Решение № 162 от 17.9.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 430/2026 г.

Производството е по реда на Гл. XXI НПК, вр. чл. 318, ал. 1, във вр. чл. 250, ал. 5 НПК Образувано е по протест на прокурора срещу Определение № 62 от 15.06.2026 год. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е било прието, че наказателното производство по НОХД № 129/2026 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, НО, IV-ти състав, следва да бъде прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК. В протеста прокуратурата счита, че не е налице идентичност на деянието на подсъдимия по внесения обвинителен акт (въз основа на който е образувано НОХД 129/2026 год.) с деянието, за което на същия е наложена възпитателна мярка по възпитателно дело № 55/2025 год. на МКБППМН. Поради гореизложеното, в протеста се излагат доводи за необоснованост на процесното Определение № 62 от 15.06.2026 год. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане в първа инстанция. За протеста са връчени съобщения на подсъдимия и на защитника му с указания, че имат право да подадат писмени възражения до даване ход на делото пред въззивната инстанция. Няма искания за събиране на доказателства. В открито заседание представителят на държавното обвинение заяви, че не поддържа така внесения протест. Контролът е по глава XXI НПК. Въззивният съд следва да се произнесе с решение, като дължи цялостна проверка на правилността на атакувания съдебен акт по см. на чл. 314, ал. 1 от НПК. Като обсъди доводите в протеста и след като провери законосъобразността и правилността на атакуваното определение, Окръжен съд – Велико Търново намира за установено следното от фактическа страна: С Определение № 62 от 15.06.2026 год. е прекратено наказателното производство по НОХД № 129/2026 год. по описа на Районен съд – Горна Оряховица на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд е приложил принципа „ne bis in idem“ като e приел, че е налице идентичност на деянието описано в Решението по Възпитателното дело № 55/2025 год. на МКБППМН към Общ. Г.Оряховица и деянието, описано в обинителния акт. И в двата акта е посочено, че: „непълнолетният съборил и откраднал стоки от вендинг машина“. Прокурорска преписка 5225/2025 год. е образувана по повод подадено на 14.06.2025 год. съобщение за извършено престъпление. Установен е непълнолетният Г. Н. Л., който в снето обяснение в присъствието на ИДПС е направил пълни самопризнания, че е откраднал от вендинг машината една бутилка Фанта 0.500 мл. и една бутилка минерална вода 0.500 мл. на обща стойност 2,50 лева, която сума върнал с Протокол за доброволно предаване. По пр. пр. 5225/2025 год. прокуратурата издава Постановление от 28.07.2025 год. за отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 61, ал. 1 НК - деянието е извършено поради увлечение и лекомислие, и същото не представлява голяма обществена опасност. С Постановлението прокуратурата изпраща материалите по преписката на Комисията – за налагане на подходяща възпитателна мярка. Постановлението влиза в сила. На свой ред Комисията образува Възпитателното дело № 55/2025 год. на 08.08.2025 год., по което е постановено Решение на 10.09.2025 год. Решението не е обжалвано в предвидения в ЗБППМН ред. С него е наложена Възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗБППМН – „Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото“ в рамките на 20 часа. Мярката е изтърпяна по график, преди постановяване на процесното Определение № 62/15.06.2026 г. по НОХД № 129/2026 на ГОРС. НОХД 129/2026 обаче е образувано по Обвинителен акт от 11.03.2026 год. следващ пр. пр. 5110/2025 г., приключена на 17.02.2026 год. В хода на воденото разследване именно по пр. пр. 5110/2025 г. прокуратурата твърди, че са събрани доказателства за извършено от непълнолетния Г. Н. Л. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като бил изяснен вида и размера на причинените вреди от същото деяние – „съборил и откраднал“. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи: Протестът е подаден от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, в надлежна форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, поради което въззивният състав го намира за допустим по арг. на чл. 318 и сл. НПК. Протестът следва да се разгледа по реда на глава XXI НПК. Щом първоинстанционен съд прекратява НОХД в съдебната фаза с определение поради „ne bis in idem“, този акт по същество слага край на наказателното производство пред първата инстанция. ВКС приема, че когато съдебната фаза пред първата инстанция не е приключила с присъда, а с определение за прекратяване, въззивната проверка е по реда на глава XXI НПК. В тази връзка: Реш № 86/15.03.2012г. на ВКС, н.д. № 24/2012 г., I н.о., НК. По неговата основателност въззивният състав намира следното: разгледан по същество, протестът е неоснователен, като съображенията на съда са следните: На първо място следва да бъде обсъден въпроса налице ли е идентичност на деянието, за което на непълнолетния е наложена възпитателна мярка по възпитателно дело № 55/2025 год. на МКБППМН при Общ. Г. Оряховица с деянието, за което срещу него е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД 129/2026 год. по описа на ГОРС. Настоящата инстанция счита, че предметът на възпитателното дело е идентичен с предмета на наказателното дело и правилно Районният съд е приел, че е налице едно и същото деяние, тъй като при постановяване на прекратителното си определение, първоинстанционният съд е взел под внимание именно пр. пр. 5225/2025 г. на Районна прокуратура В. Търново. Времево тя е приключена първа с това, че по нея на 28.07.2025 год. е постановен отказ на прокурора от образуване на досъдебно производство с извод, че по отношение на извършеното деяние: „непълнолетният съборил и откраднал стоки от вендинг машина“ трябва да се приложи на чл. 61, ал. 1 НК и да бъде сезирана Комисията по ЗБППМН. Следва образуването на Възпитателно дело № 55/2025 год. за деяние: „непълнолетният съборил и откраднал стоки от вендинг машина“, санкционирано с наложена и изтърпяна възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗБППМН. Правилно първоинстанционният съд се е мотивирал, че срещу подсъдимия вече е било проведено санкциониращо производство по реда на ЗБППМН. С оглед гореизложеното, въззивният състав счита, че в случая безспорно е налице идентичност на фактите, очертаващи изпълнителното деяние в двата акта, а именно: „съборил и откраднал“. На второ място въззивният състав следва да обсъди въпроса има ли освобождаване от отговорност по чл. 61 НК с оглед естеството и спецификите на разпоредбата. Производството по ЗБППМН има особен правораздавателен, квазисъдебен характер, с участието на местна комисия и със специален съдебен контрол от районния съд, уреден в самия закон. То се предвижда от специален материалноправен ред в чл. 61, ал. 1 НК, според който за непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът да не образува или да прекрати образувано досъдебното производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо непълнолетният могат успешно да се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН. В настоящия случай, съгласно чл. 61, ал. 3 НК прокурорът е решил да не образува досъдебно производство и да изпрати преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 НК води извод, че когато приложи този ред, прокурорът освобождава непълнолетния от наказателна отговорност. Именно затова се допуска комисия по ЗБППМН да разглежда случаи на непълнолетни, извършили престъпления, само когато са освободени от наказателна отговорност по чл. 61 НК — чл. 12, т. 2 ЗБППМНи преписката е изпратена за разглеждане от съответната местна комисия, както е процедирано по пр. пр. 5225/2025 г. на Районна прокуратура В. Търново. От тук - щом за същото деяние вече е имало прокурорска или съдебна преценка по чл. 61 НК и въз основа на нея е наложена и изпълнена възпитателна мярка, въззивният състав намира образуването след това на наказателно производство за същото деяние за недопустимо. Това разбиране се подкрепя пряко от Определение № 223 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1212/2011 г., I н.о., НК, в което ВКС приема, че когато прокурорът е прекратил производството по чл. 61, ал. 1 и 3 НК и е изпратил преписката на комисията за възпитателна мярка, е налице пречка за последващо наказателно производство за същото деяние. И Тълк. решение № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС п о Т.Д. № 1/2018 г., ОСНК, докл. съдия А. Данова и съдия Л. Паунова подчертава, че при приложение на правилата за непълнолетни, последицата е прекратяване на наказателното производство или непредаване на съд, когато са налице предпоставките за специалния режим. А предпоставките са следните: едно и също лице; едно и също деяние; предходно валидно приложение на чл. 61 НК; влязъл в сила акт, въз основа на който преписката е изпратена на местната комисия; наложена възпитателна мярка по чл. 13 ЗБППМН (в процесния случай мярката е и изтърпяна). При кумулативното им наличие последващото НОХД не следва да продължи. Същественият момент е наличието на предходно приключил наказателноправен ред по чл. 61 НК, довел до налагане на възпитателна мярка. В процесния случай горепосочените предпоставки са налице, затова настоящият въззивен състав намира, че именно тяхното наличие изключва ново разглеждане по обвинителен акт за същото деяние. Този извод следва и от ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик съдията Г.а Захарова, където е отчетено, че специалният ред за непълнолетни действа, когато законът допуска освобождаване от наказателна отговорност и последващо прилагане на възпитателни мерки. Тоест правопрекратяващият ефект не произтича от самата възпитателна мярка като фактическо обстоятелство, а от валидното приложение на специалния законов ред. Щом възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 10 ЗБППМН е наложена за същото деяние след освобождаване на непълнолетния от наказателна отговорност по чл. 61 НК, районният съд правилно е прекратил наказателното производство по внесения обвинителен акт по НОХД 129/2026 год. по описа на ГОРС. Държавата не може, след като вече е избрала и реализирала специалната възпитателна реакция спрямо непълнолетния, да поддържа второ наказателно преследване за същия факт. Правилно първоинстанционният съд достига до извод, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК, според която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки. Трето: въззивният състав следва да обсъди въпроса правилно ли първоинстанционният съд е приложил принципа “ne bis in idem”. Като своебразен начален етап от съдебното заседание пред първата инстанция, предназначението на разпоредителното заседание е предварителното решаване на посочените в закона въпроси, които са от съществено значение за по-нататъшния ход на съдебното производство, в това число и обсъждане въпросите по чл. 248 НПК. В случая първоинстанционният съд е дал ход на разпоредителното заседание и при обсъждане на т. 2 от чл. 248, ал. 1 НПК е преценил, че е налице пречка за по-нататъшното развитие на наказателното производство. Основанието за „ne bis in idem“ е, че за същото деяние е имало по-рано приключило производство с наказателен характер. Както е посочено в ТРОСНК № 3/2015 г. “деянията, за които се прилагат институтите на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на възпитателна мярка по ЗБППМН, съответно, с налагане на административно наказание, съставляват престъпления, като държавата се отказва от осъществяване на наказателна отговорност. Деянието не се декриминализира, а по силата на закона само се променя наказателната санкция, като вместо наказание по НК се налага възпитателна мярка или административно наказание”. Производството, протекло спрямо непълнолетният Г. Н. Л. по реда на ЗБППМН се явява първо по ред, тъй като е приключило с влязъл в сила правоохранителен акт на 10.09.2025 год., преди образуване на наказателното производство срещу същото лице с внасяне на Обвинителен акт от 11.03.2026 год. по НОХД 129/2026 год. по описа на ГОРС. При това, с така постановения акт на МКБППМН непълнолетният е санкциониран за същото деяние, което се явява предмет на наказателното проиводство. Прокуратурата не може, след като вече е избрала и реализирала специална възпитателна реалкия спрямо непълнолетния, да поддържа второ наказателно преследване за същия факт. Прегледът на съдебната практика показва, че съдилищата стриктно прилагат принципа ne bis in idem като прекратяват наказателни производства, когато за същите факти вече е наложено административно или възпитателно наказание, признавайки ги за „наказателни“ по смисъла на ЕКПЧ. Воденето на второ дело нарушава чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС . Наличието на влязло в сила възпитателна мярка е абсолютна пречка за последващо наказателно преследване по НПК за същото деяние. В този смисъл Определение № 215 от 21.01.2025 г. на СГС по в.ч.н.д. № 7312/2024 г. по описа на СГС. Ето защо като е прекратил наказателното производство, съдът е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, въззивният съд намира, че процесното определение от 15.06.2026 г. на първоинстанционния съд, с което е било прието, че наказателното производство по НОХД № 129/2026 г. по описа на ГОРС следва да бъде прекратено, е правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК, Великотърновският окръжен съд