Решение № 4231 от 19.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8813/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, пр. І-во от ЗОДОВ.

Образувано е по предявени от Н. А. Р. ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв.С. М. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321 ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, престъпление по чл.234, ар.1, пр.2 от НК по ДП №69 /2016г., пр.пр.№652 / 2016г. на РП Бургас, впоследствие обединено с ДП №251БОП-2/2016г. по описа на ТСБОП, пр.пр.№103 /2016г. Специализираната прокуратура, по което обвинение е оправдан с Присъда от 18.01.2021г. постановена от АпСпНС по ВНОХД №21/2021г., ведно със законната лихва за периода от 03.02.2021г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца/ до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 30.08.2016 г. в дома му, находящ се в гр. Бургас в кв. •••• е било извършено претърсване и изземване по досъдебно производство с №69/ 2016 г., пр. пр. № 652/ 2016 по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, което впоследствие е било обединено към досъдебно производство № 251БОП-2/ 2016 г. по описа на ТСБОП - гр. Бургас и пр.пр. №103/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура. Вследствие на претърсването и изземването в дома на ищеца са били иззети четири мобилни телефона. Претърсването и изземването в дома на Н. А. Р. продължило около два часа, като за поемни лица са били извикани двама негови съседи. След извършването на процесуално следствените действия, Н. Р. е бил задържан и отведен в един от полицейските автомобили пред блока с белезници на ръцете. Това станало достояние на около десетина души от жилищния блок. На 30.08.2016 г. ищецът е задържан за 24 ч. в 5- то РУ на МВР - гр. Бургас. След това с постановление на прокурор е продължен ареста му за 72 ч. и е бил закаран в Следствен арест „д-р Г. М. Д.“ № 42 в гр. София. На 30.08.2016г. Н. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за участие в организирана престъпна група - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и за незаконно държане на акцизни стоки - цигари без бандерол - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. От Специализирана прокуратура на Република България спрямо Н. А. Р. било повдигнато обвинение за това че:

1. В периода от месец юли 2015 г. до 30.08.2016 г. в гр. Бургас и обл. Бургас участвал заедно с К.П.Я. и Р.П.С. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, ръководена от А.Д.А., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

2. На 24.02.2016 г., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „Сити” гр. Бургас, в собственото му МПС - л. а. марка „Рено“, модел „Меган“ с per. № ••••, държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, в немаловажен случай, а именно: 2 000 броя кутии цигари, марка „Пине”. всяка на стойност 7,50 лв., всички на обща стойност 15 000 лева - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК.

Сочи се, че след повече от година ищецът бил обвиняем в досъдебно производство, по повдигнатото обвинение е образувано н.о.х.д. № 1313 от 2018 г. в Специализиран наказателен съд, по което на 17.09.2019 г. е постановена присъда, с която Н. А. Р. е признат за виновен в това, че в периода от месец юли 2015 г. до 30.08.2016г. в гр. Бургас и обл. Бургас участвал заедно с К.П.Я. и Р.П.С. в организирана в престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, ръководена от А.Д.А., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год., поради което и на основание чл.321, ал.З, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, както и в това, че на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „Сити” гр. Бургас, в собственото му МПС - л.а. марка „Рено“ ,модел „Меган“ с per. № ••••, държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, в немаловажен случай, а именно: 2 000 броя кутии цигари, марка “Пине”, всяка на стойност 7,50 лв., всички на обща стойност 15 000 лева, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и е осъден на 9 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на ищеца е определено едно общо най-тежко наказание по наказанията по чл.321, ал.З, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години. Твърди се, че постановената осъдителна присъда довела до притеснения и разстройство в психиката на Н. Р., който изпита страх от това, че може да се окаже несправедлИ. осъден. Р. и другите двама подсъдими подали жалби срещу осъдителната присъда, по които е образувано в.н.д.о.х. № 21 от 2020г. на Апелативния специализиран наказателен съд.

С Присъда от 18.01.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в.н.д.о.х. № 21 от 2020 г. по описа на Специализирания апелативен съд ищецът е напълно оправдан в извършването на престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 1 от НК.

Ищецът твърди, че вследствие на повдигнатото обвинение бившата му съпруга преустановила контактите му с дъщеря им К.Н.Р. – тогава на 10 години. Станал затворен, мислил за детето си. Изпитвал неблагоприятни чувства и емоции. Твърди се, че ищецът е честен и коректен бизнесмен, развивал собствен бизнес като управител на хранителни магазини, като повдигнато срещу него се отразило неблагоприятно на авторитета му и отношението към него от страна на служители и партньори.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Прокуратурата Р. България, в който се излага становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като липсват доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда. В отговора предявения иск е оспорен по основание и размер. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция от 30 000лв.. Ответникът оспорва описаните в исковата молба неимуществени вреди, като твърди, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за престъпление по чл. 234, ал.1 НК, със срок на изпитване – три години и глоба в размер на 400 лева. Ответникът излага, че през процесния период против Н. Р. е водено и друго наказателно производство, приключило с осъждане. Навежда възражение за погасяване по давност съгласно чл.111, бук.“в“ ЗЗД на вземания за лихви за периода от 03.02.2021г. до 04.08.2025г. – датата на исковата молба, като поддържа, че лихва е дължима от 04.08.2022г. Навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.М. поддържа предявения иск.

В съдебно заседание Прокуратурата на Р България, чрез прокурор – И. от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

Софийски градски съд, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите на приетото н.о.х.д. № 1313/2018г. по описа на СпНС, и приложеното към него ДП №69/2016г. по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пр. №652/2016г. по описа на РП-Бургас, се установява, че наказателното производство е започнало на 12.03.2016г. с образуването на ДП № 251БОП-2/2016г. по описа на ТС „БОП“ - Бургас, пр.пр. № 103/2016г. по описа на Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 от НК.

По отношение на Н. Р. на 30.08.2016г. е бил извършен личен обиск, както и претърсване и изземване във връзка водено ДП №69/2016г. по описа на ОДМВР- Бургас, пр.пр. №652/2016г. по описа на РП-Бургас, което било обединено към ДП № 251БОП-2/2016г. по описа на ТС „БОП“ - Бургас, пр.пр. № 103/2016г. по описа СП.

На 30.08.2016г. в качеството на обвиняем е бил привлечен Н. Р.,

първоначално е бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа по ЗМВР и за срок от 72 часа с постановление на прокурор при СП.

Впоследствие му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева.

На 03.04.2017г. на Н. П. е предявено ново обвинение за престъпления по чл. 321, ал.3, пр. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, aл. 1, пр. 2 от НК по пр. пр. № 103/2016г. по описа на Специализираната прокуратура.

Досъдебното производство е продължило до внасяне на обвинител акт в съда на 14.05.2018г. и е образувано НОХД № 1313/2018г. по описа на СпНС.

С Обвинителен акт от 18.05.2018г. спрямо ищеца Н. А. Р., е повдигнато обвинение за това, че в периода м. юли 2015г. до 30.08.2016г., заедно с К.П.Я. е участвал в организирана престъпна група ръководена от А.Д.А., създадена с користна цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 от НК, както и за това, че на 24.02.2016г. в гр.Бургас, в собственото му МПС л.а. „Рено Меган“ с рег.№•••• държал в багажното отделение, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, в немаловажен случай - 2000 броя кутии цигари марка „Пине“ на обща стойност 15 000лв. - престъпления по чл.234, ал.1, пр.2 от НК.

По внесения от Специализираната прокуратура обвинителен акт е образувано о.х.д. № 1313/2018г. по описа на Специализиран наказателен съд.

По НОХД № 1313 от 2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд спрямо Н. А. Р. била останала мярката му за неотклонение „парична гаранция“.

В хода на производството по НОХД №1313 от 2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд били проведени седемнадесет открити съдебни заседания, на които Н. А. Р. е присъствал лично и с упълномощения си защитник.

С Присъда от 17.09.2019 г. постановена по наказателно дело от общ характер № 1313 от 2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд Н. А. Р. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юли 2015 г. до 30.08.2016 г. в гр. Бургас и обл. Бургас участвал заедно с К.П.Я. и Р.П.С. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, ръководена от А.Д.А., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год., поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на 1 /една/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и в това, че на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „Сити” гр. Бургас, в собственото му МПС - л.а. марка „Рено“ ,модел „Меган“ с рег. № ••••, държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, в немаловажен случай, а именно: 2 000 /две хиляди/ броя кутии цигари, марка “Пине”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./, всички на обща стойност 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 9 /девет/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Н. А. Р. е определено едно общо най-тежко наказание по наказанията по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, а именно 1 /една/ година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.

Установява се, че Н. А. Р. чрез неговия защитник е подал въззивна жалба срещу постановената осъдителна присъда. От материалите по НОХД № 1313 от 2018 г. се установява също, че другите двама подсъдими по делото също са подали жалби срещу първоинстанционната присъда и било образувано ВНОХД № 21 от 2020 г. по описа на Специализирания апелативен съд.

От материалите по ВНОХД № 21 от 2020 г. по описа на Специализирания апелативен съд се установява, че по него били проведени шест открити съдебни заседания, в които Н. А. Р. взел участие.

С Присъда от 18.01.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по въззивно наказателно дело от общ характер № 21 от 2020 г. по описа на Специализирания апелативен съд Н. А. Р. бил оправдан в извършването на престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 1 от НК.

Присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд е подлежала на обжалване, но от страна на съответната прокуратурата не е подаден протест спрямо нея по повод оправдаването на Н. А. Р..

Образувано е касационно наказателно дело № 542 от 2021 г. на Върховен касационен съд по повод подадени въззивни жалби срещу Присъда от страна на другите двама подсъдими. Н. А. Р. в него не е имал процесуално качество на подсъдим, тъй като вече е бил оправдан.

От представената и приета по делото справка за съдимост издадена от ЦАИС „Съдебен статут“ на 26.08.2025г. се установява, че ищецът Н. А. Р. е осъждан в други производства, а именно по НОХД № 1417/ 2018г. на Районен съд Бургас, приключило със споразумение №205 /02.05.2018г., с което Р. е признат за виновен за извършено на 15.03.2018г. престъпление по чл.234 ал.1 НК вр. чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като му е определено наказание от 400лв. глоба и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години. В справката за съдимост е отразено и осъждане по НАХД №108 /2011г. на Районен съд гр.Поморие също за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, за което е наложено, на основание чл.78А от НК административно наказание глоба от 1000лв./л. 51 от делото/

От приетия Амбулаторен лист от 11.02.2026г. издаден от д-р М.Г. се установява, че след преглед на ищеца Н. Р. е поставена основна диагноза - генерализирана тревожност, като е предписан медикамент. /л.142 от делото/

За установяване на неимуществените вреди на ищеца са допуснати двама свидетели.

От показанията на свидетелят Д.И.Д. /53 г., без родство/ разпитан в о.с.з. а 17.03.2026г. се установява, че се познават с ищеца от 2017 г. Свид. Д. сочи, че Н. Р. се занимава с търговия. Н. споделил пред свидетеля Д., че през 2016 г. е бил задържан за контрабанда с цигари. Ищецът споделял за големите си притеснения си по този повод. Свид. Д. посочва, че докато траело делото ищецът не бил на себе си, имал проблеми със съпругата си, защото не му е давала детето. Н. споделял, че е тъжен защото не му дават детето. Н. се считал за невинен и бил съсипан след осъдителната присъда. Казал, че ще се бори да докаже невинността си. През тези години, в които продължавало наказателното дело ищецът накарал свидетеля Д. да му помага в магазина от 2018 г. - 2021 г., като свидетелят работел на граждански договор там. Другите служители на Н. били дочули нещо за делото и шушукали по между си. Свид. Д. сочи, че в този период Н. забравял и ходел с една шепа хапчета в джобовете. През 2021 г., когато го оправдали Н. пак станал човека, който свидетеля познава - човек с главно „Ч“. Свид. Д. знае, че имало едно делото през 2018 година, когато Н. се признал за виновен.

В показанията си свидетелката Л.Г. /54г., без родство/ , сочи, че познавам Н. покрай приятеля и Д., който работел при него през 2018 г. И Д. и Н. са споменавали, че Н. е имал дело от 2016 г. във връзка с някакви цигари, както и че Н. е невинен и се притеснявал, че ще го осъдят. Свидетелката разбрала, че Н. е бил много притеснен, защото забравял ключове, телефони, Свидетелката Г. пояснява, че съжителства с Д., който през тези години Д. работел при Н. на граждански договор.

Показанията на свидетелите Д. и Г., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като съобразява, че първият свидетел е работил за магазина на ищеца, а втората свидетелка съжителства със служител на ищеца.

Тези установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ:

Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е Прокуратурата на Република България. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява допустим.

По основателността на претенциите:

Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ:

Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

Съгласно задължителните за съда указания дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023г. по тълк.дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. В цитирания тълкувателен акт ОСГК на ВКС прие, че съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк.д.№ 1/2022г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Предвид цитираните тълкувателни указания, решаващият състав намира, че в случая обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи глобално, като същото репарира вредите, като от повдинатото срещу ищеца неоснователно обвинение, така и неимуществените вреди от неразумен срок на наказателно производство и накърняване правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок

В настоящия случай ищецът Р. е бил привлечен като обвиняем на 30.08.2016г., като наказателното производството срещу него продължило до 03.02.2021 г., когато е влязла в сила оправдателната Присъда от 18.01.2021г. постановена по ВНОХД № 21/2020г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни органи.

При преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав на съда намира на първо място, че процесното обвинение се отличава с висока правна и фактическа сложност, а продължителността му е 4 /четири/ години, 4 /четири/ месеца и 19 деветнадесет дни. По отношение на критерия поведение на страната, съдът констатира, че ищецът се е явявал както в хода на досъдебното производство през разследващите, така в откритите с.з. в хода на производството пред СНС и АпСнС и не е станал причина за бавене на делото. По отношение на поведение на съответните компетентни органи, съдът съобрази, че се касае за наказателно производство с фактическата и правна сложност на обвинението, което е водено за престъпление – по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. c aл. 2 от НК и престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. Досъдебното производство е продължило 2 години и 2 месеца, , а съдебно производство на две съдебни инстанции е продължило 2 години и 2 месеца, като постановената от въззивна инстанция присъда спрямо ищеца не е протестирана.

Предвид изложеното наказателното преследване спрямо ищеца продължило в периода от 30.08.2016г., като наказателното производството срещу него продължило до 03.02.2021г., когато е влязла в сила оправдателната присъда не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото - участие в организирана престъпна група и престъпление срещу данъчната система.

Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ, като обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление, вкл. и на неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и.

Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. c aл. 2 от НК и престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, за което ищецът е оправдан съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание, като е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, решаващия състав приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедлИ.ст. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. СправедлИ.стта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедлИ.стта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение./вж. Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/

При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на ищеца, с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на самочувствието, на работата му, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК./ Установи се от събрани свидетелски показания, че ищецът е бил притеснен, разтревожен и разсеян в хода на наказателното производство.

Преценявайки тези обстоятелства, данните за личността на ищеца, както и тежестта на повдигнатото обвинение, настоящият състав намира, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500лева. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които са в доказана причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС). В случая, съдът съобрази, че ищецът е осъждан през 2018г. по НОХД № 1417/ 2018г. на РС Бургас, за престъпление по чл.234 ал.1 НК, както и по НАХД №108 /2011г. на Районен съд гр.Поморие също за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК. Така установеното криминално минало, сочи на извода, че претърпените от ищеца вреди следва да бъдат ценени с оглед доказателствата за други ефективно изтърпяни присъди; че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение и наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв. са се отразили в относително по-малка степен - повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му жИ.т следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая./В този см. Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК/

Събраните по делото доказателства в съвкупност, сочат извода, че претърпените от ищеца неимуществени вреди – притеснения и емоционални страдания следва да бъдат ценени с оглед безспорните данни за предишни осъдителни присъди, както и че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили в относително по-малка степен - повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване няколко пъти.

Предвид на гореизложено, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение се явява сумата от 4500 лв., с равностойност в евро от 2300,81 евро, определена глобално съобразно задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, до която така предявеният иск е основателен и доказан по размер, като подлежи на отхвърляне в останалата част до пълния претендиран размер от 30 000 лв.

На основание чл.4 и чл.3 от Закона за приемане на еврото в Р. България и Решение /ЕС/ 2025 /1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемане на еврото от България, считано от 1 януари 2026г., в диспозитива на решението исковата сума следва да е посочена в официалната парична единица евро по неотменимо фиксиран валутен курс на лева към евро.

Относно претенцията за лихва:

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда – в случая от 03.02.2021 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Наведеното в отговора възражението за погасяване на част от лихвите по давност е основателно. Задълженията за плащане на лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика – Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Предявяването на иска спира течението на давността. Предвид на това вземанията на пострадалия за лихви, станали изискуеми за периода преди 04.08.2022г./ предвид момента на подаване на исковата молба на 04.08.2025г./ са били погасени по давност. По тези съображения съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност за част от лихвите е основателно за периода от 03.02.2021г. до 03.08.2022г ., като законна лихва върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 04.08.2022г.

По разноските:

Ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева /с равностойност в евро от 5,11 евро/ и 2 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, с равностойност в евро от 1027.69 евро. Съдът намира наведеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.

С оглед изхода на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро, и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро, съобразно уважената част от иска.

По изложените съображения, Софийски градски съд, I – 7 състав