Решение № 670 от 11.8.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2600/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба на Д. К. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, ул. „••••••••••••• и Т. Р. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, ул. •••••••••••••, двамата със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. ••••••••••••••••, адв. В.Л от АК - Хасково, против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. •••• в частта за имот с идентификатор № ••••••••.

С Определение № 1697 от 14.07.2025 г., постановено по настоящото дело, на мястото на починалия в хода на производството жалбоподател Т. Р. Т., са конституирани като страни по делото неговите наследници - К. Д. Т., ЕГН •••••••••• и Д. Д. В., ЕГН ••••••••••.

Жалбоподателите твърдят, че с обжалваната Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област - Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА и въз основа на представената документация съгласно т. 3.8 на Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ е одобрен плана за новообразуваните имоти (ПНИ) в М 1:1000 на жилищен район „•••, жилищен район „•••" и местност „•••••" в землището на гр. Хасково, община Хасково, приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково не била обжалвана от жалбоподателите в 14 - дневния срок от обнародването ѝ, тъй като същите не са били уведомени като заинтересована страна и поради което със Заповед № УТ - 522/24.10.2022 г. на Кмет на Община Хасково, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на ж.р. „•••" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково и Решение № •••/01.04.1998 г. на ОСЗГ, издадено на основание по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ по заявление № 51348 по чл. 11 от ЗСПЗЗ, скица № ••••/13.10.2022 г. и съобразно Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет - Хасково е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.И.А, върху новообразуван имот в строителни граници, одобрени с околовръстен полигон с идентификатор № •••••••• с площ от 600 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на ж.р. „•••” в землището на гр. Хасково при граници и съседи: •••, Територия, заета от води и от водни обекти; ••••••••, Жилищна територия; •••••••••, Жилищна територия. В същата Заповед било посочено, че в имота има една сграда на 1 етаж с идентификатор № ••••••••.1, Вилна сграда - еднофамилна с площ от 19 кв.м., който имот ведно с построената в него сграда била собственост на жалбоподателите Д. К. В. и Т. Р. Т.. Заповед № УТ-522/24.10.2022 г. на Кмет на Община Хасково била обжалвана от жалбоподателите Д. К. В. и Т. Р. Т. пред РС - Хасково в законния срок и по подадената от последните жалба било образувано адм./гр. дело № 122/2023г. по описа на РС - Хасково.

Поддържа се в жалбата, че жалбоподателите Д. К. В. и починалия в хода на процеса Т. Р. Т. са собственици на процесния имот с идентификатор № ••••••••. В случая с одобрения ПНИ, предмет на обжалваната заповед на Областен управител на гр. Хасково и новообразуването на имот с идентификатор № •••••••• с площ от 600 кв.м., съществено се засягало правото на собственост на жалбоподателите. Процесният имот им се отнемал и на който имот те били собственици по наследство и се възстановявал със Заповед на Кмет на Община Хасково на наследниците на П.И.А, поради което за същите бил налице правен интерес да искат прогласяване на нищожността на Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г., на Областен управител на Област - Хасково в частта на одобрения ПНИ, относно имот с идентификатор № •••••••• с площ от 600 кв. м.

Оспорваната заповед в частта ѝ, касаеща поземлен имот с идентификатор № •••••••• била нищожна, поради липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма - §4з, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4к и § 4б, от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаденият акт в обжалваната част бил изцяло лишен от законова опора. При издаването на обжалвания акт бил допуснат тежък порок на основанията за законосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4, т. 5 АПК.

Излагат се в жалбата следните съображения в тази насока:

На първо място се посочва, че Д. К. В. и Т. Р. Т. е следвало задължително да бъдат уведомени, както за започнатото производство, така и относно издадената Заповед на Областен Управител, за да упражнят надлежно правото си на защита, което съществено било засегнато с оспорваната Заповед по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ, доколкото и съобразно практиката на ВАС, заповедите на областните управители, с които на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява плана на новообразуваните имоти, представляват индивидуални административни актове, тъй като с тях се засягат права или законни интереси на определен, а не на неопределен брой лица. В случая, частта, в която се обжалва процесната заповед представлявала индивидуален административен акт за жалбоподателя, защото със заповедта, с която е одобрен ПНИ, имот с идентификатор № ••••••••••••• с площ от 600 кв.м. е включен в плана като новообразуван и впоследствие се отнемал от последните и се възстановявал на наследниците на П.И.А. Съществено били накърнени права и законни интереси по отношение на правото им на собственост върху имот е идентификатор № •••••••• и стар идентификатор № ••• и № •••••

Първоначално имотът бил собственост на Т. Р. Т., съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том II, дело 637/1960 г. на Хасковски народен съдия, вписан в Служба по вписвания - гр. Хасково под вх. рег. № •••, том 79, стр. 9/1960 г. Процесният имот тогава представлявал Нива с площ от 565 кв.м., находяща се в местността „•••••••••", Хасковско землище, при граници - Я.П.Т, Ж.К,К. Г. и И.Д, като имотът бил част от цяла нива от 3 дка, находяща се в местност „•••••••••", Хасковско землище, при граници на цялата нива: от две страни път и от две страни Ж.К.Д.

С НА за собственост върху недвижим имот № •••, том II-pи, дело 372/1990 г. на съдия при РС - Хасково, Т. Р. Т. е бил признат на основание чл. 483 от ГПК/отм./ за собственик на следния недвижим имот, а именно: сезонна сграда /вила/ с площ от 25 кв.м. /а по скица № ••••/13.10.2022 г. на новообразуван имот № ••••••••, имотът бил 19 кв.м./, построена в имот с пл. № •••••в местността „•••••••••", Хасковско землище с площ на имота 600 кв.м., при граници на имота: път и имоти с пл. № •••; имот е пл. № ••• и имот с пл. № ••••• по плана на местността „•••••••••", Хасковско землище, одобрен със Заповед № 969/88 г.

От представения по делото нотариален акт № •••, том III, peг. № 2484, дело № 261/2020 г., на Нотариус е район на действие РС – Хасково се установявало, че жалбоподателят Д. К. В. е собственик на процесния имот с идентификатор № ••••••••, с площ от 600 кв.м., с номер по предходен план № ••• и № •••••по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 969/1988 г., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № ••••••••.1 от 19 кв.м. на един етаж е предназначение: вилна сграда-еднофамилна, чрез договор за покупко- продажба, обективиран в цитирания НА.

Отделно от това, жалбоподателят Д. К. В. бил собственик на процесния имот и по наследство, оставено от съпругата му С. Т. В., починала на ••• г., която била дъщеря на Т. Р. Т. и на Д. Д., починала на •••••••••••• г., съпруга на Т. Р. Т., от която починалият жалбоподател черпел права. Имотът бил деклариран пред данъчна служба при Община Хасково и съответно се заплащал данък на имота. Границите на имота били трайно материализирани с ограда с бетонни колове и следователно имотът не бил новообразуван. Процесният имот следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред.

Нещо повече, съгласно Протокол от 08.05.1970 г. на Т. Р. Т., ЕГН •••••••••• от гр. Хасково, нивата която е притежавал от 0.6 дка в местността „•••" е отстъпена на „Държавата" и на последния в следствие на тази процедура „замянка" му се давала нива от 0.6 дка в местност „•••" при граници: Фондово место от две страни и път. Тази процедура била самостоятелно основание, процесният имот да бъде изключен от ПНИ, т.е. не следвало да бъде включван като новообразуван имот и оттам възстановяван със Заповед на Кмет на Община Хасково.

Процесният имот следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред. В конкретния случай, процесният имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон.

Освен това, не било ясно как имот с идентификатор № •••••••• с площ от 600 кв.м. е новообразуван с одобряването на ПНИ за ж.р. „••• ", като същият бил собственост на Д. К. В. и Т. Р. Т. по наследство, покупко-продажба и замяна. Процесният имот не бил новообразуван и не следвало да бъде включван в ПНИ, имотът съществувал още от преди 1960 г. и представлявал нива с площ от 565 кв.м. Имотът не е бил предоставен на жалбоподателя с право на ползване съгласно актовете, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не можел да бъде възстановен при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Новообразуваният имот, предмет на заповедта за възстановяване на Кмет на Община Хасково бил с един и същ идентификатор № •••••••• и преди да бъде включен като такъв в ПНИ, даден още при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - София и не ставало ясно как последният е новообразуван и по какви критерии е новообразуван и включен в ПНИ като такъв.

Освен това в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ се нанасяли имотите на три категории лица: l.) Ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2.) Бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3.) Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В конкретния случай жалбоподателят бил със статут на последната категория лица - собственик на самостоятелно основание. Следователно, процесният имот не представлявал новообразуван, не следвало да се включва като такъв в ПНИ и не следвало за имота да се издава обжалваната Заповед № УТ-522/24.10.2022 г. на Кмет на Община Хасково.

Планът на новообразуваните имоти се изработвал въз основа на помощен план и съдържал границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена - чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по §4а и §4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определял имот, като

местоположението му се съобразявало със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Съобразно изискванията на чл. 28, ал.6 и 7 от ППЗСПЗЗ имотите включени в плана запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м., съответно 1000 кв. м., и имат осигурен достъп до улица или път, а разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер, не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образувал от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. След съставянето на плана за новообразуваните имоти, съгласно §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, той се одобрявал със заповед на областния управител, която се обнародва в Държавен вестник, от която дата подлежал и на обжалване самия план. Едва след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти се издавала заповедта на кмета по §4к ал.7, респ. чл. 28а от ППЗСПЗЗ относно възстановяването или придобиването на собствеността върху конкретните новообразувани имоти.

В случая, поради не уведомяването на жалбоподателите Д. К. В. и Т. Р. Т., както за започнатото производство, така и относно издадената Заповед на Областен Управител, за да може да упражнят надлежно правото си на защита били нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 8, чл. 12 и чл. 26 от АПК. С оглед изложеното и правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, се иска съдът да приеме, че не е настъпила преклузия по отношение на срока за обжалване на ИАА за неговата законосъобразност пред съд и да бъде възстановен срокът за обжалване на заповедта за законосъобразност, поради ненадлежното уведомяване на жалбоподателя, като заинтересувано лице и следователно да бъде извършен контрол и за законосъобразност, ведно е отправеното искане за обявяване на нищожност с оглед изложените оплаквания и съображения в жалбата.

Отделно от изложеното е посочено в жалбата, че е нарушена процедурата по уведомяването по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ с което е нарушено съществено правото на жалбоподателя по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ.

В конкретния случай, процесният имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона и съответно прогласена за нищожна в обжалваната й част. При включването на процесния имот в ПНИ като новообразуван с идентификатор № •••••••• и номер по предходен план № ••• и № ••••• на заседание на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти по §4 следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „••• ", гр. Хасково в съответствие с изискванията на Заповед № РД-46-494/ 22.08.2003 г. на МЗГ / Заповед № РД- 02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ, Комисията в нарушение на чл. 28 от ПЗСПЗЗ е ново образувала процесния имот и го е включила като такъв в ПНИ. Процесният имот не бил новообразуван, същият следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред. При прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относно земите по § 4, § 4б и § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ от 10.02.1999 г., не можело да бъдат направени релевантни изводи относно съответствието на плана в обжалваната му част с посочените нормативни изисквания при изготвяне на плана. Не били посочени никакви конкретни изисквания, на които следва да съответства планът на новообразуваните имоти, не са били посочени и характерните особености на общината, както и данните, посочени в т. 1-10 на ал. 10 на чл. 28, вкл. и тези на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

В действащото българско законодателство нямало легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността била форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценявал или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявявала неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменял като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществували изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприели критерия, че такива са петтe основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябвало да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен бил само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следвало да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност била налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт бил нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност водел до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. В случая, настоящият казус бил именно такъв и попадал в категорията, при която материалната незаконосъобразност води до толкова тежък порок.

Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също бил порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок водел до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор компетентният орган приел решение, с което не се постига целта, определена от основанието за приемане по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА във връзка с §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а именно върху имот с идентификатор № ••••••••, да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.И.А.

Ето защо, издадената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, касаеща процесния новообразуван имот била нищожна и като издадена в противоречие със закона.

Предвид изложеното се иска от съда да бъде обявена нищожността на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, вр. с §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти, приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „•••" в землището на гр. Хасково, в частта ѝ на одобрения ПНИ, относно имот с идентификатор № •••••••• с площ от 600 кв. м. поради материална незаконосъобразност и издаването ѝ в противоречие с основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Алтернативно, се иска съдът да възстанови срока за обжалване на заповедта за законосъобразност, поради ненадлежното уведомяване на жалбоподателите и следователно да извърши контрол и за законосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, чрез пълномощника си в лицето на адв. В.Л от АК - Хасково, поддържат всички изложени в жалбата доводи като претендират присъждане на направените по делото разноски. Доводите си развиват и в депозирани писмени бележки.

Ответникът Областен управител на Област Хасково и заинтересованите страни Т. А. Б., А. А. А., А. А. А., Т. И. Н., Г. Е. П. и В. Е. П., не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание, като не вземат и писмено становище по жалбата.

Заинтересованата страна И. Г. Л., оспорва жалбата, като желае да получи наследството си от П.И.А.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповед № ДС - 28 - 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „•••“, ж.р. „•••“, ж.р. „•••“ и местност „••••••••“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В ДВ, бр.28 от 05.04.2019 г. е обнародвано и съобщението на Община Хасково, на основание чл.28б ал.4 ПЗРЗСПЗЗ до заинтересованите лица, че е изработен ПНИ на земи по § 4 и следв. ПЗРЗСПЗЗ, бивши местности „•••“ (••• ж.р.•••), ••• (••• част от ж.р. •••), ••• 1 (••• част от ж.р. •••) и местност ••••••••. След изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателите, а и същото се установява от писмо с вх. рег. № 21220/31.12.2024 г. на ответника, видно от което по отношение на имот с идентификатор •••••••• не е постъпвала жалба срещу административния акт и същата е влязла в законна сила.

Относно реда за разгласяване на оспорения административен акт са приложени и Извадки от в. „•••“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „••••••••••“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от Община Хасково; Разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019 г.; Констативен протокол от 02.07.2019 г. за поставяне на обявление на таблото на община Хасково за издадената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г.

Приложени са от ответника и Протокол № 1 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018 г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти; Протокол № 2 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019 г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „•••“, ж.р. „•••“, ж.р.“••• I“ и местност „•••••••“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; Протокол № 3 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „•••“, ж.р. „•••“, ж.р.“••• I“ и местност „•••••••“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.

В представеното от ответника извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „••• - 1“, гр. Хасково, ••••••••••; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният новообразуван имот № •••••••• с площ от 600 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № •••(•••••, одобрен със заповед № 969/88 г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Т. Р. Т. и П.И.А, с посочени данни за акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА •••/28.01.98 г.; без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по § 62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51348; име на стария собственик – П.И.А; Решение на ПК – •••/01.04.1998 г.

Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „••••••“, ж.р. „••••••••“, ж.р. „•••“, ж.р. „•••“, ж.р. „•••“ и местност „•••••“ в землището на гр. Хасково, община Хасково; График на анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и допълнителен график, ведно с протоколи от проведена анкета със собствениците на земеделски земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и на жилищен район „•••“ гр. Хасково. Приложени са и Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ; списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС, както и такъв на всички ползватели, платили суми по банкова сметка за чужди средства към община Хасково.

Съгласно Заповед № УТ-522/24.10.2022 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“•••“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № •••/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51348 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № ••••/13.10.2022 г., се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П.И.А върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор ••••••••, ж.р.“•••“, землище гр.Хасково, с площ 600 кв. м. при граници и съседи: ••••••••••• Територия, заета от води и водни обекти; •••••, Жилищна територия; •••••••••••••, Жилищна територия; Посочено е, че няма ограничения в собствеността и в имота има една сграда: № ••••••••.1 – 1 етаж, Вилна сграда – еднофамилна, 19 кв.м. В тази връзка е прието като писмено доказателство и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.•••, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „••••••••••••“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „••••••••“, „•••“, „•••“, „•••“ и „••••••“.

Към доказателствения материал е приобщено като Приложение № 8.4 към назначената съдебно-техническа експертиза и решение /дубликат/ № ••• от 01.04.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на П.И.А, на Общинска служба по земеделие – Хасково по Заявление вх.№ 51348 от 22.04.1992 г., според което се признава и се възстановява правото на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 2.000 дка, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността •••. Посочено е, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.

От Общинска служба „Земеделие“ – Хасково е изпратена и цялата преписка по заявление № 51348 от 22.04.1992 г. на наследниците на П.И.А. Към нея е приложено Решение № 36050/21.05.2009 г. на Поземлена комисия гр. Хасково по преписка с вх.№ 51348/20.02.1992 г., с което на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ: по т.II се възстановява правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 0.782 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местността „•••" имот № •••••••••, като е отразено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, и по т.III отказва да възстанови правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 1.218 дка, находяща се в местността „•••", с мотиви: имотът попада в разпоредби от ЗСПЗЗ.

Липсва спор на следващо място, а и от приложеното от ответника удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-10/10.01.2025 г., издадено от Община Хасково се установява, че конституираните заинтересовани страни Т. А. Б., А. А. А., А. А. А., Т. И. Н., Г. Е. П., В. Е. П. и И. Г. Л. са пълният кръг наследници по закон на починалата на 10.03.1955 г. тяхна наследодателка - П.И.А.

Не е полемично на следващо място обстоятелството, че починалият в хода на процеса, на 13.06.2025 г. жалбоподател Т. Р. Т. е имал една дъщеря – С. Т. В., починала на ••• г., която от своя страна е съпруга на първия жалбоподател – Д. К. В., както и обстоятелството, че към момента единствени наследници по закон на Т. Р. Т. са двете деца на С. Т. В. и на Д. К. В. – конституираните жалбоподатели К. Д. Т. и Д. Д. В.. Съпругата на Т. Р. Т. и майка на С. Т. В. – Д. Д. Т. също е починала на •••••••••••• г. като нейни наследници към момента са тримата жалбоподатели. Посоченото се установява от поредицата удостоверения за наследници, приложени по делото – Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-•••/06.12.2022 г., издадено от Община Хасково на Д. Д. Т.; Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-•••/06.12.2022 г., издадено от Община Хасково на С. Т. В. и Удостоверение за наследници с изх. № ГРН1-•••/04.07.2025 г., издадено от Община Хасково на Т. Р. Т..

За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателите е представен нотариален акт № •••, том II, дело № 637 от 27.07.1960 г. на Хасковски народен съдия. Съгласно т.IV от същия, М.Г.К продава на Т. Р. Т. нива с площ от 565 кв.м., находяща се в местността „•••••••••", Хасковско землище, при граници - Я.П.Т, Ж.К,К. Г. и И.Д, която нива е част от цяла нива от 3 дка, находяща се в местност „•••••••••", Хасковско землище, при граници на цялата нива: от две страни път и от две страни Ж.К.Д.

Преди това, с Нотариален акт за покупко – продажба № •• том II, регистър 1••••• дело № 393 от 13.07.1948 г. на нотариус при Хасковски областен съд, Ж.К.Д.продава на М.Г.К нива от 3 дка, която е част от нива от 10.4 дка в същата местност „•••••••••", при границиК.Д и от две страни път.

Съгласно т.13 от Протокол от 08.05.1970 г. на ТПС комисия е извършена замяна на земите на частни стопани, включени в блоковете на ТКЗС и взети за други обществени нужди със земи на ДПФ, останали извън блоковете на ТКЗС, като се заменя нива 0.6 дка в местността „•••••••••", Хасковско землище, собственост на Т. Р. Т., за нива 0.6 дка в местността „•••", Хасковско землище.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот № •••, том II, дело № 372/1998 г. от 28.01.1998 г., Т. Р. Т. е признат за собственик на сезонна сграда /вила/ с площ от 25 кв.м, построена в имот с пл. № •••••в местността „•••••••••", Хасковско землище с площ на имота 0.6 дка, при граници на същия: път и имоти с пл. № •••, пл. № ••• и пл. № ••••• по плана на същата местност, одобрен със Заповед № 969/1988 г.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, том I, рег. № 956, дело № 144 от 18.09.2020 г. на Нотариус с рег. № ••• Н.Т по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Хасковския районен съд, Д. К. В. от свое име и като пълномощник на Т. Р. Т., К. Д. Т. и Д. Д. В., продава на С.Т.П поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на гр. Хасково, с площ от 600 кв.м., с номера по предходен план, одобрен със Заповед № 969/1988 г., пл.№ •••••и пл.№ •••, ведно с попадащата в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ••••••••.1 със застроена площ 19 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том III, рег. № 2484 от 30.11.2020 г. на Нотариус с рег. № •••• И.Б по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Хасковския районен съд, Д. К. В. купува от С.Т.П поземлен имот с идентификатор •••••••• с площ от 600 кв.м., с номера по предходен план, одобрен със Заповед № 969/1988 г., пл. № •••••и пл.№ •••, ведно с попадащата в имота едноетажна вилна сграда с идентификатор ••••••••.1 със застроена площ 19 кв.м.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като компетентно и обективно изготвено. При проучванията си вещото лице - инж. С. С., е установила, че в досието на имота в техническа служба на Община Хасково се съдържат и следните документи, приложени към писменото заключение, а именно:

• Декларация за притежавани полски имоти в землището на гр. Хасково, подадена от Т. Р. Т. на 15.04.1986 г., според която той притежава нива от 0.6 дка в местността „•••, пл.№ ••••• придобит чрез замяна с Протокол от 08.05.1970 г., при граници: север път, юг дере-парк, изток Я.Т (Приложение 6.1);

• Декларация за притежавани полски имоти в землището на гр. Хасково, подадена от Т. Р. Т. през 1992 г., според която той притежава нива от 0.6 дка в местността „•••, пл.№ ••••• придобит с Протокол от 08.05.1970 г. (Приложение 6.2);

• Молба от Т. Р. Т. до кмета на Община Хасково без вх.№ (Приложение 6.3). Молбата е бланка за Община Хасково и представлява заявление за закупуване на имот в условията на §4а или §4б. Придружена е от Декларация, че посоченият имот е единствено жилище или земя на семейството (Приложение 6.4) и от Протокола от 08.05.1970 г. на ТПС комисия;

• Протокол от 08.05.1970 г. на ТПС комисия за извършена замяна на земите на частни стопани, включени в блоковете на ТКЗС и взети за други обществени нужди със земи на ДПФ, останали извън блоковете на ТКЗС, според който по т.13 се заменя нива 0.6 дка в местността „•••••••••", Хасковско землище, собственост на Т. Р. Т., за нива 0.6 дка в местността „•••", Хасковско землище.

• Заповед № 1878/21.08.1998 г. на кмета на Община Хасково, според която не се признава на Т. Р. Т. правото на основание §4 да придобие собствеността на земеделски имот от 600 кв.м, кадастрален № •••••в местността „•••" поради това, че „имотът е даден като замянка" (Приложение 6.5);

В разписния лист към плана от 1988 г., за собственик на имот пл.№ •••••е вписан Т. Р. Т., с молив, без други данни. (Приложение 2). В неодобрения кадастрален план на местност „•••" от 2000 г., послужил като основа за т.нар. „помощен план", имотът е отразен с пл.№ ••• и представлява северната част в размер 600 кв.м от имот пл.№ •••••по плана от 1988 г. (Приложение 4). В разписния лист към плана (Приложение 3), който е предоставен при изработване на плана на новообразуваните имоти като Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/, е вписан Т. Р. Т., с площ 600 кв.м, с вписан н.а. № •••/28.01.1998 г., а в забележка е вписано, че имотът е ,,замянка“. В графа „претенции за реституция" е отбелязан вх.№ на преписката от Поземлена комисия - 51348.

От друга страна, вещото лице е проследило, че със заявление вх.№ 2360/22.04.1992 г. (последствие преписката получава номер 51348), наследникът на П.И.А - А. А. Т. предявява претенции за реституция на имотите на наследодателя му - две ниви от по два декара в местностите „••••" и ,,•••••••••". Представено е удостоверение изх.№ 585/21.04.1992 г. от Община Хасково, в което е записано, че според декларациите от 1949 г. (Емлячния регистър), П.И.А е собственик на заявените за възстановяване имоти, което е послужило за доказателство за собствеността върху тях преди образуване на ТКЗС.

С Протокол № 36-10/18.02.1993 г. на Поземлена комисия Хасково (••• Общинска служба по земеделие), на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, по преписка в вх.№ 51348/22.04.1992 г., е взето решение: признава и определя за възстановяване с план за земеразделяне, правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху два имота от по два декара в местностите „••••" и ,,•••••••••" (Приложение 8.2).

С Протокол № 36-24/21.12.1994 г. на Поземлена комисия, на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, по преписка в вх.№ 51348/22.04.1992 г., е взето решение: признава и определя за възстановяване с план за земеразделяне, правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху имот от два декара в местността „••••" и отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху имот от два декара в местността „•••" с мотиви, че имотът попада в параграф 4 (Приложение 8.3).

С горепосоченото Решение № •••/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково (Приложение 8.4), по преписка с вх.№ 51348/20.02.1992 г., на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 2 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местност „•••", като е отразено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

Посочено е в заключението на СТЕ, че според §4к, ал.3 от ЗСПЗЗ ,,За установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона". Тъй като за тази част от територията на местност „•••" няма кадастрален план или друг графичен източник преди 1988 г., е била проведена анкета на собствениците или техните наследници. Протоколът от анкетата представлявал таблица на имотите, попадащи в местности, които са част от териториите по §4, подредени по възходящ ред на входящите номера на преписките от Поземлена комисия. Първоначалното анкетиране е било извършено след обявление по чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ в ДВ бр. 49/28.05.1999 г., от 14.06.1999 г. до 20.06.1999 г. Предвид недостатъчния брой собственици, явили се на основното анкетиране (по-малко от необходимите 50%, чл.18б, ал.2 ППЗСПЗЗ), е било извършено допълнително анкетиране от 18.08.1999 г. до 31.08.1999 г. В протокола от анкетата (лист ••• от делото) за вх. № 51348 е записана нива от 2 дка в местност „•••", но видно от този протокол никой от наследниците на П.И.А не е посочил къде точно се е намирал имотът от 2 дка в местността „•••", описан в Решение № •••/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково.

Според помощния план, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните имоти (Приложение 4), имот пл.№ •••, който е идентичен със северната част от имот с пл.№ •••••от кадастралния план одобрен със Заповед № 969/09.10.1988 г., представлява бивш имот № ••••••••••, с площ 0.600 дка, заявен за реституция от наследниците на П.И.А. Според същия план, друга част от нивата от 2 дка представлява бивш имот № ••••••••• с площ 0.780 дка, който се намира северо-източно от бивш имот № •••••••••• и включва имот пл.№ •••, за който в Списъка на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/ не е вписан собственик, а в графа „претенции за реституция" също е отбелязан вх. № 51348 на преписката от Поземлена комисия (на П.И.А).

Според вещото лице не е ясно въз основа на какви данни проектантът на помощния план е установил местоположението на бившия имот на П.И.А, тъй като в удостоверението от Емлячния регистър не фигурират граници на имота; от протокола от анкетата е видно, че никой от наследниците ѝ не е посочил къде точно се е намирал имотът.

След това, с молба-искане peг.№ 94 А-759-1/02.12.2008 г. (Приложение 8.1) до кмета на Община Хасково от А. А. Т. (наследник на П.И.А и наследодател на двама от заинтересованите страни - А. А. А. и А. А. А.), е поискано издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за имот с идентификатор ••••••••••••• по КККР на гр. Хасково, идентичен с имот пл.№ ••• по кадастралния план от 2000 г. Приложени са протоколите и решението на Поземлена комисия Хасково (Приложения 8.2, 8.3 и 8.4). Издадено е било Удостоверение № К-33/03.04.2009 г. (Приложение 8.5), според което нива от 2 дка, заявена с пореден № 2 от Заявление вх.№ 51348/22.04. 1992 г., е отразена в помощния план на кадастралния район 502 (ж.р. •••), с номера ••••••••• и •••••••••• и е записана в регистъра на бившите имоти на наследници на П.И.А. Според удостоверението, поземлен имот с идентификатор •••••••••••••, който представлява бивш имот •••••••••, може да бъде възстановен, а поземлен имот с идентификатор ••••••••, който представлява бивш имот •••••••••• (процесния имот), не може да бъде възстановен, тъй като не е придобит по реда на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него не може да бъде предвидено обезщетение по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. На базата на Удостоверение № К-33/03.04.2009 г. е било издадено Решение № 36050/21.05.2009 г. на Поземлена комисия гр. Хасково по преписката с вх.№ 51348/20.02.1992 г., с което на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ: по т.II се възстановява правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 0.782 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местността „•••" имот № •••••••••, като е отразено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, и по т.III – отказва да възстанови правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 1.218 дка, находяща се в местността „•••", с мотиви: имотът попада в разпоредби от ЗСПЗЗ. В плана на новообразуваните имоти, процесният имот с идентификатор •••••••••• е бил отразен като новообразуван, а в Регистъра към плана е отреден за възстановяване на наследници на П.И.А. В колона 14 е изписано Решение № •••/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково, което не е актуално към датата на обявяване на ПНИ. В същия план, имот с идентификатор 706.547, който съдържа в себе си имот с идентификатор ••••••••••••••,

представляващ бивш имот •••••••••, възстановен с Решение № 36050/21.05.2009 г. на Поземлена комисия гр. Хасково също е отразен като новообразуван, но не е предвиден за възстановяване. Със Заповед № УТ- 522/24.10.2022 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост, при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на П.И.А, върху поземлен имот с идентификатор ••••••••, ж.р. „•••", гр. Хасково, въз основа на план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Вещото лице е посочило в своето заключение, че съгласно §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ: ,, Възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху конто е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в 4. ". Поземлен имот с идентификатор •••••••• обаче е установено, че е бил застроен и върху него не е било предоставяно право на ползване. Съгласно чл.28а, ал.1, изр. първо от ППЗСПЗЗ: „За възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от Кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата". В случая няма и документ за заплатена сума, поради факта, че имотът не е предоставен за ползване, съответно не е издавана заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиването му. Отделно от това, съгласно чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ: ,,Бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.", а в Заповед № УТ-522/24.10.2022 г. е изписано, че „в имота има една сграда ", без да се дава яснота какво следва да се случи с нея.

Така, съгласно констативната част на заключението е направен анализ от инж. С., че в землището на гр. Хасково териториите, в които са предоставени за ползване имоти по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, накратко наричани територии по §4, отразени със затворен външен контур в картата по чл.18г от ППЗСПЗЗ, условно се делят на две групи - според това дали към началото на реституцията има или няма кадастрален план. В първата група попадат местностите „••••••••" (••••), „••• 1" (•••••••• •••), „•••, „•••", „••••••••" (•••••••) и за тези територии, наречени крайградски зони за отдих и почивка или земи за земеделско ползване извън строителните граници на гр. Хасково, е изготвен кадастрален план, одобрен със заповед № 969/09.10.1988 г. През 1996-1997 г. Министерство за земеделието и горите е възложило с договор изработване на комбиниран кадастрален план, като част от дейностите по възстановяване на собствеността. В редакцията на §4 - 4л от 1997 г. още не е било въведено понятието „план на новообразуваните имоти". Дейностите по визирания договор са били приети през 2000 г. и през 2002 г. (за м."••••••"), при действието на §4к в редакцията му от ДВ бр.68/30.07.1999 г., а именно: (1) ,, За земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по .4, се изработват кадастрален план и план на новообразуваните имоти." Във втората група попадали местностите „••••••••-горско", „••••••••••••••", „••• 2" (северната част), „•••••••••••• А", „•••••••••••• Б", „••• - изток", „••••••••••••", „•••••••••••••", „••••••••••" и ,,•••••••••", неизчерпателно изброени. Тези територии включвали основно имоти, предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към 1999 г. (годината, в която е одобрен планът за земеразделяне на землището на гр. Хасково), нямало кадастрални планове и за тях Министерство на земеделието и горите не е сключвало договор за изпълнение на дейностите по възстановяване на собствеността. През 2003-2004 г. са били възложени от Областен управител, изработени от фирма изпълнител, приети от комисия, одобрени от Областен управител и влезли в сила помощни планове и планове на новообразуваните имоти. За тези територии процедурата по реституиране на бивши земеделски земи е приключена.

Териториите, описани в първата група, които като площ (над 7000 дка) и брой имоти (над 8500), представлявали огромна част от терените, подлежащи на реституция, процедурата по възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи е била отежнена от факта, че в тях попадат не само имоти, предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези територии, определени със затворен външен контур в картата по чл.18г от ППЗСПЗЗ, попадали и имоти, върху които собствеността не е отнемана и/или загубвана; имоти, които са включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; заменени от ТПС комисии имоти на не членове на ТКЗС; имоти, придобити по давност и т.н. Т.е. възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи (или обезщетения и компенсации), следвало да се извърши на различни законови основания.

До 2001 г. дейностите по администрирането на имотите, предоставени за ползване по силата на актове, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършвали от отдел „Земеделие" на общинска администрация Хасково, а за останалите имоти в тези зони - от техническа служба на Общината. Това е била причината в Общината да се намират няколко различни работни копия от кадастралния план от 1988 г. В работните копия, ползвани за имотите по §4, са нанасяни имотни граници, номера на имоти (включително с индекси „а", „б" и др. недопустими символи), площи и размери - ръчно, без да се спазват установените в закона за единния кадастър (ЗЕК) и закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) правила и норми. Данните са били нанасяни схематично. Нямало заповеди за измененията, допълненията и поправките на плана. Съответно нямало обявяване на заинтересованите собственици и/или ползватели. Многобройните изменения на тези планове, извършени без спазване на изискванията на действащите тогава ЗТСУ, ЗЕК и правилниците за прилагането им, налагали актуализирането им. През 1998 - 2000 г. е било направено попълване (актуализиране) и е бил създаден цифров модел на кадастралния план. На основата на този план е извършено анкетиране на собственици, или техни наследници, на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и е изготвен е т.нар. „план на старата собственост", като част (слой) от комбинирания кадастрален план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., визиран в Техническото задание за изработване на ПНИ. При първоначално обявеното анкетиране и допълнителното анкетиране, и двете извършени през 1999 г., за територията на местност „•••", малко над половината собствениците (или техни наследници) на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС са посочили къде са били бившите им имоти. Към комбинирания кадастрален план е бил приложен Регистър на имотите към 26.01.2000 г., съдържащ списък на имотите предоставени за ползване върху бели листове хартия и списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС върху зелени листове хартия. Този регистър се съхранявал в Община Хасково и към датата на обявяване на плана съдържал 35 броя имоти „стара собственост" в местност „•••". Предвид факта, че с изработването на комбинирания кадастрален план, процедурата по възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи в териториите, условно поставени в първата група, не е приключила, през 2003 г. - 2004 г. Община Хасково, на основание §4к, ал.9 и ал.10 от ЗСПЗЗ, заявила пред Областен управител искане за възлагане на изработване на планове на новообразуваните имоти. От администрацията на областен управител е получен отказ, мотивиран с разписаната в §25 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г.) норма: (1) Договорите за изработване на плановете по §4к, ал.1, сключени до влизането в сила на този закон, се приключват от възложителя и (2) Плановете на новообразуваните имоти, чието изработване е възложено до влизането в сила на този закон, се изработват по реда, предвиден в него. Със ЗИДЗСПЗЗ - ДВ бр. 68/2000 г., законодателят дал възможност за териториите по §4, които обикновено са крайградски вилни зони, да бъде сменено предназначението от земеделска земя в урбанизирана територия, ако не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени. Когато територията граничи с урегулираната територия на населеното място, се променя околовръстният полигон и зоната се включва в регулация (§4, ал.3). Когато територията не граничи с урегулираната територия на населеното място, се създава селищно образувание по реда на глава трета, раздел II от Закона за административнотериториалното устройство на Република България (§4. ал.2). Предвид факта, че местност „•••" граничи с урбанизираната територия на гр. Хасково към 2000-та година, с Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., на основание чл.•••, ал.3 от ППЗТСУ е бил одобрен околовръстният полигон на земите по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като територията е включена в строителните граници на гр. Хасково. На базата на горното, с цел приключване на процедурите по реституция и изпреварване на зачестилите към онзи момент искания за съставяне на констативни нотариални актове на базата на обстоятелствена проверка по давност, Община Хасково започнала издаване на удостоверения и скици по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, за имотите, които представляват урбанизирана територия (всички имоти в местност „•••"). За помощен

кадастрален план по смисъла на чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е бил използван плана, изработен и обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., тъй като данните относно собствеността преди образуване на ТКЗС и ДЗС в плана по чл.28, ал.3 от ППЗСПЗЗ и в плана по чл.13а от ППЗСПЗЗ, били еднакви по вид.

„Планът на старата собственост" е бил изготвен за цялата територия на местност „•••", а не само върху имотите, попадащи под разпоредбите на §4, тъй като към 1998 - 1999 г. от Община Хасково все още не са подготвени списъци с данни кои имоти са предоставени за ползване. Това, към онзи момент представлявало основният проблем при определяне на зоните по чл.18г от ППЗСПЗЗ, и по-конкретно кои имоти или група имоти попадат в зоната по чл.18г, ал.1, т.1 (по §4), и кои имоти или група имоти попадат в зоната по чл.18г, ал.1, т.2 (съществуващи на терена стари реални граници). За двете групи имоти следвало да се приложат различни процедури по възстановяване на собствеността.

Отделно от това, в местност „•••" имало и трета група имоти, която била най-голяма - тези, които не подлежат на реституция поради факта, че собствеността върху тях никога не изгубвана. Това била и причината да няма Решение по чл.18г, ал.2 от ППЗСПЗЗ.

При процедурата по възстановяване на собствеността върху имоти по реда на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПСС имало две страни - от една страна ползватели, на които е предоставено право да закупят имотите при условията на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и от друга страна бивши собственици или техни наследници, притежавали имотите преди образуването на ТКЗС или ДЗС.

Помощният план, по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ, представлявал спомагателен графичен документ, който служи за визуализация на правата на собственост към два различи момента - от една страна били правоимащите ползватели, придобили собствеността върху предоставените им имоти, а от друга страна - имотите, съществували преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други организации, визирани в § 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Границите на имотите, предоставени за ползване следвало да определят обхвата на плана на новообразуваните имоти, което за териториите, одобрени с процесната заповед, не е било спазено.

В техническото задание за изработване на плана на новообразуваните имоти, изготвено от Община Хасково е било прогласено, че планът, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., представлява „помощен план" по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ и данните от него следва да бъдат основа за изработване на плана на новообразуваните имоти. Освен факта, че корекциите в плана на старата собственост и в списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС не са били обявявани на заинтересованите лица, не е било отчетено и обстоятелството, че в този план не са отразени границите на предоставените за ползване имоти, в изпълнение на чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ.

Вещото лице е установило, че както към момента на изготвяне на заключението, така и към момента на обявяване на плана на новообразуваните имоти, в техническа служба на Община Хасково липсва оригиналът на графичната част на плана от 2000 г. Според т.1.2.5. от техническото задание ж.р. „••• I" е с площ 497 дка, при площ на имотите, закупени от ползватели - 62 дка, а площ на имотите на бивши собственици - 198 дка. Не се коментирало има ли имоти, които са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са закупени от ползвателите и кои са те. Не се коментирало каква част от имотите на бивши собственици са имоти, заменени с протоколи от ТПС комисия, което предвид чл.10 от ЗСПЗЗ било с първостепенна важност - възстановява се собствеността преди образуване на ТКЗС, а не върху заменени имоти. Не било ясно и защо се възлага за изработване на ПНИ на останалата част до 497 дка. В изпълнение на чл.28, ал.10 от ППЗСПЗЗ, е следвало в техническото задание, изготвено от Общината, за изработване на плана на новообразуваните имоти, да се определят конкретните изисквания относно границите/обхвата на плана. Явното разминаване в цитираните площи било сигурна индикация, че планът засяга имоти, които не са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е посочено законово основание за това. В техническото задание следвало да се коментират издадените от Община Хасково удостоверения и скици по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ и издадените на тяхна база решения на Общинска служба по земеделие. В техническото задание следвало да се коментира одобреният с Решение № 241/22.07.2016 г. на Общински съвет - Хасково и приложен за голям брой имоти план за улична регулация на ж.р. „•••". Нямало изрични указания и за многобройните законно построени, на базата на разрешения за строеж, сгради и инфраструктура, които (указания) по някакъв начин да обяснят възстановяването на застроени имоти и присъствието им в регистъра към ПНИ, в пълно противоречие с § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл.28, ап.10, т.4 от ППЗСПЗЗ, техническото задание трябвало да съдържа Списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.3. От ОСЗ не бил предоставен такъв списък и копия от решения. Предоставени са били Справки за признати и непризнати имоти, попадащи под разпоредбите на §4, които не замествали решения по чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябвало да съдържа Списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по §62, ал.2 и 3 от ПРЗ. Вместо това е бил представен Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/, но този списък не съдържал информация кои имоти са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предопределяло проектиране/създаване на новообразувани имоти в терени, които нямат нищо общо с §4 и не следвало да са част от този план.

От анализа на ПНИ и регистъра към него се установявало, че голяма част от предоставените за ползване имоти, за които има издадени заповеди по §62, ал.3, не попадат в границите на имоти от „старата собственост" (преди образуване на ТКЗС) и обратно – имотите „стара собственост" включват имоти, за които са вписани нотариални актове, издадени десетки години преди периода, през който са предоставяни имоти по силата на актовете, визирани в §4, ап.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези факти не провокирали правоспособните лица, изработили плана на новообразуваните имоти, да потърсят допълнително информация и/или да поискат уточняващи указания. По време на приемателните комисии не е било обсъдено, че липсата на основни данни за създаването на ПНИ, както и изменянето на формата и съдържанието на таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение, не постигали целта, която плана следва да изпълни. Вместо това приемателната комисия констатирала, че ПНИ отговаря на изискванията на чл.28, ал.4 -10 от ППЗСПЗЗ, както и на техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454

22.08.2003 г. на МРРБ, което било в пълно противоречие с изложените факти. В протоколите по приемане на плановете са били записани забележки, свързани с графичното оформяне, и никъде не се срещала проверка на съдържанието. Постъпилите 10 броя възражения при обявлението му, при стотици засегнати собственици, бил сигурен признак за това, че разгласяването на плана не е постигнало резултата, който законовата норма предвижда. Частта от „заинтересованите лица", чиито имоти не са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ап.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са били сензитивни към информация относно план, който не би следвало да ги касае.

Така, въз основа на задълбочени проучвания, вещото лице – инж. С. С. е констатирало в своето заключение, че според действащата кадастрална карта процесният поземлен имот е с идентификатор ••••••••, област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, ж.р. "•••", частна собственост, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 т), площ 600 кв.м, застроен с едноетажна вилна сграда със застроена площ 19 кв.м. До 29.02.2000 г. процесният поземлен имот пл.№ •••••е бил земеделска земя - крайградска зона за отдих като с Решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет – Хасково, територията на цялата местност „•••" е включена в строителните граници на гр. Хасково, а с Решение № 241 /22.07.2016 г. на Общински съвет - Хасково е одобрен за план за улична регулация на ж.р. „•••" и за процесния имот планът не е приложен. Установено е на следващо място, че местност „•••" и местност „•••" или „•••••••• •••" са една и съща местност.

Изяснено е в СТЕ, че процесният имот с идентификатор •••••••• съответства на северната част от имот пл.№ •••••по плана от 1988 г. като в разписния списък към този план, имот пл.№ •••••е записан на името на Т. Р. Т., без вписан документ за собственост, а според неодобрения кадастрален план от 2000 г., който е кадастрална основа на т.нар. „помощен план", имот пл. № •••, идентичен с процесния имот, е с площ 600 кв.м. В разписния списък към плана, имот пл.№ •••, е записан на Т. Р. Т., с вписан документ за собственост н.а. № •••/1998 г.

Тази допълнителната информация от разписния списък показвала, че имотът е придобит чрез замянка (графа „забележка"), не попада под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е издавана Заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (графа „заповед №"). При създаването на кадастралната карта през 2006 г., имотът е получил идентификатор •••••••• и първоначално не е била вписана собственост. Към настоящия момент, според кадастралния регистър на недвижимите имоти, поземлен имот с идентификатор •••••••• бил собственост на С.Т.П въз основа на нотариален акт № 106/2020 г.

Вещото лице е посочило, че не са спазени изискванията на чл.28 ППЗСПЗЗ, тъй като в съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябва да съдържа Списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по §62, ал.2 и 3 от ПРЗ. Вместо това от Община Хасково е представен Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/. В този списък е изписано, че имот с пл.№ ••• е придобит чрез замянка, а не е предоставен по §4. Според помощния план имот с пл.№ ••• е бивш имот № ••••••••••.

Според писменото заключение, информацията, съдържаща се в представения по делото Протокол от 08.05.1970 г. на ТПС комисия е недостатъчна, за да се направи обосновано твърдение дали процесният имот е бил собственост на член-кооператор и е внесен в ТКЗС. От цитирания протокол ставало ясно единствено, че имотът е бил част от ДПФ. Освен това, данните в Протокола на ТПС комисия не били достатъчни да се даде категорично становище дали имотът, описан в т.IV от нотариален акт № •••/27.07.1960 г., е идентичен с процесния имот, или процесният имот представлява имотът, който е даден в замяна.

Вещото лице е категорично, че в цялата документация по изработването на помощния план няма данни за местоположението на бившия имот на П.И.А предвид данните от протокола от анкетата, в който никой от наследниците на П.И.А не е посочил къде точно се е намирал имотът от 2 дка в местността „•••", описан в Решение № •••/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково. В този смисъл, според инж. С., определеното от проектанта местоположение е неаргументирано и необосновано. Предвид цялата събрана документация, не са налице данни, които да дават основание на вещото лице за изразяване на становище за идентичност на имота, описан в Решение № •••/01.04.1998 г. на Поземлена комисия - Хасково, с поземлен имот с идентификатор ••••••••. Въпреки, че помощният план е изготвен на базата на проведената анкета, не е ясно как в него са създадени два контура за бившия имот на П.И.А - бивш имот № ••••••••• с площ 0.780 дка, който включва имот пл.№ ••• (съответстващ на част от поземлен имот с идентификатор 77 195 .706.547) и бивш имот № ••••••••••, с площ 0.600 дка, който включва имот пл.№ ••• (идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор ••••••••).

Установено е на следващо място в заключението, че според техническото задание, за изработване на плана на новообразуваните имоти, помощния план от 2000 г. и данните от него, следва да бъдат основа за изработване на плана на новообразуваните имоти, но в този план не са отразени границите на предоставените за ползване имоти, в съответствие с чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В изпълнение на чл.28, ап.10 от ППЗСПЗЗ, следвало в техническото задание, изготвено от Общината, за изработване на плана на новообразуваните имоти, да се определят конкретните изисквания относно границите и обхвата на плана. Планът засягал и имоти, които не са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е посочено законово основание за това. В съответствие с чл.28, ал.10, т.4 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябвало да съдържа Списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.3, но от ОСЗ не е предоставен такъв списък и копия от решения. Предоставените справки за признати и непризнати имоти, попадащи под разпоредбите на §4 не замествали решения по чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябвало да съдържа Списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по §62, ал.2 и 3 от ПРЗ. Вместо това бил представен Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите, не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/, който не съдържал информация кои имоти са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предопределяло проектиране/създаване на новообразувани имоти в терени, които нямат нищо общо с §4 и не следвало да са част от този план.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което тя не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Жалбата е допустима, но само във връзка с твърдените основания, касаещи валидността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково в оспорваната ѝ част. В случая не са твърди от жалбоподателите, а и не са ангажирани доказателства, че са я оспорили в преклузивния 14-дневен срок от обнародването ѝ в ДВ. Съгласно §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. От представените по делото писмени доказателства се установява спазване на начина на разгласяването на процесната заповед, следователно възраженията на жалбоподателите, свързани с това, че не им е било съобщено за издаването на оспорвания административен акт се явяват неоснователни. Ето защо съдът дължи произнасяне единствено по отношение на релевираните основания, обосноваващи нищожността на оспорения административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна, като съображенията за това са следните:

Възприетите в правната теория и практика критерии са извели положението, че административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му п о чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

В настоящия случай липсва спор, че оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването да са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до липса на волеизявление. Възраженията и изложените от жалбоподателите доводи, обосноваващи нищожност на оспорвания административен акт са свързвани всъщност с твърдения за нарушения на материалния закон и неговата цел, като според настоящия съдебен състав, допуснатите нарушения са до такава степен съществени, че лишават акта от законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред на предизвиканите със същия правни последици.

Съгласно § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Според ал.4 на § 4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост. Така в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименуван през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици.

В случая жалбоподателите се легитимират на самостоятелно основание като собственици на процесния имот, придобити по наследяване от починалия в хода на производството наследодател - Т. Р. Т. и на основание сделката с транслативен ефект по отношение на жалбоподателя Д. К. В..

Така, най-напред Т. Р. Т. с цитирания по-горе нотариален акт № •••, том II, дело № 637 от 27.07.1960 г. закупува от М.Г.К нива с площ от 565 кв.м., находяща се в местността „•••••••••", Хасковско землище. В последствие, видно от Протокол от 08.05.1970 г. на ТПС комисия е била извършена замяна на земите на частни стопани, включени в блоковете на ТКЗС и взети за други обществени нужди със земи на ДПФ, останали извън блоковете на ТКЗС, като е заменена нивата вече от 0.6 дка в местността „•••••••••", Хасковско землище, собственост на Т. Р. Т., за нива от 0.6 дка в местността „•••", Хасковско землище. Въпреки заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, което не може да даде категорично заключение дали имотът, описан в т.IV от нотариален акт № •••/27.07.1960 г., е идентичен с процесния имот, или процесният имот представлява имотът, който е даден в замяна и предвид липсата на данни Т. Р. Т. да е притежавал друг имот в посочената местност – „•••“, „•••“ или „•••••••• •••“, а и с оглед приложените към заключението на СТЕ документи, открити в техническата служба на Община Хасково, то следва да се приеме, че процесният поземлен имот, понастоящем с идентификатор •••••••• е дадения му в замяна с Протокола от 08.05.1970 г. на ТПС комисия. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 18з ППЗСПЗЗ, замяната следва да остане в сила, дори и да има претенции за възстановяването на имота, както е в случая.

Липсва спор на следващо място, а и видно от коментирания по-горе нотариален акт за собственост върху недвижим имот № •••, том II, дело № 372/1998 г. от 28.01.1998 г., както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът е застроен с едноетажна вилна сграда със застроена площ от 25 кв.м. по първоначалния документ за собственост, а по скица – от 19 кв.м.

В последствие, въз основа на описаните по- горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, том I, рег. № 956, дело № 144 от 18.09.2020 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том III, рег. № 2484 от 30.11.2020 г., жалбоподателят Д. К. В. се легитимира на самостоятелно основание като собственик на процесния поземлен имот, ведно с построената в него сграда.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза категорично бе установено, че процесният имот не е предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно няма основание за включването му в помощния план и съответно в плана на новообразуваните имоти. Дори и в предоставения от ответника „Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/", за собственици на процесния имот е вписан Т. Р. Т., с отбелязване, че имотът е „замянка“. Проследявайки хронологията на собствеността върху процесния имот и наличните титули за собственост се налага извод, че възможността имотът да е бил предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е напълно изключена, което е и категорично установено посредством кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

От своя страна, конституираните заинтересовани страни по делото се легитимират като собственици в качеството им на наследници на бивш

собственик – П.И.А.

Така, със заявление вх.№ 2360/22.04.1992 г. по преписка № 51348, наследник на П.И.А - А. А. Т. е поискал възстановяване на имоти на наследодателя му - две ниви от по два декара в местностите „••••" и ,,•••••••••". Представено е удостоверение от Община Хасково, в което, според декларациите от 1949 г. (Емлячния регистър), П.И.А е собственик на заявените за възстановяване имоти, което е послужило за доказателство за собствеността върху тях преди образуване на ТКЗС, в което обаче не фигурират граници на имота, отново според кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза. С Решение № •••/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково по преписка с вх.№ 51348/20.02.1992 г., на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 2 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местност „•••".

В последствие, въз основа на искане на наследник на П.И.А и на базата на Удостоверение № К-33/03.04.2009 г. е било издадено второ Решение № 36050/21.05.2009 г. на Поземлена комисия гр. Хасково по преписката с вх.№ 51348/20.02.1992 г., с което на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на наследниците на П.И.А, върху нива с площ 0.782 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, местността „•••" имот № ••••••••• и е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху нива с площ 1.218 дка, находяща се в местността „•••", поради това, че имотът попада в разпоредби от ЗСПЗЗ.

В плана на новообразуваните имоти обаче, процесният имот с идентификатор •••••••• е отразен като новообразуван. В Регистъра към плана е отреден за възстановяване на наследници на П.И.А, като е посочено Решение № •••/01.04.1998 г., към датата на обявяване на ПНИ. В същия план, имот с идентификатор ••••••••••• който съдържа в себе си имот с идентификатор ••••••••••••••, представляващ бивш имот •••••••••, възстановен с Решение № 36050/21.05.2009 г. на Поземлена комисия гр. Хасково също е отразен като новообразуван, но не е предвиден за възстановяване. Следователно, към датата на обявяване на ПНИ, Решение № •••/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково не е било актуално, респ. въз основа на него не е следвало имотът да се възстановява на наследниците на П.И.А.

Въпреки това, установяването на границите на имотите е извършено чрез анкетиране по аргумент от разпоредбата на §4к, ал.3 ЗСПЗЗ. Според §4к, ал.3 от ЗСПЗЗ ,,За установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“ В протокола от анкетата (лист ••• от делото) за вх. № 51348 е записана нива от 2 дка в местност „•••", но видно от този протокол никой от наследниците на П.И.А не е посочил къде точно се е намирал имотът от 2 дка в местността „•••", описан в Решение № •••/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково.

Съгласно § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ ,,Възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4". В случая поземлен имот е идентификатор •••••••• е застроен и върху него не е предоставяно право на ползване. Съгласно чл.28а, ал. 1, изр. 1 ППЗСПЗЗ ,,За възстановяването, съответно за придобиването на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от Кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документи за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата." В случая липсват документи и за заплатена сума, отново поради обстоятелството, че имотът не е предоставен за ползване, съответно не са издавани заповеди по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ ,, Бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.“

От анализа на отосимата правна уредба и установените по делото фактически положения, следва да се приеме, че по никакъв начин не се установява процесният ПИ да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В потвърждение на последното, освен заключението по коментираната съдебнотехническа експертиза, е и представеният Списък по смисъла на §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който не се откриват данни за ползватели и бивши собственици на процесния имот с признати за възстановяване права.

Предвид изложеното и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се налага извод, че собствеността върху процесния ПИ № •••••••• никога не е била загубвана, доколкото не се установява същият да е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. жалбоподателят Д. К. В. се легитимира като негов собственик понастоящем на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за собственост.

От коментираната част на заключението на СТЕ следва още, че липсва идентичност между процесния имот и възстановения такъв на наследниците на П.И.А с Решение № •••/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Хасково, което не е било и актуално към датата на обявяване на ПНИ, предвид издаденото в последствие Решение № 36050/21.05.2009 г. на Поземлена комисия гр. Хасково. Не се установява посочената идентичност и с последното. В помощния план са създадени два контура за бившия имот на П.И.А - бивш имот № ••••••••• с площ 0.780 дка, който включва имот пл.№ ••• (съответстващ на част от поземлен имот с идентификатор

••••••••••••••) и бивш имот № ••••••••••, с площ 0.600 дка, който включва имот пл.№ ••• (идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор ••••••••), без да има ясна обосновка за това, съобразно кредитираното заключение на назначената по делото СТЕ.

Ето защо следва да се приеме, че по отношение на процесния ПИ № •••••••• не са били налице предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , респ. Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково в оспорената ѝ част е била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат, въз основа на влезлия в сила ПНИ, незаконосъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена на заинтересованите страни, явяващи се лица без връзка с него. Така при пълна липса на предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената ѝ част освен че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици, противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което сочи, че допуснатото при издаването ѝ нарушение на материалния закон е съществено до степен, че обосновава нищожността ѝ.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за жилищен район „••• - 1“, землище на гр.Хасково, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ••••••••, е нищожна, а доводите на жалбоподателите са напълно основателни.

Предвид факта, че в последното проведено по делото съдебно заседание определеното възнаграждение за извършване на съдебно-техническата експертиза е увеличено със сумата от 280 евро, като е указано на жалбоподателя Д. К. В. да внесе така посочената сума в едноседмичен срок по сметка на Районен съд - Хасково, което до момента на настоящото произнасяне не е сторено, то същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково и разноските, възложени в негова тежест от 280 евро за възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал.1 АПК, в полза на жалбоподателите, следва да се присъдят и направените по делото разноски в общ размер на 565,88 евро, от които 10,23 евро /20,00 лева/ за заплатена държавна такса, 255,65 евро /500,00 лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00 евро за възнаграждение за вещо лице, съгласно ангажираните доказателства за реалното им извършване.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, съдът