Решение № 61 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 640/2025 г.

наказателно дело № 20255630200640 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „Майдекс“ ЕООД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление :гр.Елхово,ул.П 44,с управител К.Г.Б,чрез пълномощника Д. И. П.,ЕГН ••••••••••,редовно упълномощен с пълномощно рег. № 7869/16.12.2013г. на Нотариус ЕЩ,с рег.№ 487 на НК с район на действие района на РС Ямбол,чрез процесуален представител адвокат М.С.,от АК Хасково против Наказателно постановление № 26-2500278 от 10.12.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 143 ал.2 от КТ. В жалбата се твърди,че НП е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.В хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения,а наложеното наказание било прекомерно тежко и несправедливо,тъй като наложената санкция е за нарушение,което не осъществено от жалбоподателя.Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощения по делото адвокат С.. В хода на устните състезания се пледира за отмяна на процесното НП и за присъждане на сторените по делото разноски. Въззиваемата страна Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ЕБ. Представя писмено становище по същество на делото. В хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Харманли, редовно призовани, не изпращат представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 15.10.2025г. била извършена проверка на трудовото законодателство на място в обект на контрол Бензиностанция/газстанция, намираща се в гр.Симеоновград,ул.Роза 46. В последствие била извършена и проверка по документи. За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол № ПР2541059 от 06.11.2025г. С извършената проверка служители на Д „ИТ“ - Хасково установили, че „Майдекс“ ЕООД в качеството си на работодател извършил нарушение на трудовото законодателство. Дружеството представило Правилник за вътрешния трудов ред,График за м.август 2025г. и Форма за явяване /неявяване на работа през м. август 2025г.Трудов договор № 48/21.07.2025г. сключен с работника РД. За извършеното нарушение бил съставен АУАН № 26-2500278 от 07.11.2025г. от К. А. К. на длъжност главен инспектор при Д „ИТ“ - Хасково и в присъствието на свидетеля Г. К. А. на длъжност главен инспектор при Д „ИТ“ - Хасково. АУАН бил издаден в присъствието на представител на нарушителя и бил подписан без възражения. На същата дата - 07.11.2025г. бил връчен и препис от акта. Въз основа на АУАН № 26-2500278 от 07.11.2025г. при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление № 26-2500278 от 10.12.2025г., с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 143 ал.2 от КТ. С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя К. К., на свидетеля по АУАН и установяване на нарушението Г. А. и на свидетеля Г. Б.. Показанията на свидетелите К. А. и А. разкриват сходна на изложената в процесното НП фактическа обстановка, поради което не е необходимо отново да се преповтарят, а ще бъдат обсъдени при преценката за извършване на твърдяното административно нарушение. По отношение на показанията на свидетелката Г. Б. съдът счита същите за достоверни по отношение на обстоятелството, че на процесната дата се е намирала в проверявания обект, че е попълнила декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3ал.2 от КТ. В останалата част показанията и,че работи по трудов договор в Дружеството,на пълен работен ден –по график с месечно трудово възнаграждение са също логични ,непротиворечиви и подкрепени от събраните писмени доказателства.Свидетелските показания да се кредитират изцяло от съда. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление.Видно ото приложената разписка за куриерски услуги НП е връчено на 22.12.2025г.Жалбата е подадена на 29.12.2025г. Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност. Разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ регламентират кои са оправомощените по силата на закона органи да издават актове за установяване на нарушения на трудовото законодателство и съответно да издават наказателни постановления. Съгласно посочените разпоредби нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според горепосоченото главните инспектори в териториалните дирекция имат право да издават АУАН, а директорите на съответните дирекции да издават наказателни постановления. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност. На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В периода от 15.10.2025г. до 06.11.2025г. при извършване на проверка на място и по документи е установено нарушението и съответно открит нарушителя. Процесният АУАН е издаден на 07.11.2025г., следователно е спазен е законовия тримесечния срок. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишния срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението, а именно - 01.09.2025г. Процесното НП е издадено на 10.12.2025г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН. Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на съставянето на процесния АУАН. Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от представител на жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване.Указано е правото да се направи възражение. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 143 ал. 2 от КТ. Разпоредбата предвижда забрана за полагане на извънреден труд. Предвид естеството на работа в обект –Бензиностанция /газастанция,режима на работа е сменен.Работодателя,видно от Правилник за вътрешния трудов ред,на основание чл.142 от КТ е определил сумарно изчисляване на работното време с периодичност на отчитане –месечно.С оглед на това са определени няколко режима на работа-смени,с различна продължителност на работния ден,почивки и т.н.Видно от приложения месечен график,работника РД е имал 16 почивни дни през м.август 2025г.През останалите петнадесет дни е имал нощни и дневни смени,като липсват доказателства за начало и край на смяната,за да се направи извод за часовете положен труд,който като сумарна стойност да даде крайна стойност на положения труд през отчетния период.След това да бъде направена аргументирана констатация има ли извънреден труд и с каква продължителност е той. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. В разглеждания случай, отчетният период обхваща един календарен месец, конкретно - месец август 2025 г., обхващащ периода от 01.08.2025 г. до 31.08.2025 г. вкл., именно в рамките на който се извършва преценката налице ли е надвишаване на законоустановената продължителност на работното време.През месец август 2025г. има двадесет и един работни дни или сто шестдесет и осем часа труд за месеца.В случая при сменен режим и сумарно работно време нарушение на чл.143 ал.2 от КТ ще има след отработване на 168-ия час от сумарния период,когато ще е извършено нарушението,а не посочената в АУАН и НП дата 01.09.2025 г.Това е възможна дата за констатиране на нарушението като първи ден след изтичане на отчетния период,но не и дата на извършено нарушение.В случая дата и часа могат да бъдат определени от АНО.Посочването на дата на извършено нарушение е основен реквизит на АУАН и НП,съгласно чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Тук е мястото да се посочи,че АНО не е коментирал нормативно определеното време за извънреден труд седмично предвиден в нормата на чл.146 ал.3 т.1 от КТ - 30 часа дневен труд за един календарен месец. Също така не е установено работодателят ли е изготвил графика за полагане на труд или длъжностно лице.Това обстоятелство е важно не само за прилагане на санкционната норма.В случай,че работодателя е изготвил-допуснал полагането на извънареден труд или не се е противопоставил,е важно за отношението на дееца към извършеното нарушение. Също така съгласно ТР № 8/14.11.20214г. на ВКС,където е посочено,че при неприкасваем сменен режим на работа,времето за хранене се включва в работното време,ако работникът е длъжен да бъде на работното място и не се добавя към реално изработеното. В този смисъл липсват изводи но АНО,който не е посочил почивките по време на работно време и дали те се включват към реално отработеното. С оглед изложеното съдът намира, че при тази фактическа обстановка и доказателствена съвкупност не може да направи единствено възможен извод за осъществяване на твърдяното административно нарушение. Предвид направените изводи за недоказаност на твърдяното административно нарушения съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според задължителното указание за прилагането на закона, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези разноски, за които е доказано да са реално извършени. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева / 230.08 евро е платено „в брой“ - следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане. Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Този извод ,съда изгради ,съобразявайки се с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. и определените възнаграждения за изготвяне на жалба против наказателно постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в размер на 1500 лева.С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира,участието на адвоката в две открити съдебни заседания,изготвянето на пространна и аргументирана писмена защита направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди платения хонорар. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съда,