Решение № 421 от 6.10.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 667/2026 г.

С Решение №827/26.06.2026 г. постановено по гр.д. № 20255220104451 по описа на Районен съд – П. е осъдена Държавна психиатрична болница – П., представлявана от директора – д-р В. К., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 28 да заплати на Й. М. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. •••, по иск с правно основание чл. 224 от КТ сумата от 66 евро, представляваща обезщетение за неизползваният платен годишен отпуск на ищцата за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,65 евро мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г., като е отхвърлена исковата претенция по чл. 224 от КТ за сумата над 66 евро до претендирания размер от 2442,11 евро и исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 5,65 евро до претендирания размер от 209,07 евро. Осъдена е Държавна психиатрична болница – П., представлявана от директора – д-р В. К., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 28, да заплати на Й. М. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. •••, по иск с правно основание чл. 224 от КТ сумата от 330,01 евро, представляваща обезщетение за неизползваният платен годишен отпуск на ищцата за периода от 07.12.2024 г. до 20.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 28,25 евро мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г. Осъдена е Държавна психиатрична болница – П., представлявана от директора – д-р В. К., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 28, да заплати на Й. М. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. ••• сумата от 62,10 евро разноски по делото. Осъдена е Й. М. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. •••, да заплати на Държавна психиатрична болница – П., представлявана от директора – д-р В. К., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 28 сумата в размер на 613,52 евро за адвокатско възнаграждение и в размер на 171,42 евро за възнаграждение на вещото лице. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Държавна психиатрична болница – П., представлявана от директора – д-р В. К., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 28, да заплати по сметка на РС П. сумата от 102,24 евро, представляваща дължимата държавна такса за производството и сумата от 26,44 евро за възнаграждение на вещото лице. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Й. М. Г., чрез адв. П., в която решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск през периода, в който е останала без работа в резултат от незаконното си уволнение. Излагат се доводи, че е налице практика на СЕС, съгласно която времето, в което лицето е било незаконно уволнено, се приравнява на реално положен труд. Разглеждат се и други решения на СЕС, като страната прави собствена интерпретация на решенията с краен извод, че РС неправилно е приел, че се дължи обезщетение само за основния платен годишен отпуск, а не и за претендираните 18 дни допълнителен платен годишен отпуск, тъй като по делото било безспорно доказано, че е налице споразумение по колективен договор и съответно са налице допълнителни споразумения към основния ТД, по силата на които на ищцата са й определени допълнителни дни платен годишен отпуск, като тези допълнителни споразумения били взети предвид при присъждането на един ден допълнителен годишен отпуск за периода 2024-2025 год. от РС. Искането е решението да бъде отменено в тази част, вместо което исковата претенция да бъде уважена изцяло. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ДПБ – П. с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на РС. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против Държавна психиатрична болница – П. ищцата Й. М. Г. е твърдяла, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „главна медицинска сестра” по силата на Допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към трудов договор от 11.09.2002 г. и след спечелен конкурс била преназначена от длъжността „старша медицинска сестра” на длъжността „главна медицинска сестра”, считано от 04.03.2020 г. и въз основа на последното допълнително споразумение № 05 от 01.09.2022 г. към трудов договор от 11.09.2002 г., считано от 01.05.2022 г. Със заповед № 15/07.12.2022 г., издадена от директора на ДПБ П., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ. С Решение № 757 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 32/2023 г. по описа на РС П. уволнението на ищцата било признато за незаконно и отменено, както и ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“. Това решение било потвърдено от въззивната инстанция и е влязло в сила на 14.11.2024 г., след като ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на ОС П.. Ищцата се явила в ДПБ П. на 06.12.2024 г., за да бъде възстановена на длъжността, която заемала преди уволнението и считано от 06.12.2024 г. с нарочно издадена заповед № 424/05.12.2024 г. от директора била възстановена на работа. Ищцата била посъветвана да използва платения си годишен отпуск, което и направила - използвала 11 дни платен отпуск. След това била в отпуск поради временна неработоспособност. На 20.01.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № 02/17.01.2025 г. на основание чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ - поради постъпване на работа на работник, който е спечелил конкурс, която заповед не била обжалвана от Г.. В исковата си молба ищцата е твърдяла, че в тази заповед неправилно било записано, че й се полага да й бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 36 дни: за 2023 г. - 11 работни дни; за 2024 г. - 22 работни дни и за 2025 г. - 3 работни дни. Въз основа заповедта на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ, което било отразено във фиша за заплата за м. януари 2025 г. в размер на 3569,02 лева за 36 дни неизползван платен отпуск. На 11.03.2025 г. Г. входирала в деловодството на ответника искане под № 275 за корекция на изплатеното обезщетение по смисъла на чл. 224, ал. 1 от КТ, в което изрично било посочено, че работодателят не се е съобразил с наличието на Допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към Трудов договор от 11.09.2002 г., където в точка 4 било записано, че ищцата има право на платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни и 18 работни дни допълнителен платен отпуск. При това положение ищцата счита, че има платен годишен отпуск в размер, както следва: за 2022 г. - 42 дни; за 2023 г. - 42 дни; за 2024 г. също 42 дни и за 2025 г. - 4 дни, като за м. януари 2025 г. са 3 дни, защото няма пълен работен месец. На 08.05.2025 г. ищцата получила отговор от ответника, в който било посочено, че допълнителен платен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 18 дни се дава на служители на психиатрични лечебни заведения, работещи в непосредствен контакт с психично болни, на основание ОКТД, Приложение № 1. Изразява несъгласие със становището на ответника, като заявява, че допълнителното споразумение е по чл. 156а във връзка с чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ, при което е договорен допълнителен платен отпуск от 18 дни за ищцата. В този смисъл на 12.04.2022 г. бил подписан колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване”, в чл. 31, ал.1 на който бил договорен по-висок размер на допълнителен отпуск. Във връзка с дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на ищцата на работа същата се позовава на Решение от 25.06.2020 г. на СЕС по съединени дела С-762/18 и С- 37/19, в които било прието, че работник, който е уволнен незаконно, а покъсно е възстановен на работа, в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. В същото решение било посочено, че правото на платен годишен отпуск включва, както правото на годишен отпуск, което СЕС квалифицира като „особено важен принцип на социалното право на Съюза“/§ 53/, така и правото на финансово обезщетение за неизползвания годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение /§ 83/. Цитира Решение на Съда на Европейските общности от 11.2.2010 г., постановено по преюдициално запитване по тълкуването на Директива 2020/14 на ЕП на Съвета от 11.03.2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите на Европейската общност, извеждайки извода, че ако едно лице не е член на синдикална организация, подписала КТД, не следва извод, че същото лице е изключено от правната закрила, предоставена от КТД. Посочила е, че Директива 2004/14 допуска национална правна уредба, предвиждаща, че работник или служител, който не е член на синдикална организация, подписала колективен трудов договор, прилагащ на практика разпоредбите на тази Директива, може да се ползва въз основа на колективния трудов договор от пълната закрила, предвидена в нея, макар че не е член на такава синдикална организация. Позовала се е на нормата на чл. 156а от КТ и е твърдяла, че в тази връзка е подписано допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към трудов договор от 11.09.2002 г. и в т. 4 от него било отразено правото й на платен годишен отпуск и неговият размер. В този смисъл е твърдяла, че правото й да ползва допълнителен платен годишен отпуск въз основа на КТД е законово гарантирано с нормите на Кодекса на труда е и признато с Директива 2004/14 г. Поради това и доколкото с допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към Трудов договор от 11.09.2002 г. от преди уволнението на ищцата й е бил определен допълнителен отпуск и по КТД, то на ищцата като „главна медицинска сестра“ за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г. й се дължи допълнителен отпуск поради закрилата на КТД. Счита, че действието на цитираната Директива, с която е създадена обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите на Европейската общност, не само че не би могло да се отрече, но следвало да се съпостави и с правните доводи, изложени в относимото към настоящия спор Решение на СЕС от 25-ти юни 2020 г. по съедините дела С -762/18 и С - 37/2019 г. В обобщение, съобразявайки цитираната практика на СЕС, счита, че за исковия период от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г., през който е била незаконно уволнена от длъжността „главна медицинска сестра” в ДПБ П. и впоследствие възстановена на работа, има право на парично обезщетение по реда на чл. 224 от КТ както за основния отпуск по КТ, така и за допълнителния такъв по смисъла на чл. 156а от КТ въз основа на Допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към Трудов договор от 11.09.2002 г. Счита, че ответникът й дължи обезщетение за неизползван платен отпуск за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. в размер общо на още 42 дни. Подробно посочва, че за периода от датата на незаконното уволнение 07.12.2022 г. до датата на възстановяване на работа на 06.12.2024 г. е имала право на платен годишен отпуск, както следва: за 2022 г. – 2 дни, за 2023 г. – 42 дни, за 2024 г. – 39 дни, общо 83 дни, от които следва да се приспаднат използваните от нея 11 дни и заплатените й 36 дни или за посочения период ищцата претендира от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3569,02 лева за 36 дни. Твърдяла е, че от деня, следващ възстановяването й на работа 07.12.2024 г. до датата на прекратяването на трудово правоотношение – 20.01.2025 г. има право на платен годишен отпуск в размер на 6 дни /3 дни са месец декември 2024 г. и 3 дни за месец януари 2025 г./ или за посочения период ищцата претендира от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 654,90 лева за 6 дни. Претендира разноски. В о.с.з. на 28.05.2026 г. на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска за главница за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г. чрез увеличаване на размера му от 1824,81 евро на 2442,11 евро, на иска за мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г. върху главницата от 2442,11 евро чрез увеличаване на размера му от 172,03 евро на 209,07 евро, на иска за главница за периода от 07.12.2024 г. до 20.01.2025 г. чрез намаляване на размера му от 334,85 евро на 330,01 евро и на иска за мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г. върху главница от 330,01 евро чрез намаляване на размера му от 31,57 евро на 28,25 евро. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковите претенции. Не се оспорват обстоятелства, че с влязло в сила Решение № 757 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 32/2023 г. по описа на РС П. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 15 от 07.12.2022 г. на Директора на ДПБ П. и същата е възстановена на заеманата й преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“; че след като ищцата била възстановена на работа при ДПБ П. след проведен конкурс за длъжността „главна медицинска сестра“ била освободена със Заповед № 2 от 17.01.2025 г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ, считано от 20.01.2025 г. Ответникът е твърдял, че се е съобразил с Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-762/18 и C-37/19 относно правото на платен годишен отпуск на служител, който е бил незаконно уволнен и след това възстановен на работа. В тази връзка при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата ответникът е начислил и изплатил през януари на 2025 г. обезщетение за неползван платен отпуск за периода от дата на предходното прекратяване на трудовото правоотношение - 07.12.2022 г. до 20.01.2025 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 2 от 17.01.2025 г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ/ общо 36 дни. Заявил е, че действително относно видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск по реда на чл. 156, ал. 2 КТ, е приета наредба на МС, като разпоредбата на чл. 1 от същата определя кръга работещи, за които се определя допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, работещи в хипотезата на чл. 2, т. 12 от Наредбата с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. В тази връзка поддържа, че за периода на уволнението ищцата не е осъществявала дейност по т. 12 на чл. 2 от Наредбата, т. е. че не е работила с лица с психически или ментални увреждания, поради което не й се следва претендирания от същата размер на допълнителен платен годишен отпуск. Относно позоваването от страна на ищцата на подписания ОКТД, съгласно който е договорен по - висок размер на допълнителен отпуск за определена категория здравни работници, посочва, че уговореният по-висок размер на допълнителния отпуск в допълнителното споразумение от 2020 г. обективира разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОКТД от 2022 г. Счита, че колективният трудов договор в своята основна част представлява нормативно съглашение и правно средство за подобряване условията на труда. Страни по него са само работодателят /или работодателска организация/ и съответната синдикална организация, но въпреки това по арг. от чл. 57, ал. 1 КТ той поражда правно действие и по отношение на работниците и служителите, които са членове на тази синдикална организация от момента на влизането му в сила, а за работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора – ал. 2 на цитираната разпоредба. В действителност, към дата на подписване на допълнителното споразумение през 2020 г. ищцата е била член на СО на ФЗС при КНСБ при ДПБ П., но членството й при синдикалната организация е било прекратено към 08.03.2023 г. поради незаплатен от същата членски внос в продължение на три последователни месеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Безспорно е между страните, че между тях е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главна медицинска сестра” съгласно сключен трудов договор от 11.09.2002 г. и Допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г.; че трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед с peг. № 15/07.12.2022 г., издадена от директора на Държавна психиатрична болница /ДПБ/ - П. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ; че уволнението на ищцата с тази заповед било признато за незаконно и отменено, а ищцата била възстановена на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност „главна медицинска сестра” със Заповед № 424/05.12.2024 г. на директора на ДПБ П., считано от 06.12.2024 г.; че трудово правоотношение между страните е прекратено със Заповед с peг. № 02/17.01.2025 г., издадена от директора на ДПБ П. на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, считано от 20.01.2025 г., която не е обжалвана, както и че на ищцата е изплатено обезщетение за 36 дни неизползван платен отпуск по чл. 224 от КТ за периода от 07.12.2022 г. до 20.01.2025 г. в размер на 3569,02 лева. Тези обстоятелства не са оспорени и с въззивната жалба, поради което съдът ги приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване. Видно е от Допълнително споразумение № 76/19.02.2020 г. към трудов договор от 11.09.2022 г., с което ищцата е преназначена от длъжност „старша медицинска сестра“ на длъжност „главна медицинска сестра“, че й е определено основно трудово възнаграждение в размер на 1150 лева, както и допълнителни възнаграждения – за трудов стаж и професионален опит 1 % за всяка година признат стаж; за заявяване, приемане, съхранение и изписване на медикаменти и медицински консумативи – 120 лева и за работа като мед. сестра в екипна програма за лечение с агонисти и агонисти – антагонисти на лица, зависимо с опиоиди – 500 лева. Със същото допълнително споразумение е уговорено и, че ищцата има право на платен годишен отпуск в размера на 24 работни дни и 18 работни дни допълнителен платен годишен отпуск. Между страните е сключено и Допълнително споразумение № 05/01.09.2022 г. към трудов договор от 11.09.2022 г., с което размерът на основното трудово възнаграждение на ищцата е увеличен на 1700 лева, а на допълнителни възнаграждения – за заявяване, приемане, съхранение и изписване на медикаменти и медицински консумативи на 200 лева и за работа като мед. сестра в екипна програма за лечение с агонисти и агонисти – антагонисти на лица, зависими с опиоиди на 600 лева. Посочено е, че останалата част от съдържанието на трудовото правоотношение между страните не се променя. Видно от искане с вх. № 275/11.03.2025 г. от ищцата до ответника, същата е възразила пред работодателя относно размера на изплатеното й обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 36 работни с доводи, че същото е в занижен размер, тъй като не е съобразен допълнителният платен годишен отпуск съгласно допълнителните споразумения към трудовия договор с ищцата. Депозиран е отговор от работодателя с изх. № 335/08.05.2025 г., в който е посочено, че размерът на изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата възлиза на 3569,02 лева и съответства на 36 работни дни. Допълнителният платен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 18 работни дни се дава на служители на психиатрични лечебни заведения, работещи в непосредствен контакт с психично болни на основание ОКТД, приложение 1. Посочено е също, че допълнителните възнаграждения, които ищцата е получавала до 07.12.2022 г. за работа в екипна програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими с опиоиди в размер на 600 лева и за работа като отговорник по приемане, съхранение, разходване и отчитане на медикаменти и медицински консумативи в аптечен склад в размер на 200 лева, се изплащат за извършваната дейност. На 28.11.2022 г. ищцата подала молба, с която изявила желанието си да бъде освободена от ангажимента й на отговорник по приемане, съхранение, разходване и отчитане на медикаменти и медицински консумативи в аптечен склад и със Заповед № 381/29.11.2022 г. на Директора на ДПБ П. е наредено да се прекрати изплащането на допълнителното възнаграждение, считано от 01.12.2022 г. По отношение на другото допълнително възнаграждение в размер на 600 лева е посочено, че след освобождаването на ищцата от работа на 07.12.2022 г. е назначена друга медицинска сестра за работа в екипна програма за лечение с агонисти и антагонисти на лица, зависими с опиоиди. Безспорно е установено по делото пред районния съд и че на 12.04.2022 г. е сключен Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. В чл. 33, ал. 1 от същия е предвидено, че за работа във вредни и специфични условия на труд работниците и служителите от системата на здравеопазването имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ в увеличен размер, определен съгласно приложение № 1 към ОКТД. Видно от приложение № 1 към ОКТД – Списък на длъжностите и категории персонал, на които се предоставя допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ – в т. 3 са предвидени 18 работни дни за служители на центрове за психично здраве, психиатрични лечебни заведения, психиатрични отделения, работещи в непосредствен контакт с психично болни. От приетото пред районния съд като доказателство по делото уведомление с вх. № 1292/28.11.2025 г., издадено от председателя на Синдикална организация към Федерация на синдикатите в здравеопазването – КНСБ се установява, че ищцата не е член на синдикалната организация, считано от 08.03.2023 г. За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са допуснати и приети основна и допълнителна икономически експертизи, от заключенията на които се установява, че въз основа на сключения между страните трудов договор и допълнителните споразумения към него за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г. на ищцата се полагат 48 дни основен отпуск и 36 дни допълнителен отпуск, а за периода от 07.12.2024 г. до 20.01.2025 г. в размер на 3 дни основен отпуск и 2 дни допълнителен. През месец декември 2024 г. ищцата е използвала 9 дни платен годишен отпуск, през месец януари 2025 г. - 2 дни, а през месец януари 2025 г. й е платено обезщетение по чл. 224 от КТ за 36 работни дни. Вещото лице е посочило, че общият брой дни платен отпуск – основен и допълнителен – за процесния период от време е 89, от които ищцата е ползвала 47 дни, в т.ч. реално ползван или неползван, за който й е платено обезщетение. За м. декември 2024 г. на ищцата е начислена основна работна заплата за отработен 1 ден. Последният календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, през който е отработила най-малко 10 работни дни е месец ноември 2022 г. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. ноември 2022 г., включващо основна заплата, клас прослужено време и допълнително възнаграждение /общо 800 лева, от които за работа в екипна програма за лечение с агонисти и антагонисти на лица, зависими с опиоиди в размер на 600 лева и за работа като отговорник по приемане, съхранение, разходване и отчитане на медикаменти и медицински консумативи в аптечен склад в размер на 200 лева/ е в размер на 2840 лева /при 22 работни дни/, а включващо само основна заплата и клас прослужено време, без допълнителните възнаграждения, е в размер на 2040 лева /при 22 работни дни/. От разясненията на вещото лице в о.с.з. пред районния съд е установено, че в размера на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползвани 36 работни платен годишен отпуск, изплатен от работодателя през м. януари 2025 г., не са включени допълнителните възнаграждения в размер на общо 800 лева. Експертните заключения са приети от районния съд и не са оспорени от страните, поради което въззивната инстанция ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: Спорен пред въззивният съд е единствено въпросът дължи ли се обезщетение на ищцата за неползван допълнителен платен годишен отпуск за периода, през който обективно е била възпрепятствана да полага труд по трудово правоотношение поради незаконното й уволнение. За разлика от основния платен отпуск, правото на допълнителен отпуск за специфични условия на труд е уредено със строго функционално предназначение в българското законодателство и съдебна практика. Съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, това право възниква само ако работникът е работил в съответните специфични/вредни условия не помалко от половината от законоустановеното работно време (чл. 4 от Наредбата). Тъй като през периода на незаконното уволнение ищецът обективно не е пребивавал на работното си място, той не е бил изложен на специфичните рискове за живота и здравето си (напр. под земята, във вредни емисии, радиация и др.), поради което ВКС приема, че фикцията за приравняване на периода към трудов стаж (след Решение на СЕС от 25-ти юни 2020 г. по съедините дела С -762/18 и С - 37/2019 г.) не може да санира липсата на реално полагане на труд в опасна среда. Допълнителният отпуск за вредни условия има за цел биологичното възстановяване на организма от реално претърпени вредни въздействия, а след като труд реално не е полаган, такова право не се придобива и съответно – не се дължи парично обезщетение по чл. 224 КТ за тези допълнителни дни. Така в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.04.2012 г. ОСГК на ВКС приема, че допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ е компенсаторен. Неговото предназначение е изрично биологичното възстановяване на работника след реално претърпени неблагоприятни въздействия на работната среда върху неговия организъм. Съдът подчертава, че това право е в пряка зависимост от фактическия престой на лицето в опасна или специфична среда, а фикцията за зачитане на трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ няма правопораждащ характер за компенсаторни права, изискващи реална превенция на здравето. Това Тълкувателно решение не е изгубило значение и е задължително за съдилищата в РБългария и в момента. Тъй като в конкретния случай по време на периода на незаконно уволнение ищцата обективно се е намирала извън Държавната психиатрична болница, тя има 0 отработени часове в специфична или опасна среда, което прави невъзможно изпълнението на това кумулативно законово изискване. Следователно правото на допълнителни дни платен годишен отпуск изобщо не се поражда в патримониума на ищцата, което изключва и трансформирането им в парично обезщетение по чл. 224 КТ. Съгласно чл. 2, т. 12 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. Считано от датата на уволнението до датата на възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност след отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение Г. не е работила реално с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации, макар и не по своя воля. Както беше изяснено по-горе, допълнителният платен годишен отпуск има строго функционално предназначение и има за цел биологичното възстановяване на организма от реално претърпени вредни въздействия, защото се предполага, че организмът не може да се възстанови в рамките на полагаемия се по закон основен платен годишен отпуск. Именно поради това районният съд правилно е присъдил обезщетение на ищцата за един ден допълнителен платен годишен отпуск през периода, в който реално е полагала труд след възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. В цитираните във въззивната жалба решения на СЕС липсва произнасяне в смисъл, че не се допуска национална уредба, съгласно която лицата, които са били лишени от правото да полагат труд по трудово правоотношение в резултат на незаконното си уволнение, да бъдат лишени от обезщетение за допълнителен отпуск поради това, че реално не са полагали труд в специфични или вредни условия, за биологичното възстановяване от който се полага допълнителен платен годишен отпуск. Интерпретациите на адв. П. във въззивната жалба в този смисъл са произволни и не се подкрепят нито от закона, нито от смисъла, вложен в цитираните решения. Определяйки минимален срок на основния платен годишен отпуск по принцип за лица, полагащи труд по трудово правоотношение, СЕС въвежда фикция, че това е минимално необходимият период, в който може да се извърши биологическото възстановяване на организма на средностатистическият работник. Предвиждането на допълнителнен платен годишен отпуск за лица, реално полагащи труд в специфични условия, не противоречи на приетото от СЕС, че всеки работник има право на платен годишен отпуск, поради което приравнява времето, в което същият е бил лишен от възможността да полага труд не по своя воля, на такова, в което реално е полаган труд. Това приравняване обаче е предвидено само с цел да послужи като основа, според която да бъде изчислен полагаемият се на работника основен платен годишен отпуск за този период от време. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите на обжалваното решение и препраща към тях за пълнота на изложението. С оглед изхода на спора в полза на Държавна психиатрична болница – П. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 650 евро. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд