Решение № 9791 от 22.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 38812/2025 г.

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ ••8067/30.06.2025г. от 5-ма ищци: 1/ Г. Т. С., ЕГН ••••••••••, 2/ П. О. П., ЕГН ••••••••••, 3/ Т. М. И., ЕГН ••••••••••, 4/ В. З. М., ЕГН ••••••••••, 5/ Я. Д. Б., ЕГН ••••••••••, срещу ответник С. Г. СЪД, БУЛСТАТ: 000696532, с адрес гр.С, район Триадица, бул.Витоша № 2, представляван от председателя на съда съдия Р.В.А., с която са предявени искове, с които се моли да се осъди ответник да заплати на всеки един от ищците по отделно следните суми: 1/ на Г. Т. С. – 11420,10 лева /лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни нетни трудови възнаграждения /НТВ/ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в С.Г.С./СГС/ за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2978,63 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.; 2/ на П. О. П. – 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.; 3/ на Т. М. И. – 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.; 4/ на В. З. М. – 4128,30 лв., представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г. -31.1.2023г. и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 1440,96 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.; 5/ на Я. Д. Б. – 9593,10 лв., представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заемана длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-18.3.2024г., с изкл. на месеците 2.2023 г., 3.2023 г. и 6.2023г., и действително заплатените през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2701,86 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г., с изкл. на месеците 2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г. В ИМ се твърди, че по силата на решение на Съдийската колегия на ВСС, взето по т. 7.1., т. 7.2., т. 7.3., т. 7.4. и т. 7.6. от Протокол № ••/28.6.2022г., на основание чл.258а, ал.3 ЗСВ, са назначени на длъжност „младши съдия“ в СГС, считано от 4.7.2022г. Поддържат, че са заемали длъжността „младши съдия“ до 3.7.2024г., когато са назначени на длъжността „съдия“ в СРС с ранг „съдия в ОС“, считано от 4.7.2024г. Ищцата Я. Б. претендира възнаграждение до 18.3.2024г. поради използването на разрешен отпуск за временна неработоспособност, а впоследствие и отпуск за бременност и раждане на дете, като в периода от 18.3.2024г. не е полага труд като младши съдия до датата на назначаването й в СРС – 4.7.2024г. Ищцата В. М. претендира възнаграждение до 21.1.2023г. поради използването на платен годишен отпуск, отпуск за временна неработоспособност и отпуск за бременност. Поддържат, че, в това си качество и на основание чл.218, ал.2 ЗСВ, за процесния период е следвало да получат възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, но реално за целия период, през който са заемали длъжността „младши съдия“ в СГС, им е заплащано по-ниско възнаграждение от дължимото им. Твърди се в ИМ, че Пленумът на ВСС е определил размера на максималните основни брутни месечни работни заплати за младши съдия в следните размери – 2992лв. за 2022г.; 3471лв. за 2023г.; 3928лв. за 2024г., в противоречие с чл.218, ал.2 ЗСВ. Посочват, че макар размерите на възнагражденията да се определят от Пленума на ВСС, надлежно пасивно легитимиран ответник е СГС, където ищците са били назначени за „младши съдия“, а процесният спор е за трудово възнаграждение/ТВ/ и също е трудов на основание чл.229 ЗСВ и надлежен ответник е работодателят по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. Претендират заплащане на мораторно обезщетение върху всяка главница, формирана от дължимата, но незаплатена разлика между дължимото месечно НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ и действително заплатената сума за съответния месец. Поради изложеното се моли съдът да уважи исковите претенции, Моли се за присъждане на сторените по делото разноски. ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ с вх. № 365125/7.11.2025г., с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове като недопустими като заведени срещу ненадлежен ответник. По същество оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че в ЗСВ липсва ясно посочване точно коя база следва да се използва при определяне на средномесечната заплата в бюджетния сектор – ежегодна, тримесечна, ежемесечна или друга. Твърди се, че административният ръководител на СГС действа в хипотезата на обвързана компетентност и е задължен да изпълнява решенията на ВСС, тоест не разполага с компетентност да определя и индексира основните възнаграждения на магистратите. Липсва яснота относно базата, която се взема за исканата индексация. Оспорва претенциите и като несъответни на отработените дни, доколкото част от ищците са използвали отпуск поради временна неработоспособност, както следва – Г. Т. С. за м. 2.2023г. е ползвала 2 дни, за м. 3.2023г. е ползвала 4 дни; П. О. П. – през м. 11.2022г. е ползвала 4 дни и през м. 2.2024г. е ползвала 4 дни; Т. М. И. – през м. 6.2023г. е ползвала 3 дни и през м. 4.2024г. е ползвала 4 дни; Я. Д. Б. – 10 дни през м. 3.2024г. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва като неоснователни и акцесорните претенции за лихви за забава. Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищците, с присъждане на разноски по делото в полза на ответника. В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищците, редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от упълномощен адвокат, подал ИМ в съда, който поддържа предявените с ИМ искове и оспорва възраженията, направени с ОИМ. В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се представлява. С депозирана молба вх.№ 129230/23.04.2026г. процесуалният представител на ответника поддържа възраженията и моли исковете да се отхвърлят в цялост. На основание чл.143, ал.3 ГПК допълва твърденията, уточнявайки наличието на постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по идентични казуси, в които е прието, че административният ръководител на съответния орган в съдебната власт не може да изземе правомощията на Пленума на ВСС, като определи и изплати възнаграждение на магистрат, различно от определеното с решението на органа, на който законът е предоставил компетентността за това. В случай, че последното е било определено в противоречие с разпоредбите на ЗСВ, то отговорността за причинените на съответния магистрат вреди, следва да понесе този орган. Оспорва се заключението по назначената експертиза. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и предвид нормите, уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа страна следното: Настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими, доколкото същите са трудови искове предявени срещу надлежен ответник – Софийски градски съд. Независимо от възраженията на ответника, пасивната процесуална легитимация е налице, тъй като СГС е съдебният орган, където ищците са осъществявали функции като младши съдии. Така на основание чл.229 ЗСВ и препращането към релевантните норми на Кодекса на труда – надлежният ответник е работодателят по смисъла на §1 т.1 от ДР от КТ. Тези изводи са в унисон с постановената трайна съдебна практика на ВКС. За успешното провеждане на така предявените искове по чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване следните факти - че е полагал труд през процесния период като младши съдия, за който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, като размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ (двойния размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и получавано от ищеца възнаграждение за процесния период. Ответникът следва да установи погасяване на дълга чрез плащане или с погасителна давност. По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размер на претендираното обезщетение за забава, а ответникът следва да докаже погасяване на главния дълг преди настъпване на падежа или погасяване на задължението за изплащане на обезщетение за забава. По делото са приети като доказателства следните писмени документи представени от страните – Кратък Протокол № •• от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 28.06.2022г.; Акт за встъпване в длъжност № РД-••••••/29.06.2022г.; Извлечение от Протокол № ••/28.06.2022г. - решения по т.7 и т.7.1; Акт за встъпване в длъжност № РД- •••••••/29.06.2022г.; Извлечение от Протокол № ••/28.06.2022г. - решения по т.7 и т.7.3.; Акт за встъпване в длъжност № РД-••••••/29.06.2022г.; Акт за встъпване в длъжност № РД- ••••••/29.06.2022г.; Акт за встъпване в длъжност № РД-••••••/29.07.2022г.; Извлечение от Протокол № ••/28.06.2022г. - решения по т.7 и т.7.2.; Кратък Протокол. № •• от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 02.07.2024г. - т.6; Акт за освобождаване от длъжност № РД-••••••/03.07.2024г. за Т. М.И.; Акт за освобождаване от длъжност № РД- ••••••/03.07.2024г. за В. Здр.М.; Акт за встъпване в длъжност в Софийски районен съд от 04.07.2024г . - за встъпване в длъжност на В. Здр.М.; Акт за встъпване в длъжност в Софийски районен съд от 04.07.2024г. - за встъпване в длъжност на Г. Т.С.; Акт за встъпване в длъжност в Софийски районен съд от 04.07.2024г. - за встъпване в длъжност на П. Ол.П.; Пълен стенографски Протокол № •• от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 31.03.2022г.; Кратък Протокол № •• от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 17.08.2023г./л.107-114/; Кратък Протокол. № * от заседание на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, проведено на 07.03.2024г./л.115-121/; Заповед № РД-••••••/06.07.2022г. на Председателя на Софийски градски съд за определяне на осн.мес.възн. на Т. М.И.; Заповед № РД-••••••/25.08.2023г. на Председателя на Софийски градски съд за определяне размер на месечна заплата на Т. М.И.; Служебна бележка изх. № 716/02.07.2024г. за Т. М.И.; 5бр.пълномощни за адвоката на ищците/л.126-137/. С ОИМ вх.№ 365125/07.11.2025г. по делото е приет списък по чл.80 ГПК на ответник и пълномощно за процесуален представител по делото/л.177-182/. По делото е прието писмо на ВСС вх.№ 27374/29.01.2026г. по изпратена молба на ищците по чл.192 ГПК с приложени Таблица №1 за 2022г., 2023г. и 2024г./л.211-221/. По делото е прието и писмо вх.№53627/18.02.2026г. от НСИ във връзка с издадено СУ на ищците с таблица за средно-месечна заплата на лица в бюджетна сфера за 2022г., 2023г. и 2024г./л.223-230/. По делото е прието като доказателство молба вх.№123109/20.04.2026г. подадена от ответник с приложения - копия от болнични листи за четири от ищците, както следва: 1/ За ищцата Г. Т. С.: Болничен лист № •••••• от 09.02.2023г. и Болничен лист № •••••• от 16.03.2023г.; 2/ За ищцата П. О. П.: Болничен лист № ••••••, издаден на 08.11.2022г. (за минало време) и Болничен лист № ••••••, издаден на 31.01.2024г.; 3/ За ищцата Т. М. И.: Болничен лист № ••••••, издаден на 17.04.2024г. и Болничен лист № ••••••, издаден на 30.05.2023г. (за минало време), и Болничен лист № ••••••, издаден на 31.05.2023г.; 4/ За ищцата Я. Д. Б.: Болничен лист № ••••••, издаден на 18.03.2024г./л.247-255/. С уточняваща молба вх.№ 298299/11.09.2025г. и в изпълнение на съдебно Разпореждане № 131706/22.08.2025г. ищецът представя в табличен вид исковите претенции за главница в размер на претендираното от всеки един от доверителите му нетно трудово възнаграждение/НТВ/, в която не се включва дължимият за всяка сума данък. По същия начин е представена и претенцията за лихви за забава, изчислена върху размера главницата за всеки един от ищците поотделно. С молба-становище вх.№ 123109/20.04.2026г. ответникът възразява на експертизата в цялост, тъй като вещото лице не е взело предвид дните, в които ищците са били в отпуск за временна неработоспособност поради заболяване. В хода на производството е назначена, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Заключението по същата е изготвено в срок, изслушано и прието в о.с.з. и съдът го кредитира като обективно и компетентно. В него се установява, че съществува разлика между посочените процесни периоди между получаваното нетно месечно възнаграждение и удвоения размер на среднодневната заплата съгласно данни на НСИ на заетите в бюджетната сфера лица за всеки един от ищците. За ищцата Г. Т. С. се установяват следните разлики между получаваното НТВ/месечно/ и удвоения размер на среднодневната заплата: за месец юли 2022г. – 676,80 лв.; за месец август 2022г. – 212,40 лв.; за месец септември 2022г. – 480,60 лв.; за месец октомври 2022г. – 1071,00 лв.; за месец ноември 2022г. – 505,80 лв.; за месец декември 2022г. – 981,00 лв.; за месец януари 2023г. – 200,70 лв.; за месец април 2023г. – 371,70 лв.; за месец май 2023г. – 110,70 лв.; за месец юли 2023г. – 373,50 лв.; за месец август 2023г. – 314,10 лв.; за месец септември 2023г. – 852,30 лв.; за месец октомври 2023г. – 1203,30 лв.; за месец ноември 2023г. – 645,30 лв.; за месец декември 2023г. – 978,30 лв.; за месец януари 2024г. – 324,00 лв.; за месец февруари 2024г. – 59,40 лв.; за месец март 2024г. – 232,20 лв.; за месец април 2024г. – 712,80 лв.; за месец май 2024г. – 664,20 лв.; за месец юни 2024г. – 450,00 лв. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) върху разликата между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2025г. за съответните месечни възнаграждения, е общо в размер на 2978,63 лева (1522,95 евро), както следва: за месец юли 2022г. – 253,71 лв.; за месец август 2022г. – 77,80 лв.; за месец септември 2022г. – 172,03 лв.; за месец октомври 2022г. – 374,13 лв.; за месец ноември 2022г. – 172,48 лв.; за месец декември 2022г. – 326,07 лв.; за месец януари 2023г. – 64,74 лв.; за месец април 2023г. – 109,40 лв.; за месец май 2023г. – 31,49 лв.; за месец юли 2023г. – 98,49 лв.; за месец август 2023г. – 79,28 лв.; за месец септември 2023г. – 205,78 лв.; за месец октомври 2023г. – 276,93 лв.; за месец ноември 2023г. – 141,46 лв.; за месец декември 2023г. – 203,39 лв.; за месец януари 2024г. – 63,51 лв.; за месец февруари 2024г. – 10,99 лв.; за месец март 2024г. – 40,18 лв.; за месец април 2024г. – 115,16 лв.; за месец май 2024г. – 99,42 лв.; за месец юни 2024г. – 62,19 лв. За ищцата П. О. П. се установяват следните разлики между получаваното нетно месечно възнаграждение и удвоения размер на среднодневната заплата: за месец юли 2022г. – 676,80 лв.; за месец август 2022г. – 212,40 лв.; за месец септември 2022г. – 480,60 лв.; за месец октомври 2022г. – 1071,00 лв.; за месец ноември 2022г. – 505,80 лв.; за месец декември 2022г. – 981,00 лв.; за месец януари 2023г. – 200,70 лв.; за месец април 2023г. – 371,70 лв.; за месец май 2023г. – 110,70 лв.; за месец юли 2023г. – 373,50 лв.; за месец август 2023г. – 314,10 лв.; за месец септември 2023г. – 852,30 лв.; за месец октомври 2023г. – 1203,30 лв.; за месец ноември 2023г. – 645,30 лв.; за месец декември 2023г. – 978,30 лв.; за месец януари 2024г. – 324,00 лв.; за месец февруари 2024г. – 59,40 лв.; за месец март 2024г. – 232,20 лв.; за месец април 2024г. – 712,80 лв.; за месец май 2024г. – 664,20 лв.; за месец юни 2024г. – 450,00 лв. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) върху разликата между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2025г. за съответните месечни възнаграждения, е общо в размер на 2978,63 лева (1522,95 евро), както следва: за месец юли 2022г. – 253,71 лв.; за месец август 2022г. – 77,80 лв.; за месец септември 2022г. – 172,03 лв.; за месец октомври 2022г. – 374,13 лв.; за месец ноември 2022г. – 172,48 лв.; за месец декември 2022г. – 326,07 лв.; за месец януари 2023г. – 64,74 лв.; за месец април 2023г. – 109,40 лв.; за месец май 2023г. – 31,49 лв.; за месец юли 2023г. – 98,49 лв.; за месец август 2023г. – 79,28 лв.; за месец септември 2023г. – 205,78 лв.; за месец октомври 2023г. – 276,93 лв.; за месец ноември 2023г. – 141,46 лв.; за месец декември 2023г. – 203,39 лв.; за месец януари 2024г. – 63,51 лв.; за месец февруари 2024г. – 10,99 лв.; за месец март 2024г. – 40,18 лв.; за месец април 2024 г. – 115,16 лв.; за месец май 2024 г. – 99,42 лв.; за месец юни 2024г. – 62,19 лв. За ищцата Т. М. И. се установяват следните разлики между получаваното нетно месечно възнаграждение и удвоения размер на среднодневната заплата: за месец юли 2022г. – 676,80 лв.; за месец август 2022г. – 212,40 лв.; за месец септември 2022г. – 480,60 лв.; за месец октомври 2022г. – 1071,00 лв.; за месец ноември 2022г. – 505,80 лв.; за месец декември 2022г. – 981,00 лв.; за месец януари 2023г. – 200,70 лв.; за месец април 2023г. – 371,70 лв.; за месец май 2023 г. – 110,70 лв.; за месец юли 2023г. – 373,50 лв.; за месец август 2023г. – 314,10 лв.; за месец септември 2023г. – 852,30 лв.; за месец октомври 2023г. – 1203,30 лв.; за месец ноември 2023г. – 645,30 лв.; за месец декември 2023г. – 978,30 лв.; за месец януари 2024г. – 324,00 лв.; за месец февруари 2024г. – 59,40 лв.; за месец март 2024г. – 232,20 лв.; за месец април 2024г. – 712,80 лв.; за месец май 2024г. – 664,20 лв.; за месец юни 2024г. – 450,00 лв. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) върху разликата между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2025г. за съответните месечни възнаграждения, е общо в размер на 2978,63 лв. (1522,95 евро), както следва: за месец юли 2022г. – 253,71 лв.; за месец август 2022г. – 77,80 лв.; за месец септември 2022г. – 172,03 лв.; за месец октомври 2022г. – 374,13 лв.; за месец ноември 2022г. – 172,48 лв.; за месец декември 2022г. – 326,07 лв.; за месец януари 2023 г. – 64,74 лв.; за месец април 2023г. – 109,40 лв.; за месец май 2023г. – 31,49 лв.; за месец юли 2023г. – 98,49 лв.; за месец август 2023г. – 79,28 лв.; за месец септември 2023г. – 205,78 лв.; за месец октомври 2023г. – 276,93 лв.; за месец ноември 2023г. – 141,46 лв.; за месец декември 2023г. – 203,39 лв.; за месец януари 2024г. – 63,51 лв.; за месец февруари 2024г. – 10,99 лв.; за месец март 2024г. – 40,18 лв.; за месец април 2024г. – 115,16 лв.; за месец май 2024г. – 99,42 лв.; за месец юни 2024г. – 62,19 лв. За ищцата В. З. М. се установяват следните разлики между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата: за месец юли 2022г. – 676,80 лв.; за месец август 2022 г. – 212,40 лв.; за месец септември 2022 г. – 480,60 лв.; за месец октомври 2022 г. – 1071,00 лв.; за месец ноември 2022 г. – 505,80 лв.; за месец декември 2022г. – 981,00 лв.; за месец януари 2023г. – 200,70 лв. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) върху разликата между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2025г. за съответните месечни възнаграждения, е общо в размер на 1418,12 лева (725,12 евро), както следва: за месец юли 2022г. – 253,71 лв.; за месец август 2022г. – 77,80 лв.; за месец септември 2022г. – 172,03 лв.; за месец октомври 2022г. – 374,13 лв.; за месец ноември 2022г. – 172,48 лв.; за месец декември 2022г. – 326,07 лв.; за месец януари 2023 г. – 64,74 лв. За ищцата Я. Д. Б. се установяват следните разлики между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата: за месец юли 2022 г. – 676,80 лв.; за месец август 2022г. – 212,40 лв.; за месец септември 2022г. – 480,60 лв.; за месец октомври 2022г. – 1071,00 лв.; за месец ноември 2022г. – 505,80 лв.; за месец декември 2022г. – 981,00 лв.; за месец януари 2023г. – 200,70 лв.; за месец април 2023г. – 371,70 лв.; за месец май 2023г. – 110,70 лв.; за месец юли 2023г. – 373,50 лв.; за месец август 2023г. – 314,10 лв.; за месец септември 2023г. – 852,30 лв.; за месец октомври 2023г. – 1203,30 лв.; за месец ноември 2023г. – 645,30 лв.; за месец декември 2023г. – 978,30 лв.; за месец януари 2024г. – 324,00 лв.; за месец февруари 2024г. – 59,40 лв.; за месец март 2024г. – 232,20 лв. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) върху разликата между получаваното НТВ и удвоения размер на среднодневната заплата, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2025г. за съответните месечни възнаграждения, е общо в размер на 2701,86 лева (1381,44 евро), както следва: за месец юли 2022г. – 253,71 лв.; за месец август 2022г. – 77,80 лв.; за месец септември 2022г. – 172,03 лв.; за месец октомври 2022г. – 374,13 лв.; за месец ноември 2022г. – 172,48 лв.; за месец декември 2022г. – 326,07 лв.; за месец януари 2023г. – 64,74 лв.; за месец април 2023г. – 109,40 лв.; за месец май 2023г. – 31,49 лв.; за месец юли 2023 г. – 98,49 лв.; за месец август 2023г. – 79,28 лв.; за месец септември 2023г. – 205,78 лв.; за месец октомври 2023г. – 276,93 лв.; за месец ноември 2023г. – 141,46 лв.; за месец декември 2023г. – 203,39 лв.; за месец януари 2024г. – 63,51 лв.; за месец февруари 2024г. – 10,99 лв.; за месец март 2024г. – 40,18 лв. Така за ищците Г. Т. С., П. О. П. и Т. М. И. се установява нетна разлика от 5839 евро (11420,10 лева) и лихви за забава в размер на 1522,95 евро (2978,63 лева); за ищцата В. З. М. – нетна разлика от 2076,67 евро (4061,63 лева) и лихви за забава в размер на 725,12 евро (1418,12 лева); за ищцата Я. Д. Б. – нетна разлика от 4904,87 евро (9593,10 лева) и лихви за забава в размер на 1381,44 евро (2701,86 лева). При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на трудовото възнаграждение, както и за мораторна лихва върху всяка претендирана сума от датата на падежа до датата на подаване на ИМ в съда – 30.06.2025г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане на главниците. По делото няма спор между страните, че ищците са били назначени на длъжност „младши съдия“ в СГС, считано от 04.07.2022г. до 03.07.2024г., когато са назначени на длъжността „съдия“ в СРС с ранг „съдия в ОС“, считано от 04.07.2024г. Спорът в настоящото производство се свежда до няколко основни въпроса: 1/ как се определят възнагражденията на съдиите на длъжността „младши съдия“ – въз основа на закона или на решението на Пленума на BCC, с което се утвърждава Таблица № 1 за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите; 2/ дали изплатеното на ищците основно месечно възнаграждение съответства на дължимото такова; 3/ кой дължи разликата между тях, ако се установи такава – СГС или ВСС; 4/ какъв е размерът на дължимата разлика с оглед възраженията, които е изплатил ответника за процесните месеци на 5-та ищци? По първия въпрос: От разпоредбата на чл.218 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/, се извеждат отговорите на поставените въпроси. В чл.218, ал.2 ЗСВ е определен размера на основното месечно възнаграждение/ОТВ/ за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, а именно „младши съдия, младши прокурор и младши следовател“ (основно месечно възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данните на НСИ), в чл.218, ал.1 ЗСВ е определен пък размера за найвисоките длъжности (в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на КС). В този смисъл чл.218 ЗСВ поставя рамките, в които се разпростира оперативната самостоятелност на Висшия съдебен съвет/ВСС/ що се отнася до определянето на размера на трудовите възнаграждения на всички останали магистратски длъжности (по аргумент от чл.218, ал.3 ЗСВ, т.е. между най-ниското и няй-високото), доколкото именно ВСС е органът, администриращ съдебната власт, а Пленумът на ВСС в частност е органът, в чиято компетентност е определянето на размера на трудовите възнаграждения/ТВ/ в съдебната власт (по аргумент от чл.30, ал.2, т.10 ЗСВ). Следователно, с оглед цитираните разпоредби, законът нормативно определя размера на ТВ на най-ниската и най-високата магистратска длъжност, а в останалата част правомощие на ВСС е да определя и актуализира ТВ за останалите магистратски длъжности, средствата за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт, като Пленумът на ВСС със свое решение всяка година утвърждава Таблица №1 на Пленума на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите (в този смисъл е Решение № 319 от 27.09.2024г. по в. гр. д. 482 по описа за 2024 г. на ОС- Пазарджик) По втория въпрос: По делото е безспорно, че през процесния период ищците са полагали труд на длъжност „младши съдия“ в СГС до 04.07.2024г., когато са встъпили в длъжност като районни съдии в Софийски районен съд/СРС/ с ранг „съдия в окръжен съд“ след тази дата. Доколкото отговорът на първия въпрос предпоставя размера на дължимото основно месечно ТВ за най-ниската магистратска длъжност, каквато именно са заемали ищците, да бъде удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както диктува закона, и на база приетото по делото заключение по ССЕ, се констатира разлика между изплатено и нормативно дължимо ТВ. Дължимостта на главницата предполага основателност и на акцесорния иск за мораторна лихва, какъвто има предявен в настоящото производство за всеки от ищците. Следователно по основание исковете за главници следва да се уважат като доказани, а също и за лихва за забава. По третия въпрос: Претенцията за неизплатени ТВ в законоустановения размер следва да е основателна и да е насочена към надлежен ответник-длъжник. Този извод съдът прави на база формиралата се съдебна практика обективирана в Решение № 699 по к. гр. д. № 960 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, 4 ГО и Решение № 747 по к. гр. д. № •• по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, 4 ГО. Като предварителен се явява въпросът за процесуалната легитимация по такива спорове. Настоящият съдебен състав вече имаше възможността да се произнесе по този въпрос, но за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че пасивната процесуална легитимация по трудов иск за неизплатено ТВ принадлежи на работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, приложим в настоящото производство съответно по силата на препращащата норма на чл.229 ЗСВ. Така в настоящия спор това безспорно е СГС, т.е. съдебният орган, в рамките на който ищците са полагали труд в процесния период, а не ВСС, който назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност. Не бива да се смесват въпросите на надлежната процесуална легитимация по трудов спор със законоустановените правомощия на административните органи. Правилната процесуална легитимация няма отношение към определянето на надлежния длъжник по отношение на процесните възнаграждения. ВСС е административен орган и като такъв има изрично нормативно уредени правомощия, едно от които е определянето на размера на ТВ на магистратите, но в рамките, предвидени от закона. Така ВСС, овластен и едновременно с това ограничен в правомощията си от ЗСВ, не може да определи възнаграждение за найниската магистратска длъжност по-малко от размера на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт/НСИ/. Макар правомощието по чл.30, ал.2, т.10 ЗСВ да е от изключителната компетентност на Пленума на ВСС, по отношение на ТВ Пленумът действа не в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност – доколкото тези възнаграждения са предвидени нормативно в закона за най-ниската длъжност, в случая „мл.съдия“. В този смисъл, работодателят не е спазил императивните изисквания на закона и се е придържал към решенията на Пленума на ВСС, обективирани в Таблица № 1 за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите, които решения обаче не стоят по-високо от ЗСВ. Следователно, по силата на препращата норма на чл.229 ЗСВ и установения в закона размер на трудовото възнаграждение на най-ниската магистратска длъжност, исковите претенции са основателни. По четвъртия въпрос: Съдът следва да установи доколко исковите претенции са основателни по размер. Въз основа на предоставените от ответника болнични листове за ищците, съдът приема следното: за Г. С. болничните листове нямат отношение, доколкото те са за месеците февруари и март 2023г., за които ищцата не е предявила искове. По отношение на П. П. болничните листове обхващат период, включен в исковите претенции (за м.ноември 2022г. и м.февруари 2024г.), поради което исковите претенции за тези два месеца следва да бъдат отхвърлени, като общата сума е 288,79 евро.Тези суми следва да се отхвърлят, защото в тези два месеца ищеца има ползван болничен, за който ответника не дължи плащане на ТВ, а се заплаща обезщетение за временна неработоспособност от НОИ. Същото важи и за ищцата Т. И. по отношение на месеците май 2023г. и м.април 2024г. като общата сума е 420,77 евро. За ищцата Я. Б. относно м.март 2024г. сумата е 118,64 евро, за което иска следва да се отхвърли. С оглед на формираните изводи съдът следва да уважи претенциите на ищците, за всеки един по отделно така: 1/ За Г. Т. С. – в цялост, за главници и лихви - 5839 евро (11420,10 лева) главница и лихви за забава 1522,95 евро; 2/ За П. О. П. – частично, като се отхвърли за сумата от 288,79 евро (565,20лв.) главница за м.ноември 2022г. и м.февруари 2024г. и 93,75 евро (183,47 лева) лихви за забава изчислени за тези месеци, така сумите, които се уважават са: 5839 евро-288,79 евро = 5550,21 евро главница и 1522,95-93,75 = 1429,20 евро за лихва за забава; 3/ За Т. М. И. – частично, като се отхвърли за сумата от 420,77 евро (823,50 лева) главница за май 2023г. и м.април 2024г. и 74,93 евро (146,65 лева) лихви за забава за тези месеци, така сумите, които се уважават са: 5839-420,77=5418,23 евро главница и 1522,95- 74,93=1448,02 евро за лихва за забава; 4/ За В. З. М. – частично за размер на събраните по делото доказателства - 2076,67 евро (4061,63 лева) и лихви за забава 725,12 евро (1418,12 лева), съгласно приетото по делото заключение на ССЕ, като се отхвърли до сума на предявени с ИМ размери за главница до 2110,77 евро /4128,30 лева/ и лихва 736,75 евро /1440,96лв./ 5/ За Я. Д. Б., частично, като се отхвърли за сумата от 118,64 евро (232,20 лева) главница за м.март 2024г. и 20,53 евро (40,18 лева) лихва за забава, така се получава, че следва да се уважи 4904,87-118,64 = 4786,23 евро за главница и 1381,44-20,53 = 1360,91 евро за лихва за забава, като се отхвърли за разликата до предявените размери с ИМ. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на спора съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и двете страни съобразено с уважената и отхвърлената част от исковете, т.е. такива се присъждат и за ищците и за ответник. Видно от представените и приетите по делото писмени доказателства, ищците са направили следните разноски: 1/ Г. Т. С. – 458,21 евро, от които - 255,65 евро – адвокатски хонорар; 202,56 евро – държавна такса за съдебно удостоверение и съдебно-счетоводна експертиза; 2/ За Т. М. И. – 255,65 евро адвокатски хонорар; 3/ За В. З. М. – 255,65 евро адвокатски хонорар; 4/ За Я. Д. Б., 255,65 евро адвокатски хонорар. За ищеца П. О. П. изрично е посочено, че не се претендират разноски, в проведеното последно по делото о.с.з. на 27.04.2026г., затова на нея не се присъждат. Така разноските в полза на Г. Т. С. се уважават в пълен размер от 458,21 евро. В полза на Т. М. И. съразмерно се присъждат разноски от 238,44 евро за адв.хонорар. В полза на В. З. М. съразмерно се присъждат разноски от 251,54 евро за адв.хонорар. В полза на Я. Д. Б. съразмерно се присъждат разноски от 249,99 евро за адв.хонорар. Ответникът от своя страна е направил разноски само за юр.к.възн., като в списъка приложен към ОИМ е посочено, че се иска присъждане в максимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ. Така в полза на ответник съдът следва да определи размер от 205 евро, доколкото предявените срещу ответник искове са за сума над 10000лв., като всеки един от ищците следва да заплати 1/5 от това възнаграждение, или 41 евро. Така за частично отхв.претенции на 4-ма от ищците същите следва да заплатят разноски в полза на ответник на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК както следва: От Т. М. И. – 2,76 евро. От В. З. М. – 0,66 евро. От Я. Д. Б. – 0,91 евро. От П. О. П. – 2,13 евро, съразмерно на отхвърлените части от исковете на тези ищци. Воден от всичко изложено СЪДЪТ