Решение № 260001 от 4.8.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2746/2018 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК 131463734, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ №6, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. “Санкт Петербург”№ 67, ет. 4, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.153 от ЗОНПИ вр. § 5, ал.2 от ЗОНПИ против К.И.К., ЕГН ••••••••••, починал в хода на производството /на ••••••г./ и заместен от наследниците му по закон- Е.К.К., ЕГН ••••••••••, и М.М.К., ЕГН ••••••••••, последната, участваща и в лично качество като ответник /свързано лице с К.И.К., починал на ••••••г./, двамата с постоянен адрес:•••. В исковата молба са изложени обстоятелства, че с решение №661/22.08.2018г. на КПКОНПИ /понастоящем КОНПИ/ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление в ТД- Бургас от Окръжна прокуратура- Пловдив с вх. № УВ-942-2/21.06.2016г. за привличане на К.И.К. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 218/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. №3215/2016г. на ОП-Пловдив, за това, че в периода ••••••. в гр. ••••••, при условията на продължавано престъпление, като подбудител и помагач, в съучастие с Н. Р. М., последният като извършител, умишлено е склонил М. да преведе суми извън страната по банков път /27 банкови превода от банковата сметка на •••••• към ••••••, •••, ••••• и ••••• на суми на обща стойност 998 723,72 щатски долара/, използвайки документи с невярно съдържание – декларации за произход на паричните средства по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал.5, т. 3 от ЗМИП, декларации по чл. 2, ал. 1 от Наредба за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна, и фактури, и е улеснил извършване на престъплението- чрез даване на съвети и разяснения по механизма на деянието и набавяне на средства- предоставяне на парични средства и документи за извършване на транзакциите- престъпление по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.17 от ЗОПДНПИ /отм./. С определение №47/11.05.2017г. по нохд №855/2017г. на ПОС е одобрено споразумение между К. •••, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Твърди се, че с протокол № ТД03БС/УВ – 5264/13.07.2016г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на К.И.К.. В хода на проверката били извършени множество справки, от които се установило, че проверяваното лице К. е родено на ••• •••, с постоянен и настоящ адрес:•••, женен със ••••••- ответницата М.М.К.. Установило се, че ответникът участва в управлението и собствеността на •••••, •••••, •••••, •••••, •••••, •••••. Подробно са описани в исковата молба притежаваните /придобити, отчуждени/ недвижими имоти и МПС- собственост на К.. Детайлно са отразени от ищеца събраните данни относно разкрити и закрити разплащателни, спестовни, депозитни банкови сметки в лева и чужди валути, влогове и движенията по тях, преобразуване на суми, касовите плащания и вноски на ответниците К. и трети лица. Описва се детайлно по години събраната данъчно-осигурителна информация на двамата ответници, включително декларираните приходи. Подробно е изложена събраната в хода на проверката информация относно задграничните пътувания на ответниците в •••••, •••••, •••••, •••••, •••••, като са въведени твърдения относно размера на необходимите дневни и квартирни разходи за всеки от задграничните престои, изчислени въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Ползвайки данни, събрани и анализирани от НСИ, ищцовата комисия сочи твърдян размер на общия разход за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство по години в рамките на проверявания период. В исковата молба е поместен още икономически анализ по години за проверявания период по следните параметри: доходи, приходи или източници на финансиране, обичайни и извънредни разходи, установен нетен доход, имущество и установено несъответствие. На базата на този анализ се твърди наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Ето защо, било взето решение за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. До проверяваното лице и съпругата му М.К. са били изпратени на 14.09.2018г. покани и декларации по чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./, които са получени от тях на 17.09.2018г., като не са постъпили попълнени декларации и/или възражения от ответниците. С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се отнеме от ответниците в полза на държавата на имущество, възлизащо в общ размер на 11 056 014,87 лв. и включващо: лек автомобил, марка „БМВ“, модел „730 Д“, с рег.№ •••••, сив металик, рама №•••••, двигател № •••••, дата на първа регистрация •••••г.; лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег.№ •••••, светло сив металик, рама № •••••, двигател № •••••, дата на първа регистрация •••••г., както и описаните парични суми, представляващи равностойността на дружествени дялове, вноски на каса по разплащателни сметки, средства с неустановен източник по спестовни сметки, погасителни вноски по кредит от внесени суми на каса по разплащателна сметка, погасителни вноски по потребителски целеви кредит, средства с неустановен законен източник по безсрочен влог, вноски по депозитни сметки, изтеглени средства на каса, суми от престъпна дейност на К.К.. Допълнителни съображения по спора са развити в депозирана писмена защита на КОНПИ, чрез процесуалния представител •••••А.П.. Претендира се присъждане на разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците К.И.К. и М.М.К. са депозирали отговор на исковата молба, чрез общия им пълномощник- адвокат В.Д., с който се оспорват предявените искове изцяло по основание и размер. Ответниците се позовават на чл. 73 от ЗОПДНПИ/отм./, където изрично е посочено, че правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност, която започва да тече от датата на придобиване на имуществото, поради което считат, че доколкото претенциите на държавата чрез КОНПИ са заявени на 06.12.2018г., то имуществото, придобито през проверявания период /13.07.2006г.-13.07.2016г./, но преди дата 06.12.2008г., не би могло да бъде предмет на отнемане. Поддържат, че ищецът не е посочил конкретни фактически основания за незаконност на източниците за придобиване, а за да бъде един източник на средства незаконен, той трябва да е бил признат за такъв с окончателен акт в съответното наказателно или административно-наказателно производство, касаещо престъпления или административни нарушения, генериращи материални облаги, и/или с влязло в сила съдебно решение по установителен иск. Сочат, че ищецът основава част от исковата си претенция на база влязла в сила присъда по наказателно дело, но не е съобразил, че престъплението е по чл. 250 от НК и никъде в присъдата не е коментирано чии са преведените парични средства, на кого и с какво основание, за да може да се заключи, че тези парични суми са на ответника К., след което да се определят като средства с незаконен произход. На следващо място, ответниците твърдят, че имуществото им е било обект на ревизии, проведени от компетентните данъчни органи. Издадени са били от ТД на НАП- Пловдив РА №••••••••••••. за М.К. и РА № ••••••••••••••• за К.К., които са обжалвани, като този на ответницата е отменен, а на К. К.- изменен. Наред с горното, позовавайки се на цитираните в отговора решения на ВКС, ответниците сочат, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по- тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, което в случая не е налице, а и ищецът не е въвел твърдения в тази връзка. Оспорват като неоснователни и ищцовите претенции относно стойността на описаните МПС и дружествени дялове. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат В.Д.- пълномощник на ответниците. Претендира се присъждане на разноски. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 18.10.2023г., производството по гр. д. №2746/2018г. е прекратено, на основание чл.233 ГПК, в частта, касаеща предявените от КОНПИ искове за отнемане от ответниците в полза на държавата на придобито имущество в общ размер на 10 652 964,87 лв., поради отказ на ищеца от тези искове. Исковите претенции, останали за разглеждане по делото, след частичното прекратяване на производството и допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение в петитума на исковете против първоначалния ответник К.К., с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 26.10.2022г., са за отнемане от ответниците на имущество на обща стойност 403 050 лв., като от него: от К.И.К.- 4 дружествени дяла от капитала на •••••, ЕИК ••••••, на обща стойност 10 000 лв., и 145 дружествени дяла от капитала на •••••, ЕИК •••••••, с посочен размер 362 700 лв. / съдът констатира, че размерът на тази претенция е 362 500 лв., доколкото номиналната стойност на един дружествен дял е 2 500лв./; и от К.И.К. и М.М.К.: лек автомобил, марка „БМВ“, модел „730 Д“, с рег.№ •••••, сив металик, рама №•••••, двигател № •••••, дата на първа регистрация ••••• г., с посочена пазарна стойност-16 850 лв., и лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № •••••, светло сив металик, рама № •••••, двигател № •••••, дата на първа регистрация •••••г., с посочена пазарна стойност 13 500 лв. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че срещу К.К. е образувано досъдебно производство № 218/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. №3215/2016г. на Окръжна прокуратура- Пловдив, в хода на което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. С протоколно определение № 47/11.05.2017 г., постановено по нохд № 855/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е одобрено споразумение, сключено между проверя-ваното лице- обвиняемия К. •••, с което ответникът се е признавал за виновен за това, че в периода ••••••••г., в гр. •••••••••, при условията на продължавано престъпление, като извършител; като извършител, при условията на посредствено извършителство- чрез Ю. А. А., А. А. М., С. Д. Д., Д. И. Ч., И.Б.Т., както и като подбудител и помагач, в съучастие с Н. Р. М., последният като извършител, е превел извън страната - към ••• /•••••/, •••••, •••••, •••••, •••••• и ••• суми по банков път и умишлено е склонил Н. Р. М. да преведе извън страната - към •••, •••••, •••••• и ••• суми по банков път, използвайки сам и при условията на посредствено извършителство- чрез Ю. А. А., А. А. М., С. Д. Д., Д. И. Ч., И.Б.Т., и умишлено склонявайки Н. Р. М. да използва документи с невярно съдържание - платежни нареждания, декларации за произход на паричните средства по чл. 4, ал.7 и чл. 6, ал.5, т.З от ЗМИП, декларации по чл. 2, ал.1 от Наредба за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна и статистически форми по чл.3, ал.1 Наредба № 27 на БНБ и неистински документи- фактури, и умишлено е улеснил Н. Р. М. при извършване на престъплението- чрез даване на съвети и разяснения по механизма на деянието и набавяне на средства- предоставяне на парични средства и документи за извършване на транзакциите, като общият размер на преведените суми възлиза на 6 683 992,86 щ.д. Въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура- Пловдив с вх. № УВ-942-2/21.06.2016 г. за привличане на К.И.К. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 218/2016 г., с протокол № ТД03БС/УВ - 5264/ 13.07.2016 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на К., обхващаща периода 13.07.2006 г.- 13.07.2016 г. В хода на проверката е извършено изследване на имущественото състояние на първоначалния ответник, събрани са редица справки, като от извършената такава в НБД „Население” е видно, че К.К. е женен, със ••••••• му М.М.К. са сключили брак на •••••., за което е съставен акт за граждански брак №•••••/•••••., двамата имат •••- Е.К. с ЕГН ••••••••••. Установено е при извършена справка в ТР, че проверяваното лице участва в собствеността и управлението на •••••, ЕИК ••••••••, дружеството към момента на учредяване- 22.02.2011г. е с капитал 250 000 лв., разпределен на 100 равни дяла, всеки с номинална стойност 2 500 лв.; собственици на капитала са К.К. с 90 дяла на обща стойност 225 000 лв. и Е.К. с 10 дяла по 2 500 лв. на обща стойност 25 000 лв., представляващи 10% от капитала на дружеството. По отношение на уставния капитал на дружеството в размер на 250 000 лв. е констатирано, че сумата е формирана от следните източници: 170 000 лв.- дивиденти на проверяваното лице от участието му в •••••, 70 000 лв.- кредит, отпуснат на 24.01.2011г. по сметка на проверяваното лице, и 10 000 лв.- вноска на каса от К., като е прието от ищеца, че сумата 240 000 лв., представляваща равностойността на 96 дяла, е с установен законен източник на средства- дивиденти и усвоен кредит и че такъв липсва относно придобиването на 4 дружествени дяла в размер на 10 000 лв. Съгласно Протокол от извънредно общо събрание от 14.07.2014 г. на •••••, капиталът на дружеството е увеличен в размер на 1 000 000 лв., чрез записване на нови 300 дяла, с номинална стойност 2 500 лв. всеки, съотв. 270 дяла- за К.К. на обща стойност 675 000 лв., и 30 дяла- за Е.К. на обща стойност 75 000 лв. За внасяне на увеличения размер на дяловете съдружниците са превърнали в дялове част от неразпределената печалба за 2011 г., 2012 г., 2013 г. в размер на 347 000 лв., а останалата част от капитала, необходима за увеличението му до 1 000 000 лв., е внесена по набирателна сметка на дружеството: от К.К. е внесена сумата 362 700 лв. и от Е.К.- сумата 40 300 лв. Относно придобиването на 145 от дружествените дялове е счетено от ищеца, че не е установен законен източник на средствата за придобиването им. Установява се също, че К. е бил съдружник в •••••, ЕИК ••••••• /учредено на 24.09.2007 г./, с внесен капитал 5 000 лв., разпределен на 50 равни дяла, всеки с номинална стойност- 100 лв., като от тях ответникът е притежавал 25 дяла по 100 лв. на обща стойност 2 500 лв. К.К. е бил съдружник от 21.02.2011г. и в ••••••/учредено на 17.07.1997 г./, притежавал е 250 дяла по 10 лв. на обща стойност 2 500 лв. от капитала на дружеството, с които се е разпоредил с договор за продажба на дружествен дял от 14.06.2012 г. за сумата от 2 500 лв. Установява се от представените писмени доказателства, че в проверявания период К.К. е продал притежаван от него недвижим имот, придобит по наследство /за цена от 52 932 лв./, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••, с адрес: гр. ••••••, с предназначение: за жилище - апартамент, с площ 63,95 кв. м, като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, с вх. рег. № ••••••. по описа на СВ при АВ- Пловдив. В процесния период ответниците са придобили и/или отчуждили следните МПС: лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „200 Е“, с рег. № ••••••, с дата на първоначална регистрация ••••••., придобит през 2002г. от К.К. и отчужден с договор за покупко- продажба от 25.02.2008 г. за сумата от 1 000 лв.; лек автомобил, марка „БМВ“, модел „730 Д“, с рег.№ •••••, с дата на първа регистрация •••••г., придобит по договор за финансов лизинг, сключен с ••••••; лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“, с рег. № ••••••, с дата на първоначална регистрация 10.09.1999г., придобит на 20.09.2005г. от К., с данни да е собственост на лицето до 24.02.2010 г.; лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Селика- Купе“, с рег.№ ••••••, с дата на първа регистрация ••••••г., придобит на 26.06.2006 г. от М.К. с договор за покупко – продажба на МПС за сума от 2 000 лв. и отчужден с договор за покупко – продажба от 11.01.2007 г. за сумата от 2 000 лв.; лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег.№ •••••, дата на първа регистрация •••••г., придобит по договор за финансов лизинг, сключен между ••••••и М.К.. Видно е още от приложените към исковата молба писмени доказателства, че по отношение на ответниците е събрана данъчно- осигурителна информация, установен е доход на същите от трудови и извънтрудови правоотношения за проверявания период в размер на 1 102 900,84; събрана е информация за платени публичноправни задължения / 5 711,39 лв./ и относно разкрити и закрити разплащателни банкови сметки, с титуляри проверяваното лице и съпруга му, и движенията по тях; издръжката на семейството е изчислена за домакинство с две лица от 13.07.2006г. до 13.07.2016г., съгласно статистическите данни на НСИ, и възлиза в размер на 69 130,58 лв.; определен е общ разход за задгранични пътувания в размер на 13 374,89 лв. Наред с това е събрана информация и относно контролираното дружество- •••••, като е установено, че същото се е финансирало от търговски контрагенти, заеми и от приходи от дейността, описани са придобитите МПС през 2011 г. и 2013 г., и е счетено, че дружеството е разполагало със средства за придобиването им от заеми в размер на 330 000 лв. и от търговски контрагенти в размер на 223 000 лв. С оглед на така събраната информация в хода на проверката и извършения икономически анализ, Комисията е признала доходи, приходи и източници на финансиране в размер на 1 102 900,84 лв.; извършените обичайни и извънредни разходи е определила в размер на 114 839,49 лв.; установен е нетен доход положителен- 988 061,35 лв. Същевременно, придобитото имущество в проверявания период, формирано сбор от разходи за придобиване на МПС и направени лизингови вноски; разходи за придобиване на дружествени дялове; погасителни вноски по кредити; погасителни вноски по кредитни карти; вноски по банкови сметки и начислени лихви върху суми с неустановен законен източник; вноски по банкови сметки от трети лица; преводи от сметки на трети лица от К., като извършител при условията на посредствено извършителство на престъплението, за което е признат за виновен, и на суми, предоставени от К.К. на съучастника му Н. М.; както и вноски по сметки на •••••, е изчислено на 12 093 728,66 лв., като е констатирано значително несъответствие в имуществото, възлизащо на 11 105 667,31 лв. С оглед на това, с решение Решение № 661/22.08.2018г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. До ответниците са изпратени покани и е предоставена възможност за представяне на декларации по чл.57 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.136 от ЗОНПИ, получени на 17.09.2018г. В рамките на определения срок не са постъпили декларации, нито са депозирани възражения съгласно чл.60, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.138, ал.2 ЗОНПИ. Констатациите, които Комисията е направила в хода на извършената проверка, се поддържат и в настоящото производство. По делото е допусната САТОЕ, с вещо лице инж. В.С., в чието заключение е определена по метода на пазарните аналози пазарната стойност на придобитите и отчуждени от ответниците МПС в проверявания период. Установява се от заключението, което съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „200 Е“, с рег. № ••••••, придобит през 2002 г. и отчужден на 25.02.2008 г., към датата на отчуждаване е 13 319 лв.; пазарната стойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „730 Д“, с рег.№ •••••, с дата на първа регистрация •••••г., придобит съгласно договор за финансов лизинг, сключен на 26.11.2007г. с ••••••, към 26.11.2007г. е 155 194 лв., към датата на придобиването- 16.01.2013г.- 72 098 лв., а към датата на подаване на исковата молба- 29 975 лв.; пазарната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“, с рег. № ••••••, дата на първоначална регистрация- ••••••г., придобит на 20.09.2005 г. от К.К., с налични данни, че е бил собственост на ответника до 24.02.2010 г., е 13 840 лв. към датата на отчуждаването. Определената пазарна стойност в заключението на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Селика-Купе“, с рег.№ ••••••, дата на първа регистрация ••••••г., придобит на 26.06.2006 г. от М.К. и отчужден от ответниците на 11.01.2007 г, е 38 260 лв. към последно посочената дата, а на лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег.№ •••••, дата на първа регистрация- •••••г., придобит съгласно договор за финансов лизинг, сключен между М.К. и ••••••, е 66 647 лв.- към датата на сключване на договора и 45 439 лв.- към датата на придобиването му- 26.05.2010г. Във връзка с изясняване на спорния въпрос- налице ли е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, по делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице В.Ш.. Видно от основното заключение, изготвено по въпросите, поставени преимуществено от ищеца, в проверявания период общо приходите на двамата ответници, формирани на база реализирани доходи от трудови правоотно-шения, дивиденти, възстановени средства от НАП, получени преводи по сметки от ••••••, приходи от получени пенсии, обезщетения и помощи, от получени лихви по депозити, приходи от кредитни карти, продажба на имоти и МПС, и 2 000 лв.- дарени на К., възлизат на 1 149 290,17 лв. Определени са от ССЕ обичайните разходи по години за издръжка на семейството по данни на НСИ- за две лица за периода от 13.07.2006г. до 13.07.2016г. в размер на 69 114,59 лв., като е отчетено времето, през което ответниците са пребивавали в чужбина; посочени са разходите за плащане на данъци и такси- 5 711,39 лв., платените задължения от К. по изпълнително дело №229/2008г. на ЧСИ ••••••- 1 422,35 лв. и разходите за пътувания на ответниците в чужбина- 13 356,47 лв. В съставената таблица 27 са отразени установените обичайни разходи, а също и извънредните разходи- последните, включващи: предоставен от К. заем в размер на 30 000 лв.; направените от ответниците разходи за погасителни вноски по кредитни карти; погасителни вноски по банкови кредити от „Токуда Банк” АД /М.К./, от „Юробанк България” АД, „Ти Би Ай Банк” АД и „Банка ДСК” ЕАД /К.К./; вноски на каса по банкови сметки и лихви върху тях; преведени от К. суми извън страната и предоставени такива на Н. М.за извършване на преводи по данни от одобреното от съда споразумение от 11.05.2017г. по нохд № 855/2017 г., като общо обичайните и извънредни разходи са изчислени в размер на 11 364 644,89 лв. Установен е от съдебно- счетоводната експертиза нетен доход, обобщен по години за периода 13.07.2006г.- 13.07.2016г., в отрицателен размер -10 215 354,72 лв./таблица 28/. В таблица 31 е посочен общият размер на разходите за придобиване на имущество от ответниците К.- 854 926,08 лв., включващ разходи за изплащане на лизингови вноски по договори за финансов лизинг и разходи за придобиване на дружествени дялове, като при съпоставката между разходите за придобитото имущество и определения нетен доход е установено, че разходите за имуществото превишават размера на нетния доход със сумата 11 070 280,80 лв. /таблица 32/. Според заключението на ССЕ в частта му, касаеща отговорите на въпроси на ответниците, наличните парични средства на ответниците в процесния период, въз основа на данните по делото, възлизат на -11 070 280,80 лв. Посочено е от вещото лице, че към датата на придобиването на 4-те дружествени дяла от ••••• К. е разполагал със сума в размер на 10 000 лв., доколкото към 31.12.2010г. ответниците са имали налични парични средства в размер на 148 422,22 лв. Не са установени данни относно източници на средства, с които са придобити 145 дружествени дяла от капитала на това дружество. По отношение на претендираните за отнемане леки автомобили, в заключението е посочено, че от лизинговите плащания по договор за финансов лизинг от 26.11.2007г. за придобиване на лек автомобил „БМВ 730 Д“ /общо 193 061,82лв./ с установен произход на парични средства са 96 170,58 лв.- от изплатени работни заплати на К., авансово изплащане на лихва, дивиденти от ••••• и отпуснат кредит в размер на 24 000 лв. на 28.12.2012г. Относно лизинговите плащания по договор за финасов лизинг от 23.04.2007г. за придобиване на лек автомобил „Шевролет Каптива“, експертизата е констатирала, че 41 482,95 лв. са с установен произход на парични средства от изплатени заплати на К. и от банкова сметка ••• „Токуда банк“ АД с титуляр М.К., като разликата между общо платените лизингови вноски по двата договора и разходите с установен произход е 124 572,55 лв. /таблица 36/. При приет от СИЕ общ разход за имущество в процесния период- 707 272,55 лв. и нетен доход отрицателен -10 363 008,25 лв. е изчислен размер на несъответствие -11 070 280,80 лв. По делото е изготвено и допълнително заключение от СИЕ по въпроси на ответниците. Според това заключение, общият размер на обичайните и извънредни разходи, при изключване от тях на сумите, отразени в споразумението по нохд № 855/2017г., възлиза на 710 207,78 лв. Отчитайки променените резултати, след изключва-нето на тези суми /10 186 834,06 лв. и 467 603,05лв./, нетният доход е изчислен на 291 428, 86 /положителен/. Определен е общ размер на имуществото на ответниците за проверявания период- 707 272,55 лв. /включващ разходи за изплащане на лизингови вноски и покупка на дружествени дялове/, като при съпоставката с нетния доход е установена разлика от -415 843,69 лв. По искане на ответниците към настоящото дело са приложени адм.д. №3194/2018г. и №3195/2018г. на Административен съд- Пловдив. Предмет на спора по тези дела е била законосъобразността на издадени ревизионни актове на физическите лица М.К. и К.К., обхващащи данъчните периоди- 01.01.2011г.- 31.12.2016г., които са част от проверявания от КОНПИ период. По отношение на К. в ревизионното производство не е било установено несъответствие между приходи и разходи за 2011г., 2012г., 2013г., 2015г. и 2016г., направени са единствено корекции на данъчната основа и е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 532,49лв., като ревизионният акт от 02.07.2018г. в посочената част е отменен с влязло в сила на 20.02.2019г. решение, постановено по адм. д. № 3194/2018г. Издаденият на ревизираното лице К.К. по реда на чл.122 и сл. ДОПК Ревизионен акт № ••••••• на ТД на НАП- Пловдив е частично потвърден и частично изменен относно установените задължения за данъци и осигурителни вноски за ревизирания период с решение № 364/11.02.2020г. на Административен съд- Пловдив по адм. д. №3195/2018г., влязло в сила на 11.11.2020г., като в мотивната част на решението е прието, че за 2011г., 2013г., 2014г. и 2016г. е установен недостиг на парични средства у ревизирания. При така събраните доказателства и установени въз основа на тях обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Основателността на предявените в настоящото производство искови претенции по чл.153, ал.1 от ЗОНПИ предполага установяване на следните предпоставки: привличане на проверяваното лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ, в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, възлизащо в размер над 150 000 лв. за целия проверяван период от 10 години назад преди започване на проверката, както и придобито имущество, за което не е установен законен източник. Трябва да се отбележи също, че приложението на ЗОНПИ следва да се осъществява в съответствие с гаранциите за защита на собствеността по чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. По делото не е спорно и се установи от представените писмени доказателства, че срещу първоначалния ответник К.К. е водено досъдебно производство № 218/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, в хода на което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. Образуваното впоследствие срещу него и Н. Р. М. нохд № 855/2017 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, е приключило със споразумение, одобрено от съда с протоколно определение от 11.05. 2017г., с което К. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.250, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 от НК, като му е наложено съответното наказание- лишаване от свобода в размер на 3 години и глоба в размер на 50 000 лв., а на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години. Следователно, установява се първата от горепосочените предпоставки- престъпле-нието, по повод на което е образувана проверката по отменения ЗОПДНПИ, попада в обхвата на чл.108, т.17 от ЗОНПИ, а периодът на проверката е 13.07.2006г.- 13.07.2016г., съответен на предвидения десетгодишен период по см. на чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ. По отношение на следващия значим за изхода на спора въпрос, следва да се прецени дали е налице значително несъответствие по см. на нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ в имуществото на проверяваното лице, като се извърши съпоставка между имуществото му и нетния доход, при отчитане на дадените легални дефиниции на понятията в закона. При извършването на необходимата съпоставка следва да се съобразят и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС, според което не представляват „имущество” по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяването лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че не са налични в патримониума на лицето и е неустановено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на цитираното ТР е прието още, че стойността на т.нар. „значително несъответствие” е специално законово понятие, означаващо превишаване с най- малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В случая се установи, въз основа на приетите писмени доказателства, че в началото на проверявания период ответникът К. е притежавал недвижим имот, придобит по наследство- апартамент, находящ се гр. ••••••, представляващ СОС с идентификатор ••••••••••, с пазарна стойност- 96 308 лв., посочена от КОНПИ в исковата молба. Установи се и че с договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.12.2000г., сключен с нотариален акт №•••••., ответниците са придобили в режим на СИО недвижим имот- апартамент №•••••, със застроена площ от 86,23 кв.м, за сумата от 18 500 лв. Същите са притежавали в началото на периода три МПС- лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „200 Е“, с рег. № ••••••, придобит през 2002 г. за сумата от 1000 лв., лек автомобил марка „Мерцедес “, модел „220 ЦДИ“, с рег. № ••••••, придобит на 20.09.2005 г., без данни за продажна цена, и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Селика- Купе“, с рег.№ ••••••, придобит на 26.06.2006г. за сума в размер на 2000 лв., като посоченото имущество /с изключение на апартамента на ул. ••••••/ е отчуждено и не се намира в патримониума на ответниците, а получените средства от продажбата им са отчетени като приход на последните. В рамките на проверявания период К.К. е придобил 360 дружествени дяла, с номинална стойност 2 500 лв. всеки, от капитала на ••••• на обща стойност 900 000 лв. Дружествените дялове са придобити с внесени от първоначалния ответник парични вноски по сметка на дружеството в общ размер на 587 700 лв., а извършеното през 2014г. увеличаване капитала на дружеството в останалата част е за сметка на неразпределена печалба /затова, СИЕ е отчела като разход за придобиване на дялове само тези от направените лични вноски/. Освен това, К. е придобил 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки от капитала на ••••• на обща стойност 2 500 лв. /тези дялове не се претендират на отнемане/ и 250 дяла, с номинална стойност от по 10 лв. всеки, от капитала ••••••, ЕИК ••••••, като с последните ответникът се е разпоредил с договор за продажба на дружествен дял от 14.06.2012 г. за сумата от 2 500 лв. Безспорно е, че ответниците са придобили в проверявания период две МПС- лек автомобил „БМВ 730 Д“, рег. № •••••, и лек автомобил „Шевролет Каптива“, рег.№ •••••, съгласно договори за финансов лизинг, сключени с ••••••. По отношение пазарната стойност на процесните автомобили, съдът намира за релевантни определените от САТОЕ пазарни стойности към момента на осъществяване на придобивния способ /чл.148, ал.2 ЗОНПИ/, при което общата пазарна стойност на притежаваните към края на проверявания период МПС е в размер на 117 537 лв., формирана от пазарната стойност на първия лек автомобил към датата на придобиването му в собственост /16.01.2013г./- 72 098 лв. и пазарната стойност на втория лек автомобил- 45 439 лв. към датата на придобиването - 26.05.2010г. С оглед на така установеното, следва да се приеме, че имуществото, формирано от наличните вещи и права в патримониума на ответниците в края на проверявания период, включва: 25 дружествени дяла от по 100 лв. всеки от капитала на •••••; 360 дружествени дяла от капитала на •••••, с номинална стойност 2 500 лв. всеки; два леки автомобила- „БМВ 730 Д“ и „Шевролет Каптива“/при наличното имущество не следва да се отчита придобитият недвижим имот през 2000г.- преди проверявания период/. Общата стойност на посочените активи от имуществото, определена към датата на придобиването им /чл.148 ЗОНПИ/, е в размер на 1 020 037 лв., при което несъмнено е налице увеличение на имуществото през процесния период спрямо стойността му в началото /117 808 лв./. Тук следва да се посочи, че съдът не възприема заключението на СИЕ, в частта му, касаеща отговора на въпрос 31 на ищеца, в която като общ размер на придобито от ответниците имущество в проверявания период е посочена сумата 854 926,08 лв., тъй като последната представлява сбора от разходи за придобиване на имущество, а не стойността на наличното имущество към момента на придобиването му. Доколкото стойността на придобитото в проверявания период и налично в края му имущество надхвърля 150 000 лв., то на анализ подлежат и останалите елементи – доход, разход /обичаен, извънреден/, нетен доход и съпоставяне на последния със стойността на имуществото, с оглед преценката за наличието на релевантното несъответствие от 150 000 лева. Относно получените от ответниците доходи, приходи и ползваните от тях източници на финансиране, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани заключенията на СИЕ, които в посочената част нямат различия и не са оспорени от страните. Видно е, според приетите заключения, че приходите на К. и М.К. възлизат общо на 1 149 290,17 лева. По отношение на обичайните разходи за издръжка на семейството, съдът намира за установени разходите в размер на 69 114,59 лв., изчислени от СИЕ на базата на средния месечен разход за издръжка по данни на НСИ за релевантния период, съобразно броя на членове на семейството. Въз основа на данните за задгранични пътувания на ответниците през проверявания период, следва да се приемат за доказани и изчислените от експертизата разходи за задгранични пътувания в размер на 13 356,47лв. Няма спор по делото и се установява от СИЕ, че ответниците са направили разходи за заплащане на данъци и такси- 5 711,39 лв., разходи за погасителни вноски по кредитни карти и за погасителни вноски по кредити, съотв. в размер на 28 229,75 лв. и 47 518,60 лв. Съдът намира, че от разходите на ответниците следва да се изключи сумата от 30 000 лв., отразена в заключенията на СИЕ като предоставен от К.К. „паричен заем, запис на заповед”. По делото не е представен договор за заем от 08.05.2007г., нито се доказва реално да е предадена от заемодателя на заемателя парична сума в посочения размер. Наличен е изпълнителен лист /приложен към писмо до КОНПИ от ЧСИ •••••• с изх.№226/13.10.2016г. по изпълнително дело №143/2008г./, издаден в полза на ответника К. на 06.03.2008г. по ч.гр.д. №7270/2008г. на Районен съд- Пловдив, съгласно който Е. Х.е осъдена да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 08.05.2007г., с падеж- 25.12.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2008г. Записът на заповед е абстрактна менителнична сделка, която удостоверява единствено задължение за плащане, но не доказва сключен договор за заем. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД, договорът за заем е реален и правните му последици настъпват с предаване на заемната сума, а доколкото в случая липсват доказателства за възникнало заемно правоотношение и реално предаване на сумата от 30 000 лв., то съдът счита, че разходът за заемни средства е недоказан, поради което в анализа не следва да участва посочената сума. Съдът не възприема заключенията на СИЕ и в останалите им части, тъй като не са съобразени с разрешенията на закона и ТР № 4/18.05.2023 г., тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Не следва да бъдат включвани в анализа като приход или разход направените от ответниците вноски на каса по банкови сметки- 585 391,57 лв., които не са част от имуществото им в края на периода. Преминаването на средства по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се третират като разход и да участват при определяне на нетния доход и значителното несъответствие. Направените от титуляра на банкова сметка не съставляват нито приход, нито разход за него, а са трансформация на парични средства в брой във вземания по банкова сметка •••, с които не се увеличава, нито се намалява патримониума на титуляра на банковата сметка. На следващо място, съдът намира, че от разходите на ответниците следва да се изключи и стойността на установените по наказателното производство суми, преведени от К. или трети лица извън страната, в размер на 10 186 834,06 лв. и 467 603,05 лв. За да бъдат включени въпросните суми в анализа на заявеното от ищеца несъответствие, трябва да е доказано, че същите действително са придобити от ответника, каквито данни по делото няма. Извод в тази насока не може да се изведе и от представеното споразумение, одобрено от съда по нохд № 855/2017 г. Видно е от него, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.250 НК, за което е осъден К., се изразява в извършването на преводи на суми по банков път извън страната от сметки на трети лица, използвайки документи с невярно съдържание- фактури, платежни нареждания, и в умишлено склоняване М.да преведе от сметки на трети лица извън страната по банков път суми, използвайки документи с невярно съдържание, чрез даване на съвети, разяснения по механизма на деянието и т.н., а това сочи, че предметът на престъпното деяние е получен от други лица. Доколкото в случая се касае за суми, преминали през банковите сметки, и не се доказва да са били част от имуществото на ответника, нито е установено преобразуването им в друго имущество, то същите не съставляват реализиран разход за проверявания период. Въз основа на така приетото, съдът изчислява направените през проверявания период обичайни и извънредни разходи на ответниците в общ размер на 163 930,80 лв./ 69 114,59 лв. + 13 356,47лв. + 5 711,39 лв. + 28 229,75 лв. + 47 518,60 лв./. Нетният доход за целия проверяван период, изчислен по правилото на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ, като разлика между доходите, приходите и източници на финансиране /1 149 290,17лв./ и направените обичайни и извънредни разходи е в размер на 985 359,37лв. Съпоставянето на стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имуществото с нетния доход сочи, че имуществото надвишава нетният доход с 34 677,63 лв. Следователно, не се установява наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците за целия проверяван период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, при което не е необходимо да се изследва дали доходите, които същите твърдят да са вложени в придобиването на отделния претендиран за отнемане обект, имат законен характер. Дори да се възприемат доводите в писмената защита на процесуалния представител на КОНПИ, че в приходите на К.К. не следва да се включи сумата от 100 000 лв.- изплатен през 2013г. в брой дивидент от ••••, основани на анализа на разходите и приходите на ревизираното лице, направен в решението на Административен съд- Пловдив по адм.д. №3195/2018г. /макар сам ищецът в исковата молба да е посочил сумата като доход/, то отново не би могло да се формира несъответствие в изискуемия се от закона минимален размер от 150 000 лв., а това обуславя извод за неоснователност на предявените искове. Извън горното, съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на исковете, което произтича от липсата на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, за която е започнало и приключило наказателното преследване срещу проверяваното лице и която е послужила като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда. Съдът съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото ••••, в сила 19.02.2024г., че за отнемане на претендираното от Комисията имущество е необходимо още да се установи наличието на обстоятелства, които обосновано показват, че това имущество би могло да бъде получено от съществуващото престъпно поведение, в каквато насока са дадени указания на ищеца с протоколно определение от 24.04.2025г. Както е посочено в решение №646/09.07.2024г. на ВКС по гр.д. №3939/2023г. и решение №695/21.11.2024г. по гр.д. №3635/2023г. на ВКС, връзката между престъпната дейност и имуществото може да е пряка- когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена- когато придобиването е опосредено чрез трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. В случая в искова молба ищецът сочи, че срещу първоначалния ответник е водено наказателно производство, приключило с одобрено от съда споразумение по нохд № 855/2017г. на ПОС, с което К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.250, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 от НК. Няма въведени твърдения, нито са ангажирани по делото доказателства за връзка между престъпната дейност, за която К. е осъден, и претендираното за отнемане имущество. От събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение, че имуществата, чието отнемане се иска, са във връзка с осъществената от К. престъпна дейност. Престъплението, за което е осъден последният, е от категорията на формалните, безрезултатните- не включва настъпване на конкретен престъпен резултат. От това следва, че ответникът не е реализирал приход от извършеното престъпление, установено от наказателния съд, т.е. не е получил облага, която не му се следва, с престъпен произход. Следователно, не може да се направи извод за съществуване на каквато и да е връзка между конкретното престъпление, за което има влязло в сила споразумение, и който и да е придобит актив през проверявания период. Както се посочи по-горе, К. е осъден за престъпление по чл.250 НК, изпълнителното деяние на което се изразява в извършването на преводи на суми по банков път извън страната от сметки на трети лица, използвайки документи с невярно съдържание, и не се установява обогатяване на ответника, което предполага постъпване на сумите в неговия патримониум. Същевременно, в настоящото производство не се събраха доказателства парични средства в установения размер по нохд №855/2017г., да са постъпвали по сметки или да са получавани по друг начин от ответниците. Не се установява и конкретната сума да е била трасформирана в активи, а още повече в процесните, като тук следва да се отбележи, че част от имуществото е придобито преди осъществената престъпна дейност. При липсата на установена, макар и косвена връзка, между престъпната дейност, за която ответникът е осъден, и имуществото, чието отнемане се иска, намесата в мирното упражняване на притежанията от страна на ответниците при предявен иск от КОНПИ за отнемане на тези имущества не би била в съответствие с изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС. По изложените съображения, предявените искове, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора, разноски в полза на ищеца не се дължат. На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на ответниците претендираните разноски за внесен депозит за СИЕ, които са в размер на 456,78 евро. Представляващият ответниците адвокат е направил искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. По делото същият е защитавал ответниците, на основание чл.38, ал.1, т.2, пр.2 ЗА, поради което следва да му се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и за исковете, останали за разглеждане в производството след частичното му прекратяване. Съгласно актуалната съдебна практика, формирана при съобразяване на решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, критерии при преценката относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение са фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа. Отчитайки релевантните в случая обстоятелства- видът на спора, който е свързан със значителна фактическа и правна сложност, необходимостта от проучване материалите по делото, които са в голям обем, защитавания материален интерес, голямата продължителност на производството, броя на проведените съдебни заседания, както и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответниците- явяване в съдебни заседания, изразяване на становища по искания на насрещната страна, изготвяне на писмена защита, съдът определя адвокатското възнаграждение на адвокат Д. в размер от по 2500 евро за процесуалното представителство на всеки от ответниците или общо 5 000 евро. На основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по сметка на ПОС, която съобразно цената на исковете /403 050 лв./, останали за разглеждане по делото след частичното прекратяване на производството, възлиза в размер на 8243,05 евро. Предвид изложеното, съдът