Решение № 6977 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 559/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр.с чл.53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на Г. З. Б. от [населено място], к-с „Меден Рудник“ [адрес], с [ЕГН] и С. З. Д. от [населено място] поле, Община Елин Пелин, обл. София, [улица], с [ЕГН], чрез адв.Т. И., против изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място] за поземлен имот с [идентификатор] и попълване на нов имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]. В жалбата са изложени доводи, че изменението е незаконосъобразно, като издадено при липсата на фактически основания, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Изложени са аргументи, че неправилно органът е приложил разпоредбата на чл. 52, ал.1, т.5 от ЗКИР, доколкото същата е в сила от 09.02.2026 г. и не се прилагала за заварени случаи. Направено е възражение, че придобития от С. Д. К. ползвателски имот не е индивидуализиран правилно и не е нанесен съгласно одобрения и влязъл в сила План на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на земи по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че изменението не съответства на действителните граници на имота, установени с влезлия в сила План новообразуваните имоти. Твърди се, че с инициираното от О. М. Т. производство недопустимо е попълнен ползвателски имот, индивидуализиран неправилно върху имот на реституиран собственик. В тази връзка се излага и несъгласие с действията по заличаването на наследодателя на жалбоподателите от регистъра. По същество се иска отмяна на акта, като преписката бъде върната на органа за решаване на спора по същество, като ответната страна се съобрази с титула за собственост на жалбоподателите. В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Т. И., която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира за отмяна на акта, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки. Ответник по делото – началник на СГКК - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо с изх.№ 20-2194-11.03.2026 г. (л.2) изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – С. Т. К., редовно призована, се явява единствено в първото по делото съдебно заседание, като заявява, че не оспорва жалбата. Не сочи доказателства. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателите Г. З. Б. и С. З. Д. като наследници на З. С. Д., починал на 10.08.2010 г., се легитимират за собственици на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ 6239 кв.м. Имотът е придобит от наследодателя по силата на решение № 385/27.10.2000 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] (л.7). На 01.12.2000 г. наследодателят е бил въведен във владение на имота, за което е изготвен и протокол № 62 (л.6 от делото). Производството пред органа е започнало по повод депозирано пред СГКК - Бургас заявление с вх.№ 01-643971-15.08.2025 г. от Община Малко Търново, чрез Ж. П. Ж., за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Към заявлението О. М. Т. е приложила проект за промяна на кадастралната карта, ведно с приложения към него. Според обяснителната записка към проекта, изменението е на основание чл. 52, ал.1, т.7 от ЗКИР и обхваща нанасяне на имот по геодезическа снимка, попадащ върху [ПИ] по КК на [населено място] с цел довършване на процедура по закупуване и снабдяване с документ. Проектът, съгласно обяснителната записка, е изготвен въз основа на геодезическа снимка на имот и сграда в землището на [населено място], попадащи в границите на [ПИ]. Сочи се, че за имота има издадено удостоверение от Общинска администрация – М. Т. с изх.№ 429/02.12.1994 г. и заповед № 17/19.02.1999 г. на кмета на Малко Търново, с което признават правото на С. Д. К. да придобие собственост върху имот от 0,2 дка в зоната за земеделско ползване в м. „Реките“, землище на [населено място]. Констатирано е, че имота попада върху [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Съгласно изработена скица - проект в М 1:250 от [ПИ] се отделя проектен [ПИ] с площ 200 кв.м, като се коригират границите със съседните [ПИ] и [ПИ] по заснета полумасивна ограда. Въз основа на подаденото заявление от АГКК е прието, че проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а заявлението и приложените документи отговарят на условията по чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. При това положение е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-252011-15.08.2025г. за обект -поземлени имоти с идентификатор: 46663.74.1102, 46663.74.16, 46663.74.360 и сграда в поземлен имот с идентификатор: 46663.97.16 (л.44 и сл.). Във връзка с заявление вх.№ 01-643971-15.08.2025 г. и издаденото Удостоверение № 25-252011-15.08.2025г. за приемане на проекта, с писмо/заявление рег.№ 01-703491-05.09.2025 г. заместник - кмета на О. М. Т. е поискал от началника на СГКК [населено място] да бъде завършена процедурата за изменение на КККР за поземления имот, описан в удостоверението (л.43). На 15.09.2025 г. от С. Т. К. до АГКК е подадено ново заявление с вх.№ 01-721761-15.09.2025 г. с искане да се издаде скица-проект за изменение на поземлен имот по одобрения вече проект за изменение на КККР № 25-252011-15.08.2025г. (л.29). На 14.10.2025 г. СГКК [населено място] издава удостоверение за характеристиките на поземлен имот в земеделска територия № 25-310612-14.10.2025г. за [ПИ], както и скица проект № 15-2652026-14.10.2025 г. на поземлени имоти с идентификатори: 46663.74.61, 46663.74.360, 4663.74.1102, 4663.74.16 и сграда в него (л.40-42). На жалбоподателите Г. З. Б. и С. З. Д. е изпратено уведомление с изх.№ 24-43571-15.09.2025 г. (л.38), с което началникът на СГКК [населено място] ги уведомява, че по повод подаденото заявление вх.№ 01-643971-15.08.2025 г. и приет проект за изменение, с Удостоверение № 25-252011-15.08.2025г. е започната процедура по изменение на КККР на [населено място] за поземлени имоти с идентификатори 46663.74.61, 46663.74.360, 4663.74.1102, 4663.74.16 и сграда в с [идентификатор]. В уведомлението е посочено, че изменението се изразява в нанасяне на ПИ с [идентификатор] и сграда с идентификатори 46663.74.16.1, с което се променят границите на ПИ с идентификатори 46663.74.360 и 4663.74.1102. На жалбоподателите е указано, че разполагат със седемдневен срок, считано от датата на получаването, да изразят писмено становище по преписката, като ако в срока не се изрази изрично становище, аргументирано с документи, процедурата по изменение ще продължи. В указания срок, а именно на 29.09.2025 г., Г. Б. е възразила писмено по така подадено заявление вх.№ 01-643971-15.08.2025 г., като сочи, че според Удостоверение № 25-252011-15.08.2025г. се отнемат 200 кв.м от придобития от нея по наследство имот (л.33). Със заявление вх.№ 01-35134-20.01.2026 г. до АГКК [населено място] К. е поискала нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта (л.27). Към заявлението е приложен документ за собственост – нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том II, рег.№ 1518, дело № 222 от 2025 г. на нотариус М. Т., издаден на основание представени документи, вписан в Служба по вписвания акт с вх.№ 770 от 04.12.2025 г., акт № 186, том III, вх.рег. № 776, дело 221 от 04.12.2025 г. (л.28). С уведомление изх.№ 24-6827-05.02.2026 г. от началника на СГКК - Бургас, на основание чл. 61, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 18а, ал. 8 от АПК, чл. 52 от ЗКИР и чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР жалбоподателите и заинтересованата по делото страна са уведомени за извършено изменение на КККР на [населено място] по подаденото от О. М. Т. заявление вх.№ 01-7034911-05.09.2025 г. за продължаване на процедурата по изменение във връзка с проект вх.№ 01-643971-15.08.2025 г., по което е издадено удостоверение № 25-252011-15.08.2025г., с което е извършено изменение на КККР на [населено място] за поземлени имоти с идентификатори 46663.74.360, 4663.74.1102 и 46663.74.16 и сграда с [идентификатор]. Посочено е, че изменението е извършено въз основа на скица-проект № 15-2652026-14.10.2025 г. и се изразява в индивидуализиране и нанасяне на границите на поземлен имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор] въз основа на Констативен [нотариален акт], том III, вх.рег. № 776, дело 221 от 04.12.2025 г., с което са променени границите на поземлени имоти с идентификатори 46663.74.360 и 4663.74.1102. Вписването на [ПИ] и сграда с [идентификатор] е изпълнено съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 2 от ЗКИР. В уведомлението е указан 14-дневен срок от съобщаването му за обжалване на действията по изменение. Процесното уведомление е получено от жалбоподателите и заинтересованата по делото страна на 11.02.2026 г., видно от приложените по делото известия за доставяне (л.20-22). Жалбата е депозирана на 26.02.2026 г. чрез СГКК – Бургас (л.4). По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, при извършена справка в О. М. Т. за територията на землището на [населено място] няма одобрени Планове на новообразуваните имоти. Според вещото лице, по данни от О. М. Т. не е наличен план, в който имотът на С. Д. К. да е нанесен. Вещото лице сочи, че О. М. Т. е предоставяла имоти за ползване, които не са предмет на конкретен план, както и че поради липсата на план, в който да е нанесен имота на К., местоположението му се идентифицира чрез заснемане на място. Посочва, че към образуваната пред СГКК [населено място] преписка е приложена комбинирана скица, показваща действителното местоположение на имота – заснети са материализирани огради, съществуващи на място, които засягат и границите на [имот номер] – общинска собственост. Според вещото лице, имотът на С. К. е идентифициран само с площ, граници и местност, като от описаните като граници имена, към настоящия момент съвпада само източната граница – С. Д.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да каже дали е налице идентичност между м. „Младеново“ и м. „Р.“, тъй като имената на местностите в годините са се сменяли. Посочва, че един от съседите е бил описан в документите на ползвателите, като с него се установява само едната граница. Заявява, че няма план на новообразувани имоти, в който да е индивидуализиран този имот и да са му определени границите, както и, че реда за попълване е този, използван в административното производство. Сочи, че заснемането е станало към 2025 г. на терен, а към 1999 г. е нямало графични данни и не може да се твърди с точност къде е попадал имота на заинтересованата страна. При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Предмет на спора е извършеното от СГКК – Бургас без издаване на изрична заповед изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган. За оспореното изменение жалбоподателите в качеството им на заинтересовани лица са уведомени с писмо-уведомление № 24-6827 от 05.02.2026 г. от началника на СГКК – Бургас. Този вид изменение на КККР (без издаване на заповед) е въведен от законодателя с ДВ, бр. 49/2014 г., което съгласно чл.53а от ЗКИР е допустимо само в изрично уредените хипотези. В случая изменението на КК и КР е извършено от СГКК - Бургас чрез индивидуализиране и нанасяне на границите на поземлен имот с [идентификатор] и сграда с [идентификатор] въз основа на одобрен проект за изменение № 25-252011-15.08.2025 г. и констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри след постъпване на акта по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР са заличени съществуващите данни за собственика З. С. Д. по отношение на иззетите от неговия ПИ с [идентификатор] около 200 кв.м (според приложение към удостоверение за приемане на проект са 192 кв.м. - л.31 от делото). Настоящият съдебен състав приема, че оспореното изменение в КК и КР е извършено от компетентен орган, като за него не е необходимо издаването на заповед по аргумент от чл. 53а от ЗКИР, а мотивите се съдържат в уведомлението за това и документите от преписката, към които същото препраща. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е налице и спазване на правилото на чл. 35 от АПК. Съгласно приетата по делото съдебно - техническа експертиза, при липсата на план на новообразуваните имоти, правилно ПИ с [идентификатор] е бил идентифициран чрез геодезическо заснемане, като от наличните документи се установява и една от неговите граници, а именно, че имотът граничи на изток с този на Дренаков. В тази връзка съдът не споделят възраженията за неправилна индивидуализация на новообразувания ПИ с [идентификатор], като жалбоподателите не са ангажирали доказателства в тази насока. Процедурата по чл. 52 от ЗКИР е специална спрямо тази по чл. 54 от ЗКИР, като настоящият състав приема, че при извършването на изменение в кадастралната карта и регистър в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР не се дължи преценка за наличието на спор за материално право. В настоящата хипотеза безспорно са налице предпоставките по чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР. Първоначално административният орган е сезиран с искане от О. М. Т. за приемане на проект за изменение на КК и КР на [населено място] за индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост. Правилно органът е разгледал това заявление на основание чл. 52, ал. 1, т. 7 от ЗКИР, като в случая се касае за индивидуализиране на имот, който е предмет на придобиване на право на собственост. Тази правна уредба цели предварително индивидуализиране на имоти – предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост (вж. чл. 6, ал. 1, буква "в" от Правилника за вписвания и чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри), като самото им нанасяне в кадастралната карта, чрез изменението й, се извършва след постъпване на данни за вписан акт в Службата по вписванията, какъвто е и настоящия случай. Впоследствие органът е сезиран от заинтересованата по делото страна – С. К. с искане за издаване на скица - проект за поземлен имот с проектен [идентификатор] и построената в този имот сграда с [идентификатор], който не е нанесен в кадастъра, което се установява от съдържанието на заявлението и от представените към него доказателства. След снабдяване с констативен нотариален акт, издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, С. Т. К., Т. С. Д. и Д. С. Д. са признати за собственици/съсобственици на този имот, ведно с построената в него сграда. Поради тази причина от заявителката С. К. е направено последващо искане за нанасянето на поземления имот, ведно със сградата в него, в КК. По отношение на заявлението на С. К., същото неминуемо попада в хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР - снабдяване с констативен нотариален акт, след което при вписване на съставения нотариален акт, е извършено изменение по реда на ал. 2 от същата разпоредба. Към момента на одобряване на КК и КР заявителката не е разполагала с титул за собственост, като такъв е изготвен едва през 2025 г. въз основа на документи, удостоверяващи правото на собственост (л.53 и сл.). След вписването на нотариалния акт по надлежния ред в Службата по вписвания – М. Т. е направено искане до органа за нанасяне на имота в КК и отразяване в КР на данните за него. В производството по чл. 52 от ЗКИР, каквото е процесното, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да разрешава спорове за собственост или да преценява материалноправната законосъобразност на представения нотариален акт. Органът не разполага с правомощие да извършва материалноправна проверка относно валидността и противопоставимостта на нотариалния акт, нито да разрешава спорове за собственост между лица, представящи конкуриращи се титули за права върху един и същи имот. Такава преценка е относима към производствата по чл. 54 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки, но не и към хипотезата на нанасяне на имот въз основа на вписан нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК, поради което процедурата за отстраняване на непълноти и грешки по чл. 54 от ЗКИР е неприложима в настоящия случай. Разпоредбата на чл. 54 от ЗКИР касае само хипотезите на несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние съгласно § 1, т. 16 на ДР ЗКИР. Според приложимия ред по чл. 52, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 и чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР, началникът на СГКК издава скица-проект въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на снабдяване с акт за придобито право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот (в редакцията на чл. 52, ал.1, т 5 от ЗКИР преди изменението с ДВ, бр. 95 от 2025 г.). Изменението в КК и КР по ал. 2 от нормата се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР. В случая такъв нотариален акт е представен от заявителката С. К. и органът не може да извършва проверка на отразените в него обстоятелства, а е длъжен е да го отрази. Касае се за две отделни процедури по ЗКИР, които започват, протичат по различен ред и приключват с различни актове, поради което съдът не споделя възраженията на жалбоподателите за неприложимост на производството по чл. 52 от ЗКИР. Следва да се посочи, че изменението на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР с бр. 95 от 2025 г., в сила от 09.02.2026 г., не променя вида на акта, с който се удостоверява правото на собственост на заявителите. Предвид изложеното, действието на ответната страна по нанасяне на нов ПИ с [идентификатор] и построената в този имот сграда с [идентификатор] в КК, както и нанесени като негови съсобственици С. Т. К., Т. С. Д. и Д. С. Д., въз основа на посочения по-горе нотариален акт, удостоверяващ придобиването правото на собственост в КР по реда на чл. 52, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗКИР, е правилно, като в тази част оспореното изменение на КК и КР на [населено място] е законосъобразно, а жалбата като неоснователна, в тази част, следва да бъде отхвърлена. ( Решение № 6050 от 3.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2026 г.) Съдът обаче намира, че жалбата е основателна в частта на извършеното от ответната страна заличаване, на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на наследодателя на жалбоподателите от КР на [населено място] по отношение на отделените около 200 кв.м. (192 кв.м според приложените по преписката документи) от [ПИ]. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. С оглед на тази разпоредба, в КР следва да бъдат вписани всички документи и всички лица - носители на право на собственост, като споровете между същите относно собствеността следва да се решат от гражданския съд. Нито административния орган, нито административния съд имат право да решават спор за собственост. Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗКИР /в действащата към издаване на административния акт редакция/ предвижда извършване на изменение на КК и КР по ал. 1 след постъпване на данните за вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1, но не разпорежда заличаване на съществуващите в КР данни за собственост във всички случаи. В хипотезата на т. 5, ал. 1, чл. 52 от ЗКИР основанието за извършеното изменение на КК и на КР с вписване на новия собственик е „снабдяване с констативен нотариален акт“. Този акт за собственост в случая е нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, който съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи. Следователно в конкретния казус не е отпаднало /отречено/ правото на вписаният в КР собственик за процесната част от около 0,2 дка от имот с [идентификатор], от което следва, че по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР се следва записване в КР на "данните за всички лица и документи". Т. вписване относно правата на наследодателя на жалбоподателите е било извършено още с първоначалната заповед РД-18-93/19.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, с която е одобрена КККР на [населено място]. Данните за З. С. Д. като собственик могат да бъдат заличени само при представено решение на граждански съд, с което се решава спор за материално право. Това е хипотезата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, като по делото няма данни да е налице заведено дело пред гражданския съд, което да реши спора за материално право, още по-малко влязло в сила съдебно решение по този въпрос. С оглед на изложеното, допуснатото заличаването на З. С. Д. като собственик е в нарушение на материалния закон. Следва да се посочи, че с жалбата не е оспорено записването на С. Т. К., Т. С. Д. и Д. С. Д. като собственици/съсобственици на ПИ с [идентификатор] и построената в този имот сграда с [идентификатор], поради което съдът не следва да обсъжда и да се произнася по законосъобразността на това вписване. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. От изложеното следва извод, че чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, нито предоставя право, нито задължава административния орган да заличи от КРНИ предходно вписаните данни за собственици, а следва единствено да провери от външна страна налице ли са доказателствата за вписване на новия заявител. Тоест за органа не е налице възможността служебно да заличава вписани вече данни. В този смисъл разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на която се позовава ответната страна, като правно основание за заличаване на съществуващите данни за жалбоподателя, противоречи на чл. 52, ал. 2 от ЗКИР. Поради това единствената възможност е била заявителката да бъде вписана в КРНИ като съсобственик наред с З. С. Д. по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Административният акт в тази му част е в противоречие и с целта на закона, който изисква при наличие на спор за материално право този факт да стане ясен от КР, като само след влизане в сила на съдебно решение по отношение правото на собственост, се заличават лицата, които не са собственици. (Решение № 6326 от 9.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2026 г., Решение № 6656 от 5.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 185/2022 г. и др.) С оглед формирания извод за частична основателност на жалбата и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от оспорването. На жалбоподателите Г. З. Б., с [ЕГН] и С. З. Д., с [ЕГН] следва да се присъдят разноски в общ размер на 355,11 евро /съразмерно уважената част от оспорването/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за СТЕ. В полза на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас не следва да се присъждат разноски, доколкото по делото не са представени доказателства за извършени такива, като изпратеното до съда съпроводително писмо изхожда от началника на СГКК – Бургас, а страната дори не е била представлявана от юрисконсулт или адвокат. Такива не се следват и на заинтересованата по делото страна – С. Т. К., доколкото същата не е претендирала присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Бургас, дванадесети състав