Решение № 1755 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 447/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. С. К. със съдебен адрес: гр. Р., област Б., [улица], срещу Заповед № 244з-546/13.02.2024 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Благоевград, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР във вр. с чл. 86, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 85 вр. чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, на К. е наложено дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 1 /една/ година.

В жалбата се излагат доводи за издаване на оспорената заповед в нарушение на изискването за форма /липса на мотиви/, при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че констатациите в заповедта не отговарят на действителното фактическо положение, доколкото оспорващият не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Сочи се, че дисциплинарно-наказващият орган е приел, че К. е извършил две нарушения, но е наложил едно общо дисциплинарно наказание, без да изложи конкретни мотиви за това, както и че при определяне на вида и размера на наказанието, не се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на оспорващия по време на службата му. Излагат се доводи и за неспазване на срока по чл. 195 от ЗМВР, тъй като наказанието е наложено извън императивния двумесечен срок. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът - Директорът на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед, подробно развити в депозирана по делото писмена защита. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните и материално-правните изисквания и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноските, сторени в производството и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от оспорващия при съответния изход от спора.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият мл. инспектор Р. С. К. е служител в група „Охранителна полиция“ в Районно управление /РУ/ - Банско към ОД на МВР – Благоевград – „мл. автоконтрольор II степен“, като е преминал последователно през посочените в Кадрова справка /на л. 154 – л. 155 от делото/ длъжности в системата на МВР. По време на службата си е награждаван шест пъти с „Индивидуална парична награда“ и три пъти с „Писмена похвала“, като няма незаличени наказания по смисъла на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР.

На 03.05.2024 г. преди обяд в гр. Банско, бил подаден сигнал от Й. Б. Д. от гр. Банско - камериерка в хотел „Анели“ в гр. Банско за избухнал скандал между мъж и жена в стая № 2 на хотела /жалба и обяснения на л. 93 – л. 95 от делото/. За изясняване на случая на място от ОДЧ в РУ - Банско е изпратен автопатрул в състав младши инспектор И. Г. Б. и младши инспектор Р. С. К.. От жената в стая № 2 В. П. Г., служителите разбрали, че се скарала с приятеля си Н. П., който бил употребил алкохол. При възникналия скандал П. ударил с тялото си вратата на стаята, където бил настанен, и счупил насрещника на бравата. Служителите от автопатрула установили Н. П. пред хотела. Тъй като викал и обиждал персонала, бил помолен от служителите да напусне района на хотела. Непосредствено след това били получени още два сигнала от служители на хотел „Анели“, че П. продължил да посещава хотела, да притеснява гостите и да обижда персонала, но при посещението и на двата сигнала, П. не бил установен на място. Около 15.00 ч. бил получен пореден сигнал от служители на хотела, че П. отново е пред хотела и чука по входната врата. П. отново не бил установен на място, като при обход на района, служителите установили П. да лежи на тротоара пред магазин на ул. „Цар Симеон“ и две жени се опитвали да му помогнат да стане. Младши инспектор Р. К. се опитал да го изправи и след поставяне на белезници, П. бил качен в патрулния автомобил. След пристигането им в РУ - Банско, в стаята за извършване на обиск, П. започнал да буйства, заканвал се и псувал, поради което му били поставени белезници от полицейския служител Р. К., първо на дясната ръка, после и на лявата. П. се оплакал от болки в дясната ръка, поради което веднага му били свалени белезниците. Извикан бил екип на Филиала за спешна медицинска помощ /ФСМП/ - Банско, който констатирал, че П. най-вероятно е със счупена дясна ръка. П. бил транспортиран в МБАЛ - Разлог, където се установило, че дясната му ръка била счупена. Поради установената травма, П. не бил задържан.

На Н. С. П. е издадена Заповед за задържане за 24 часа с peг. № 3794зз-85/03.05.2024 г. от мл. инспектор И. Г. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР във връзка с депозирана жалба за възникнал скандал между мъж и жена в хотел „Анели“ /на л. 113 – л. 114 от делото/, с посочен начален час на задържане 15.05 ч., и отразен час на освобождаване 17.00 ч. на 03.05.2024 г. /разписка за върнати вещи на задържано лице на л. 115 – л. 120 от делото/. Няма данни заповедта за задържане на П. да е оспорена по съдебен ред.

Като доказателства по делото са приети: фиш за спешна медицинска помощ № 579/19219 от 03.05.2024 г. на ФСМП – Банско /на л. 121 от делото/; фиш за спешна медицинска помощ № 2378/03.05.2024 г. на ФСМП - Разлог /на л. 122 от делото/; Епикриза от 10.05.2024 г. /ИЗ № 19384/06.05.2024 г./, издадена от „УМБАЛСМ Пирогов“ ЕАД /на л. 62 от делото/; Съдебно-медицинско удостоверение № 180.05/2024 г. /на л. 63 от делото/ и Рентгенография на дясна мишница /на л. 64 от делото/.

По случая е образувано Досъдебно производство № 51/2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград за разследване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. трето, алт. първа вр. чл. 129, ал. 2, пр. второ, алт. втора вр. с ал. 1 от НК /писмо на л. 234 от делото/.

За употребената физическа сила и помощни средства, Докладна записка с per. № 3794р-5937/07.05.2024 г. е депозирал само младши инспектор И. Г. Б. /на л. 86 – л. 87 от делото/.

Проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е образувана със Заповед peг. № 244з-2726/12.08.2024 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград /на л. 52 – л. 53 от делото/ по повод постъпил Доклад peг. № 244р-17249/10.07.2024 г. от комисия, назначена по реда на Правилата за организацията на работа в МВР с предложенията и сигналите, определена със Заповед peг. № 244з-1966/11.06.2024 г. В тази проверка /образувана по повод постъпил сигнал с № 812102-604/03.06.2024 г. от Н. П. на л. 60 – л. 61 от делото/, са проверявани данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР от оспорващия за това, че при използване на физическа сила и помощни средства, не се е съобразил с разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗМВР “Пpu използването на физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени“, за което не е изготвил необходимите документи и не е докладвал по надлежния ред в МВР.

Със Заповед № 244з-3083/05.09.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград /на л. 146 – л. 148 от делото/, срокът на цитираната проверка е удължен до 09.11.2024 г.

Резултатите от назначената със Заповед peг. № 244з-2726/12.08.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград проверка, са обективирани в Справка № 244р-27233/04.11.2024 г. /на л. 175 – л. 193 от делото/. Оспорващият е бил запознат със същата на 19.11.2024 г., видно от отбелязването върху нея /на л. 193 от делото/.

Въз основа на така приетите от комисията мотиви, тя е направила изводи за извършени от младши инспектор Р. С. К. нарушения на служебната дисциплина, както следва:

1. За това, че при осъществяване на действия по задържане на лице на основание чл. 72 от ЗМВР, полицай К. не е спазил изискването на чл. 86, ал. 2 от ЗМВР „използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя“ и чл. 86, ал. 4 от ЗМВР „при използването на физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени“, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - “неизпълнение на разпоредбите на този закон...“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година;

2. За това, че при осъществяване на действия по задържане на лице на основание чл. 72 от ЗМВР, полицай Р. К. не е спазил изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР „в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства, се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал и/или ръководителя, разпоредил използването им“, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове...“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година и

3. При осъществяване на действия по задържане на лице на основание чл. 72 от ЗМВР, полицай Р. С. К. не е спазил изискването на т. 88 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-348/25.07.2014 г. „държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице“, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в MBР“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Проверяващата комисия е изложила съображения за липса на предпоставки за тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В заключение е предложила на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ на основание чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, на служителя да бъде наложено едно общо наказание „порицание“ за максимално предвидения в закона срок от 1 година.

С мотивирана писмена резолюция Директорът на ОД на МВР – Благоевград, който е дисциплинарно-наказващият орган, приел предложението на комисията в обобщената справка за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“, но не приел съображенията и изводите, въз основа на които е изградено и направено предложението на проверяващата комисия. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /Инструкция за ДДПМВР/, изводите и предложенията на проверяващата комисия или дисциплинарно-разследващия орган не са задължителни за дисциплинарно-наказващия орган. В изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 6 от същата, ДНО изложил доводи в писмени Мотиви с per. № 244р-35/02.01.2025 г. /на л. 26 – л. 31 от делото/, в които приел следното:

На 03.05.2024 г. около и след 15.00 часа в гр. Банско, в помещение за извършване на личен обиск при изготвяне на заповед за задържане и съпътстващите я документи, оспорващият при изпълнение на служебните си задължения, използвал физическа сила спрямо Н. П., като докато същият е седял на стол, го е хванал за дясната ръка в областта на китката и в областта на лакътя, извил ръката му зад гърба му, натиснал с тялото си надолу главата на седящия на стола П., като в същото време държал извитата му дясна ръка зад гърба му, както и помощни средства – белезници, които поставил на ръцете зад гърба на П. и които свалил след три минути, като тези действия са били извършени от К., без това да е било абсолютно необходимо и без да са налице основанията, предвидени в чл. 85 от ЗМВР, като използваните физическа сила и помощни средства не са били съобразени с конкретната обстановка, доколкото физическата сила е била приложена, докато П. е седял на стол в помещението в присъствие на двама полицейски служители.

В мотивите си ДНО е приел, че К. е извършил две дисциплинарни нарушения: 1. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - “неизпълнение на разпоредбите на този закон...“, във вр. с чл. 86, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 85 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година и 2. не е спазил изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР „в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства, се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал..“, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове...“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е предвидено налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

В мотивите е посочено, че ДНО не приема изводите на проверяващата комисия за нарушение на т. 88 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, въз основа на което е направена констатация за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Етичния кодекс, по следните съображения: На първо място, комисията е изложила мотиви за наличие на идеална съвкупност на нарушенията от деянието на Р. К. при осъществяване на действия по отношение на задържане на лицето Н. П.: от една страна нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на закона“ досежно чл. 86, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, а от друга едновременно с това и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ във връзка с т. 88 от Етичния кодекс. Съгласно императивната разпоредба на чл. 12, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за ДДПМВР, не се квалифицират като нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 1, 2 и 3 от ЗМВР; На следващо място, нарушенията на правилата на Етичния кодекс са относими към деяния, обосноваващи укоримост от гледна точка на морала и етичното поведение, но които са извън фактическия състав на конкретните нарушения на задълженията, произтичащи от служебното правоотношение. Затова ДНО е приел, че в конкретния случай липсва основание да се приеме и констатираното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

На жалбоподателя е изпратена покана за запознаване с мотивите и даване на писмени обяснения /на л. 20 – л. 21 от делото/, като К. е депозирал Възражения от 06.04.2025 г. /на л. 48 от делото/, в които е посочил, че в конкретния случай е била налице физическа съпротива от страна на П. и единственият начин за извършване на личен обиск, бил чрез поставянето на белезници, при което оспорващият действал изключително и само в рамките на закона.

На 13.02.2025 г. /поради техническа грешка в заповедта е посочено „2024 г./ била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 244з-546/13.02.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград /на л. 6 – л. 16 от делото/, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР във вр. с чл. 86, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 85 вр. чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, на К. било наложено дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 1 /една/ година.

В мотивите на същата е приета за установена следната фактическа обстановка: На 03.05.2024 г. в гр. Банско след пореден за деня получен сигнал в РУ- Банско от служители на хотел „Анели“ в гр. Банско около 15.00 ч. за това, че лицето Н. С. П. за пореден път се намира пред хотела и чука пред входната врата, след като по-рано през деня е счупил насрещника на вратата на стаята, където е бил настанен, след скандал с приятелката си, притеснявал гостите на хотела и обиждал персонала. Пристигналият на място автопатрул в състав младши инспектор И. Г. Б. и младши инспектор Р. С. К., не установил П.. Открили го при обход на района, лежащ на тротоара пред ключарски магазин на ул. „Цар Симеон“, като две жени правели опит да го вдигнат. Служителите изправили П. и го качили в служебния автомобил. От Докладна записка peг. № 3794р-7940/19.06.2024 г. от инспектор С. Х. относно преглед на записи за видеонаблюдение /на л. 90 – л. 92 от делото/, е видно, че прегледаните камери за видеонаблюдение, с изключение на тези от служебния патрулен автомобил, са с един час назад поради ненастроен по новото часово време часовник, поради което е необходимо добавянето на един час за установяване на реалното време на събитията. От разчета на камерите е установено следното:

В 14.58 ч. П. и двамата служители слезли от автомобила на паркинга на РУ - Банско. От камера номер 4, монтирана в стая за извършване на лични обиски, находяща се в помещенията за задържане на лица, се вижда, че в 14.59 ч. влизат П. и двамата служители К. и Б. П. сяда на един от столовете, а Б. и К. започват да оформят документи. Вижда се, че П. разговаря със служителите на МВР и жестикулира активно с ръцете си, като на няколко пъти става от стола и сяда на него. П. свободно използва и двете си ръце, като изважда вещите, които има в себе си. Облича якето, като движи ръцете си безпроблемно...вижда се, че П. отново говори нещо на К. и Б., като в този момент полицай К. отново се приближава към седналия на стола П.. Полицай К. хваща дясната ръка на П. в областта на китката и в областта на лакътя и я извива зад гърба му. През това време полицай Б. хваща П. за лявата ръка през бюрото между двамата, но бързо го пуска и изважда своите белезници. Полицай К. натиска с тялото си надолу главата на седналия на стола П., като в същото време държи извитата му дясна ръка зад гърба му...П. се изправя, но отново е натиснат надолу от полицай К. и сяда отново на стола. Полицай Б. подава белезниците на полицай К....полицай К. успява да сложи белезниците на П., като три минути по-късно ги сваля. Минута по-късно в стаята влиза Р. М. и обискира П.. Забелязва се, че след свалянето на белезниците на П., същият спира да жестикулира с дясната си ръка. П. започва да бърше очите си с ръкава на лявата си ръка... 10 минути по-късно в стаята влиза медицинско лице, което започва да преглежда П., като го пипа по дясната ръка... медицинските служители поставят шина на дясната ръка на П.... С. К. и Б. придружават линейката с П. до филиала за спешна медицинска помощ. Видно от фиша за пациент, след извършения преглед е установена фрактура на предмишница и заключението е, че лицето не може да бъде задържано. От разчета на записа, не се установява кой от двамата служители е повикал екип на ФСМП. Престоят на П. и служителите К. и Б. в стая за извършване на личен обиск е около 1 час.

В мотивите на оспорената заповед ДНО е възпроизвел изводите си от мотивите към Справка № 244р-27233/04.11.2024 г., а именно, че К. е извършил описаните по-горе две нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР, като е използвал физическа сила спрямо Н. П., без това да е било абсолютно необходимо и без да са налице основанията, предвидени в чл. 85 от ЗМВР, както и като не е изготвил доклад съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР.

Приобщени като доказателства по делото, са справки за въведени болнични листове за периода от 01.05.2024 г. до 31.12.2024 г. /на л. 32 – л. 34 от делото/, видно от които К. е ползвал отпуски за временна неработоспособност в посочения период, между които и такъв непрекъснат отпуск за периода от 04.11.2024 г. до 17.01.2025 г.

По делото са разпитани двама свидетели, от чиито показания се установява следното:

Свидетелят И. Б. е посочил, че към датата на процесния случай – 03.05.2024 г., работел като полицай в Районно управление - Банско. През този ден били получени множество сигнали за П.. Снети му били и обяснения, от които станало ясно, че същият многократно падал, тъй като бил в нетрезво състояние. Открили го на ул. „Цар Симеон“ паднал на тротоара в района на ключарско ателие. П. се опитвал два-три пъти да стане, но пак падал. Бил във видимо нетрезво състояние. Полицейските служители му помогнали да стане, качили го в патрулката и го отвели в Районно управление - Банско. При опит да го вкарат вътре в сградата, П. започнал да агресира и да ръкомаха. Вкарали го в стаята за личен обиск, като същият категорично отказвал да му бъде извършен такъв – дърпал се, агресирал, заплашвал ги, не искал да си даде ръцете да му сложат белезници и да му извършат личен обиск. Това наложило поставянето на белезници, като белезниците му поставил Р. К.. Казал на П. да си даде ръцете да му сложи белезниците, но понеже последният си дърпал ръцете, се наложило жалбоподателят да го хване за китката и лакътя, да му извие ръката и да му постави белезниците зад гърба, за да може да му бъде извършен личен обиск. След това П. усетил някаква болка и белезниците веднага му били свалени, като била извикана бърза помощ. Белезниците му били свалени не повече от пет секунди, след като се оплакал. Служителите го съпроводили до спешния център, където П. бил прегледан. П. казал, че е падал.

Свидетелят е обяснил, че П. се е съпротивявал при поставянето на белезниците от К.. Последният употребил само сила, за да хване П. за лакътя и за китката, за да му сложи белезниците. Нямало възможност да извършат личен обиск, без да му сложат белезниците, а трябвало да му извършат такъв, защото не можели да го вкарат в килията с вещите в него. Поканили го да му извършат личен обиск, но той отказвал. Многократно го предупреждавали да стои мирно. Б. съставил докладна, а оспорващият не съставил, защото били един екип, а и в случая Б. бил старши на екипа.

Според свидетеля Б., ръката на П. била наранена от паданията му. След като му свалили белезниците, не можел да я използва.

От показанията на свидетеля Н. П., се установява, че във връзка с неговото задържане от полицейски орган в гр. Банско на 03.05.2024 г., си спомня, че с неговата приятелка отишли за великденските празници в Банско с три нощувки от четвъртък - на първи или на втори май 2024 г. Отседнали в хотел „Анели“. Предплатили си нощувки за три вечери до неделя: 02, 03 и 04.05.2024 г. На 02.05.2024 г. вечерта били на гости на приятели. Сутринта на следващия ден, на 03.05.2024 г., петък, се скарали с приятелката му в стаята в хотела. Заради шума от техния битов скандал, рецепционистката в хотела викнала полиция. П. излязъл от хотела и блъснал вратата на хотелската стая. Отишъл към автогарата да си купи билет за връщане в София, защото с приятелката му били много скарани. Като се върнал в хотела, видял, че вече има полиция. П. нямал намерение да се връща в хотела, дори си бил взел багажа, но приятелката му се обадила и казала, че бравата на хотелската стая е счупена и трябвало да се върне, за да я заплати. По пътя си взел едно патронче водка, което изпил до половината. Другата половина я хвърлил. Върнал се в хотела и дал парите за бравата. Вече имало полиция. Била дошла и линейка, защото той и приятелката му пак се скарали, че миришел на алкохол. Това било някъде около 11 и нещо на обяд. После му казали, че трябва да напусне хотела, защото безпокои гостите. Взел си багажа и отново тръгнал към автогарата. Разхождал се из града и чакал да дойде време за автобуса му. На няколко пъти сядал да си почива. Автобусът му тръгвал в 13:30 часа. Някъде около 12:30 часа го видяли от патрулна кола. Била същата, която идвала до хотела, и го задържали, защото изглеждал пиян и за да изтрезнее в районното управление. П. попитал защо го задържат безпричинно, че нищо не е направил, платил е бравата, но въпреки това го накарали да влезе в районното управление и казали, че ще бъде задържан за 24 часа, на което той се противопоставил. Казал, че не са прави и че няма за какво да го задържат, тъй като не е извършил никакво престъпление и не е заплашвал никого.

Свидетелят е посочил, че в стаята за разпит му направили обиск. Бил седнал на един чин. Един от полицаите – оспорващият, му казал да млъкне и застанал зад П., докато бил седнал на чина, извил му ръката и го натиснал с цялата си тежест. Ръката му изпукала, откачила се от лакътя надолу и увиснала. Според свидетеля, К. му извил така ръката, защото тръгнал да му слага белезници. Преди това не му казал да си подаде ръцете да му сложи белезници, а директно дошъл зад П. и му извил ръката. После видяли, че му е откачена ръката и няма как да му сложат белезници. Видимо се притеснили и викнали линейка да го вземе от районното и спешно да го закара в гр. Разлог. Там му направили гипсова шина и установили, че ръката му е счупена на три места и трябва да го оперират спешно в гр. София, което налагало да бъде транспортиран до гр. София. Линейката оставила П. в гр. Банско, по средата на пътя. Не го закарали до хотела. П. нямал пари в себе си. Нямал телефон, била му паднала батерията. Нямало как да се свърже с приятелката си, за да й каже, че трябва спешно да бъде опериран. Бил с гипсова шина и с разкопчано яке. Не можел да си закопчае якето, а започнало да става студено и да вали дъжд. Отишъл пак до хотела, за да свърже с приятелката си, но входната врата била заключена. Почукал няколко пъти, но като видяли, че е той, никой не му отворил. Впоследствие започнал да ходи из града и да моли хора да му дадат зарядно устройство или да му позволят да се обади по телефона, за да каже, че е зле и спешно някой трябва да дойде да го прибере.

П. е разказал още, че станало много студено. Започнал да вали дъжд и той се скрил в едно дере пред ресторант „Воденицата“. Викачът, който бил пред ресторанта, си спомнил, че предния ден били обядвали там. С. П. и му дал 10.00 лева, с които свидетелят успял да си хване такси. Отишъл до комплекса, където предишния ден били на гости на техни приятели, но тях ги нямало. Между етажите имало едни диванчета и там легнал, за да бъде на топло. Впоследствие се оказало, че личната му карта е останала в болницата в гр. Разлог. Друг екип полицаи с личната му карта идвали до хотела и търсили П.. Казали на приятелката му, че трябва да бъде закаран спешно до София за операция. Започнали да го търсят из гр. Банско. Тя се сетила, че може да е отишъл в комплекса при нейните приятели и там го намерили, между етажите, легнал на едно диванче. С приятелката му искали да се придвижат до София с линейка, но струвало 600.00 лева. Не могли да си го позволят и се обадили на приятели от София да дойдат да ги вземат с кола и да закарат П. в „Пирогов“. При операцията му поставили импланти от титан /10 пирона/, за да му закрепят ръката, която била счупена на три места.

Свидетелят отново е разказал с уточнения, че предишната вечер бил изпил повече алкохол и бил замаян от изпития алкохол, но си спомнял всичко ясно. Преди да го задържат полицейските органи, не е падал и не си е наранявал ръката. Не е споделял с полицейските служители, че имал болки в ръката преди задържането. Не се противопоставял на задържането с физическа сила, противопоставял се само вербално. Питал ги защо го задържат, молел ги да не го задържат, казвал им, че не е извършил нищо. Съдействал, когато му казали, че трябва да му извършат обиск. Лично си изваждал нещата от багажа, за да ги прегледат. След счупването на ръката му, се притеснил много, защото не знаел дали ще го пуснат и казал на полицаите, че ще каже, че е паднал, че това все едно не се е случвало, само за да го пуснат. Бил притеснен и мислел, че може още да го задържат. Казал това в болницата на лекарите, за да може да го пуснат да си ходи. Когато в болницата в гр. Разлог установили, че ръката му е счупена на три места, полицаите казали, че щом положението е такова, го пускат да си ходи, тъй като със счупена ръка не може да бъде задържан.

Преди да предприемат действията за поставяне на белезници в помещението, никой от полицаите не го предупредил, че ще му сложат белезници, за да му извършат личен обиск. Извадил си нещата от багажа, от раницата. Всичко било прегледано. Когато полицаят дошъл и му извил ръката, П. бил седнал. Според него това действие било провокирано от това, че не спирал да говори, че иска да го пуснат, че няма причина да го задържат, след като не е извършил нищо и че не са прави. С това провокирал полицая да му извие ръката. П. бил малко афектиран и не разговарял с полицаите със съвсем нормален тон. Усетил брутално момента на счупването. В момента, в който му полицаят му извил ръката и го натиснал с цялото си тяло, П. започнал да крещи, защото болката била неописуема. Станал и видял как му се е откачила ръката. Изпаднал в паника и започнах да реве от болка. Веднага щом видял състоянието на ръката му, полицаят преустановил употребата на физическа сила.

В съдебно заседание съдът е извършил оглед на видеозаписа, приет като доказателство по делото, при който преглед на съдържанието на диска, се установява следното: От видеозаписа, от 13.58 часа, се установява, че цивилно лице /страните не сочат името му/ влиза в стаята за предварителен обиск и оформяне на документите по задържането в РПУ – Банско. Вижда се лице в униформа, за което пълномощникът на оспорващия сочи, че е полицай Б., разпитан като свидетел по делото, който посочва с ръка стола на цивилното лице. Вижда се от видеозаписа, че цивилното лице сяда на стола, който е без облегалка. По сведения на жалбоподателя, столът е без облегалка, защото се закачва за стената, за да не се счупи. В 13:59:54 часа, преди да седне цивилното лице на стола, полицейският служител Б. няколко пъти му посочва да седне. Двамата започват да разговарят оживено, като цивилното лице жестикулира с двете си ръце, по-активно с дясната ръка. В 14:00:17 часа в помещението влиза и друг полицейски служител /жалбоподателят/, който сяда срещу цивилното лице от страната на полицай Б.. Тримата разговарят до 14:10 часа, като по време на разговора цивилното лице жестикулира усилено. В 14:11 часа лицето започва да пребърква джобовете на якето си, като все още жестикулира с двете си ръце. По време на разговора в 14:14:01 часа цивилното лице става от стола и облича якето си с двете си ръце, след което сяда отново на стола. Цивилното лице продължава да обяснява нещо на служителите, като полицай Б. си записва. Междувременно в 14:15:13 часа в помещението влиза и трети служител, който излиза след 1-2 минути. В 14:15:50 часа цивилното лице отново става от стола. В 14:16:07 часа цивилното лице сяда отново, като преди това се привежда над бюрото към оспорващия, без да ръкомаха. Цивилното лице продължава да разговаря с полицаите и в 14:17 часа става отново от стола и отново се навежда през бюрото към оспорващия К.. В 14:17:47 часа жалбоподателят става от стола си и държи лист хартия в ръката си. В 14:17:59 часа цивилното лице се изправя отново и се доближава до жалбоподателя, който отива при цивилното лице, хваща го за дясната ръка и го побутва да седне отново на стола, след което К. се връща от другата страна на бюрото. Цивилното лице започва да жестикулира силно с глава, при което К. отива отново при него в 14:18:25 часа и го хваща за дясната ръка, докато цивилното лице седи на стола с лице към К.. К. хваща дясната му ръка и започва да я извива назад към гърба му и да го притиска между масата и тялото му към коляното си. През това време полицай Б. е протегнал лявата си ръка по посока на цивилното лице и К.. К. продължава да натиска със сила цивилното лице и притиска главата му надолу към тялото. В 14:18:35 часа Б. подава белезници на К., за да ги сложи на цивилното лице. В 14:18:42 часа К. продължава със сила да се опитва да сложи белезниците на цивилното лице. В 14:18:57 часа Б. отново подава белезниците на К., като през това време цивилното лице е седнало с извита ръка зад гърба, притискана от К.. През това време лявата ръка на лицето е свободна и след това я подава на полицай К.. В 14:19:15 часа белезниците са сложени и К. се отдръпва от лицето, което се обляга на стената. Лицето се отпуска с гръб към стената, навежда се напред и за момент опира главата си на бюрото. Започва да говори нещо, става от стола в 14:20:11 часа, като ръцете са му с белезници и влиза в друго помещение, където се оставят вещите на задържаните лица. След това отново се връща в помещението, говорейки. Пак тръгва към стаята с вещите, обяснявайки нещо. Цивилното лице остава да стои прав пред стола, като през това време двамата служители подготвят някакви документи на бюрото. В 14:21:48 часа жалбоподателят започва да сваля белезниците на лицето. Белезниците са свалени в 14:23:05 часа. В 14:23:20 часа лицето се опитва да свали якето си с лявата ръка. В 14:23:45 часа влиза друг служител в помещението. Влезлият служител помага на лицето да облече якето си откъм лявата ръка и започва да го обискира, като изважда всичко от джобовете му. Лицето не се съпротивлява, ръкомаха с лявата си ръка, без да движи дясната, която стои отпусната до тялото му. Жалбоподателят К. му подава салфетка да си избърше носа в 14:25:30 часа. През цялото време третият служител, влязъл в помещението, обискира лицето. В 14:26 часа служителят сваля колана от панталона на лицето. Лицето отново се опитва да свали якето си в 14:26:25 часа. Опитва се да вземе нещо от бюрото с дясната си ръка. Полицаят сваля якето му през дясната ръка. Лицето започва да я пипа в областта на сгъвката на лакътя, навежда се над масата и държи главата си с лявата си ръка. През това време К. обискира якето му. В 14:35:54 часа цивилното лице си сваля пуловера и остава гол до кръста. В 14:36 часа идват медицинска лица, които започват да преглеждат дясната му ръка, която стои отпусната през цялото време. В 14:39 часа медицинските служители започват да поставят шина на дясната му ръка. В 14:40 часа лицето се подписва с лявата ръка на подадените му от полицай Б. документи.

По делото е допусната и назначена съдебна видео-техническа експертиза за лицева идентификация, в заключението от която, прието от съда /на л. 248 – л. 254 от делото/, вещото лице – експерт по видеоанализи и лицева идентификация, е достигнало до извода, че на извлечените кадри от изследвания видеозапис в представения компактдиск, заснетото цивилно лице не може категорично да се идентифицира с Н. П..

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна. Съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, тъй като ответникът е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – ОД на МВР - Благоевград, а заеманата от оспорващия длъжност е „младши изпълнителска“ съобразно ред 27 на Приложение № 2 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 13/2017 г.

Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание, и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание, което е наложено на оспорващия, е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са, както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, изразяващи се в “неизпълнение на разпоредбите на този закон...“, съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Що се отнася до посочената в оспорената заповед дата на издаването й „13.02.2024 г.“, съдът счита, че посочването на годината като „2024 г.“ вместо „2025 г.“ е в резултат на техническа грешка, доколкото от всички материали по дисциплинарната преписка без съмнение е ясно, че заповедта е издадена през 2025 г., а не през 2024 г., и то преди датата на процесния случай /03.05.2024 г./

При издаване на заповедта, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с която е назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство /от което той се е възползвал – депозирал е обяснения и възражения/, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвените справки и материалите по същото, т.е. не е налице ограничаване на правата на Р. К..

Оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащи дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая, за дата на установяване на нарушението, следва да се приеме датата 04.11.2024 г., на която дисциплинарната преписка е постъпила при ДНО, а двумесечният срок изтича на 18.03.2025 г., тъй като К. е бил в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност за периода от 04.11.2024 г. до 17.01.2025 г., като в този период срокът не е текъл съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР. От друга страна, посоченият едногодишен срок за налагане на дисциплинарното наказание, считано от извършването на вмененото нарушение, не е изтекъл към датата на издаване на атакуваната заповед – 13.02.2025 г., тъй като същият изтича на 03.05.2025 г.

ДНО е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения.

Заповедта е издадена, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.

Налице е и съответствие на издадената заповед с приложимите материално-правни норми.

Съдът изцяло споделя прецизно установената в атакуваната заповед фактическа обстановка, според която Р. К. при изпълнение на служебните си задължения, използвал физическа сила спрямо Н. П., като докато същият е седял на стол, го е хванал за дясната ръка в областта на китката и в областта на лакътя, извил ръката му зад гърба му, натиснал с тялото си надолу главата на седящия на стола П., като в същото време държал извитата му дясна ръка зад гърба му, както и помощни средства – белезници, които поставил на ръцете зад гърба на П. и които свалил след три минути, като тези действия са били извършени от К., без това да е било абсолютно необходимо и без да са налице основанията, предвидени в чл. 85 от ЗМВР, като използваните физическа сила и помощни средства, не са били съобразени с конкретната обстановка, доколкото физическата сила е била приложена, докато П. е седял на стол в помещението в присъствие на двама полицейски служители.

Съдът намира, че възприетото от него по-горе, следва по категоричен начин от събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства, като в казуса не са налице индиции да е налице различна от установената от ДРО и ДНО фактическа обстановка. Разпитаните пред съда свидетели по категоричен начин затвърдиха вече установеното в рамките на дисциплинарното производство.

Практически доводите на оспорващия са свързани с това, че не би могъл да извърши необходимите процедурни действия, задължителни при задържане на лице, без да употреби необходимата физическа сила и да използва помощни средства, както и че е имало физическа съпротива от страна на П., което наложило оспорващият да използва физическа сила. Поддържа, че е действал правилно, без по никакъв начин да е застрашил живота или здравето на лицето. Относно неизготвянето на процесния доклад, излага доводи, че е изготвена докладна записка от него и колегата му Б., но същата е подписана само от последния, тъй като К. е изпълнявал задачи по КАТ, а не по охрана на обществения ред.

Що се отнася до въпроса доказани ли са извършените дисциплинарни нарушения от страна на Р. К., съдът намира, че същите се доказват по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел Н. П., които са логични, последователни и непротиворечиви, както и изцяло кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

В случая, съдът приема, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия, по следните съображения:

Съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗМВР, при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган и 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. В конкретната хипотеза, според съда, не е налице нито едно от тези основания.

Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗМВР, използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. В случая физическата сила е приложена, докато П. седи на стол в помещение за личен обиск в присъствието на двама полицейски служители, т.е. използването на физическата сила не е съобразено с конкретната обстановка, от една страна, а от друга, според настоящия състав, оспорващият не е взел всички мерки за опазване на живота и здравето на П., доколкото е установено счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост и по отношение на П. са извършени оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, т.е. налице е сериозно увреждане на здравето му, до което не би могло да се стигне без използването на значителна физическа сила от страна на оспорващия, която, според съда не е била необходима в конкретния случай.

От всички доказателства, събрани по делото, съдът счита, че по безспорен начин се установява, че именно в помещението за личен обиск, именно от жалбоподателя са извършени описаните по-горе действия - хванал е дясната ръка на П. и започнал да я извива назад към гърба му да притиска П. между масата и тялото му към коляното си, като продължително натиска със сила П. и притиска главата му надолу към тялото. Именно по този начин според съда са настъпили уврежданията на П., като, както бе посочено по-горе, К. не е взел необходимите мерки за опазване на живота и здравето на П..

Предвид изложеното, съдът достига до извода, че нарушението на разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗМВР „използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя“ и на разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗМВР „при използването на физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени“, е безспорно доказано.

По отношение на нарушението на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР „в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства, се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал и/или ръководителя, разпоредил използването им“, съдът отново намира същото за доказано, доколкото К. не твърди, че е изготвил такъв доклад, а доводите за неизготвянето му, които релевира, са изцяло неоснователни.

Правилно според съда ДНО е определил и вида и размера на процесното наказание, като е взел предвид тежестта на нарушенията, настъпилите от тях вредни последици /в случая за Н. П./, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, формата на вината и цялостното служебно поведение на оспорващия. Според съда, при спазване принципа на съразмерност, на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, налагането на едно общо наказание „Порицание“ за предвидения в закона максимален срок от 1 година, съответства на тежестта на извършените от младши инспектор Р. С. К. две отделни дисциплинарни нарушения. Т.е. от страна на ДНО е осъществена правилна преценка за вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, като развитите доводи в обратна насока, са неоснователни, което доказва и наличието на съответствие на издадения акт с целта на закона.

Предвид изложеното, съдът счита оспорената заповед за изцяло законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, надлежно мотивирана, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, като съобразно установените фактически обстоятелства, е приложен правилно материалния закон и е съобразена целта на закона.

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените в производството разноски. Оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Благоевград, сумата в общ размер на 373.25 евро, от които: 102.26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото; 255.65 евро за заплатено възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза и 15.34 евро за внесения депозит за призоваване на свидетел.

Съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, не подлежи на касационно оспорване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК вр. с чл. 211 от ЗМВР, Административен съд – Благоевград