Решение № 12051 от 16.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 11855/2023 г.
Административен съд - София-град16.07.2024reporting judge Антоанета Аргирова
Ruling
ОТМЕНЯ отказ на заместник-министъра на културата за съгласуване на Работен устройствен план за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идентификатор 68134.105.272., обективиран в писмено становище изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г. ИЗПРАЩА делото като преписка на заместник-министъра на културата за произнасяне по заявление вх. № 7000-2507/25.05.2021 г., депозирано в НИНКН и образувана преписка в МК № СТ-84-246/25.05.2021 г., за съгласуване на РУП за ПИ 68134.105.272, УПИ ХV-219, 220, кв. 432, м. „Зона Г-Центъра“, район „С.“, [улица], [населено място], съобразно дадените в мотивите към решение указания по прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на „Билд системс София“ ООД, с ЕИК[ЕИК] сумата от 2850.00 (две хиляди осемстотин и петдесет лева, разноски по делото. Решението може да бъде оспорено с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.226 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.84 от Закона за културното наследство (ЗКН). Първоинстанционното съдебно производство пред АССГ е образувано на 16.09.2021 година по жалбата от „Билд системс София“ ООД, представлявано от Л. Г. срещу Отказ на заместник-министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идент. 68134.105-272. С Решение №774/11.02.2022 година, постановено по адм. дело №9067/2021 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 48 състав е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. С Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е отменил първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С Решение №7854/20.12.2022 година по адм.дело №6780/2022 година, постановено при новото разглеждане на делото от Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 59 състав е постановил същия резултат, като при първоначалното разглеждане на делото. С Решение №12170/07.12.2023 година, постановено по адм. дело №1634/2023 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е обезсилил второто първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При второто ново разглеждане на делото от Административен съд София-град, пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждането на разноските за съдебното производство пред всички съдебни инстанции дотук, за които представя списък по чл.80 ГПК, вр.чл.144 АПК. Процесуалният представител на ответника- заместник министъра на културата- М. И., директор на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в МК оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на разноските, за които представя списък. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и изпълни на задължителните указания на Върховния административен съд (чл.224 АПК), намира следното от фактическа и правна страна: Административното производство по издаването на оспорения индивидуален административен акт е образувано по Заявление с вх. № 7000-2507/16.02.2021 г., подадено от „Билд системс София“ ООД за съгласуване на РУП за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идентификатор 68134.105.272. Към заявлението са приложени относимите документи, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност, обяснителна записка, както и проект за РУП. „Билд системс София“ ООД се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 110, том XIX, дело № 5970/2018 г., като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.272, с предходни идентификатори 68134.105.220 и 68134.105.219. Директорът на НИНКН е изразил писмено становище по чл. 84, ал.2 ЗКН, с което съгласува предложения проект на РУП. В становището са посочени следните идентификационни данни за обекта: В ПИ 68134.105.272, ХV-219, 220, кв. 432, м. „Зона Г-Центъра“, район „С.“, [улица], [населено място] не са регистрирани обекти със статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН. По отношение на територията, в която попада обекта е посочено, че същият попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) - „Жилищна зона „Център“ /Ж-2/, III част в [населено място], декларирана с Писмо № 4469 от 22.08.1986 г. на НИПК, като групов паметник на културата. За HKU{ не са изведени режими на опазване. В становището на директора на НИНКН е обоснован извод, че проектното решение не променя характеристиката на груповата недвижима културна ценност и е допустимо по отношение на опазването й. Въз основа на тези данни, заместник-министърът на културата е издал писмено становище, с изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г., с което отказва съгласуване на РУП за УПИ ХV-219, 220, кв. 432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, СО, район „С.“, ПИ с идентификатор 68134.105.272. Като правно основание за постановяването на отказа, са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 1, ал. 2 и ал. 13, във връзка с чл. 80 от ЗКН. От фактическа страна отказът е мотивиран със съображения, че на основание чл. 113 от ЗУТ е представен РУП към действащ ПУП-И. на местността „Зона Г-център“, одобрен с Решение № 821 по Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС и действащ ИПРЗ за УПИ ХV-219, 220, кв. 432, одобрен с Решение № 156 по Протокол № 30 от 06.04.201 г., които не са одобрени по реда на ЗКН. Проектът за РУП е изработен с цел конкретизиране на предвиденото в плана за застрояване като предвижда височина до М+Оф+5 етажа и кота корниз към [улица]от 20, 23 м. Прието е, че тази височина не е съобразена с околното застрояване и уличния силует, който е оформен от пететажни сгради с кота корниз 16.50 м. Посочено е, че проектът не е съобразен с чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно устройствените планове в съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел: т. 8 да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство. В административната преписка е приложена и по делото е приета Заповед № РД09-476/03.06.2021 г., с която министърът на културата е оправомощил заместник-министъра на културата да издава писмени становища по чл. 84, ал. 1 от ЗКН в съгласувателната процедура по раздел V „Териториалноустройствена защита“ от ЗКН и по чл. 74, ал. 1 от ЗКН. От НИНКН е издадено Удостоверение № 7000-2777/19.08.2021 г., в уверение на това, че в границите на ПИ 68134.105.272, кв. 432, [улица], СО, р-н С., няма обекти със статут на единични недвижими културни ценности. С Решение №774/11.02.2022 година, постановено по адм. дело №9067/2021 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 48 състав е отменил по жалба от „Билд системс София“ ООД, представлявано от Л. Г., Отказ на министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идент. 68134.105-272., и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. С Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е отменил първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Дадените задължителни указания (чл.224 АПК) са по приложението на процесуалния закон, а именно за събиране на доказателства дали действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП, е съгласуван по реда на ЗКН и действително ли реализирането на проекта ще доведе до промяна на уличния силует, предвид височината на проектната сграда. В съответствие с новосъбраните доказателства, от съда да се изложат мотиви дали представеният за съгласуване проект отговаря на изискванията на чл.80, ал.4 ЗКН. С Решение №7854/20.12.2022 година по адм.дело №6780/2022 година, постановено при новото разглеждане на делото от Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 59 състав е постановил същия резултат, като при първоначалното разглеждане на делото. С Решение №12170/07.12.2023 година, постановено по адм. дело №1634/2023 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е обезсилил второто първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Дадените задължителни указания (чл.224 АПК) са по приложението на процесуалния закон, а именно за конституиране на правилния ответник- заместник министъра на културата, който е издал оспорвания адм. акт по делегация от министъра на културата. При тези данни и като съобрази, че в съотв. с протоколите и приложените призовки в кориците на адм. дело №9067/2021 година на АССГ (първото дело пред АССГ, бел. на съдията), същото се е развило с участието на надлежния ответник-заместник министъра на културата, АССГ-ІІ о., 23-ти състав с определението от з.з. на 18.12.23 година за насрочване на делото в съдебно заседание по арг. от чл. 226, ал.1 АПК прие, че извършените по това дело процесуални действия по събиране на доказателства запазват действието си. Това обаче е неприложимо за делото, по което е постановено второто първоинстаницонно решение. Последното е обезсилено, поради неправилно конституиране на министъра на културата като ответник. Следователно делото е върнато в неговия начален етап или казано по друг начин- възстановено е положението такова, каквото е след постановяване на отменителното решение на ВАС- Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година по описа на Върховния административен съд. В изпълнение на дадените със същото указания, настоящият съдебен състав разпредели доказателствената тежест между страните за изясняване на спорните два въпроса-дали действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП, е съгласуван по реда на ЗКН и действително ли реализирането на проекта ще доведе до промяна на уличния силует, предвид височината на проектната сграда, като служебно на основание чл.171, ал.2 АПК допусна извършването на СТЕ. Приетото по делото заключение, изготвено от вещото лице (ВЛ) арх. А. беше оспорено от ответника, поради което беше допуснато извършването на повторна СТЕ от арх. И. Я.. Двете заключения-по първоначалната и повторната СТЕ кореспондират помежду си (между другото те кореспондират и със заключението при второто първоинстанционно разглеждане на делото). АССГ-ІІ о., 23-ти състав кредитира заключенията на ВЛ арх. А. и арх. Я., като компетентни, обосновани и безпристрастни, и приема за установено по делото, че изработването на ПУП-ИПРЗ на м. „Зони Г –Центъра“ (част) е започнало с неговото допускане със Заповед № РД-09-50-523/01.04.2010 г. на главния архитект на СО и е приключило с Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС, с изключение на частите от квартали, за които е необходимо представянето на договори по чл. 15 или чл. 17 ЗУТ. Процедурата по одобряване на проекта за ИПРЗ на УПИ XV-219, 220 от кв. 432, м. „Зони Г-центъра" (част), район С., одобрен с Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС на м. „Зони Г-Центъра" (част), който е действащ за процесния имот, е проведена като част от производството по одобряване на цялостния ПУП на м. „Зона Г-Центъра"(част), одобрен с Решение № 821 от Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС. Този извод е аргументиран от ВЛ с това, че изработеният проект, допуснат със Заповед № РД-09-50-523/01.04.2010 г., в различните етапи на неговото развитие, от допускането на изработването му със Заповед № РД-09-50-523/01.04.2010 г. на главния архитект на СО - до одобряването му с Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС, е разглеждан от ОЕСУТ с протоколи № ЕС-Г-44/11.05.2010г., т.22; № ЕС-Г-112/14.12.2010г.; т.52, № ЕС-Г-14/ 15.02.2011 г. т.28; № ЕС-Г-4/24.01.2012 г., т.28; № ЕС-Г-51/08.07.2014 г., т.23; № ЕС-Г-64/09.09.2014 г., т.16; № ЕС-Г-84/11.11.2014 г., т. 4. Проектът е съгласуван от Министерството на културата с Писмо изх. № 6324/11.11.2010 г., с приложено Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. Със Заповед № РД-09-50-524/01.04.2010 г. на гл.архитект на СО е било допуснато изработването на ИПРЗ на част от район „Т." за следните местности: м. „Зони Г- Центъра" в обхват [улица], [улица], [улица], бул. „Ф. Н., [улица], бул."В., [улица]и [улица], без кварталите и частите от квартали с неприключили съдебни процедури; м. „Буката" в обхват: [улица], [улица], бул. „П. С. и [улица], без кварталите и частите- от квартали с неприключили съдебни процедури. До издаването на Заповеди № РД-09-50-523/01.04.2010 г. и № РД-09-50- 524/01.04.2010 г., за територията в техния обхват е разработен цялостен план, който видно от съдържанието на Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. „ е разгледан и съгласуван с решение на ЕС при НИПК/НИНКН, съдържащо се в протокол № 24/14.12.2006 г., като са посочени изисквания за неговото допълване“. Това становище, ВЛ Я. сочи, че е взето предвид при разглеждането от ОЕСУТ на проектите за ИПРЗ допуснати за изработване с цитираните по-горе заповеди от 2010 г. на гл. архитект на СО. Видно от Протокол № ЕС-Г- 44/11.05.2010г., т.22, ОЕСУТ приема, че преработените проекти за ИПРЗ за м. „Зона Г- Центъра- част“ и м. „Буката- част“ - район „Т.“ и м. „ЦГЧ- части“ - район „С.“, изработването на които е допуснато със Заповеди № РД-09-50-524/01.04.2010 г. и № 09-50-523/01.04.2010 г., не се различават от съгласуваните проекти с НИПК. ОЕСУТ, поради което не е необходимо ново съгласуване. Независимо от посоченото решение на ОЕСУТ, проектите за двете местности са представени за съгласуване от МК - НИНКН, за което е издадено Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. представено с писмо изх. № 6324/11.11.2010 г. на МК – НИНКН. В съгласувателното становище на МК са направени забележки и поставени изисквания, които обаче не се към кв. 432 и разположените в него урегулирани поземлени имоти. Съдържат се конкретни изисквания по отношение на УПИ XV- 15, 16, 22 от кв. 429, по отношение на предвидените за надстрояване сгради - недвижими културни ценности (НКЦ), но в кв. 432 няма такива. По отношение на процедурите при изкопни работи в кварталите северно от [улица], като кв. 432 не попада в тази територия, и за цялостни проучвания за силуетно оформяне на [улица]и основните улични направления и площадни пространства. ВЛ е категорично, че [улица]и частта от кв. 432, в която попада процесният УПИ XV - 219, 220 са извън тази категория. След съгласуването от МК-НИНКН и извършеното първо обявяване на проекта за плана, той е разгледан от ОЕСУТ с Протокол № ЕС-Г-112/14.12.2010 г., т. 51. Разгледани са всички постъпили при съобщаването на плана възражения с взети становища и решения по тях. ОЕСУТ е предложил ПУП да се преработи върху актуалната кадастрална основа на основание § 6, ал. 7 от ПР на ЗУТ, във връзка с одобрената със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. кадастрална карта в обхвата на плана, влязла в сила на 24.08.2010 г.; от заповедта да се изключи УПИ XV, кв. 429, предвид становището на МК-НИНКН; да се възложи изработването на схеми на инженерната инфраструктура по чл. 108 ЗУТ, съгласувани с експлоатиращите предприятия. След отразяване на корекциите и служебните предложения, проекта да се изпрати в СОС за одобряване. В изпълнение на горепосочените решения на ОЕСУТ, проектът е преработен върху актуализирана кадастрална основа- специализирана кадастрална карта за устройствено планиране, изработени са схеми на инженерната инфраструктура съгласувани с експлоатиращите дружества, изготвена е справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване по чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО, получено е Решение на директора на РИОСВ - С., че не е необходимо да се извършва екологична оценка за обхвата на плана. Преди одобряването му и във връзка с промените изброени в предходния абзац, проектът е разглеждан допълнително от ОЕСУТ по протоколи № ЕС-Г-14/ 15.02.2011 г. т. 28; № ЕС-Г-4/24.01.2012 г., т. 28; № ЕС-Г-51/08.07.2014 г., т. 23; № ЕС-Г-64/09.09.2014 г., т. 16; № ЕС-Г-84/11.11.2014 г., т. 4. Всички възражения по плана свързани с имоти, в които са разположени сгради НКЦ са разглеждани от ОЕСУТ при съобразяване с писмо изх. № 6324/11.11.2010 г. ( Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. на МК – НИНКН). С Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС е одобрен Проект за ПУП - ИПРЗ за м. „Зони Г-Центъра" (част). В т. 2.1 и т. 3.1 от решението е посочено, че одобряването е „без части от квартали, за които е необходимо представяне на договор по чл. 15 или чл. 17 ЗУТ.“ Кварталите и урегулираните поземлени имоти изключени от обхвата на решението са подробно изброени, в т. ч. и процесният имот - УПИ ХУ-219, 220 от кв. 432, който в графичната част на плана е отразен като образуван от два ПИ с идентификатори 68134.105.219 и 68134.105.220. По отношение на УПИ XV-219, 220 с цялостния проект се предвижда застрояване на жилищна сграда с преход в етажността 2М+3, 2М+5, 2М+1 и 2А, като новопредвидената сграда е със свързано застрояване със съществуващите сгради в УПИ VIII-217 и УПИ XIII-224 в пететажните й части, означени с „2М+3". Предвидени са подземни гаражи в изпълнение изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. С Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС е одобрен Проект ИПРЗ на УПИ XV-219, 220 от кв. 432, м. „Зони Г-центъра“ (част), район С., представляващ неразделна част от изменението на плана за регулация и застрояване на м. „Зони Г-Центъра“ (част), в граници: [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], ул. „К. А. 1-ви“, [улица], [улица], одобрен с Решение № 821 по Протокол № 73, т. 21, от 18.12.2014 г. на СОС В констативната част на решението на СОС е посочено, че: „Административното производство по одобряване на И. и ИПЗ в частта на кв. 432, УПИ XV-219, 220, е проведено като част от производството по одобряване на цялостния ПУП на м. „Зона Г- Центъра"(част), одобрен с Решение № 821 от Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС. УПИ XV- 219, 220 от кв. 432 попада в териториалния обхват на допускането за изработване на проекта, за него са проведени процедурите по съобщаване на заинтересованите лица и е проведено обществено обсъждане, направени са изискуемите по закон съгласувания и проектът е приет от ОЕСУТ." Искането за одобряване на ПУП-ИПРЗ за УПИ XV-219, 220 от кв. 432, с цел продължаване на процедурата по одобряване на плана, е представено от „Контакт Пропъртис“ ЕАД, в качеството му собственик на двата имота с идентификатори 68134.105.219 и 68134.105.220, с представени доказателства за това. По тази причина е отпадала необходимостта от представяне на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Този факт е бил последният елемент от фактическия състав за одобряването на ИПРЗ на УПИ XV-219, 220, кв. 432 по проекта на м. „Зони Г-Центъра“ (част). Одобреният с Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС ПУП- ИПРЗ изцяло възпроизвежда проектното предвиждане по одобрения с Решение N9 821 от 18.12.2014 г. на СОС план. При изслушването в о.с.з., ВЛ Я. е категорично, че ПУП от 2014 г. и ИПУП 2017 година технически са еднакви. Това на практика е един и същи ПУП. В разпоредителната част на Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС се съдържа императивното изискване: „въз основа на одобрения план за застрояване не може да се одобрява работен устройствен план и да се издава виза за проектиране, да се одобрява /съгласува/ инвестиционен проект или да се издава разрешение за строеж с допускане на намалени разстояния към съседните имоти и/или сгради, включително през улица.“ Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС, с който е одобрено ИПРЗ по отношение на процесния УПИ XV-219, 220 от кв. 432 е влязло в сила на 25.02.2020 година, когато е постановено окончателното Решение №2905/25.02.2020 година на ВАС по адм. дело № 8162/2019 г., ІІ о., приложено и прието по делото. Тук е мястото АССГ да посочи, че дори и изискването на чл.125, ал.6, вр. чл.136, ал.1 ЗУТ да не е било спазено, това обстоятелство е без значение в настоящото производство. Съгласно чл.125, ал.6 ЗУТ, приложим на основание препращащата норма на чл.136, ал.1 ЗУТ и при ИПРЗ, „кметът на общината или компетентният орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6 в 7-дневен срок от постъпването на искането за даване на разрешение за изработване на устройствен план внася заданието по ал. 1 за защитени територии за опазване на културното наследство в Министерството на културата за съгласуване по реда на Закона за културното наследство“. Следователно неспазването на това изискване е основание да се атакува одобрения ПУП, като незаконосъобразен, съотв. евентуалното наличие на този порок може да се релевира единствено в съдебното производство по оспорване на ПУП. В случая, както съдът вече посочи, ПУП-ИПРЗ от 2017 година е влязъл в сила по отношение на процесния УПИ XV-219, 220 от кв. 432. С оглед обаче на задължителния характер на дадените от ВАС с отменителното решение указания, АССГ събра доказателства за установяване съгласуването на ПУП с МК. Заключенията на ВЛ по СТЕ са категорични, че ПУП от 2014 г. и ПУП от 2017 година са технически един и същи ПУП, който е бил разработен за цялата територия и съгласуван с МК през 2006 и през 2010 година (като второто съгласуване според ВЛ Я. дори не е било необходимо, но е било проведено) Съгласно обяснителната записка към проекта за процесния работен устройствен план, проектът е разработен на основание чл. 113, ал.6 от ЗУТ, който изисква задължително изработване на план от този вид при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота или за територии за опазване на културното наследство. Съгласно твърденията на процесуалния представител на заместник-министъра на културата, със Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. е съгласуван план за регулация и застрояване за м. „ГГЦ - „Зона Г-б“ - I и II част, [населено място], с подробно изброени квартали в обхвата на съгласуването. Като приложение към становището е представена извадка от съгласувания от министерството план. Съгласно т. 1 от становището, „ в кв. 432 фигурират два урегулирани поземлени имота - УПИ XV-5 и УПИ XVI-6. Устройствена зона Ц2 - Зона на стария градски център със следните устройствени показатели: Плътност на застрояване - 60-80%; К. - 3, 5 - 5, 0; Минимална озеленена площ - 20-30%, с предвидено застрояване М+4+А, което отговаря на 6 етажа.“ Съгласно т. 2 от становището „С Решение N9 821 по Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС е одобрен ПУП-И. (Изменение на плана за регулация) на м. „Зони Г-Центъра“ (част), и с Решение № 156 по Протокол № 30/06.04.2017 г. на СОС е одобрен ИПРЗ (Изменение на плана за регулация и застрояване) за УПИ XV-219, 220, кв. 432, с които планове УПИ XV-5 и УПИХУ1-6 са обединени в един УПИ XV-219, 220. Площта предвидена за застрояване в имотите е променена спрямо тази от съгласувания проект за План за регулация и застрояване (ПРЗ) нам. „ГГЦ - „Зона Г-6“ - I и II част, [населено място]. Постигнати са следните устройствени показатели: Плътност на застрояване - 80%; К. - 5, 0; Минимална озеленена площ - 20%, като височината е завишена на застрояване 2М+5, което отговаря на 7 етажа. Предвидена е височина на кота корниз 20, 23 м., което не отговаря на съгласувания със Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. на Министерство на културата проект за План за регулация и застрояване (ПРЗ) на м. „ГГЦ- „Зона Г-6" - I и II част, [населено място]. Тези проекти за изменения на ПУП (одобрени 2014 г. и 2017 г. от СОС) не са постъпвали за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН в НИНКН/МК. Освен това е посочено че „… от друга страна не може да се твърди, че не е налице нарушаване на силуета на улицата, т. к. видно от представените по делото доказателства височината е завишена на застрояване 2М+5, което отговаря на 7 етажа.“ Във връзка с горното ВЛ излага, че за кадастрална основа на проекта съгласуван от МК, е използван актуалния към времето на неговото изработване кадастрален план. В кв. 432, имоти с пл. № 5 и 6 са били собственост на различни лица и за тях са отредени два урегулирани поземлени имота - УПИ XV-5 и УПИ XVI-6. В УПИ XV-5 е предвидено ново застрояване на 6 етажа (М+4+А), на калкан със съществуващото застрояване в УПИ XIV-4 от запад и с новопредвидено застрояване в УПИ XVI- 6 от изток. В УПИ XVI-6 е предвидено запазване на съществувалата към времето на изработване на тази версия на плана 3-етажна сграда, изградена на калкан със сградата в УПИ VI-7. Предвидено е пристрояване до бъдещия калкан на сградата в УПИ XV-5 и общо надстрояване до височина 6 етажа (М+4+А). Като характер, застрояването е високо по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ - с височина над 15 м., а по начин на застрояване е свързано - по смисъла на чл. 21, ал. 1 във вр. с т. 22 от § 5 ДР ЗУТ. С проекта съгласуван от МК за имотите са определени устройствени параметри с референтни стойности: Плътност на застрояване - 60-80%; К. - 3, 5 - 5, 0; Минимална озеленена площ - 20-30%, съответстващи на допустимите за зона „Ц2" - Зона на стария градски център съгласно ОУП на СО. Със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за района. За имоти с пл. № 5 и пл. № 6 са определени идентификатори 68134.105.220 и 68134.105.219. С решение на ОЕСУТ по протокол № ЕС-Г-112/14.12.2010 г., т. 51 е поставено изискване проектът да се преработи върху актуална кадастрална основа. Видно от констативната част на Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС, специализирана карта за устройствено планиране на част от район „С." в обхвата на плана е изработена от „ГИС-С.“ и е предадена с писмо вх. № О.-58-00-173- (2)/01.07.2013 г. Върху актуализирана кадастрална основа е преработен цялостният план. Към времето на предаването на тази карта, триетажната сграда в стар имот пл. № 6 /ПИ 68134.105.220 е била премахната. В така изработения план, ПИ 68134.105.219 и 68134.105.220 са урегулирани в нов УПИ XV-219, 220, обединяващ двата поземлени имота, без да се променят общите им граници към [улица]и съседните им имоти. В новия УПИ XV-219, 220 е предвидено изцяло ново застрояване, което СТЕ сочи за съответстващо на чл.108, ал.5 ЗУТ, тъй като ПИ 68134.105.220 по графични измервания от плана е с лице около 10, което прави застрояването в него икономически неефективно при спазване на изискуемите разстояния до страничните граници на УПИ; предвидената за надстрояване 3-етажна сграда е премахната. Освен тава обединяването на двата имота в нов цял УПИ не е атакувано от собствениците им в процедурите по съобщаване на плана. Към момента на одобряване на цялостния план с цитираното по-горе решение на СОС, от тях не е представен предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, което е било единствената пречка за одобряване на изменението на плана за регулация и застрояване за конкретния УПИ XV-219, 220, изрично отбелязано в Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС. С преработения план за застрояване не се предвижда промяна в характера - „високо" и начина на застрояване - „свързано", за новия УПИ XV-219, 220 в сравнение с първоначалните предвиждания на плана за УПИ XV-5 и УПИ XVI-6. Определянето на височина на застрояването „2М+5" (7 етажа), ВЛ сочи за логична, тъй като видно от представената извадка от плана от 2014 г., голяма част от сградите по северния фронт на [улица]са предвидени за надстрояване с един етаж („+Т"). Определена е по-голяма дълбочина на застрояването в сравнение с първоначалния план, като очертанията на сграда на ниво терен са съобразени с изискванията на чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 5 ЗУТ и са предвидени отстъпи за увеличената дълбочина над 16 м. С плана за застрояване и с РУП е предвидена плътност на застрояването 80 %. Тази стойност не превишава допустимото за устройствената зона „Ц2“. Същото се отнася и до определения К. - 5, 0. Така определените параметри като цяло се отнасят до всички УПИ в кв. 432 (без УПИ Х-221). ВЛ отбелязва още, че в ИПРЗ одобрен с Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС и в частност по отношение на кв. 432, височините на сградите са определени с брой етажи, без фиксиране на абсолютни (надморска височина) и относителни (височина от терен до корниз) коти, предвид факта, че преобладаващия брой сгради са изградени в различни (исторически) периоди и при действието на различни устройствени правила. Що се отнася до визираната в становището „височина на кота корниз 20, 23 м.“, ВЛ сочи, че чертежите към РУП не са били разчетени от ответника в тяхната цялост. Фиксираната в РУП височина (кота корниз) от 20, 23 м. е виртуална, с цел определяне на габаритите, в които може да се вмести сградата по правилата на чл. 24, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 3 ЗУТ. По фасадния фронт на сградата към [улица], в хоризонталната съставка (план) на РУП е указана височина „М+Оф+4“ (6 етажа), което не противоречи на плана съгласуван със Становище изх. № 33-НН-0892/10.11.2010 г. на МК. Физическата височина от терена до корниза на сградата по линията на застрояване към [улица], предложена с работния устройствен план, съгласно размерите отразени в чертежите СТЕ определя равна на 18, 43 м. С оглед осъщественото последователно запознаване с плана в цялостния му обхват и с протоколите на ОЕСУТ за неговото приемане, ВЛ арх. Я. е категорично, че всички изисквания към плана поставени в Становище изх. №33-НН-0892/10.11.2010 г., представено с писмо изх. № 6324/11.11.2010 г. на МК - НИНКН, изброени в т. 3 от раздел 2.4.1 на констативно-съобразителната част към заключението са изпълнени. Проектът за ИПРЗ, одобрен с Решение № 821 по Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС на м. „Зони Г-Центъра“ (част) не представлява план различен от съгласувания със Становище изх. № 33-НН-0892/10.11.2010 г. план за м. „ГГЦ - „Зона Г-6“ -1 и II част, [населено място]. Проектът за ИПРЗ, одобрен с Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС на м. „Зони Г-Центъра“ (част), на УПИ XV-219, 220 от кв. 432, м. „Зони Г-центъра“ (част), район С., е завършващ етап на плана от 2014 г. за конкретния УПИ XV-219, 220 и не представлява план различен от съгласувания със Становище изх. №33-НН-0892/10.11.2010 г. план за м. „ГГЦ - „Зона Г-6" -1 и II част, [населено място]. Въз основа на това и в изпълнение указанията на ВАС, по първия спорен въпрос, съдът обуславя извод, че действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП, е съгласуван по реда на ЗКН. По отношение на втория спорен въпрос- дали реализирането на проекта за РУП на жалбоподателя ще доведе до промяна на околното застрояване и уличен силует, съдът сочи, че съгласно заключенията на ВЛ, към настоящия момент, поради факта, че в УПИ XV-219, 220 липсва застрояване, уличният силует по южния фронт на [улица]е категорично нарушен. Височините на сградите разположени по фронта на [улица]в кв. 432 и кв. 431 не се подчиняват на установена обща кота корниз и уличните силуети са с променлив характер - 5- 7 етажа, а в съседния от запад кв. 432а е изпълнено и застрояване с височина 9 до 12 етажа. Освен това голяма част от сградите по северния фронт на [улица]по действащия ПУП - ИПРЗ са предвидени за надстрояване с един етаж („+Т") Съгласно процесния РУП съществуващите калкани на сградите в УПИ VIІІ-217 от изток и в УПИ XIV-224 от запад се предвижда да бъдат покрити изцяло - в хоризонтално и вертикално отношение с направен преход във височината на сградата съгласно чл. 82, ал. 10 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Височината на новопредвидената сграда по фасадния фронт на [улица], коментирано в раздели 2.4.3 и 2.6 на констативно-съобразителната част към заключението, е в съответствие с общите предвиждания на действащия план. С реализиране на предвиденото в УПИ XV-210, 220 от кв. 432 застрояване, уличният силует ще бъде завършен (а не нарушен, бел. на съдията), като сградата ще бъде в допустимите параметри съгласно устройствената зона и без нарушаване на изискванията заложени в Становище изх. № 33-НН- 0892/10.11.2010 г. на Министерство на културата. В заключение съдът приема за опровергани фактическите изводи на ответника, че конкретизираната в РУП височина е 20.23 м и че същата не е съобразена с околното застрояване и уличния силует. По делото се установи, че височината е 18.43 м., а с изграждането на проектираната сграда уличният силует ще бъде завършен, а не нарушен. При тези фактически установявания в изпълнение указанията на ВАС, дадени Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година, АССГ обуславя от правна страна изводи, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, изразяващи се в неправилно установени по случая факти, което е довело и до противоречие с приложимите материалноправни норми- отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК: Съгласно чл. 80, ал. 4 от ЗКН, не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. По делото е безспорно установено, че обектът, предмет на РУП, не е регистриран като обект със статут на единична културна ценност по смисъла на ЗКН, но попада в територия с културно-историческо наследство със статут на групова културна ценност, без изведени режими на опазване, поради което е необходима съгласувателната процедура на РУП по чл.113, ал.6 ЗУТ. Бяха опровергани обаче изводите на ответника, че действащият ПУП не е съгласуван по реда на ЗКН, както и че височина на бъдещата страда по РУП не е съобразена с околното застрояване и уличния силует. В РУП са конкретизирани височините и отстоянията на застрояването в процесното УПИ XV-219, 220, от кв. 432, спрямо съседните имоти, включително през улица. Предвидено е покриване на съществуващите калкани от изток с УПИ VIII-217 и от запад с УПИ XIV-225, а през улица е определена височината на сградата съгласно чл. 32, ал. 1, при спазване на чл. 32, ал. 3 от ЗУТ. При калканите е спазена разпоредбата на чл. 82, ал. 10 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., а именно, че преходът във височините е на разстояние най-малко 3 м. от регулационната линия. Предвидените отстояния до вътрешните и външните регулационни линии са съобразени с характера на застрояването, съгласно чл. 23 от ЗУТ а отделните зони с различни височини на застрояването в процесното УПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно ал. 6 при измененията на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти. Безспорно процесният план касае именно такава територия и попада в обхвата на чл. 113, ал. 6 от ЗУТ, т.е. следва да бъде изработен в обхват процесният имот и непосредствено съседните му. В заключение съдът приема, че предвиденото с процесния РУП строителство е съобразено с действащия ПУП по отношение на параметрите на застрояване. В ЗКН не се установяват правила, които да касаят имота, квартала и цялата територия. Предвидената да се построи сграда не нарушава силуета на улицата. Съгласно чл.226, ал.1 АПК, първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. В случая, както съдът вече посочи, по делото е възстановено положението, такова каквото е след постановяване на отменителното решение на ВАС- Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година. В съответствие с указанията, дадени с това решение, при новото разглеждане на делото от АССГ е дължим отговор единствено на посочените от ВАС два спорни въпроса. Останалите фактически и правни изводи, направени в Решение №774/11.02.2022 година, постановено по адм. дело №9067/2021 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 48 състав запазват силата си и не е нужно да бъдат повтаряни. По делото не са събрани и нови писмени доказателства по смисъла на чл.226, ал.2 АПК, които да ги опровергават. Въпреки това и само за пълнота на мотивите, съдът сочи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган-заместник министъра на културата. Компетентността на органа е по делегация, възможността за която е законова установена-чл.84, ал.2, вр. ал.8 ЗКН, а правомощието е предоставено на заместник-министъра от титуляра- министъра на културата с т.ІІ от негова Заповед №РД09-476/03.06.2021 година, приета по делото, като писмено доказателство (последващите заповеди за нейното изменение- РД09-672/08.07.2021 г. и №РД09-835/02.09.21 г., приложени по делото, не засягат предоставената делегация ). Спазена е и установената в чл.84, вр. чл.80, ал.3 от ЗКН процедура. По изложените съображения оспореният отказ като издаден при осъществяване на отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК следва да се отмени, а делото като преписка да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите към съдебното решение по приложението на закона. При този изход на спора правото на разноски е възникнало за жалбоподателя (чл.143, ал.1 АПК) за всички съдебни инстанции дотук (чл.226, ал.3 АПК). Доказаните разноски са общо в размер на 12 500 лева от които заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 10 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение (3600 лв по адм. дело №6780/22 г на АССГ-л.12; 1800 лв по адм. д. №1634/23 г. на ВАС-л.36; 2000 лв по адм. дело №9067/21 г. на АССГ-л.109; 1500 лв. по адм. д. №3858/22 г. на ВАС-л.42; 2000 лв по настоящото дело-л.18), 1600 лева заплатено общо възнаграждение за ВЛ. Правото на разноски е своевременно упражнено, като е поискано присъждането им- чл.81 ГПК, вр. чл.144 АПК, но в размер много по-нисък от доказания-2085 лева общо, от които 50 лева заплатена държавна такса, 2000 лева заплатено възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат и 800 лева заплатено възнаграждение за ВЛ. Съдът е обвързан от искането и не може да присъди разноски в по-голям размер. С оглед на изложеното, при съобразяване на чл.226, ал.3 АПК и проведените производства пред 5 съдебни инстанции (3 пред АССГ и 2 пред ВАС), както и на минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗУТ-1250 лева, възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.143, ал.1, вр.чл.226, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ отказ на заместник-министъра на културата за съгласуване на Работен устройствен план за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идентификатор 68134.105.272., обективиран в писмено становище изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г. ИЗПРАЩА делото като преписка на заместник-министъра на културата за произнасяне по заявление вх. № 7000-2507/25.05.2021 г., депозирано в НИНКН и образувана преписка в МК № СТ-84-246/25.05.2021 г., за съгласуване на РУП за ПИ 68134.105.272, УПИ ХV-219, 220, кв. 432, м. „Зона Г-Центъра“, район „С.“, [улица], [населено място], съобразно дадените в мотивите към решение указания по прилагането на закона. ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на „Билд системс София“ ООД, с ЕИК[ЕИК] сумата от 2850.00 (две хиляди осемстотин и петдесет лева, разноски по делото. Решението може да бъде оспорено с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него. СЪДИЯ: Р Е Ш И:
Grounds
Производството е по реда на чл.226 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.84 от Закона за културното наследство (ЗКН). Първоинстанционното съдебно производство пред АССГ е образувано на 16.09.2021 година по жалбата от „Билд системс София“ ООД, представлявано от Л. Г. срещу Отказ на заместник-министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идент. 68134.105-272. С Решение №774/11.02.2022 година, постановено по адм. дело №9067/2021 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 48 състав е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. С Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е отменил първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С Решение №7854/20.12.2022 година по адм.дело №6780/2022 година, постановено при новото разглеждане на делото от Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 59 състав е постановил същия резултат, като при първоначалното разглеждане на делото. С Решение №12170/07.12.2023 година, постановено по адм. дело №1634/2023 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е обезсилил второто първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При второто ново разглеждане на делото от Административен съд София-град, пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за уважаването й, както и за присъждането на разноските за съдебното производство пред всички съдебни инстанции дотук, за които представя списък по чл.80 ГПК, вр.чл.144 АПК. Процесуалният представител на ответника- заместник министъра на културата- М. И., директор на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в МК оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на разноските, за които представя списък. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и изпълни на задължителните указания на Върховния административен съд (чл.224 АПК), намира следното от фактическа и правна страна: Административното производство по издаването на оспорения индивидуален административен акт е образувано по Заявление с вх. № 7000-2507/16.02.2021 г., подадено от „Билд системс София“ ООД за съгласуване на РУП за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идентификатор 68134.105.272. Към заявлението са приложени относимите документи, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност, обяснителна записка, както и проект за РУП. „Билд системс София“ ООД се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 110, том XIX, дело № 5970/2018 г., като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.272, с предходни идентификатори 68134.105.220 и 68134.105.219. Директорът на НИНКН е изразил писмено становище по чл. 84, ал.2 ЗКН, с което съгласува предложения проект на РУП. В становището са посочени следните идентификационни данни за обекта: В ПИ 68134.105.272, ХV-219, 220, кв. 432, м. „Зона Г-Центъра“, район „С.“, [улица], [населено място] не са регистрирани обекти със статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН. По отношение на територията, в която попада обекта е посочено, че същият попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) - „Жилищна зона „Център“ /Ж-2/, III част в [населено място], декларирана с Писмо № 4469 от 22.08.1986 г. на НИПК, като групов паметник на културата. За HKU{ не са изведени режими на опазване. В становището на директора на НИНКН е обоснован извод, че проектното решение не променя характеристиката на груповата недвижима културна ценност и е допустимо по отношение на опазването й. Въз основа на тези данни, заместник-министърът на културата е издал писмено становище, с изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г., с което отказва съгласуване на РУП за УПИ ХV-219, 220, кв. 432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, СО, район „С.“, ПИ с идентификатор 68134.105.272. Като правно основание за постановяването на отказа, са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 1, ал. 2 и ал. 13, във връзка с чл. 80 от ЗКН. От фактическа страна отказът е мотивиран със съображения, че на основание чл. 113 от ЗУТ е представен РУП към действащ ПУП-И. на местността „Зона Г-център“, одобрен с Решение № 821 по Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС и действащ ИПРЗ за УПИ ХV-219, 220, кв. 432, одобрен с Решение № 156 по Протокол № 30 от 06.04.201 г., които не са одобрени по реда на ЗКН. Проектът за РУП е изработен с цел конкретизиране на предвиденото в плана за застрояване като предвижда височина до М+Оф+5 етажа и кота корниз към [улица]от 20, 23 м. Прието е, че тази височина не е съобразена с околното застрояване и уличния силует, който е оформен от пететажни сгради с кота корниз 16.50 м. Посочено е, че проектът не е съобразен с чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно устройствените планове в съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел: т. 8 да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство. В административната преписка е приложена и по делото е приета Заповед № РД09-476/03.06.2021 г., с която министърът на културата е оправомощил заместник-министъра на културата да издава писмени становища по чл. 84, ал. 1 от ЗКН в съгласувателната процедура по раздел V „Териториалноустройствена защита“ от ЗКН и по чл. 74, ал. 1 от ЗКН. От НИНКН е издадено Удостоверение № 7000-2777/19.08.2021 г., в уверение на това, че в границите на ПИ 68134.105.272, кв. 432, [улица], СО, р-н С., няма обекти със статут на единични недвижими културни ценности. С Решение №774/11.02.2022 година, постановено по адм. дело №9067/2021 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 48 състав е отменил по жалба от „Билд системс София“ ООД, представлявано от Л. Г., Отказ на министъра на културата, обективиран в писмено становище изх. № СТ-84-246/11.08.2021 г., за съгласуване на Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХV-219, 220, кв.432, м. „ИПРЗ Зона Г-Центъра“, район „С.“, ПИ с идент. 68134.105-272., и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. С Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е отменил първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Дадените задължителни указания (чл.224 АПК) са по приложението на процесуалния закон, а именно за събиране на доказателства дали действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП, е съгласуван по реда на ЗКН и действително ли реализирането на проекта ще доведе до промяна на уличния силует, предвид височината на проектната сграда. В съответствие с новосъбраните доказателства, от съда да се изложат мотиви дали представеният за съгласуване проект отговаря на изискванията на чл.80, ал.4 ЗКН. С Решение №7854/20.12.2022 година по адм.дело №6780/2022 година, постановено при новото разглеждане на делото от Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 59 състав е постановил същия резултат, като при първоначалното разглеждане на делото. С Решение №12170/07.12.2023 година, постановено по адм. дело №1634/2023 година по описа на Върховния административен съд, ВАС-ІІІ о. е обезсилил второто първоинстанционното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Дадените задължителни указания (чл.224 АПК) са по приложението на процесуалния закон, а именно за конституиране на правилния ответник- заместник министъра на културата, който е издал оспорвания адм. акт по делегация от министъра на културата. При тези данни и като съобрази, че в съотв. с протоколите и приложените призовки в кориците на адм. дело №9067/2021 година на АССГ (първото дело пред АССГ, бел. на съдията), същото се е развило с участието на надлежния ответник-заместник министъра на културата, АССГ-ІІ о., 23-ти състав с определението от з.з. на 18.12.23 година за насрочване на делото в съдебно заседание по арг. от чл. 226, ал.1 АПК прие, че извършените по това дело процесуални действия по събиране на доказателства запазват действието си. Това обаче е неприложимо за делото, по което е постановено второто първоинстаницонно решение. Последното е обезсилено, поради неправилно конституиране на министъра на културата като ответник. Следователно делото е върнато в неговия начален етап или казано по друг начин- възстановено е положението такова, каквото е след постановяване на отменителното решение на ВАС- Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година по описа на Върховния административен съд. В изпълнение на дадените със същото указания, настоящият съдебен състав разпредели доказателствената тежест между страните за изясняване на спорните два въпроса-дали действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП, е съгласуван по реда на ЗКН и действително ли реализирането на проекта ще доведе до промяна на уличния силует, предвид височината на проектната сграда, като служебно на основание чл.171, ал.2 АПК допусна извършването на СТЕ. Приетото по делото заключение, изготвено от вещото лице (ВЛ) арх. А. беше оспорено от ответника, поради което беше допуснато извършването на повторна СТЕ от арх. И. Я.. Двете заключения-по първоначалната и повторната СТЕ кореспондират помежду си (между другото те кореспондират и със заключението при второто първоинстанционно разглеждане на делото). АССГ-ІІ о., 23-ти състав кредитира заключенията на ВЛ арх. А. и арх. Я., като компетентни, обосновани и безпристрастни, и приема за установено по делото, че изработването на ПУП-ИПРЗ на м. „Зони Г –Центъра“ (част) е започнало с неговото допускане със Заповед № РД-09-50-523/01.04.2010 г. на главния архитект на СО и е приключило с Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС, с изключение на частите от квартали, за които е необходимо представянето на договори по чл. 15 или чл. 17 ЗУТ. Процедурата по одобряване на проекта за ИПРЗ на УПИ XV-219, 220 от кв. 432, м. „Зони Г-центъра" (част), район С., одобрен с Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС на м. „Зони Г-Центъра" (част), който е действащ за процесния имот, е проведена като част от производството по одобряване на цялостния ПУП на м. „Зона Г-Центъра"(част), одобрен с Решение № 821 от Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС. Този извод е аргументиран от ВЛ с това, че изработеният проект, допуснат със Заповед № РД-09-50-523/01.04.2010 г., в различните етапи на неговото развитие, от допускането на изработването му със Заповед № РД-09-50-523/01.04.2010 г. на главния архитект на СО - до одобряването му с Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС, е разглеждан от ОЕСУТ с протоколи № ЕС-Г-44/11.05.2010г., т.22; № ЕС-Г-112/14.12.2010г.; т.52, № ЕС-Г-14/ 15.02.2011 г. т.28; № ЕС-Г-4/24.01.2012 г., т.28; № ЕС-Г-51/08.07.2014 г., т.23; № ЕС-Г-64/09.09.2014 г., т.16; № ЕС-Г-84/11.11.2014 г., т. 4. Проектът е съгласуван от Министерството на културата с Писмо изх. № 6324/11.11.2010 г., с приложено Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. Със Заповед № РД-09-50-524/01.04.2010 г. на гл.архитект на СО е било допуснато изработването на ИПРЗ на част от район „Т." за следните местности: м. „Зони Г- Центъра" в обхват [улица], [улица], [улица], бул. „Ф. Н., [улица], бул."В., [улица]и [улица], без кварталите и частите от квартали с неприключили съдебни процедури; м. „Буката" в обхват: [улица], [улица], бул. „П. С. и [улица], без кварталите и частите- от квартали с неприключили съдебни процедури. До издаването на Заповеди № РД-09-50-523/01.04.2010 г. и № РД-09-50- 524/01.04.2010 г., за територията в техния обхват е разработен цялостен план, който видно от съдържанието на Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. „ е разгледан и съгласуван с решение на ЕС при НИПК/НИНКН, съдържащо се в протокол № 24/14.12.2006 г., като са посочени изисквания за неговото допълване“. Това становище, ВЛ Я. сочи, че е взето предвид при разглеждането от ОЕСУТ на проектите за ИПРЗ допуснати за изработване с цитираните по-горе заповеди от 2010 г. на гл. архитект на СО. Видно от Протокол № ЕС-Г- 44/11.05.2010г., т.22, ОЕСУТ приема, че преработените проекти за ИПРЗ за м. „Зона Г- Центъра- част“ и м. „Буката- част“ - район „Т.“ и м. „ЦГЧ- части“ - район „С.“, изработването на които е допуснато със Заповеди № РД-09-50-524/01.04.2010 г. и № 09-50-523/01.04.2010 г., не се различават от съгласуваните проекти с НИПК. ОЕСУТ, поради което не е необходимо ново съгласуване. Независимо от посоченото решение на ОЕСУТ, проектите за двете местности са представени за съгласуване от МК - НИНКН, за което е издадено Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. представено с писмо изх. № 6324/11.11.2010 г. на МК – НИНКН. В съгласувателното становище на МК са направени забележки и поставени изисквания, които обаче не се към кв. 432 и разположените в него урегулирани поземлени имоти. Съдържат се конкретни изисквания по отношение на УПИ XV- 15, 16, 22 от кв. 429, по отношение на предвидените за надстрояване сгради - недвижими културни ценности (НКЦ), но в кв. 432 няма такива. По отношение на процедурите при изкопни работи в кварталите северно от [улица], като кв. 432 не попада в тази територия, и за цялостни проучвания за силуетно оформяне на [улица]и основните улични направления и площадни пространства. ВЛ е категорично, че [улица]и частта от кв. 432, в която попада процесният УПИ XV - 219, 220 са извън тази категория. След съгласуването от МК-НИНКН и извършеното първо обявяване на проекта за плана, той е разгледан от ОЕСУТ с Протокол № ЕС-Г-112/14.12.2010 г., т. 51. Разгледани са всички постъпили при съобщаването на плана възражения с взети становища и решения по тях. ОЕСУТ е предложил ПУП да се преработи върху актуалната кадастрална основа на основание § 6, ал. 7 от ПР на ЗУТ, във връзка с одобрената със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. кадастрална карта в обхвата на плана, влязла в сила на 24.08.2010 г.; от заповедта да се изключи УПИ XV, кв. 429, предвид становището на МК-НИНКН; да се възложи изработването на схеми на инженерната инфраструктура по чл. 108 ЗУТ, съгласувани с експлоатиращите предприятия. След отразяване на корекциите и служебните предложения, проекта да се изпрати в СОС за одобряване. В изпълнение на горепосочените решения на ОЕСУТ, проектът е преработен върху актуализирана кадастрална основа- специализирана кадастрална карта за устройствено планиране, изработени са схеми на инженерната инфраструктура съгласувани с експлоатиращите дружества, изготвена е справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване по чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО, получено е Решение на директора на РИОСВ - С., че не е необходимо да се извършва екологична оценка за обхвата на плана. Преди одобряването му и във връзка с промените изброени в предходния абзац, проектът е разглеждан допълнително от ОЕСУТ по протоколи № ЕС-Г-14/ 15.02.2011 г. т. 28; № ЕС-Г-4/24.01.2012 г., т. 28; № ЕС-Г-51/08.07.2014 г., т. 23; № ЕС-Г-64/09.09.2014 г., т. 16; № ЕС-Г-84/11.11.2014 г., т. 4. Всички възражения по плана свързани с имоти, в които са разположени сгради НКЦ са разглеждани от ОЕСУТ при съобразяване с писмо изх. № 6324/11.11.2010 г. ( Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. на МК – НИНКН). С Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС е одобрен Проект за ПУП - ИПРЗ за м. „Зони Г-Центъра" (част). В т. 2.1 и т. 3.1 от решението е посочено, че одобряването е „без части от квартали, за които е необходимо представяне на договор по чл. 15 или чл. 17 ЗУТ.“ Кварталите и урегулираните поземлени имоти изключени от обхвата на решението са подробно изброени, в т. ч. и процесният имот - УПИ ХУ-219, 220 от кв. 432, който в графичната част на плана е отразен като образуван от два ПИ с идентификатори 68134.105.219 и 68134.105.220. По отношение на УПИ XV-219, 220 с цялостния проект се предвижда застрояване на жилищна сграда с преход в етажността 2М+3, 2М+5, 2М+1 и 2А, като новопредвидената сграда е със свързано застрояване със съществуващите сгради в УПИ VIII-217 и УПИ XIII-224 в пететажните й части, означени с „2М+3". Предвидени са подземни гаражи в изпълнение изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. С Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС е одобрен Проект ИПРЗ на УПИ XV-219, 220 от кв. 432, м. „Зони Г-центъра“ (част), район С., представляващ неразделна част от изменението на плана за регулация и застрояване на м. „Зони Г-Центъра“ (част), в граници: [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], ул. „К. А. 1-ви“, [улица], [улица], одобрен с Решение № 821 по Протокол № 73, т. 21, от 18.12.2014 г. на СОС В констативната част на решението на СОС е посочено, че: „Административното производство по одобряване на И. и ИПЗ в частта на кв. 432, УПИ XV-219, 220, е проведено като част от производството по одобряване на цялостния ПУП на м. „Зона Г- Центъра"(част), одобрен с Решение № 821 от Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС. УПИ XV- 219, 220 от кв. 432 попада в териториалния обхват на допускането за изработване на проекта, за него са проведени процедурите по съобщаване на заинтересованите лица и е проведено обществено обсъждане, направени са изискуемите по закон съгласувания и проектът е приет от ОЕСУТ." Искането за одобряване на ПУП-ИПРЗ за УПИ XV-219, 220 от кв. 432, с цел продължаване на процедурата по одобряване на плана, е представено от „Контакт Пропъртис“ ЕАД, в качеството му собственик на двата имота с идентификатори 68134.105.219 и 68134.105.220, с представени доказателства за това. По тази причина е отпадала необходимостта от представяне на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Този факт е бил последният елемент от фактическия състав за одобряването на ИПРЗ на УПИ XV-219, 220, кв. 432 по проекта на м. „Зони Г-Центъра“ (част). Одобреният с Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС ПУП- ИПРЗ изцяло възпроизвежда проектното предвиждане по одобрения с Решение N9 821 от 18.12.2014 г. на СОС план. При изслушването в о.с.з., ВЛ Я. е категорично, че ПУП от 2014 г. и ИПУП 2017 година технически са еднакви. Това на практика е един и същи ПУП. В разпоредителната част на Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС се съдържа императивното изискване: „въз основа на одобрения план за застрояване не може да се одобрява работен устройствен план и да се издава виза за проектиране, да се одобрява /съгласува/ инвестиционен проект или да се издава разрешение за строеж с допускане на намалени разстояния към съседните имоти и/или сгради, включително през улица.“ Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС, с който е одобрено ИПРЗ по отношение на процесния УПИ XV-219, 220 от кв. 432 е влязло в сила на 25.02.2020 година, когато е постановено окончателното Решение №2905/25.02.2020 година на ВАС по адм. дело № 8162/2019 г., ІІ о., приложено и прието по делото. Тук е мястото АССГ да посочи, че дори и изискването на чл.125, ал.6, вр. чл.136, ал.1 ЗУТ да не е било спазено, това обстоятелство е без значение в настоящото производство. Съгласно чл.125, ал.6 ЗУТ, приложим на основание препращащата норма на чл.136, ал.1 ЗУТ и при ИПРЗ, „кметът на общината или компетентният орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6 в 7-дневен срок от постъпването на искането за даване на разрешение за изработване на устройствен план внася заданието по ал. 1 за защитени територии за опазване на културното наследство в Министерството на културата за съгласуване по реда на Закона за културното наследство“. Следователно неспазването на това изискване е основание да се атакува одобрения ПУП, като незаконосъобразен, съотв. евентуалното наличие на този порок може да се релевира единствено в съдебното производство по оспорване на ПУП. В случая, както съдът вече посочи, ПУП-ИПРЗ от 2017 година е влязъл в сила по отношение на процесния УПИ XV-219, 220 от кв. 432. С оглед обаче на задължителния характер на дадените от ВАС с отменителното решение указания, АССГ събра доказателства за установяване съгласуването на ПУП с МК. Заключенията на ВЛ по СТЕ са категорични, че ПУП от 2014 г. и ПУП от 2017 година са технически един и същи ПУП, който е бил разработен за цялата територия и съгласуван с МК през 2006 и през 2010 година (като второто съгласуване според ВЛ Я. дори не е било необходимо, но е било проведено) Съгласно обяснителната записка към проекта за процесния работен устройствен план, проектът е разработен на основание чл. 113, ал.6 от ЗУТ, който изисква задължително изработване на план от този вид при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота или за територии за опазване на културното наследство. Съгласно твърденията на процесуалния представител на заместник-министъра на културата, със Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. е съгласуван план за регулация и застрояване за м. „ГГЦ - „Зона Г-б“ - I и II част, [населено място], с подробно изброени квартали в обхвата на съгласуването. Като приложение към становището е представена извадка от съгласувания от министерството план. Съгласно т. 1 от становището, „ в кв. 432 фигурират два урегулирани поземлени имота - УПИ XV-5 и УПИ XVI-6. Устройствена зона Ц2 - Зона на стария градски център със следните устройствени показатели: Плътност на застрояване - 60-80%; К. - 3, 5 - 5, 0; Минимална озеленена площ - 20-30%, с предвидено застрояване М+4+А, което отговаря на 6 етажа.“ Съгласно т. 2 от становището „С Решение N9 821 по Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС е одобрен ПУП-И. (Изменение на плана за регулация) на м. „Зони Г-Центъра“ (част), и с Решение № 156 по Протокол № 30/06.04.2017 г. на СОС е одобрен ИПРЗ (Изменение на плана за регулация и застрояване) за УПИ XV-219, 220, кв. 432, с които планове УПИ XV-5 и УПИХУ1-6 са обединени в един УПИ XV-219, 220. Площта предвидена за застрояване в имотите е променена спрямо тази от съгласувания проект за План за регулация и застрояване (ПРЗ) нам. „ГГЦ - „Зона Г-6“ - I и II част, [населено място]. Постигнати са следните устройствени показатели: Плътност на застрояване - 80%; К. - 5, 0; Минимална озеленена площ - 20%, като височината е завишена на застрояване 2М+5, което отговаря на 7 етажа. Предвидена е височина на кота корниз 20, 23 м., което не отговаря на съгласувания със Становище изх. № ЗЗ-НН-0892/10.11.2010 г. на Министерство на културата проект за План за регулация и застрояване (ПРЗ) на м. „ГГЦ- „Зона Г-6" - I и II част, [населено място]. Тези проекти за изменения на ПУП (одобрени 2014 г. и 2017 г. от СОС) не са постъпвали за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН в НИНКН/МК. Освен това е посочено че „… от друга страна не може да се твърди, че не е налице нарушаване на силуета на улицата, т. к. видно от представените по делото доказателства височината е завишена на застрояване 2М+5, което отговаря на 7 етажа.“ Във връзка с горното ВЛ излага, че за кадастрална основа на проекта съгласуван от МК, е използван актуалния към времето на неговото изработване кадастрален план. В кв. 432, имоти с пл. № 5 и 6 са били собственост на различни лица и за тях са отредени два урегулирани поземлени имота - УПИ XV-5 и УПИ XVI-6. В УПИ XV-5 е предвидено ново застрояване на 6 етажа (М+4+А), на калкан със съществуващото застрояване в УПИ XIV-4 от запад и с новопредвидено застрояване в УПИ XVI- 6 от изток. В УПИ XVI-6 е предвидено запазване на съществувалата към времето на изработване на тази версия на плана 3-етажна сграда, изградена на калкан със сградата в УПИ VI-7. Предвидено е пристрояване до бъдещия калкан на сградата в УПИ XV-5 и общо надстрояване до височина 6 етажа (М+4+А). Като характер, застрояването е високо по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ - с височина над 15 м., а по начин на застрояване е свързано - по смисъла на чл. 21, ал. 1 във вр. с т. 22 от § 5 ДР ЗУТ. С проекта съгласуван от МК за имотите са определени устройствени параметри с референтни стойности: Плътност на застрояване - 60-80%; К. - 3, 5 - 5, 0; Минимална озеленена площ - 20-30%, съответстващи на допустимите за зона „Ц2" - Зона на стария градски център съгласно ОУП на СО. Със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за района. За имоти с пл. № 5 и пл. № 6 са определени идентификатори 68134.105.220 и 68134.105.219. С решение на ОЕСУТ по протокол № ЕС-Г-112/14.12.2010 г., т. 51 е поставено изискване проектът да се преработи върху актуална кадастрална основа. Видно от констативната част на Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС, специализирана карта за устройствено планиране на част от район „С." в обхвата на плана е изработена от „ГИС-С.“ и е предадена с писмо вх. № О.-58-00-173- (2)/01.07.2013 г. Върху актуализирана кадастрална основа е преработен цялостният план. Към времето на предаването на тази карта, триетажната сграда в стар имот пл. № 6 /ПИ 68134.105.220 е била премахната. В така изработения план, ПИ 68134.105.219 и 68134.105.220 са урегулирани в нов УПИ XV-219, 220, обединяващ двата поземлени имота, без да се променят общите им граници към [улица]и съседните им имоти. В новия УПИ XV-219, 220 е предвидено изцяло ново застрояване, което СТЕ сочи за съответстващо на чл.108, ал.5 ЗУТ, тъй като ПИ 68134.105.220 по графични измервания от плана е с лице около 10, което прави застрояването в него икономически неефективно при спазване на изискуемите разстояния до страничните граници на УПИ; предвидената за надстрояване 3-етажна сграда е премахната. Освен тава обединяването на двата имота в нов цял УПИ не е атакувано от собствениците им в процедурите по съобщаване на плана. Към момента на одобряване на цялостния план с цитираното по-горе решение на СОС, от тях не е представен предварителен договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, което е било единствената пречка за одобряване на изменението на плана за регулация и застрояване за конкретния УПИ XV-219, 220, изрично отбелязано в Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС. С преработения план за застрояване не се предвижда промяна в характера - „високо" и начина на застрояване - „свързано", за новия УПИ XV-219, 220 в сравнение с първоначалните предвиждания на плана за УПИ XV-5 и УПИ XVI-6. Определянето на височина на застрояването „2М+5" (7 етажа), ВЛ сочи за логична, тъй като видно от представената извадка от плана от 2014 г., голяма част от сградите по северния фронт на [улица]са предвидени за надстрояване с един етаж („+Т"). Определена е по-голяма дълбочина на застрояването в сравнение с първоначалния план, като очертанията на сграда на ниво терен са съобразени с изискванията на чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 5 ЗУТ и са предвидени отстъпи за увеличената дълбочина над 16 м. С плана за застрояване и с РУП е предвидена плътност на застрояването 80 %. Тази стойност не превишава допустимото за устройствената зона „Ц2“. Същото се отнася и до определения К. - 5, 0. Така определените параметри като цяло се отнасят до всички УПИ в кв. 432 (без УПИ Х-221). ВЛ отбелязва още, че в ИПРЗ одобрен с Решение № 821 от 18.12.2014 г. на СОС и в частност по отношение на кв. 432, височините на сградите са определени с брой етажи, без фиксиране на абсолютни (надморска височина) и относителни (височина от терен до корниз) коти, предвид факта, че преобладаващия брой сгради са изградени в различни (исторически) периоди и при действието на различни устройствени правила. Що се отнася до визираната в становището „височина на кота корниз 20, 23 м.“, ВЛ сочи, че чертежите към РУП не са били разчетени от ответника в тяхната цялост. Фиксираната в РУП височина (кота корниз) от 20, 23 м. е виртуална, с цел определяне на габаритите, в които може да се вмести сградата по правилата на чл. 24, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 3 ЗУТ. По фасадния фронт на сградата към [улица], в хоризонталната съставка (план) на РУП е указана височина „М+Оф+4“ (6 етажа), което не противоречи на плана съгласуван със Становище изх. № 33-НН-0892/10.11.2010 г. на МК. Физическата височина от терена до корниза на сградата по линията на застрояване към [улица], предложена с работния устройствен план, съгласно размерите отразени в чертежите СТЕ определя равна на 18, 43 м. С оглед осъщественото последователно запознаване с плана в цялостния му обхват и с протоколите на ОЕСУТ за неговото приемане, ВЛ арх. Я. е категорично, че всички изисквания към плана поставени в Становище изх. №33-НН-0892/10.11.2010 г., представено с писмо изх. № 6324/11.11.2010 г. на МК - НИНКН, изброени в т. 3 от раздел 2.4.1 на констативно-съобразителната част към заключението са изпълнени. Проектът за ИПРЗ, одобрен с Решение № 821 по Протокол № 73/18.12.2014 г. на СОС на м. „Зони Г-Центъра“ (част) не представлява план различен от съгласувания със Становище изх. № 33-НН-0892/10.11.2010 г. план за м. „ГГЦ - „Зона Г-6“ -1 и II част, [населено място]. Проектът за ИПРЗ, одобрен с Решение № 156 от 06.04.2017 г. на СОС на м. „Зони Г-Центъра“ (част), на УПИ XV-219, 220 от кв. 432, м. „Зони Г-центъра“ (част), район С., е завършващ етап на плана от 2014 г. за конкретния УПИ XV-219, 220 и не представлява план различен от съгласувания със Становище изх. №33-НН-0892/10.11.2010 г. план за м. „ГГЦ - „Зона Г-6" -1 и II част, [населено място]. Въз основа на това и в изпълнение указанията на ВАС, по първия спорен въпрос, съдът обуславя извод, че действащият ПУП, въз основа на който е изготвен процесният РУП, е съгласуван по реда на ЗКН. По отношение на втория спорен въпрос- дали реализирането на проекта за РУП на жалбоподателя ще доведе до промяна на околното застрояване и уличен силует, съдът сочи, че съгласно заключенията на ВЛ, към настоящия момент, поради факта, че в УПИ XV-219, 220 липсва застрояване, уличният силует по южния фронт на [улица]е категорично нарушен. Височините на сградите разположени по фронта на [улица]в кв. 432 и кв. 431 не се подчиняват на установена обща кота корниз и уличните силуети са с променлив характер - 5- 7 етажа, а в съседния от запад кв. 432а е изпълнено и застрояване с височина 9 до 12 етажа. Освен това голяма част от сградите по северния фронт на [улица]по действащия ПУП - ИПРЗ са предвидени за надстрояване с един етаж („+Т") Съгласно процесния РУП съществуващите калкани на сградите в УПИ VIІІ-217 от изток и в УПИ XIV-224 от запад се предвижда да бъдат покрити изцяло - в хоризонтално и вертикално отношение с направен преход във височината на сградата съгласно чл. 82, ал. 10 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Височината на новопредвидената сграда по фасадния фронт на [улица], коментирано в раздели 2.4.3 и 2.6 на констативно-съобразителната част към заключението, е в съответствие с общите предвиждания на действащия план. С реализиране на предвиденото в УПИ XV-210, 220 от кв. 432 застрояване, уличният силует ще бъде завършен (а не нарушен, бел. на съдията), като сградата ще бъде в допустимите параметри съгласно устройствената зона и без нарушаване на изискванията заложени в Становище изх. № 33-НН- 0892/10.11.2010 г. на Министерство на културата. В заключение съдът приема за опровергани фактическите изводи на ответника, че конкретизираната в РУП височина е 20.23 м и че същата не е съобразена с околното застрояване и уличния силует. По делото се установи, че височината е 18.43 м., а с изграждането на проектираната сграда уличният силует ще бъде завършен, а не нарушен. При тези фактически установявания в изпълнение указанията на ВАС, дадени Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година, АССГ обуславя от правна страна изводи, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, изразяващи се в неправилно установени по случая факти, което е довело и до противоречие с приложимите материалноправни норми- отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК: Съгласно чл. 80, ал. 4 от ЗКН, не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. По делото е безспорно установено, че обектът, предмет на РУП, не е регистриран като обект със статут на единична културна ценност по смисъла на ЗКН, но попада в територия с културно-историческо наследство със статут на групова културна ценност, без изведени режими на опазване, поради което е необходима съгласувателната процедура на РУП по чл.113, ал.6 ЗУТ. Бяха опровергани обаче изводите на ответника, че действащият ПУП не е съгласуван по реда на ЗКН, както и че височина на бъдещата страда по РУП не е съобразена с околното застрояване и уличния силует. В РУП са конкретизирани височините и отстоянията на застрояването в процесното УПИ XV-219, 220, от кв. 432, спрямо съседните имоти, включително през улица. Предвидено е покриване на съществуващите калкани от изток с УПИ VIII-217 и от запад с УПИ XIV-225, а през улица е определена височината на сградата съгласно чл. 32, ал. 1, при спазване на чл. 32, ал. 3 от ЗУТ. При калканите е спазена разпоредбата на чл. 82, ал. 10 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., а именно, че преходът във височините е на разстояние най-малко 3 м. от регулационната линия. Предвидените отстояния до вътрешните и външните регулационни линии са съобразени с характера на застрояването, съгласно чл. 23 от ЗУТ а отделните зони с различни височини на застрояването в процесното УПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно ал. 6 при измененията на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти. Безспорно процесният план касае именно такава територия и попада в обхвата на чл. 113, ал. 6 от ЗУТ, т.е. следва да бъде изработен в обхват процесният имот и непосредствено съседните му. В заключение съдът приема, че предвиденото с процесния РУП строителство е съобразено с действащия ПУП по отношение на параметрите на застрояване. В ЗКН не се установяват правила, които да касаят имота, квартала и цялата територия. Предвидената да се построи сграда не нарушава силуета на улицата. Съгласно чл.226, ал.1 АПК, първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. В случая, както съдът вече посочи, по делото е възстановено положението, такова каквото е след постановяване на отменителното решение на ВАС- Решение №6983/12.07.2022 година, постановено по адм.дело №3858/2022 година. В съответствие с указанията, дадени с това решение, при новото разглеждане на делото от АССГ е дължим отговор единствено на посочените от ВАС два спорни въпроса. Останалите фактически и правни изводи, направени в Решение №774/11.02.2022 година, постановено по адм. дело №9067/2021 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-ІІ о., 48 състав запазват силата си и не е нужно да бъдат повтаряни. По делото не са събрани и нови писмени доказателства по смисъла на чл.226, ал.2 АПК, които да ги опровергават. Въпреки това и само за пълнота на мотивите, съдът сочи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган-заместник министъра на културата. Компетентността на органа е по делегация, възможността за която е законова установена-чл.84, ал.2, вр. ал.8 ЗКН, а правомощието е предоставено на заместник-министъра от титуляра- министъра на културата с т.ІІ от негова Заповед №РД09-476/03.06.2021 година, приета по делото, като писмено доказателство (последващите заповеди за нейното изменение- РД09-672/08.07.2021 г. и №РД09-835/02.09.21 г., приложени по делото, не засягат предоставената делегация ). Спазена е и установената в чл.84, вр. чл.80, ал.3 от ЗКН процедура. По изложените съображения оспореният отказ като издаден при осъществяване на отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК следва да се отмени, а делото като преписка да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите към съдебното решение по приложението на закона. При този изход на спора правото на разноски е възникнало за жалбоподателя (чл.143, ал.1 АПК) за всички съдебни инстанции дотук (чл.226, ал.3 АПК). Доказаните разноски са общо в размер на 12 500 лева от които заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 10 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение (3600 лв по адм. дело №6780/22 г на АССГ-л.12; 1800 лв по адм. д. №1634/23 г. на ВАС-л.36; 2000 лв по адм. дело №9067/21 г. на АССГ-л.109; 1500 лв. по адм. д. №3858/22 г. на ВАС-л.42; 2000 лв по настоящото дело-л.18), 1600 лева заплатено общо възнаграждение за ВЛ. Правото на разноски е своевременно упражнено, като е поискано присъждането им- чл.81 ГПК, вр. чл.144 АПК, но в размер много по-нисък от доказания-2085 лева общо, от които 50 лева заплатена държавна такса, 2000 лева заплатено възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат и 800 лева заплатено възнаграждение за ВЛ. Съдът е обвързан от искането и не може да присъди разноски в по-голям размер. С оглед на изложеното, при съобразяване на чл.226, ал.3 АПК и проведените производства пред 5 съдебни инстанции (3 пред АССГ и 2 пред ВАС), както и на минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗУТ-1250 лева, възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.143, ал.1, вр.чл.226, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав
Cited provisions
53- чл. 113, ал. 6 ЗУТ
- чл. 226, ал. 1 АПК
- чл. 80, ал. 4 ЗКН
- чл. 84
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 171, ал. 2 АПК
- чл. 224 АПК
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 226, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 74, ал. 1 ЗКН
- чл. 80 ЗКН
- чл. 80, ал. 3 ЗКН
- чл. 84, ал. 2 ЗКН
- чл. 84, ал. 1 ЗКН
- чл. 84 ЗКН
- чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО
- чл. 108 ЗУТ
- чл. 108, ал. 5 ЗУТ
- чл. 113 ЗУТ
- чл. 113, ал. 1 ЗУТ
- чл. 125, ал. 6 ЗУТ
- чл. 136, ал. 1 ЗУТ
- чл. 15, ал. 3 ЗУТ
- чл. 17 ЗУТ
- чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ
- чл. 23 ЗУТ
- чл. 24, ал. 3 ЗУТ
- чл. 31, ал. 5 ЗУТ
- чл. 32, ал. 3 ЗУТ
- чл. 43, ал. 1 ЗУТ
- чл. 5 ЗУТ
- чл. 110, ал. 1, т. 1
- чл. 124, ал. 3
- чл. 125, ал. 6
- чл. 143, ал. 1
- чл. 146, т. 3
- чл. 15
- чл. 172, ал. 2
- чл. 173, ал. 2
- чл. 21, ал. 1
- чл. 226
- чл. 24, ал. 2
- чл. 3, ал. 1, т. 8
- чл. 30, ал. 1
- чл. 32, ал. 1
- чл. 6
- чл. 7
- чл. 82, ал. 10
- чл. 84, ал. 1
- чл. 84, ал. 2