Решение № 302 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1136/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на депозирани пред съда въззивна жалба с вх. № 19808/07.08.2025г., подадена от Община Благоевград, с административен адрес гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез ст. юрк. Г. С. и въззивна жалба с вх. № 21563/09.09.2025г., подадена от К. П. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез адв. Н. Л., срещу Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград. С въззивната жалба, подадена от Община Благоевград, се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Благоевград, че главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г. са собственици на основание давностно владение на имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в община Благоевград, с. Б., местност, с площ 1 703 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3; 07377.97.7; 07377.402.2; 07377.500.320; 07377.97.8. С въззивната жалба, депозирана от Община Благоевград са наведени оплаквания срещу първоинстанционното решение- за неправилност, необоснованост и като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се в жалбата, че съдебното производство е образувано по искова молба от К. П. Д., чрез адв. Н. Л., с която против Община Благоевград е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ от ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС на поземлен имот с идентификатор № 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в община Благоевград, с. Б., с площ 1 703 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3; 07377.97.7; 07377.402.2; 07377.500.320; 07377.97.8. Поддържа се с жалбата от общината, че в хода на производството е предявен и иск с правно основание чл. 225 във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 77 от ЗС във връзка с чл. 79 от ЗС от Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., чрез адв. Г. Г., с който се иска да се признае за установено по отношение на пърнвоначалния ищец К. П. Д. и ответника Община Благоевград, че на основание давностно владение, продължило от •••г. до момента, ищците са собственици на посочения поземлен имот. Сочи се още в жалбата, че за същия поземлен имот е съставен Акт за частна общинска собственост № •••, вписан в СВ при PC Благоевград, Акт № •••г., в който като основание за придобИ.е е записано чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Застъпва се становище във въззивната жалба от Община Благоевград, че изводът, който районният съд е направил по отношение на факта, че Община Благоевград е доказала елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е правилен. Поддържа се установено в приетото заключение на вещото лице, че имота е със статут земеделска земя и попада в зона, от чиято територия земеделски земи- държавна собственост, са били предоставяни за земеделско ползване по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след 1976г. Този извод на вещото лице се потвърждавал и от представеното и прието по делото като доказателство Удостоверение № 116/20.11.1980г., от което е видно, че на И. Г. се предоставя нива с площ от 1 (един) декар, която може да се ползва за трайни насаждения. Поддържа се с жалбата, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че са доказани и останалите елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно че имотът е бил част от АПК, подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил заявен за възстановяване в предвидените срокове, поради което не е реституиран и е станал общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи се с въззивната жалба от Община Благоевград, че от експертното заключение е установено, че имотът е включен в строителните граници с неодобрения кадастрален план (КП) от 1983г. и включването на имота в КП от 1999г. не изключва приложението на ЗСПЗЗ. От експертизата по делото е видно, че за процесния имот няма подадено заявление за провеждане на процедура за закупуване на имота по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ нито от ползвателя, нито от неговите наследници, поради което правото на ползване на процесния имот, намиращ се в терен за земи за земеделско ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е прекратено. Изтъква се, че за процесния имот нито И. Г., нито някой от неговите наследници е провел процедурата, предвидена в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в срок до 31 януари 1998г.- след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Изтъква се, че от данните по делото става ясно, че такава процедура за имота не е провеждана, като и главно встъпилите лица не са изложили такива твърдения в исковата молба. Предвид липсата на проведена процедура за придобИ.е на собствеността от И. Г. или неговите наследници следва, че собствеността е преминала в патримониума на Община Благоевград. Приема се с въззивната жалба от Община Благоевград, че от назначената съдебнотехническа експертиза по делото се установява, че спорният имот не попада в обхвата на първия кадастрален и регулационен план за с. Б. от 1959г. Към следващия план за селото от 1980г. имотът отново е извън границите на плана, като е съседен на имот без граници, но с поставен планоснимачен № 154, който е празен и незастроен. За имот с пл. № 154 записът в разписния лист към проекта за дворищна регулация е следния: мера, Общинско за всички парцели в кв. 1. Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета Карта на възстановената собственост (КВС) за землището на с. Б. - 15.07.1998г., е видно, че в масив № 97 по КВС, присъства имот № 097008, „пасище, мера“, с площ от 3 622.76 кв. м., м. „П.“, записан като стопанисван от Общината - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, възстановен в стари реални граници. В кадастралния план от 1999г. районът на експертизата попада в границите на имот № 209, който имот е празен и незастроен. В регистъра на имоти към плана записът за имот № 209 е следния: площ по кадастрален план – 1 654.63 кв.м., вид територия: „населени места“, начин на трайно ползване: „двор“, без запис за собственик. През 2003г. е извършено оцифряване на действащия кадастрален план от 1999г. и регулационен план от 1980г. Според цифровия модел на кадастралния план, показано на скица-извадка, имотът е с поставен идентификатор № 500.209 и е с площ от 1.655 дка, територии заети от населени места, без записани данни от собственост. Поддържа се с въззивната жалба, че за цялата неурбанизирана територия на землището на с. Б. има одобрена КК и КР със Заповед № РД-18-139 от 13.03.2019г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), като записът за имот с идентификатор № 07377.97.8 по тази карта е следния: земеделска територия, начин на трайно ползване: „пасище“, с площ 3 622.72 кв.м., м.„П.“, стар № 097008, общинска частна собственост по Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008г. През 2022г. е процедирано изменение на кадастралната карта за неурбанизираната територия за землището на с. Б., което е одобрено със Заповед № КД-14-23 от 14.07.2022г. на ИД на АГКК София. Според одобреното с тази заповед по отношение на с. Б., в кадастралната карта за неурбанизираната територия се нанасят много нови имоти, включително и сградите в тях, като в района на експертизата се нанася и нов поземлен имот с идентификатор № 07377.97.1, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: „за друг вид застрояване“, с площ от 1 703 кв. м., без вписани данни за собственост. Процесният имот се нанася като част от имот с идентификатор № 07377.97.8, поради заснети на място присъстващи граници, материализирани с огради, а отделно от това и поради присъствието на спорния имот като имот с пл. № 209- дворно място, урбанизирана територия към кадастралния план на с. Б. от 1999г. В т. 4 от експертизата- Карта на възстановената собственост (КВС) на землище на с. Б. от 1996г., вещото лице е посочило, че КВС представлява сбор от три карти, които се обединяват в една обща- т. нар. КВС, като тези три карти са карта на имотите в стари реални граници, за бивши земеделски земи; план за земеразделяне в нови реални граници, за бивши земеделски земи и план за възстановяване на горите и земите от горския фонд. Посочва се, че от приложение № 5 - извадка от Държавен вестник, бр. 47/10.06.1994г., е видно, че Общинска поземлена комисия - Благоевград на основание чл. 18д, ал. 4 от ПП ЗСПЗЗ е съобщила на заявителите за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землищата на част от селата в Софийска област, сред които е и Б.. Заявителите е следвало да се явят в 40-дневен срок от обнародването в Държавен вестник за съвместно уточняване на границите на земеделските земи, разположени в териториите по чл. 18г, ал. 1, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ. От същото приложение става ясно, че земите с неуточнена собственост ще бъдат предадени за стопанисване на общината. След уточняването на границите е изработена и картата на имотите в съществуващи стари реални граници, която е приета от приемателна комисия с Протокол № 46/17.05.1996г. Предвид, че няма данни за обжалване на картата за липсващи имоти в района на експертизата и след изтичане на срока за възражения, същата е влязла в законна сила. От приложение № 6 - извадка от Държавен вестник, бр. 103/16.12.1994г., е видно, че Общинска поземлена комисия- Благоевград на основание чл. 25, ал. 1 ППЗСПЗЗ е съобщила, че е изработен проект на плана за земеразделяне на землището на с. Б.. На основание чл. 25 ал. 2 е дадена възможност на заинтересованите лица да направят писмени възражения пред общинската поземлена комисия по проекта на плана. Одобреният коригиран план за земеразделяне е обнародван в Държавен вестник, бр.78/13.09.1996г.- приложение № 7 към съдебно-техническата експертиза. Поддържа се с въззивната жалба, че вещото лице е установило, че към датата на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ- а именно 1991г., за района на експертизата не съществуват предпоставките за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, тъй като от едромащабната топографска карта за района на експертизата от 1970г, която съдържа данни по карти от 1962-1963г., е видно, че в картата не са показани отделни имоти, а с точкови линии са показани само териториите като начин на трайно ползване с поставени условни знаци. В тази карта районът на експертизата попада в границите на терен с поставен условен знак за „пасище, мера“. Друг картен материал, от който е видно, че няма предпоставки за възстановяване на собствеността в стари реални граници е извадката от неодобрения КП на с. Б., в който района на експертното заключение попада в заграден е ограда имот, в населено място. Въпреки изложеното, в района на експертизата собствеността е възстановявана в стари реални граници. Към 1998г., когато са въведени цифровите данни за изработената Карта на възстановената собственост (КВС), в приетия официален цифров вид на картата за землище на с. Б., в масив № 97, в района на експертизата присъства имот № 097008, с площ 3 622.76 (три хиляди шестстотин двадесет и два цяло и седемдесет и шест) кв. м., м. „П.“, записан като стопанисван от Общината - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, възстановен в стари реални граници. При действието на КВС с Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисия, назначена със Заповеди № РД-10- 079/13.06.2008г. и № РД-10-111/25.07.2008г. на директора на ОД „Земеделие“ Благоевград, са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за всички землища в община Благоевград, които са предадени като остатъчен фонд земеделска земя на Община Благоевград. Видно от Приложение № 1 към Раздел I, т. 1 от това протоколно решение, в частта за землището на с. Б., присъства процесният имот под пореден № 503, пл. № 97008, с площ 3 623 дка. Протоколното решение е одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008г. на директора на ОД „Земеделие“ Благоевград. От Община Благоевград, с въззивната жалба се възразява срещу извода на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че по отношение на спорния имот за главно встъпилите лица е изтекла 10-годишната давност за придобИ.е на собствеността. Съдът в своето решение е приел, че за процесния имот е приложима разпоредбата чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по Закона за амнистия и връщане отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Съдът е направил извода, че давност в полза на главно встъпилите лица, наследници на И. Г., е могла да тече най-рано от момента на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ- а именно от 22.11.1997г. По силата на мораториума, въведен с § 1 на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г., като със следващи удължавания на мораториума давността за придобИ.е на имоти- частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. Впоследствие с Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1 на ЗД на ЗС, посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на § 2 от ЗИЗС, ДВ бр. 7/2018 г. и в решението си изрично е посочил, че с § 2 на ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС, ДВ бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана с ДВ бр. 7 от 2018г., но влизането й в сила е от 31.12.2017г. и по този начин се отнема с обратна сила вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018г. Сочи се, че от тези мотиви на Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и тези, които са текли в периода 01.01.2018 г. до 18.01.2018 г. вкл. след обявяването на § 2 ЗР ЗИЗС за противоконституционен следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода 01.01.2018г. до 18.01.2018г. След поредното изменение на § 1, ал. 1 на ЗД на ЗС в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г. давността отново е спряна до влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ бр. 18 от 04.03.2022г. Предвид гореизложеното, сочи се в жалбата, че според съда се налага извода, че по отношение на процесния имот давност може да тече в периода 22.11.1997г. до 31.05.2006г. (период от 8 години, 6 месеца и 9 дни), от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. (18 дни) и след 08.03.2022г., като за периода 08.03.2022г. до 03.04.2024г. (датата на съставяне на акта за общинска собственост) и до 07.05.2024г. (датата на подаване на исковата молба) е изтекъл срок повече от 2 години, поради което общият давностен срок е над 10 години. Изводът, че е изтекъл необходимия давностен срок според съда се подкрепя и от събраните гласни доказателствени средства, които сочат на спокойно, явно, продължително и необезпокоявано владение, упражнявано от наследниците на И. Г. лично и чрез трети лица - съседите Д., спрямо които демонстрирайки качеството си на собственици, наследниците на И. Г. са разрешили да ползват имота. Основният довод срещу правилността на обжалваното решение на РС Благоевград, изведен с въззивната жалба от Община Благоевград, е че във връзка с началния момент на давността, за главно встъпилите лица не е налице субективният елемент на владението, за да се прецени от кой момент в тяхна полза може да започне да тече давностния срок. И. Г. е бил ползвател на процесния имот по ситата на Удостоверение № 116/20.11.1980г., т. е. към онзи момент той е бил наясно, че не е собственик на имота. След смъртта на И. Г., неговите наследници са продължили да ползват имота, но отново като ползватели на същия. Поради това, че в случая става въпрос за имот, който се намира в територия, попадаща в терен за земеделско ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма подадено заявление за провеждане на процедура за закупуване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ нито от ползвателя, нито от неговите наследници, правото на ползване е прекратено. Твърди се в жалбата, че в нито един момент за И. Г., а впоследствие за неговите наследници не е бил налице субективният елемент на владението. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин. Владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е явно, несъмнително, спокойно и с намерение да се държи вещта като своя. Лицето следва да е упражнявало своя фактическа власт по отношение на конкретна вещ (corpus), както и да е демонстрирало по отношение на всички трети лица поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем само за себе си. Излагат се доводи с въззивната жалба на Община Благоевград, че за да се приеме, че са започнали да владеят недвижимия имот като свой, главно встъпилите лица е следвало да докажат, че достатъчно ясно са манифестирали пред Общината своите намерения за трансформиране на тяхното държане, каквото те са имали по силата на Удостоверение № 116/20.11.1980г., с което им е предоставено право на ползване върху процесния имот, във владение, което да може да ги направи собственици на имота по силата на изтекла в тяхна полза давност. Застъпва се становище, че в случая от събраните доказателства в хода на процеса главно встъпилите лица не са успели да докажат нито субективния елемент на владението, нито упражнявана фактическа власт върху имота за периода след смъртта на техния наследодател И. Г. и по-конкретно в годините между 1995-2015г. Поддържа се, че като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение. Изтъква се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. От това следва, че дори главно встъпилата страна – наследниците на И. Г., да са владели процесния имот от 1997г. до настоящия момент, то в тяхна полза не е могъл да изтече давностния срок, тъй като са били налице законови пречки за това. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в предвидените срокове, като тази последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. За тези земи, съгласно съдебната практика, е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 от ЗОС за придобИ.е по давност, т.е. след влизане в сила на чл. 7, ал. 1 от ЗОС давност по отношение на имота не може да тече. В подкрепа на изложеното жалбоподателя Община Благоевград се позовава на Решение № 203/18.10.2016г. по гр. дело № 1703/2016г.,Г. К, о. на ВКС, Определение № 576/08.12.2017г. по гр. дело № 2156/2017г. на ВКС, I гр. о. Иска се от Община Благоевград въззивния съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. на Районен съд Благоевград, в обжалваната част, като неправилно и необосновано. Моли се въззивният съд, с оглед изхода на делото, да присъди в полза на Община Благоевград и направените по делото разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., чрез адв. Г. Г. и К. П. Д., чрез адв. Н. Л., от които в срок са постъпили писмени отговори на въззивната жалба, подадена от Община Благоевград. В писмения отговор от главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г. се поддържа, че въззивната жалба на Община Благоевград е неоснователна, необоснована и недоказана, поради което се иска въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди, като правилно и обосновано обжалваното решение на РС Благоевград. Сочи се в отговора на въззивната жалба от главно встъпилата страна, че основните оплаквания на въззивника са по отношение тълкуването от съда на изтеклата придобивна давност в полза на Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г.. Според въззиваемите неправилно е посочено във въззивната жалба, че съдът бил достигнал до правилен извод относно факта, че Община Благоевград била доказала елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че в решението си на стр. 6, съдът посочва, че ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която хипотеза представлява частен случай на основанието по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че в обжалваното решението не е посочено, че имотът е бил част от АПК, и че е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, но не бил заявен за възстановяване в предвидените срокове. Излагат се доводи, че за да придобие собствеността върху спорния недвижим имот, Община Благоевград е следвало да проведе успешно доказване по делото, че имота има земеделски характер, както и че са пропуснати сроковете за неговата реституция по реда на ЗСПЗЗ. Поддържа се с отговора на Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., чрез пълномощника им по делото, че след като за района в който попада спорния недвижим имот има одобрен кадастрален план, то това означава че имота е включен в строителните граници на неселеното място и същият не може да има статут на земеделска земя. Имота на място е съществувал в тези си граници още при одобрения КП от 1983г., както и при по- късно одобрения КП от 1999г. Същият погрешно при първоначалното заснемане на КК и КР е заснет като част от друг по- голям имот с номер 97.8, която грешка е била поправена през 2022г., когато е заснет като самостоятелен обект по КК и КР на с. Б.. С отговора на въззивната жалба от главно встъпилата страна/ Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г./, чрез пълномощника им- адв. Г., поддържат се като правилни изводите на първоинстанционния съд относно приложението на придобивната давност , като правилно е съобразил и задължителна съдебна практика, като в този смисъл е постановен правилен и законосъобразен съдебен акт, с който е уважена исковата претенция на Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г.. В подкрепа на изложеното съставът на районния съд се позовава на Определение № 510 от 06.02.2024г. по гр.д. № 1748/2023г. по описа на ВКС, I г.о. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба на Община Благоевград, че неоснователни са оплакванията на въззивника, че ищците не били доказали владение на процесния имот. Изтъква се, че ищците са владели имота с намерението да се свои, като са възприемали този имот, като техен и са демонстрирали собственическите си права. Не се е налагало да отблъскват трети лица от имота, които да са претендирали собственически права и/или намерение да владеят и/или своят имота. Никой не се е противопоставял на ищците на владението и фактическа власт върху имота. Не е имало самонастанили се в имота, единствено съседските животни са ползвали имота, като за това е имало разрешение от А. Г.. Фактическата власт главно встъпилите лица, като ищци по делото със самостоятелно заявени права, са упражнявали изключително и само за себе си, демонстрирали са собственическите си права и не се е налагало да отричат правата на трети лица, включително на община, кметство, физически лица, и владението им върху имота не е установено по скрит начин. Тази необходимост е възникнала, когато са установили, че има заведена искова молба от К. Д., с която последната иска да бъде призната за собственик на имота и встъпили в делото за да защитят собственическите се права и да отрекат неоснователните и недоказани искания на ищцата К. Д.. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Благоевгра, като правилно и законосъобразно, напълно обосновано, като постановено при спазване на материалните и процесуалните разпоредби и съобразно константната съдебна практика. Претендира се, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, въззивният съд да присъдите на Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., направените по въззивното производство разноски и да потвърдите тези присъдени в първоинстанционното производство. В писмения отговор от К. П. Д. на въззивната жалба на Община Благоевград се взима становище, че същата допустима, но неоснователна, в частта, в която се претендира, че Община Благоевград е собственик на процесния имот. Сочи се, че в хода на първоинстанционното дело е установено, че Община Благоевград е актувала процесния имот като общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС (придобит по закон), чл. 59, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/ 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като Община Благоевград не е доказала, че е придобила собствеността на имота на посоченото в акта основание. Сочи се, че имотът не попада в материалноправния обхват на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не се установява същият да е внасян в ТКЗС, АПК, за да премине в собственост на Община Благоевград. Посоченият факт се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза (СТЕ), в която в отговора на шести въпрос вещото лице е посочило, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС или други селскостопански организации, поради причина, че след коопериране на земята, районът на СТЕ, попада в територия „мера, пасище“, съответно не е определен като обработваема земя. В тази връзка, съдът е констатирал, че фактът дали един имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ зависи от характера му - той трябва да е предназначен за земеделско производство към датата на включването му в ТКЗС/АПК. В случая, не се уставява нито, че имотът е попадал в територия, която се определя като земя, предназначена за земеделско производство, нито че имотът е внасян в ТКЗС/АПК. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба от въззиваемата К. П. Д., чрез пълномощника и адв. Л., че внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК съгласно ЗСПЗЗ се установява с писмени доказателства, каквито липсват по делото. При разпита на вещото лице, същото сочи, че имотът е включен в строителните граници на населеното място, поради което не може да представлява земеделски имот, попадащ във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Застъпва се становище, че имотът не попада в обхвата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и поради това не е възможно преминаването му в собственост на Община Благоевград. Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, което не бе установено от Община Благоевград. Поддържа се с писмения отговор от К. Д., че разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда особен случай на придобИ.е от общината на правото на собственост на земеделски земи, които нямат друг собственик. Причината да няма друг собственик е обстоятелството, че тези земеделски земи са останали след възстановяването на правата на собствениците. В тези случай, общината придобива правото на собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Изтъква се, че последователно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Позовава се на Решение № 93 от 09.07.2019г. по гр. д. № 3295/2018г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение №427/21.07.2009г. по гр.д.№3255/2008г. на Второ ГО на ВКС и решение №21/04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г. на Второ ГО на ВКС се споделя и от настоящия състав на Първо ГО на ВКС. Сочи се в писмения отговор на жалбата от Община Благоевград, че земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК,ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини – Решение № 15847 от 21.12.2009г. по адм. д. № 9045/2009 на ВАС. В практиката на ВКС последователно се приема, че не всички земи, които са се намирали извън границите на населените места, са били обобществени или одържавени фактически или юридически при колективизацията на земята и затова не във всички случаи такива земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно- не във всички случаи такива земи могат да попаднат във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ при липса на заявление за възстановяване на собствеността – Решение № 60089 от 20.07.2021г. по гр.д. № 105/2021г. на Върховен касационен съд, I гр. о. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – Решение № 122 от 01.10.2019г. по к. гр. д. № 3153/2018г. на ВКС. Поддържа се с писмения отговор от К. П. Д., чрез пълномощника и по делото, че Община Благоевград не е доказала да е проведена и административната процедурата по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за определянето на този имот като общински, за да се приеме, че е станал общинска собственост по силата на закона. От страна на Община Благоевград е приложена извадка от регистъра на имота, в която фигурира поземлен имот 097008, обозначен като пасище и ответникът твърди, че поземлен имот 097008, е идентичен с процесния поземлен имот, но посоченото обстоятелство е останало недоказано в хода на делото. Приложената извадка няма доказателствена стойност, тъй като не съдържа имена и подпис на длъжностното лице, което го е съставило, поради което не представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, съответно посочените констатации, че процесния имот е придобит от Община Благоевград нямат задължителна доказателствена тежест за съда, респективно следва да се определят като недоказани. Сочи се също, че справката не носи белезите и на частен документ съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, като реално, общината може да включи в една подобна извадка всеки имот в опит да докаже основателността на твърденията си. Справката не съдържа и дата на издаване, поради което не би могло да се определи и кога са направени съответните вписвания. С оглед на изложеното се иска от въззивния съд да отхвърли въззивна жалба, подадена от Община Благоевград, като неоснователна и недоказана, в частта, в която се твърди, че Община Благоевград е собственик на процесния имот. Иска се от въззивния съд да присъди в полза на К. П. Д. разноски, сторени както в първоинстанционното производство по гр.д. № 1169/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, така и във въззивното съдебно производство. ОС Благоевград е сезиран с въззивна жалба, подадена от К. П. Д., чрез адв. Н. Г. Л., насочена срещу Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС и с която са признати за собственици на спорния имот на основание придобивна давност- главно встъпилата страна- лицата Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г.. Направени са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, поради необоснованост и неправилност на формираните изводи на съда, както и че е постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се като неправилен решаващият извод на съда, че К. П. Д. не е доказала давностно владение на процесния имот в периода от 1996г. до настоящия момент. Сочи се, че съгласно разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд, която е неоспорена от страните, в тежест на главно встъпили лица съдът е указал, при условията на пълно и главно доказване, да докажат, че са придобили собствеността върху процесния поземлен имот в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от •••г. до предявяване на иска, като владението на имота са придобили от техния баща и наследодател И. В. Г., на който имотът е предоставен за ползване от Общински народен съвет, кметство Б. през 1981г. В тежест на ответната Община Благоевград съдът е възложил да докаже, че е собственик на процесния имот по силата на закона - на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ; имота попада в територия по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ; с Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ имотът е определен като такъв по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тежест на въззивника К. П. Д. е възложено да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобила собствеността върху процесния поземлен имот в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от 1996г. до предявяване на иска. Поддържа се с въззивната жалба от въззивницата, че в хода на първоинстанционното производство К. Д. е провела пълно и главно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, на всеки един факт, на който се основава исковата претенция. Безспорно е установено, че К. Д. и нейното семейство владеят спорния имот от повече от 10 години- от 1996г. до настоящия момент, както и че владението в процесния период е явно, спокойно и непрекъснато. Посочените обстоятелства са доказани с непротиворечивите и последователни показания на трима свидетели – М. Т. П., И. М. Р. и Н. М. Г.. Безспорно е установено местонахождението на имота и площта му, както и че имотът е съседен на друг имот, в който семейството на К. Д. има къща и че през всичките тези години, жалбоподателят и нейното семейство са владели имота, като в него са извършвани следните действия: засяване през годините на овес, пшеница, детелина, люцерна за служат за изхранване на собствените на семейството й животни; паша на животните през годините; отглеждане се овощни дървета; поддръжка на оградата; паркиране в имота на колите на К. Д. и нейното семейство за известен период от време; напояване на овощните дървета и прибиране на плодовете за лична консумация. Поддържа се с въззивната жалба, че безспорно е установено, че имотът е ограден, като през годините оградата се поддържа от К. Д. и нейното семейство, като по този начин К. Д. е демонстрирала намерението си пред трети лица да свои имота като свой собствен. Било установено също, че трети лица и/или служители на общината не са имали претенции към процесния имот, не са полагали грижи за имота и не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от К. Д., поради което имотът е бил владян от жалбоподателя през процесния период необезпокоявано. Твърди се в жалбата на К. П. Д., че от така установеното може да изведе заключението, че К. Д. е демонстрирала по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като собственик. Владението на процесния имот от К. Д. е продължило повече от 10 години, като същото е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, което води до безусловния извод, че е придобила правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение по смисъл на чл. 79 ал. 1 ЗС. Оспорва се като неправилен решаващият извод на съда, че показанията на свидетелите М. П. и Н. Г. не следва да се кредитират с доверие, поради което съдът е извел неправилното заключение, че К. Д. не доказва владение на спорния имот в процесния период. Това заключение на районния съд довело до нарушение на чл. 12 ГПК, тъй като при формиране на вътрешното си убеждение съдът неправилно е изключил показанията М. П. и Н. Г. като заинтересовани и недостоверни. Поддържа се с въззивната жалба, че без правно значение по делото е дали К. П. Д. е знаела че имота се е ползвал до 1991г. от И. Г. като ползувател. Оспорва се с въззивната жалба на К. П. Д. като неправилен и решаващият извод на първоинстанционния съд, че главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., в качеството си на наследници на И. Г., са придобили собствеността на процесния имот на основание давностно владение. Сочи се, че този извод на съда противоречи на разпоредбата на чл. 12 ГПК, съгласно която съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. В обжалваното решение, съдът е приел, че наследниците на И. Г. са придобили процесния имот по давност, без да са налице каквито и да е доказателства в тази насока. Оспорва се като неправилен извода на съда в обжалваното първоинстанционно решение, за наличие на уговорка между наследниците на И. Г. и К. П. Д. за ползването на спорния недвижим имот. В тази връзка оспорват се като заинтересовани свидетелските показания на свидетеля П. А. С., който е съпруг на Е. С., а се твърди че е и в родствени връзки с И. Г., което не е било заявено пред първоинстанционния съд. Същевременно свидетелките Е. Н. и М. П. в показанията си, твърдят че не знаят за такава уговорка. Поддържа се, че при изгарждане на изводите си съдът е нарушил разпоредбата на чл. 12 от ГПК, тъй като е формирал вътрешното си убеждение, не въз основа на всички събрани по делото гласни доказателства. Оспорват се с въззивната жалба от К. П. Д. изводите на първоинстанционния съд и в частта им, в която съдът е приел за доказано че в периода •••г. до 29.10.2024г., наследниците на И. Г. са владели процесния по делото имот и са придобили собствеността върху него по давност. Възразява се, че свидетелските показания в тази насока са противоречиви както относно началния момент на започване на владението, така и относно действията с които то се е осъществявало. Отделно възразява се, че в показанията си свидетелите споменават единствено и само името на А. Г., но не имената на останалите лица встъпили главно в процеса като наследници на И. Г.. Поддържа се с въззивната жалба от К. П. Д., чрез пълномощника и по делото, че от събраните пред РС Благоевград доказателства, не се установява наследниците на И. Г. да са прекъсвали владението върху имота, осъществявано от К. П. Д. и нейното семейство, а И. В. Г. е владял процесния имот до смъртта си/*./ поради което обективно невъзможно е неговите наследници по закон да са присъединили своето владение, към владението на техния баща, в каквато насока пред РС Благоевград е направено от ответницата К. П. Д. изрично възражение, което е останало необсъдено в мотивите на съда в обжалвания съдебен акт. Навадени са възражения с въззивната жалба от К. П. Д., че наследниците на И. Г. не биха могли да придобият собствеността върху спорния недвижим имот по давност, тъй като техният наследодател е бил ползувател а не владелец на недвижимия имот. Излагат се доводи че вещното право на ползване е ненаследимо, непрехвърлимо и се прекратява със смъртта на ползувателя, по аргумент от разпоредбата на чл. 59 ал.1 от ЗС. В този смисъл наследниците на И. Г. нито са могли да наследят правото му на ползване, нито да присъединят владението си към ползването на имота на своя наследодател, по реда предвиден в чл. 82 от ЗС. По отношение на твърдението на Община Благоевград, че имотът е общинска собственост се сочи във въззивната жалба, подадена от К. Д., че Община Благоевград е актувала процесния имотът като общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС (придобит по закон), чл. 59, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, но в хода на първоинстанционното производство Община Благоевград не е доказала, че е придобила имота на посоченото в акта основание. Изтъква се, че имотът не попада в материалноправния обхват на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не се установява същият да е внасян в ТКЗС, за да премине в собственост на Община Благоевград. Сочи се, че по делото няма данни конкретният имот да е заявяван от заявител, бивш собственик и няма данни за извършване на процедури за възстановяване на имота и няма възстановен имот, поради което не е възможно процесният имот да е преминал в собственост на Община Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Сочи се също, че имотът не е отнеман и включван в кооперативното земеползване, поради което не попада в обхвата на земеделските земи, чиято собственост подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Сочи се още, че в хода на делото от страна на Община Благоевград не са представени доказателства за проведена административната процедурата по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за определянето на процесния имат като общински, поради което Община Благоевград не е доказала твърдението си, че имотът е общинска собственост. Иска се от въззивния съд да уважи предявената от К. Д. въззивна жалба и да отмени изцяло Решение № 635/22.07.2025 г. по гр.д. № 1169/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, Иска се също от въззивния съд да реши спора по същество, като постави решение, с което да признае за установено по отношение на Община Благоевград и главно встъпилите лица – Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., че К. П. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с. Б., с площ 1 703 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 073 77.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8, на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Съобразно решението на въззивния съд, се претендира присъждане на разноски в полза на К. Д., сторени както в първоинстанционното производство по гр.д. № 1169/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, така и във въззивното производство. Препис от въззивната жалба, подадена от К. П. Д., чрез адв. Н. Л. е връчен на ответната страна – главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., чрез адв. Г. Г. и Община Благоевград, от които в срок e постъпил писмен отговор. В писмения отговор от главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г. се сочи, че въззивната жалба на К. Д. е неоснователна, необоснована и недоказана, поради което се иска въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение. Оспорва се твърдението, че жалбоподателя К. Д. е демонстрирала по явен и безусловен начин упражняването на фактическата власт върху поземления имот и намеренията си да го държи за собствен. Това твърдение било оборено от доказаното нейно знание, че този имот се е ползвал със знанието и разрешението на А. Г., който бил разрешил да си пашуват животните и това обстоятелство било потвърдено и от свидетелските показания и от обясненията на А. Г.. Сочи се, че К. Д. не е демонстрирала собственически права, не е заявявала, че тя е собственик на процесния имот, не е възпирала А. Г. да влиза в имота, което било установено и от показанията на нейната снаха, не е отблъсквала от имота Г.и, съответно не е владяла трайно и безспорно процесния имот и затова не е придобила собственически права върху процесния имот при условията на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Поддържа се с писмения отговор, че в хода на съдебното производство е доказано наличието на уговорка между наследниците на И. Г. и член на семейството на К. Д. от далечната 2010г. и именно затова оградата между имота на К. Д. и процесния имот е съществувала и не е премахната и към днешна дата, което се установява и от заключението на вещото лице про пиетата СТЕ, която не е оспорено от нито една от страните. Сочи се в писмения отговор на Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., че в хода на първоинстанционното производство било доказано, че наследниците на И. Г. са упражнявали фактическа власт върху процесният имот в периода 2.08.1991г. до 29.10.2024г. Същите са предприели действия за сдобИ.е с документ за собственост. Оспорва се и твърдението, наведено с въззивната жалба на К. Д., че главно встъпилите лица не са доказали, че наследодателят им И. В. Г. е владял процесния имот до смъртта си. Безспорно било установено, че овошките са засадени от И. Г. и че той и неговите наследници са възприемали процесния имот, като техен. Относно приложението на придобивната давност, с писмения отговор на главно встъпилите лица, се застъпва становище, че съдът правилно е приложил този институт, като правилно и съобразявайки се с относимата и задължителна съдебна практика е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като е уважил исковата претенция на Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г.. Оспорват се с писмения отговор като неоснователни и оплакванията на въззивника К. Д., че наследниците на И. Г. не били доказали владение на процесния имот. Изтъква се, че същите владели имота с намерението да се свои, като са възприемали този имот, като техен и са демонстрирали собственическите си права. Не се е налагало да отблъскват трети лица от имота, които да са претендирали собственически права и/или намерение да владеят и/или своят имота. Никой не се е противопоставял на владението и фактическа власт върху имота и не е имало самонастанили се в имота– единствено съседските животни са ползвали имота, като за това е имало разрешение от А. Г.. Фактическата власт главно встъпилите лица са упражнявали изключително и само за себе си, демонстрирали са собственическите си права и не се е налагало да отричат правата на трети лица, включително на община, кметство, физически лица, като тяхното владение не е осъществено по скрит начин. Поддържа се с писмения отговор, че събраните гласни доказателства за овошките в имота се потвърждават и от вещото лице, изготвило допуснатата и приета от съда СТЕ. Иска се с писмения отговор на третите главно встъпили лица- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и да присъди направените по настоящото съдебно производство разноски. С писмения отговор от Община Благоевград на въззивната жалба, подадена от К. Д., се сочи, че изложените във въззивната жалба твърдения, в по-голямата си част, са формулирани общо и не са добре аргументирани. С отговора се поддържа изцяло депозираната от Община Благоевград въззивна жалба. По съображения, идентични на изложените във въззивната жалба на Община Благоевград, се иска въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба, подадена от К. Д., чрез адв. Н. Л., както и да се отмени обжалваното Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му с която са признати за собственици на процесния имот- третите главно встъпили лица- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., на основание придобивна давност. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са редовни. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Писмените отговори към въззивните жалби са представен от насрещна страна- правно легитимирана да навежда възражения срещу оплакванията във въззивната жалба, като не са просрочени и отговаря на изискванията на закона за съдържание и форма. С въззивните жалби и отговорите на въззиваемите страни не са направени доказателствени искания. Пред въззивния съд, страните чрез пълномощниците си- в пледоариите си и в писмени защити, поддаржат становищата си с въззивните жалби и отговорите към тях. За да се произнесе в рамките на обхвата на дължимата въззивна проверка, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд/РС Благоевград/ е образувано въз основа на предявен иск за собственост от К. П. Д., ЕГН ••••••••••, от •••, чрез адв. Н. Л., срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес : гр. Благоевград, 2700, пл. „Георги Измирлиев - Македончето“ 1, представлявана от кмета М. Б., с който се иска да бъде прието от съда по отношение на ответника, че ищцата К. П. Д. е собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8. Предявен е за разглеждане установителен иск за собственост на осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС. В исковата молба на ищцата К. П. Д. се твърди, че същата е придобила по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в с.Б., общ.Благоевград, площ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска. Сочи се, че семейството на ищцата е започнало да пребивава в с.Б. през далечната 1975г., като нейният баща - П. Й. Д. е започнал строителството на къща в поземлен имот 07377.402.2/съседен на процесния/, и който е собственост първоначално на единия син на ищцата - Р. Л. Е., а впоследствие на другия син на ищцата - П. Е.. Поддържа се от ищцата по основния иск, че от 1996г. К. П. Д. и нейното семейство владеят и стопанисват и процесния поземлен имот с идентификатор 07377.97.1. В продължение на 28 години, лично и непрекъснато ищцата владее имота, като намерението й за своене се изразява в извършването на различни действия - ограждане на целия имот с телена ограда с бетонни колове, обработване на земята, засаждане и отглеждане на жито, пшеница, глицерина, земеделски култури. Посочва се също, че имотът е използван и за животновъдство, като са отглеждани овци, кози и зайци, които са изхранвани с продукцията добИ.а от процесния имот. В тези дейности ищцата е подпомага от сина й - П. Е.. Навежда се, че от 1996г. до този момент, трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, вкл. представители на Община Благоевград не са се противопоставяли на явното владение на имота от ищцата. Твърди се, че на 12.02.2024г. ищцата подала молба-декларация за обстоятелствена проверка до Община Благоевград. В производството по обстоятелствена проверка ищцата е установила, че процесният имот е актуван като общинска собственост съгласно Протоколно решение №3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Посоченото обстоятелство е установила от Удостоверение с изх.№174/08.03.2024г. от Отдел „Общинска собственост“ при Община Благоевград, издадено по повод молбата за обстоятелствена проверка на процесния имот. На 04.04.2024г. ищцата депозирала последващо заявление до общината, с което се искало посочване на акта за общинска собственост. В отговор ищцата получила Удостоверение №113/09.04.2024г. издадено от Дирекция „Общинска собственост и стопанска дейност“ при Община Благоевград, с което отново са информирали ищцата, че имотът е актуван като общинска собственост на основание: чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС (придобит по закон), чл.59, ал.1 от ЗОС във връзка с чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Посочва, че във въпросното удостоверение отново не бил посочен номера на акта за общинска собственост и датата на актуване, като служител на общината е обяснил на ищцата, че в случая няма да й бъде предоставен номера на акта, тъй като такъв не е бил съставен. Впоследствие ищцата установила, че на 04.04.2024г. от Община Благоевград са направили вписване по партидата на имота на Акт за общинска собственост №102/03.04.2024г. От текста на АОС било невъзможно да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание спорният имот е актуван като частна общинска собственост. Оспорва се с ИМ че процесният имот да попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Оспорва се и презюмптивната доказателствена сила на съставения Акт за частна общинска собственост № ••• Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски. С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, от ответната страна- Община Благоевград, чрез старши юрисконсулт Самаров, оспорва се предявени установителен иск за собственост като неоснователен, иска се от съда да го отхъвърли като неоснователен и да присъди на страната разноски по делото. Твърди се в писмения отговор, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на Акт за частна общинска собственост №•••, вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, Акт №•••г. В него като основание за придобИ.е е записано чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Общината ответник чрез пълномощника си се позовава на основанието по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, за придобИ.е правото на собственост върху спорния недвижим имот. Поддържа се от ответника пред РС Благоевград, че с цитираното протоколно решение, одобрено със Заповед №РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Благоевград, на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ са били определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 2007г./, за Община Благоевград, землище на с.Б., съгласно Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколното решение. Посочва, че видно от Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколно решение №3 от 25.07.2008г., се установява, че Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под №503, като имот с №97008, с площ 3.623 дка, с начин на трайно ползване - пасище, мера, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. Сочи се, че във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ се включвали земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове, като същите ставали общинска собственост по силата на закона. За тези земи била приложима забраната по чл.7, ал.1 от ЗОС за придобИ.е по давност. Навежда се, че разпоредбата на чл.86 от ЗС предвижда забрана за придобИ.е по давност на държавна/общинска собственост. На следващо място посочва, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, пр.2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Твърди се, дори ищцата да е владяла процесния имот от 1996г. до настоящия момент, то в нейна полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. Възразява се с писмения отговор на ИМ, че дори и да е упражнявала фактичска власт върху спорния недвижим имот в посочени в ИМ период, ищцата К. П. Д. е била наясно, че недвижимия имот не е собственост на нейното семейство. Оспорва се че ищцата е придобила собствеността върху имота по давност, тъй като липсва ясно и точно манифестиране на немерението за своене на имота за себе си, които изключва субективния елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 от ЗС. В производството пред РС Благоевград, е допуснато на осн. чл. 225 от ГПК главно встъпване и е приет за съвместно разглеждане предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от главно встъпилите лица Т. И. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, *, М. И. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в ••• и А. И. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, *, всичките като наследници на И. В. Г., поч. *г., срещу К. П. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• и Община Благоевград, гр.Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1, ЕИК 000024695, представлявана от Кмета на Община Благоевград - М. П. Б., с който се иска по съдебен ред да се признае за за установено, че главно встъпилите лица са собственици на основание придобивна давност на спорния поземлен имот- поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м. В ИМ, подадена от главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., срещу К. П. Д. и Община Благоевград, се твърди, че при явяване пред нотариус за снабдяване с констативен нотариален акт установили, че за собствения им недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 07377.97.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 139/13.03.20219г. на ИД на АГКК, е заведена искова молба от К. П. Д. за признаване на собственически права, вписана в Служба по вписванията гр.Благоевград с вх.№•••, а Община Благоевград е съставила Акт за частна общинска собственост с №•••г., вписан в СВ -гр.Благоевград. Ищците твърдят, че са наследници на И. В. Г., ЕГН ••••••••••, на който с Удостоверение №116/20.04.1981г. Общински Народен съвет, кметство Б., е предоставило ползването на процесния недвижим имот, описан като нива 1 декар в землището на село Б., до И. С., при граници П. Д., запад мера, север - път, изток - път, като е определено и ползването - за трайни насаждения. Твърди се, че с Разрешително №51/10.01.1986г. Началника на СП ВиК Благоевград е издал на И. В. Г., разрешение за строителство на водопровод (канално отклонение) от улична тръба в село Б.. Излага се, че общият им наследодател заедно със своята съпруга С. И. Г. са ползвали имота считано от неговото предоставяне лично, като са засадили и отглеждали плодни дървета в имота. Ищците, като наследници и техните деца, са посещавали имота, като са продължили да го ползват и след смъртта на техния баща И. В. Г. - •••г. Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, който са придобили на основание давностно владение. Твърдят, че упражняват необезпокоявано владение върху имота, считано от смъртта на техния баща •••г., което владение според ищците е било необезпокоявано, без противопоставянето на трети лица, включително на главните ищец и ответник, в периода от •••г. до 29.10.2024г. и същото продължавало и към настоящия момент. Поддържа се, че осъществявано от наследниците на И. Г. владение върху имота продължава повече от 10 години, на което не са се противопоставяли трети лица, включително първоначалната ищца по делото-К. П. Д., Община Благоевград или Кметство Б.. Излага се, че К. П. Д. и нейните роднини също възприемат процесния имот като собственост на ищците, като на първите било предоставено да ползват част от имота през далечната 2010г., когато са засадили в една част пшенични посеви, но се сочи, че след това повече не са ползвали имота, не са го държали, не са го своили за себе си. Твърди се, че имотът е ограден с телена ограда и бетонни стълбове, които са поставени от наследодателят на главно встъпилите по делото ищци още през 90-те години, като в имота има засадени кайсиеви дървета от техния баща, за които Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., продължават да се грижат. Твърди се, че главно встъпилата страна- наследниите на И. Г., владеят имота лично, считано от •••г., което владение е явно, непрекъснато и спокойно, като всички техни съседи и хората в селото знаят, че процесният имот е собствен на И. В. Г./бивш кмет на селото/ и неговите наследници по закон. Оспорва се с ИМ на главно встъпилата страна- Актът за частна общинска собственост №•••г., с който ответника Община Благоевград се легитимира по делото, като се възразява че същият е съставен неправомерно, тъй като имотът не е бил общинска собственост, като са наведени правни съображения, че не било налице основанието по чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че ответната община никога не е била собственик на имота, както и че имотът не е бил безстопанствен, нито пък бил с неизвестен собственик, тъй като ищците са демонстрирали собственически права и всички в селото възприемат имота като техен. С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено, че ищците- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., като наследници на б.ж. на с. Б.- И. В. Г., поч. *г., са собственици на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м., въз основа на давностно владение осъществено явно, спокойно и непрекъснато за периода от •••г.- 29.10.2024г. и към настоящия момент. В отговора на исковата молба на главно встъпилата страна- ответникът К. Д. оспорва предявения иск за собственост като неоснователен. Възразява се срещу твърдението, че ищците Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., са владели спорния имот за сочения от тях период от •••г. - 29.10.2024г. В отговора на ИМ на главно встъпилата страна се поддържа от първоначалната ищца, че от 1996г. К. Д. и нейното семейство владеят и стопанисват и процесния поземлен имот с идентификатор 07377.97.1., като в продължение на 28 години, ищцата лично и непрекъснато владее имота, като намерението й за своене се изразява в извършването на различни действия- ограждане на целия имот с телена ограда с бетонни колове, обработване на земята, засаждане и отглеждане на жито, пшеница, глицерина, земеделски култури. Посочва се също, че имотът е използван и за животновъдство, като в него са отглеждани овци и кози. Навеждат се възражения с писмения отговор на ИМ на главно встъпилата страна, че И. В. Г. е бил ползвател на имота, а не владелец, като със смъртта му на •••г. учреденото в негова полза вещно право на ползване се е погасило, поради което не е налице хипотезата на присъединяване на владение по чл. 82 от ЗС. В отговора на ИМ на главно встъпилата страна, по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Община Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения установителен иск от наследниците на И. Г. като неоснователен и необоснован, като твърди, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на Акт за частна общинска собственост №•••, вписан в Служба по вписванията при PC-Благоевград, Акт №•••г., с който имотът е актуван като общински на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поддържа се от ответника, че процесния имот попада в територия на земеделски земи, предоставени за ползване по силата на актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като процедурата по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е проведена и не е процедирана процедура по изкупуване на предоставената за ползване земя от лицата но които същата е била предоставена за ползване. Навеждат се доводи, че както наследодателят на ищците, така и самите ищци са били със съзнанието, че имотът не е техен, а е предоставен за ползване, поради което същите не са били владелци на спорния имот а негови ползуватели. Възразява се с писмения отговор на Община Благоевград, че в този смисъл налице е законова забрана съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 пр. 2 от ЗОС за придобИ.е на собствеността върху спорния имот по давност. По изложените съображения, поддържа се становище за отхвърляне на предявения иск за собственост на главно встъпилата страна като неоснователен и необоснован. Пред първоинстанционния съд/РС Благоевград/ са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и приета СТЕ, която не е оспорена от страните по делото. Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от К. П. Д., ЕГН ••••••••••, срещу Община Благоевград, за признаване за установено спрямо ответника община че ищцата е собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1 по КККР на с.Б., общ.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-139/13.03.2019г. на Ид на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №КД-14- 23/14.07.2022г. на ИД на АГКК, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8. Прието е в мотивите на съда към обжалваното решение, за недоказано твърдението на К. Д., че същата е осъществявала лично фактическо владение върху имота, с намерение да го свои, като не се установява имота да е бил заграден от Д., да са извършвани други действия сочещи ясно на намерение за своене на имота за себе си. Отделно изложени са мотови, че от събраните гласни доказателства установява се, че К. П. Д. и семейството и са ползвали процесния имот за отглеждане на животни с разрешението на А. Г., поради което са имали съзнанието че ползват чужд земеделски имот, което изключва субективния елемент на владението и опровергава твърденията за осъществяване на фактиеска власт върху имота с намерение за своене за себе си. Изложени са мотиви от състава на РС Благоевград, че дори и да се приеме че от страна на К. П. Д. и членовете на семейството и са осъществени действия сочещи на преобръщане на държането във владение, то от извършването на такива действия- премахване на главния портал и изграждане на друг подход към имота и др. са изминали само няколко години и не се установява и доказва по делото да е изтекъл предвидения в закона 10 годишен период съобразно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС. С обжалваното Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил педявения установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК на главно встъпилата страна, като основателен. Признал е за установено по отношение на ответниците- К. П. Д. и на Община Благоевград, че главно встъпилите лица Т. И. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, М. И. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, * и А. И. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, *, са собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1 по КККР на с.Б., общ.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18- 139/13.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №КД-14- 23/14.07.2022г. на ИД на АГКК, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8, въз основа на давностно владение. Съдът е съобразил че процесния имот се намира в земеделска територия, в която земите са предоставени за ползване по реда на § 4 от ПЗР на СЗПЗЗ, но е приел че след като заявление за изкупуване на собствеността не е подадено в законовия срок нито от ползувателя- И. В. Г., нито от неговите наследници, то правото на ползване е прекратено, а имота е останал в патримониума на Държавата, респ. по- късно е станал общинска собственост. В обжалваното решение са съобразени от състава на РС Благоевград периодите, в които е действала законова забрана за придобИ.е по давност на имотите държавна общинска собственост, но същото така и прекъсването на периодите на установената законова забрана, като съдът е приел че наследниците на И. В. Г., са започнали свое самостоятелно владение върху спорния недвижим имот след смъртта на техния баща, като са владели имота повече от 10 години, спокойно, непрекъснато и явно, лично и чрез съседите Д., на които са позволили да ползват имота за отглеждане на животни и за земеделски нужди, без противопоставянето от страна на ответната Община Благоевград, като са придобили собствеността върху имота по давност. Първоинстанционният съд с обжалваното съдебно решение, е разпределил разноските по делото, съобразно изхода по делото. Срещу Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която е отхвърлен иска за собственост по чл. 124 от ГПК, е депозирана въззивна жалба от К. П. Д., а в частта на решението в коята е бил уважен предявения иск за собственост от главно встъпилата страна- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., като наследници на И. Г., въззивна жалба е депозирана от Община Благоевград. Въз основа на така депозираните жалби е образувано и настоящото въззивно дело. Въз основа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна инстанция, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав на ОС Благоевград, приема за установено и доказано от фактическа страна следното: Въз основа на приетите като писмени доказателства- Удостоверение за наследници № 2948 от 22.07.2024г. и Удостоверение за наследници № 2947 от 22.07.2024г., установява се по делото, че И. В. Г., б.ж. и Кмет на с. Б., е починал на •••г. и е оставил за свои наследници - С. И. Г. - съпруга, М. И. М. - дъщеря, Т. И. Т. - дъщеря и А. И. Г. - син. Преживялата съпруга С. И. Г. е починала на •••г. и оставила за наследници трите си деца - М. М., Т. Т. и А. Г. /главно встъпилите лица по делото/. От събраните пред РС Благоевград писмени доказателства- Удостоверение №116/20.04.1981г. на Председателя на ИК на Общински Народен съвет, кметство Б., установява се по несъмнен начин, че в приложение на Постановление №76 на Министерски съвет е предоставена за ползване на И. В. Г. следната земя: нива в размер на 1 дка, находяща се в землището на с.Б., до И. С., при граници П. Д., запад мера, север - път, изток - път, която може да се използва за трайни насаждения. С Разрешително № 51/10.01.1986г. Началника на СП ВиК Благоевград е издал на И. В. Г., разрешение за строителство на водопровод (канално отклонение) от улична тръба в село Б.. Не е спорно по делото, че земеделската земя в райна в който попада процесния по делото недвижим имот е територия в която земеделски земи са предоставени за ползване по реда предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на експерта по приетата СТЕ, установява се по безспорен и несъмнен начин, че и спорния по делото недвижим земеделски имот, е имот предоставен за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета СТЕ, изготвена от експерта инж. Валентин Юруков, която не е оспорена от страните. Въззивният съд възприема изцяло заключението на експерта по приетата СТЕ, като компетентно изготвено, пълно и достоверно. От писменото заключение на експерта по приетата СТЕ, което е в съответствие с представените по делото писмено доказателства, се установява следното: От направената кправки в отдел „Кадастър, Регулация и Земеразделяне“ гр.Благоевград, Общинска служба по Земеделие гр.Благоевград и СГКК гр.Благоевград, експертът е установил че в района на спорния недвижим имот в землището на с. Б., няма стари предходни карти на земеделските земи, такива каквито са картите на водните синдикати, като единствената карта е Картата на възстановената собственост /КВС/ на земеделските земи. Отделно от това, за района на СТЕ, присъства Едромащабна топографска карта /ЕТК/ от 1970г., с данни в нея от 1962-1963г. Сочи се в писменото заключение от експерта, че за с. Б., в района изследван във връзка с процесния имот, изготвен е кадастрален план от 1959г.,при действието на Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, който не е подлежал на самостоятелно одобряване. Общият регулационен план на уличната и дворищната регулация на с.Б. е одобрен със Заповед №3009 от 24.12.1959г. на Председателя на ОНС-Благоевград. В заключението се сочи, че районът на СТЕ не попада в обхвата на така одобрения план. За с. Б., в района на процесния недвижим имот, одобрен е Кадастралният план от 1980г., при действието на ЗТСУ, със Заповед №190/21.02.1980г. на Председателя на Окръжен народен съвет- Благоевград, на основание чл.75 и чл.76 от ППЗТСУ. Процесният имот попада извън границите на плана, като е съседен такъв на имот без граници, но с поставен пл. № 154, празен, незастроен имот. Регулационният план на с.Б. е одобрен със същата Заповед №190/21.02.1980г. на Председателя на Окръжен народен съвет-Благоевград, на основание чл.75 и чл.76 от ППЗТСУ, като е изработен на основата на кадастралния план от 1980г. По регулационен план, районът на СТЕ също попада извън границите на одобрената регулация. В разписния лист към проекта за дворищна регулация за имот пл.№ 154 е записано - мераобщински. Сочи се в писменото заключение на експерта по приетата СТЕ пред РС Благоевград, че през 1983г. е изработен КП на разширение на с.Б., от който е видно, че той включва и района на СТЕ, в който процесния имот е заснет и показан, заграден с ограда имот в населено място, с тонирани в оранжево граници, без постановен планоснимачен номер и без посочен собственик.Поради непроцедирано разширение на действащия регулационен план от 1980г., този КП остава неодобрен. Сочи се от експерта по приетата СТЕ от първоинстанционния съд, че Картата на възстановената собственост представлява сбор от три отделни карти /планове/ по възстановяване на бивши земеделски и горски земи /имоти/: А. Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ за бивши земеделски земи; Б. План за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи; В. План за възстановяване на горите и земите от горския фонд /Горска карта/. А.Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея за землище с. Б., е изработена след идентифициране и показаните на място граници, по обявен в ДВ.бр.47 от 10.06.1994г. график за съвместно уточняване границите на земеделските земи и е приета от приемателна комисия с Протокол №46 от 17.05.1996г., като тя не е подлежала на публикуване в ДВ. Няма данни за обжалване на картата на имотите съществуващи в стари реални граници, в която попада и спорния по настоящото дело недвижим имот и след изтичането на срока за възражения, същият е влязъл в сила. Б.Проекто-плана за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи е обявен в ДВ бр.103 от 16.12.1994г., с даден срок за писмени възражения от 14 дни. Одобреният коригиран план за земеразделяне е обнародван в ДВ бр.78 от 13.09.1996г. Въвод във владение е обявен в ДВ бр.73 от 09.09.1994г. и ДВ бр.47 от 23.05.1995г. Одобрени частични изменения на одобрения ПЗ и същевременно и обявен въвод във владение на тези изменения са обнародвани в ДВ бр.53 от 11.06.1999г.; В.Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е обявен в ДВ бр.62 от 28.07.2000г. с даден срок за писмени възражения от 14 дни. Вещото лице в заключението си категорично сочи, че в района на процесния по делото недвижим имот, собствеността е възстановявана в съществуващи стари реални граници, макар че към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /1991г./ не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници. Това е видно от Едромащабната топографска карта /ЕТК/ от 1970г. - Приложение №10, с данни в нея по карти от 1962-63г. /5 години след 1958г. - годината на коопериране на земята/, в която ЕТК районът на експертизата попада в терен с поставен знак за „пасище, мера“, т.е. няма предпоставки за възстановяване в съществуващи на терена стари реални граници. Друг картен материал, от който е видно, че няма условия за възстановяване на собствеността в СРГ е извадката от неодобрения КП на разширението на с.Б. /Приложение №4 към експертизата/, в който районът на СТЕ попада в заграден с ограда имот, в населено място, с тонирани в оранжево граници, без поставен планоснимачен номер. Установява се както от писмените доказателства събрани пред РС Благоевград, така и от заключението на експерта по приетата СТЕ, че за процесния имот няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, с изработен ПКП, няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост. Установява се от писменото заключение на експерта по приетата СТЕ, че към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС на с.Б., за първите два етапа - А и Б /СРГ и ПЗ/, в приетия официален цифров вид на картата, т.нар. Ferma - 15.07.1998г., за землище с.Б., в масив №97 по КВС, присъства имот №097008, „Пасище, мера“, с площ от 3 622.76 кв.м. /по скица 3 623 кв.м./, м.“П.“, записан - Стопанисван от Общината - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение №11/, възстановен в съществуващи стари реални граници, като районът на експертизата е тониран в оранжево. При действието на КВС на този етап, с приетото като писмено доказателство по делото- Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисия, назначена със Заповеди №РД-10- 079/13.06.2008г. и №РД-10-111/25.07.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, за всички землища в Община Благоевград, които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя на Община Благоевград. В Приложение №1 към Раздел I, т.1 от това протоколно решение, в частта за землище с.Б., под №503, присъства имот №97008 от 3.623 дка, „Пасище, мера“ в съществуващи СРГ. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград. Тази заповед е вписана в регистъра на земеделските земи за имот №097008 на дата 03.11.2009г. Сочи се в писменото заключение на експерта по приетата СТЕ пред РС Благоевград, че Кадастралният план от 1999г. в М 1:1000 на с.Б. е одобрен със Заповед №РД-02-14-2021 от 01.11.1999г. на Министъра на МРРБ. От цветна извадка от плана /Приложение №13 към писменот заключение/, видно е, че районът на СТЕ попада в границите на имот пл. № 209, с тонирани в оранжево граници, празен, незастроен. Съседният му имот е с пл.№ 163, с тонирани в лилаво граници. В регистъра на имотите към КП записите са следните: за имот пл.№ 209, с площ по КП - 1653.63 кв.м., вид територия - населени места, НТП - двор, без запис за собственик; за имот пл.№163 - с площ по КП - 1741.61 кв.м., вид територия - населени места, НТП - двор, записани първоначални собственици Ц. П. Д. и П. Й. Д., зачертани на 07.04.2022г. и записан Р. Л. Е. по н.а.№66/03.04.2019г. Експертът инж. Юруков сочи в писменото си заключение, че нов регулационен план върху основата на кадастралния план от 1999г. за цялата урбанизирана територия на с.Б. не е изработван и при това положение в сила и към настоящия момент е РП от 1980г. На Приложение № 15 е показана Скица-извадка от оцифрената КП на с.Б. от 1999г. - имотът е с поставен идентификатор 500.209, с площ 1.655 дка, територии заети от населени места, без записани данни за собственост. От писменото заключение по приетата СТЕ, установява се по делото, че за цялата неурбаницирана територия на землище с. Б., общ. Благоевград, има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед № РД-18-139 от 13.03.2019г. на ИД на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ. По одобрената КККР формата, границите, начина на трайно ползване, вида на собствеността и съответно вписаната собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти към одобрената КККР, на процесния поземлен имот с идентификатор №07377.97.8 към дата 13.03.2019г. е следната: поземлен имот с идентификатор №07377.97.8, находящ се в с.Б., община Благоевград, м.“П.”, с площ на целия имот от 3 622.72 кв.м., с трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно ползване- Пасище, категория на земята -8 /осма/, номер по предходен план - 097008, частна общинска собственост на Община Благоевград по Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на ОДЗ гр.Благоевград. В границите на имота няма показани сгради или постройки. По одобрената КККР имотът- обект на експертизата като ПИ с идентификатор 07377.97.1. липсва заснет и нанесен, като местоположението му е съседно, северно до ПИ с идентификатор 07377.402.2, идентичен на имот с пл.№163 по КП от 1999г. Поради констатирани от фирмите изпълнителки на КККР за урбанизираната територия на множество несъответствия в одобрените КККР за неурбанизираната територия на много землища, одобрени през 2019г., свързано с контактните зони между земеделските земи и урбанизираните територии, за неурбанизираната територия на 13 бр. землища в Община Благоевград, на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР, по искане на СГКК Благоевград е процедирано изменение на КККР, свързано с отстраняване на явна фактическа грешка, което е одобрено със Заповед №КД-14-23 от 14.07.2022г. на ИД на АГКК София. Според одобреното в тази заповед, в негова т. II, по отношение на с. Б. в одобрената КККР на неурбанизираната територия се нанасят много нови имоти, вкл. и сградите в тях, като в района на СТЕ се нанася и нов ПИ с идентификатор 07377.97.1, с трайно предназначение на територията - земеделска, с НТП - за друг вид застрояване, с площ от 1703 кв.м., без вписани данни за собственост. Процесният ПИ се нанася като част от имот с идентификатор 07377.97.8 поради заснети на място присъстващи граници, материализирани с огради, показан на скица-извадка - Приложение № 20 към експертизата, и на извадка от системата КАИС на АГКК - Приложение № 21, а отделно от това и поради присъствието на този имот като имот пл. № 209 - дворно място, урбанизирана територия в одобрения КП от 1999г. Останалата част от имот №097008 по КВС присъства в одобрената КККР като ПИ с идентификатор №07377.97.8, с площ от 1857 кв.м., земеделска територия, с НТП - пасище. Предвид констатираното несъответствие в данните за нанесения нов ПИ с идентификатор №07377.97.1 - записано ТПТ - земеделска и НТП - за друг вид застрояване, които са противоречат; и след като имотът присъства в одобрен КП под пл.№209, със запис - вид територия - населени места, НТП - двор, то вещото лице е дало заключение, че в КККР записа за вид територия би следвало да бъде урбанизирана територия. Установява се от писмените доказателства, събрани по делото пред РС Благоевград, че със Заявление вх.№ ОС-0205-113 от 12.02.2024г. и нарочна Молба- декларация от 12.02.2024г., подадени от К. П. Д., чрез кмета на Община Благоевград, до нотариус, във връзка със снабдяване с нотариален акт, е поискано да се извърши обстоятелствена проверка и да се признае правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №07377.97.1 по КККР на с.Б., на осн. придобивна давност. Издадено е в отговор на заявлението на К. П. Д.- Удостоверение № 174/08.03.2024г. от Общинската администрация на Община Благоевград, в което се удостоверява че поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м.,, е част от имот по предходен план 097008, който е общинска собственост съгласно Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ. Установява се от писмените доказателства, приети по делото, че с Акт за частна общинска собственост №•••, вписан в Служба по вписванията при PC-Благоевград, Акт №•••г., спорния имот е актуван като общински на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 /придобит по закон/, чл.59, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, представляващ поземлен имот 1, в кад.район 97, с ЕКАТТЕ 07377, по КККР на с. Б., общ. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-139/13.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-23/14.07.2022г. на ИД на АГКК, адрес-с. Б., с площ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, предишен идентификатор, от който е образуван - 07377.97.8, номер по КВС-097008, номер по предходен план - 209, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8. Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в Скица-Приложение № 22 към приетата и неоспорена от страните СТЕ. С плътни сини линии и тонирано в сиво са показани границите и площта на процесния поземлен имот с идентификатор № 07377.97.1. Имотът е ограден с паянтова ограда изток, север и запад, и с полумасивна ограда от юг с ПИ с идентификатор № 07377.402.2. През вход в югоизточната част през имота преминава черен полски път. Имотът е празен, незастроен, суха ливада в западната част и напоявана с хидранти ливада в източната част. В границите на имота присъстват два ореха, три круши и две сливи. Вещото лице е приложило извадки от системата КАИС на АГКК, с опция видимост на ортофотокарта- от 2022г. /Приложения №23/, сателитна снимка от Гугъл от дата 11.08.2024г. - Приложение №24, както и сателитна снимка от Гугул от дата 28.07.2011г., от която е видно, че всички констатирани при огледа на място дървета присъстват на терена, т.е. са на възраст над 24 години, както и е видно, че и към 2001г. имотът е заграден с ограда. В съдебно заседание вещото лице при разпита си поддържа изготвената СТЕ и пояснява, че след като за района има одобрен кадастрален план, това означава, че имотът е включен в строителните граници на населеното място и не може да има земеделски характер. Обяснил е, че имотът на място съществува в тези граници още от неодобрения КП от 1983г. и одобрения КП от 1999г. За първи път имотът с тези граници се появява в КП от 1983г. При изработване на КККР фирмата - изпълнител не се е съобразила със съществуващите на място граници и го е отразила като част от по-голям имот с номер 97.8, като тази грешка е поправена през 2022г. чрез заснемането му като самостоятелен имот. По делото пред РС Благоевград са събрани гласни доказателства - от страна на ищцата К. Д. са ангажирани св. М. П., И. Р. и Н. Г.; от страна на главно встъпилите лица са ангажирани св. Е. Н., П. С. и Х. С., а от страна на Община Благоевград - св. Е. С.. Св.М. П. е снаха на ищцата К. Д.. Сочи в показанията си че К. Д. и баща й П. Д. имат имот с къща в с. Б. от 1975г., като имотът е ограден. На север от този имот се намира друг имотпроцесният по делото, за който твърди, че се ползва от К. Д. и нейния баща. Сочи, че имотът е ограден с бодлива тел и в него се сее люцерна, която се полива от сонда, разположена в имота с къщата; сеното се коси; в имота се вкарват животни, за да пасат. Сочи, че животните са постоянно в имота. В имота има овощни дървета - кайсии, круши, орех. Твърди в показанията си, че бащата на К. Д. познава „човека, на който се води имота“. Твърди, че бащата на К. Д. е влязъл в имота през 1995г. Към този период имотът вече е бил ограден, но свидетелката не знае кой е поставил оградата. Сочи, че през годините са слагали кръпки по мрежата, защото на места щяла да падне. Твърди, че входът към имота бил на северозапад /след острия завой/, но тъй като стоката им излизала оттам и вратата била пред падане, миналата година Д. махнали портата и на нейно място сложили мрежа. Имотът се владеел и ползвал от П. Д. и М. Д. - родители на К. Д., както и от синовете на К. Д. - П. и Р. Е. и техните семейства, в т.ч. от свидетелката П.. В имота влизали с автомобил, за да си товарят сеното. Свидетелката сочи, че е виждала в имота А. Г. миналата година- той влязъл в имота през входа от северозапад /портала/, който след това те заградили, като казал на свидетелката, че той е собственика на имота. Св. И. Р. сочи в показанията си, че К. Д. има имот с къща в с. Б. и на север от него се намира процесният по делото имот. Твърди, че К. Д. и семейството й го поддържат - сеят детелина, овес. В имота с къщата К. Д. гледат животни, които пускат да пасат в съседния имот. В имота има стари овощни дървета - 3 кайсии, 2 сливи, орех, за които се грижат К. и семейството й. Свидетелят знае, че дърветата са засадени от предишния собственик, който е бил кмет на селото и на който имота е бил даден по постановление. Знае, че когато К. са си построили къщата през 1974г., този съседен на тях имот се е ползвал от кмета на селото, че мястото е било негово и той е садил дръвчетата. Имотът е заграден, но не знае кога и от кого. Сочи, че от 1993-1994г. вижда К. и семейството й да ползват имота. В имота имало разположени маркучи, които се захранвали от сонда от имота с къщата. Свидетелят не знае дали има уговорки между К. Д. и наследниците на бившия кмет да ползва имота. Свидетелят не знае дали имотът е на К. Д.. Знае от К., че имотът е бил на кмета и той го е ползвал. Св.Н. Г. живее в с.Б. от раждането си през 1970г. Сочи, че в съседство с имота с къщата на К. Д., има друг имот, който е ограден с мрежа и бодлива тел. Оградата през годините била поддържана от синовете на К. - Р. и П.. В имота К. и семейството й сеели жито, люцерна за животните, имотът се поливал от сонда, разположена в имота с къщата. В този имот си вкарвали животните. Сочи, че К. и семейството й поддържат имота от 1992г. Свидетелят не е виждал други лица в имота освен Д.. В имота имало стари овощни дървета - поне на 30г.- 3 кайсии, орех, круша, били там отпреди 1992г. Свидетелят първоначално в показанията си твърди, че бащата на К. е оградил имота, а после - че е влязъл в имота през 1992г., когато имотът вече бил ограден. Твърди, че животните на К. са вътре в имота. Свидетелят знае, че имотът с къщата е на К. и семейството й, но не знае чий е съседният имот, в който си пускат животните. Свидетелят заявява, че познава А. Г., знае, че баща му е бил кмет на селото, но твърди, че живее далеч от имота и няма наблюдения дали идва на имота. Разпитаната свидетелка Е. С. живее срещу имота. Твърди че тези земи в района на процесния имот по 1 дка били раздадени по Постановление от 1978г. за ползване. Процесният по делото имот бил даден на И. Г. - кмет на селото, който го заградил с бодлива тел и в имота засадил дръвчета - круша, кайсии. Съседният имот бил даден на П. Д. по същото постановление, като в него Д. си построил къща. В началото имотът се ползвал от И. Г., до смъртта му през *г. Напоявал го със сонда от р.Струма. След смъртта му- неговата съпруга С. продължила да ходи на имота заедно с трите им деца, където поддържали градина и обирали дръвчетата. С. години наред след смъртта на И. Г. идвала пеша с дъщеря й М. и на жегата работили в имота. Свидетелката С. сочи в показанията си, че след смъртта на С. през 2001г. децата и идвали само, за да обират дръвчетата, най-често А. идвал с колелото веднъж седмично. Знае че през 2015-2016г. А. дошъл и оправил оградата, защото била паднала. Била паднала портата и мрежата. Тогава той се опитал да я повдигне. По- късно Д. махнали портата и заградили в тази част. Двата имота били оградени с ограда, като Д. разградили оградата от юг между двата имота и поставили ниска врата, откъдето да си вкарват животните от техния имот в съседния. Животните минавали през имота на А. и отивали нагоре да пасат. Оградата и до сега стояла същата, а същата на времето била поставена от И. Г., но Д. я поддържали. Свидетелката сочи в показанията си, че овошките ги обирали децата на П.. А. идвал да си ги обере, но те вече били обрани от Д.. Свидетелката сочи, че след смъртта на С., Д. започнали да имат мястото като за свое, макар че не било тяхно и всички в селото знаели, че е на стария кмет И. Г.. П. не позволявал други животни да минават през имота. В имота сеели овес, люцерна, детелина. Свидетелят П. С. твърди, че И. Г. имал имот в с. Б. на главния път. Имотът го е взел през 1978г., когато е бил кмет на с. Б.. Докато били живи И. и след това съпругата му С. работили мястото, в което имали градина. Имотът бил ограден от И. Г. с бодлива тел и мрежа. В него И. Г. засадил овощни дръвчета - орех, кайсии, сливи. През 1980г. бил направен водопровода на селото и И. Г. си ползвал имота и го захранвал с вода. След смъртта на И. съпругата му С. ходила с децата, за да си обработва градината и да събират плодовете. След смъртта на С. децата на И. Г. идвали в имота, за да берат реколтата от дърветата. Синът на И. Г. - А. посещавал имота. Твърди, че тъй като имотът е заграден и в него има трева, съседът на имота - П. Д. си пускал в имота животните, даже си бил направил и път през имота, за да си качват колите до къщата, независимо че имотът бил чужд. Били разградили оградата между двата имота /от югозапад/, за да си пускат животните от страната на тяхната къща, както и били разградили оградата откъм пътя /от югоизток/, за да си вкарват колите в имота /в тази част разградили оградата преди 2-3г./ Дърветата в имота не се поливали, а тревата в имота била саморасла. Свидетелят сочи, че освен този имот, Д. си били заградили и намиращия се над него на северозапад имот- общински такъв, в който били разположили електрически пластир и там също си пасели животните. Сочи, че животните на П. бутали и повреждали оградата на имота на А. и затова я поправяли, а не я били поддържали. Наскоро заградили мястото, което преди това били разградили, за да си вкарват колите и сложили и знак на оградата „Внимание, не влизай“. Сочи, че Д. правят набези, за да вземат чужд имот. Свидетелят не знае дали Д. имат претенции към имота, просто животните им били в имота, за да пасат и да преминават към другия общински имот, който били заградили с ел.пластири. Св. Х. С. твърди, че имотите на К. Д. и на И. Г. са съседни. Имотите са раздадени по Постановление през 1977-78г. Имотът е ограден от И. Г. с метални колци и бодлива тел. Имотът се ползвал от И. Г. до смъртта му. След неговата смърт съпругата му ходила на имота и поддържала градина- садила картофи, кромид. След нейната смърт, А. ходил всяка година, за да обира реколтата от кайсии. Свидетелят е ходил много пъти в имота с трактор, за да се изоре. Когато свидетелят и А. са ходили на имота, съседът П. ги е виждал, но не ги е питал защо влизат в имота. А. и сега ходил да чисти имота, да го коси. Входът на имота бил от северозапад, след завоя, където имало голяма порта, през която може да влезе трактора. Сочи, че имота на А. и имота на Д. са разделени с ограда. Свидетелят сочи, че знае че А. е позволил на П. Д. да ползва имота -да си коси трева за животните. Тревата била саморасла. Свидетелят никога не е виждал Д. да сеят култури в имота. Свидетелката Е. С. твърди, че процесният имот е бил на И. Г.- от 1982г. свидетелката го е виждала в имота. Бил му даден по постановление, така били раздадени и съседните имоти. Имота бил ограден и в него имало овощни дръвчета, а между дръвчетата садели градина. Имотът се напоявал с помпа. След смъртта на И. Г., съпругата му С. продължила да идва на имота докъм 1995- 1996г., а след това свидетелката е виждала в имота А. и М., които работили имота. Свидетелката ги е виждала в имота 2-3 пъти в годината, последно ги е виждала 2017-2018г. да берат кайсии в имота. Преди 4-5г. свидетелката С.а забелязала, че оградата на имота откъм пътя /на изток/ е махната. Тогава свидетелката срещнала К. Д., която й казала, че са се разбрали с А. баща й П. да си пасе овцете в имота, за да не се налага А. да коси тревата. И преди това свидетелката е виждала овце в имота и предполага, че са били на П.. Не е виждала К. да сади нещо в този имот. Семействата на Д. и Г.и никога не са имали спор, били много добри приятели. Въззивният съд след самостятелен анализ на събраните гласни доказателства пред РС Благоевград, намира същите за непротиворечиви, незаинтересовани и с оглед на установените обстоятелства чрез събиране на гласни доказателства- непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени доказателства и на заключението на експерта по приетата СТЕ. Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивните жалби, доводите на страните с жалбите и отговорите към тях, въз основа на вътрешното си убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните съображения от правна страна: При извършване на проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от определения със закон съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо. Първоинстанционният съд, въз основа на редовна ИМ, правилно е квалифицирал предявените искове за правото на собственост на спорния имот, предявени от първоначалната ищца- К. П. Д. и от главно встъпилите ищци- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г.- като установителни искове по чл. 124 от ГПК, основани на конкуриращи се твърдения за придобИ.е на правото на собственост въз основа на придобивна давност. За всяко лице без ограничение във времето е налице павен интерес да установи и защити правото си на собственост, когато същото е оспорено или смутено. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, за допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията направени с въззивната жалба. В процесуална тежест на ищците по делото съобразно чл. 154 от ГПК е успешното провеждане на пълно и главно доказване наличието на обективните и субективни признаци на владението, при осъществяване на фактическа власт върху спорния недвижим имот, за период по- дълъг от 10 години, за придобИ.е на собствеността върху процесния имот на заявеното с първоначалната ИМ и с ИМ на главно встъпилата страна- на оригинерно основание- придобивна давност. Владението според чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективенупражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен- намерението да се държи вещта като своя (animus). Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност/факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя, със съзнанието на владелеца че той е собственик- титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, според която- „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на владелеца, като тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. При държането фактическата власт се упражнява за другиго, т.е. субективният елемент липсва, тъй като държателят няма намерение да свои вещта. Владението се дефинира по чл. 68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго”, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданскоправни субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа власт върху вещта, без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя/държателите/. Други упражняват фактическата власт върху вещта- непрекъснато, спокойно и явно, именно с намерението да я своят за себе си и да станат нейни собственици/владелците/. За да придобие качеството владелец, не е достатъчно съсобственикът да упражнява фактическа власт върху чужд недвижим имот и само да реши да свои имота за себе си. Владението му не може да бъде скрито, то трябва да е явно и несъмнително, а това изисква лицето което упражнява фактическа власт, да даде външна изява чрез предприемането на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато (така Решение № 136/16.06.2014г. по гр.д.№ 436/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой, пред всички лица, включително и държавни органи, съответната община. В този смисъл, съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, "за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност, като до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост". Придобивната давност на която ищците по двата положителни установителни искове се позовават по настоящото дело, съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владение, т. е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно поддържане на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Владението следва да е явно, безспорно и непрекъснато, като следва да е противопоставимо на собственика на имота. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време/повече от 10г./, през който упражняването на фактическата власт върху имота да е продължило. За правилното решение по настоящото дело от съществено значение е установяването на характера на процесния имот – земеделски или урбанизиран, дали същият е бил отчуждаван, внасян в ТКЗС, дали собствениците и ползвателите са били членове на ТКЗС, както и всички факти, относими към приложението на чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, с оглед и на твърдението на вещото лице че имота не е имал земеделски характер и макар да се е намирал извън границите на регулационния план, и да не е бил застроен, е съставлявал урбанизирана територия. Разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ определя основните белези на един имот, за да има същият характер на земеделски, а именно: имотите, които са предназначени за земеделско ползване и едновременно с това не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Следователно при преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. от местонахождението му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при изследване на въпроса дали е обобществен към момента на кооперирането на земята. Въззивният състав на ОС Благоевград намира за установено въз основа на събраните доказателства пред РС Благоевград, че процесния имот не е бил одържавяван, нито коопериран в ТКЗС, за него не е имало реституционни претенции и затова не е имало производство по възстановяване на собствеността. Несъмнено не се касае за имот, който към момента на образуването на ТКЗС да не е загубил селищния си характер- да е бил застроен с жилищна сграда и стопански постройки, да е останал във владението на собственика си през време на ТКЗС и да се е ползвал като дворно място. Процесният имот не съставлява и земеделски имот, собствеността върху който да не е била отнета юридически, нито пък фактическото владение върху имота от неговия собственик да не е загубена фактически чрез включване в ТКЗС, ДЗС и др. селскостопански организации. За такива имоти приема се от съдебната практика на ВКС, че тъй като са останали във фактическото владение на своите собственици, макар и без наличието на документ за собственост, тези лица не са изгубили своите права върху имота, продължили са владението си върху такива имоти, поради което и собствеността върху тези имоти не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Такива имоти/съставляващи дворни места/ не попадат в остатъчния фонд по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно няма владение върху тях срещу общината, поради което в тези случаи не са налице пречките за ограничаване на правото на собственост по реда на чл. 7 ал.1 ЗОС и § 1 ДР ЗДЗС. Анализът на събраните доказателства от въззивният състав на ОС Благоевград води на извода, че процесния имот не е имал такъв дворищен характер и по отношение на него са приложими правилата на ЗСПЗЗ. В настоящия казус е налице друга хипотеза- ищците като главна встъпила страна- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., като наследници по закон на И. В. Г., претендират собствеността върху земеделска земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, с начален момент на владението- след смъртта на баща им през *г. до 29.10.2024г. Същите твърдят че са продължили владението върху имота на своя баща, но същият е бил държател на имота, като негов ползувател на който павото на собственост е предоставено въз основа на Постановление № 76 на МС за засаждане и отглеждане на трайни насаждания. Ищцата по първоначално предявения иск- К. П. Д. е предявила установителен иск за собственост срещу ползувателите на имота- наследниците на И. В. Г., които не са лица които са били собственици на имота от преди образуването на ТКЗС, които да са запазили владението и ползването върху имота, без същият да е внасян в ТКЗС, а установява се по делото, че същите не са изкупили собствеността на имота по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което К. П. Д. не би могла да придобие спорния имот по давност, като противопостави собственото си владение срещу наследниците на ползувателя И. В. Г.. Само ако владее срещу собственик, възстановил си правата по реда на ЗСПЗЗ/или негов правоприемник/, К. П. Д. би могла да придобие имота по давност, при спазване на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ. /Решение № 221 от 03.04.2026г. на ВКС, по гр.д. № 4292/2024г. на I г.о. на ГК/. В цитираното решение на ВКС се приема, че в останалите случаи, ако не е подадено заявление за възстановяване на собствеността върху имота, той попада в остатъчния фонд по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и става общинска собственост с влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими реални граници. Ако пък имотът не е имал друг собственик, той става общински по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, така и за земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОС за придобИ.е по давност. Същото се приема и в решение № 184 от 20.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 1012/2019г., I г.о. на ГК, което разглежда различните хипотези, в които физическо лице може да придобие по давност земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като изключва такава възможност, ако земята е останала държавна или общинска собственост, дори и да е частна държавна или общинска собственост. Аналогични са и разсъжденията в Решение № 101 от 3.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4402/2017г., II г.о. на ГК. В Решение № 60138 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2021 г., I г.о., съставът на ВКС е споделил казаното в решение № 184 от 20.01.2020г. по гр. д. № 1012/2019 г. на ВКС, I г. о., според което физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за придобИ.е по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС и поради мораториута върху придобивната давност (спирането й), установен с разпоредбата на § 1 ДР към ЗД на ЗС. Следва да бъдат изложени съображения от въззивният състав на ОС Благоевград, че в настоящия случай следва да се приеме, че ответната Община Благоевград, неоснователно се е легитимирала като собственик на основание чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, въз основа на представеното по делото- Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай установява се от доказателствата по делото, че към момента на образуването на ТКЗС, процесния имот не е имал собственик- същият е съставлявалмера, пасище и не е бил владян и ползван от конкретно ФЛ. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008г., II ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В настоящия случай не се установява от събраните по делото доказателства, процесния имот да е бил одържаван или включен в земеделските блокове на ТКЗС/ДЗС. Следователно неприложима е нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Още от 1991г. важи другото правно положение по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ– че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Именно по тази причина в картата за възстановяване на собствеността/КВС/ за с. Българичево/макар погрешно собствеността да е била възстановявана в стари реални граници, при данни за липса на предишен собственик/, процесния имот съставлява част от по-голям имот, записан като общинска собственост. Без значение в случая е обстоятелството, че в съставения АЧОС за процесния имот правното основание по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не фигурира, нито е въведено от общината с отговора на исковите молби по реда на чл. 131 от ГПК пред РС Благоевград. Ищците са тези, които се позовават на придобивна давност и ако съдът установи законова пречка за настъпването на последиците на придобивната давност, трябва служебно да се позове на нея. В Решение № 14 от 13.01.2026г. на ВКС, по гр.д. № 2336/2024г. на II г.о. на ГК изрично е прието, че разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ съставлява императивна правна норма, с която се урежда придобИ.ето по давност на имоти и се забранява придобИ.ето по давност на общински или държавни имоти. Съгласно задължителните указания, дадени на съдилищата с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно и да осигури приложението на императивните правни норми на закона, дори и тогава когато ответникът не се е позовал на същите с отговора на ИМ. Поради изложените съображения въззивният състав на ОС Благоевград застъпва становището, че ответника Община Благоевград е придобил павото на собственост върху спорния недвижим имот, на основание чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ, а не по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. По предявения иск за собственост от К. П. Д. срещу Община Благоевград: Съгласно разпоредбата на 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице владение следва по делото да е доказано установяване на фактическа власт върху имота, както и намерение на лицето да свои вещта. Следва да се установи при пълно и главно доказване осъществяване на фактическа власт върху имата- явна, безспорна и непрекъсната, чрез явното им обективиране, насочено към всички лица, с цел заявяване на намерението за своене на имота за себе си. Въззивният съд при самостоятелна оценка и анализ на събраните гласни доказателства пред първоинстационния съд намира- че чрез разпита на свидетелите М. Т. П., И. М. Р. и Н. М. Г., останали са недоказани твърденията на ищцата К. П. Д. както че същата е осъществявала трайно, непрекъснато и безспорно фактическа власт върху спорния по делото недвижим имот, така и намерението за своене на имота за себе си. Свидителските показания на разпитаните по нейно искане свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, но чрез тях не се установява че К. П. Д. лично или чрез своите синове е била владелец на спорния недвижим имот. Не само не се доказва, от свидителските показания на останалите свидетели напълно се опровергава твърдението че именно Д. да заградили имота с ограда, че са посадили в него дръвчета, както и че са засаждали жито, пшеница и глицерина за отглеждането на овце, кози и зайци. Установавя се, че животните на Д. са били допскани да минават и дори да пашуват в процесния имот, но това е станало след уговорка и при дадено разрешение за това от А. И. Г.. Изложеното сочи, че К. П. Д. и нейното семейство са били ползуватели на имота и са пашували животните в имота с пълното съзнание че това е чужд имот, за което са имали изричното разрешение от наследниците на И. Г.. Владението се дефинира по чл. 68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго”, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско- правни субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа власт върху вещта, без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя/държателите/. Други упражняват фактическата власт върху вещтанепрекъснато, спокойно и явно, именно с намерението да я своят за себе си и да станат нейни собственици/владелците/. В настоящия случай с оглед на постигнатите уговорки, не се доказва субективния признак на владението от страна на К. П. Д.- намерението са своене на имота/за неговото придобИ.е за себе си/. Поради изложените вече по- горе съображения и поради това че се касае за имот попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият въззивен състав споделя становището застъпено в Решение № 60138 от 8.11.2021г. на ВКС по гр.д. № 1609/2021г., I г.о., както и с Решение № 184 от 20.01.2020г. по гр. д. № 1012/2019г. на ВКС, I г. о., според което физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за придобИ.е по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС и поради мораториута върху придобивната давност (спирането й), установен с разпоредбата на § 1 ДР към ЗД на ЗС. Предявеният иск по чл. 124 от ГПК е неоснователен, а въззивната жалба на К. П. Д., срещу Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която иска е отхвърлен от първоинстанционния съд, следва да бъде оставена без уважение. По предявения иск за собственост от главно встъпилата страна- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г.: Установено е по делото, че ищците като главно встъпила страна- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., са наследниците по закон на б.ж. на с. Б.- И. В. Г., поч. •••г. Установява се от писмените доказателства по безспорен начин, че процесния по делото недвижим имот е бил предоставен на наследодателят на ищците за земеделско ползване с Постановление на МС от 1976г., като същият попада в терен на земи за земеделско ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ бр. 98 от 1997г., изм. бр. 67/1999г./изрично сочи, че за земите, предоставени за ползване на гражданите, въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на СЗПЗЗ, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти/ПНИ/ Приема се от съдебната практика на ВКС, че ако имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, придобивна давност по отношение на този имот може да започне да тече след приключване на предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури, а именно след одобравяне плана на новообразуваните имоти/ПНИ/, от който момент правоимащото лице придобива права върху конкретния имот. Възможността придобивната давност да започне да тече от ПНИ се обосновава с правното значение на влезлия в сила ПНИ, с който се индивидуализират земеделските земи в територии по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ, което се изразява в това, че с ПНИ не само се обособява самостоятелният обект на вещни права, но се внася яснота и за предназначаването на имота дали правото на собственост подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, на изкупуване от ползватели по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, ще се прилага ли чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, или на придобИ.е посредством други способи и от правни субекти, различи от лицата по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ./Решение № 14 от 13.01.2026г. на ВКС, по гр.д. № 2636/2024г. на II г.о. на ГК/. Според Решение № 60138/08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на ВКС, I г.о. на ГК, физическо лице, което не е ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила. В този смисъл са постановени и решение № 428 от 09.07.2025г. по гр.д. № 1944/2023г. на II г.о. на ВКС; Решение № 130 от 06.03.2025г. по гр.д. № 3718/2023г. на II г. о. на ВКС и др. Наследодателят на главно встъпилите страни- И. В. Г. е бил ползувател на процесния по делото недвижим имот, по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като същият е ползвал имота за земеделски нужди, оградил го е с ограда, засадил е дръвчета в имота, получил е и разрешение за водоползване и така е осигурил възможността за полИ.е и ползване на имата за земеделски нужди. До смъртта си И. Г. е бил ползувател на имота и не е бил владелец на същия. Неговите наследници по закон- първоначално преживялата го съпруга- С. И. Г./поч. •••г./ и ищците Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., са продължили ползването на недвижимия имот, като същите не биха могли да присъединят владението на своя баща, тъй като той е бил ползувател, а не владелец на имота. Същите са продължили ползването на своя баща, като са осъществили фактическа власт върху имота като негови наследници. Като наследници на ползувателят на процесния имот, същите са имали законовата възможност съобразно разпоредбата на § 4а ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да подадат заявление с искане за изкупуване на имота по реда предвиден в § 4б и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, в срок до 31.01.1998г. Според въззивният съд, до този момент статута на процесния недвижим имот е оставал непроменен. Според заключението на експерта по приетата СТЕ, имота е бил нанесен в неодобрения КП от 1983г., както и заснет в КП на селото през 1999г., но според установената практика на ВКС, включването на един недвижим имот в строителните граници на селището, не изключва приложението на ЗСПЗЗ/Определение № 148 от 22.03.2018г. по гр.д. № 3596/2017г. на ВКС/. В практиката на ВКС е прието също, че в хипотезата при която имота попада в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, фактическото ползване/държане на имота, няма характеристика на владение, а освен това до изменението на чл. 86 от ЗС е налице и законова забрана за придобИ.ето на имота по давност/Определение № 180 от 24.04.2017г. по к.гр.д. № 40 57/2016г. на ВКС/. Не е спорно по делото, че наследниците на И. В. Г., не са подали в законно установения срок заявление за изкупуване на предоставения за ползване недвижим имот, по реда на § 4б и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което правото на ползване върху спорния по делото недвижим имот е било прекратено. Процесния недвижим имот според заключението на експерта по приетата СТЕ, бил включен в КП на с. Б. през 1999г., когато за пръв път същият е бил индивидуализиран и обособен като самостоятелен обект на вещни права, но без записан в разписния лист собственик. Установява се от събраните по делото доказателства, че погрешно и в нарушение на закона, собствеността върху процесния по делото недвижим имот и всички съседни имоти, попадащи в теритоии на земи предоставени за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са били възстановявани в стари, съществуващи на място граници, вместо чрез изготвяне и одобряване на план на новообразуваните имоти по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че именно изготвянето на КВС на землището на с. Б., одобрена на 15.07.1998г. би могло да се счита за момента от който е следвало да бъдат очертани границите на процесния имот и да бъде бъде внесена яснота за предназначението на имота, по кой ред да подлежи правото на възстановяване на собствеността върху същия, дали същият да се счита за възстановен по реда на чл. 25 ЗСПЗЗ или да бъде обект на придобИ.е от други субекти, различни от ползувателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ посредством други процесуални способи. В настоящия казус процесния по делото недвижим имот не е бил показан на КВС като самостоятелен обект, годен да бъде предмет на владение и да бъде придобит на оригинерно правно основание, тъй като е бил показан като част от по-големия имот с № 097008- „Пасище, мера“, с площ от 3 622.76кв.м., в м. „П.“, записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Едва с изменението на КККР на с. Българичево от 2022г., процедирано на осн. чл. 53б ал. 5, т. 2 от ЗКИР, свързано с поправка на явна фактическа грешка, одобрен със Заповед № КД-14-23/14.07.2022г. на ИД на АГКК, процесния имот е бил нанесен като самостоятелен обект като нов ПИ с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в Община Благоевград, с.Б., с площ 1703 кв.м., макар отново да е бил записан погрешно с предназначение на територията: земеделски имот, вместо като имот в урбанизирана територия. При анализ на събраните доказателства и заключението на вещото лице, въззивният състав намира, че дори и да се приеме че най- ранният момент от който процесния имот е бил достатъчно индивидуализарин като самостоятелен обект, който да е предмет на владение и годен да бъде придобИ. по давност, то главно встъпилите ищци- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., не са придобили собствеността върху имота по давност. След като са започнали фактическата си власт върху процесния имот като държатели/ползуватели/ на имота, същите след 1999г. не са предприели никакви действия, с които по явен и категоричен начин да са манифестирани недвусмислено собственическо намерение за придобИ.е на имота на оригинерно основание. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ЗС, за да бъде придобит един имот по давност, необходимо е упражняването на фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок, но и при наличието на намерение за своене и то да е явно, непрекъснато, безспорно и да е сведено до знанието на всички трети лица. За да се установи субективния елемент на вледението, следва да се докаже че държателят на имота е предприел действия, чрез които е променил намерението си за своене и които категорично да сочат- че стича недвижимия имот за свой и ако друг се опита да установи фактическа власт върху него ще бъде отблъснат. По делото според въззивния съд е останал недоказан субективния елемент на владението на главно встъпилата страна- Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., като наследници на И. Г., които по никакъв начин не са показали че са променили намерението си и че вече владеят имота с намерение да придобият собствеността върху себе си. Същите не са отблъснали по категоричен начин и преустановили ползването на имота от К. П. Д. и нейното семейство. Не са предприели и други действия с които да се легитимират като собственици на процесния имот. При така изложените съображения от фактическа и правна страна от значение за правния спор, дори и да се приеме че ищците Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г. са започнали владение върху процесния имот най- рано след 01.11.1999г./датата на включването на имота в КП/, същите не са могли да придобият правото на собственост на основание придобивна давност, тъй като не е изтекъл предвидения в закона срок от 10 години, при съобразяване на Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г. на Конституционния съд на Република България /обн. ДВ, бр.18/04.03.2022г./, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018г. При изложените съображения, обжалваното решение на РС Благоевград следва да бъде отменено в частта му, в която са признати за собственици на процесния имот на осн. чл. 124 от ГПК- главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., по отношение на К. П. Д. и на Община Благоевград, като така предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част обжалваното решение на РС Благоевград е правилно и обосновано, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Въззивният съд намери подадените въззивни жалби срещу първоинстанционното решение за неоснователни. С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъдат осъдени всеки от жалбподателите да заплати на Община Благоевград, юрисконсулстко възраждение в размер на по 100евро, за разноските пред настоящата съдебна инстанция. Следва обжалваното Решение № 635/22.07.2025г., постановено по гр.д. № 1169/2024г. по описа на РС Благоевград, да бъде отменено и в частта му за разноските, като следва да бъдат осъдени К. П. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, да заплати на Община Благоевград, адрес: гр.Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1, ЕИК 000024695, представлявана от Кмета на Община Благоевград - М. П. Б., сумата 100 евро за юрисконсулстко възнаграждение/разноски пред РС Благоевград/ и Т. И. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, *, М. И. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в ••• и А. И. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, *, да заплатят на Община Благоевград, адрес: гр.Благоевград, пл.„Георги Измирлиев“ №1, ЕИК 000024695, представлявана от Кмета на Община Благоевград - М. П. Б., 100 евро за юрисконсулстко възнаграждение/разноски пред РС Благоевград/ Водим от горното, съдът