпит на св. П. Б. В.- стр.39 ДП- очевидец, справка от сектор ПП, относно подсъдимия и пострадалия, видно от която пострадалият Д. Н. е неправоспособен водач, а към 5.7.2025 г. подсъдимият Д. е със СУМПС с изтекъл срок на валидност, два броя справки - картон нарушител водач на подсъдимия Д.- видно от която същият е правоспособен водач след издържан изпит 4.2.1994 г/ стр 53 от ДП/ протокол №308 от същата дата, изд СУМПС ОТ 7.8.2000 Г., дубликат на СУМПС от 24.11.2016 г, издадено до 2.11.2020 г., подновено на 14.07.2025 г. , карта за мед преглед от 9.7.2025 г., заверено копие на АУАН Серия ОА с бл. № 731014/05.07.2025г. /л. 31/ и стр 32 от ДП; съдебна авто-техническа експертиза /л. 94 - 104/; съдебномедицинска експертиза /л. 109 - 117/; копия на медицински документи и протоколи за доброволно предаване, ведно с дискове /л. 125 - 132 и 134 - 242/; съдебно-химическа експертиза /л. 252 - 255/; аудиотехническа експертиза /л. 262 - 270/; справка от Дирекция „Национална система 112“ и диск /л. 274 - 275//; справки съдимост /л. 44 - 45/, като в хода на делото в съдебна фаза е приобщена актуална такава; справка от УИС на ПРБ /л. 93/; протоколи за предявяване на разследване и други.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК.

От страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

Тук следва да се посочи, че изобилна е съдебната практика по въпроса, че е възможно преминаване от общ ред в производството, което само е насрочено по посочения ред в съкратено такова, като не е бил даван ход на съдебното следствие въобще общ ред, както и че е напълно допустимо съдът, при разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 НПК, да достигне до различни правни изводи от тези, достигнати от прокурора и да преквалифицира деянието в по-леко такова, каквато е процесната хипотеза, каквито редица решение на Върховната съдебна инстанция са постановени през годините / като напр. Решение № 171 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 24/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова, където е посочено- „Дори и при особената процедура, предвидена в чл. 371, т. 2 от НПК съдът може да приеме, че деянието осъществява състав на по-леко наказуемо престъпление, респ. изобщо да не осъществява състав на престъпление, но това следва да намери ясно отражение, както в мотивите, така и в диспозитива на присъдата“/бел. спазени е от настоящата инстанция и при преминаване на делото по посочения ред и при постановяване на присъдата и мотивите/, РЕШЕНИЕ, № 204 от 08 април 2021 г. На Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение, постановено по наказателно дело № 853 по описа за 2020 г., Решение № 270 от 10.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 288/2026 г., II н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева и др/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият В. Д. Д.-роден на •••••••••••г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••, с ••••••• гражданство, с ••••• образование, •••••••••••, •••••••••••, длъжност и месторабота - ••• на ••••••••••• С., ЕГН: ••••••••••, от обективна страна е осъществил следното, а именно: на 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата - “Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата/, и причинил средна телесна повреда на Д. А. Н., ЕГН •••••••••• /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението“, като от субективна страна е реализирал деянието при форма на вина непредпазливост, като спорният по делото правен въпрос е сведен до обстоятелството, че прокурорът е повдигнал обвинение по квалифицирания състав на чл. 343. ал. 3. б. „а“ във вр ал. 1,б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1. предл. трето НК. за това, че:

На 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1. т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение; и чл. 63, ал. 2. т. 1 ог Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата - ..Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата/, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Н. /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението»/, като деецът не е имал необходимата правоспособност за управление на моторно превозно средство, тоест приел е, че подсъдимият е бил неправоспособен водач към момента на деянието. /бел. като съдът с крайния си съдебен акт, прие относно спорният въпрос по делото, че подсъдимият е бил правоспособен водач към момента на реализиране на ПТП-то, подробни доводи, за което ще изложи по-долу в своя съдебен акт/.

С постановената по делото, присъда, съдът е приел, че този квалифициращ признак не е налице в случая и само за него на основание чл.304 от НПК, е оправдал подсъдимия В. Д. Д., ЕГН: ••••••••••, относно квалифициращия признак по чл.343, ал.3, б. „а“ от НК, да е извършил горепосоченото деяние, без да е имал необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, като е преквалифицирал деянието по основния състав на цитирания член, а именно при горните обстоятелства да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал.1, предложение трето от НК, като вземайки предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и факта, че са налице всички положителни предпоставки за освобождаване на същия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно по реда на чл.78а НК, а именно -За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация за средна телесна повреда /изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005/. В същото време по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;

3. към процесната дата обвиняемият е ••••••••••• и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито са налице множество престъпления / арг. Ал 7 на същия член ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2010 г. гр.С., 21 октомври 2010 год. Върховният касационен съд на Република България, ОБЩОТО

СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ, макар и последното да

разглежда въпроса за продължаваното престъпление от мотивите му се изяснямат множество въпроси във връзка с приложението на чл.78а НК/.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което се явява по-благоприятно в случая от приложението на чл. 55 НК при условията на съкратено съдебно следствие, както пледира прокуратурата и защитата и респ. в рамките на закона по реда на 58а НК, и при индивидуализация по реда на чл 54 НК, както пледира повереника на частния обвинител, поради което и съдът приложени посочения институт, като по-долу относно вида и размера на наказанието, съдът следва да изложи допълнителни доводи в тази насока.

Преди да се спре в детайли на повдигнатото обвинение и преквалифициране от квалифицирания състав по основния такъв от страна на съда с присъдата, съдът намира, че следва да посочи, някои общи положения във връзка с този вид престъпни деяния, което има отношение и към изводите досежно правоспособността, респ. неправоспособността, а именно: по престъпния състав, по който е било водено разследването същият е в глава единадесета „Общоопасни престъпления”, раздел втори „Престъпления по транспорта и съобщенията” на НК, където се съдържат престъпните състави на различните видове престъпления по транспорта. Една част от престъпните състави (например тези по чл. 340-341 НК и чл. 342-343 НК) са очертани по общ начин, така че намират приложение във всички случаи на престъпления, насочени против автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт. Друга част от престъпните състави (тези по чл. 341а-341б НК или по чл. 343б НК и чл. 346 НК), намират приложение единствено по отношение на въздушния или автомобилния транспорт, като при точно посочената разпоредба след деянието е било налице и изменине, но същото в случая предвид преценка по чл.2 НК, не е от значение предвид преквалифициране на деянието по състав, при които не са налице промени по време на деянието и към настоящия момент.

Систематическото място на престъпленията по транспорта ги определя като част от общоопасните престъпления. Според проф.Ненов общоопасните престъпления засягат комплекс от обществени отношения, включващи широк кръг от имуществени интереси, живота и здравето на голям брой хора. При транспортните престъпления като вид общоопасни престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на предмета, върху който се въздейства Костадинова Ралица, Транспортни престъпления, 2012, с. 94 , Гергинов А, Наказателно право на РБ, Особена част, 2005, с.493; обобщение на становищата в доктрината - Костадинова Ралица, Транспортни престъпления, 2012, с. 105-108/. В наказателноправната наука непосредственият обект на престъпленията по транспорта се определя като онези обществени отношения, които са свързани с безопасността на транспорта или като безаварийната транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Според общоприетото разбиране в доктрината, предмет на престъплението е този материален елемент на обществените отношения чрез въздействието върху който се достига до засягане (увреждане или поставяне в опасност) на обекта на престъплението. В този смисъл пр е д м е т на транспортните престъпления могат да бъдат: превозните средства (подвижният състав) на сухоземния, водния и въздушния транспорт; пътищата – железопътни и нежелезопътни; различните видове съоръжения и принадлежности към превозните средства и пътищата В случаите, в които в състава на транспортното престъпление са включени причинени вреди или поставяне в опасност на живота и здравето на човека, то непосредствен обект на престъплението ще се окажат и съответните физически лица. Разглежданата хипотеза се дава за пример за т.нар. двуобектност на престъплението, доколкото освен безопасността на транспорта се засягат и обществените отношения свързани с живота и телесната неприкосновеност на човека. /Ненов И., Наказателно право на Република България, Обща част, книга първа и Гергинов А, Наказателно право на Република България, обща част, 2002, с.109/ 343Наказателно право на НРБ, особена част, под редакцията на К.Лютов, т. 2, 1987, с.59 /, тоест безспорно при тази правна квалификация на деянието и с оглед данните по делото, се касае за пострадало лице, чието здраве е било увредено след настъпването на ПТП-то и му е била нанесена, видно от изготвената СМЕ, по делото телесна увреда, цитирана погоре, представляваща средна телесна повреда, което позволява приложение на чл.78а НК, при наличие на останалите предпоставки за това, тъй-като ал.7 визираща невъзможност за приложението на този институт говори от тежка телесна повреда и по-тежък резултат насетне, тоест средната е изключена от забраната. В случая не се спори и по обстоятелството, че на св. Н. са нанесени увреждания, попадащи под хипотезата на средна телесна повреда.

Субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 1, чл. 343-343а НК, са също всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление на превозно средство, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици.

В разглеждания случай, спорният въпрос касае обстоятелството бил ли е или не към момента на деянието правоспособен водач на МПС, подсъдимият Д., или същият е загубил това му качество, след като е изтекъл срокът на валидност на неговото СУМПС и същото е било подновено едва след ПТП-то, като видно от справките му нарушител водач- две такива, приобщени по ДП, то подсъдимият В. Д. се към момента на реализиране на ПТП-то е бил с изтекло СУМПС, като същият притежавал издадено му свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с придобити категории „В“ и „АМ“, но срокът на същото бил с валидност до 02.11.2020г. /бел. след като пред 2016 г, същия е заявил издаване на дубликат на СУМПС и мислел, че такова му е издадено за десет години, но същото било издадена за пет, и управлявал автомобила, със субективната убеденост, че има валидно СУМПС/, но към датата на инцидента- 05.07.2025г. последното било с изтекъл срок и не било подновено към 14.07.2025 г. Поради това СУМПС към тази дата се явявало невалидно, съгласно приетото от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, като при тези данни прокурорът в обвинителния акт е заключил, че подсъдимият В. Д. - неправоспособен водач на моторно превозно средство. / бел. като това е основният спорен въпрос по делото и същият е правен такъв, като фактите са безспорни и по него/, то по този въпрос следва да се посочи следното: след едно изключително задълбочено обследване на съдебната практика по този въпрос през годините, до момента, настоящият съдебен състав установи, че актуалната практика на ВКС, по въпроса, е еднозначна, а именно, че водачът е правоспособен, след като има СУМПС, издържал е изпит за съответната категория, не му е било отнето същото, и е с изтекъл срок на валидност, което по своето естество представлява административно нарушение, визирано в ЗДВП, така в ключово решение по посочения въпрос, ново такова, постановено при сходна хипотеза, с тази разлика, че в казуса, предмет на цитираното дело, съставомерният резултат, е бил летален такъв и освен, че е било повдигнато обвинение за квилифициращ признак неправоспособност е имало и втори такъв-управление след употребата на алкохол, като Върховната съдебна инстанция, е приела, че следва да оправдае подсъдимия по признака „неправоспособност“, като в решението изрично е посочено, че – „...подсъдимият не е подменил свидетелството си управление на МПС, чийто срок на валидност на 04.03.2013 г. междувременно е бил изтекъл. Неподмяната на свидетелството за правоуправление в случая неправилно е била приравнена на липса на правоспособност. Последната следва да се разбира като съвкупност от придобити знания и подготовка на едно лице, както и успешно положен от него изпит за управление на превозно средство от съответната категория, удостоверени с издадено свидетелство за правоуправление. Управлението на превозно средство от правоспособно лице, което не е имало издадено валидно свидетелство за правоуправление, също представлява нарушение на установения

обществен ред, но то има регламент не в наказателния закон – чл. 343, ал. 3 НК, а в чл. 150а ЗДвП и в чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД. В тази насока е и Тълкувателно решение № 31/16.10.1969 г. /бел. на което се позовават и прокурорът и защитата по делото/, което макар и издадено във връзка с тълкуване на чл. 324 НК, изяснява същността на понятието

правоспособност при упражняване на професия или занаят...Освен това, неясно е защо след като в нарушение на закона съдилищата по фактите и правото са приели, че подсъдимият е неправоспособен са му наложили и кумулативната санкция по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от правоуправление. Неспорно в принципен план, а и изводимо от т. 6 от ППВС № 1/1983 г. е, че това наказание може да бъде определено само на правоспособен водач, на водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство. /бел като това делото също е протекло по чл. 371, т. 2 НПК И СЪДЪТ Е ПОСТАНОВИЛ:ИЗМЕНЯ решение № 390 от 20.11.2024 г. по в. н. о. х. д. № 782/2024 г. на Апелативен съд – С. в частта, в която подсъдимият В. Д. Т. е признат за виновен да е управлявал МПС без необходимата правоспособност, като го ОПРАВДАВА за този квалифициращ признак...- Решение № 288 от 16.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 329/2025 г., I н. о., НК, докладчик съдията Виолета Магдалинчева, като настоящата съдебна инстанция, напълно споделя аргументите, изложени в посоченото Решение, като такива доводи и аргументи могат да се открият в голям набор решение на ВКС, вкл виж- Решение № 236 от 15.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 129/2026 г., I н. о., НК, докладчик съдията Деница Вълкова, макар и последното разглеждащо хипотеза с чужди граждани, при което е върнато делото по реда на инстанционния контрол, то мотивите са ясни и е постановено също по сходна хипотеза, с по-тежък съставомерен резултат.

Тук следва да се посочи, че спорът между прокуратурата и защитата по този въпрос, оформил се още в хода на досъдебното производство, почива на различен прочит на съдебната практика и основно на факта, както защитата сочи и в пледоарията си, че цитираните Решение на ВКС, в постановлението на прокурора от 17.04.2026 г, с което същият отказва да приеме, че подсъдимият е бил правоспособен водач към момента на ПТП-то, касаят тълкувания на ВКС по въпроси, свързани с престъпния състав не на цитирания член, а на чл.343в, ал 2 НК,където законодателят борави с термина „валидно СУМПС“, като настоящият съдебен състав, издири и проучи и посочената практика, макар и по-стара такава, като актуалната е цитирана погоре, като е видно, че всички цитирани от прокурора Решения, действително касаят разглеждани от върховната съдебна инстанция спорове по чл.343в, ал.2 НК, а не по чл.342-343 и сл. НК, тоест визират хипотеза на невалидно СУМПС, което прокурорът в случая приравнява на термина

„неправоспособност“, което тълкувание, съдът не споделя в настоящия му състав, дори и както се твърди, да се приеме, че имало противоречива практика по въпроса, то съдът намира, че този въпрос и от ВКС и от ВАС / за ВАС, макар и през призмата на разглеждане на друг вид производства е изяснен/ и същият въпрос е изяснен в следния смисъл: Константната практика на Върховния касационен съд (включително цитираното погоре Решение № 211/2016 г по н.д. № 724/2016 г. на Върховния касационен съд, и Решение № 288 от 16.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 329/2025 г., I н. о., НК, докладчик съдията Виолета Магдалинчева, Решение № 227/15.11.2017 г. по н.д. № 762/2017 г. Решение № 168/27.03.2026 г. по н.д. № 2/2026 г.) стъпва на ясното разграничение между наличие на правоспособност и валидност на документа, който я материализира: Правоспособността е лично качество: Тя се придобива веднъж, след успешно положен изпит и завършен курс на обучение / в случая подсъдимият е придобил такава през 1994 г и не я е губил/. Тя се губи изцяло само ако бъдат отнети всички контролни точки (по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП), каквато не е настоящата хипотеза, подсъдимият е с 39 макс брой точки, и към момента на деянието и към момента на постановяване на присъдата, изтичането на срока на книжката е административно нарушение: Когато срокът на СУМПС изтече, водачът губи правото легално да упражнява правоспособността си на пътя до подмяната на документа (по чисто административни/медицински съображения). Той обаче не става "неправоспособен" в наказателно-правния смисъл на думата, като обвинението следва да е по чл. 343, ал.1 от НК, тоест да бъде повдигнато по основния състав за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост при ПТП — чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. Второ от НК, а не по тежкия състав на ал. 3, каквато е процесната хипотеза и именно затова и съдът оправда подсъдимият по по-тежкия състав и го осъди по основния такъв- виж Решение № 211 от 28.10.2016 г. по н.д. № 724/2016 г. на Върховния касационен съд (ВКС), Второ наказателно отделение, виж и Решение № 313 от 19.02.2018 г. по н. д. № 1114 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение. Съобразно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС. За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл. 151 ЗДвП,който включва: навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст, завършен десети клас на средно образование, провеждане на обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП, физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност и преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ. Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС.Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ, наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година. Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба предвиждаща загуба на правоспособността за управление на МПС. По аргумент за противното дадено лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 102 и чл. 177 ЗДвП само в две хипотези: 1. когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност и 2) когато поради отнемане на всички точки към контролния му талон, то е загубило правоспособността си, каквато процесната хипотеза не е. Така изрично Решение № 211 от 28.10.2016 г. по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о. на ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012 г. На Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д. № 1397/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. По н.д. № 158/2009 г. на Върховен касационен съд. Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява МПС, респективно липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че тя се губи. По тази причина и като предпоставка за издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, при изтичане срока на валидност и старото СУМПС, при промяна данните на водача, при издаване на дубликат поради изгубване или унищожаване на старото) или за връщане на отнето от контролните органи СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24 от Наредба № I-157 не е предвидено полагането на нов теоретико-практически изпит. /бел. през 2016 г, именно поради изгубване на СУМПС, подсъдимият е поискал издаване на ново такова, но същото не е е било издадено за срок от 10 години, а за оставащия срок на предходното такова, а именно за срок от 5 години, от където е идвала и субективната убеденост на подсъдимия, че управлява с изрядно СУМПС, като седмица след ПТП-то и такова му е било преиздадено, след представяне на мед. Документ, като не този документ завършва фактически състав, както сочи прокурорът, защото правоспособност има, но ако не докаже медицинска годност, ще загуби същата към именно този момент, а не преди това/.Единствено в хипотезата на СУМПС иззето на основание чл.171, ал.1,т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи, обаче загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на водача, като в случая такива точки не са отнети и видно от справката нарушител водач последното НП на подсъдимия е от 2010 г., тоест дори преди заявлението за издаване на дубликат на предходното му СУМПС, което имплицитно прави достоверни обясненията му, че е управлявал МПС-то със субективната увереност, че е с изрядни документи за това. Относно спорният въпрос виж и -Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак.д. № 641/2009 г. на Върховен касационен съд.В случаите на изгубване на всички контролни точки лицето е неправоспособно и спрямо него не намира приложение санкцията по чл. 343г НК- Решение № 307 от 17.07.2009 г. по н.д. № 284/2009 г. на ВКС, Решение № 121 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 215/2012 г. на Върховен касационен съд,Решение№ 221/ 27 май 2015 г., първо наказателно отделение , наказателно дело № 408 по описа за 2015. От правилото, че извън случаите на чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП липсата на СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, но не е равнозначно на липса на такава следва, че в случаите, когато на лицето веднъж е било издадено валидно СУМПС, което е удостоверило наличието на правоспособност, но впоследствие по някаква причина е останало без валидно СУМПС, то лицето е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК. Така изрично Решение №281 от 22.06.2009 г. по н.д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 221 от 15.11.2016 г. по н. д. № 907 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение. В практиката е прието, че типична хипотеза, когато лицето, макар и правоспособно е без валидно СУМПС и респективно носи отговорност по чл. 343в, ал.2 НК и чл. 177 ЗДвП е когато СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Това е така, доколкото с изтичането срока на валидност на старото СУМПС, то не се подновява автоматично, а за да бъде издадено ново СУМПС, водачът следва с представянето на надлежни документи да докаже продължаващата наличност на физическа /а в предвидените в закона случаи и психическа/ пригодност. Така изрично Решение № 70/07 април 2016 г., трето наказателно отделение, н. д. № 204/2016 година, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 25/14 март 2018 г, I НО, наказателно дело № 1181 по описа за 2017г. В случая обаче, доколкото правоспособността не е загубена, за издаването на СУМПС не се налага полагането на нов теоретично-практичен изпит. Друга типична хипотеза, в която се приема, че макар и правоспособно лицето е „без валидно СУМПС“ е когато лицето е било временно лишено от правоуправление, СУМПС е предадено на контролния орган, срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, но водачът не е направил необходимите постъпки и представил необходимите документи, за връщането на СУМПС. Сходна е и хипотезата, когато срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, лицето е отправило искане за връщане на СУМПС, представило е необходимите документи, но на основание чл. 159, ал.2 ЗДвП връщането на СУМПС е отказано, поради наличие на незаплатени глоби по невлезли в сила наказателни постановления или присъди. Така Решение № 961 от 25.04.2019 г. по адм. д. № 826 / 2019 г. на III състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1570 от 05.07.2018 г. по адм. д. № 1457 / 2018 г. на XXV състав на Административен съд –Пловдив. В приложното поле на хипотезата „липса на валидно СУМПС“ е и случаят, когато лицето притежава СУМПС, но за пониска категория МПС от това, което е установено, че управлява при проверката. И в този случай лицето носи отговорност по чл. 343в, ал.2 ЗДвП и чл. 177 ЗДвП. Тъй като притежава СУМПС за по-ниска категория, то е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС. Лишаването на лицето от право да управлява МПС за известен период от време по административен или съдебен ред представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС. Въпреки наличието на тази временна забрана лицето не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след изтичане срока на наказанието без полагане на теоретико-практичен изпит. Именно защото правоспособността не се губи и в тези случаи санкцията по чл. 343г е приложима и спрямо лица, които са временно лишени от правоуправление. Така изрично ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК, РЕШЕНИЕ № 467/09 декември 2014г., първо наказателно отделение, нд №1531 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. на Върховен касационен съд. Отнемането на СУМПС въз основа на ПАМ или по реда на чл. 69а НК също е самостоятелна хипотеза със свое приложно поле, уредено в чл. 102 и чл. 177 ЗДвП. И в този случай за времето, в което СУМПС е отнето лицето не може да управлява законосъобразно МПС, тоест не може да упражнява правоспособността си. Макар да не може да я упражнява обаче и в тази хипотеза лицето не губи правоспособността си, поради което и в този случай спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г. Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. На Върховен касационен съд.

Аргументи в тази насока може да се черпят дори и от самата НАРЕДБА № I-157 ОТ 1 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА

ЗА ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОТЧЕТА НА ВОДАЧИТЕ И ТЯХНАТА

ДИСЦИПЛИНА, Издадена от министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.97 от 15 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.93 от 17 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 16 Май 2008г., изм. ДВ. бр.90 от 17 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 22 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.37 от 22 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 30 Юни 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.72 от 31 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 28 Юли 2020г., доп. ДВ. бр.95 от 6 Ноември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 10 Септември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 2 Август 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 18 Март 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.30 от 27 Март 2026г., която съгласно чл. 1. Урежда- С тази наредба се определят условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства (МПС), за водене на централен регистър на водачите на МПС, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи, като в чл. 2 е дадена дефиницията на СУМПС-Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г.) Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. / ТОЕСТ ТО САМО Я УДОСТОВЕРЯВА, не я създава/, като в глава трета на Наредбата се уредени и УСЛОВИЯТА И РЕДЪТ ЗА ИЗДАВАНЕ И

ОТНЕМАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, където именно се описва и практико-

теоритичният изпит, като в чл.12 е посочено, относно издаването на свидетелство за управление на МПС-Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г.) Свидетелство за управление на МПС се издава при:

1. първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория;

2. придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория;

3. възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки;

4. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов;

5. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2026 г.) подмяна поради изтичане срока на валидност и при вече изтекъл срок на валидност;

6. подмяна поради промяна в данните на водача;

7. издаване на дубликат;

8. подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление;

9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г.) подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории;

10. (нова - ДВ, бр. 30 от 2026 г.) подмяна поради издадено заключение от ТОЛЕК или ТЦЕЛК, че водачът не отговаря на изискванията за притежаване на някоя от вписаните в свидетелството му категория/и.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г.) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство е, както следва:

1. за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ - 10 години;

2. за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т - 5 години;

3. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) на лица с трайни увреждания:

а) за категориите по т. 1 - до 10 години;

б) за категориите по т. 2 - до 5 години. (4) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2026 г.) Заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите по ал. 1, т. 1 - 7, 9 и 10 може да бъде подадено по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР с притежавания от лицето квалифициран електронен подпис - в случаите по чл. 18а ЗБЛД; органът, който издава свидетелството за управление на МПС, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на свидетелството за управление на МПС; в потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР., което пак е довод в подкрепа на горецитираната съдебна практика, че водачът е правоспособен, но с изтекло като срок на валидност СУМПС, което дори и чрез подаване на електронно заявление, придружено със съответните документи може да се преиздаде. Относно дубликатът е посочено в чл. 16 че-Чл. 16. (1) Дубликат на свидетелството за управление на МПС се издава при:1. повреждане; 2. унищожаване;3. изгубване; 4. кражба. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2013 г., в сила от 22.02.2013 г., доп. - ДВ, бр. 65 от 2024 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2025 г.) За издаване на дубликат водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 6 или 7, декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство, а в случаите по ал. 1, т. 1 - и старото свидетелство за управление на МПС. По желание на водача свидетелството за управление на МПС може да се подмени с нов срок на валидност след подаване на документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 6 или 7, тоест в случая е видно от справката, че пред 2016 година, подсъдимият е поискал в хипотезата на загубено СУМПС издаването на дубликат на такова, но не е издадено такова с нов срок, тоест от 10 години, което би било валидно до 2026 г, тоест и към датата на ПТП-ТО, а е издадено за срок от 5 години, тоест за остатъка от срока на предходното такова, което както и прокурорът сочи, прави достоверна тезата на подсъдимия, че не е знаел, че е с изтекло СУМПС./ в този смисъл виж Решение № 270 от 10.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 288/2026 г., II н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева, където е посочено, че – „Обясненията на подсъдимия могат да имат значение на смекчаващ отговорността фактор само ако чрез тях той съществено е допринесъл за своевременно и правилно установяване на фактите по случая. Повторното третиране на признанието на фактите при определяне на наказанието, след като вече е премирано чрез процедурата на съкратеното съдебно следствие, е процесуално недопустимо. Що се касае до обясненията, които подсъдимият е дал в досъдебната фаза, съгласно указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, те биха могли да имат значение на смекчаващ отговорността фактор, ако чрез тях подсъдимият съществено е допринесъл за своевременно и правилното установяване на фактите по случая..“, като в случая същите са дадени в съдебна фаза, но въпреки двойнствената си природа, като доказателствено средство и като средство за защита, както сочи и прокурорът, в случая, сочат на унисон с останалия събран писмен доказателствен материал по ДП и визират достоверна теза, макар и същата да е и защитна такава, но съотнесена към всички събрани данни по делото, и дори и с отбелязванията в картона нарушител водач на подсъдимия Д., действително сочат на извод, че едва след настъпване на ПТП-то последният е узнал, че свидетелството му е с изтекъл срок на валидност и е следвало да го поднови, което и незабавно е било сторено/.

В този смисъл, относно решенията, на които се позовава прокурорът, за да счете, че е налице квалифициращият признак „неправоспособност“, то следва да се посочи, че същите не дават като цяло различна трактовка на дотук изложеното, а говорят за проблема през призмата на друг престъпен състав, а именно този на чл.343в, ал.2 НК, където законодателят борави не с термина правоспособност, а „валидно СУМПС“, като прокурорът очевидно приравнява понятията до степен на идентичност, каквато видно от дотук цитираната съдебна практика не е налице.

Предвид всичко дотук изложено, с присъдата си съдът постанови следното, а именно, че признава подсъдимия В. Д. Д.-роден на •••••••••••г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••, с ••••••• гражданство, с ••••• образование, •••••••••••, •••••••••••, длъжност и месторабота - ••• на ••••••••••• С., ЕГН: ••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата - “Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата/, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Н., ЕГН •••••••••• /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно

отслабване на зрението“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал.1, предложение трето от НК, КАТО ГО ОСВОБОДИ по реда на чл.78а НК, от наказателна отговорност, като му наложи административно НАКАЗАНИЕ- „ГЛОБА“, В РАЗМЕР на 1533, 88 евро /равностойността на 3000 /три хиляди лева//.

На основание чл.304 от НПК, ОПРАВДА подсъдимия В. Д. Д.: роден на •••••••••••г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••, с ••••••• гражданство, с ••••• образование, •••••••••••, •••••••••••, длъжност и месторабота - ••• на ••••••••••• С., ЕГН: ••••••••••, относно квалифициращия признак по чл.343, ал.3, б. „а“ от НК, да е извършил горепосоченото деяние, без да е имал необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон. Съдът не намира, че досежон оправдаването на подсъдимия по реда чл.304 НПК, досежно квалифициращия признак деянието да е било извършено при условията на неправоспособност следва и тук да излага допълнителни доводи тъй-като такива пространно изложи по-горе в своя съдебен акт.

На основание чл. 78а, ал. 4 НК НЕ НАЛОЖИ на подсъдимия В. Д. Д. /с установена самоличност по делото/ административно наказание лишаване от право да управлява МПС

Тоест от обективна страна, съдът прие, че подсъдимият На 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата - “Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата/, и по непредпазливост / бел от субективна страна/ причинил средна телесна повреда на Д. А. Н., ЕГН •••••••••• /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал.1, предложение трето от НК, като намира, че признанието на подсъдимия в този смисъл изцяло се подкрепя от събрание в хода на ДП писмено и гласен доказателствен материал, в това число и досежно заключението по САТЕ относно начина, мястото и обстоятелствата, при които се е реализирало ПТП-то и факта, че са били нарушени от страна на подсъдимия, посочените по-горе разпоредби, като относно пострадалия безспроно се доказва и висока степен на съпричиняване на престъпния резултат, като същият е управлявал нерегистриран мотор и е бил неправоспособен. Тук следва да се посочи, че безспорно се доказатва причинно-следствената връзка между поведението на посочените лица и настъпилия престъпен резултат, като не може и не следва да се обсъжда хипотеза на чл.15 НК, което съдът само маркира, тъй-като следва да прецени всички възможни хипотези / виж Р 179/2020 г. по НД 747/2020 г., ІІІ НО, Р 60113/2021 г. по НД 421/2021 г., ІІІ НО-ВКС е отговорил на оплакване за неправилен отказ да се приеме чл.15 НК. Преценил е, че обстоятелството, че към момента на възникване на опасността (навлизане на лек автомобил в лента за движение на управлявания от подсъдимия автобус) ударът за подсъдимия е бил непредотвратим. Приел е, че не е налице случайно деяние, тъй като настъпилото произшествие е предизвикано и от допуснато предходно нарушение на подсъдимия (движение с превишена скорост), което е в причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие. Съдът е посочил, че допуснатото нарушение изключва възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.15 НК, тъй като с действията си подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати

произшествието, което е нямало да настъпи, ако се е бил движил с разрешената за пътния участък скорост виж Р 154/2000 2 НОводачът не може да се позове на това, че се е движил с разрешена за пътния участък скорост, нарушението е свързано с неотчитането на конкретни фактори, които налагат движение с друга скорост./. В случая подсъдимият не се е уверил, че следва да извърши достатъчно пълна преценка на пътната обстановка преди предприемане на маневрата / виж в този см. на останалите участници в движението

Р 473/2011 г. 3 НО -Водачът следва да извърши задължителна преценка за безопасността на маневрата; Преценката следва да бъде на базата на правомерни и неправомерни действия на останалите участници в движението

Р 512/2012 г. 3 НО -Вниманието на водача следва да бъде ангажирано не само при започване, но и до завършване на маневрата, Р 165/1984 г. 3 НО- Разполагането на превозно средство в насрещната лента е нарушение, само когато пречи или застрашава движещи се превозни средства в нея Р 337/2013 г. 3 НО и др./, като безспорно е направена и правилно привръзката и е бил запълнен бланкета на правната норма с нарушената разпоредба на ЗДВП- ПОДСЪДИМИЯТ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата - “Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата / В ТОЗИ СМ. Р 46/1983 г. 3 НО- причините за навлизането в насрещната лента нямат значение, стига да не са свързани с обстоятелства, които изключват винатаУ Р 567/2013 г. 3 НО -Нормите на чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП са сходни, като всички регламентират задължение да се извършва движение в лявата половина на пътното платно.При конкуренция помежду им когато става дума за навлизане в насрещна лента следва да се прилага само тази по чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП И др./, като съдът споделя посочената съдебна практика. В случая е налице и типична хипотеза на управление на МПС от страна на водача, съобразно деф , дадена в ППВС №1/1983 г. Р 1233/1976 г. 3 НО, Р 142/1980 г. 3 НО.Управление на МПС е налице:

при извършване на всички действия или бездействия (когато има

задължение да се предприемат действия) с механизмите и уредите на МПС

няма никакво значение дали моторното превозно средство е в покой или

движение, когато тези действия са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици

ППВС №1/1983 г. Р 1233/1976 г. 3 НО, Р 142/1980 г. 3 НО

Управление на МПС е налице:

при извършване на всички действия или бездействия (когато има

задължение да се предприемат действия) с механизмите и уредите на МПС

няма никакво значение дали моторното превозно средство е в покой или

движение, когато тези действия са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици. Всеки един от посочените елементи е налице,

поради което и прави съставомерно деянието по посочения текст, по който съдъ призна подсъдият Д. за виновен и го освободи от наказателна

отговоронст с налагане на административно наказание по реда на чл.78а

НК / виж- Съгласно Р. № 549/2011 год. по н. д. № 629/2010 год. на ІІІ н.

о. „несъмнено, водачът, който има намерение да предприеме маневра, е

длъжен да не пречи или да застрашава останалите участници в движението. По силата на общия принцип в пътния транспорт, всеки

участник в движението очаква от останалите проява на правомерно

поведение и затова правилото да не се пречи и да не се застрашава

движението е основа на преценка за правомерно движение, въз основа

на което е изграден предписаният ред за всички участници в него.

Когато обаче, други участници в движението извършват нарушения на правилата за движение, които често пъти не могат да се предвидят

предварително, водачът е длъжен да се съобразява и с тях, като вземе

мерки за безопасност на движението, ако това е обективно възможно

за него, с оглед на скоростта и посоката на движението и личната му

безопасност/. Тук следва да се посочи, че са събрани и огромен набор от доказателства, за вида на нанесените телесни увреждания на пострадалия

Н., в следствие на ПТП-то, като целият том втори от ДП, изобилства от медицински доказателства, като е изготвена и СМЕ по делото, която

съдът кредитира, като че на пострадалия са нанесена следната средна

телесна повреда на Д. А. Н., ЕГН ••••••••••- изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв

долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението“ , като вида на телесната увреда както съдът посочи по-горе

дава възможност за приложение на чл.78а НК, като не са налице

визираните хипотези на ал. 7 от същия текст.

Към момента на деянието, същият е бил •••••••••••, както и към настоящия момент, като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 НК- непредпазливо дяние- Подсъдимият Д. от субективна страна е извършил престъплението при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал, 3 от НК, като подсъдимият е действал в условията на непредпазливост, поконкретно небрежност като форма на вината. Не е искал, нито е целял настъпването на тези последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като тук теоритично относно тази форма на вина би могло да се посочи, че - При непредпазливостта деецът принципно не желае настъпването на общественоопасните последици от деянието, които обаче са причинени от деяние, извършено от него в такова психическо състояние, в което той е бил длъжен и е могъл да избегне последи-ците.Непредпазливост –

непредпазливите престъпления са по-леко наказуеми, защото принципно непредпазливата форма на вината е свързана с отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици (не иска, нито допуска тяхното настъпване, както е при умисъла) и поради са по-малко укорими.Принципът е, че непредпазливите престъпления се наказват само в изрично предвидените случаи – чл. 11, ал. 4 НК. Такава е билауредбата и в чл. 40, ал. 3 на отменения наказателен закон от 1896 г. Непредпазливите деяния се криминализират по изключение – при твърде завишена обществена опасност. Иначе те не са престъп-ления.Според чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (несъзнавана непредпазливост), или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати (съзнавана непредпазливост).Непредпазливи престъпления могат да бъдат само довършените и пряко извършени от дееца резултатни престъпения. Това е така, защото по силата на наказателния закон опит е възможен само при престъпленията, извършени с пряк умисъл;

посредственото извършителство и съучастието са възможни само при умишлените престъпления; формалните (безрезултатни престъпления) са възможни също само при форма на вината пряк умисъл. Относно видовете непредпазливост – чл. 11, ал. 3 НК – съзнавана (самонадеяност) и несъзнавана (небрежност).Съзнавана непредпазливост – (самонадеяност) – деецът съзнава по принцип общественоопасния характер (абстрактно, а не конкретно) на деянието, предвижда принципната възможност от него да настъпи престъпният резултат, но неправилно смята, че този резултат ще бъде избегнат. Деецът нито иска, нито е бил против резултата, а е действал, само защото е бил напълно убеден, че престъпният резултат ще бъде избегнат. Онова обстоятелство, на което деецът разчита, са най-често неговите собствени възможности (оттук и наименованието “самонадеяност”). Наред с това самонадеяност е налице и когато деецът разчита напълно на други фактори като: самия пострадал, трето лице, някакви обективни закономерности. За разлика от интелектуалната страна на евентуалния умисъл,при който деецът съзнава принципната възможност да

настъпипрестъпният резултат, то при самонадеяността деецът не е наясно,че престъпният резултат може да настъпи и в неговия конкретен случай (напротив той има субективна увереност, че резултатът ще бъде избегнат), а от волева страна е против настъпването му. Следователно всичко се определя от това, дали за дееца е имало достатъчно убедителен субективен фактор, заради който твърдо и същевременно неправилно е смятал, че възможният резултат няма да настъпи. При положителен отговор имаме самонадеяност, обратно – евентуален умисъл. При престъпната самонадеяносТ деецът предвижда настъпването на общественоопасния резултат, но е субективно уверен, че ще го предотврати. Когато разчита само на случайността, а не се основана на определени фактори, Е налице евентуален умисъл, а не самонадеяност. Когато липсват представи относно възможния престъпен резултат (деецът не е предвиждал възникване на опасност при движението на автомобила на заден ход), не може да има самонадеяност, а единствено небрежност. Несъзнавана непредпазливост (небрежност) – деецът изобщо не е съзнавал

общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил в състояние (бил е длъжен и е могъл) да предвиди не само по принцип, но и в конкретния случай, че възможният престъпен резултат ще настъпи, като в случая, както се установява по делото, и от гласните показания на свидетелите очевидци, съответни и на заявеното от подсъдимия, при извършване на маневрата същият не е възприел, движещия си моторист и го е видял едва след „прелитането над капака на автомобила“ / св. К./. В този смисъл и съдът приема, че се касае за непредпазливо деяние и, че е налице първата форма на вината- небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати

По вида и размера на наказанието:

В принципен план в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая, видно от изобилната цитирана вече съдебна практика на Върховната съдебна инстанция, то преминаването на производството по посочения ред, налага съдът да прецени дали не е налице по-благоприятна хипотеза за подсъдимото лице, и ако такава е налице е длъжен да я приложи, като съдът след като оправда подсъдимия по квалифициращия признак на деянието, да е било извършено от неправоспособен водач, то това даде възможност за приложение на чл.78а НК, който текст, предвид осъждането на подсъдимия по основания състав на чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал.1, предложение трето от НК, доведе до извод, че са налице всички положителни законови предпоставки подсъдимият да бъде освободен по реда на чл.78а НК, от наказателна отговорност, като му налага административно НАКАЗАНИЕ- „ГЛОБА“, като съдът определи такава В РАЗМЕР на 1533, 88 евро /равностойността на 3000 /три хиляди лева//, за размера доводи ще изложи подолу в своя съдебен акт.

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация за средна телесна повреда. В същото време по отношение на Д. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;

3. към процесната дата обвиняемият е ••••••••••• и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК. / в този см Решение № 27 от 19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о., докладчик съдията Ружена КерановаАдвокатски преглед, бр. 7- 8/2003 г., стр. 59, чл. 78а НК Наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а НК следва да бъде преценявано към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на съдебния акт., като и към момента на постановяване на присъда подсъдимият е •••••••••••/

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито са налице множество престъпления.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед на изложеното, съдът ПРИЗНА подсъдимия В. Д. Д.-роден на •••••••••••г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: •••••••••••, с ••••••• гражданство, с ••••• образование, •••••••••••, •••••••••••, длъжност и месторабота - ••• на ••••••••••• С., ЕГН: ••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“ с рег. № •••••••••••/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата - “Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1 пресичайки същата/, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Н., ЕГН •••••••••• /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал.1, предложение трето от НК, КАТО ГО ОСВОБОЖДИ по реда на чл.78а НК, от наказателна отговорност, като му НАЛОЖИ административно НАКАЗАНИЕ- „ГЛОБА“, В РАЗМЕР на 1533, 88 евро /равностойността на 3000 /три хиляди лева//.

В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство не следва повторно да се вземе предвид направеното от подсъдимия самопризнание, тъй- като същото е вече веднъж отчетено при редукцията на наказанието, макар и в случая да се касае за преминаване пред две особени процедури от съкратено съдебно следствие към приложение на чл.78а НК, но съдът съобрази редица други фактори при отмерване на конкретния размер на наказанието, а именно: касае се за изредян български граждани, •••••••••••, трудово ангажиран, който видно от справката му за нарушител водач, няма системни нарушения на ЗДВП, а напротив същият за целия си стаж от 1994 г като водач на МПС, има издадени 4 броя актови- и то последният към 2010 г, три от които за неносене на контролен талон, като за тях е настъпила и погасителната давност, и респ 4 броя НП-та за същото, последното от 2010 г, за същото, като относно издадени ЕФ, до датата на инцидента, се касае за три броя такива и то погасени по давност, като връчените след и към датата на инцидента, също не са значителен брой, поради което и освен при конкретния размер, на наказанието което да налоажи по чл.78а НК, на подсъдимия, съдът отчете тези обсоятелства е не наложи на основание чл. 78а, ал. 4 НК НЕ НАЛАГА на подсъдимия В. Д. Д. /с установена самоличност по делото/ административно наказание лишаване от право да управлява МПС / виж Р 86/2021 г. по НД 221/2021 г., І НО, Р 145/2020 г. по НД 637/2020 г., ІІ НО/ , още повече че към момента на постановяване на присъда, е изминала и над една година от деянието, и подсъдимият след подновяване на СУМПС-то си, седмица след инцидента, е продължил да управява МПС, като няма данни за други извършени нарушения на ЗДВП след това, поради което и съдът приема, че се касае за инцидентен случай на престъпно деяние в живота на подсъдимия, като деянието е и непредпазливо такова, и същото е причинена и с висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия Н., който е бил неправоспособен, управлявал е нерегистиран мотор, който въобще не следва да се движи по републиканската пътна мрежа, освен каската е бил без предпазно облекло, като подсъдимият се е движел и с ниска скорост, макар и пресичайки непрекъснатата линия, когато е настъпил удара, и то в тъмната част на денонощието, което прави релевантна застъпената теза от подсъдимия, че не е видял моториста, приближаващ автомобила му, за което съдът доводи изложи по-горе. На фона на тези смекчаващи вината обстоятелства от страна на подсъдимия, който демонстрира и изрядно процесуално поведение в процеса, следва да се отчетат и вида и характера на нанесените телесни повреди на пострадалия- средна телесна повреда, но с увреждания, които видно от СМЕ, подлежат на продължително и трудно възстановяване - изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението“ , като зренеието е и една от най-сензитивните от здравна гледна точка увреди, която за дълго може да влоши качеството на живот на лицето, поради което и вземайки предвид и че се касае за упражняване на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, то съдът съобразявайки и всички обстоятелства в тяхната съвкупност, наложи на подсъдимия наказание наз средния размер на същото, а именно НАКАЗАНИЕ- „ГЛОБА“, В РАЗМЕР на 1533, 88 евро

/равностойността на 3000 /три хиляди лева//, което намирра за адекватно и справедливо в посочения смисъл и съответно и на съдебната практика по такива въпроси. / виж Р 60223/2022 г. по НД 834/2021 г., І НО, Р 196/2021 г. по НД 718/2020 г., ІІІ НО- При индивидуализация на наказанието следва да бъдат отчитани броят и видът на извършените предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, като същите трябва да бъдат ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства.; Р17/2022 г. по НД 1104/2021 г., ІІІ НО, Р№445/1979 г. по НД№311/1979 г. ІІІ НОПри непредпазливите деяния данните за личността на пострадалия и неговите качества- лошото му

здравословно състояние, възрастта му, служебното и общественото положение, характеристичните му данни и т.н. не се обхващат от съзнанието на подсъдимия и не следва да бъдат преценявани нито като смекчаващи, нито като отегчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства имат значение единствено за гражданската отговорност на дееца. / бел като в случая съдът съобрази, че се касае за младо лице пострадал – студент/; Р 486/2009 г. 3 НО, че-Управлението на МПС е дейност, представляваща източник на повишена опасност; Р 60113/2021 г. по НД 421/2021 г., 3 НО -Съпричиняване е налице единствено и само когато допуснатото от пострадалия нарушение е в причинно- следствена връзка с настъпилите общественоопасни резултати. В случая пострадалият е бил неправоспособен водач..».Р 17/2022 г., по НД 1104/2021 г., 3 НО, Р52/2020 г. по НД 161/2020 г. 3 НО, Р 129/2020 г. по НД 487/2020 г. 2 НО; Р 97/2019 г. по НД 280/2019 г., І НО

Съпричиняването“ представлява принос на пострадалия за настъпване на общественоопасните последици и същото всякога има обективен характер. То обхваща случаите, когато общественоопасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното поведение на извършителя и поведението на увредения. Това конкретно поведение (действие или бездействие) винаги е противоправно и е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Вината на пострадалия не е фактор, който подлежи на отчитане, като съпричиняване е възможно и когато невменяемо лице или малолетно лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността им да действат разумно, респективно от тяхната наказателна или административно-наказателна отговорност. Това разбиране е застъпено и последователно се отстоява в съдебната практика, като въпросът е решен еднозначно с ТР 88/1962 г., ОСГК ВС и в множество други решение, между които Р 165/2010 г. по ТД 93/2010 г., ІІ ТО, Р 44/2013 г. по ТД 1139/2011 г., ІІ ТО и ТР№1/2014 г., ОСТК/. С тези аргументи, съдът отмери размера на наложеното наказание, което счита за съответно на обществената опасност на деянието и на дееца / деецът е с ниска степен на обществена опасност/. Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би въздействало предупредително върху подсъдимия и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът, намира само, че следва да маркира, че съдът не приложи разпоредбата на привилигирования състав на Чл. 343а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Предишен текст на чл. 343а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда; б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години, като първо, не намери че същият е доказан, при положение, че е видно от показанията на св. П. В., че именно той е оказал първа помощ на пострадалия, с описаните по-горе действия, като на полицията са се обадили видно от аудиотехническата експертиза пет други лица, макар и подсъдимият видно от показанията и на пострадалия да го е посещавал в болницата и да му е носел вода, като в случая, този извод, не би променил съществено и крайния резултат по делото, като отново приложение би намерил института на чл.78а НК / арг. Р 66/2021 г. по НД 95/2021 г., І НО/.

На основание чл. 78а, ал. 4 НК НЕ НАЛОЖИ на подсъдимия В. Д. Д. /с установена самоличност по делото/ административно наказание лишаване от право да управлява МПС, за което подробни мотиви изложи по-горе.

По веществените доказателства:

Съдът на основание чл.111, ал.1 от НПК, постанови, веществените доказателства по делото: 3/три/ броя оптични носители - СД дискове, находящи се на стр.193, на стр.242 и на стр.275 от досъдебното производство, том II, запечатани в бели пликове, да останат по делото за срока на съхранението му, след което ДА СЕ УНИЩОЖАТ, заедно с него, като вещи без стойност по реда на чл. 133 от ПАС.

По разноските

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия В. Д. Д., ЕГН: ••••••••••, да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР - Перник сумата в размер на 935.30 евро, равняващи се на левовата равностойност на 1829.28 лева за направени по делото разноски за изготвени авто-техническа, съдебно-медицинска и аудио-техническа експертизи.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: