Решение № 85 от 22.1.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1219/2023 г.

Производството е по реда на 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на Д. И. Д. от [населено място] срещу РА № Р-22002222001744-091-001 от 30.01.2023 год., издаден от С. К., орган, възложил ревизията, и Б. К., ръководител на ревизията, изменен в оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отделни дан.периоди 2014-2019 год. с решение № 1154 от 15.08.2023 год. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-София. РА се оспорва като незаконосъобразен поради издаването му в нарушение на основни принципи на данъчното производство съгласно чл. 2, чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. В първото по делото о.с.з. жалбоподателят е оттеглил жалбата си срещу РА № Р-22002222001744-091-001 от 30.01.2023 год., изменен с Решение № 1154 от 15.08.2023 год. на директор на дирекция ОДОП-София, в частта му по отношение на определяне на задълженията по ЗДДФЛ за 2014 год. поради изтекла погасителна давност. С нарочно определение съдът е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 155, ал. 1 от АПК и е прекратил производството по делото в тази му част. Прекратителното определение е влязло в сила като необжалвано, а производството е продължило по жалбата на Димитров срещу РА № Р-22002222001744-091-001 от 30.01.2023 год., изменен с Решение № 1154 от 15.08.2023 год. на директор на дирекция ОДОП-София в оспорената част на установения резултат за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015-2019 год. В о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Калистратов, който поддържа жалбата на заявените основания и моли за уважаването й. Поддържа се, че налични по делото са доказателства за средствата, които са съхранявани при жалбоподателя, не като негови, т.е. паричните средства минават през неговите сметки, но са собственост на „Глобъл Кредит Солушънс“ ООД, което е потвърдено от заключението на изслушаната ССчЕ. Моли се за отмяна на РА като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът- директор на дирекция ОДОП-София се представлява от юриск. Иванова, която оспорва жалбата по подробно изложени съображения като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Не се претендират разноски. Административен съд София-област, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното: В производство по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК ответният орган е приел следното: настоящият жалбоподател оспорва пред директора на дирекция „ОДОП“-София РА, с който за всички ревизирани данъчни периоди от 2014 год. до 2019 год. са установени задължения за данък върху дохода по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в общ размер на 468 210,15 лв., в т.ч. главница в общ размер на 289 376,51 лв. и лихви в общ размер на 178 833,64 лв. Изложени са конкретни съображения и се представят доказателства - счетоводни регистри на представлявано от него дружество. Ответникът е посочил, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002222001744-020-001 от 08.04.2022 год., издадена от М. Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, в качеството й на заместник, съгласно Заповед № РД-84-2200-195 от 30.03.2022 год. на С. Т. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, и двете оправомощени със Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 год. на директора на ТД на НАП-София, е възложено извършването на ревизия на Димитров за установяване на задължения за данък върху доходите на ФЛ върху год.данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014-31.12.2019 год. Заповедта е връчена на 27.04.2022 год. по реда на чл. 29, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 6 от ДОПК. На основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК от тази дата започва да тече определеният тримесечен срок за извършване на ревизията и изтича на 27.07.2022 год. По реда на чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 2 от ДОПК със заповеди за изменение на ЗВР от 25.08.2022 год., връчени електронно на 27.07.2022 год. и на 03.01.2023 год., срокът на ревизията е удължен с два месеца-до 26.09.2022 год. За резултатите от ревизията е съставен РД от 29.12.2022 год., който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК се явява неразделна част от РА, връчен по ел. път на 03.01.2023 год. Не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията приключва с PA № Р-22002222001744-091-001 от 30.01.2023 год., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, връчен по електронен път на 27.02.2023 год. Установени са задължения за данък върху дохода по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 468 210,15 лв., в т.ч. главница в общ размер на 289 376,51 лв. и лихви за забава в общ размер на 178 833,64 лв., предмет на спор в настоящото производство. Ответникът е посочил, че ревизията е повторна за спорните периоди и вид задължение и е възложена в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 497 от 04.04.2022 год. на директора на дирекция ОДОП-София, с което е отменен РА № Р-22002320003933-091-001 от 22.12.2021 год. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия. В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на Д. ДИМИТРОВ, са извършени процесуални действия, описани в констативната част на РД. На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице по електронен път е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ № Р-22002222001744-040-001 от 28.04.2022 год., с което от него са изискани конкретни доказателства, с оглед дадените насоки в цитираното по-горе решение. В отговор са представени писмени обяснения, както и РА и съдебни решения, касаещи контролни производства спрямо служители на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, [ЕИК] /собственост на ревизираното лице/ - Р. С. И. и Д. Г. П.. С Протокол № Р-22002222001744-ППД-001 от 27.04.2022 год. е извършено присъединяване на всички доказателства, събрани при предходната ревизия на жалбоподателя, приключила с РА № Р-22002320003933-091-001 от 22.12.2021 год., в т.ч. дадените от лицето писмени обяснения по отношение на преводи в негова полза чрез ЦКБ АД, че така наредените суми основно представляват върнати заеми по предоставена от него временна финансова помощ; предоставени средства от негова страна за захранване на сметките му; внесени суми от негови служители с предоставени от него средства; внесени суми от негови служители в заложните къщи, с цел финансово захранване на друг обект; възстановени оборотни средства; вноски по заложни билети; заплащане на кредит, отпуснат от негово дружество; заплатен наем; от сделки по покупко-продажба на недвижими имоти и връщане на суми за заплатени от негово име чужди битови сметки. Присъединени са и протоколите от насрещните проверки на всички юридически лица, за които е установено участие и притежаване на дружествени дялове от страна на ревизираното лице: „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, [ЕИК], „ЗАЛОЖНА КЪЩА К. СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, [ЕИК] и „Д. Д. ТРУП“ ЕООД, [ЕИК]; отговорите от търговските банки в страната относно наличие на открити от жалбоподателя банкови сметки, банкови извлечения; отговорите от дружествата за комунални услуги, относно платени от ревизираното лице суми за топлоенергия, ел. енергия и вода; от дружествата за доставка на мобилни услуги; от Столична община, Община Правец, Община Ботевград, О. Е. и О. Я. относно притежавани недвижими имоти и заплатени в тази връзка данъци и такси; от други контролни органи - СДВР и ОД на МВР-София. С Протокол № АА 1768484 от 15.09.2022 год. са приобщени и доказателства от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол № П-220023211161740-073-001 от 15.10.2021 год., както и от приключила ревизия с РА № Р-22002320003955-091-001 от 17.03.2021 год. на „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки спрямо физически и юридически лица, посочени като заемополучатели на парични средства в представени от ревизираното лице договори за заем. Резултатите от извършените насрещни проверки са обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки /ПИНП/, чието съдържание е прехвърлено изцяло в РД. На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи и предоставяне на информация от трети лица - до други физически лица, също посочени като заемополучатели в представените от жалбоподателя договори за заем. Данните са описани в РД. Изготвено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, изх. № Р-22002222001744-113-001 от 08.11.2022 год., с което лицето е уведомено, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изготвено и Уведомление, изх. № Р-22002222001744-139-001 от 08.11.2022 год. След преценка и анализ на събраните документи, в хода на ревизията, е установено, че Д. ДИМИТРОВ е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и като такова, съгласно разпоредбата на чл. 6 от същия закон е задължено за данъци върху придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Семейното положение на задълженото лице е неженен, с непълнолетен син към периодите на ревизията. Констатирано е, че през процесните периоди Д. Д. е упражнявал дейност като едноличен собственик и управител на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, „ЗАЛОЖНА КЪЩА К. СЪЛЮШЪНС“ ЕООД и „Д. Д. ГРУП“ ЕООД, като в първите две се е осигурявал върху максималния осигурителен доход за дейността му по управление и контрол. Д. Д. също така е съдружник в „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки спрямо физически и юридически лица, посочени като заемополучатели на парични средства в представени от ревизираното лице договори за заем. Резултатите от извършените насрещни проверки са обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки /ПИНП/. чието съдържание е прехвърлено изцяло в РД. На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи и предоставяне на информация от трети лица - до други физически лица, също посочени като заемополучатели в представените от жалбоподателя договори за заем. Данните са описани в РД. Изготвено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, изх. № Р-22002222001744-113-001 от 08.11.2022 год., с което лицето е уведомено, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изготвено и Уведомление, изх. № Р-22002222001744-139-001 от 08.11.2022 год. След преценка и анализ на събраните документи, в хода на ревизията, е установено, че Д. Д. е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и като такова, съгласно разпоредбата на чл. 6 от същия закон е задължено за данъци върху придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Семейното положение на задълженото лице е неженен, с непълнолетен син към периодите на ревизията. На стр. 7 в РД е отбелязано, че ревизираното лице не е подавало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за периодите в обхвата на ревизията. Впоследствие, обаче, е констатирано, че годините, за които не са подадени ГДД, са 2014 год., 2017 год. и 2018 год. За финансовите 2015 год., 2016 год. и 2019 год. са подадени декларации, съответно вх. № 2300И0062801 от 27.04.2016 год. с декларирани данни единствено в Приложение 1 „Доходи от трудови правоотношения“; № 2300140082959 от 27.04.2017 - с данни в Приложение № 1 и № 11 „Получени/предоставени парични заеми“ и вх. № 2300И0161186 от 24.04.2020 год. с попълнено единствено Приложение №1. 1.Констатации относно извършената съпоставка между доходите и разходите. Както в хода на предходната ревизия, така и в настоящата е констатирано несъответствие между имуществото и доходите на физическото лице и направените от него разходи само за една от ревизираните години - 2018 год. Установен е недостиг от 41 990.96 лв. В тази връзка, като начална разполагаема сума към 01.01.2018 год. ревизиращият екип е приел напълно посочената от декларатора сума за налични парични средства в размер на 110 702,00 лв. Приет е и декларираният размер на крайната разполагаема от лицето сума в брой - 119 161,00 лв. Съобразено е и наличието на 113 814,72 лв. по банковите сметки на жалбоподателя в началото на 2018 год. и тези в края - 9 644,64 лв. Предвид това е отчетено, че общият размер на паричните средства в брой и по банков път към 01.01.2018 год. са 224 516.72 лв., а тези в края на периода са 128 805.64 лв. Съгласно констатациите в РД получените доходи от лицето през тази финансова година /постъпленията му/ възлизат на 364 009,18 лв., в т.ч. доходи от трудови правоотношения, изплатени му от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД /27 818,00 лв./; изплатено обезщетение от НОИ /1 992,00 лв./; приходи от продажба на собствени недвижими имоти - 67 300,00 лв., постъпления по банков път от различни физически и юридически лица - общо 266 899,18 лв. Сочи се още, че през 2018 год. лицето е извършило разходи в общ размер на 501 711,22 лв., в т.ч. 682,76 лв. - разходи за издръжка и живот; 81 903,24 лв. комунални разходи по фактури от доставчици и заплатени на ПОС терминал разходи; 17 097,43 лв. вноски по банкови кредити; 122 840,00 лв., предоставени заеми на И. И.; 266 074,59 лв. - преводи към други ФЛ и ЮЛ и 13 113,20 лв. - заплатени данъци и ЗОВ. 2.Констатации във връзка с анализа на всички банкови извлечения от сметките на Д. Д.. Ревизиращите органи са установили множество получени преводи, наредени както по банков път, така и чрез вноски на каса и чрез платежната система WESTERN UNION /чрез ОББ АД и ЦКБ АД/ от различни физически и юридически лица с основания като: „вноска по кредит/заем“; „погасяване на заем“; „захранване на сметка“, както и такива без посочено основание. Във връзка с наредените преводи чрез WESTERN UNION през ОББ АД в хода на предходната ревизия е връчено ИПДПОЗЛ № Р-22002320003933-040-003 от 20.01.2021 год., с което е изискано представянето на обяснения и доказателства за основанието на извършените парични преводи от конкретните физически лица-наредители, подробно описани в искането по дати и суми. От задълженото лице са представени обяснения, че въпросните лица са изпращали суми за погасяване на вноски по заеми срещу залог, отпуснат от негово дружество. При извършения анализ на представените документи - заложни билети, издадени от „ЗАЛОЖНА КЪЩА К. СЪЛЮШЪНС“ ЕООД и с оглед резултатите от насрещната проверка на посоченото дружество, ревизиращите органи заключват, че обясненията са подкрепени с нужните за това доказателства. В тази връзка е прието, че така получените суми от Д. Д., представляват приходи от дейността на посочената заложна къща и съответно не са негов доход. 2.1 По отношение на наредените преводи, за които данъчно задълженото лице е представило обяснения, че сумите основно представляват върнати заеми по предоставена от него временна финансова помощ както в лева, така и в евро, и за които същото е ангажирало множество договори за предоставени от него парични средства в заем, в т.ч. суми от А. Г. А., /общо 15 820,00 лв./; А. Х. Р. /600,00 лв./; В. И. П. /общо 5 140,00 лв./; В. И. К. /500,00 лв./; В. П. Г. /общо 6 251,00 лв./; В. В. Ц. /850,00 лв./; В. Г. Г., ЕГН •••••• / 5 000,00 лв./; Г. П. Г., ЕГН •••••• /2 440,00 лв./; Д. Й. Д., ЕГН ••••• /1 950,00 лв./; Д. П. П.. ЕГН •••••• /2 800,00 лв./; Д. К. Й.. ЕГН 74)029•••• /общо 11 363,38 лв./; Д. Г. В.. ЕГН •••• /общо 104 100,00 лв./; Д. П. С., ЕГН •••• /7 970.00 лв./; З. И. Т. /770.00 лв./; И. П. И.. ЕГН •••• /общо 19 000,00 лв./; И. В. И., ЕГН •••• /10 000,00 лв./; И. Г. И., ЕГН •••• /5 000,00 лв./; И. М. Б., ЕГН •••• /8 000,00 лв./; И. А. К. /общо 52 000,00 лв./; И. И. А., ЕГН •••• /160 315,00 лв./; И. П. С., ЕГН •••• /2 925,00 лв./; Й. Д. В., ЕГН •••• / 1 947,84 лв./; Й. С. И. /общо 29 866,09 лв./; Й. А. М.. ЕГН •••• /общо 6 950,00 лв./; К. Д. Д. /100,00 лв./; К. М. Г.. ЕГН •••• /общо 108 900,00 лв./; Л. С. И. /901.00 лв./; Л. К. А., ЕГН •••• /1 600,00 лв./; Л. Д. С., ЕГН •••• /5 660,00 лв./; М. Ц. Й. /9 681,36 лв./; М. Ц. М.. ЕГН 771111•••• /1 200,00 лв./; М. И. И., ЕГН •••• /6 454,23 лв./; М. И. Г. /2 000,00 лв./; Н. М. Р., ЕГН •••• /общо 41 843,50 лв./; Н. П. С., ЕГН 911112•••• /общо 11 510,71 лв./; Н. А. Н., ЕГН •••• /общо 41 150,00 лв./; П. И. П.. ЕГН •••• /2 434,79 лв./; П. Х. Г., ЕГН •••• /5 245,00 лв./; П. С. К., ЕГН •••• /общо 37 033,74 лв./; П. П. Б., ЕГН •••• /3 900,00 лв./; Р. Ц. И., ЕГН •••• /общо 135 614,90 лв./; С. Д. С., ЕГН •••• /5 000,00 лв./; С. Х. Х., ЕГН •••• /1 955,,83 лв./; С. Н. Ц. /844,92 лв./; С. Г. Г.. ЕГН •••• /общо 10 000,00 лв./; С. Б. И.. ЕГН •••• /общо 4 965.00 лв./; С. Б. И. /400.00 лв./; С. Г. Ц., ЕГН 801005•••• /3 305,36 лв./; С. О. Т.. ЕГН •••• /25 000,00 лв./; С. Н. Н. /1 000,00 лв./; С. П. С.. ЕГН •••• /8 050,00 лв./; С. В. К.. ЕГН •••• /общо 71 200,00 лв./; Т. П. Т./общо 1 717,00 лв./; Т. Д. В., ЕГН •••• /10 000,00 лв./; Т. Ц. Н., ЕГН •••• /3 000,00 лв./; Х. М. Д.. ЕГН •••• /3 150,00 лв./; Ц. Н. Ц.. ЕГН 750127•••• /общо 23 000,00 лв./; Ю. Г. С., ЕГН •••• /2 925,00 лв./. Da Lio Gianr /19 558,30 лв./, както и от дружествата „ВЕЛИКА 10“ ЕООД /общо 87 843,21 лв./; „ЕМ И ЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД /1 600,00 лв./; „КОСТОВ МЕГА МЕТАЛС“ ЕООД /45 000,00 лв./; „МАГИ ПРОГРЕС“ ЕООД /общо 167 000,00 лв./; „М. 2010“ ЕООД /20 000,00 лв./. Спрямо част от изброените физически лица са предприети действия по извършване на насрещни проверки. Констатирано, при извършени посещения е, че по данни на близки или съседи П. П. Б., М. И. И., Ю. Г. С., Д. П. П., И. П. С., К. М. Г., Р. Ц. И., са в чужбина от дълго време. Л. Д. С., Н. П. С., Н. М. Р. не са представили документи по исканията, връчени на техни роднини. О. Н. А. Н., П. Х. Г., И. Г. И., Г. П. Г., Д. К. Й., И. В. И. е посочено, че лицата не се откриват на посочения от тях адрес /в повечето случаи се касае само за еднократни посещения, удостоверени с протокол, като не се посочва исканията да са връчени по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК/. П. С. К., Л. К. А. не са представили документи по връчените им искания по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК /налице е описание на всички предприети действия по връчване на тези искания по този особен ред/. А. Г. А., Т., Ц. Н., С. В. К. не са представили документи по връчените им лично или по ел. път искания. П. И. П. отказал да получи адресираното до него искане, отказът е удостоверен от свидетел. М. Ц. М. и Х. М. Д. отричат да са сключвали договори за заем с Д. Д.. За Й. А. М. се посочва, че е представила документи за получен заем единствено от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, но не и от Д. Д. като физическо лице – заемодател. О. В. Г. Г., Д. Й. Д., Й. Д. В., С. Д. С., С. Г. Ц., С. Г. Г., И. П. И., Ц. Н. Ц., С. П. С., С. О. Т., е документирано, че в отговор на връчените им искания, лицата потвърждават, че Д. Д., като техен познат/приятел, им е предоставял в брой безлихвена временна финансова помощ по въпросните договори за заем, описани във връчените им искания /И. И. е потвърдила и че освен заемополучател е била и заемодател спрямо ревизираното лице/, като предоставените им средства са били върнати от тях в пълен размер по банков път. Част от тези лица представят и сключените договори. Ревизиращите не са кредитирали нито един от ангажираните договори за заем с горните лица, по които Д. Д. е в качество на заемодател, с мотив, че всички те били еднотипни, като такива били и отговорите от лицата, потвърдили получени средства в заем от ревизираното лице. Набляга се, че са налице две лица, които са заявили, че никога не са имали финансови взаимоотношения с жалбоподателя, и лице, получило заем от негово дружество, а не от него - като физическо лице. Прието е, че се касае за неистински документи, съставени за целите на ревизията, а така получените суми са недекларирани доходи от други източници, за които се дължи данък. 2.2 Установено е още, че ревизираното лице е внасяло на каса и е нареждало суми в полза на неговите дружества „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, „ЗАЛОЖНА КЪЩА К. СЪЛЮШЪНС“ ЕООД и „Д. Д. ГРУП“ ЕООД с цел захранване на сметките им. Установено е и, че е получавало парични суми от така посочените дружества, като част от преводите са за работни заплати на ревизираното лице. На посочените дружества са извършени насрещни проверки, като в отговор всички те са представили изисканите им документи и справки. Ревизиращите са извършили съпоставка между всички банкови транзакции и представените от дружествата счетоводни регистри на сметки 501 „Каса“ и 503 „Разплащателна сметка“ за ревизираните периоди. Установено е, че произходът на голяма част от внесените от данъчно задълженото лице средства и неговите служители Д. П. /служител в обект в [населено място]/, Т. А. /служител в обект в [населено място]/ и Р. С. И. /комисионер/ на каса в банките, нареждани впоследствие по сметките на дружествата, е от самите тях. В отчетността им е налице осчетоводяване на излизането на част от паричните средства от техните каси и последвалото постъпване по банковите им сметки. Т.е., констатирано е, че излизайки от касата на даденото дружество, конкретната парична сума не влиза директно в неговата банкова сметка, а се внася по банкова сметка на Д. Д. и оттам се превежда по банкова сметка на дружеството. В тази връзка е прието, че това са оборотни средства на дружествата от дейността им като заложни къщи. За друга част от наредените средства от дружествата и техните служители в полза на ревизираното лице, обаче, не е установено основание за преводите, нито счетоводни записвания, както в първата, така и в процесната ревизия. По години сумите са: 2014 год. - 185 461,27 лв.; за 2015 год. - 130 882,88 лв.; за 2016 год. - 164 022,74 лв.; за 2017 год. - 278 074,04 лв.; за 2018 год. - 53 199,18 лв. и за 2019 год. - 16 051,15 лв. Тук следва да се отбележи, че в сбора на посочените суми участва и сумата в размер на 79 611,66 лв., представляваща средства, постъпвали по банковите сметки на лицето с основание „нареждане“, за които Д. Д. заявява, че тези суми също представляват оборотни средства на „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, като сумите са превеждани по негово нареждане, в т.ч. наредени средства от Т. С. С. /общо 36 311,66 лв./; С. Н. Н. /общо 27 800,00 лв./; Ц. А. П. /общо 4 500,00 лв./; И. П. И. /общо 3 000,00 лв./; Х. П. И. /2 500,00 лв./: Д. Ц. Н. /1 500,00 лв./ и Г. С. С. /4 000,00 лв./. Доколкото така получените суми по години са теглени от Д. Д. непосредствено след преводите и отново са превеждани в дружествата, органите по приходите са извършили подробен анализ на входящите и изходящите средства по сметките на данъчно задълженото лице в тази връзка. Същият е изложен подробно в РД. Обобщено може да се посочи, че ревизиращите са проследили всички внесени на каса средства от Д. ДИМИТРОВ и неговите служители и преведените суми в полза на дружествата, като след съпоставка с осчетоводените получени средства от последните, са стигнали до извода, че са налице средства, за които не е установено да са ползвани за дейността им, а са останали в разпореждане на Д. ДИМИТРОВ. Ревизиращите са констатирали, че не са представени документи и доказателства, че тези средства са използвани за целите на търговска дейност на юридическите лица. Представените документи от „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, съгласно които към края на всяка от процесните години са налице средства, в горепосочените размери, които са дружествени, но са били на разположение на Д. Д., за съхранение, не са кредитирани. Касае се за протоколи за инвентаризация на финансови средства; протоколи от Решение на общото събрание на дружеството; договори за съхранение на парични средства; отчети за изпълнението на договорите и оборотни ведомости за всяка от процесните години. Основен мотив за това е, че тези документи са представени едва с жалбата срещу предходния РА, като сумите, за които се сочи, че са оставени на съхранение на жалбоподателя са в идентичен размер, с установените от ревизиращите органи суми /касае се за точност до стотинка/. Така, независимо, че е установено, че посочените по-горе лица са служители на заложните къщи, е формиран извод, че за така наредените средства липсват счетоводни регистри и доказателства, че фирмени средства са били съхранявани извън касата на дружеството, като гореописаните документи не следва да се кредитират, като съставени за целите на ревизията. 2.3 Във връзка с установеното, че на 05.10.2017 год. по сметката на лицето в евро в ЦКБ АД са постъпили средства в размер на 47 800,00 лв. от „ОВЪРТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД,[ЕИК] с вписано основание „капаро за имот“, за която сума жалбоподателят е посочил, че представлява капаро по предварителен договор за покупко-продажба на негов недвижим имот, ревизиращите са извършили насрещна проверка на посочения купувач. С ПИНП № П-22221022087005-141-001 от 27.07.2022 год. е удостоверено, че в отговор на връчено му по ел. път искане, дружеството не представя изисканите му доказателства. От данъчно задълженото лице е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.10.2017 год., представляващ [УПИ]-689 от 363 кв. м. заедно с построени в имота жилищна и стопанска сгради, находящи се в [населено място], [улица]. Съгласно договора цената по сделката е 70 000,00 лв., от които 47 800,00 лв. капаро, дължащ се в рамките на 5 дни от подписване на договора. Съгласно представени обяснения от жалбоподателя до сделка в случая не се е стигнало, като той е върнал капарото на 10.10.2017 год. в брой, за което представя разписка. При извършена служебна проверка в базата данни на Имотния регистър към Агенцията по вписванията от ревизиращите органи установяват, че към датата на подписване на предварителния договор, обектите, посочени в него не са собственост на Д. Д., а на В. И. Г.. ЕГН 520402••••. Ревизираното лице придобива въпросните имоти едва на 08.08.2018 год. В тази връзка представеният предварителен договор е обявен като съставен за целите на ревизията, поради което не е кредитиран. Относно установеното, че на 29.07.2014 г. по банков път ревизираното лице е получило 500 000,00 лв., наредени от Т. П. М.. ЕГН •••• с обяснението, че този превод също представлява капаро за покупко-продажба на негови недвижими имоти, за което представя предварителен договор от 29.07.2014 год., на купувача е извършена насрещна проверка. С ПИНП № П-22002322088603-141-001 от 30.06.2022 год. е удостоверено, че от лицето са представени същия предварителен договор, съгласно който Д. ДИМИТРОВ й продава 5 262 дка земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], и апартамент, находящ се в [населено място], [жк], чл. 425. вх. 1, ет. 3, ап. 13, като цената им е 720 000.00 лв., от която следва да се внесе капаро в размер на минимум 50% от договорената цена в срок от 6 месеца от подписването на договора, а остатъкът от дължимата сума в момента на нотариалното прехвърляне на имота. Т. М. декларира, че до настоящия момент няма изповядване на сделката пред нотариус поради разногласия в договорките на предварителния договор и че капарото все още не й е върнато. Представила е документи за произход на въпросните средства, които не са оспорени от ревизиращите. В случая приходните органи също са счели, че се касае за съставен за целите на ревизията документ, доколкото е установено, че земеделската земя е закупена в съсобственост с друго лице - Д. Г. В., а за апартамента е налице учредена договорна ипотека в полза на кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, като тези факти не са упоменати в предварителния договор. Обръща се внимание и на изминалия дълъг период от време от датата на сключване на предварителния договор до настоящия момент, през който период няма окончателна сделка и не е налице връщане на заплатения задатък. Във връзка с превод от К. М. Г. с основание „покупка на имот“ в размер на 9 900,00 лв. поради липса на документи в тази връзка също е счетено, че се касае за доход от друг източник, за който се дължи данък. Относно установеното, че през 2014 год. Д. ДИМИТРОВ е получил по банков път сума в размер на 54 500,00 лв., а през 2015 год. - 5 000,00 лв. с наредител „ТИ ВИ 67“ ЕООД, [ЕИК], за които ревизираното лице посочва, че представляват изплатени печалби от хазартни игри, е извършена на насрещна проверка на посоченото ЮЛ. С Протокол № П-22002322088099-141-001 от 15.06.2022 год. е обективирано, че в отговор на връченото искане са представени единствено платежни нареждания е вписано основание „изплатена печалба от играта зала“, без същите да са подкрепени от документи, даващи информация относно вида на хазартни игри, относно извършените и регистрирани залози от лицето и тяхното приключване, информация относно платените алтернативни данъци във връзка с тези хазартни игри и др. През 2014 год. е установен и превод в размер на 52 000,00 лв., а през 2015 год. на 5 000,00 лв. от ЕТ „НУШИ ТЕМЕНУЖКА ПЕТРОВА“ с основание „изплатена печалба“, за които също липсват доказателства за вида и характера на изплатената печалба и дали същите попадат в обхвата на необлагаемите по ЗДДФЛ доходи. В тази връзка е посочено, че получените парични суми не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ „необлагаеми доходи“ и същите също следва да се обложат като „доходи от други източници“ съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. С оглед на установеното е прието, че паричните преводи, постъпили по банковите сметки на Д. ИЛИЕВ Д., са доход за същия, които са включени в приходната част на съпоставките по години, но че отделно от това същите подлежат на облагане по силата на разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. По години се касае за следните установени получени от данъчно задълженото лице средства по банков път от физически и юридически лица: за 2014 год. - 733 304,15 лв., в т.ч. вноски на каса от различни ФЛ и наредени преводи от „МАГИ ПРОГРЕС“ ЕООД и „КОСТОВ МЕГА МЕТАЛС“ ЕООД с основание „върнат заем“ в общ размер на 127 304,15 лв.; преведени суми от „ТИ ВИ 67“ ЕООД и ЕТ „НУШИ Т. ПЕТРОВА“ с основание „изплатени печалби“ в общ размер на 106 000,00 лв.; превод от Т. П. с основание „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ в размер на 500 000,00 лв.; за 2015 год. - 317 695,00 лв., в т.ч. вноски на каса от различни ФЛ и наредени преводи от „КОСТОВ МЕГА МЕТАЛС“ ЕООД с основание „върнат заем“ в общ размер на 297 795,00 лв.; преведени суми от „ТИ ВИ 67“ ЕООД и ЕТ „НУШИ Т. ПЕТРОВА“ с основание „изплатени печалби“ в общ размер на 10 000,00 лв. и превод от К. М. Г. с основание „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ в размер на 9 900,00 лв.; за 2016 год. - 265 357,54 лв., която сума е формирана единствено от вноски на каса от ФЛ с основание „върнат заем“; за 2017 год. - 432 407,20 лв., в т.ч. вноски на каса от ФЛ и наредени преводи от върнат заем от „ВЕЛИКА 10“ ЕООД, „М. 2010“ ЕООД, „МАГИ ПРОГРЕС“ ЕООД, „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР“ ЕООД с основание „върнат заем“ в общ размер на 384 607,20 лв. и превод от „ОВЪРТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД с основание „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ в размер на 47 800,00 лв.; за 2018 год. - 212 800,00 лв., формирани изцяло от вноски на каса от ФЛ и наредени преводи от „МАГИ ПРОГРЕС“ ЕООД и „ВЕЛИКА 10“ ЕООД с основание „върнат заем“; за 2019 г. - 62 499,17 лв., формирани изцяло от вноски на каса от ФЛ. Предвид всичко гореизложено е прието, че недекларираните получени средства, подлежащи на облагане като доходи от други източници са в размери както следва: за 2014 год. - 918 765,42 лв. /733 304,15 лв. + 185 461,27 лв., сумата, останала сума в разпореждане на Д. Д./; за 2015 год. - 448 577,88 лв. /317 695,00 лв. + 130 882,88 лв., останала сума в разпореждане на ревизираното лице/; за 2016 год. - 429 380,28 лв. /265 357,54 лв.+164 022,74 лв., останала сума в разпореждане на ревизираното лице; за 2017 год. - 710 481,24 лв. /432 407,20 лв. + 278 074,04 лв., останала сума в разпореждане на ревизираното лице/; за 2018 год. - 265 999,18 лв. /212 800.00 лв. + 53 199,18 лв., останала сума в разпореждане на ревизираното лице / и за 2019 год. - 78 550,32 лв. /62 499,17 лв.+ 16 051,15 лв., останала сума в разпореждане на ревизираното лице./. След анализ на събраните доказателства, по реда на материалния закон, органите по приходите са формирали данъчни основи за облагане за отделните периоди, като за 2018 год. е взет предвид и недостигът от установеното превишение на разходите над размера на получените доходи, като са установени задължения за данък върху доходите, както следва: за 2014 год., на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, върху данъчна основа от 918 765,42 лв. е установено задължение за данък в размер на 91 876,54 лв.; за 2015 год. върху данъчна основа от 504 578,88 лв. /448 577,88 лв., доходи от други източници и 56 000,01 лв., декларирани доходи от трудови правоотношения/, е установено задължение за данък в размер на 50 457,88 лв. След приспадане на удържания от работодателя данък, е установен данък за довнасяне в размер на 44 857,78 лв., представляващ именно 10% от допълнително установената основа за облагане в хода на ревизията; за 2016 год. върху данъчна основа от 487 355,28 лв. /429 380,28 лв., доходи от други източници, и 57 975,20 лв., декларирани доходи от трудови правоотношения/, е установено задължение за данък в размер на 48 735,53 лв. След приспадане на удържания от работодателя данък, е установен данък за довнасяне в размер на 42 940,03 лв., представляващ 10% от допълнително установената основа за облагане в хода на ревизията; за 2017 год. върху данъчна основа от 710 481,24 лв. е установено задължение за данък в размер на 71 048,12 лв.; за 2018 год. върху данъчна основа от 307 990,14 лв. /265 999,18 лв., доходи от други източници + констатираното превишение на разходите от 41 990,96 лв./, е установено задължение за данък в размер на 30 799,01 лв., за 2019 год. върху данъчна основа от 133 644,55 лв. /78 550,32 лв., доходи от други източници и 55 094,23 лв., декларирани доходи от трудови правоотношения/, е установено задължение за данък в размер на 13 364,46 лв. След приспадане на удържания от работодателя данък, е установен данък за довнасяно в размер на 7 855,03 лв., представляващ 10% от допълнително установената основа за облагане в хода на ревизията. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, върху общия размер на невнесените задължения от 289 376.51 лв. са начислени лихви в размер на 178 833,64 лв. Жалбоподателят е оспорил ревизионния акт като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован пред ответния орган. На първо място, сочи допуснати процесуални нарушения, в т.ч. издаване на РД и РА след указаните за това срокове в ДОПК, както и тяхното издаване от некомпетентни лица, изготвяне на Уведомлението за преминаване на ревизията по особения ред след изтичане на срока за извършване на ревизията. Сочи и че ревизиращите органи не са спазили всички дадени им задължителни указания, дадени в Решение № 497 от 04.04.2022 год. Твърди още, че за 2014 год. и 2015 год. са му определени задължения в хипотезата на изтекла погасителна давност за тяхното принудително събиране при наличието на предпоставките по чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. По същество оспорва приложението на чл. 122 от ДОПК, като счита, че липсват надлежни доказателства в тази връзка. Твърди, че РА е постановен при пълно игнориране на множеството ангажирани от него доказателства, като констатациите в него са буквално и дословно същите като тези на отменения предходен РА - факт, довел до определяне на един и същ размер на задължения за главници в двете производства. Оспорва начина на формиране на началната разполагаема от него сума в брой към първия ревизиран период - 01.01.2014 год., като настоява, че в началото на 2014 год. е разполагал не с приетата сума от ревизиращите /274 216,00 лв./, а с 416 116,00 лв. Посочва, че независимо от установеното от ревизиращите органи, че в периода от 2009 год. до 2013 год. освен сделки по продажби на собствени недвижими имоти, е имал и такива, по покупки, то от същите е следвало да се изготви ново искане в тази връзка. На следващо място, сочи, че неправилно и противно на основния принцип за обективност при извършване на ревизиите, ревизиращите органи са изготвили искания и са извършили насрещни проверки само до част от лицата - заемополучатели по представените от него договори за заем, а не са предприели такива до 27 ФЛ и ЮЛ, описани подробно на стр. 8 и 9 в жалбата, което е довело до изкривяване на действителното фактическо положение. Освен това, по отношение на тези лица, спрямо които са предприети действия, изтъква, че голяма част от тях не са открити, поради това, че същите пребивават в чужбина, а други не са отговорили поради неизяснени причини. Сочи обаче, че тези обстоятелства не водят до непременния извод, че се касае за неистински договори за заем, съставени единствено за целите на ревизията. В тази връзка счита, че без каквито и да било доказателства, ревизиращите органи неправилно са счели, че наредените в негова полза парични средства, представляват доходи от други източници, които са подлежали на деклариране, но това не било сторено от негова страна. Твърди, че напълно незаконосъобразно същите не са кредитирали представените от него писмени обяснения, договори за заем и банкови извлечения с основание „връщане на заем“, съгласно които тези средства представляват върнати, предоставени от него в предходни периоди, парични заеми. Изтъква още, че от ревизиращите не е съобразено и че средствата, за които се сочи, че са останали на негово разположение, след анализа на получените и наредените от него средства при транзакциите с неговите дружества и по-конкретно с „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, също представляват оборотни, а не негови средства, като неправилно и незаконосъобразно не са кредитирани представените от него протоколи от Решения на общото събрание на горепосоченото дружество, че въпросните средства, отразени в РД /за 2014 год. - 185 461,27 лв.; за 2015 год. - 130 882,88 лв.; за 2016 год. - 164 022,74 лв.; за 2017 год. - 278 074,07 лв.; за 2018 год. - 53 199,18 лв. и за 2019 год. - 16 051,15 лв./ са оставени на съхранение у него, въз основа на сключени помежду им договори, за доказателство за което прилага годишни оборотни ведомости и аналитични регистри на сметка 501 „Каса“ и подсметка 5011 „Съхранявани при Драгомир Димитров средства в лева“ на „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД за всяка от процесните години. Оспорва и некредитирането на множеството „нареждания“, изготвени до неговите служители във връзка с банковите преводи от тяхна страна в негова полза, за които също твърди, че са средства на дружествата. Неправилно като доход от друг източник счита и вменения му доход от получения от него превод през 2017 год. от „ОВЪРТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД в размер на 47 800,00 лв. с основание „капаро за продаван имот по предварителен договор от 05.10.2017 год.“ доколкото не е отчетено, че сделката не се е състояла и че той е върнал парите на наредителя, за което е представил разписка от 10.10.2017 год. Относно превода през 2014 год. в размер на 500 000.00 лв., нареден от Т. М. също с основание капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, пояснява, че към настоящия момент сделката не е финализирана пред нотариус и поради това не са налице данни в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, като сделката и към настоящия момент е висяща. Сочи, че само волята на страните по предварителния договор може да приключи същия по един или друг начин /или да се извърши продажба на недвижимите имоти, или да се развали договора/, нещо което към настоящия момент не е извършено. Набляга, че тази сума не може да се приеме за доход от друг източник, доколкото не е налице предвиденото условие в чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно, че при продажба на имущество, доходът се счита за придобит към датата на прехвърлянето. По изложените съображения претендира обявяването на РА за нищожен, а при отхвърляне на тази теза, за отмяна на РА по същество изцяло. Като е съобразил изложените в акта мотиви, приложените към административната преписка доказателства и доводите на жалбоподателя, ответникът е намерил следното: На първо място, в производство по административно обжалване на оспорения РА следва да бъде съобразено спазен ли е преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, т. е. дали задълженията за ДДФЛ са законосъобразно установени от органите по приходите. Съгласно цитираната разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. В случая дължимият данък по ЗДДФЛ за календарната 2014 год. се декларира с ГДД по чл. 50 от закона, която, следва да се подаде до 30 април на следващата година /2015 год./. Преклузивният срок за 2014 год. започва да тече от 01.01.2016 год. и изтича на 31.12.2020 год. В случая първоначалната ЗВР № Р-22002320003933-020-001 при първо проведеното ревизионно производство е издадена на 02.07.2020 год. и е връчена на 23.07.2020 год. В този смисъл е спазен преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК при определянето на задължения на ревизираното лице по ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014 год. до 31.12.2019 год. Ответникът е счел жалбата за неоснователна в частта, в която се сочат следните допуснати процесуални нарушения: Съгласно чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и във връзка е параграф 2-ри от ДР на ДОПК актовете са законосъобразни, когато: са издадени от компетентен административен орган; при спазване на установената за това форма: при спазване на административнопроизводствените правила за това, при съблюдаване на материалноправните разпоредби и при съответствие със целта на закона. След като провери спазени ли са процесуалноправните разпоредби за възлагане и провеждане на ревизионното производство, ответникът е приел, че ревизията е възложена от оправомощено за това лице, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите, в изискуемата от закона форма и съдържат реквизитите по чл. 117, ал. 2 и чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Що се отнася до твърдението, че Уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. изх. № Р-22002222001744-113-001 от 08.11.2022 год., е било изготвено след определения с последно издадената ЗИЗВР № Р-22002222001744-020-003 от 25.08.2022 год. срок-а именно 26.09.2022 год., то видно от посочените дати, изтъкнатото в действителност е факт. В случая, обаче, изтъкнатото обстоятелство не представлява нарушение, водещо до опорочаване на акта, доколкото ревизията е извършена изцяло при съблюдаване на материалния закон. Относно изтъкнатото, че РД и РА са издадени след указаните за това срокове в ДОПК, макар твърдяното да е вярно, тези нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени и не водят до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт или до неговата нищожност, тъй като сроковете по чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК са само инструктивни, и тяхното неспазване не може да доведе до резултати, различни от констатираните в акта, а само би могло да се търси отговорност на съответните служители за неспазването им. Тези действия не нарушават правото на защита на ревизираното лице. С оглед на гореизложеното не са налице процесуални нарушения във връзка с възлагането и извършването на ревизионното производство, водещи но нищожност на РА. От друга страна, обаче, следва да бъдат съобразени и разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност. Доколкото с жалбата до ответника са направени изрични възражения за изтекла погасителна давност по реда на чл. 171 от ДОПК на установените задължения по ЗДДФЛ за 2014 год. и 2015 год., административният орган е намерил за законосъобразно следното: Институтът на погасителната давност е с материално-правен характер и се изразява в срок, изтичането на който има за правна последица не погасяването на субективното право, в случая вземането на приходната администрация за данък върху доходите на физическите лица, а погасяване единствено на възможността кредиторът (приходната администрация) да събере вземането си принудително. Следователно, въпросът за давността касае само събирането на данъчните задължения, а не определянето им по основание и размер. От обстоятелството, че макар и погасено по давност, задължението продължава да съществува следва, че не е налице пречка то да бъде определено законосъобразно по основание и размер. С давностния срок се гарантира правната сигурност в правоотношенията между субектите. В случай, че субективното право не е упражнено в посочения в закона срок, се прегражда възможността за принудително събиране на публичното вземане, без самото то да престава да съществува. На първо място, при изследването на института на погасителната давност, в случая 5-годишната такава, следва да бъдат анализирани разпоредбите на материалния данъчен закон - ЗДДФЛ относно момента, в който е следвало да се плати съответното публично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ данъкът за внасяне по чл. 48 е дължим в срока за подаване на годишната данъчна декларация за съответния период. В случая за 2014 год. този срок е 30.04.2015 год., а за 2015 год. - 30.04.2016 год. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания, каквито са задълженията за данъци и осигурителни вноски, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В тази връзка, 5-годишният давностен срок по отношение задълженията за ДДФЛ за 2014 год. е започнал да тече на 01.01.2016 год. и е следвало да изтече на 01.01.2021 год.; по отношение на задълженията за 2015 год. този срок е започнал да тече на 01.01.2017 год. и е следвало да изтече на 01.01.2022 год., ако не са налице други основания за спиране/прекъсване на давностния срок, които ще бъдат разгледани по-долу. Относно давността за данъчен период от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. - доколкото в горния времеви период попада 2020 год., през която в Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., е обявено извънредно положение заради вируса COVID-19, то на първо място съгласно пар. 29, т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, давността спира за периода от 24.03.2020 год. до 21.05.2020 год. /58 дни/. За времето на спиране давностният срок не тече. Отделно, спирането и прекъсването на давността са регламентирани с чл. 172 от ДОПК. При спирането на давността, изтеклият до момента на спирането период от време се взема предвид, а след отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането, давностният срок продължава да тече и се събира със срока, който е изтекъл до момента на спирането. В случая проявление е намерило и основанието по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно който давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Във връзка с образуваното със ЗВР № Р-22002320003933-020-001 от 02.07.2020 год. предходно ревизионно производство са възникнали обстоятелства, които налагат спиране на давността. На датата на връчване на първата ЗВР - 23.07.2020 год. давностният срок е спрял да тече. Според правилото на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК спирането в случая следва да е до издаването на първоначалния ревизионен акт, но за не повече от 1 година. В случая РА № Р-22002320003933-091-001 е издаден на 22.12.2021 год., което е повече от една година от започване на производството на 23.07.2020 год. Тук следва да се има предвид, че спирането на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК за не повече от година, /когато няма издаден РА, включително при отмяна за нова ревизия/, е в рамките на цялото ревизионно производство по установяване на данъка, в случая то следва да се счита, че е за периода от 23.07.2020 год. /датата на връчване на първоначалната ЗВР/ до 23.07.2021 год. Т.е., в случаите на повторна ревизия по чл. 155, ал. 4 от ДОПК 1-годишният срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК включва както периода на първата ревизия, така и повторната ревизия. В този смисъл е съдебната практика /Решение на ВАС по адм. д. № 6334/2016 год. и др./. Същевременно, съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на ревизионния акт на 22.12.2021 год. давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Във връзка с броенето на давностния срок тук следва да се има предвид обстоятелството, че настоящото производство е в изпълнение на Решение № 497 от 04.04.2022 год. на директора на дирекция ОДОП-София, с което е отменен предходният РА № Р-22002320003933-091-001 от 22.12.2021 год. с указания за извършване на нова ревизия. В случая е от значение, че с отмяната на предходния РА по административен ред с решение на контролната инстанция и връщане на преписката за нова ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство по установяване на задълженията. С отмяната на този ревизионен акт по административен ред с предходното решение на решаващия орган и връщане на преписката за нова ревизия, давността не се смята прекъсната и се възстановява висящността на ревизионното производство по установяване на задълженията. На основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността спира и когато актът, с който е определено задължението се обжалва. В случая РА № Р-22002320003933-091-001 от 22.12.2021 год. е обжалван пред ответния орган с жалба вх. № 94-Д-71 от 27.01.2022 год. по регистъра на ТД на НАП София. Т.е., налице е основание за спиране на давностния срок от 27.01.2022 год. до 04.04.2022 год., когато е постановено Решение № 497 от 04.04.2022 год. /68 дни/. Въз основа на гореизложеното давността за задълженията за 2014 год. е изтекла на 07.05.2022 год., която дата предхожда издаването на процесния РА, съответно настоящото решение. В случая обстоятелството, че са налице данни за наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, изх. № С230022-023-0000045 от 11.01.2023 год., действието на което е продължено с Постановление за продължаване на наложени обезпечителни с изх. № С230022-139-0000315 от 13.02.2023 год., не е от значение, доколкото тези действия са след 07.05.2022 год. В подкрепа на така формирания извод е и наличното по преписката Разпореждане с изх. № С230022-137-0002862 от 29.03.2023 год. па публичен изпълнител А. Д. от извършена проверка по повод молба на жалбоподателя с вх. № С230022-000-0124591 от 14.03.2023 год., както и писмо-отговор от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София с вх. № 23-22-396#6 от 01.08.2023 год. Задълженията за доначислена лихва са акцесорни и в случай, че главното задължение е отпаднало на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, то лихвите също следва да бъдат погасени. Във връзка с горното, следва да се има предвид, че макар задължението да е погасено по давност са налице законовите хипотези на чл. 128, ал. 1, предложение 2-ро и на чл. 170. ал. 3 ДОПК, които дават възможност за извършване на прихващане с погасено по давност задължение срещу вземане на длъжника от фиска, станало изискуемо преди изтичане на давностния срок. Ето защо, преди отписване на задължението следва да се провери и възможността за прихващане, в случай, че се установи, че длъжникът има предявено вземане към фиска, което е възникнало преди изтичане срока на погасителната давност на задължението. В съответствие с изложеното е и разпоредбата на чл. 155, ал. 2, изр. 2-ро от ДОПК, в сила от 04.08.2017 год., съгласно която когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи па принудително изпълнение. Направеното възражение за изтекла погасителна давност и за задълженията за ДДФЛ за данъчен период 2015 год. е прието от ответника за неоснователно по изложените по-горе съображения. С удължаването на 5-годишния давностен срок, със срока на спиране на горепосочените основания (58 дни + 1 година + 68 дни), законоустановеният 5-годишен давностен срок не е изтекъл към датата на издаване на процесния РА. Освен това в рамките на дози срок, са наложени предварителни обезпечителни мерки с ПНОМ с изх. № С230022-023-0000045 от 11.01.2023 год., с които на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е спряна, а с издаването на процесния РА на 30.01.2023 год. на основание чл. 172, ал. 2, изречение първо от ДОПК, давността е прекъсната, от който момент е започнал да тече нов петгодишен срок, който към момента не е изтекъл. В рамките на този нов 5-годишен давностен срок, давността е спряна с наложените обезпечителни мерки с Постановление за продължаване с изх. № С230022-139-0000315 от 13.02.2023 год. Т.е., към датата на издаване на настоящото решение, абсолютният 10-годишен давностен срок, за задълженията за 2015 год., започнал да тече на 01.01.2017 год., не е изтекъл. В този смисъл е и цитираното по-горе Разпореждане на публичния изпълнител и писмото-отговор от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, с вх. № 23-22-396#6 от 01.08.2023 год. По съществото на спора, ответникът е приел следното: В хода на ревизията, органите по приходите са констатирали, че декларираните и получените доходи от лицето съответстват на финансовото му състояние за ревизираните данъчни периоди, с изключение на 2018 год., за която е установен недостиг на парични средства в размер на 41 990,96 лв. Съответно дължимият данък само в тази връзка е 4 199,09 лв. Така констатираният недостиг е квалифициран като доход от друг източник по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. На първо място, ответникът е приел, че не са спазени задължителните указания, дадени в Решение № 497 от 04.04.2022 год. на директора на дирекция ОДОП-София по отменения акт, както и утвърдения от изпълнителния директор на НАП Наръчник за извършване на проверки и ревизии на физически лица относно приложимия ред за данъчно облагане в тази връзка. Неправилно органите по приходите са определили данъчната основа по реда на материалния закон, а не по специалния ред. Т.е., при извършване на съпоставката на приходите и разходите на лицето, недостигът на средства е обложен с позоваване на разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДС. От ревизиращите не е съобразено, че ЗДДФЛ не съдържа разпоредби, регламентиращи извършване на съпоставка между реализирани доходи и извършени разходи, както и разпоредби, регламентиращи възможността за приемане на установения недостиг на парични средства за данъчна основа, върху която да се определи прекият данък. Такива разпоредби се съдържат единствено в чл. 122 и следващите от ДОПК и след като органът по приходите е пристъпил към съпоставка от подобно естество, това би означавало, че според него са налице условия за прилагане на посочените разпоредби. Това от своя страна предполага извършване на ревизия при особени случаи, съответно определянето на данъчната основа за облагане с данък върху доходите за ревизираните периоди е следвало да се извърши след анализ на критериите, изброени в чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК. Ревизия може да се извърши и по общия ред на облагане, но само ако се установят недекларирани от лицето доходи от конкретен облагаем източник, какъвто в случая не е налице. Изготвеното до лицето Уведомление но чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Р-22002222001744-113-001 от 08.11.2022 год. дори не е връчено. Единствените предприети действия за връчване на искането се свеждат до неговото изпращане на обявения от лицето ел. адрес, като обратно потвърждение не е получено. Освен горното, решаващият орган намира, че размерът на установения недостиг на парични средства за 2018 год. не е установен обективно, като една от причините за това, е начинът на формиране на разполагаемата сума на парични средства в брой от жалбоподателя към 01.01.2018 год. Ревизиращите са приели безрезервно декларираното от лицето, че към посочената дата разполага в брой със сума в размер на 110 702,00 лв., без от същите да е съобразено установеното от тях крайно положително салдо за календарната 2017 год., възлизащо на сума в размер на 211 640,15 лв. Освен това ответникът констатира, че не са спазени задължителните указания, дадени в Решение № 497 от 04.04.2022 год. на директора на дирекция ОДОП-София, съгласно които при повторната ревизия приходните органи следва да установят обективно размера на осъществените от лицето разходи. В решението е записано, че размерът на осъществените от лицето разходи за процесната 2018 год., отразени в съпоставката /501 711,22 лв./ не съответства на установеното в констативната част на отменения РА. На стр. 90 в РД приходните органи, извършили първата ревизия, са обобщили, че същото е извършило разходи за 318 583,38 лв., а в съпоставката за тази година общият разход възлиза на 501 711,22 лв. Налице е разлика от 183 127.84 лв., която е във вреда на данъчно задълженото лице, която не е била отстранена в настоящата ревизия. При извършване на повторната ревизия изрично е указано, че следва да се съобразят всички декларирани и извършени от данъчно задълженото лице разходи като се избегне тяхното дублиране. Ако разходите по банков път надвишават тези, декларирани от лицето, да се вземат предвид документално доказаните разходи. Всеки разход, намерил отражение в съпоставката, следва да съответства на констативната част на РД. Ако дадена сума, отразена като разход, представлява сбор от няколко вида разходи, то в констативната част следва да е налице подробно разяснение в тази връзка, каквото в случая отсъства. В случая органите по приходите напълно са копирали съдържанието на предходния РД в тази връзка и това е видно от стр. 158 от него, съответно отново е налице разминаване между констативната и разпоредителната част, което е абсолютно недопустимо. При съобразяване с така установеното и извършено преизчисление от ответника се установява, че за процесната 2018 год. не е налице недостиг на парични средства. Съответно РА подлежи на отмяна в тази му част. По отношение на останалите задължения за главници в размер на 285 177,42 лв. /289 376,51 лв. - 4 199.09 лв. данък от недостига/. Видно от съдържанието на РА, същите произтичат от твърдение за наличие у жалбоподателя на недекларирани доходи от други източници с произход получени средства през ревизираните периоди чрез системата WESTERN UNION /чрез ЦКБ АД/ и по личните му банкови сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, „БАНКА ДСК“ АД и ЦКБ АД, наредени от различни физически и юридически лица. По години се касае за следните установени получени средства по банков път, в т.ч. и чрез посочената платежна система: за 2014 год. - 733 304,15 лв.; за 2015 год. - 317 695,00 лв.; за 2016 год. - 265 357,54 лв.; за 2017 год. -432 407,20 лв.; за 2018 год. - 212 800,00 лв. и за 2019 год. - 62 499,17 лв. Приходните органи сочат, че вписаните основания за преводите са основно: „вноска по кредит/заем“, „погасяване на заем“, „захранване на сметка“, както и такива без посочено основание. Наредителите на средства, размерът на превежданите в полза на данъчно задълженото лице средства и конкретните дати са описани в РД. За разлика от предходното контролно производство в случая са предприети процесуални действия по извършване на насрещни проверки на наредители, с цел потвърждаване на вписаните основания за преводите, в т.ч. за изясняване на обстоятелството налице ли са сключвани договори за заем между съответното лице и жалбоподателя, предвид преобладаващите основания „вноска по кредит/заем“ и „погасяване на заем“; кои суми представляват връщане на средства по предоставени от данъчно задълженото лице заеми и кои представляват получени от него заемни средства, при които лицата се явяват заемодатели. Неправилно, обаче, ревизиращите органи приемат, че сключените договори за заем с Г. П. Г., Д. К. Й., И. В. И., Н. А. Н., П. Х. Г., не отразяват реални състояли се заемни отношения, доколкото видно от съдържанието на РД посочените лица са били потърсени на обявените от тях адреси само по веднъж, като в протоколите за посещение на адрес не е вписано да са водени разговори със съседи и др. свидетели, които да удостоверят, че по нататъшно търсене е безпредметно. Освен това няма как да се очаква лицата да представят каквито и да било документи, доколкото Съобщения по чл. 32 от ДОПК въобще не са били съставени, камо ли да са изпращани, закачени в ТД на НАП и т.н. Съответно, исканията не могат да се считат за връчени. Спрямо лицата, за които при еднократните посещения на адреси, съседи твърдят, че издирваните няма как да бъдат открити поради факта, че от години живеят в чужбина /Д. П. П., И. П. С., К. М. Г., М. И., Р. Ц. И. и Ю. Г. С./, поради което не са извършени повторни посещения на обявените от тях адреси, неправилно от приходните органи също не са изготвяни съобщения по чл. 32 от ДОПК, съответно отново не е налице връчване на исканията по особения за това ред. Недопустимо е да се обосновава теза за липса на реалност на търговски/финансови взаимоотношения, при наличие на представени договори за заем, само поради неоткриване на заемополучателите на обявените от тях адреси или в ситуация, при която в отговор на връчени им искания същите не представят доказателства /каквито са случаите с А. Г. А., Д. П. С., И. Г. И., Л. С., Н. М. Р., П. С. К., С. В. К., Т. Ц. Н., които в отговор на редовно връчените им искания не са ангажирали писмени обяснения и документи/. Ревизираното лице не може да бъде държано отговорно и за поведението на П. И. П., който е отказал да подпише искането, още повече, че за такъв вид ситуация са налице действия по ДОПК /чл. 30, ал. 4/, които следва да бъдат предприети от ревизиращите органи, но на практика не са. Жалбоподателят не може да търпи вина и за отричането действието на сключените договори от страна на М. Ц. М. /във връзка с договор за заем от 05.01.2019 год. за сумата от 1 200,00 лв. и Х. М. Д. - договор за заем от 10.01.2014 год. за сумата от 3 150,00 лв./, които в крайна сметка са нареждали плащания към ревизираното лице с основание връщане на заемни средства. Отделно, ответният орган е установил, че неправилно и противно на указанията, дадени в решението, насрещни проверки не са предприети спрямо много други наредители-заемополучатели, а именно следните юридически лица: „ВЕЛИКА 10“ ЕООД, с което ревизираното лице е сключило договори за заем от 10.01.2017 год. за сумата от 26 360,00 лв.; от 06.05.2017 год. за сумата от 21 483,21 лв. и от 08.08.2018 год. за сумата от 40 000,00 лв.; с „КОСТОВ МЕГА МЕТАЛС“ ЕООД, с което са сключени договори за заем от 28.10.2014 год. за сумата от 20 000,00 лв.; от 27.11.2014 год. за 10 000,00 лв. и от 02.12.2014 год. за сумата от 15 000,00 лв.; с „МАГИ ПРОГРЕС“ ЕООД, с което ревизираното лице е сключило договори за заем: от 28.04.2014 год. за 25 000,00 лв.; от 29.04.2014 год., за 10 000,00 лв.; от 03.05.2014 год. за 9 000,00 лв.; от 06.05.2014 год. за 9 000,00 лв.; от 10.05.2014 год. за 3 000,00 лв.; от 15.05.2017 год. за сумата от 20 000,00 лв., от 07.07.2017 год. за 31 000,00 лв.; от 13.08.2017 год. за 20 000,00 лв.; от 21.06.2018 год. за 40 000,00 лв.; с „М. 10“ ЕООД - договор за заем от 15.05.2017 год. за сумата от 20 000,00 лв.; „ЕМ И ЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД, с което е налице договор от 15.03.2018 год. за сумата от 1 600,00 лв. Такива не са били извършени и спрямо следните физически лица- заемополучатели: Д. Г. В., с който са сключени договор за заем от 04.03.2015 год., от 01.07.2016 год. от 14.12.2016 год. от 20.02.2017 год. от 10.04.2017 год., от 20.05.2017 год. от 10.06.2017 год., от 20.01.2018 год., от 20.01.2019 год., от 15.06.2019 год. и от 25.08.2019 год., за сума в общ размер на 140 000,00 лв. И. А. К., с която са налице договори за заем от 10.03.2014 год. и от 10.05.2015 год., за сумата от 52 000,00 лв.; В. И. П., с който са сключени договор за заем от 23.01.2014 год., от 04.02.2015 год., от 06.04.2015 год., и от 09.04.2015 год. за сума в общ размер на 5 140,00 лв.; В. П. Г., с който са сключени договор за заем от: 25.07.2015 год., 05.01.2016 год. и от 10.05.2016 год., за сума в общ размер на 6 250,00 лв.; Т. Д. В., с която е сключен договор за заем от 10.09.2015 год. за сумата от 10 000,00 лв. Не са извършени насрещни проверки и спрямо лицата С. Б. В., С. Н. Ц., М. И. Г., М. Ц. Й., Л. С. И., Й. С. И., Т. П. Т., С. Н. Н. и др., с които са сключвани договори за заем за по-малки по размер суми. Освен това не става ясно поради какви съображения ревизиращите органи не кредитират договорите за заем и на тези лица, които при извършените им насрещни проверки/изрично заявяват, че са заемополучатели по процесните договори за заем /И. И., В. Г. Г., Д. Й. Д., Й. Д. В., С. Д. С., С. Г. Ц., С. Г. Г., И. П. И., Ц. Н. Ц., С. П. С., С. О. Т./ и че преводите касаят връщане на заемните средства. О. Й. А. М., с жалбата до ответника, от жалбоподателя е представена декларация, изхождаща от посоченото лице, съгласно която при даване на писмените обяснения е пропуснала да упомене, че освен заеми от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, е получавала средства и от управителя на това дружество, в качеството му на физическо лице по договор за заем от 02.09.2017 год. за сумата от 5 150,00 лв. и договор за заем от 10.01.2018 год. за сумата от 1 800,00 лв. Отделно, от ревизиращите не е взето предвид, че предоставените/получени заеми подлежат на деклариране на основание чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ /разпоредба в сила от 01.01.2010 год./, в т.ч. непогасената част от предоставените/получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000,00 лв.; непогасените остатъци от предоставени/получени през същата и през предходните 5 данъчни години заеми, ако размерът им надхвърля 40 000,00 лв. Изключение от деклариране е налице за заемите, предоставени от кредитните институции. Анализ в тази връзка не е налице, макар да са дадени указания в издаденото от ответника решение. Ревизиращите не са установили имало ли е данъчно задълженото лице въобще задължение за деклариране на процесните суми, нареждани от съответните наредители с основание „вноска по кредит/заем“ и „погасяване на заем“. Не е отчетено и че при липса на деклариране, санкцията е само административна. Същата е по реда на чл. 80а от ЗДДФЛ, като административно наказание се налага, само когато при ревизията органът по приходите е приел за действителен предоставения/получения заем /Указание на изпълнителния директор на НАП, изх. № 91-00-95 от 24.02.2010 год./. Обстоятелството, че едно лице след като е било задължено, не е декларирало получените/предоставените парични заеми не следва да се разглежда като основание недекларираният заем непременно да се счита за недействителен. Това обстоятелство е индикация за евентуална недействителност на предоставен/получен заем и следва да се разглежда заедно с всички други събрани в производството доказателства при преценката относно реалното предоставяне/получаване на сумата. При анализа и преценката относно действителността на договорите за заем се прилагат общите правила на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Предвид изложеното ответникът е счел, че неправилно процесните договори за заем не са кредитирани при ревизията. По смисъла на ЗЗД договорите за заем са реални договори и условие за тяхната действителност е реалното предаване на предмета на договорите, в случая пари, което предаване/приемане е ставало в деня на подписване на договорите от ревизираното лице, като заемодател и горните физически лица - като заемополучатели. Видно е, че договорът служи като разписка за предаването/приемането на средствата. Договорите за заем са частни писмени документи и като такива не се ползват със задължителна доказателствена сила, а доказателствената им стойност се преценява в съвкупност с останалите доказателства. Изпълнението по договорите за заем се подкрепя от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, в това число и приобщените такива. Реалното изпълнение по договорите за заем е и фактът, че са ангажирани доказателства за връщане на предмета на договорите. Налице са множество договори за заем, както и банкови извлечения с основание за преводите „връщане на заем“, „захранване на сметка“ и др. подобни. Възможността на кредитополучателите пък да върнат процесните суми въобще не е била предмет на спор при ревизията. С оглед доказването, че наредените по банков път средства от горните ФЛ и ЮЛ представляват връщане на предоставени от Д. Д. заемни средства, то същите не подлежат на допълнително данъчно облагане като доходи от други източници. В тази част РА следва да се отмени. От друга страна, правилно и законосъобразно при извършване на повторната ревизия от приходните органи е взет предвид извършеният анализ в предходната ревизия във връзка с внесените на каса/нареждани суми от жалбоподателя и неговите служители в полза на дружествата му „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, „ЗАЛОЖНА КЪЩА К. СЪЛЮШЪНС“ ЕООД и „Д. Д. ГРУП“ ЕООД, с цел захранване на сметките им, както и този във връзка с наредените от дружествата в полза на жалбоподателя средства. Установено е, че произходът на голяма част от внесените от данъчно задълженото лице средства и неговите служители на каса в банките, нареждани впоследствие по сметките на дружествата, е от самите дружества. В отчетността на дружествата е налице осчетоводяване на излизането на част от паричните средства от техните каси и последвалото постъпване по банковите им сметки. За друга част от наредените средства от дружествата в полза на ревизираното лице, обаче, не е установено основание за преводите, нито счетоводни записвания. За така получените суми в общ размер на 827 691,26 лв. /за 2014 год. - 185 461,27 лв.; за 2015 год. - 130 882,88 лв.; за 2016 год. - 164 022,74 лв.; за 2017 год. - 278 074,07 лв.; за 2018 год. - 53 199,18 лв. и за 2019 год. - 16 051,15 лв./ правилно при ревизията е прието, че същите не са постъпили обратно в дружествата /не са фирмени оборотни средства/, а са останали на разположение на ревизираното лице. С предходно подадената жалбата данъчно задълженото лице е ангажирало доказателства, подробно описани на стр. 39-40 в настоящия РД, изхождащи от едно от посочените дружества „ГЛОБАЛ КРЕДИТ СЪЛЮШЪНС“ ООД, като целта на същите, е да докажат, че и въпросните средства в общ размер на 827 691,26 лв. представляват оборотни средства от дейността на заложните къщи, а не средства на жалбоподателя. Представени са протоколи за инвентаризация на финансови средства; Протоколи от Решение на общото събрание на дружеството; договори за съхранение на парични средства; отчети за изпълнението на договорите и оборотни ведомости за всяка от процесните години, с които се цели доказването, че суми именно в горните размери са били предадени на жалбоподателя за отговорно пазене. В случая правилно и законосъобразно от органите по приходите е взет под внимание фактът, че данните в новопредставените доказателства съответстват напълно на установените в предходния РД суми, за които се твърди, че са останали на разположение на жалбоподателя, а не са оборотни средства на дружествата. От ревизорите са взети под внимание и констатациите от извършените данъчни ревизии спрямо дружествата на Д. Д.. Посочените по-горе суми не са намерили счетоводно отражение в дружествата, нито са налице данни, че същите са били оставени на отговорно пазене у жалбоподателя, така както се твърди в жалбата. Гореизброените документи са съставени единствено за целите на ревизионното производство. В случая безспорно са налице доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В тази част РА е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. РА следва да се потвърди и в частта на установеното, че получените средства от Д. ДИМИТРОВ по банков път с наредител „ТИ ВИ 67“ ЕООД /през 2014 год. в размер на 54 500,00 лв. и през 2015 год. в размер на 5 000,00 лв./, както и тези от ЕТ „НУШИ Т. ПЕТРОВА“ /през 2014 год. в размер на 52 000.00 лв. и през 2015 год. в размер на 5 000,00 лв./ с вписано основание „изплатена печалба“, за които само ревизираното лице посочва, че представляват изплатени печалби от хазартни игри, също представляват доходи, които е следвало да се декларират и обложат е данък като доходи от други източници. Нито в първото, нито в настоящото производство са налице изисканите доказателства, даващи информация относно вида на изплатената печалба, извършените и регистрирани залози от лицето и тяхното приключване, информация относно платените алтернативни данъци във връзка с тези хазартни игри и др. Няма документи, удостоверяващи, че получените парични суми попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ „Необлагаеми доходи“. РА следва да се потвърди и в частта на възприетото, че преводът на 29.07.2014 год. в размер на 500 000.00 лв., нареден от Т. П. М., също представлява доход на Д. Д. от друг източник, независимо от твърдението и на двете лица /жалбоподателят и посоченото ФЛ/, че този превод представлява капаро за покупко-продажба на недвижими имоти на ревизираното лице, за което е налице предварителен договор от 29.07.2014 год. В случая произходът на въпросните средства не е оспорен в хода на ревизията. Установено е, обаче, че до датата на издаване на процесния РА, сделка по покупко-продажба не е налице, нито е налице връщане на средства от страна на данъчно задълженото лице. От значение е и констатираното, че земеделската земя, обект на покупко-продажба, е закупена в съсобственост с друго лице - Д. В., а за апартамента е налице учредена договорна ипотека в полза на кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, като тези факти не са упоменати в предварителния договор. Правилно в тази връзка е формиран извод, че се касае за документ, съставен единствено за целите на ревизията, оправдаващ така наредената сума. РА следва да се потвърди и във връзка е констатацията, че преводът от 9 900,00 лв. през 2015 год. от К. М. Г. с основание „капаро за покупка на имот“ също представлява доход от друг източник. По преписката не са налице каквито и да било документи в тази връзка, извън банковото извлечение. Относно наредената сума на 05.10.2017 год. в размер на 47 800,00 лв. от „ОВЪРТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД с основание „капаро за имот“. Мотив на ревизиращите органи за извършеното облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в случая е, че обектите, вписани в представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.10.2017 год., не са били собствени на жалбоподателя към датата на сключване на договора. Същите са били собственост на В. И. Г.. Съгласно договора цената по сделката е 70 000.00 лв., от които 47 800,00 лв. капаро, дължащ се в рамките на 5 дни от подписване на договора, а остатъкът - в деня на подписване на окончателния договор, в случай на неспазване на договора същият се анулира и продавачът връща капарото и сделката отпада. Неправилно в случая ревизиращите органи не са възприели даденото от ревизираното лице обяснение, че към момента на сключване на предварителния договор е имал устна договорка с В. Г., че ще му продаде въпросните недвижими имоти. Впоследствие, обаче, договорката се е развалила, съответно от него са предприети действия по разваляне на предварителния договор и връщане на сумата, за което още в хода на ревизията е представил разписка за върнатата сума към „ОВЪРТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД. Същата на практика неправилно не е кредитирана единствено поради факта, че в отговор на връченото му искане, „ОВЪРТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД не е представило изисканите му доказателства, за което жалбоподателят не следва да се държи отговорен. С оглед всичко гореизложено, след съответните преизчисления ответникът е стигнал до извода, че за 2014 год. данъчната основа, подлежаща на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, възлиза на 791 461,27 лв., /наредените суми от „ТИ ВИ 67“ ЕООД, ЕТ „НУШИ Т. ПЕТРОВА“ и Т. П. М., както и сумата, останала в разпореждане на Д. Д./; за 2015 год. същата е в размер на 150 782,88 лв., /наредените суми от „ТИ ВИ 67“ ЕООД, ЕТ „НУШИ Т. ПЕТРОВА“ и К. М. Г., както и сумата, останала в разпореждане на Д. Д./; за периодите от 2016 год. до 2019 год., вкл., данъчната основа, подлежаща на облагане е формирана само от сумите, останали в разпореждане на Д. Д., а именно: за 2016 год. - 164 022,74 лв.; за 2017 год. - 278 074,04 лв.; за 2018 год. - 53 199,18 лв. и за 2019 год. - 16 051,15 лв. Съответно, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно задълженото лице след ревизия дължи данък както следва: за 2014 год. - 79 146,13 лв.; за 2015 год. - 15 078,29 лв.; за 2016 год. - 16 402,27 лв.; за 2017 год. - 27 807,40 лв.; за 2018 год. - 5 319,92 лв. и за 2019 год. - 1 605,12 лв. Мотивиран така, ответникът е изменил процесния РА № Р-22002222001744-091-001 от 30.01.2023 год., в оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отделните данъчни периоди, както следва: 2014 год., от данък в размер на 91 876,54 лв., е определил на данък в размер на 79 146,13 лв.; съответно лихвата от 73 172,27 лв. е определена на 62 373,21 лв.; 2015 год., от данък в размер на 44 857,78 лв., е определил на данък в размер на 15 078,29 лв.; съответно лихвата от 31 158,13 лв. е определена на 10 343,36 лв.; 2016 год., от данък в размер на 42 940,03 лв., е определил на данък в размер на 16 402,27 лв.; съответно лихвата от 25 470,90 лв. е определена на 9 592,70 лв.; 2017 год., от данък в размер на 71 048,12 лв., е определен на данък в размер на 27 807,40 лв., съответно лихвата от 34 939,82 лв. е определена на 13 443,29 лв.; 2018 год., от данък в размер на 30 799,01 лв., е определен на данък в размер на 5 319,92 лв.; съответно лихвата от 12 023,31 лв. е определена на 2 032,45 лв.; 2019 г., от данък в размер на 7 855,03 лв., е определен на данък в размер на 1 605,12 лв.; съответно лихвата от 2 069,21 лв. е определена на 450,03 лв. Решението е връчено на лицето на 28.08.2023 год. (л. 151), а с жалба от 07.09.2023 год. същото го е оспорило пред настоящия съд. Приети и приложени по делото са всички посочени по-горе писмени доказателства. Разпитан по делото е св. Авксентиев, който е служител в дружество „Глобъл Кредит Сълюшънс“ със собственик и управител Д. Д. на постоянен трудов договор от 2016 год. Св. заявява, че преди този период е работил в друго дружество на същото лице - „Ксения Сълюшънс“ ЕООД. Трудовата му дейност се изразява в даване на кредити срещу обезпечение, които се обезпечават с предмети. В дейността му в тези две дружества бил използвал лични сметки за прехвърляне и получаване на пари с управителя на дружеството в банка ЦКБ. Св. е използвал личните си сметки по причини, че били освободени от такси за паричните преводи. Същият заявява, че използването на тези сметки е наложено от това, че при превишаване на лимит, който бил поставен за офиса, тези парични средства се превеждали към управителя и също така ако напр. в единия офис имало недостиг на парични средства, човекът от офиса, който има по-голяма наличност, ги прехвърля. Св. работил в офис Ябланица. Дружеството имало 3 офиса-в [населено място], [населено място] и [населено място]. Св. обяснява, че преводите от личните му сметки били освободени от такси заради политика на ЦКБ (сметки, издадени преди 2014 год. или 2015 год. можело да се ползват с такава преференция). След 2019-2020 год. тази преференция отпаднала. Св. заявява, че извънслужебни средства на дружествата, в които е работил, не е превеждал и не е получавал от управителя на дружеството лични средства. Само за служебни цели са ги ползвали тези сметки. Принципът на работа бил следният: ако преводът се нареди в момента, касиерът в клона ги осчетоводява и след като той ги осчетоводи, вече са налични в сметката на другото лице. Това отнема ок. 15-ина минути, зависи колко време се налага да се изчака реда в банката. Приета и приложена по делото, като неоспорена от страните, е ССчЕ, заключението по която съдът ще коментира по-долу в изложението. В тази вр. съдът намира, че изрично следва да се позове на разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима в настоящото съдебно-административно производство на основание чл. 144 от АПК, която гласи, че съдът не е длъжен да възприема заключението на в.л., а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. При тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активнопроцесуалнолегитимирана страна, адресат на акта, за която същият е неблагоприятен, и е в срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В тази връзка съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. При постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му само на това основание. По материалната законосъобразност и обоснованост на процесния РА: Досежно установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 год.: по подробно изложени правни съображения и след съответните преизчисления ответният орган е приел, че данъчната основа, подлежаща на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е в размер на 150 782,88 лв., и включва: наредените суми от „Ти Ви 67“ ЕООД (5 000 лв.), ЕТ „Н. Петрова“ (5 000 лв.) и К. М. Г. (9 900 лв.), както и сумата, останала в разпореждане на Др. Димитров (130 882,88 лв.). Настоящият състав на съда възприема изцяло доводите на директора на дирекция „ОДОП“-София по прилагането на материалния закон във вр. с всяко едно от посочените по-горе постъпления, както следва: Не е спорно между страните, че през 2015 год. Д. е получил по банков път сумата от 5 000 лв. с наредител „Ти Ви 67“ ЕООД, рев.лице заявява, че същите представляват „изплатена печалба от хазартни игри“. Безспорно между страните е и че при извършената насрещна проверка на дружеството от последното са представени единствено платежни нареждания (с вписано основание „игрална зала“) и липсват каквито и да било документи, които да дадат информация относно вида на хазартните игри, извършените и регистрирани залози и тяхното приключване, липсва и информация относно заплатени алтернативни данъци от приходите от тези хазартни игри. Същите констатации са валидни и досежно сумата от 5 000 лв. с наредител ЕТ „Н. Петрова“, за която има документални данни, че е с основание „изплатена печалба“, липсва информация за вида и характера на печалбата и дали попада в обхвата на необлагаемите по реда на ЗДДФЛ доходи. При това положение при правилно прилагане разпоредбите на материалния закон ответникът е приел, че горните суми следва да се включат в данъчната основа за 2015 год. Тези заключения на съда се подкрепят и от заключението на в.л., въпрос 3, само в частта му досежно тези доходи. Настоящият състав споделя и правните изводи на ответния орган досежно дохода в размер на 9 900 лв. от К. Г. с правно основание „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“, предвид липсата на каквато и да било документация във вр. с предварителния договор освен банковото извлечение. Т.е., същият представлява доход от друг източник и правилно е включен в данъчната основа за 2015 год. За пълнота на изложението, в ССчЕ липсват констатации на в.л. за този доход. Досежно сумата от 130 882,88 лв., приета както от органите по приходите, така и от ответния орган, като останала в разпореждане на жалбоподателя и съответно подлежаща на включване в данъчната основа, съответно подлежаща на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ съдът намира следното: от събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че в процесния период 2015-2019 год. Др. Димитров е внасял на каса и е нареждал суми в полза на неговите дружества „Глобал Кредит Солюшънс“ ООД, „Заложна къща Ксения Солюшънс“ ЕООД и „Драго Дани Груп“ ЕООД с цел захранване на сметките им, както и че същият е получавал суми от посочените дружества, като част от преводите представляват работни заплати на рев.лице. Данните по делото сочат, също така, че при извършените насрещни проверки на горните дружества е извършена съпоставка между всички банкови транзакции и счетоводните регистри на дружествата по сметки 501 „Каса“ и „Разплащателна сметка“ за всички ревизирани периоди. Ревизиращите установяват, че произходът на голяма част от внесените от Др.Д. средства и неговите служители Петишев, Авксентиев и И. на каса в банките, нареждани впоследствие по сметките на дружествата, е от самите тях. Факт е, че в отчетността на дружествата е налице осчетоводяване излизането на част от паричните средства от касите им и последвалото постъпване по банковите им сметки. Установено е, също така, че излизайки от касата на дружеството, сумите не постъпват директно в банковите им сметки, а се внасят в сметките на ревизираното лице и оттам се превежда по банковата сметка на съответното дружество. Досежно сумите, за които е установено излизане от касата на дружеството и превод в полза на дружествата, които, наред с това, са с посочено основание за превода, счетоводни записвания, е прието, че са оборотни средства на дружествата от дейността им като заложни къщи и тези суми са изключени от данъчната основа за съответната година. Установени са, обаче, от органите по приходите и наредени суми от дружествата и техни служители в полза на ревизираното лице, за които не е посочено основание за преводите, няма счетоводни записвания, като сумите по години са, както следва: за 2015 год. – 130 882,88 лв., за 2016 год. – 164 022,74 лв., за 2017 год. – 278 074,04 лв., за 2018 год. – 53 199,18 лв. и за 2019 год. – 16 051,15 лв. В посочените суми са включени и суми, наредени от ФЛ, индивидуализирани в РД, по нареждане на Др.Д. в общ размер на 79 611,66 лв. (посоченото основание е „нареждане“). За тези суми, предвид липсата на конкретни писмени доказателства, че са използвани са целите на търговската дейност на дружествата, органите по приходите, както и ответният орган правилно са приели за неоснователно възражението на жалбоподателя, че са чужди средства, които са му представени за съхранение. Правилно, също така, ответният орган не е дал вяра на представените едва с жалбата срещу предходния РА писмени доказателства-протоколи за инвентаризация на фин.средства, протоколи от решения на ОС на дружествата, договори за съхранение на парични средства, отчети за изпълнението на договорите и оборотни ведомости за всяка от процесните години. В този смисъл настоящият състав изцяло възприема като логичен и подкрепен от данните по делото извода на ответния орган, че цитираните документи за съставени за целите на ревизията. (Същите, документи, не са представени на ревизиращите по време на първата ревизия, а са представени с жалбата срещу предходния РА, като прави впечатление, че установените от ревизиращите суми са напълно идентични, до стотинки, със сумите, които в документите се сочат като оставени за съхранение на жалбоподателя). Именно по изложените съображения съдът не кредитира заключението на в.л. в отговорите му на задача трета (да определи облагаемата дан.основа за периодите 2015-2019 год.), тъй като всички изводи на експерта са базирани на тези доказателства, на които мотивирано ревизиращите и ответният орган не са дали вяра. По изложените по-горе съображения, правилно сумата от 130 882,88 лв., като останала в разпореждане на жалбоподателя, е включена в данъчната основа за 2015 год. Следователно, верни са изчисленията, че данъчната основа, подлежаща на облагане за 2015 год. е в размер на 150 782,88 лв., и дължимият данък следва да се определи в размер на 15 078 лв., съответно лихвата да се определи в размер на 10 343,36 лв. Като е изменил РА в горния смисъл, ответникът е постановил правилно решение в частта му досежно оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за този период. Досежно установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 год.: за този период данъчната основа, подлежаща на облагане, е формирана само от суми, останали в разпореждане на Др. Д. – тази сума за периода е в размер на 164 022,74 лв., като досежно съображения защо съдът изцяло възприема заключението на ответния орган за обосновано и доказано, съответно приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че става въпрос за чужди средства, предоставени на жалбоподателя за съхранение, изцяло препраща към подробните мотиви по-горе в изложението за приетите за разполагаеми у Др.Д. суми за 2015 год. По тези съображения, правилно сумата от 164 022,74 лв., като останала в разпореждане на жалбоподателя, формира данъчната основа за 2016 год. Следователно, верни са изчисленията, че данъчната основа, подлежаща на облагане за 2016 год. е в размер на 164 022,74 лв., и дължимият данък следва да се определи в размер на 16 402,27 лв., съответно лихвата да се определи в размер на 9 592,70 лв. Като е изменил РА в горния смисъл, ответникът е постановил правилно решение в частта му досежно оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за този период. Досежно установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год.: за този период данъчната основа, подлежаща на облагане, е формирана само от суми, останали в разпореждане на Др. Д. – тази сума за периода е в размер на 278 074,04 лв., като досежно съображения защо съдът изцяло възприема заключението на ответния орган за обосновано и доказано, съответно приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че става въпрос за чужди средства, предоставени на жалбоподателя за съхранение, изцяло препраща към подробните мотиви по-горе в изложението за приетите за разполагаеми у Др.Димитров суми за 2015 год. По тези съображения, правилно сумата от 278 074,04 лв., като останала в разпореждане на жалбоподателя, формира данъчната основа за 2017 год. Следователно, верни са изчисленията, че данъчната основа, подлежаща на облагане за 2017 год. е в размер на 278 074,04 лв., и дължимият данък следва да се определи в размер на 27 807,40 лв., съответно лихвата да се определи в размер на 13 443,29 лв. Като е изменил РА в горния смисъл, ответникът е постановил правилно решение в частта му досежно оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за този период. Досежно установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 год.: за този период данъчната основа, подлежаща на облагане, е формирана само от суми, останали в разпореждане на Др. Димитров – тази сума за периода е в размер на 53 199,18 лв., като досежно съображения защо съдът изцяло възприема заключението на ответния орган за обосновано и доказано, съответно приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че става въпрос за чужди средства, предоставени на жалбоподателя за съхранение, изцяло препраща към подробните мотиви по-горе в изложението за приетите за разполагаеми у Др.Димитров суми за 2015 год. По тези съображения, правилно сумата от 53 199,18 лв., като останала в разпореждане на жалбоподателя, формира данъчната основа за 2018 год. Следователно, верни са изчисленията, че данъчната основа, подлежаща на облагане за 2018 год. е в размер на 53 199,18 лв., и дължимият данък следва да се определи в размер на 5 319,92 лв., съответно лихвата да се определи в размер на 2 032,45 лв. Като е изменил РА в горния смисъл, ответникът е постановил правилно решение в частта му досежно оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за този период. Досежно установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 год.: за този период данъчната основа, подлежаща на облагане, е формирана само от суми, останали в разпореждане на Др. Димитров – тази сума за периода е в размер на 16 051,15 лв., като досежно съображения защо съдът изцяло възприема заключението на ответния орган за обосновано и доказано, съответно приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че става въпрос за чужди средства, предоставени на жалбоподателя за съхранение, изцяло препраща към подробните мотиви по-горе в изложението за приетите за разполагаеми у Др.Димитров суми за 2015 год. По тези съображения, правилно сумата от 16 051,15 лв., като останала в разпореждане на жалбоподателя, формират данъчната основа за 2019 год. Следователно, верни са изчисленията, че данъчната основа, подлежаща на облагане за 2019 год. е в размер на 16 051,15 лв., и дължимият данък следва да се определи в размер на 1 605,12 лв., съответно лихвата да се определи в размер на 450,03 лв. Като е изменил РА в горния смисъл, ответникът е постановил правилно решение в частта му досежно оспорената част на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за този период. По изложените съображения жалбата на Др. Димитров следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана. В последното по делото о.с.з. ответникът не е бил представляван, съответно не е направено искане за присъждане на разноски в зависимост от изхода на делото, такова искане не е обективирано и в придр.писмо, с което жалбата и адм.преписка са представени в съда. По тези съображения липсва произнасяне на съда в този смисъл. Воден от горното, съдът