Решение № 4101 от 3.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19564/2025 г.

Производството е по реда на чл. ••• и сл. АПК вр. § 19 ЗИД АПК. Настоящото производство е образувано след като с решение от 21.03.2025 г. по адм.дело №•••••/2024 г. по описа на АССГ е отменено решение №11936/17.06.2024 г. по гр.д. №•••••/2023 г. по описа на СРС, с което е отменена Заповед № РВТ23-РД09- 133/22.08.2023 г. на Кмета на Район „Витоша“ – Столична община и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на районния съд. К. М. К-В е подала жалба срещу Заповед № РВТ23-РД09-133/22.08.2023 г. на Кмета на Район „Витоша“ – Столична община, с която на жалбоподателя е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. № •••, к. л. 679, м. „Габеро-Азмата“, землище Драгалевци, Район „Витоша“ – Столична община, на основание Протокол № 1/14.02.2023 г. и Протокол № 2/06.06.2023 г., изготвени от комисия съгласно § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. В жалбата се твърди, че жалбоподателката е ползвател на имота и има право да придобие собствеността върху него, но общинската администрация не предприела действия повече от 24 години, след което изисквала от нея документи, но в крайна сметка изменила регулацията и обединила ползвания от нея имот със съседни имоти с оглед бъдещото му придобиване от друго лице, срещу което тя възразила, поради което бил постановен отказът. Твърди, че промените в регулацията не са отразени в актуалния кадастър, защото регулацията не е приложена – придадените с проекта части към съседните имоти не са придобити от техните собственици. Сочи, че няма изменения в границите на поземлен имот пл. № ••• и той е идентичен със съществуващия в кадастъра имот с идентификатор •••••.••••.•••, който е самостоятелен. Ответникът по жалбата – Кметът на Столична община – Район „Витоша“, изразява становище за неоснователност и недупостимост на жалбата. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на заповедта. Заинтересованата страна Н. Е. П. подава отговор на жалбата и допълнение към него, в които сочи, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата е неоснователна. Твърди, че никога не е била провеждана процедура по предоставяне на имот № ••• за ползване на жалбоподателката, а представеното удостоверение няма характеристиките на валиден административен акт за предоставяне право на ползване. Излага, че никога не е имало основание процесният имот да бъде ситуиран като урегулиран поземлен имот, защото част от него навлиза в УПИ ХV-••• /част от бившия имот пл. № •••/, чийто собственик е той и по отношение на който не са предявявани реституционни претенции, защото не е влизал в ТКЗС и не е бил одържавяван, а винаги е бил собственост на неговото семейство. Твърди, че процесният имот не е самостоятелен и няма осигурен достъп. Моли за отхвърляне на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по молба на К. М. К с рег. № СТ- 94-К-301/28.11.1997 г. до Кмета на Столична община – „Витоша“, в което е посочила, че е придобила съгласно ПМС № 26 вилен имот във вилна зона „Габеро – Азмата“, кв. 5, парцел ХV-••• по плана на кв. „Драгалевци“, и моли да й бъде направена оценка по § 4 на ползваната от нея земя, като е приложила Удостоверение № 47 за предоставяне на земя по ПМС № 26. Последното е издадено от секретаря на Районната комисия по самозадоволяване и председателя на Изпълнителния комитет на Районен народен Съвет „Девети септември“ – София и в него е удостоверено, че Изпълнителният комитет на Районен народен съвет „Девети септември“ – София съгласно Постановление № 26 на Министерския съвет и Националния съвет на „Отечествения фронт“ от 1987 г. и Решение № 2/1987 г. на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване е предоставил право на ползване на К. М. К от 30.05.1981 г. върху следната земя: пустееща, в размер на 600 кв. м., находяща се в землището на с. Драгалевци, окръг София, местност „Габеро – Азмата“, № ••• по парцеларния план, при граници: ползватели съгласно планомерна скица, която може да се използва за земеделско ползване. С решение по т. 20 от Протокол № 9/08.03.1999 г. на комисията по Заповед № РД- 09- 151/1998 г. не е уважено искането на К.М.К, защото имотът е в регулация /чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ/. С писмо № СТ-94-К-30197/28.06.1999 г. молителката е била уведомена, че молбата е внесена и разгледана в комисията по § 62 ППЗСПЗЗ при Район „Витоша“ с Протокол № 9/08.03.1999 г., но ще бъде уведомена за становището на комисията писмено след одобряване със заповед на плана за м. „Драгалевци“ по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Подадено е възражение № РВТ22-ТП00-105-/5/ на 22.12.2022 г. от К. М. К – Великова до Столична община – Район „Витоша“ на основание чл. 128, ал. 5 ЗУТ по изработения проект за ПУП – ИПР за УПИ ХIII-•••• и УПИ ХIV-•••• за обединяването им в нов УПИ ХIV-•••, ••••.•••• – „за ЖС“, кв. 5, м. „в.з. Габаро- Азмата“, Район „Витоша“, гр. София, в качеството й на ползвател на 600 кв. м. от имот с идентификатор •••••.••••.•••. Посочила е, че по този начин ще бъде лишена от правото да придобие имота, което е заявила още на 28.11.1997 г. Поради това възразява срещу проекта за ПУП-ИТР и иска той да се преработи, като се предвиди нов УПИ ХIV-••••.••••, в който да се включат само имоти УПИ ХIII-•••• и УПИ ХIV-••••, а имот с идентификкатор •••••.••••.••• да остане самостоятелно УПИ, както и община „Витоша“ да направи необходимо, за да може тя да реализирана правата си по ЗСПЗЗ, като закупи имота. С писмо от 12.01.2023 г. молителката е уведомена във връзка с нейното възражение като заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ и ползвател на основание Удостоверение № ••• г. на РНС „Девети септември“, че поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• попада в обхвата на регулационния план на в. з. „Габеро-Азмата“, одобрен със Заповед № РД-50-09-237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, поради което за територията на в. з. „Габеро-Азмата“ няма да се изработва и одобрява план на новообразувани имоти, а за продължаване на процедурата й по закупуване на поземлен имот пл. № •••, в. з. „Габеро-Азмата“, предоставен за ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, трябва да представи в 14-дневен срок редица документи, след което преписката заедно с представените документи ще бъде разгледана на следващо заседание на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. Видно е от представените доказателства по административната преписка, че молителката е представила част от исканите документи, а впоследствие – и другата част. С решение по т. 3 от Протокол № 1/14.02.2023 г. на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ по молбата на К. М. К и нейното възражение и искане за купуване на поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•••, с площ 651 кв. м., предоставен й за ползване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е решено служебно да се възложи на ГИС – София изготвяне на удостоверение за идентичност и цветна комбинирана скица за стари имоти пл. № •••, 159 и •••, к. л. 679, 680, по плана около 1950 – 1956 г., в. з. „Габеро-Азмата“, с нанесени всички действащи и предходни кадастрални и регулационни планове и разписни листове към тях, които да се представят на ОСЗ Западна за издаване на удостоверение за реституционни претенции на бившите собственици. Посочено е, че по молбата от 1997 г. не е открит констативен протокол на ТОА „Витоша“ на комисия, назначена във връзка с прилагане на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, относно констатация дали имотът е застроен или не, а преписката е разгледана на комисия с решение по т. 20 от Протокол № 9/08.1999 г., с което не се уважава иска, защото имотът е в регулация /чл. 10, ал. 7/, но ползвателят е уведомен, че за становището на комисията ще бъде уведомен писмено след одобряване със заповед на плана за м. „Драгалевци“ по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ, и преписката не е приключена и няма издаден административен акт. Посочено е, че поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• по КККР на гр. София попада в обхвата на регулационния план на в. з. „Габеро-Азмата“, одобрен със Заповед № РД-50-09-237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, поради което за територията няма да се изработва и одобрява план на новообразувани имоти, както и че имотът участва в УПИ ХIII-••••, УПИ ХIV-•••• и УПИ ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“. С решение по т. 2 от Протокол № 2/06.06.2023 г. на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ по молбата на К. М. К е решено да не се уважава и да се издаде заповед на Кмета на района за отказ да се придобие правото на собственост от нея. Прието е, че имот пл. № •••, описан в Удостоверение за ползване № ••• г., в размер на 600 кв. м., землище с. Драгалевци, м. „Габеро-Азмата“, отговаря на поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•••, с площ 651 кв. м., по КККР на гр. София, одобрен със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК. Посочено е, че със Заповед № РД-50- 268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „Витоша“ е одобрена поправка на кадастралния план за имоти пл. № •••, ••• и без пл. № за създаване на нови имоти пл. № •••, ••• и без пл. № и изменение на дворищната регулация на парцели ХII-•••,••••, ХIII-••••, ХIV-••••, ХV-••• и улица-тупик с о.т. 26 и 27 за създаване на нови ХII-•••,••••, ХIII- ••••, ХIV-••••, ХV-••• и улица-тупик с нови о.т. 26 и 27 по плана на в. з. „Габеро- Азмата“, кв. 5, и в. з. „Киноцентър II част – разширение“, кв. 12, съгласно която се променя западната граница на имот пл. № ••• и се заличава парцел ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“ – предмет на молбата на ползвателя. Изложено е, че поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• не отговаря на имот пл. ••• по кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „Витоша“, и е налице непълнота и грешка в кадастралната карта, като част от поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• попада по действащия ПУП в УПИ ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“, и за нея се легитимират като собственици други лица, а другата част от имота е придаваема към УПИ ХIII-•••• и УПИ ХIV-•••• от кв. 5, в. з. „Габеро- Азмата“. С обжалваната Заповед № РВТ23-РД09-133/22.08.2023 г. на Кмета на Столична община – Район „Витоша“ е отказано на К. М. К с предоставено право на ползване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ да придобие правото на собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. № •••, к. л. 679, м. „Габеро-Азмата“, землище Драгалевци, Район „Витоша“ – Столична община, на основание Протокол № 1/14.02.2023 г. и Протокол № 2/06.06.2023 г., изготвени от комисия съгласно § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. Изложени са мотиви, че молбата за закупуване на имота е подадена в законоустановения срок до 31.01.1998 г. и имотът е незастроен, но той попада в обхвата на регулационния план на в. з. „Габеро-Азмата“, одобрен със Заповед № РД- 50-09-237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, поради което за територията няма да се изработва и одобрява план на новообразувани имот, както и че имотът участва в УПИ ХIII-••••, УПИ ХIV-•••• и УПИ ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“. Прието е, че със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „Витоша“ е одобрена поправка на кадастралния план за имоти пл. № •••, ••• и без пл. № за създаване на нови имоти пл. № •••, ••• и без пл. № и изменение на дворищната регулация на парцели ХII-•••,••••, ХIII-••••, ХIV-••••, ХV-••• и улицатупик с о.т. 26 и 27 за създаване на нови ХII-•••,••••, ХIII-••••, ХIV-••••, ХV-••• и улица-тупик с нови о.т. 26 и 27 по плана на в. з. „Габеро-Азмата“, кв. 5, и в. з. „Киноцентър II част – разширение“, кв. 12, съгласно която се променя западната граница на имот пл. № ••• и се заличава парцел ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“ – предмет на молбата на ползвателя. Изложено е, че поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• не отговаря на имот пл. ••• по кадастрален план и регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50- 268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „Витоша“, като част от поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• попада по действащия ПУП в УПИ ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“, а другата част от имота е придаваема към УПИ ХIII-•••• и УПИ ХIV-•••• от кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“. Поради това е прието, че имот пл. № •••, предоставен за ползване, не представлява самостоятелен поземлен имот с площ и граници, установени в първоначалния му вид, и с осигурен достъп. В производството по гр.д.№ •••••/2023 г. по описа на СРС, 85 състав е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в кадастралната основа на регулационния план за м. „в. з. Киноцентъра II част“, одобрен със Заповед № 436/29.01.1959 г., процесният имот не е отразен, тъй като не е съществувал към момента на изработването на плана, а площта му е попадала частично върху неурегулираната част на поземлен имот № •••, нанесен в кадастрален лист 679, и частично върху неурегулираната част на поземлен имот № 159, нанесен в същия кадастрален лист. ЧИРП, одобрено със Заповед № 116/11.04.1966 г., не касае процесния имот. Имотът, описан в Удостоверение № ••• г. на РНС „Девети септември“ – София, е посочен като поземлен имот № ••• по парцеларен план, с площ от 600 кв. м., но парцеларният план не е приложен в материалите по делото. Към момента на издаване на удостоверението за района, в който попада процесният имот, е бил в сила кадастралният план от 1986 г. с нанесените върху него изменения през годините. В кадастралната основа на регулационен план за м. „в. з. Габеро-Азмата“, одобрен със Заповед № РД-50-09- 237/02.06.1988 г., процесният имот представлява част от поземлен имот № •••, целият с площ от 2 111 кв. м., и за него са отредени три парцела в кв. 5 – ХIII-•••, ХIV-••• и ХV-•••, като парцел ХV-••• е с площ от 535 кв. м. Кадастралната основа на регулационен план за м. „в. з. Киноцентъра II част – разширението“, одобрен със Заповед № РД-50-09-85/16.03.1990 г., е идентична с тази на плана от 1988 г., като процесният имот попада извън обхвата на плана. Със Заповед № РД-09-002/14.01.1997 г. на Кмета на Район „Витоша“ е извършено ЧИРП, с което от имоти № 135 и ••• се образуват имоти пл. № 135, •••, 1072 и ••••, като новообразуваният поземлен имот № ••• е идентичен с новообразувания парцел /УПИ/ ХV••• от кв. 5, с изключение на южната граница, където е запазена предвидената алея с ширина 2 м. С това изменение за първи път се появява поземлен имот № ••• с площ и граници, идентични на тези на спорния по делото имот. От текста на Заповед № РД- 09- 002/14.01.1997 г. за ЧИРП е видно, че е имало изменение в кадастралния план от 1986 г., при което поземлен имот № ••• е станал с граници, идентични на процесния имот, но не може да се каже откога е това изменение. С ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-50-14/26.01.1999 г. на Кмета на Район „Витоша“, е заличена алеята по южната граница на парцел ХV-••• и с това границите му стават идентични на поземлен имот № •••. С ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „Витоша“, се променят границите на поземлени имоти № ••• и № •••, като западната граница на поземлен имот № ••• се заличава и се премества до местоположението на източната граница на поземлен имот № ••• по кадастралния план от 1959 г. Тази граница съвпада в рамките на допустимата по ЗКИР точност на западната граница на поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••••. Кадастралната карта за Район „Витоша“ е одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. В първоначално одобрения й вид границите на поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• са идентични с границите на поземлен имот № ••• по изменението на кадастралния план, одобрено със Заповед № РД-09-002/14.01.1997 г. на Кмета на Район „Витоша“, като площта на този имот е 651 кв. м. Със Заповед № РВТ22-РА50-130/16.08.2022 г. на гл. архитект на Район „Витоша“ е одобрено изменение на регулационния план. Кадастралната основа е действащата към момента на изработването му кадастрална карта, където съществува поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•••. С изменението се заличава УПИ ХV- ••• от кв. 5, както и частта от улицата – тупик, осигуряваща достъп до него, западната част от поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• се придава заедно с частта от заличената улица – тупик за образуване на нов УПИ ХV-••• от кв. 5, а източната част на поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• се разделя на две и двете части се придават към УПИ ХIII-•••• и УПИ ХIV-•••• от кв. 5. Извършено е изменение на кадастралната карта, без вещото лице да е установило заповедта за него, като имот с идентификатор •••••.••••.••• във варианта на кадастралната карта до 2023 г. е бил по контура на точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 8, 1 от Приложение 5, а с изменението този имот е разделен на две – западната му част, попадаща в УПИ ХV-••• от кв. 5 е по контура на точки 1, 2, 3, 9, 8, 1 и е с нов идентификатор •••••.••••.•••• а от източната част на стария поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• по контура на точки 3, 4, 5, 6 ,7, 9, 3 е образуван нов поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•••• и за него се отнася съставеният Акт за частна общинска собственост № 4064/10.02.2023 г. При извършените проверки в СО – НАГ и СО – Район „Витоша“ вещото лице не е установило документи за уреждане на сметки по регулация, касаещи поземлен имот № ••• от архивния кадастрален план, идентичен с поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• от КККР, съществувал до 2022 г. За района, в който попада имот пл. № •••, няма изработен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, а за процедиране на преписките във връзка с реституиране на имотите по ЗСПЗЗ и на преписките на ползватели на имоти по постановления е използвана влязлата в сила кадастрална карта за Район „Витоша“. След подаване на жалбата в действащата кадастрална карта е настъпило изменение по отношение на процесния имот, който е разделен на два имота – поземлени имоти с идентификатори •••••.••••.•••• и •••••.••••.••••. Към 06.02.1988 г., когато е издадено Удостоверението за предоставяне на имота за ползване, за района е наличен кадастрален план, изработен през 1986 г., който е послужил за кадастрална основа на регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-09- 237/02.06.1988 г., и на регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-85/16.03.1990 г., като в кадастралния план е нанесен имот пл. № •••, с площ от 2 111 кв. м. Процесният имот представлява западната част от поземлен имот № ••• по кадастралния план на м. „Киноцентъра – II част“ от 1986 г. С изменението на кадастралния план от ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-09- 002/14.01.1997 г., за първи път е нанесен имот с пл. № ••• с граници и площ, идентични на процесния имот, който е останал с тези граници в архивния кадастрален план, ползван до влизане в сила на кадастралната карта. Със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011 г. е одобрена кадастралната карта за района, като нанесеният в нея поземлен имот с идентификатор •••••.••••.••• е идентичен с поземлен имот № ••• от архивния кадастрален план и е идентичен с УПИ ХV-••• от ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-50-14/26.01.1999 г. Съгласно действащата към момента КККР процесният имот, представляващ поземлен имот с идентификатор •••••.••••.•••, е идентичен с нанесените през 2023 г. имоти с идентификатори •••••.••••.•••• и •••••.••••.••••. В рамките на настоящото производство, предвид указанията, дадени с решение по адм.дело №•••••/2024 г. по описа на АССГ, са изискани справки с оглед установяване на обстоятелството дали процесният имот е единствена на семейството на ползвателя, като е изслушана и съдебно-техническа експертиза за установяване наличието на отрицателната предпоставка по §4б, ал. 1, изр. последно ДР на ЗСПЗЗ. От постъпилите справки от Министерство на земеделието и храните, общинска служба по земеделие „Източна“ и „Западна“ се установява, че за жалбоподателя К. К- В и съпругът й В.В не се откриват данни за собственост на земеделски земи. Представени са справки от Агенцията по вписванията, Имотен регистър за К. К-В и съпругът й В.В, от които се установяват извършените от лицата сделки с недвижими имоти. В рамките на настоящото производство, във връзка с указанията, дадени с решение по адм.дело №•••••/2024 г. по описа на АССГ, е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е приета в открито съдебно заседание на 03.12.2025 г. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, по кадастралния план емисия от1976 г. имо с пл. №••• е нанесен в к.а. 679 с площ от 651 кв.м., като имотът няма осигурен достъп до път. По кадастралната карта одобрена със заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. имот с пл. №•••, кв. 5 с идентификато𠹕••••.••••.•••• с площ от 429 кв.м. Съгласно експерта, разстоянието, измерено по въздух в километри по права линия с начална точка центъра на гр. София до външната граница на зоната за земеделско ползване е 7,86 кв.м. При извършения на 15.11.2025 г. оглед от вещото лице в процесния имот експертът е установил, че в имот с пл. №••• няма трайни насаждения от овощни и овощно маточни, южни култури и матични насаждения, лозя, асми и маточници. Процесният имот с пл. №••• представлява изоставен запустял терен, обрасъл с бодливи храсти, бурени, висока трева, саморасли клони, преплетени обемисти туфи, като практически е непроходим и непреодолим на 100%. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Предмет на обжалване е Заповед № РВТ23-РД09-133/22.08.2023 г. на Кмета на Столична община – Район „Витоша“, с която на К. М. К е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. № •••, к. л. 679, м. „Габеро-Азмата“, землище Драгалевци, Район „Витоша“ – Столична община. Съобразно § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ заповедта се съобщава по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват по реда на АПК. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14- дневен срок от съобщаването им, както в случая е посочено и в обжалваната заповед. Изготвено е обявление № РВТ22-ТП00-105/25.08.2023 г. за издадената заповед до молителката, връчено й на 01.09.2023 г. чрез нейния брат. Жалбата – предмет на настоящото производство, е подадена в срок – на 13.09.2023 г., и следователно производството е допустимо. На основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Извършвайки такава проверка, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, нито са преследвани цели, несъответни на закона. По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: По делото не се спори, а и се установява, че жалбоподателката е заявила правото си на придобиване на собствеността пред общината в установения срок в § 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ /редакция – ДВ, бр. 98/1997 г./ и § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ – до 31.01.1998 г., защото е подала молба с рег. № СТ-94-К-301/28.11.1997 г. до кмета на Столична община – „Витоша“, в което е посочила, че е придобила съгласно ПМС № 26 вилен имот във вилна зона „Габеро – Азмата“, кв. 5, парцел ХV-••• по плана на кв. „Драгалевци“, и моли да й бъде направена оценка по § 4 на ползваната от нея земя, като е приложила Удостоверение № 47 за предоставяне на земя по ПМС № 26. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание §4а, ал. 1; §4а, ал. 5 или §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в §63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - обн. ДВ бр. 122 от 1997 г., не е изчерпателно, а примерно. Последното следва от недопустимостта по-нисък по степен нормативен акт да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е законът спрямо правилника за неговото прилагане. Това обаче е първата и основна предпоставка - надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, при наличието на която се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки. Именно липсата на тази първа предпоставка на специалния закон е достатъчна за обуславяне на отказа да се издаде заповед за признаване на правото на собственост върху имоти, които са предоставени за ползване. В случая от представеното пред административния орган Удостоверение № ••• г., според което Изпълнителният комитет на Районен народен съвет „Девети септември“ – София съгласно Постановление № 26 на Министерския съвет и Националния съвет на „Отечествения фронт“ от 1987 г. и Решение № 2/1987 г. на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване е предоставил право на ползване на К. М. К от 30.05.1981 г. за земеделско ползване върху пустееща земя, 600 кв. м., находяща се в землището на с. Драгалевци, окръг София, местност „Габеро – Азмата“, № ••• по парцеларния план, при граници: ползватели съгласно планомерна скица се установява наличието на първата предпоставка за наличието на правото на изкупуване на имота – същият да е предоставен за ползване с акт по §4а, ал. 1 ДР на ЗСПЗЗ. Доколкото в случая е безспорно, че процесният имот е незастроен, на изследване подлежат единствено предпоставките за придобиване на имота от ползвателя по §4б ЗСПЗЗ. Съгласно § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато земите представляват лозя, овощни градини, или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, той придобива правото на собственост след заплащане при определените условия. Това право не е налице, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хиляди жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Преценката за наличието на тези условия се прави от комисията по § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, която в съответствие с алинея втора на същия текст дава становище относно спазването на изискванията, като за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собствеността от ползвателя. В приложения по делото протокол на комисията по §62 ППЗСПЗЗ не са изложени мотиви за предпоставките по §4а и §4б от ДР на ЗСПЗЗ, като видно от протокола е дадено мнение за отказ поради одобряването на регулационен план на в. з. „Габеро- Азмата“, одобрен със Заповед № РД-50-09-237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, поради което за територията нямало да се изработва и одобрява план на новообразувани имот, както и че имотът участва в УПИ ХIII-••••, УПИ ХIV-•••• и УПИ ХV-•••, кв. 5, в. з. „Габеро-Азмата“. Въпреки това, съдът намира, че жалбата срещу заповед Заповед № РВТ23-РД09- 133/22.08.2023 г. на Кмета на Район „Витоша“ – Столична община, с която на жалбоподателя е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. № •••, к. л. 679, м. „Габеро-Азмата“, землище Драгалевци, Район „Витоша“ – Столична община следва да бъде оставена без уважение по следните съображения. В случая от изслушаната в настоящото производство съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот, заявен за изкупуване от жалбоподателя К. К-В се намира на по-малко от 30 км по въздушна линия от центъра на гр. София, който град е ноторно известно, че е с население над 300 000 жители, поради което е налице пречката за придобиване правото на собственост от ползвателя на имота по §4б, ал. 1, изр. последно ДР на ЗСПЗЗ. Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание от 03.12.2025 г. при приемане на експертизата, че при отговора на въпроса за отстоянието на имота от центъра на гр. София вещото лице е изследвало имот с идентификатор •••••.••••.••••, а при предишното разглеждане на делото се установявало, че имот с идентификатор •••••.••••.••• бил с площ от 2111 кв.м., като не било дадено заключение за другата част от имота с идентификатор •••••.••••.•••• съдът намира за неотносимо към правилното решаване на правния спор, предмет на делото. Действително при отговор на въпрос №1 вещото лице е изследвало имот с идентификатор •••••.••••.•••• с площ от 429 кв.м., а при отговора на въпрос №2 вещото лице е изследвало имота с пл. №•••, както е бил предоставен за ползване на молителя в настоящото производство съобразно издаденото удостоверение. Въпреки липсата на изследване на другата част от имот с пл. №•••, която според вещото лице по изслушаната по гр.д. №•••••/2023 г. по описа на СРС съдебно-техническа експертиза попада в имот с идентификатор •••••.••••.•••• то видно от Приложение №5 към СТЕ по гр.д. №•••••/2023 г. по описа на СРС двата имота с идентификатори •••••.••••.•••• и •••••.••••.•••• са съседни, поради което невъзможно е част от имот с пл. №•••, отговаряща понастоящем на имот •••••.••••.•••• да се окаже на разстояние по-голямо от предвиденото в §4б, ал. 1, изр. последно ДР на ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното, установява се, че по отношение на предоставения на молителя за ползване имот е налице пречката по §4б, ал. 1, изр. последно ДР на ЗСПЗЗ, поради което за К. М. К-В не е възникнало правото да изкупи имота. Независимо от това, че не са изложени мотиви за това дали са налице предпоставките на §4б от ДР на ЗСПЗЗ съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, като следва да бъде потвърден поради изложените по-горе мотиви. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответната по жалбата страна. Релевирани са искания за присъждане на разноски в полза на ответната страна, както в производството по адм.д. №•••••/2023 г. по описа на СРС и адм.д. №•••••/2024 г. по описа на АССГ, така и в настоящото производство. За производствата по адм.д. №•••••/2023 г. по описа на СРС и адм.д. №•••••/2024 г. по описа на АССГ на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от по 100 лева за всяка инстанция. За производството по адм.д. №•••••/2024 г. по описа на АССГ на ответната по жалбата страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатената държавна такса в размер на 70 лева (с равностойност 35,79 евро). За производството по настоящото дело не е направено искане за присъждане на разноски, нито са представени доказателства за извършване на такива от правоимащата страна, поради което такива не се дължат. Воден от горното, съдът