Решение № 552 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 806/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 25 ал.5 вр. чл.25 ал.2 от Закона за хората с увреждания ( ЗХУ) . Образувано по жалба с вх.№ 5831/13.10.25г., доуточнена с молба от 09.10.25г. и молба с вх.№ 5875/14.10.2025г., подадена от Т. П. В. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], против Решение № 15-РД06-0028/24.09.2025г. на Директора на Р. Д. „Социално подпомагане“ – Плевен и потвърденото с него Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25027240/14.08.25г. на директора на ДСП-Л., с което са определени 150 часове месечно за лична помощ за срок до 01.06.26г. Посочва се в жалбата, че с ЕР на ТЕЛК № 91615/09.06.25г. на Т. П. В. е определена 95% ТНР с чужда помощ, поради прекаран инсулт през м.март 2024г. и последвали трайни двигателни и когнитивни увреждания. На 14.08.2025г. ДСП-Л. издало Направление № 25027240, с което на жалбоподателя е определена лична помощ от 151 часа на месец. Решението било оспорено с искане за увеличаване на 168 часа/месечно, съответстващо на четвърта степен на зависимост. Посочва се, че с Решение № 15-РД06-0028/24.09.2025г. РДСП –Плевен отхвърлило жалбата, позовавайки се на точково изчисление по методиката – 122 точки по коефициент 1,235 или 151 часа. Твърди се, че административният акт е незаконосъобразен на основанията в чл. 146 т.3-5 от АПК, издаден е при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и при несъответствие с доказателствата. Посочва се, че административният орган механично е отчел отделни отметки от самооценъчния формуляр като доказателство за „самостоятелност“ (например „пия от чашка“, „ставам от сън“, „разпознавам дрехи“, „завивам се“) без да се отчете реалният контекст. Сочи се, че храненето е възможно само при предварително приготвена/нарязана храна, подадена от асистента. Хигиената, къпането, бръсненето и тоалетът се осъществяват изцяло с чужда помощ. Лицето с увреждане има ежедневни епизоди на неволно изхождане, което налага къпане, преобличане, пране. Приемът на медикаменти е 3 пъти дневно с постоянен контрол, като допълнително се приема Есцитил сутрин в 8 часа за тревожност/депресия. Банята е на долно ниво с много стъпала, което поражда риск от падане и е необходимо придружаване. През зимата отоплението е на дърва – дейност, невъзможна за самостоятелно изпълнение. Налични са и поведенчески трудности – нервност, хвърляне на предмети при фрустрация, което налага постоянен надзор. Посочва се в жалбата, че всички тези факти са погрешно „подведени“ в точки, което довело до занижен общ сбор от 122 точки, на които са съответни 151 часа. Сочи се още в жалбата, че направлението противоречи на целта на закона. Съгласно чл. 25 ал.3 от ЗХУ и чл. 12, ал.2 от ЗЛП при четвърта степен на зависимост се предвижда до 24 часа дневно (до 168 часа месечно). Посочва се, че състоянието на жалбоподателя, удостоверено от ТЕЛК с 95% с чужда помощ, е тотална зависимост от асистента. Определянето на 151 часа не гарантира достатъчна интензивност на подкрепата и противоречи на целта на закона – да компенсира функционалния дефицит и да осигури безопасност и достойно ежедневие.Твърди се, че при издаване на оспорения административен акт е нарушен принципа за съразмерност и служебното начало в чл.6 и чл.7 от АПК, като административният орган е длъжен да избере решение, което в най-голяма степен съответства на физическата нужда и правата на гражданина, след като служебно събере и анализира всички относими данни. Твърди се, че органът се е задоволил да се ограничи до аритметично умножение на спорен сбор от точки, без да изпълни реален комплексен анализ на ежедневната зависимост и необходимостта от постоянен надзор. Оспореният акт противоречи на писмените доказателства – ЕР на ТЕЛК, като се прави погрешен извод, че 6-7 часа дневно са достатъчни. Това вътрешно противоречие се явява в нарушение на чл.35 от АПК (изясняване на всички факти и обстоятелства ) и чл.59, ал.2 т.4 от АПК (мотивираност). Иска се от съда да отмени Решение на 15-РД06-0028/24.09.2025г. на директора на РДСП-Плевен, Направление № 25027240/14.08.2025г. на директора на РДСП-Л. относно броя часове, както и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като се определи максималния размер от 168 часа/ месец, съответстващ на пълната зависимост, а при условията на евентуалност – да се определи над 151 часа, съобразен с нуждата от постоянен надзор, както и да се определи начална дата на предоставянето и заплащането на лична помощ, считано от 23.06.2025г. – датата на подаване на първото заявление за включване в механизма, както и възнаграждението на асистента да се начисли и изплати със задна дата от 23.06.2025г. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, редовно призован, се явява и взема становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното: Установява се от представеното от жалбоподателя заверено копие на ЕР № 91615/105 от 09.06.2025г. на ТЕЛК – втори състав при УМБАЛ „ Д-р г.Странски“ ЕАД – [населено място] , на Т. П. В. е определен 95% ТНР с чужда помощ, дата на инвалидизиране – 28.02.02025г., за срок до 01.06.26г., с водеща диагноза: последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести. Видно от адм.преписка, свързана с оспорения административен акт, на 23.06.25г. Т. П. В. подал заявление – декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ, с което пискал да му бъде изготвена индивидуална оценка на потребностите. Към формуляра приложил попълнен формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец. Във формуляра заявителят посочил, че може самостоятелно да променя положението на тялото си, да се обръща в леглото и от легнало положение да премине в седеж, но не може от седеж да се изправи – раздел I, промяна на положението на тялото. Посочено било още, че не може да координира движенията си, може да докосва части на тялото си, не може да се наведе, както и може да извършва съгласувани движения. В раздел II самообслужване, при храненето е дал отговор да на три въпроса – самостоятелно се храни и пие от чаша, използва прибори за хранене и разпознава храната. За обличане и събличане е декларирал невъзможност да се облича и съблича, както и да достига и да взема дрехите си, но възможност да подбира и да облича подходящи за сезона дрехи, както и да разпознава дрехите. При лягане и ставане е посочил с да на четирите въпроса – самостоятелно да ляга и става от сън, да легне и да се завие, да вдигне завивката и да се отвия, да стане от сън. Изготвена била индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания от 30.06.2025г. , в която били определени 113 точки или 140 часове за лична помощ, при степен на зависимост: четвърта – тотална зависимост/затруднения, като в заключение сред били одобрените подкрепящи мерки било включено предоставяне на лична помощ със срок съвпадащ със срока на изготвената индивидуална оценка. С Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25022391/30.06.2025г., издадено от директора на ДСП –Л. на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ били определени 140 часа месечно лична помощ за срок до 01.06.25г. Направлението било оспорено от Т. П. В. с жалба № 15-94Т-00-1418/14.07.25г. С Решение № 15-РД-06-0023/31.07.25г. на директора на ДСП – [населено място] за включване в механизма „Лична помощ“ № 25022391/30.06.2025г. , издадено от директора на ДСП –Л. било отменено и преписката била върната на ДСП-Л. за ново произнасяне по заявление – декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ЕН-Л/547 от 23.06.25г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл.20, ал.1 от ЗХУ с указания да бъде осъществено посещение в дома на лицето с увреждания при спазване на чл.15 ал.3 т.1, чл.16 и чл.17 от ППЗХУ и чл.3 ал.3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания. Решението било връчено на лицето на 25.08.2025г. Междувременно на 11.08.25г. било извършено посещение в дома на Т. П. В., за което бил изготвен от С. Л. Т. формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите по заявление – декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ЕН-Л/547 от 23.06.25г., в който в раздел 4.1.4 били дадени 3 точки, в 4.1.5.- 3 точки, 4.2.4- 2 точки; 3.2.5 – 3 точки; 3.2.5 – 3 точки; 4.3.1 – 2 точки; 4.3.2 – 3 точки, 4.3.5 – 3 точки; 4.4.1 -3 точки. При преценката от какъв брой часове за лична помощ се нуждае човекът било отбелязано 151 , който се умножавал по коефициент 1,235 за определяне на броя часове, които ще се предоставят на човека с увреждания. С писмо дъщерята на Т. П. В. била уведомена за провеждане на заседанието на специализирания отдел към дирекцията на дата 14.08.2025г. от 09.00 часа, като няма данни лицето да е взело участие. Издадено било направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25017240/14.08.25г. от директора на ДСП-Л., с което на основание заключенията в индивидуалната оценка били определени 151 брой часове месечно за лична помощ, със срок до 01.06.2025г. Направлението било връчено на 25.08.25г. на жалбоподателя. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д—ЕН-Л/О/ФП от 14.08.25г. на директора на ДСП-Л. на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ вр. чл. 65, ал.1 и чл.66 от ППЗХУ била определена и месечна финансова подкрепа по чл. 70 т.4 от ЗХУ в размер на 191,40 лв. С констативен протокол №2/02.09.25г. било извършено доплащане за м.08.25г. на финансовата помощ по чл. 70 от ЗХУ. Видно от рецепта от 04.07.25г., на Т. П. В. били изписани лекарства, сред които и есцитил. Срещу направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25017240/14.08.25г. от директора на ДСП-Л. Т. П. В. подал жалба с вх..№ 15-94Т-00-1739/10.09.25г. по описа на ДСП-Плевен. С писмо изх.№ 15-91-00-1741/10.09.25г. жалбата била изпратена на директора на ДСП-Л..Със становище изх.№ 30-74768/17.09.25г. директорът на ДСП-Левски счел, че издаденото направление за включване в механизма „Лична помощ“ е издадено в съответствие с нормативната уредба, че липсват основания за преразглеждането му, както и че жалбата е неоснователна. С Решение № 15-РД06-0028/24.09.2025г. директорът на РДСП-Плевен отхвърлил на основание чл.967, ал.1 от АПК жалбата на Т. П. В.. Решението било връчено на жалбоподателя на 01.120.2025г. В хода на производството са приобщени гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелките К. М. Х. и С. Л. Т., за водещ случая социален работник е била определена С. Л. Т., която е подписала и формуляра за попълване от служител, водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребностите по заявление –декларация с № ЗХУЕ-ИО/Д-ЕН/54810/21.07.25г. От показанията на свидетелите се установява, че при повторното посещение в дома на лицето с увреждания водещия на 11.08.2025г. водещия случая социален работник не е присъствал. Обследването на състоянието на Т. П. В. е било извършено от друг социален работник св. Х., която впоследствие уведомила за възприетото и за констатациите св. Т., а последната попълнила формуляра и се подписала. Същевременно от показанията на св. Х. се установява, че първоначално посещение на лицето с увреждания през месец юли не е било осъществено, а Т. П. В. е бил обследван от водещата случая социален работник в лек автомобил, като лицето с увреждания е било доведено доведен от своята дъщеря пред дирекция „Социално подпомагане“ –Левски. Съдът кредитира изцяло с доверие като обективни, безпристрастни и достоверни показанията на свидетелките К. М. Х. и С. Л. Т.. Същите се вътрешно непротиворечиви, съответстват едни на други, както и на писмените доказателства по делото. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата на Т. П. В. е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване е направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 25027240/14.08.2025г., издадено на основание чл. 25 ал.2 от ЗХУ от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Левски, с което са определени 151 брой часове месечно за лична помощ , със срок до 01.06.2026г. Направлението като индивидуален административен акт е издадено от териториално и материално компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. с ЗХУ. Постановен е в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за издаването й вкл. са изложени мотиви като е направена препратка към заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Съдът констатира допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването на оспорения акт, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като налага отмяната на направлението и връщането на преписката за ново разглеждане. Обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България, включително видовете социални плащания за тази целева група, са уредени със Закона за хората с увреждания, ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна и изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата- чл.20 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане, въз основа на искане на човека с увреждане или упълномощено от него лице и др. лица в чл.21, ал.2 т.2-5 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за:самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;увреждането/здравословното състояние; вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома и други обстоятелства- чл.22 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Индивидуална оценка на потребностите по искане на човека с увреждане или на лицата по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 5 от Закона за хората с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане след подаване на изискуемите документи по чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания. Съгласно чл.15, ал.1 от ППЗХУ директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице възлага постъпилите документи по чл. 14 на служител от специализирания отдел, който да води конкретния случай. Служителят, водещ случая, обработва цялата налична информация за човека с увреждане и при необходимост изисква допълнителни данни за удостоверяване на всички обстоятелства по чл. 22, ал. 1 от Закона за хората с увреждания за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. При необходимост служителят, водещ случая, извършва посещение в дома на човека с увреждане. Същевременно съгласно чл.15, ал.3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа, се извършва по начин, регламентиран в Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания- чл. 15, ал.6 от ППЗХУ. Служителят изготвя обективни констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация – част от индивидуалната оценка на потребностите, при спазване на методиката по ал. 6. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в 2 екземпляра – за човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания и за дирекция "Социално подпомагане", и се съобщава по реда на чл. 65, ал. 4. Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите е, както следва:1. пет години от датата на издаването й, когато е издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл. 26, ал. 3 от Закона за хората с увреждания; 2. за срока, който е посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или на вида и степента на увреждане; 3. за срока на реализиране на съответната потребност, но не повече от 3 месеца, когато е издадена въз основа на медицински документ без посочен в него срок на валидност. Въз основа на индивидуалната оценка на потребностите, на основание чл. 24 от ЗХУ хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство, за приспособяване на жилище, за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, за наем на общинско жилище и месечна финансова подкрепа. Съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа. В конкретния случай по делото от гласните доказателства по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че служителят водещ случая на Т. П. В. е свидетелката С. Л. Х.. Това се потвърждава и от писменото доказателство – формуляр за попълване от служител, водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребностите по заявление – декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/ДЕН/54710821.07.2025г. на Т. П. В. от дата 11.08.2025г., находящ се на л. 133- 140 от делото, както и от гласните показания по делото. Видно от показанията на свидетелките Х. и Т., при посещението на 11.08.2025г. в дома на жалбоподателя, социалния работник, водещ случая не е присъствал, а проучването на функционалната недостатъчност и здравословното състояние на лицето с увреждане вкл. възможностите за двигателно функциониране, самообслужване, ориентация и самозащита, психо-социални функции и социално функциониране, е осъществено от друг социален работник. Последният е възприел непосредствено състоянието на Т. П. В. и по същество е определил точките, които да бъдат отбелязани във формуляра. По този начин е допуснато грубо нарушение на чл. 15, ал.3 от ППЗХУ и то повторно, въпреки констатациите и указанията в Решение № 15-РД06-0023/31.07.2025г. на Директора на РДСП-Плевен. Служителят, водещ случая не е изпълнил задължението си в чл.15, ал.3 т.1 пр.2 от ППЗХУ, като не е посетил задължително дома на лицето с увреждания за установяване на неговите реални затруднения и потребности и не е възприел непосредствено какво е здравословното състояние на лицето. Не може да бъде споделена тезата на св. Х., че е имала преки наблюдения върху лицето с увреждания от предходното обследване през месец юли 25г., предвид обстоятелството, че изследването на здравословното състояние на лицето с увреждане е било извършено в лек автомобил пред ДСП-Левски. Това поставя въпроса по какъв начин социалния работник има непосредствени възприятия относно поставените във формуляра въпроси в точки 4.1.4 и 4.1.6. и др. относно двигателно функциониране – самостоятелно и осъзнато за променя положението на тялото си, като се обръща в леглото, преминава от легнало положение в седеж, предвижва се, като става от леглото и в рамките на жилището, на кратки разстояния , както и останалите затруднения, описани в част четвърта. Недопустимо е оценката във формуляра да бъде определена от водещия социален работник въз основа на устно уведомяване от социалния работник, който реално е посетил лицето и е определил съответните точки. Допуснатото грубо нарушение на ППЗХУ обуславя извод, че постановеният административен акт – направление № 250027240/14.08.2025г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне по подаденото заявление от Т. П. В.. При новото разглеждане на заявлението административиня орган следва да изпълни задължението си по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и социалният работник, водещ случая, следва да спази разпоредбата на чл.15, ал.3 от ППЗХУ, а именно да осъществи личен контакт с човека с увреждане и извърши посещение на място в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, както и да проведе интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Предвид констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, с определение от 11.02.2026г. съдът отмени назначената СМЕ. Същевременно по делото липсват доказателства за направени деловодни разноски от страна на оспорващия, поради което искането му в тази насока следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Плевен, IX състав,