Решение № 441 от 11.9.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 94/2023 г.

Предявени в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване: 1/ осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ, предявен против ответника „М.М.“ ЕООД, 2/ осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, предявен против ответника Д. И. М., 3/осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, предявен против ответника „С.Т.“ ЕАД със седалище ... и 4/осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, предявен против ответника В. С. Р., с искане за солидарно осъждане на четиримата ответници да заплатят на ищцата сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от смъртта на баща й Г.Г.Б., настъпила на 23.01.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на инцидента /23.01.2019г./ до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Б., чрез пъломощника си адв.С. И. – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е наследник на Г.Г.Б., видно от представеното с ИМ Удостоверение за наследници с изх. №28/31.01.2019 г. г., издадено от .... Сочи, че между Г.Г.Б. и ответника „М.М.“ ЕООД, ЕИК 200372141 било налице трудово правоотношение, по силата на което същият заемал длъжността „товарач“, като съгласно Трудов договор № 26/23.03.2009г. и длъжностната му характеристика имал задължение да извършва товаро-разтоварни и преносни работи, като обичайното му място на полагане на труд било в гр. Лясковец. Твърди, че на 23.01.2019 г. около обяд в базата на ответното дружество „М.М.“ ЕООД в гр. Лясковец се намирали бащата на ищцата Г.Г.Б., който но това време бил на работа, В. С. М. - служител на „С.Т.“ АД, който управлявал товарен автомобил, в който се товарели отпадъците от служителите на „М.М.“ ЕООД, и още няколко служители, които участвали в товаренето на метален отпадък. Сочи, че последното се осъществявало, като алуминиевият отпадък, поставен в полиетиленови чували, се превозвал до товарен автомобил „Скания", модел Р420 с per. № С0161СС, собственост на „С.Т.“ ЕАД, с мотокар. Твърди, че от там тези чували се изсипвали в товарния автомобил, като Г.Г.Б. следвало да влиза в товарния отсег на товарния автомобил заедно с друг свой колега - П. П., за да изсипят отпадъка. Сочи, че на посочената дата - 23.01.2019 г., след натоварване на товарния автомобил с алуминиев отпадък, служителите следвало да слязат от каросерията на товарния автомобил. П. П. слязъл от него с помощта на мотокара, но тъй като Г.Г.Б. се страхувал да стъпи на него, помолил да му донесат стълба и П. П. отишъл за нея. Междувременно, докато Г.Г.Б. бил все още в каросерията на товарния автомобил и изчаквал стълбата, с която да слезе, В. С. Р. (шофьор на товарния автомобил, собственост на „С.Т.“ ГАД), за да затвори товарния автомобил, натиснал лоста за управление, което задвижило капака му наляво и по този начин рамката на покрива затиснала главата на Г.Г.Б. към горната греда на товарния автомобил, раздробявайки долната му челюст. Това било видяно от П. П., който незабавно казал на В. С. Р. да отвори капака, което и той направил, но по този начин тялото на Г.Г.Б. се свлякло върху разхвърляния алуминиев отпадък вътре в товарния автомобил. Вследствие от падането парче от алуминиев профил пробило областта под брадата на Г.Г.Б., навлизайки около десетина сантиметра в устната кухина и предизвикало силен кръвоизлив, който довел до неговата смърт. Последното е видно от Медицинско свидетелство за смърт, издадено на 25.01.2019 г. от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Твърди, че за инцидента било образувано Досъдебно производство № 3/2019 г., пр. преписка № 327/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура- Велико Търново. Сочи се, че към датата на предявяване на ИМ има висящо наказателно производство, образувано под НОХД 371/2021г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново и че по същото е постановена Присъда №23/21.12.2021 г., с която Д. И. М. - управител и едноличен собственик на капитала на „М.М.“ ЕООД в условията на независимо съпричиняване с В. С. Р. са признати за виновни за това, че са причинили по непредпазливост смъртта на Г.Г.Б.. Така постановената присъда е обжалвана и към настоящия момент делото е все още висящо. Твърди се, че от работодателя „М.М.“ ЕООД е подадена декларация за трудова злополука и инцидентът т 23.01.2019 г. е обявен за трудова злополука с разпореждане на ТП НОИ- Велико Търново.

Ищцата счита, че в настоящият случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 200, ал. 1 КТ, за реализиране на отговорността на работодателя „М.М.“ ЕООД, а именно: трудово правоотношение между наследодателя на доверителката ми и ответната страна към момента на злополуката, злополука, обявена за трудова от компетентния орган, смърт, настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между злополуката и вредите.

Ищцата твърди в ИМ, че са налице и предпоставките, визирани в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране отговорността на В. С. Р. и Д. И. М., а именно: противоправпо поведение, вина, смърт, настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между смъртта и вредите.

Ищцата излага твърдения в ИМ, че спрямо ответника „С.Т.“ ЕАД са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, посочени в разпоредбата на чл.49 ЗЗД, а именно: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД (противоправно поведение, вина, смърт, неимуществени вреди и причинна връзка между смъртта и вредите) от изпълнител на работа, настъпилите вреди са причинени по време и във връзка с възложена работа.

Ищцата твърди в ИМ, че наследодателят й и ответникът „М.М.“ ЕООД към момента на инцидента са се намирали в трудово правоотношение. Сочи се, че по време и във връзка с изпълняваната трудова функция Г.Г.Б. е претърпял инцидент, вследствие от който починал, като е бил осигурен за риска „трудова злополука“. Твърди се, че след подадена от работодателя-ответник декларация злополуката била обявена за трудова.

Сочи се, че Д. И. М. е едноличен собственик на капитала и управител на „М.М.“ ЕООД. Твърди се, че същият, в качеството си на работодател, е имал противоправно поведение, като е разпоредил товаренето на алуминиев отпадък на площадката в гр. Лясковец в товарния автомобил, собственост на „С.Т.“ ЕАД, да се извърши по неправилен начин и е неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не е създал необходимата организация при извършване дейността по товарене, нито е взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица. Така той не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на бащата на довсрителката ми, е което биха се избегнали опасностите за живота му, не е създал необходимата организация при извършване дейността по товарене на алуминиев отпадък, не осигурил подходящи средства за избягване на риска от увреждане при осъществяване на дейността по товарене, не разработил и утвърдил разбираемо написани за работещите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, въвел неправилен начин за извършването им и неподходящо работно оборудване за тяхното изпълнение и разпоредил на Г.Г.Б. да се качи в товарния автомобил и да разтовари ръчно патет с алуминиев отпадък, подаван чрез мотокар, разпоредил качването на служителите върху складирания отпадък, разпоредил товарните работи да се извършват ръчно, а не чрез необходимата механизация, отпадъкът да не бъде поставен в пакети, а да се изсипва ръчно в транспортното средство, не осигурил безопасна организация на процеса, разпоредил товаренето да се извършва без да се използват специализирани товарозахващащи приспособления и да се използва оборудване, неотговарящо и неосигуряващи удобство при работа, не осигурил спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване здравето при извършване на товарене на алуминиев отпадък, не е отчел специфичните условия и характеристики на работата, опасностите и не е взел подходящи мерки за минимизиране на рисковете. Но този начин са нарушени разпоредбите на КТ, на ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

Ищцата излага твърдения в ИМ, че е налице противоправно поведение и у шофьора на товарния автомобил и ответник в процеса В. С. Р., доколкото същият е упражнявал правнорегламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, при което същият не е положил изискуемите грижи за безопасността и здравето на починалия служител, участващ в товаренето на поверения му товарен автомобил и е допуснал присъствието на бащата на ищцата върху складирани товарни единици. Освен това, не е използвал правилно и по предназначение работно оборудване (хидравлична система за задвижване на горен капак на товарен автомобил марка „Скания“ с peг.№ СО161СС) и е допуснал и присъствието на Г.Г.Б. в транспортното средство при товаренето му с повдигателно съоръжение. Задвижвайки подвижния покрив на товарния автомобил, той не се е уверил в липсата на опасност за останалите служители, което е довело до настъпилата смърт на Г.Г.Б..

Сочи се, че В. С. Р. към момента на инцидента е работел по трудово правоотношение в ответното дружество „С.Т.“ ЕАД на длъжност „шофьор“, и налице и правоотношение по възлагане на работа.

Твърди се, че настъпилите вреди - неимуществени такива са причинени по време и във връзка с възложената от „С.Т.“ ЕАД на В. С. Р. работа по трудовото правоотношение, което е видно от описаната фактическа обстановка. Сочи се, че инцидентът е станал в работно време и във връзка с възложената работа, доколкото на В. С. Р. са му били възложени функции във връзка с товаро-разтоварна дейност на алуминиев отпадък, предвид възникнали правоотношения между двете дружества-ответници.

Твърди се, че вследствие от инцидента наследодателят на ищцата е починал, което е видно от представената с ИМ медицинска документация.

Сочи се, че ищцата е дъщеря на починалия Г.Г.Б. и е претърпяла неимуществени вреди от неговата загуба, изразяващи се в болки и страдания. Сочи се, че двамата са били в изключително близки отношения и са контактували ежедневно, като са имали изградена трайна и дълбока емоциална връзка. Твърди се, че макар и към датата на инцидента да е била пълнолетна, ищцата е разчитала на подкрепата на баща си. Сочи се, че вследствие от внезапната и грозна смърт на баща си, ищцата е преживяла психологична травма, както и продължително разстройство от загубата му, че първоначално е претърпяла изключителен шок от случилото се, а впоследствие - продължителни болки и страдания. Твърди се, че случилото се се отразило физически и психически на здравословното състояние на ищцата.

Сочи се, че е налице и причинна връзка между злополуката и настъпилите неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена нейна последица.

Твърди се, че причинна връзка е налице и между поведението на Д. И. М. и В. С. Р. и настъпилия инцидент, доколкото последният е пряка и непосредствена негова последица.

Сочи се, че отговорността на работодателя „М.М.“ ЕООД и на възложителя на работата „С.Т.“ ЕАД е обективна.

Твърди се, че по отношение на вината следва да се има предвид, че е уредена оборима презумпция, по силата на която същата се предполага, като наличието и се потвърждава от поведението на Д. И. М., доколкото същият е имал задължение да организира по законосъобразен начин работата на управляваното от него дружество, да вземе мерки за безопасността и здравето на служителите, но не го е направил. Твърди се, че вина е налице и у ответника В. С. Р., доколкото същият е предприел действия, източик на повишена опасност, без да се увери в безопасността на останалите служители, и ги е допуснал в каросерията на управлявания от него товарен автомобил в нарушение на нормативните изисквания, като същият е имал задължение да ги спазва.

Ищецът К. Г. Б. моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди солидарно „М.М.“ ЕООД, ЕИК 200372141, със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от управителя Д. И. М., Д. И. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ..., В. С. Р., ЕГН ••••••••••, с адрес: ..., вх. „А“ ет. 2, an. 6 и „С.Т.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ••••••••••, да й заплатят сумата в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие от смъртта на баща й Г.Г.Б., настъпила на 23.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на инцидента – 23.01.2019г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника „М.М.“ ЕООД със седалище гр.Лясковец, чрез пълномощника му адв.К. М. – ВТАК, с който заема становище за процесуална недопустимост, а разгледан по същество за неоснователност и недоказаност по основание и по размер на предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за вреди от трудова злополука. Твърди, че липсата към ИМ на приложено разпореждане по чл.60 ал.1 от КСО за признаване на смъртта на Г. Б. за трудова злополука, препятства предявяването на иска по чл.200 КТ, който на това основание е недопустим. Релевира възражение, че предявеният срещу него иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ е погасен по давност, т.к. е предявен извън 3 – годишния давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 КТ. По същество оспорва иска по чл.200 ал.1 КТ като неоснователен и недоказан. Релевира възражение по чл.201 ал.2 КТ за допринасяне от пострадалия Г.Г.Б. за трудовата злополука, поради допусната от него груба небрежност. Твърди, че ищцовото твърдение за претърпени неимуществени вреди е недоказано. Оспорва иска по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Сочи, че вида и интензитета на твърдените вреди не могат да имат за паричен еквивалент размера на предявеният иск, който противоречи и на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва искането за солидарно осъждане с твърдения, че разпоредбата на чл.53 ЗЗД в случая е неприложима. Оспорва претенцията за законна лихва, с оглед акцесорният й характер, и с твърдения, че в случая датата, от която се дължи лихва, не съвпада с датата на настъпване на инцидента. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от втория ответник Д. И. М., чрез пълномощника му адв.К.М. – ВТАК, с който оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД като недопустим, а разгледан по същество, като неоснователен и недоказан по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че в чл.200 от КТ е регламентирана отговорността на работодателя и тя се явява специална и изключва ангажирането на отговорността на Д. И. М. по реда на чл.45 ал.1 ЗЗД, по арг. на противното от чл.212 КТ. Релевира възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г.Г.Б., който е получил изрично разпореждане от Д. И. М. да не участва в товаренето в деня на инцидента, с което Б. не се е съобразил, както и казвайки от пострадалия на шофьора Р. да затваря. Оспорва иска по чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Сочи, че вида и интензитета на твърдените вреди не могат да имат за паричен еквивалент размера на предявеният иск, който противоречи и на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва искането за солидарно осъждане с твърдения, че разпоредбата на чл.53 ЗЗД в случая е неприложима. Оспорва претенцията за законна лихва, с оглед акцесорният й характер, и с твърдения ,че в случая датата, от която се дължи лихва, не съвпада с датата на настъпване на инцидента. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника В. С. Р., чрез пълномощника му адв.М. Н. – ВТАК, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, т.к. уредената в чл.200 КТ отговорност на прекия работодател изключва отговорността по ЗЗД, по арг. на противното от чл.212 ЗЗД. По същество оспорва предявеният срещу него осъдителен иск по чл.45 ал.1 ЗЗД изцяло като неоснователен и недоказан с твърдение за липса на елементите от ФС по чл.45 ал.1 ЗЗД. Твърди, че не са му възлагани функции относно извършването на товаро – разтоварните дейности на въпросния товар; няма договор, споразумение или каквато и да било друга договорка между двете дружества за съвместна дейност и съвместно осигуряване и контрол на здравословни и безопасни условия на труд; че шофьора на товарния автомобил няма никакво отношение към създадената организация за извършване на дейността на товарно – разтоварната площадка в базата на „М.М.“ ЕООД в гр.Лясковец, бул.“Христо Ботев“ №34, която организация и контрола по нейното спазване е било задължение изцяло на работодателя на починалия работник. Твърди, че В. С. Р. не носи вина за настъпилия вредоносен резултат и поведението му по никакъв начин не е в причинно – следствена връзка с него. Релевира възражение, че причината за настъпване на смъртта на пострадалия Г. Б. се дължи изцяло на неговото поведение, т.к. същото е в пълен разрез и грубо нарушение на установените правила за извършването на тази дейност и пострадалия с поведението си е създал предпоставка за настъпване на инцидента.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника „С.Т.“ ЕАД със седалище ..., чрез пълномощника му адв.М. Н. – ВТАК, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, с довод, че уредената в чл.200 КТ отговорност на прекия работодател изключва отговорността по ЗЗД и по арг. на противното от чл.212 ЗЗД. По същество оспорва предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание чл.49 ал.1 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан с твърдения за липса на елементите от ФС по чл.49 от ЗЗД. Признава факта, че В. С. Р. е работник на „С.Т.“ ЕАД – шофьор на товарния автомобил, в който се товарели отпадъците от служители на „М.М.“ ЕООД, един от които е починалия Г. Б.. Твърди, че на В. С. Р. по никакъв начин не са възлагани функции относно извършването на товаро – разтоварните дейности на въпросния товар; че същият няма вина за това, че Г. Б. се е озовал в качеството си на товарач на неговото МПС и че поведението на шофьора Р. не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат; че в случая няма договор, споразумение или каквато и да било друга договорка между двете дружества за съвместна дейност и съвместно осигуряване и контрол на здравословни и безопасни условия на труд. Релевира възражение, че причината за настъпване на смъртта на пострадалия Г. Б. се дължи изцяло на неговото поведение, т.к. същото е в пълен разрез и грубо нарушение на установените правила за извършването на тази дейност и пострадалия с поведението си е създал предпоставка за настъпване на инцидента.

В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.Св. И. – ВТАК, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по съображения, изложени в представена писмена защита. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение, в случай, че надвижава размерите по НВАР.

Съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. И. – ВТАК за безплатно оказаната на ищцата адвокатска помощ в производството.

В СЗ ответниците „М.М.“ ЕООД и Д. И. М., чрез пълномощника си адв.К. М. – ВТАК, оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени, по съображенията, изложени в писмените отговори на ИМ и доразвити в представена писмена защита.

Ответникът „М.М.“ ЕООД в СЗ, чрез пълномощника си адв.К. М. – ВТАК, предявява претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ ответниците „С.Т.“ ЕАД и В. С. Р., чрез пълномощник адв.М. Н. – ВТАК, оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници с изх.№28/31.01.2019г., изд. от Община Горна Оряховица, ищцата по делото К. Г. Б. е единствен законен наследник /дъщеря/ на Г.Г.Б., разведен, починал на 23.01.2019г.

Между ищеца и първия ответник „М.М.“ ЕООД не е спорен факта, който и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между наследодателя на ищцата - Г.Г.Б. и „М.М.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение /ТПО/, възникнало от сключен между тях на 23.03.2009г. трудов договор №26/23.03.2009г., по силата на който Б. е заемал в „М.М.“ ЕООД длъжност „товарач“ за 4 часа работно време, с място на работа „М.М.“ ЕООД – база Лясковец, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Видно от длъжностна характеристика за заеманата от Г.Г.Б. длъжност „товарач“, в основните трудови задължения за длъжността на първо място се включва извършване на товаро – разтоварни и преносни работи, връчена на Б. срещу подпис на 23.03.2009г. Видно от служебна бележка №26/23.03.2009г., изд. от „М.М.“ ЕООД, както и от Начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на „М.М.“ ЕООД – база Лясковец, на Г.Г.Б. е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 23.03.2009г. срещу подпис. На Г. Б. е проведен срещу подпис периодичен инструктаж за длъжността „товарач“ в периода 18.11.2018г. – 18.02.2019г.

От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. Р. и П. А. П. безспорно се установява, че по време на съществуване на ТПО между „М.М.“ ЕООД и Г.Г.Б., на 23.01.2019г., е настъпила процесната трудова злополука, при която, видно и от подадената от работодателя Декларация за трудова злополука с вх.№5101-04-13/01.02.2019г., на площадката база Лясковец в камион на ответника „С.Т.“ ЕАД, след приключване от Г.Г.Б. на разтоварване на алуминиев отпадък в товарен автомобил „Скания“, модел Р420 с рег.№СО161СС, собственост на „С.Т.“ ЕАД, от подаван с мотокар метален палет, покриващият камиона брезент, който е бил вдигнат по време на товаренето, пада и удря пострадалия Г. Б., който е бил влязъл и се е намирал в товарния отсег на товарния автомобил, за да изсипи отпадъка, и удря пострадалия Б., като в резултат на това той пада върху натоварения алуминиев отпадък, и в резултат на удара от брезента и последващото падане на пострадалия е получена от Б. съчетана травма глава – шия с остра обемна кръвозагуба, в резултат на която, както и вследствие и на аспирация на кръв, видно от Съобщение за смърт №11/25.01.2019г., е настъпила на 23.01.2019г. в 14:50ч. смъртта на Г.Г.Б., за което е издаден Акт за смърт №0010/25.01.2029г. от Община Лясковец.

С Разпореждане №5104-04-24/20.03.2019г., изд. от ТП на НОИ В.Търново, на основание чл.60 ал.1 КСО декларираната процесна злополука вх.№5101-04-13/01.02.2019г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, връчено на ищцата, в качеството й на законен наследник на починалия осигурен – на 22.03.2019г. и на 27.03.2019г. на работодателя „М.М.“ ЕООД, като, доколкото по делото липсват както твърдения, така и доказателства, да е обжалвано в 14 – дневния срок от получаването му по реда на чл.117 от КСО, е влязло в законна сила на 11.04.2019г.

Относно механизма на процесната трудова злополука, настъпила на 23.01.2019г., по делото са събрани, както писмени, така и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. Р. – от 2003г. на длъжност „мотокарист“ в „М.М.“ ЕООД, която е изпълнявал и в деня на трудовата злополука, като управлявал мотокара, но не е възприел пряко инцидента, и св.П. А. П., работил към 23.01.2019г. в „М.М.“ ЕООД като общ работник, очевидец на процесната трудова злополука. Съгласно мотивите на влязло в законна сила Разпореждане №5104-04- 24/20.03.2019г., изд. от ТП на НОИ В.Търново на основание чл.60 ал.1 КСО, на 23.01.2019г. Г. Б. участвал в натоварването на алуминиеви отпадъци в товарен автомобил, собственост на ответника „С.Т.“ ЕАД,. Около 14:45ч., докато изчаквал да му донесат стълба, за да слезе от каросерията на товарния автомобил, Б. е притиснат от покриващия каросерията брезент. След вдигането на брезента той пада по гръб на товара. Вследствие на инцидента работникът получава тежки травматични увреждания, от които умира – съчетана травма глава – шия, остра обемна кръвозагуба. Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило смърт, станало през време и във връзка с извършваната от него работа.

По делото не е спорно и се установява, че товарния автомобил, в който се е извършвало от пострадалия Г. Б. и от св.П. П. в деня на процесната трудова злополука натоварване на алуминиеви отпадъци, е собственост на „С.Т.“ ЕАД. По делото не е спорно между ищеца и ответника „С.Т.“ ЕАД и с оглед обстоятелствата по същото и на основание чл.190 ал.2 вр. чл.161 ГПК следва да бъде приет за доказан факта на съществувало към датата на процесната трудова злополука 23.01.2019г. ТПО между шофьора на товарния автомобил и ответник по делото В. С. Р. и „С.Т.“ ЕАД, доколкото ответникът „С.Т.“ с неизпълнение в срок на задължението му по чл.190 ал.1 ГПК да представи заверен препис от трудово досие на В. С. Р., е създал пречки за събиране на допуснати доказателства. От гласните доказателства се установява, че на 23.01.2019г. на площадката база Лясковец, където е мястото на работа на Г.Г.Б., са били пострадалия Б., св.П. П., св.Р. Р., както и Д. И. М. – управител и едноличен собственик на капитала на „М.М.“ ЕООД, като последния е бил във фургона, и следвало да се извърши дейност по натоварване на алуминиеви отпадъци в товарен автомобил Скания, модел Р420 с рег.№СО161СС, собственост на „С.Т.“ ЕАД, управляван от шофьора В. С. Р., като от свид. показания на Р. Р., който в деня на инцидента управлявал мотокара, се установява, че товарили камиона, който и друг път са товарили. Св.Р. установява, че Г. Б. /Жоро/ е трябвало да разтоварва друг камион, а не да товари процесния, в която насока са и показанията на св.П. П., че Мехмед Пушев трябвало да товари, вместо Г. Б. /Жоро/, като св.Р. установява, че управителя на „М.М.“ ЕООД – Д. И. М. после видял, че Жоро се е качил в камиона да товари, но нищо не казал, Д. М. бил във фургона, той видял, че Б. товари камиона, но не се противопоставил. Св.Р. не е чул нареждането на М. какво точно да прави Г. Б.. От св. показания на П. П. се установява, че заедно с пострадалия Г. Б. товарили алуминиев отпадък, като били заедно в камиона, който бил висок камион, след като натоварили, за да слезе от камиона, Б. поискал от св.П. стълба, за да слезе от камиона, св.П. П. слязъл да му подаде стълба, но след като св.П. слязъл от камиона, Г. Б. останал в камиона и св.П. установява, че Б. и шофьора на камиона си говорели, като шофьорът казал „Пускам“, а Б. отговорил „Да, пускай!“, шофьорът попитал „Да затварям ли, Гошо?“ и св.П. П. чул, че Г. Б. казал „Да!“, шофьорът и Б. си говорели за затваряне на камиона, но кога да затвори конкретно, „не мога да кажа конкретно, не съм чул“. Св.П. П. установява, че е сигурен, че Жоро е казал на шофьора да пуска щората. Видно от св. показания на П. П., след като слязъл от камиона и отишъл да вземе стълба за Б., която била на 10 метра от вратата, докато св.П. се върне и си вдигне главата, видял, че Г. Б. вече бил прищипан от щората, която е хидравлична, и някой трябва да я пусне, тя сама не може да падне. Св.П. П. установява, че камионът бил висок, с щора отгоре се отварял, нямал странични канати. Св.П. П. установява, че отляво се пълни камиона, че след свършване на работата трябва товарачите да слязат от камиона, за да го затвори шофьора, който няма видимост за отгоре, т.к. хидравликата, лостовете, които се вдигат и спускат, били от задна дясна страна на камиона, и който шофьор трябва да е сигурен, че няма горе хора, за да го затвори. Св. П. П. установява, че няма вариант, ако е горе човекът, да се спусне щората и тя да не го удари, защото височината на алуминиевият отпадък е близо над метър – метър и петдесет см., и „щората, като се спусне, няма шанс да не те удари или да клекнеш найвероятно“. Св.П. установява, че желязото е затиснало главата на Г. Б., врата, желязо с желязо се ударило, ако Б. е бил по средата, е нямало да му стане нищо. Св.П. установява, че Г. Б. си бил такъв, неадекватен малко, просто не внимавал, не бил внимателен, не се пазел. Св.П. П. посочва, че шофьорът е можел да се убеди, че не е безопасно спускането на хидравличната щора, ако е искал е можел да види; ако е бил направил шофьора две – три крачки вляво е можел да види отпред какво става. Св.П. П. установява, че след като се върнал да донесе стълбата на Г. Б. и се обърнал и видял, че той е бил прищипан от щората, желязо със желязо, изкрещял, извикал на шофьора да отвори щората, който вдигнал веднага щората и Жоро вече паднал вътре в камиона. Св. П. П. установява, че по принцип за този камион шофьорът трябва да е сигурен,че Жоро е слязъл, тогава да затвори.

С влязла в законна сила на 19.05.2025г. Присъда по НОХД №371/2021г. по описа на ОС – Велико Търново, потвърдена изцяло с Решение №148/16.12.2024г. по ВНОХД №89/2023г. по описа на ВТАС, оставено в сила с Решение №232/19.05.2025г. по НД №163/2025г. по описа на ВКС, I н.о.:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. С. Р., шофьор на „С.Т.“ АД ..., неосъждан, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, на 23.01.2019г., в ..., на площадка за събиране на вторични суровини, ползвана от „М.М.“ ЕООД - гр. Лясковец, при условията на независимо съпричиняване с Д. И. М., причинил по непредпазливост смъртта на Г.Г.Б., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно-разтоварна дейност при товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № СО 0161 СС, собственост на „С.Т.“АД - гр. София, тъй като в качеството си на водач на товарния автомобил допуснал нарушение на нормите по охрана на труда, както следва:

1. Чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - не положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на Г.Г.Б., участващ в товареното на поверения му товарен автомобил „Скания“ с рег. № СО 0161 СС, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „С.Т.“ АД;

2. Чл.12, т.6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи, във връзка с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата - допуснал присъствието на пострадалия Г.Г.Б. върху складирани товарни единици, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 33 от ЗБУТ и чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. М. - Управител на „М.М.“ ЕООД гр. Лясковец, неосъждан, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 23.01.2019 г., в ..., като собственик и управител на „М.М.“ ЕООД гр. Лясковец, в качеството си на работодател, при условията на независимо съпричиняване с В. С. Р., причинил по непредпазливост смъртта на Г.Г.Б., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно-разтоварна дейност, като разпоредил товаренето на алуминиев отпадък в товарен автомобил „Скания“, модел Р 420 с рег. № СО 0161 СС, собственост на „С.Т.“ АД гр. София, да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не създал необходимата организация, нито взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица, с което нарушил нормите по охрана на труда, както следва:

1. Чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда - не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Г.Г.Б., заемащ длъжността „товарач“ в „М.М.“ ЕООД, с което да бъдат избегнати опасностите за живота му;

2. Чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, от Закона за здравословните и безопасни условия на труд - не създал необходимата организация за избягване на рисковете при извършване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от работника Г.Г.Б.;

3. Чл. 11, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд - не осигурил подходящи средства за избягване на риска от увреждания при осъществяване на дейността по товарене на алуминиев отпадък, извършвана от пострадалия Г.Г.Б.;

4. Чл. 5, ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи - не разработил и утвърдил разбираемо написани за работещите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи;

5. Чл.11, ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи - въвел неправилен начин за извършване на товарноразтоварните работи и на неподходящо работно оборудване за тяхното изпълнение, разпореждайки на Г.Г.Б. да се качи в транспортното средство и да разтовари ръчно палет с алуминиев отпадък, който му е подаван чрез повдигателно съоръжение - мотокар;

6. Чл.12, т.6 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи във връзка с т.12 от Приложение № 6 към наредбата - разпоредил на служителите да се качат върху складирани товарни единици;

7. Чл.14, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи - разпоредил товарните работи да се извършват ръчно, а не чрез необходимата механизация; разпоредил алуминиевия отпадък да не бъде поставен в уедрени пакети - биг бегове, а да бъде изсипван ръчно в транспортното средство; не осигурил безопасна организация на товарноразтоварния процес; разпоредил товаренето да се извършва, без да бъдат използвани необходимите специализирани товарозахващащи приспособления и да се използва работно оборудване, неотговарящо на изискванията за безопасност и неосигуряващо удобство при работа; 8. Чл. 165 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - при създаване на организацията на работа и избора на работното оборудване не осигурил спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при извършване на товарене на алуминиев отпадък; при избор на работно оборудване не отчел специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите на работното място опасности, както и допълнителни опасности, които могат да бъдат породени от използването на работното оборудване и не взел подходящи мерки за минимизиране на рискове, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия Г.Г.Б., поради което и на основание чл. 123, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 1, изр.1 от НК, във вр. с чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, с чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, и чл. 11, ал.1, от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и с чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 6, вр. с т. 12 от Приложение № 6 и чл. 14, т. 1, 2, 3, 4 и 5, от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, и с чл. 165 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНИ и на основание чл.66 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Служебно известен на съда факт, който съобщава на страните на основание чл.155 ГПК е, че пред наказателния съд в производството по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС с молба с вх.№5391/31.08.2021г. ищцата К. Г. Б., чрез пълномощник адв.Св. И. – ВТАК, е поискала да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявени от същата осъдителен иск против В. С. Р. и „С.Т.“ АД да й заплатят солидарно сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата на 23.01.2019г. смърт на баща й Г.Г.Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деянието до окончателното изплащане, както и предявен осъдителен иск от ищцата против Д. И. М. и „М.М.“ ЕООД солидарно за сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата при процесната трудова злополука на 23.01.2019г. смърт на баща й Г.Г.Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деянието до окончателното изплащане, които граждански искове на ищцата с протоколно определение на наказателния съд от 01.10.2021г. по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС не са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, както и е оставено без уважение искането за конституиране на пострадалата К. Б. като граждански ищец и за конституиране на „С.Т.“ АД и „М.М.“ ЕООД като граждански ответници.

За доказване на твърдените претърпени от ищцата неимуществени вреди от настъпилата при процесната трудова злополука смърт на баща й Г.Г.Б. по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – св.С.Ч., съжителствал на съпружески начала с майката на ищцата от 2011г. до 2024г., както и св.К.М.,баба на ищцата по майчина линия, които съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективно дадени, доколкото свидетелите възпроизвеждат свои преки, непосредствени възприятия и са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

От св. показания на С.Ч. се установява, че ищцата, която е единствено дете на починалия Г. Б., приживе постоянно се е виждала и срещала с баща си, всяка седмица; родителите й били разведени от около 2012г.; К. Б. изпаднала с паника, когато майка и й съобщила за смъртта на баща й при процесната трудова злополука, че предната вечер, преди злополуката, тримата били заедно в Г. Б.; че след случилото се, ищцата, която тогава работела в Градски хали – Г.Оряховица, си взела отпуск за седмица и горница даже, затворила се, още не го е преживяла. Св.Ч. установява, че майката на ищцата е починала при катастрофа на 21.06.2024г., което допълнително утежнило ситуацията на К., която нямала спомени като цяло, само повтаряла едно и също: „Единия го убиха и другия го убиха“.

Св.К.М., баба на ищцата по майчина линия, установява, че от четири години ищцата е в Чехия, като от 2 години живее с едно момче; че ищцата и баща й са били в много добри отношения, той й помагал, вкл. и със следването, поддържали връзка; ищцата работела и следвала задочно; че ищцата Криси много трудно преживяла смъртта на баща си, на погребението му тя изпаднала в транс, много трудно и до ден днешен го преживява. Св.М. установява, че след случая с баща й, ищцата не е ходила при психолог; тя държала много на баща си, като имали много силна връзка баща – дъщеря; тя му е едничка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, предявен против ответника „М.М.“ ЕООД:

Предявеният иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му и процесната злополука е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО с влязъл в законна сила на 11.04.2019г. индивидуален административен акт – Разпореждане №5104-04-24/20.03.2019г. на ТП на НОИ гр.В.Търново по чл.60 ал.1 КСО, поради което не е налице твърдяната от ответника „М.М.“ ЕООД пречка за разглеждане на иска по чл.200 ал.1 КТ. Разпореждане №5104-04- 24/20.03.2019г. на ТП на НОИ гр.В.Търново по чл.60 ал.1 КСО е редовно връчено на заинтересованите лица – ищцата, в качеството й на единствен законен наследник на починалия осигурен – на 22.03.2019г. и на работодателя „М.М.“ ЕООД – на 27.03.2019г., като, предвид липсата, както на твърдения в процеса, така и на писмени доказателства, разпореждането на ТП на НОИ по чл.60 ал.1 КСО да е обжалвано от заинтересованите страни в 14 – дневния срок по реда на чл.117 от КСО, то същото е влязло в законна сила.

На следващо място, произнасянето по релевираното от ответника „М.М.“ ЕООД с писмения отговор на ИМ възражение за погасяване на иска по чл.200 ал.1 КТ по давност по смисъла на чл.358 ал.1 т.3 от КТ предполага установяване дали претендираното с иска право съществува.

За да бъде уважен осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/качеството си на законен наследник на починалия, вследствие на трудова злополука, 2/наличие на валидно ТПО на починалия с дружеството – работодател, 3/настъпване на твърдяната трудова злополука по време на ТПО, 4/надлежно признаване на злополуката за трудова с разпореждане на ТП на НОИ, 5/настъпила, вследствие на трудовата злополука, смърт на наследодателя - работник, 6/вид и размер на претърпените неимуществени вреди – интензитет и продължителност.

В процесният случай безспорно установено е качеството на ищцата на единствен законен наследник /низходяща/ на починалия Г.Г.Б. при процесната трудова злополука, настъпила на 23.01.2019г. Безспорно е налице валидно възникнало от сключен трудов договор №26/23.03.2009г. ТПО между Г.Г.Б. и работодателя „М.М.“ ЕООД, съществувало към датата на възникване на процесната трудова злополука на 23.01.2019г., която е настъпила по време на съществуване на ТПО по мястото на работа на работника – площадка база Лясковец в камион на „С.Т.“ ЕАД при и по време на изпълнение на трудовите задължения за заеманата от Г. Б. длъжност „товарач“. Процесната злополука, настъпила на 23.01.2019г., в пряка причинно – следствена връзка с която е настъпила смърт на работника Г.Г.Б., в резултат от остра обемна кръвозагуба, поради получената съчетана травма глава – шия и аспирация на кръв, е надлежно призната за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО с влязъл в законна сила на 11.04.2019г. ИАА по чл.60 ал.1 КСО. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ч. и М. безспорно се установи, че в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка от настъпилата внезапна смърт на баща й Г.Г.Б. при процесната трудова злополука, настъпила на 23.01.2019г., ищцата, негова единствена дъщеря, е претърпяла неимуществени вреди, изразени в продължителни болки и страдания, скръб, тъга от внезапната, непрежалима загуба на баща й, с когото са имали изградени много силна емоционална връзка и много добри отношения баща – дъщеря, починалия е помагал и подкрепял единствената си дъщеря, помагал й е за всичко, и ищцата много трудно преживяла смъртта му и до ден днешен го преживява, на погребението на баща си К. Б. изпаднала в транс /св.М./, до смъртта на Б. с ищцата са се виждали постоянно, при новината за загубата на баща й ищцата изпаднала в паника, затворила се, все още преживяла загубата на баща си /св.Ч./.

С оглед изложеното, налице са всички кумулативно изискуеми елементи от ФС по чл.200 ал.1 КТ, като отговорността на работодателя по чл.200 ал.1 КТ е обективна гаранционно – обезпечителна, и работодателят съгласно чл.200 ал.1 КТ отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредата. Действително, свидетелските показания на Р. и П. П. са еднопосочни, че Г.Г.Б. в деня на процесната трудова злополука на 23.01.2019г. е следвало да разтоварва друг камион, а не да натоварва процесния камион на „С.Т.“ ЕАД с водач В. С. Р.. Не може да се приеме обаче, че с предприемане от страна на пострадалия Г.Г.Б. натоварване на процесния камион същия е допуснал грубо нарушение на трудовата дисциплина, поради неизпълнение на работодателско разпореждане, доколкото св.Р. е категоричен, че управителя на „М.М.“ ЕООД Д. И. М. после е видял, възприел, че Г. Б. се е качил на процесния камион да го товари, но нищо не казал, т.е. налице е мълчаливо съгласие от работодателя за изпълнение от Г. Б. на процесната работа по товарене с алуминиев отпадък на камиона на „С.Т.“ ЕАД. Следва да се има предвид и че св.Р. не е чул нареждане на управителя на „М.М.“ ЕООД Д. И. М. каква работа точно да изпълняла пострадалия в деня на процесната трудова злополука, а св.П. А. П. установява, че „май“ било определено с друг да товари, като как и защо Г. Б. е дошъл да товари с него, свидетелят П. не знае. Извършването на товарно – разтоварни и преносни работи е основно трудово задължение за заеманата от пострадалия Г.Г.Б. длъжност „товарач“. Не на последно място, дори и да се приеме, че работата в деня на процесната трудова злополука е извършена от пострадалия Г. Б. и без нареждане на работодателя, то същата безспорно е в интерес на работодателя „М.М.“ ЕООД, поради което и на основание чл.200 ал.2 от КТ работодателят отговаря за трудова злополука.

Надлежно въведено от работодателя „М.М.“ ЕООД с писмения отговор на ИМ е възражение по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя, поради допусната от пострадалия груба небрежност, с която е допринесъл за трудовата злополука.

За съдържанието на понятието „груба небрежност“ и съпричиняването по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на IV-то гр. отд., решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III-то гр. отд. и решение № 548/24.07.2012 г. по гр. д. № 1490/2010 г. на IV- то гр. отд. на ВКС, възприема следното разрешение: За разлика от компенсацията по чл.51, ал. 2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването `и. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съдът не дължи служебно произнасяне – при липса на изрично възражение на работодателя за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.

Съгласно константната практика на ВКС, ответникът - работодател, който е въвел по делото възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно главно доказване ответникът-работодател следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Наличието на съпричиняване при проявена груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на категорични доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и/или за наличието на причинна връзка между допуснати от него нарушения на тези правила и механизма на настъпването на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи. В практиката на ВКС е разяснено също, че разпределението на тежестта за доказване не зависи от вида на релевантните обстоятелства - положителни или отрицателни факти; последните също са в тежест за установяване от страната, направила и поддържала възражението за съпричиняване, като те могат да бъдат доказани чрез установяването на положителни факти, изключващи наличието на отрицателните, за което са допустими всички доказателствени средства по ГПК - експертни заключения, свидетелски показания, писмени доказателства, обяснения на насрещната страна.

Съдът, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по почин на ответниците, приема, че възражението на работодателя по чл.201 ал.2 КТ от КТ за намаляване на обезщетението, поради допусната от пострадалия груба небрежност, е основателно. Съгласно чл.275 КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Същевременно с това, съгласно чл.126 т.6 от КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, каквото задължение да се грижи за здравето и безопасността си всеки работещ има и съгласно чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Св.П. установява, че по принцип всеки път се е инструктирало, всяка седмица как да се работи, но конкретно за случая дали е извършен инструктаж не може да каже, но посочва, че точно за процесния камион на „С.Т.“ ЕАД „не са ни казвали“, т.е. не може да се обоснове налично знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата. С оглед механизма на настъпване на процесната трудова злополука, при която пострадалия Г. Б., с оглед св.показания на П. П., е прищипан от спуснатата от шофьора щора, и при съобразяване, че дейността по товарене на процесния камион е следвало да бъде извършвана само автоматично, като е недопустимо допускане на лица в товарния отсег на камиона, то пострадалия Г.Г.Б., с действието си, при положение, че все още се е намирал в товарния отсег на камиона, на въпроса на шофьора на камиона В. С. Р. да затваря ли, пострадалият е отговорил утвърдително „Да!“, съгласно свидетелските показания на очевидеца П. А. П., като св.П. е сигурен, че Г. Б. е казал на шофьора да спуска щората, то с това си действие пострадалия е допуснал грубо нарушение на правилата за безопасност на труда, допуснал е липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, като е съзнавал настъпването на неблагоприятните последици, но е мислел да ги предотврати, с което е допринесъл за трудовата злополука и за настъпване на вредоносния резултат, поради което е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, което е предпоставка за намаляване на отговорността на работодателя.

Противно на твърденията на работодателя, недоказано по делото е да е налично изрично разпореждане на управителя Д. И. М. пострадалия Б. да не участва в товаренето в деня на инцидента, напротив, св.Р. не е възприел нареждане на М. какво точно да прави в деня на трудовата злополука Г. Б., а и Д. М. лично е възприел в деня на инцидента, че пострадалия се е качил на камиона, но нищо не казал, т.е. мълчаливо е одобрил работата му, поради което не е налице допуснато от пострадалия грубо нарушение на трудовата дисциплина, а от там не е налице и съпричиняване на вредоносния резултат на това основание. Изхождайки от механизма на процесната трудова злополука и след съпоставка на обективното съотношение на приносите, и след като съобрази основното задължение на работодателя по чл.275 КТ за създаване на здравословни и безопасни условия на труда, което в случая, с оглед влязлата в сила присъда по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, не е изпълнено от работодателя, който е разпоредил товаренето на алуминиев отпадък в процесния товарен автомобил да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не е създал необходимата организация, нито е взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица, с което е нарушил нормите по охрана на труда, както и че трудовата злополука е настъпила при условията на независимо съпричиняване на управителя на „М.М.“ ЕООД – Д. И. М. със шофьора на товарния автомобил В. С. Р., който не е положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на пострадалия, участващ в товаренето на поверения му товарен автомобил, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „С.Т.“ АД, и е допуснал присъствието на пострадалия Г. Б. върху складирани товарни единици, то обективният принос на пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ при настъпване на вредата съдът определя на 20 %.

На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при настъпване на смърт могат да бъдат начинът, обстоятелствата, при които е извършено увреждането, възраст на увредения към момента на увреждането, възраст на претендиращия обезщетение към момента на увреждането, степен на съществувала емоционална и духовна връзка между пострадал и наследник, обем, проявление и интензитет на претърпените неимуществени вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди, както и следва да бъдат отчетени и конкретните обществено – икономически обстоятелства към момента на увреждането в Р България.

Съдът, след преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, включващи се в критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД, и след като съобрази начина и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, възрастта на пострадалия към момента на трудовата злополука – на 47г., млад, в активна трудоспособна възраст, възрастта на ищцата, негов единствен законен наследник към момента на трудовата злополука – 22г., отчете съществувалата много силно изградена и дълбока емоционална връзка между баща и дъщеря, съобразно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели по почин на ищцата, претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от трагично настъпилата смърт на баща й при процесната трудова злополука, изразени в продължителни болки и емоционални страдания, мъка, скръб, затворила се след смъртта на баща си, които продължават и към момента – още не го е преживяла /св.Ч./, както и социално – икономическата обстановка в страната към момента на процесната трудова злополука – МРЗ за страната за 2019г. от 560 лева, намира, че справедливия размер, следващо се на ищцата обезщетение по чл.200 ал.1 КТ, е в претендирания размер от 76 693,78 евро /с левова равностойност от 150 000 лева/, като не са налице основания за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер, доколкото същото не може да служи като средство за неоснователно обогатяване. С оглед установения, определен от съда обективен принос на пострадалия по чл.201 ал.2 КТ от 20 % /15 338,76 евро/за настъпване на вредоносния резултат, искът по чл.200 ал.1 КТ е основателен и доказан в размер на 61 355,03 евро /120 000 лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -23.01.2019г. до окончателното изплащане, респ. следва да бъде отхвърлен за разликата от 15338,76 евро /30 000 лева/ евро над уважения до пълния предявен размер от 76693,78 евро /150 000 лева/, като неоснователен и недоказан, ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Доколкото съдът установи, че съществува вземане на ищцата по чл.200 ал.1 КТ в размер на 61 355,03 евро /120 000 лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -23.01.2019г. до окончателното изплащане, следва да се произнесе по ответното възражение за погасяване на иска по чл.200 ал.1 КТ по давност на основание чл.358 ал.1 т.3 от КТ вр. ал.2 т.2 от КТ,което е основателно и следва да бъде уважено и искът по чл.200 ал.1 КТ за сумата от 61 355,03 евро обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -23.01.2019г. до окончателното изплащане, отхвърлен като погасен по давност. На основание чл.358ал.1 т.3 от КТ, искът по чл.200 ал.1 КТ се погасява с изтичане на 3 – годишна давност, като на основание чл.358 ал.2 т.2 КТ давностният срок започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Съгласно чл.358 ал.2 т.2 изр.2 КТ, при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Константна е съдебната практика на ВКС, че тригодишният давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.2 от КТ за погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука, тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Доколкото наличието на влязъл в сила ИАА за установяване на трудова злополука е елемент от ФС на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ, следва да се приеме, че началният момент, от който възниква вземането за обезщетение, е датата на влизане в сила на този акт. Тъй като това е денят, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено по смисъла на чл.358 ал.2 т.3 от КТ, то от него следва да тече тригодишният давностен срок. В този смисъл Решение №311/27.05.2026г. по гр.д.№2138/2025г. по описа на ВКС, ГК, I V гр.о., Решение №336/23.11.2012г. по гр.д.303/2012г., ГК, I I I гр.о., Решение №72/09.05.2018г. по гр.д.№3123/2017г., ГК, I I I гр.о., Решение №119/12.07.2013г. по гр.д. №675/2012г., ГК, IV гр.о. и др.

В процесният случай ИАА, с който процесната злополука е призната за трудова по чл.60 ал.1 от КСО е влязъл в законна сила на 11.04.2019г., т.е., това е датата, на която злополуката е призната за трудова, и от която тече тригодишният давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.2 от КТ, а искът по чл.200 ал.1 КТ е предявен в съда на 06.02.2023г., т.е. след изтичане на 3 - годишния давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 от КТ, поради което и искът по чл.200 ал.1 КТ за сумата от 61 355,03 евро е погасен по давност и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на основание чл.119 ЗЗД.

В процесният случай давността по чл.358 ал.1 т.3 от КТ не е прекъсната по смисъла на чл.116 б.“б“ от ЗЗД с предявяване от ищцата на граждански иск с вх.№5391/31.08.2021г. против работодателя „М.М.“ ЕООД в наказателния процес по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС, който не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, доколкото не е позволено и е недопустимо предявяването на граждански иск по чл.200 КТ в наказателния процес, т.к. не се основава на деликта, изразил се в престъплението, а отговорността по чл.200 от КТ е самостоятелна имуществена отговорност, независима от виновното поведение на конкретните причинители. В този смисъл, че приемането на граждански иск по чл.200 от КТ в наказателния процес е недопустимо, т.к. не се основава на деликта, изразил се в престъплението, а отговорността по чл.200 от КТ е самостоятелна имуществена отговорност, независима от виновното поведение на конкретните причинители, е постановено Решение №60160/25.01.2022г. по н.д.144/2021г., III н.о. По въпроса „Прекъсва ли се на основание чл.116 б.“б“ ЗЗД погасителната давност за вземане за обезщетение за вреди от извършено престъпление с предявяването на иск за тези вреди по наказателно дело, ако наказателният съд е отказал да приеме този иск за съвместно разглеждане в наказателното производство,респ., ако е отменил определението, с което е приел граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство?“ е образувано тълк. дело №2/2026г., ОСГТК на ВКС, по което не е постановено тълкувателно решение към момента на настоящото произнасяне, като съдът, в настоящият му състав, възприема разрешението, дадено с решение №50/19.03.2019г. на ВКС по гр.д.№3438/2018г., IV гр.о. и решение №122/30.08.2021г. на ВКС по гр.д.№1817/2020г., IV г.о., и приетото с тях, че когато в наказателния процес е позволено /т.е. е допустимо/ предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му, независимо от това в коя фаза се намира наказателното производство – досъдебна или съдебна. Доколкото обаче предявяването на граждански иск по чл.200 КТ не е допустимо в наказателния процес и в този смисъл не е позволено, то съдът приема, че предявяването от ищцата на иск по чл.200 от КТ с вх.№5391/31.08.2021г. в наказателния процес по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС, който не е приет за съвместно разглеждане от наказателния съд, не прекъсва давността по смисъла на чл.116 б.“б“ от ЗЗД, поради което искът по чл.200 ал.1 КТ за сумата от 61 355,03 евро обезщетение за неимуществени вреди е предявен в съда на 06.02.2023г. след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.2 от КТ, започнал да тече от датата, на която злополуката е призната за трудова – 11.04.2019г., поради което в тази му част за сумата от 61355,03 евро следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на основание чл.119 ЗЗД.

По предявените осъдителни иск по чл.45 ал.1 ЗЗД срещу ответника Д. И. М., иск по чл.45 ал.1 ЗЗД срещу ответника В. С. Р. и иск по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД срещу ответника „С.Т.“ ЕАД:

Исковете по чл.45 ЗЗД срещу преките причинители на увреждането Д. И. М. и В. С. Р. и искът по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД срещу възлжителя на работа „С.Т.“ ЕАД са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, като възраженията на ответниците по тях за процесуална недопустимост са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, респ. обективното им кумулативно съединяване с иск по чл.200 от КТ е процесуално допустимо.

Действително, отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е специална и изключва отговорността по ЗЗД, но това е важимо само, досежно отговорността на работодателя, но не и, досежно тази на преките причинители на вредата в условията на независимо съпричиняване и на възложителя на работа, като единствено от волята на ищеца в случаите, в които увреждането е причинено от неколцина, какъвто е процесия, и те отговарят солидарно на основание чл.53 ЗЗД, е срещу кой/кои от длъжниците да насочи вземането си и да иска изпълнение /чл.122 ал.1 ЗЗД/. Позоваването от ответниците – преки причинители на вредата по исковете по чл.45 ал.1 ЗЗД и от ответника – възложител на работа по иска по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, на разпоредбата на чл.212 КТ е неотносимо към тези искове, доколкото същата предвижда приложимост на гражданския закон за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, каквато не е настоящата хипотеза.

Разгледани по същество предявените два иска по чл.45 ал.1 ЗЗД и един иск по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД се явяват частично основателни и доказани.

На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл и с оглед задължителната сила по чл.300 ГПК на влязлата в законна сила присъда по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС, по делото е безспорно установено, че настъпилата в резултат на процесната трудова злополука, настъпила на 23.01.2019г., смърт на бащата на ищцата - Г.Г.Б. е причинена при условията на независимо съпричиняване от ответниците Д. И. М., като управител и едноличен собственик на капитала на „М.М.“ ЕООД, и В. С. Р., като шофьор на „С.Т.“ АД, които, на площадка за събиране на вторични суровини, ползвана от „М.М.“ ЕООД, причинили по непредпазливост смъртта на Г.Г.Б., поради незнание на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товарно – разтоварна дейност при товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег.№СО 0161 СС, собственост на „С.Т.“ ЕАД гр.София, като:

1/ ответникът Д. И. М., като управител и едноличен собственик на „М.М.“ ЕООД, разпоредил товаренето на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег.№СО 0161 СС, собственост на „С.Т.“ ЕАД гр.София, да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не създал необходимата организация, нито взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица, с което нарушил нормите по охрана на труда по чл.275 ал.1 от КТ, по чл.4 ал.3 т.1 вр. с ал.1 и чл.11 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.5 ал.1 ,чл.11 ал.1 и чл.12 т.6 и чл.14 т.1,2,3,4 и 5 от Наредба №12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно – разтоварни работи и чл.165 от Наредба №7 ог 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като след деянието е направил всички зависещо от него за спасяване на пострадалия Г.Г.Б., с което осъществил престъпление по чл.123 ал.4 предл.1 вр. вр. ал. 1, изр.1 от НК, във вр. с чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, с чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, и чл. 11, ал.1, от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и с чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 6, вр. с т. 12 от Приложение № 6 и чл. 14, т. 1, 2, 3, 4 и 5, от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, и с чл. 165 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

2/ответникът В. С. Р., като шофьор по ТПО в „С.Т.“ ЕАД, в качеството си на водач на товарния автомобил, допуснал нарушение на нормите по охрана на труда по чл.33 от ЗЗБУТ - не положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на Г.Г.Б., участващ в товареното на поверения му товарен автомобил „Скания“ с рег. № СО 0161 СС, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „С.Т.“ АД, както и на чл.12 т.6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи, във връзка с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата - допуснал присъствието на пострадалия Г.Г.Б. върху складирани товарни единици, с което осъществил престъпление по чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 33 от ЗБУТ и чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи.

С оглед задължителната сила на влязлата в сила присъда по чл.300 ГПК, налице са всички кумулативно изискуеми елементи от ФС на деликта по чл.45 ал.1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците Д. И. М. и В. С. Р. за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразени в продължителни болки и страдания, в резултат и в пряка причинно – следствена връзка от настъпилата в резултат от причинената от тях като делинквенти, преки причинители процесна трудова злополука на 23.01.2019г. смърт на работника Г.Г.Б., а именно: налице е виновно, при форма на вината непредпазливост – небрежност за всеки делинквент противоправно поведение, изразено в извършване на престъпление по чл.123 ал.4 предл.1 вр. вр. ал. 1, изр.1 от НК от ответника Д. И. М. и в извършване на престъпление по по чл. 123, ал. 1, изр. 1 от НК, във вр. с чл. 33 от ЗБУТ и чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи от ответника В. С. Р., в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с което при условията на независимо съпричиняване са причинили по непредпазливост смъртта на Г.Г.Б., в пряка причинно – следствена връзка с която трагична смърт на баща й при трудовата злополука на 23.01.2019г. ищцата, негова дъщеря, е претърпяла неимуществени вреди, изразени в продължителни болки и страдания, за които на основание чл.45 ал.1 ЗЗД ответниците – преки причинители на вредата й дължат обезщетение, с което предявените субективно съединени искове по чл.45 ал.1 ЗЗД срещу ответниците Д. И. М. и В. С. Р. се явяват доказани по основание. Доколкото не е спорно и се установява, вкл. и на основание чл.190 ал.2 вр. чл.161 ГПК, че В. С. Р. към датата на процесната трудова злополука се е намирал в ТПО с ответника „С.Т.“ ЕАД на длъжност „шофьор“ и е осъществил процесния деликт на 23.01.2019г., като вината му е установена с влязла в сила присъда, то „С.Т.“ ЕАД, в качеството му на възложител на работа на ответника В. С. Р. по смисъла на чл.49 ЗЗД, следва да отговаря на основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за вредите, причинени от В. С. Р., настъпили на 23.01.2019г. при и по повод изпълнението на възложената му работа като шофьор на товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег.№СО 0161 СС, собственост на „С.Т.“ ЕАД гр.София, а именно за претърпените от ищцата неимуществени вреди в пряка причинно – следствена връзка със смъртта на баща й Г. Б. при процесната трудова злополука, с което предявеният осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД срещу В. С. Р. е доказан по основание. Възражението на ответника В. С. Р. за липса спрямо него на предпоставките по чл.45 ЗЗД е неоснователно, с оглед влязлата в сила присъда по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС. В. С. Р. е изчаквал да бъде натоварен алуминиевият отпадък, за да го превози след това, съгласно поставената му задача от търговското дружество – превозвач, но това не е могло да стане без лично да затвори щората, което обстоятелство го прави пряко отговорен за безопасното приключване на товарната дейност и възраженията му в обратна насока са напълно неоснователни. Ответникът В. С. Р. е отговарял за транспорта на алуминиевите отпадъци, следователно неминуемо е имал отношение към товарната дейност, съответно към труда на пострадалия, без който обективно не би могъл да транспортира натоварените отпадъци, най – малкото, защото той е трябвало да отвори и затвори тентата /щората на камиона в началото и в края на товарната дейност. Р. е бил водач на транспортното средство и поради това е бил длъжен да знае, че е абсолютно недопустимо в него да има работници – товарачи, вместо задължителното за процесния товарен автомобил механизирано товарене с мотокар и щипки, което обстоятелство е от решаващо значение за отговорността му.

Следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от преките причинители на вредата и от възложителя на работа по чл.49 ЗЗД се определя от съда по справедливост по чл.52 от ЗЗД в размер на 76 693,78 евро / с левова равностойност от 150 000 лева/, съвпадащ с исковия, изцяло по съображенията, изложени от съда по-горе в мотивите, досежно иска по чл.200 ал.1 КТ, към които съдът препраща и досежно исковете по чл.45 ЗЗД и иска по чл.49 в. чл.45 ал.1 ЗЗД, без да ги възпроизвежда повторно.

С писмения отговор на ИМ ответникът Д. И. М. е въвел конкретизирано възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. Възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД са въвели в процеса с писмените оттовори на ИМ и ответниците В. С. Р. и „С.Т.“ ЕАД. На основание чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.Компенсацията по чл.51, ал. 2 от ЗЗД не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Така, Решение №169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на ВКС, II т.о.

Съдът, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, с оглед установения механизъм на настъпване на процесната трудова злополука и обективното съотношение на приносите, счита, че ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно на едно от наведените основания, а именно, поради поведението на пострадалия, установено посредством свидетелските показания на П. А. П., изразено в казване от пострадалия на шофьора на товарния камион да спуска щората, при все, че пострадалия все още е бил в товарния отсег на камиона, с което Г.Г.Б. е проявил липса на елементарна грижа за здравето и безопасността си, и именно което спускане на щората е довело до прищипване на пострадалия от тази щора и до смъртта му от получената съчетана травма глава - шия, с което свое поведение пострадалият обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което са налице предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, следващо се на основание чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД. По изложените по иска по чл.200 ал.1 КТ съображения, недоказано е твърдяното грубо нарушаване от пострадалия на трудовата дисциплина, поради което релевираното възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД от ответника Д. И. М. на това основание е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Изхождайки от установения механизъм на процесната трудова злополука и след съпоставка на обективното съотношение на приносите, и след като съобрази основното задължение на работодателя по чл.275 КТ за създаване на здравословни и безопасни условия на труда, което в случая, с оглед влязлата в сила присъда по НОХД №371/2021г. по описа на ВТОС, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, не е изпълнено от работодателя, който е разпоредил товаренето на алуминиев отпадък в процесния товарен автомобил да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не е създал необходимата организация, нито е взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица, с което е нарушил нормите по охрана на труда, както и че трудовата злополука е настъпила при условията на независимо съпричиняване на управителя на „М.М.“ ЕООД – Д. И. М. със шофьора на товарния автомобил В. С. Р., който не е положил достатъчно грижи за безопасността и здравето на пострадалия, участващ в товаренето на поверения му товарен автомобил, въпреки инструкциите, дадени му от представител на работодателя „С.Т.“ АД, и е допуснал присъствието на пострадалия Г. Б. върху складирани товарни единици, то обективният принос на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД при настъпване на вредата съдът определя на 20 %, който принос е общ за всички солидарно отговорни по смисъла на чл.53 ЗЗД делинквенти и за възложителя на работа по чл.49 ЗЗД. В случая е налице неделима вреда, като съпричиняването от страна на самия пострадал се отнася до обема на вредата, т.е. установеното съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД е общо относимо към размера на вредата и следователно обуславя на основание чл.51 ал.2 ЗЗД намаляване общото обезщетение, дължимо солидарно от всички делинквенти.

С оглед изложеното, предявените субективно съединени искове по чл.45 ал.1 ЗЗД срещу ответниците Д. И. М. и В. С. Р. и иск по чл.49 ал.1 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД срещу „С.Т.“ ЕАД се явяват частично основателни и доказани, след отчитане на обективният принос на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредата, определен от съда на 20%, възлизащ на 15338,76 евро, в доказан размер от 61 355,03 евро /120 000 лева/, в който следва да бъдат уважени, като, доколкото увреждането е причинено от неколцина, на основание чл.53 ЗЗД делинквентите – преки причинители на вредата и възложителя на работа по чл.49 ЗЗД отговарят и следва да бъдат осъдени за сумата от 61 355,03 евро обезщетение за неимуществени вреди солидарно, съобразно искането на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.01.2019г. /чл.84 ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер, респ. отхвърлени за разликата от 15 338,76 евро над уважения до пълния им предявен размер от 76 693,78 евро /150 000 лева/, като неоснователни и недоказани. Ответните възражения за липса на солидарност между преките причинители на вредата и възложителя на работа по чл.49 ЗЗД са неоснователни и в разрез с чл.53 от ЗЗД, на основание на който солидарността произтича. В случая увреждането е причинено от неколцина – от двама делинквенти в условията на независимо съпричиняване и от възложителя на работа по чл.49 ЗЗД „С.Т.“ ЕАД, поради което те отговарят солидарно на основание чл.53 ЗЗД.

По разноските:

Ищцата по делото е освободена изцяло от внасяне на дължимата ДТ за производството на основание чл.83 ал.2 ГПК, няма доказателства да е направила разноски по делото, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.

С оглед частично уважаване на предявените искове по чл.45 ал.1 ЗЗД и иск по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД са налице предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. И. – ВТАК за безплатно оказаната на ищцата адвокатска помощ в производството в определен от съда на основание на чл.7 ал.2 т.5 от НВАР размер от 5445,26 евро /10 650 лева/, от който, съразмерно с уважените искове, следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4356,21 евро.

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника „Мет Метал“ ЕООД за присъждане на направените по делото съдебни разноски /от които 7,67 евро /15 лева/ разноски за свидетел и 5445,26 евро /10650 лева/ в доказан общ размер от 5452,93 евро /10 665 лева/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. Възражението на ищеца по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника „М.М.“ ЕООД адвокатско възнаграждение от една страна е немотивирано в разрез с чл.78 ал.5 ГПК, а от друга е неоснователно, доколкото не е прекомерно, съобразно действителната висока фактическа и правна сложност на делото с предмет четири обективно и субективно съединени искове, всеки от които с различен предмет, продължителността на производството, броя проведени ОСЗ, в които „М.М.“ ЕООД е представляван от процесуалния си представител, защитавания висок материален интерес по иска по чл.200 ал.1 КТ и процесуалните усилия на защитата и обема на извършената от адвоката работа, поради което следва да бъде отхвърлено.

Изходът по делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника Д. И. М., предявена с писмения отговор на ИМ, за присъждане на направените по делото съдебни разноски в размер от 7,67 евро /15 лева/ - припадаща се част от разноските за свидетел, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 1,53 евро /3 лева/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Ответниците В. С. Р. и „С.Т.“ ЕАД не са предявили до преклузивния за това срок на приключване на устните състезания по делото претенции за съдебни разноски, поради което, макар и да са направили разноски по делото в дължим размер от всеки от тях от по 15 лева за свидетели, съдът не дължи произнасяне. Предявената от същите чрез пълномощника им претенция за разноски едва с писмената защита, за която от тях не е поискан от съда срок по чл.149 ал.3 ГПК и след приключване на устните състезания пред първата инстанция, е преклудирана, поради което не подлежи на разглеждане от съда. Надвнесената сума за призоваване на свидетели /над дължимия от тях размер от общо 30 лв. за двамата до внесените 60 лева/ от ответниците В. Р. и „С.Т.“ ЕАД подлежи на връщане при поискване.

С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.6 ГПК осъдените страни Д. И. М., „С.Т.“ ЕАД и В. С. Р. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Велико Търново, следващата се една ДТ за производството в размер на 2454,20 евро, съразмерно с уважените искове, доколкото с тях се защитава един материален интерес, ведно с 2,56 евро, в случай на служебно издаване на ИЛ.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд