Решение № 673 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 795/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от И. А. А., чрез адв. Е. Т. против ГД „Борба с организираната престъпност“ при МВР и ГД „Национална полиция“ при МВР, с искане за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществените вреди, причинени от незаконосъобразните действия на служители от посочените главни дирекции, ведно със законната лихва от датата на увреждането – от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение. Твърдят се незаконосъобразни действия от гледна точка на ответника ГДБОП като липса на необходимото планиране с цел осигуряване идентификацията на лицето и автомобила, спрямо което се е провеждало СПО /специализирана полицейска операция/, липса на извършена такава по законов ред за безспорна точна идентификация на автомобила, който е следвало да бъде установен и спрян и на лицето, обект на СПО, нарушения при планиране на СПО, а от гледна точка на служителите на ГДНП – използване на прекомерна физическа сила и полицейско насилие в нарушение на сочени разпоредби при провеждане на операцията и фактическо задържане на ищеца и пътуващото с него лице, в противоречие с изискванията на ЗМВР /посочено е, че действията са в нарушение на чл.70, чл.71, чл.72, чл.81, чл.85 и чл.86 ЗМВР/ и чл.6, чл.6 а, чл.7 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, както и нарушение на нормите на чл.81, ал.1 и ал.2 от и чл. 82 от ЗМВР, при извършването на обиск и претърсване на автомобила. Ищецът твърди, че тези незаконосъобразни действия са довели до настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в описани в исковата молба телесни увреждания- кръвонасядания, травма по главата, причинили му болки и страдания и стрес от прекомерна упражнена сила и отрицателни душевни изживявания, изразяващи се в накърняване на достойнството му с оглед на унизително отношение и с оглед обстоятелството, че задържането му е станало достояние на широк кръг от хора и е било отразено в местни и централни медии, както и в емоционални травми – в резултат на действията на служителите на ответниците, станал затворен в себе си си, получил стресови изживявания, избягвал контакти с лица от своето обкръжение, от преживяното му останал траен неприятен спомен, като останал обиден от унизителното отношение и от липсата на каквото и да е извинение от страна на лицата, ръководещи операцията, след като е станало ясно, че не той е лицето, което е следвало да бъде задържано и спрямо което е упражнена физически принуда по вид и размери надхвърлящи целта. В исковата молба ищецът твърди, че на 23.07.2020 г., Х. Д. Б., баща на Д. Х. Б., приятел на ищеца, закупил л.а. „Шевролет", модел „Камаро", с рег.№ [рег. номер], която Д. Б. регистрирал в КАТ на негово име. След регистрирането на автомобила, с Д. Б. решили да се разходят с колата из гр. Русе. Б. управлявал автомобила, а ищецът се возел на предната дясна седалка. Около 15: 00 часа, на 23.07.2020 г., движейки се в гр. Русе, по [улица]централна градска зона, непосредствено преди кръстовището с [улица], до сладкарница „Ружана“, пред автомобила им внезапно спрял друг тъмен автомобил, [Марка], който им препречил пътя, като по този начин са били принудени да спрат. В същия момент зад тях спрял и тъмен на цвят микробус. От двете страни на автомобила са дошли по няколко въоръжени мъже, с черни униформи и жилетки и с маски на лицето. Ищецът твърди, че двама от тези мъже са го изкарали от автомобила и го „проснали“ веднага на земята, където е останал около 10 минути. След като го повалили на земята му били поставени белезници на ръцете зад гърба. Видял е, че още няколко маскирани мъже са изкарали от колата и спътника му, Д. Б., когото по същия начин „проснали“ на земята. Ищецът твърди, че единият от мъжете стъпил с обувката си на главата му, а друг го ритал по ребрата, от лявата му страна, като трети маскиран мъж го ритал по краката и заповядвал да не мърда и да гледа в земята. Четвърти маскиран мъж го държал на прицел с оръжието си. Твърди, че е разбрал от маскираните, че са полицейски служители. След това са дошли двама цивилни мъже, полицаи, един от които, след като са разпоредили на ищеца да ги погледне и след като са му видели лицето, е казал, че това не са хората, които търсят, след което му свалили белезниците, разпоредили му да седне на тротоара, до колата и да гледа в земята. Ищецът твърди, че след като бил изправен на крака, полицаите са обискирали него и спътника му, проверили са и автомобила, след което ги освободили, без те да получат извинение от страна на полицаите за случилото се и без да се съставят каквито и да е документи. След като били освободени отишъл в УМБАЛ "К."- Русе, където бил прегледан, бил му издаден амбулаторен лист и бил освидетелстван от съдебен лекар. Твърди, че от незаконните действия на полицейските служители получил множество телесни увреждания: болки в дясна слепоочна и тилната област на окосмената част на главата, кръвонасядания в коремно-хълбочната област, болки в лява гръдна половина, болки по задната повърхност на ляво бедро. Издадено му било СМУ № 9115/2020 г. за лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Във връзка с гореизложеното, ищецът е подал жалба в РП - Русе, където била образувана пр.пр. № 4541/2020 г. /ДП № СлО-23/2021 г.- РОП/, за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.З вр.чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 23.07.2020 г., в гр. Русе, полицейски орган от състава на ГД „Национална полиция“ - МВР, по повод изпълнение на службата си, му е причинил лека телесна повреда, както и такава на Д. Х. Б., от гр. Русе. Посочва, че в хода на разследването участвалите в тази „операция“ полицейски служители са били установени поименно, но до повдигане на обвинения срещу тях не се стигнало, тъй като според наблюдаващия прокурор не можело с категоричност да се установи кой полицейски служител какви неправомерни действия е извършил спрямо него и спътника му. След неколкократно спиране на наказателното производство и отмяната на тези прокурорски актове от съда се оказало, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност и наказателното производство по горепосоченото ДП било прекратено. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявената искова молба и развива съображения за нейната основателност по отношение на двамата ответника. Ответникът - Главна дирекция /ГД/ "Борба с организираната престъпност" - София, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, юрисконсулт Е. Д. и юрисконсулт Черешаров. В депозиран по делото писмен отговор вх. № 5150/15.11.2024 г. по описа на АС – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Б., заявява, че оспорва изцяло по основание и размер подадената от ищеца искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата молба, като недопустима, неоснователна и недоказана, алтернативно се иска намаляване на претендираното от ищеца обезщетение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за един юрист. В случай, че се отсъди решение в полза на ищеца, оспорва претендирания адвокатски хонорар и моли същият да бъде намален/определен съобразно нормативно установеното, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В съдебно заседание на 10.12.2024 г., процесуалният представител на ответника поддържа отговора. Заявява, че нямат заповед за задържане/ т.е такава не е издавана като адм.акт/ и, че СПО е по инициатива на РОП и сектор БОП Русе, но е станало със заповед на гл. секретар. Самата специализирана акция е станала чрез двете дирекции. Посочва, че план рег. № [рег. номер]-001-04/6477/22.07.2020 г. е предаден в Държавен архив, като се установява съдържанието на документа, приложен по адм.д.794/24г. на АС-Русе по идентична искова молба от Д. Б. за получени от него увреждания при същата СПО. В с.з. от 18.02.2025г. прави признание за грешка в обекта на СПО и претендира намаляване на исканото обезщетение, поради негова прекомерност. Изразява становище, че получените увреждания реално са причинени от другия ответник, като при плануването на СПО е имало информация, че издирваното за задържане лице /различно от ищеца/ може да притежава оръжие и е разрешено използването на средства за принуда. Сочи, че СПО е била планувана, одобрена от гл.секретар на МВР, създадена е организация, проведен е инструктаж, разпределени са задачи. Признава за недобрата подготовка относно предварителна информация за твърдяния управляван л.а. Камаро, без уточнени регистрационни номера, довело до грешка в обекта на СПО. Ответникът - Главна дирекция /ГД/ "Национална полиция" - София, редовно уведомен, не се представлява. В писмена защита вх. № 5037/08.11.2024 г. и вх. № 5573/10.12.2024 г. по описа на АС – Русе, изразява становище, че искът е недоказан, тъй като липсвали доказателства като съдебномедицински и съдебнопсихиатрични експертизи, които да установят, че е налице връзка между специализираната полицейска операция и действията на служители на ГДНП и претендираните от ищеца увреждания. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе, участващ в производството в качеството на контролираща страна съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.16, ал.1, т.2 от АПК, дава заключение за основателност на иска, но счита претендирания размер на обезщетение за завишен. Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: По делото са приети представените с исковата молба писмени доказателства: заверени копия на съдебномедицинско освидетелстване № 9115/2020 г. на отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе, свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ [рег. номер], I част, постановление на РРП от 17.11.2023 г. за спиране на досъдебното производство, постановление на РРП от 10.01.2024 г. за прекратяване на досъдебното производство. По делото е изискан заверен препис от материалите по пр.пр. № 4541/2020 г. по описа на РРП (досъдебно производство № СлО-23/2021 г. по описа на ОСлО при РОП), както и прилагане на определенията на РРС по повод на издадените от РРП постановления. Към писмо с вх. № 5000/06.11.2024 г. по описа на АС - Русе, Районна прокуратура - Русе е представила заверени копия от материалите по досъдебно наказателно производство – прокурорска преписка 4541/2020 г. по описа на РП – Русе /ДП № СлО-23/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе/. В папка 2 от приложенията по делото – заверено копие на ДП № СлО-23/2021 – РОП/ ДП №5/2021 ОСлО/ пр. пр. 4541/2020 РРП, на л. 63 – л. 64 е приложена Заповед (с номер, който не се вижда ясно) на главния секретар на МВР, гл. комисар И. И., с която е разпоредено ГДБОП, ГДНП и ОДМВР – Русе да участва със служители и необходимата техника и съвместна дейност при провеждане на СПО. В т. 6 и т. 6.1 от заповедта е посочено, служителите да имат готовност за проверка на МПС и ППС, без да е посочена съответната идентификация за установяване на лица, съпричастни към извършена престъпна дейност по ДП 2253/2019 г. по описа на СО НА ОП – Русе. В папка 1 от приложенията по делото – заверено копие на ДП № СлО-23/2021 – РОП/ ДП №5/2021 ОСлО/ пр. пр. 4541/2020 РРП, на л. 61 – л. 62 е приложена Заповед рег. № 3286з-2561/22.07.2020 г. на директора на ГДНП към МВР, с която е наредено участие на служители на сектор „Реагиране и проникване“ в ГД „Национална полиция“ за оказване на съдействие на Отдел 03 при ГДБОП по ДП 2253/2019 г. на окръжна прокуратура за осъществяване на задържане на лица, извършители на престъпления, както и други престъпления от общ характер на територията на гр. Русе и страната, съгласно план рег. № 202204-001-04/3-6477/22.07.2020 г. В т. 2 са определени служителите, които да вземат участие, при изпълнение на задачата, поставена със заповедта. В т. 4 е посочено, при изпълнение на задачата по т. 1, определените по т. 2 служители да използват: въоръжение, средства за самозащита и средства за прикритие на самоличността зачислени по щат на служителите от сектора съобразно преценката на ръководителя. За ръководител на служителите от сектор „Реагиране и проникване“ е определен гл. инспектор И. С.. Данните по пр.пр. № 4541/2020 г. по описа на РРП (досъдебно производство № СлО-23/2021 г. по описа на ОСлО при РОП) сочат, че досъдебно наказателно производство - преписка № 4541/2020г. по описа на РП - Русе (ДП № Сл0-23/2021г. по описа на ОП - Русе; ДП № 5/2021г. по описа на ОСлО в ОП - Русе) е било образувано, за това че на 23.07.2020 г. в гр.Русе, полицейски орган от състава на ГДНП-МВР, при и по повод изпълнение на службата си, причинил на Д. Х. Б. от гр. Русе, лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.З вр. чл.130, ал.2 от НК, както и за това че на 23.07.2020 г. в гр.Русе, полицейски орган от състава на ГДНП-МВР, по повод изпълнение на службата си, причинил на И. А. А. от гр. Русе лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.З вр. чл.130 ал.2 от НК. По време на разследването са били извършени необходимите и възможни следствени действия - проведени са разпити на установените свидетели включително и на пострадалите от престъплението лица, изискани и приобщени са писмени справки и документи от ГДНП - МВР, от Дирекция „Вътрешна сигурност", изготвени са съответните съдебномедицински експертизи, както и техническа експертиза, възложени и проведени са оперативно издирвателни действия от органите на ДВС-МВР по установяване извършителите на престъплението, с оглед което се провежда наказателното производство. От материалите по досъдебното производство и най-вече събраните сведения и обяснения при проверката от Вътрешна сигурност /папка 1 и 2/ и тези приложени по делото се установява по безспорен начин следната фактическа обстановка: С постановления на прокурор от ОП-Русе по дос.нак.производство № 2253/2019г. по описа на РОП водено за престъпления вкл. и по чл.253 ал.1 и л.2 НК на основание чл.218 ал.2 НПК е поискано съдействие от органите на МВР- ГДБОП и ГДНП София за провеждане на СПО за извършването на ОИМ на територията на гр.Русе. На 23.07.2020 г., във връзка с план с рег.№ [рег. номер]-001-04/3- 6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, утвърден от Главния секретар на МВР и със заповед с per. № 3286з-2561/22.07.2020 г. на Директора на ГДНП, били проведени оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия по пр.пр. № 2253/2019 г. по описа на ОП - гр. Русе. В изпълнение на планираните действия, служители от сектор „Реагиране и проникване" при ГДНП, оказали съдействие на служители от ГДБОП при провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на гр. Русе, с цел установяване и задържане на лица, извършители на престъпления по чл.321 от НК на територията на страната. На 23.07.2020 г. в 11: 00 часа, на лицата, които участвали в планираната операция, бил проведен инструктаж, след което служителите били разпределени по групи на различни места в гр. Русе. Една от задачите на полицейските служители била задържането на лицето М. П. А. и В. Н. и провеждане на последващи процесуално-следствени действия с негово участие. За М. А. /визуално приличащ на ищеца по къса подстрижка, ръст и тегло/ в хода на СПО за задържането му и според плана, била дадена информация, че управлява лек автомобил марка „ Шевролет", модел „Камаро“, черен на цвят, с русенска неустановена регистрация, като било уточнено, че друг такъв автомобил в града няма. Видно обаче от изискана и представена справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе до 23.07.2020 г. е установено, че са регистрирани 9 бр. ПС, отговарящи на посочените показатели - марка: „Шевролет", модел: „Камаро", основен цвят: черен. Седем броя от тях с регистрационни номера: [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер] са регистрирани в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе преди 23.07.2020 г., а 2 (два) бр. с per. номера [рег. номер] и [рег. номер] след 23.07.2020 г. Към писмото са приложени съответните справки. Около 13: 00 часа на 23.07.2020 г., стартирала планираната полицейска операция. В една от групите полицейски служители - четвърта, били включени С. С. и А. Г. - служители в сектор БОП - Русе, заедно с И. С. - ръководител на групата от ГДНП - „Реагиране и проникване", в състава на която били П. А., П. Н., К. Г., К. К., Д. Д., М. Т., Б. А., Р. Й. и Д. С., съгласно приложени заповеди. Същите били облечени с черни униформи с отличителни знаци на МВР, като на главите си имали поставени средства за прикритие на самоличността - черни маски/качулки, непозволяващи да се виждат лицата им. На същите била подадена информация, че лицето В. Н. се намира в офис на „Терра Кредит Русе", находящ се на [улица] гр. Русе. Впоследствие, служителите от групата за тактически операции при ГДНП изпълнили една от поставените им задачи, като се придвижили до посоченото място, където задържали лицето В. Н.. Малко след това С. С. получил информация от Началника на СБОП - Русе, Разград - П. Б., че лицето М. А. е преминал покрай други техни колеги, по [улица]в гр.Русе, с черния на цвят автомобил [Марка], модел „Камаро", без посочен регистрационен номер, като имало голяма вероятност същия да се насочи към офиса на „Терра Кредит Русе" на [улица]. П. Б. разпоредил на С., ако този автомобил премине покрай тях, да бъде проверен и ако се установи, че се управлява от лицето М. А., същият да бъде задържан. След получената информация и по следващото нареждане, полицейските сили организирали контролно пропускателен пункт (КПП) на кръстовището на [улица]и [улица]. Безспорно е установено, че малко по-рано същия ден, св.Д. Б. регистрирал на името на своя баща лек автомобил [Марка], модел „Камаро" с per. № [рег. номер], цвят тъмно сив металик. В следобедните часове, същият се срещнал с И. А. и двамата решили да се разходят с автомобила в централната част на гр.Русе. Около 15: 15 часа, Б. и А. се движили с посочения автомобил по [улица], където били забелязани от сформирания полицейски екип от 4-та група, с който били и служителите в сектор БОП - Русе – С. С. и А. Г.. С. визуално оприличил возещия се на пасажерското място в автомобила с лицето М. А., който трябвало да бъде задържан, поради което било дадено разпореждане автомобила да бъде спрян за проверка и лицата в него да бъдат задържани. Служителите от групата за „Реагиране и проникване" при ГДНП спрели автомобила за проверка, след което данните от досъд.производство служителите при този ответник са „ заходили“ към водача - св. Б., като му разпоредили да изгаси двигателя на автомобила и да излезе извън него, същият бил принудително изведен от автомобила с помощта на прилагане на специална полицейска техника през прозореца на шофьорската врата, след което бил поставен на земята с лице към нея и на ръцете му били поставени помощни средства — белезници. По същото време от другата страна на автомобила, където бил ищеца- И. А. други опоменати служители при ответника ГД НП / посочени поименно като установени в постановлението на РП-Русе/ му разпоредили да излезе извън автомобила и спрямо него също била приложена специална полицейска техника и принудително извеждане от автомобила. Ищецът А. бил поставен на земята по очи, като на ръцете му били поставени белезници. Според заявеното от ищ.А. еднозначно както пред съда, така и при проверката/ папка 1 и 2/, един от полицаите го затиснал с коляно или крак по врата, а други двама полицаи го ритали с крака в областта на краката и ребрата в резултат на което получил наранявания по време на задържането, а срещу него бил насочен и пистолет, след като вече бил „проснат на земята с белезници“ и едва след това били поискани документи за самоличност. Действията на полицейските служители по време на операцията по спиране на автомобила, в който били св. Б.и ищ. А. и последвалото им задържане били наблюдавани от св. Д. М., който по същото време се намирал на балкона в жилището си на [улица]. След като св. Б. и ищ. А. били реално „обезвредени“, „проснати на земята“, с поставени белезници, т.е фактически задържани от полицейските екипи, последвали удари в тялото на ищеца, след което той и св. Б. били предадени на служителите на ГДБОП - С. и негови колеги, които проверили тяхната самоличност и установили, че сред тях не бил издирваният М. А., поради което двамата след известно време били освободени. Безспорно е, че спрямо ищ. А. / както и св.Б. / не били изготвени съответни заповеди за задържане по реда на ЗМВР. Също така не били изготвени протоколи за личния им обиск, както и протокол за обиск на автомобила им, въпреки че такива били извършени от полицейски служители. Т.е не се касае за хипотеза на адм.актове, а за фактически действия. Ищ. А. и св.Б. напуснали мястото на инцидента, след което посетили Спешно приемно отделение при УМБАЛ „К." АД - гр.Русе, тъй като в резултат на принудителното им извеждане от автомобила и последвалото им задържане от полицейските служители и двамата били получили телесни увреждания. На следващия ден Б. и А. били освидетелствани и от съдебен лекар, след което двамата депозирали жалби в Районна прокуратура - Русе във връзка с инцидента. По случая била възложена предварителна проверка, която била извършена от полицейски служител в Дирекция „Вътрешна сигурност" при МВР. В хода на същата било установено, че на 23.07.2020 г., обекта на специализираната полицейска операция М. А. по-късно е бил задържан, а пред домашния му адрес бил открит и „управлявания“ от него лек автомобил [Марка], модел „Камаро", с per. № [рег. номер]. От материалите по проверката на Дирекция „ Вътрешна сигурност“ / папка 1 и 2/доклад, заповед на л.63 на гл. секретар на МВР № 3286з-2561 от 22.07.2020г. за участие на служители на ГДБОП и ГДНП в СПО касаещо проверка на МПС за установяване на лица съпричастни към престъпна дейност по ДП 2253/19г, използването на физическа сила, помощни средства и оръжие в строго съответствие по чл.85, 86 и 87 ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, и възлагането на изпълнението на заповедта на директор ГДБОП, от докладна записка, изготвена от И. С. - началник на сектор „Реагиране и проникване" до директора на ГДНП, от обясненията на П. Б., от писмени сведения от участващите в СОП, от постановленията на прокурора при РОП, се установяват участниците в операцията, разпределението на задачите и отговорното лице- директор ГДБОП. Обясненията на всички полицейски служители за липса на прекомерна упражнена принуда, защото били използвани само физическа сила, изразяваща се в ключ на раменна и лакетна става с цел безболезнено поставяне на помощни средства – белезници, и принудително извеждане от автомобила поради оказана съпротива не намират никаква опора в обективните находки по СМО и СМЕ, както и гласните доказателства. Все пак досъдебното производство е приключило с постановление № 4541/2020 г. от 17.11.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Русе за прекратяване, но само поради изтичане на давностни срокове, като е прието, че обективно по време на проведената на 23.07.2020 г. специализирана полицейска операция на територията на гр.Русе и по конкретно по време на задържането на Д. Б. и И. А. от полицейските служители от сектор „Реагиране и проникване" при ГДНП, последните действително са получили телесни увреждания, подробно описани в експертните заключения на изготвените по отношение на тях съдебномедицински експертизи, които по своя характер представляват „лека телесна повреда" по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а именно причиняване на болка и страдание. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са допуснати до разпит трима свидетели, дали показания в съдебно заседание на 10.12.2024 г. Свидетелят Д. А. М. - станал свидетел на задържането на лицата, пътуващи в лек автомобил „Шевролет Камаро“, заявява, че през лятото на 2020 г. на [улица] гр. Русе, видял един бус спрял от лявата страна на улицата. След което се появил л.а. „Шевролет Камаро“, тъмен на цвят, едно БМВ му препречил пътя, от буса са излезли полицаи с маски. Обгърнали К., започнали да викат: „Полиция, излез!“. Създали са паника, притеснение, ищеца го извадили от дясната пасажерска врата, шофьорът на Камарото го извадили през прозореца на колата. Действали са мигновено и грубо. Свидетелят твърди, че полицаите са „проснали“ двете лица на земята, които от своя страна не са оказвали никаква съпротива, нямало е и шанс да го направят, сложили им белезници, притиснати били към асфалтовата настилка и им упражнили някаква сила. По думи на свидетеля: „да са тръгнали докато са долу да ги ритат, да ги пребиват, един вид с цел побой, такова нещо не е имало Но имаше едно, две, три удара, натискания, за да му стане ясно на задържания“. Чак когато започнали да предполагат, че те не са лицата, които търсят, полицаите са задали въпроса къде са им личните документи. След като се разбрало, че те не са лицата, които е трябвало да бъдат задържани и ги освободили. Всичко това продължило около 10 минути. Свидетелят заявява, че никой не е спирал Камарото със стоп палка. Преди да ги извадят двете лица от Камарото, никой не им искал лични карти за проверка. Твърди, че нито е чул заплахи, нито е видял съпротива от страна на пострадалите. Свидетелят Д. Х. Б., заявява, че през 2020 г. баща му закупил л.а. „Шевролет Камаро“, която той регистрирал на 23.07.2020 г. около 11.30 ч. Заедно с ищеца решили да направят една обиколка с автомобила, като тръгнали по [улица], когато срещу тях спрял БМВ и като се обърнали видели три лица с маски и св.Б. бил изкаран през прозореца на колата. Твърди, че бил долу на земята, един бил стъпил на глезените му, един на кръста, а друг бил стъпил на врата му. След това изкарали иищеца. Свидетелят твърди, че бил „проснат“ на дясната страна на лицето и през отсека между автомобила и асфалта виждал ищеца и той „проснат“ на земята, около него също е имало полицаи с маски. Не е имало съпротива от тяхна страна. Докато са били на земята са им били сложени белезници, като полицаите са продължили с натиска по глезените. Свидетелят заявява, че със сигурност видял как с кубинки са ритали ищеца. Твърди, че е имало двама цивилни полицаи, които са звъннали на някакъв телефон и са казали „пратете ми снимки на заподозрените“ и някъде след 2-3 минути, след като са погледнали лицето му са казали „това не са те“. След това свидетелят заявява, че след като са им били поискани личните карти, по отношение на него и А., както и на автомобила е бил извършен обиск. Полицаите с пистолет в ръка са го накарали да отвори багажника на автомобила. След като били освободени, тръгнали за УМБАЛ „К.“ в Спешното отделение, той и А. са имали синини по китките, ребрата и бедрата. Свидетелката Я. Х. Б., заявява, че живее на съпружески начала с ищеца, живяла е с него и през 2020 г. За станалото е разбрала от баща си, който й е казал, че Д. и И. са били в болницата, след което тя веднага е отишла при тях. Заявява, че И. е имал зачервявания в областта на стомаха, гръдния кош. Два три дни след случката му се появил „отпечатък“ от кубинка с номер 45-47 в областта на гръдния кош. Започнал да бълнува докато спи, не можел да заспива, не искал да ходи никъде, не искал да се вижда с никого, било го е страх да се качва в кола, изпитвал болки. Съдът дава вяра на гласните доказателства и независимо от семейните връзки описаните увреждания съответстват на обективно установеното при СМО и СМЕ и публикациите от интернет страниците на местни и регионални медии – [интернет адрес], [интернет адрес], [интернет адрес] и [интернет адрес], във всяко едно от които е налице препратка (URL) за местонахождението на съответните публикации в интернет (л. 58 - л. 62 от делото). В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се изяснява, че в резултат на инцидента, И. А. получил кръвонасядания в лява коремно-хълбочна област. В заключението си вещото лице приело, че получените от А. увреждания, са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента от процесната дата, като същите следва да се преценяват по медико-биологичния признак - Болка и страдание. Вещото лице подробно изяснява механизма на причиняване на уврежданията съпоставено с гласните доказателства. В заключението е прието, че описаните увреждания кръвонасядания в лява коремно-хълбочна област могат да бъдат получени от и по начина твърдян от ищеца и са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 23.07.2020 г. по начин описан в исковата молба, свидетелските показания. Според вещото лице срокът за възстановяване на тези увреждания е в рамките на около 1-3 седмици. Заключението е прието без възражения от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира за професионално, обективно и безпристрастно. Изискана и представена е справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе относно това към 23.07.2020 г. колко броя леки автомобили [Марка] модел „Камаро“, цвят черен, са били регистрирани в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе и кои са собствениците им и тази справка както вече се посочи опровергава оперативната информация, че в гр.Русе п отношение на обекта на СПО има само едно и то от него управлявано МПС марка: „Шевролет", модел: „Камаро", основен цвят: черен, а спрения за проверка автомобил същата марка е с цвят тъмно сив металик. Търсеният за издирване автомобил е открит на адреса на действителния обект на СПО пред дома му/ видно от обясненията на Бороджиев- ръководител на БОП-Русе /папка 2/ Съдържанието на план рег. №[рег. номер]-001-04/3-6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, утвърден от гл.секретар на МВР и прокурор от РОП, а именно относно задържането на лицето М. П. А. и други, без да е упоменато МПС със съответните марка и модел „Шевролет Камаро“, което е видно от справка на л. 84 до л. 89 от папка 4 от досъдебното производство, приложено по настоящото дело и при липсата на спор относно тези факти и запознаването на страните с плана, приложен по адм.д. 794/2024 г. на АС-Русе по идентични искания от съда, настоящият съдебен състав счита за безспорно, поради липса на възражения от страните относно съдържанието му, и което не е толкова информативно необходимо поради наличието на заповед л.63 от папка 1 на гл.секретар При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Искът е допустим като предявен срещу надлежни ответници, имащи качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което са процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск – арг. от чл.205, ал.1 от АПК. Искът е местно и родово подсъден на настоящия съд. В чл. 203 и сл. АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхват на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. Разграничителният критерий за приложимия процесуален ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. В определение № 6/16.02.2015 г. по адм. д. № 30/2014 г. смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е имал повод да се произнесе и да изведе по тълкувателен път значението на понятието административна дейност, тъй като дефиниция на това понятие няма, а именно: "Административна дейност" е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Тя не е правосъдна, тъй като не се извършва от орган на съдебната власт, тъй като в чл. 2, чл. 2б и чл.2в от ЗОДОВ законодателят лимитативно е определил основанията за търсене на отговорност от правозащитните органи. Действително с новите изменения от ДВ бр.36 /23.04.2024г. в чл.2 ал.1 ЗОДОВ е добавена нова т.9 за отговорност на правозащитните органи в случай на установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс „ Защита на трети лица“ –чл.177 а, чл.177 б НПК. Така по смисъла на новите разпоредби в сила от 27.04.2024г. трети лица са тези, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от прилагане на способите за доказване, с изключение на обвиняемия и пострадалия на досъдебното производство, и на страните в съдебното производство, и които имат право да обжалват с частна жалба разпореждането за извършване на действията по прилагане на способи за доказване, както и начина на тяхното провеждане.Тази норма е неприложима, защото няма обратно действие, вече е налице прекратено досъд.производство на 10.01.2024г. и не се твърдят вреди от способи на доказване предвидени в НПК. Не само вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган (длъжностно лице) на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество (при и по повод), е релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Тъй като е субективно, а не функционално понятие няма правно основание "административна дейност" да се приравнява само на функционалното понятие "административен акт" и да се ограничава единствено до него. Няма правно основание да не се приемат за "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1, и всички актове, действия и бездействия, които органите и длъжностните лица по чл. 1 изпълняват въз основа и в изпълнение на закона в същността си именно на орган (длъжностно лице) на държавата или общината. /Решение № 1944 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2024 г., III о/. В конкретния случай служителите на ГД „Борба с организираната престъпност“ и ГД „Национална полиция“, които фактически са организирали операцията и са задържали ищеца А., са представители на Министерството на вътрешните работи и са осъществявали административна дейност по опазване на обществения ред и борба с престъпността, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл.6 т.1 и чл.8 вр.чл.9 ал.2 от ЗМВР, а не дейност по разследване на престъпления при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Служителите при посочените ответници са изпълнявали служебни задължения съгласно предварително утвърдена разстановка, тъй като с постановленията на наблюдаващ прокурор на основание чл.218 ал.2 НПК е поискано съдействие от органите на МВР- ГДБОП и ГДНП София за провеждане на СПО с определена цел, а не за действия на разследващи органи и не касае способи за доказване по НПК. Разгледан по същество искът е основателен, но предендираният размер е завишен. В случая ищецът претендира солидарно да му се изплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат незаконосъобразни действия на длъжностни лица от ГДБОП и ГДНП при и по повод изпълнение на служебните им задължения. Чл.53 ЗЗД сочи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Фактическите твърдения и установените факти сочат на претенция за правото на обезщетение обосновано с незаконосъобразност на действията на служители на ответниците за извършени нарушения на ЗМВР. По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е незаконосъобразността на предприетите от неговите служители действия, която следва да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност (което се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК); вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да е налице незаконосъобразно действие е необходимо административният орган да е предприел действия, които не се основават на закона или на административен акт. Терминът "действие" е употребен, както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове. Под "действие", респ. "бездействие", следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Предвид горното, съдът разгледа всички елементи на фактическия състав на отговорността, така както е предявена като солидарна. От установената по делото фактическа обстановка, в т. ч. и от ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. М., Д. Б., Я. Б./, които съдът кредитира като базиращи се на лични възприятия и непосредствени впечатления на факти от обективната действителност, кореспондират си и взаимно се допълват и не се опровергават от обективните установявания по СМЕ, то релевантни за спора са нанесените от полицейски служители на 23.07.2020 г. удари (ритници) по коремно – хълбочната област на ищеца, от които е получил увреждания. Това са действия по използването на физическа сила на полицейски служители, която дейност по характера си е административна с оглед на правомощия по чл.61, чл.71, чл.72, чл.80, чл.85 и сл..от ЗМВР и Наредбата за използване на физ.сил и помощни средства рег.№ 8121з-418/14.03.2017г./ л.63 от папка 2/и е в обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както се посочи, съгласно чл. 204, ал. 4 АПК съдът е овластен преюдициално да се произнесе законосъобразни ли са или не увредилите ищеца действия на полицейските служители при специализираната полицейска операция на 23.07.2020 г. Няма спор, че е налице планирана от ГД БОП и утвърдена по съответния ред план на СПО и че съгласно заповед на гл. секретар на МВР № 3286з-2561 от 22.07.2020г. по повод осъществяването й и изпълнението на заповедта е възложено на директор ГДБОП, вкл. и относно използването на физическа сила и помощни средства. Няма спор, а и се признава от ответника ГДБОП, че при проведената СПО е налице „грешка“ в субекта на задържане, т.е по отношение на 2 лица е подходено по начин, че са издирвани „ престъпници“, без обективни и проверими при налична възможност данни, само поради устна информация касаеща МПС-л.а Камаро, цвят черен, без установен рег. номер. Няма спор от всички събрани доказателства / папка 1 и 2/ от постановленията на РРП, от изявленията на страните, че действията по изпълнението на разписаната и утвърдена разстановка, по утвърден план и утвърдени заповеди от гл.секретар на МВР/ безспорни/, от показанията на св.М., че фактическото изпълнение на СПО са възложени на служители при ГД НП-София. Служителите при този ответник са опоменати в съответната заповед рег.№ 3286з-2561/22.07.2020г. по описа на ГДНП, чиято цел и задача е задържане на лицата посочени в утвърдения план с рег.№ [рег. номер]-001-04/3- 6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, утвърден от Главния секретар на МВР и безспорно различни от ищеца и управляващия л.а Камаро. Съдът намира за безспорно установено, както на база писмените доказателства, изявлението на ответника ГД БОП, приложените заповеди, постановленията на РОП и РРП, докладните записки от Д „ Вътрешна сигурност“, снетите писмени сведения / папка 1 и 2/, че действията по фактическото задържане, оглед, претърсване, липсата на издадени съответни актове по отношение на ищеца, са осъществени от дл.лица при ГД НП-София при неправилно планирана и осъществена операция под ръководството на ГДБОП-София, чийто директор е отговорен за изпълнението на операцията /л.61 -90 от папка 1, заповед на л. 63 и сл от папка 2/. Тези действията на служители при ГДНП са незаконосъобразни. Същите противоречат на императивните нормативни изисквания за употребата на физическа сила от полицейските органи при изпълнение на служебните им задължения. Фактите по делото сочат, че полицейските служители са нанесли удари по коремно-хълбочната област на ищеца, за която може да съди от това, че са налице кръвонасядания /виж съдебно медицинско удостоверение № 9115/ 2020 г. изд. от УМБАЛ „К.“ АД – Русе и СМЕ /. Употребената физическа сила е била прекомерна и непропорционална. Л. А. е бил приведен в безпомощно състояние чрез използването на белезници, положено по лице на уличната настилка. Т.е е вече обезвредено и липсват каквито и да са данни за оказана съпротива / показания на св.М. и липса на други увреждания по китките от поставени белезници или усуквания на тяло/. Налице е незаконосъобразно фактическо действие на полицейски служители при осъществена специализирана полицейска операция, изразяващо се в упражнена прекомерна и необоснована дори целево физическа сила спрямо ищеца при задържането му, която не е била обоснована с предвидената в чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР за абсолютна необходимост за нейната употреба, с оглед на конкретните обстоятелства по осъществяване на задържането, довело до увреждане на здравето на И. А., неопасно за живота му. Извършените от полицейските служители действия по време на СПО на 23.07.2020 г. по използването на физическа сила спрямо ищеца, след като вече същият е бил повален на земята и са използвани помощни средства-белезници, не съответстват на императивните изисквания за допустимостта й по чл. 85, ал. 1 от ЗМВР, нарушават забраната по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, не са позволено от закона увреждане, не се базират на закона и административен акт. Всъщност от заповед на гл. секретар на МВР № 3286з-2561 от 22.07.2020г. за участие на служители на ГДБОП и ГДНП в СПО касаещо проверка на МПС за установяване на лица съпричастни към престъпна дейност по ДП 2253/19г, използването на физическа сила, помощни средства и оръжие в строго съответствие по чл.85, 86 и 87 ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, и възлагането на изпълнението на заповедта на директор ГДБОП/л.63/ е указано използването на физическа сила да не е прекомерно, т.е само в посочените от закона хипотези. Употребената физическа сила след използването на помощните средства – белезници, е надхвърлила допустимите предели за това, унизила е човешкото достойнство на лицето и е нарушение на правото му по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните му свободи. В тази връзка нараняванията, описани в посоченото медицинско удостоверение и заключението на СМЕ и установени от свидетелските показания, и изявленията на ищеца относно ударите, на които е бил подложен по време на СПО на 23.07.2020 г. установяват наличието на физически и несъмнено душевни болки и страдания. Ходът на събитията показва също така, че болките и страданията са били причинени на ищеца неправомерно, противоправно и умишлено, което е било осъществено при превишаване на пределите, определени по чл. 86, ал. 2 от ЗМВР. От доказателствата по делото не следва, че случаят е свързан с противодействие на ищеца, което да е наложило употребата на физическа сила. Нанесените ритници по никакъв начин не може да се разглеждат като предприета по необходимост, правомерна мярка, вкл. и за овладяване на съпротива, като се има предвид, че ищецът е бил изправен срещу маскирани лица, които са разполагали с оръжие и с помощни средства. Свидетелският разказ и вида на причинените увреждания обосновават категорична преценка, че от страна на служителите на реда са извършени незаконни действия, които не са били необходими, не е следвало да бъдат извършени и не представляват изпълнение на служебни задължения. Тези действия пряко и непосредствено са причинили увреждане на здравето на ищеца. Станали са обществено достояние, налице е унизително отношение както чрез ритници, така и чрез насочване на оръжие към вече „ обезвреден“ мним престъпник и то при липса на установена съпричастност и самоличност и при грешка в търсения обект на СПО. Действията на ГДНП са постигнали ефекта само със зрелищното измъкване от автомобила и поставянето на белезници, а всички други по нанасяне на ритници на повален субект при неизяснена съпричастност и индивидуализация са неправомерни и прекомерни и не съответстват на нормите на чл.85, 86 и 87 ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, поради и което са незаконосъобразни. Безспорно е от фактите по делото, че същите са осъществени от полицейски служители на Главна дирекция „Национална полиция“. Доводи в тази подкрепа вече бяха изложени, но и те се потвърждават от събраните сведения-обяснения/ папка 1 и 2/ и отразеното в пр.пр. № 4541/2020 г. по описа на РРП, че досъдебното наказателно производство е било образувано, за това че на 23.07.2020 г. в гр.Русе, полицейски орган от състава на ГДНП-МВР, по повод изпълнение на службата си, причинил на И. А. А. от гр. Русе лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.З вр. чл.130 ал.2 от НК. Все пак следва да се отбележи, че всички сведения от участващите лица от ГДНП/ установени със съответната заповед приложена и по делото / сочат абсолютно идентично като copy paste, че ищеца им бил указал съпротива. Такива данни дори и в досъд.производство не са установени. Нещо повече свидетелят очевидец на опомената от процесуалния представител като „ юверилна“ акция, сочи, че обектите на бързо развилата се като на „ филм“ акция не са реагирали по никакъв начин. Така употребата на физическата сила, довела до физически наранявания е прекомерна и необоснована. Нещо повече, тя е била планирана, за да е достояние на обществеността в централната градска част на Русе, създала е смут, а в психологически аспект и унижение с оглед публичността й и начина на действие. Унизително е и за достойнството на потърпевшия освен използваната публично принуда и при „осъзната“ грешка липсата на последващи действия по „извинение“ и действията по обиск и претърсване, всички без издадени съответно изискуеми актове. При реалното фактическо задържане и последвалите действия за обиск и претърсване, с оглед на всички доказателства от 10 минути няма издаден акт, за да се реагира за неговата незаконосъобразност. Налице са множество незаконосъобразни действия от служители на ответника ГДНП-София. До този противоправен резултат от служителите на ГДНП не би се стигнало ако операцията бе правилно, отговорно и акуратно планирана, въпреки че е одобрена по съответния ред/ за което няма спор/ от ГД БОП, още повече че съгласно заповед на гл. секретар на МВР № 3286з-2561 от 22.07.2020г. изпълнението на заповедта е на директор ГДБОП. От страна на служители на ГДБОП също са налице незаконосъобразни действия, изразяващи се в нарушения при планиране на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на гр. Русе по пр.пр. № 2253/2019 г. по описа на ОП - гр. Русе, във връзка с план с рег.№ [рег. номер]-001-04/3- 6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, утвърден от Главния секретар на МВР, които действия са довели до грешка в субекта на задържане. Нарушението при планиране и провеждане на СПО се изразява в това, че нито в плана, нито при осъществяване на самата операция, служители на СБОП – Русе, Разград, след като са подали сигнал до служителите от сектор „Реагиране и проникване“ към ГДНП да бъдат задържани лицата, придвижващи се в лек автомобил „Шевролет Камаро“, черен на цвят, не са посочили информация индивидуализираща съответното МПС, в който е следвало да бъде лицето М. П. А., посочено в плана за СПО с рег. с рег.№ [рег. номер]-001-04/3- 6477/22.07.2020 г. по описа на ГДБОП, при положение, че съгласно справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе към 23.07.2020 г. в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Русе са регистрирани 7 бр. ПС, отговарящи на показателите - марка: „Шевролет“, модел: „Камаро“, основен цвят: черен. ГДБОП при планиране на операцията не са положили необходимите усилия и действия да установят регистрационния номер на автомобила, а са се доверили на проверима информация, дори не съответстваща на цвета на издирвания автомобил, който пък по-късно бил намерен на адреса на реалния адресат на СПО. Подобна неточност при подавани данни, необективност до степен на „немарливост“, не може да бъде зачетена като обективно и акуратно планиране, при положение, че е била налична и предварителна информация за издирването с ОИМ / СПО на лице като установачни данни и адрес. Липсата на адекватни действия от страна на ГДБОП, отговорни за операцията съгласно вече цитираната заповед на гл.секретар на МВР, и при липса на събиране на предварителна и достоверна информация е довела до „ фиаско“ операция с пострадали ищеца и неговия спътник и то само защото е подадена неясна, неточна, недостоверна и непроверена информация. Това е довело до грешката в субекта, призната от ГДБОП и защото: Обекта на СПО е същия модел и марка цвят черен л.а, а спрения л. а. е с цвят тъмно сив. Налице е неправилно планиране на СПО от служители при ответника ГД БОП, неизяснени обстоятелства както за лицето, така и за управлявания от него л.а, всъщност по-късно открит и на адреса на субекта на СПО, а за изпълнението на операцията е отговорен директора на ГДБОП/ т.е служители при ответника/. При тази операция с грешка в обекта, призната от ответника ГДБОП са последвали и изначалните фактически действия по употреба на прекомерна сила и полицейско насилие от служителите на ГДНП при пряка е непосредствена връзка помежду си, което и обуславя солидарната им отговорност при установените от съда фактически действия в нарушение на императивни норми за прекомерна и безпочвена и без основание употреба на сила, последващи унизителни действия, както правилно твърди ищеца. Т.е налице е основанието незаконосъобразни действия, още повече, че за всяко едно от тях липсва издаден адм.акт- липсва заповед за задържане, за обиск и претърсване, независимо че реално са осъществени. С оглед горното може да се направи извод, че е налице първата предпоставка за ангажирани отговорността по ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия, които не се основават на закона или на административен акт. Налице са вреди при явна причинно-следствена връзка/ втора и трета предпоставка/. Заключението на СМЕ е категорично относно характера на медикобиологичните признаци на телесните увреждания – кръвонасядания по коремно-хълбочна част и механизма на получаването, което съответства на гласните доказателства и те са извън позволените помощни средства и физическа сила с оглед мястото на увреждане и резулата от въздействието на твърда повърхност/ обувка и ритник/ върху тази част на тялото на вече обезвреден с белезнци и положен на земята ищец. От показанията на св. Б. и св.Б., които съдът цени в тяхната взаимовръзка и обусловеност, доколкото показанията на св. Б. се основават на лични възприятия, непосредствени впечатления, непротиворечиви са, показанията на св. Б. се базират на системни и трайни наблюдения за осъществени в правната действителност факти от процесния период /свидетелката заявява, че живее на съпружески начала с ищеца, живяла е с него и през 2020 г. / и от друга страна като на възможната им заинтересованост се противопоставя наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, с която са запознати се установява, че в резултат незаконосъобразните действия на служителите на ГДБОП и ГДНП е изживял силен стрес, безпокойство, тревожност, почувствал се е унижен, причинен му е физически и психически дискомфорт и негативни емоции. Свидетелите са категорични, че ищецът е бил миролюбив и общителен човек като този случай му се отразил негативно на психоемоционалното състояние, респективно на личния живот, станал затворен в себе си си, избягвал контакти с лица от своето обкръжение. Периода от време на преживяване на всички тези негативни емоции са безспорно в логическа причинно-следствена връзка с преживяното на 23.07.2020 г., общественото достояние на очевидно незаконосъобразните действия на служители от ГДБОП и ГДНП чрез средствата за масово осведомяване, дават основание да се приеме, че за ищеца са настъпили сериозни морални вреди. Извършените действия по употреба на физическа сила от служители на ГДНП се е отразило в негативен план на личността на ищеца, довели до негативни емоционални проблеми изразяващи се в унижение и срам след публикации в медиите, упетняващи честта му. От значение, доколкото твърдените вреди са неимуществени и са свързани със субективното възприятие на ищеца, е дали у същия се е породило твърдяното състояние на сериозно безпокойство и тревожност. От ангажираните гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е изживял силен стрес и свързаните с това негативни изживявания. Ето защо, съдът намира за установен факта на тези вреди и пряката причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразните действия на служители на ГДНП, които са оказали съдействие на служителите на ГДБОП за провеждане на СПО на територията на гр. Русе. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица в случая от незаконосъобразните действия на служители на ответниците. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Чл.53 от ЗЗД в този раздел допуска солидарна отговорност при вреди от деликт причинени от повече от едно лица/израза неколцима/. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. Макар посочените вреди да нямат паричен еквивалент, съдът приема, че претендираната от ищеца сума от 15 000 лв. е прекомерно завишена. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. В съдебното производство по присъждане на обезщетение посочените неимуществени вреди следва да намерят материален израз, който законът в нормата на чл. 52 ЗЗД определя "по справедливост", макар неимуществените вреди да нямат стойностно изражение и да не подлежат на аритметично изчисляване. Изхождайки от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им- за физическите болки до 3 седмици, доказаните душевни страдания и общото му психическо състояние, като следствие от търпени морални вреди, съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв. по смисъла на чл. 52 и чл.53 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за причиненото състояние на болка и страдание, безпокойство, притеснение, стрес, унижение и огорчение от солидарно отговорните ответници, поради незаконосъобразни действия от техни служители. За тези вреди солидарно отговарят сочените ответници на основание чл.53 вр. чл.52 ЗЗД: обобщено ГДБОП поради грешки в планираното и насочването към ищеца без наличие на безспорни и проверими данни за съпричастност, само и при наличие на устни указания и в тяхно противоречие при проведената СПО, а ГДНП за прекомерна употреба на физическа сила и унизително отношение. По аргумент на чл.122 ал.3 от ЗЗД солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници, т.е възрженията които ГДНП не могат да бъдат представени на тези от ГДБОП, вкл.и за разноските. При тази установеност на фактите, съдът прави извод за осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 203 вр.чл.204 ал.4 АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, като приема, че е налице незаконосъобразни действия, реално увреждане на ищеца и пряка причинна връзка между увреждането и действията солидарно на ответниците, поради което и при условията на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да овъзмезди по справедливост неимуществените вреди на ищеца в размер [рег. номер]. Предвид уважаване на основния иск, следва да бъде уважен и акцесорния такъв, във връзка със законната лихва върху присъдената сума считано от 23.07.2020 г. /датата на увреждането / до окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция до пълния предявен размер над 5000 до 15 0000 лева следва да се отхвърли. Относно разноските- за тях не е предвидена солидарна отговорност: Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая разноските възлизат на 10 лв. представляващи д. т., 20 лева разноски за свидетел и 350 лева за експертиза, които с оглед посочената разпоредба се дължат на ищеца в пълен размер дори и при частично уважаване на исковата претенция. Т.е. по силата на закона двамата ответника дължат съразмерно, т.е по равно от по 190 лева разноски на ищеца. Единствено адвокатското възнаграждение се дължи съобразно уважената част от иска. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1800 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие № 034990/02.10.2024 г. (на л.8, гръб от делото). Процесуалният представител на ответника ГДБОП е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При така предявения общ размер на материалния интерес от 15 000 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя адвокатското възнаграждения в размер на 1400 лева до максимално предвидения в случая 1450 лв. съгласно чл.7 ал.2 т.3 вр.чл.8 от наредбата за адв.възнаграждения в редакцията й действаща към датата на сключване на договора за защита и съдействие, при претендиран първоначално размер от 1800 лева, който е явно завишен и не държи сметка на вече изяснената фактическа сложност по казуса и поради тази ситуация възражението за прекомерност от страна на ГДБОП е основателно [рег. номер] адв.възнаграждение. На ответника ГДБОП следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора – съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и видът и количеството на извършената работа, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба по компенсация излиза на 333, 34 лв плюс 190 лева за д.т. и разноски за експертиза, т.е 523, 34 лева, за която сума ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца Възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от страна на ГДНП не е направено. На ответника ГДНП следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора – съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и видът и количеството на извършената работа, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба възлиза на 533, 33 лева по компенсация към която сума следва да се прибави и сумата от 190 лв разноски по равно за експертизи, свидетел и д.т., т. е 723, 33лева дължими от тази ответник на ищеца Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът