Решение № 973 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 135/2026 г.

Административен съд - Смолян18.06.2026reporting judge Петя Оджакова

Ruling

ОТМЕНЯ решение №82/ 31 март 2026г. на министъра на околната среда и водите в качеството му на ръководител на УО на ОПОС, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК] е определена финансова корекция в размер на 5% по договор №РД-ОПОС-6 от 27.01.2020г. с изпълнител „Смоляни-конструкт“ ДЗЗД и Договор РД-ОПОС-14 от 24.02.2020Г. с изпълнител „ИСА 2000“ ЕООД. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да плати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК] разноски в размер на 40 417,56 евро. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. СЪДИЯ: �

Grounds

Производството е по чл. 73 ал.4 ЗУСЕФСУ. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от К.Т. срещу решение №82/ 31 март 2026г. на министъра на околната среда и водите в качеството му на ръководител на УО на ОПОС. С атакуваното решение е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушенията и признати от УО на ОПОС за допустими разходи, представляващи средства по чл. 1 ал.2 ЗУСЕФСУ по договор №РД-ОПОС-6 от 27.01.2020г. с изпълнител „Смоляни-конструкт“ ДЗЗД на стойност 31289 400 лева без ДДС и Договор РД-ОПОС-14 О. 24.02.2020Г. с изпълнител „И. 2000“ ЕООД на стойност 15 030 000 лева без ДДС, сключени в резултат на проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг, съгласно договорните условия на ФИДИК-жълта книга на обекти, включени в проект „Интегриран воден проект на агломерация [област]“. В жалбата се иска отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски. Твърди се, че изискването на чл. 3 ал.3 ЗКС поне един от участниците в обединението, участващо в процедурата, да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал.2 на същия член, като това изискване е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението на дейностите в обединението именно той ще извършва тези от строежите или СМР, за които се изисква регистрация. В случая, не е установено в предмета на поръчката да има строителни дейности, за които не се изисква регистрация и не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителни дейности, за които не се изисква вписване по чл. 3 ал.2 ЗКС и за тях поставеното изискване би се оказало ограничително. Предвид това, според жалбоподателя, няма нарушение по чл.59 ал.6 вр.чл.2 ал.2 ЗОП вр.чл.3 ал.3 ЗКС. В жалбата се сочи, че органът не е направил коректно тълкуване на нормата на чл. 6 ал.2 от Наредбата във връзка с ал.1, като твърди, че възможността в чл. 6 ал.2 се ползва само когато вече е приложена ал.1 и към момента на сключване на застраховката не е възможно да се определи категорията на строежа. Твърди се, че в случая изначално е ясна категорията на строежа, което изключва приложението на чл. 6 ал.1 и от там на ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Твърди се, че хипотезата на чл.3 ал.3 ЗКС е налице, когато единствено регистрираното в ЦПРС лице ще изпълнява дейностите, подчинени на режима по ал.2. Сочи, че ако повече от едно лице ще извършват дейности, за които се изисква вписване по чл.3 ал.2 ЗКС всички те трябва да притежават тази регистрация, съответно застраховка за професионална отговорност по чл. 171 ЗУТ.С оглед на това, според жалбоподателя, няма нарушение на чл. 2 ал.2 и чл. 59 ал.6 ЗОП вр.чл. 3 ал.3 ЗКС и чл. 6 ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. В жалбата се сочи, че относно минималното ниво на конкуренция на база броя офертите, то изхождайки от сложността и обема на проекта и от нуждата изпълнителите да имат опит, то броя на офертите не е минимален. Твърди се, че определянето на едно действие или бездействие като „нередност“ изисква три елемента: действие или бездействие на икономическия оператор, то да води до нарушаване правото на ЕС или на националното право, да има или да би имало като последица нанасянето на вреда.В случая не е налице нарушение на правовия ред и вреда като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Твърди се, че според доклада от окончателната проверка на място няма непроследимост на поръчката, която да води до липса на прозрачност. Сочи се, че в писмо от 14 май 2020г. са отразени констатациите от последващ контрол и в него се декларира право на получаване на пълен размер на верифициране на разходите по двата договора, като това писмо е ИАА и е влезнало в законна сила, не е отменено по реда на чл. 99 АПК. Сочи, че налагането на корекция след това писмо противоречи на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания по чл. 13 АПК. УО може да извършва последващ контрол неограничен брой пъти, но не когато вече се е произнесъл, както в случая с посоченото писмо. В случая обхватът на първоначалната и последващата проверка е бил всеобхватен, включвал е всички компоненти от процедурата, получен е пълния размер на финансиране и възстановяване на част от това финансиране в бюджета на органа е нелогично на фона на две приключили производства по определяне на финансови корекции, в хода на които след съдебен контрол не са открити нарушения. В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и претендира за разноски.Депозирани са подробни писмени бележки вх.№1565/ 01.06.2026г., в които се развиват съображения по същество, иска се уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020 при МОСВ редовно призован не изпраща представител в с.з. Депозирано е подробно писмено становище вх.№ 1510/ 28.05.2026г. /л.1294 и сл./, с което се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях: С атакуваното решение е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушенията и признати от УО на ОПОС за допустими разходи, представляващи средства по чл. 1 ал.2 ЗУСЕФСУ по договор №РД-ОПОС-6 от 27.01.2020г. с изпълнител „Смоляни-конструкт“ ДЗЗД на стойност 31289 400 лева без ДДС и Договор РД-ОПОС-14 О. 24.02.2020Г. с изпълнител „И. 2000“ ЕООД на стойност 15 030 000 лева без ДДС, сключени в резултат на проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг, съгласно договорните условия на ФИДИК-жълта книга на обекти, включени в проект „Интегриран воден проект на агломерация [област]“. В мотивите е посочено, че са констатирани две нарушения с финансов ефект. Едното е по чл. 59 ал.6 вр. чл.2 ал.2 ЗОП вр.чл.3 ал.3 ЗКС, изразяващо се в поставяне на изискване, при участие на обединение наличието на удостоверение за вписване в ЦПРС или аналогичен документ, да се доказва от всеки съдружник в обединението, на когото са разпределени СМР. Второто нарушение е по чл. 2 ал.2 и чл. 59 ал.6 ЗОП, вр.чл. 3 ал.3 ЗКС и чл. 6 ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. То се изразява в поставяне на изискване при участието на обединение наличието на застраховка „Професионална отговорност“ за дейностите проектиране и строителство с минимални застрахователни суми, съответстващи на категорията на обекта, да се доказва от всеки съдружник в обединението, на когото са разпределени дейности по проектиране и/или СМР. Посочено е, че нарушенията по т.1 и т.2 са нередност по т.11 б.“б“ от Приложение 1 към чл. 2 ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за финансова корекция. Органът е посочил, че при определяне на финансовото отражение е взето предвид, че по обособена позиция 1 са получени 6 оферти, които отговарят на критериите за подбор, а по позиция 2 – 4 оферти, които отговарят на критериите за подбор, като е налице минимално ниво на конкуренция /л.10/. По делото е представено Решение за откриване на процедурата /л.165 и сл./ с възложител ВиК ЕООД [населено място], с предмет на поръчката: Обособена позиция 1 „Реконструкция и доизграждане на вътрешна ВиК мрежа“ и Обособена позиция 2 – „Реконструкция на главен градски събирателен колектор“. Представено е Обявление за поръчката /л.168/, в което е посочено, че обектите от двете обособени позиции са строежи втора категория /л.170 гръб/. В раздел III са посочени изискванията за вписване в ЦПРС и за застраховка. Представена е документацията за обществената поръчка /л.175 и сл./ по двете обединени позиции. В раздел 3.1 и 3.2.2 /л.182 и сл./ е посочено, че участникът следва да е вписан в ЦПРС за изпълнение на строежи четвърта група, втора категория и че следва да има застраховка „Професионална отговорност за дейностите проектиране и строителство с минимални застрахователни суми на застрахователната полица, съответстващи на категорията на строеж на обекта от поръчката. Според документацията на поръчката - т. 6.1 и т.6.2 /л.187-188/, при участие на обединение, наличието на удостоверение за вписване в ЦПРС или аналогичен документ се доказва от всеки съдружник в обединението, на когото са разпределени СМР /л.188/, а наличието на валидна застраховка Професионална отговорност – от всеки съдружник в обединението, на когото са разпределени дейности по проектиране и/или строително –монтажни дейности /л.188/. По делото са представени протоколи от работата на комисията /л.346- 401/, видно от които по обособена позиция 1 са постъпили 6 оферти, по обособена позиция 2 са постъпили 4 оферти. По делото са представени договори с обединение „Смоляни –конструкт“ ДЗЗД /л.73 и сл./ и с „И. 2000“ ЕООД /л.95 и сл./. Като доказателство по делото е прието писмо от 12.02.2026г. на УО на ОПОС по чл. 73 ал.2 ЗУСЕФСУ /л. 402/, получено на 13.02.2026г. /л.405/, като в срок е представено писмено възражение от дружеството /л.406/. По делото е приложен окончателен одитен доклад /л.410/ за резултатите от проверката, където в раздел III /л.413/ е посочено, че условията за вписване в ЦПРС и за застраховка са незаконосъобразни. Според писмо от 14 май 2020г. /л.432 том II/ на ръководителя на УО, не са налице установени нарушения, обуславящи отмяна на финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ чрез извършване на финансова корекция. Правни изводи: Съдът счита жалбата за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок, от лице с правен интерес, пред родово и местно-компетентния съд, с внесена ДТ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. Оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите в качеството му на Ръководител на УО на ПОС Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. При издаване на решението са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е нарушен материалния закон, което обуславя отмяна на решението. Според писмо от 14 май 2020г. /л.432 том II/ на ръководителя на УО, не са налице установени нарушения, обуславящи отмяна на финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ чрез извършване на финансова корекция. Тоест УО има произнасяне по въпросите, залегнали в атакуваното решение. В писмото се отразяват констатираните от органа факти и обстоятелства при осъществен последващ контрол на същата обществена поръчка. Като ИАА писмото не е обжалвано и не е отменено по реда на чл. 99 АПК, като в него се съдържа волята на органа, според която е налице право на получаване на пълен размер на верифициране на разходите по двата договора. Произнасянето повторно в противния смисъл, с атакувания акт, противоречи на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, уредени в чл. 13 АПК. По отношение на нарушението цитирано в решението, касаещо доказването на вписавен в ЦПРС от всеки съдружник в обединението, на когото са разпределени СМР, съдът съобрази следното:Безспорно е, че съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, подлежат на вписване в ЦПРС. Това законово изискване значи, че тогава, когато участник в обществената поръчка е обединение, което не е юридическо лице, изискването за вписване в регистъра е относимо за тези от участниците, които с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности. В случая възложителят изрично е уточнил, че изискването за вписване е с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, и се отнася само за лицата, ангажирани със строителството. Поставено е изискване за вписване в ЦПРС само от съдружниците, на които са разпределени строително монтажни дейности, а не от всички членове на обединението. Съгласно чл. 5 от Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален регистър на строителя, четвърта група включва строежи от благоустройствената инфраструктура, хидротехническото строителство и опазването на околната среда, в т.ч. ВиК мрежи, а във втора са разпределителни проводи, съоръжения и устройства към тях в областта на ВиК. Вписаните в регистъра строители могат да изпълняват строежи от съответната група, за която са вписани, както и от по-ниска категория – чл.9 от Правилника. Според чл. 60 ЗОП се допуска възложителят да изисква участниците да са вписави, когато това е приложимо, следователно изискването за вписване не е самостоятелно въведено като ограничение от възложителя, а като резултат от нормативния режим за изпълнение на строежи от съответната категория. На свой ред, чл. 3 ал.3 ЗКС не дава възможност на нерегистриран член на обединението да извършва строителни дейности, за които се изисква по закон регистрация. Тази норма следва да се прилага с оглед разпределението на дейностите между участниците. Хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗКС е налице тогава, когато единствено регистрираното в ЦПРС лице ще изпълнява дейностите, подчинени на режима по ал. 2. Ако повече от едно лице от обединението ще извършват дейности, за които законът изисква вписване по чл. 3, ал. 2 ЗКС, всички те трябва да притежават тази регистрация.Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на [държава], като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.Изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението. В случая възложителят е поставил изискване за вписване само от съдружниците , на които са разпределени СМР, а не от всички членове на обединението. Не е доказано нарушение, когато възложителят е изискал регистрация само от членовете, които по разпределието ще изпълняват СМР. При обединение изискването за вписване следва да се отнася само до членовете, които по договора за обединение ще извършват строежи от съответната категория. Поради това в случая не е налице неоправдано ограничение, тоест не би могло да се приеме, че изискванията са автоматично ограничителни. Предвид изложеното съдът счита, че нарушението по чл. 59 ал.6 вр.чл.2 ал.2 ЗОП вр.чл.3 ал.3 ЗКС не е налице. Относно нарушението, свързано с изискването за застраховка „Професионална отговорност“ съдът съобрази следното: Възложителите могат да изискват тази застраховка, доколкото такова изискване произтича от нормативен акт – чл. 61 ЗОП. Доказването на това обстоятелство става с представяне на застраховката –чл.62 ЗОП. В случая условията на поръчката предвиждат всеки съдружник в обединението, на когото са разпределени пряко дейности по строителство да има застраховка за строежи от категория, съответстваща на категорията на строеж на обекта от поръчката съгласно чл. 171 ал.1 ЗУТ вр.чл. 5 ал.2 т. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Правилното тълкуване на чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата изисква възможността, дадена в ал.2 да се ползва само когато вече е приложена ал.1 и към момента на сключване на застраховката не е било възможно да се определи категорията. По делото няма спор, че с документацията е изискана застраховка за проектиране и строителство с минимални застрахователни суми, съответстващи на категорията строеж по чл. 171 ал.1 ЗУТ и Наредбата за задължително застраховане в проектирането и строителството. Застраховката поставена като изискване към членовете, които ще изпълняват дейности по проектиране и/или строителство. Изискването не е поставено към всеки член на обединението, а до всеки съдружник, на когото са разпределени дейности по проектиране и/или строително монтажни дейности. Не е поставено изискване за застраховка от членовете, които няма да строят или проектират. Реално изискването за застраховка от лицата, които ще проектират и строят, е необходимо за гарантиране на едно безопасно изпълнение. Предвид това съдът счита, че не е налице това твърдяно от органа нарушение. По отношение на твърдяното нарушение по чл. 2 ал.2 ЗОП за необосновано ограничаване на конкуренцията съдът съобрази следното: Законът забранява условия, които необосновано дават предимство или необосновано ограничават участието. В случая предметът е инженеринг – проектиране, строителство и надзор, обектите са втора категория, изискванията са поставени спрямо членовете на обединението, които ще изпълняват съответните дейности като по обособена позиция 1 са представени 6 оферти, а по №2 са представени 4 оферти, които отговарят на критериите за подбор. В случая не се доказва разубеждаващия ефект. Нередността не може да се установява само на база принципи, а трябва да се докаже реално неравно третиране с финансово изражение, като от значение е и липсата на отстранени участници. В случая не се сочи конкретен участник да е отстранен поради изискванията за ЦПРС или застраховка. Не става ясно да е налице и потенциален участник, който да е бил разубеден от участие поради тези условия. За налагане на корекция трябва да са налице кумулативно всички елементи на чл. 70 ал.1 т. 9 ЗУСЕФСУ, като в случая не са налице твърдените в атакуваното решение нарушения на закона, съдът счита, че няма доказателства и за вреда.Не се установява да има условие, което да е ограничило достъпа до процедурата, поради което няма основание за квалификация като ограничително условие. Поради това съдът счита, че не е налице твърдяната квалификация по т.11 буква „б“ от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Като има предвид изложеното съдът счита, че решението като издадено при нарушаване на материалния закон следва да бъде отменено. С оглед изхода от делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в размер на 40 417, 56 евро /л.1315/. Водим от горното Административен съд - [област]

Cited provisions

27