Решение № 468 от 10.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14162/2023 г.
Софийски районен съд10.01.2026reporting judge НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
Ruling
ОТМЕНЯ по предявения от А. С. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Пазарджик, ул. •••, със съдебен адресат адвокат А. Н. И.(САК), с адрес: гр.София, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, против Изпълнителна агенция „А.“, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гурко“ № 5, иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с чл.188, т.2 от КТ, наложеното му със Заповед № ДН-00-1/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „А.“, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд от страните, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Grounds
№ 20231110114162 по описа за 2023 година Предявен е иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл.188, т.2 КТ. Ищецът А. С. И. твърди, че работи при ответника Изпълнителна агенция „А.“ по трудов договор на длъжност „Инспектор“ в отдел „Контрол“, при Регионална дирекция „А.“- Пловдив. Заявява, че е дал Писмени обяснения (рег.№11-20-719/25.01.2023 г.) по вменени дисциплинарни нарушения, като в тази връзка е постановена Заповед №ДН-00-1/27.02.2023 г., връчена му на същата дата. Поддържа, че не е спазен срока по чл.194, ал.1 КТ, като процесната заповед е издадена след изтичане на преклузивния срок. Твърди, че разпоредбата на чл.84, ал.6 от Указанията за контролна и административнонаказателна дейност /УКАНД/ не предвижда времевата продължителност на проверката, като в тази връзка е извършил проверка на автобус „Мерцедес“, с рег.№ Х 9837 КН, на „А.“ ЕООД, за което е съставен Протокол №684535/25.10.2022 г. и за установените няколко нарушения са съставени Актове за установяване на административни нарушения/АУАН/ с №326211, 326212 и 326213, като времетраенето на цялата проверовъчна дейност е 2 часа и 52 минути. Заявява, че не се доказва авторството и съдържанието на дисциплинарните нарушения, извършени в периода от 26.07.2022 г. до 08.09.2022 г., съставляващи опити да злепостави фирмите „А.“ ЕООД и „Х.“ АД и да урони престижа им и доброто име, като използва служебното си положение предоставя на Сдружение „Европейски център за транспортни политики“ видеоклипове, копия на тахографски шайби и документи, станали му известни при изпълнение на служебните задължения. Поддържа, че видеоклиповете е изготвял в извънработно време и не във връзка с изпълнението на служебните задължения, като служебната документация е достъпна за неограничен кръг от служители (от служебния му телефон 359885994017 някой друг е предоставил процесната информация-протоколи за проверки, тахографски шайби и други документи). Претендира наложеното му наказание да бъде отменено/да бъде отменена Заповед №ДН-00-1/27.02.2023 г., както и разноските. Ответникът Изпълнителна агенция „А.“ е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор. Заявява, че Изпълнителния директор на ответника е бил уведомен за констатираните дисциплинарни нарушения на 21.12.2022 г., а Заповед №ДН-00- 1/27.02.2023 г. е връчена на същата дата- 27.02.2023 г., като е спазен срока по чл.194, ал.1 КТ, който е удължен с времето на ползвания от ищеца отпуск. Твърди, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.192 КТ и съдържа всичките реквизити, посочени в чл.195, ал.1 КТ. Поддържа, че наложеното наказание е за нарушение на трудовата дисциплина-уронване на доброто име и злоупотреба с доверието на работодателя Изпълнителна агенция „А.“ пред трети лица. Заявява, че е възможно с едно деяние да се осъществи едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на работодателя- с предоставянето на информация (видеоклипове, копия на тахографски шайби и документи, станали му известни при изпълнение на служебните задължения) на третото лице„Европейски център за транспортни политики“. Претендира разноски. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада, обективиран в Определение № 6370/09.02.2024 г., че ищеца заема по трудов договор при ответника на длъжност „Инспектор“ в отдел „Контрол“, при Регионална дирекция „А.“- Пловдив и че му е наложено наказание „предупреждение за уволнение” със Заповед №ДН-00-1/27.02.2023 г. Тези правнорелевантни обстоятелства са признати за ненуждаещи се от доказване между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК в първото по делото заседание. При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания. Законността на ангажиране на отговорността на работника/служителя е обусловена от наличието на следните предпоставки: извършено нарушение от работника/служителя на трудовата дисциплина, провеждане на дисциплинарно производство, издаване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган на работодателска власт в сроковете, посочени в чл. 194 от КТ - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а за да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното дисциплинарно наказание, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен работника или служителя. Установява се от приетата като доказателство по делото Заповед № РД-01- 473/09.11.2022 г., че Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „А.“ сформира комисия за извършване на проверка по изнесените данни в Сигнали (рег. № 50-08- 10/25.10.2022 г. и рег. № 50-08-10/1/27.10.2022 г.), като резултатите да бъдат докладвани в срок до 25.12.2022 г. /лист 22 от делото/ Видно от Заповед № РД-01-503/25.11.2022 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „А.“ сформира комисия за извършване на проверка по изнесените данни в Сигнал (рег. № 50-00-540/2022 г.), като резултатите да бъдат докладвани в срок до 12.12.2022 г. /лист 23 от делото/. Със Заповед № РД-01-552/16.12.2022 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „А.“ е изменил Заповед № РД-01-503/25.11.2022 г. и е указал проверката да се извърши в срок до 23.12.2022г. /лист 24 от делото/, като е приложен по делото Сигнал/Сведение (рег. № 50-00-540/14/21.10.2022 г.) /лист 212 от делото/. Видно от Заповед № РД-01-475/10.11.2022 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „А.“ сформира комисия за извършване на проверка по изнесените данни в Сигнал (рег. № 50-00-787/1/26.10.2022 г.), като резултатите да бъдат докладвани в срок до 05.12.2022 г. /лист 25 от делото/. От представения по делото Доклад (рег. № 50-08-10/2/4/22.12.2022 г.), членовете на назначените комисии уведомяват Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А.“, че при извършената проверка на изнесените данни по Сигнали ( с рег. № 50-08-10/25.10.2022 г. и с рег. № 50-08-10/1/27.10.2022 г.) от Себахтин Исмаил Исмаил - управител на „А.“ ЕООД за злоупотреба със служебно положение от служител на РДАА - Пловдив, да се приемат за основателни в частта: че е извършена продължителна проверка от А. И., целяща уронване престижа и авторитета на фирма „А.“ ЕООД; че И. провежда разговори по телефона, за да получава „указания или съгласува “ какво и как да напише в актовете; че И. извършва „ преднамерена “ проверка дружеството „А.“ ЕООД и за неоснователни в частта: че И. е в ,,особено“ отношение с дружеството „А.“ ЕООД; че И. е некомпетентен за съставяне на АУАН; че поведението на И. по време на проверката не отговаря на изискванията на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. /лист 26 от делото/. По делото е представена Заповед № ДН-00-1/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „А.“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени две групи дисциплинарни нарушения, при следните фактически и правни основания: Видно от Заповедта, на 25.10.2022 г. на автогара „Юг“ Пловдив, когато при извършване на крайпътна техническа проверка, за времето от 07:28 часа до 10:20 часа е написал 3 (три) броях актове за установяване на административно нарушение (АУАН), на автобус марка „Мерцедес“ с рег. № Х 9837 КН, собственост на фирма „А." ЕООД, изпълняващ редовна автобусна линия Атина - Варна с водач Паиайотис Христос Катсиас. Като извършената проверка е продължила повече от допустимото време. Посочено е, че във връзка с получени Сигнали (с peг. № 50-08-10/25.10.2022 г. и peг. № 50-08-10/1/27.10.2022 г.) и Заповед № РД-01-473/09.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А.“ (ИААА) е разпоредено на комисия да извърши проверка за установяване на истинността на посочените данни в сигналите. Видно от мотивите на Заповедта, в хода на проверката е установено, че на 25.10.2022 г. съгласно седмичен график за разпределение на задачите на инспекторския състав в РДАА - Пловдив екип в състав Гълъб Добрев и А. И. със служебен автомобил Рено Клио, с peг. № С 1193 НХ е разпределен за извършване на контролни проверки на автогара „Юг“ Пловдив, за времето от 06:00 часа до 09:00 часа и от 09:00 часа до 14:00 часа в РДАА - Пловдив. За отговорник на екипа е определен Гълъб Добрев. В 07:30 часа Борислав И. - и.д. началник на отдел „Контрол“ в РДАА-Пловдив, е уведомен от екипа, че има технически проблем с таблета и не могат да се чекират, както и да извършват проверки с него. В тази връзка им разпорежда да минат на стандартен хартиен носител относно отчетността на извършваните проверки. В изпълнение на служебните си задължения за извършване на проверки в 07:28 часа екипът Гълъб Добрев и А. И. започва проверка на автобус на фирма „А.“ ЕООД, марка „Мерцедес“, с peг. № Х 9837 КН, изпълняващ редовна автобусна линия Атина - Варна, която приключва в 10:20 часа. Автобусът е управляван от Панайотис Христос Катсиас. За извършената крайпътна техническа проверка на автобуса, с peг. № Х 9837 КН е изготвен Протокол с № 684535/25.10.2022 г., като са установени няколко нарушения и са съставени 3 (три) броя актове за установяване на административно нарушение (АУАН) с peг. № 326211, 326212 и 326213. Проверката на автобуса е извършена от инспектор А. И., като водещ проверката и е извършена съгласно действащите Указания за контролната и административнонаказателна дейност (УКАНД) на Изпълнителна агенция „А.“ и в съответствие с Наредба № Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превоз за собствена сметка. В Заповедта е прието, че ищецът не е изпълнил трудовите си задължения, посочени в чл. 125 и чл. 126, т. 4, т. 5, т. 9 и т. 13 от КТ, което е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187. ал. 1. т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ, служителят не е следвал поведение, което да е в изпълнение на принципите, регламентирани в чл. 2, т. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация(КПСДА), което поведение е прието, че представлява нарушение на трудовата дисциплина но смисъла на чл. 187. ал. 1, т. 10 от КТ . Посоченото е и че ищеца не е изпълнил точно законовите разпоредби и вменените му е т. V.14 от длъжностната характеристика служебни задължения и е нарушил принципа на законност, заложен в чл. 2, т. 1 от КПСДА. Посочено е, че във връзка с получен Сигнал (с peг. № 50-00-787/1/26.10.2022 г.) от Председателя на управителния съвет на Сдружение „Европейски център за транспортни политики“ (ЕЦТП) със Заповед № РД-01-475/10.11.2022 г., изменена със Заповед № РД-01- 549/16.12.2022 г. на Изпълнителния директор на ИААА е назначена комисия, която да извърши проверка относно изнесените данни за неправомерни действия на А. И. - инспектор в отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „А.“ - Пловдив, изразяващи се в опити да злепостави фирми „А.“ ЕООД и „Х.“ АД и да урони престижа и доброто им име, използвайки служебното си положение, предоставяйки на ЕЦТП видеоклипове, копия на тахографски шайби и документи, станали му известни при изпълнение на служебните задължения. Видно от Заповедта, в периода от 26.07.2022 г. до 08.09.2022 г. инспектор А. И. е провел множество телефонни разговори от телефонен номер •••••••••• (който е служебна сим-карта, предоставена на А. И. от ИААА) с г-жа Р., в които е настоявал тя да се свърже с представители на медиите, в качеството й на представител на неправителствена организация и да му помогне да бъдат направени репортажи срещу две фирми („А.“ ЕООД и „Х.“ АД). По време на тези разговори, чрез приложението „Вайбър“ от инспектор И. са й били предоставени множество снимки на документи - протоколи от проверки, тахографски шайби на автобуси и други документи, имащи пряко отношение към служебната му дейност. Копия от тези документи са предоставени на комисията от г-жа Д. Р.. Служителят е изпратил на г-жа Р. заснет от него видеоклип с евентуално извършено нарушение от фирма „А.“ ЕООД (който видеоклип служителят не отрича, че е заснел и го е изпратил). Д. Р. и М.В. са изразили възмущението си от поведението на инспектор И., който освен че им е предоставил документи, свързани със служебната му дейност, многократно си е позволявал да им се обажда по телефона, като „...обиждаше, обвиняваше и набеждаваше бивши и настоящи служители на ИААА в различни престъпления“. Във връзка с гореизложеното Управителният съвет на ЕЦТП е изразил официално становище, че счита поведението па инспектор А. И., служител в РДАА - Пловдив за „непрофесионално“ и че действията му не кореспондират е „общоприетите обществени норми за поведение на държавните служители, които трябва да служат в полза на обществото, а не да го тормозят“. Прието е, че ищеца е извършил нарушения на чл. 2, т. 4 и т. 9, чл. 3, ал. 1, чл. 9, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), с което е нарушил трудовата дисциплина - чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 от КТ. Заповедта е връчена лично на ищеца на 27.02.2023 г. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Откриване на нарушението е налице, когато субектът на дисциплинарната власт узнае за нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Едва когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ (в този смисъл е Решение № 207/24.06.2016 г. по гражданско дело 1123/2016 г., на IV ГО при ВКС и Решение № 256/18.05.2012 г. по гражданско дело № 1036/2011 г., на IV ГО при ВКС). Съобразно приетото с Определение № 878/14.08.2017. г. на по гражданско дело № 4304/2016 г., на IV ГО при ВКС, не е предпоставка за образуване на специално производство за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение и за налагането на дисциплинарно наказание, в което по безспорен начин да бъдат установени всички елементи от значение за нарушението и за определяне на вида на наказанието, в какъвто смисъл са и Решение № 205/03.08.2011 г., по гражданско дело № 1284/2010 г. на III ГО при ВКС и Решение № 363/10.01.2012 г., по гражданско дело № 354/2011 г., на III ГО при ВКС. В тази връзка срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ не започне да тече след като извършването на дисциплинарното нарушение бъде установено по безспорен начин, чрез изясняването на всички спорни моменти. Работодателят може да узнае за дисциплинарното нарушение лично, а също така и чрез трето лице. В случаите когато дисциплинарното нарушение е установено при проверка, извършването, на която е било възложено от работодателя, той ще се счита открито от момента на постъпването на доклада за проверката в деловодството, а не от момента на запознаването на работодателя с него. Когато докладът е неясен или непълен, поради което трябва да бъдат извършени допълнителни проверки, то няма да е налице откриване на нарушението. В случаите когато при допълнителната проверка не установено нищо съществено от констатираното при първоначалната такава, втората не е била необходима и в този случай нарушението ще се счита установено от получаването на първоначалния доклад. От узнаването на съществените елементи на дисциплинарното нарушение работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, а също така и ако прецени за необходимо, да предприеме съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, в какъвто смисъл е Решение № 203/24.06.2015 г., по гражданско дело № 6889/2014 г. на IV ГО при ВКС. С оглед на изложеното, съдът приема, че от узнаване на представения по делото Доклад (рег. № 50-08-10/24/22.12.2022 г.) започва да тече предвидения в разпоредбата на чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ срок за налагане на дисциплинарно наказание. В случая от представения по делото и неоспорен от страните Доклад от комисия, назначена със Заповед № РД-01-473/09.11.2022 г. се установява, че Изпълнителния директор /наказващият орган/ е узнал за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина на 22.12.2022 г., като именно от този момент е започнал да тече и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 27.02.2023 г. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че видно от представените Заповеди за ползване на отпуск /листа 236-252 от делото/, ищецът е бил в отпуск на 29.12.2022 г. и 30.12.2022 г. - 2 дни; от 03.01.2023 г. до 06.01.2023 г. - 4 дни, от 10.01.2023 г. до 11.01.2023 г. - 2 дни, от 19.01.2023 г. до 23.01.2023 г. - 3 дни, от 02.02.2023 г. до 03.02.2023 г. - 2 дни и на 23.02.2023 г. - 1 ден, или общо 14 дни, за който период съгласно чл. 194, ал. 3 КТ спират да текат сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка следва да се приеме, че процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено в преклузивния за това срок. В разглеждания случай работодателят е издал процесната заповед с описание кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и незаконосъобразността на деянието. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му. В настоящия случай това задължение на работодателя е изпълнено, като с Писмо (рег. № 13-00-00-2/11.01.2023 г.) /лист 227 от делото/ са поискани обяснения от служителя, като са конкретизирани и нарушенията, за които е започнало дисциплинарното производство и което е връчено на ищеца на 12.01.2023 г. в 09:40 часа. По делото са представени Обяснения на служителя, съставляващи Доклад (peг. № 50-08- 10/19/22.11.2022 г.) /лист 49 от делото/ и Обяснения (рег. № 11-20-719/25.01.2023 г.) /лист 228 от делото/, в кои то не оспорва посоченото обстоятелство, че проверката на автобус рег. № РА 2135 КС от 08.07.2022 г. е продължила около 3 часа, като оспорва да е извършил действия, които да съставляват „уронване на престиж и авторитет“. В настоящия случай, се доказа своевременното изискване и получаване на обяснения по реда на чл. 193 КТ. Поради изложеното съдът намира, че при издаване на процесната заповед е спазена процедурата по налагането й. Съдът намира за основателни направените възражения на ищеца за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неизвършване на описаните в нея нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Ищецът твърди, че при издаването на процесната заповед не са спазени формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, оспорвайки съставомерността на деянията, тяхното авторство и обстоятелствата, при които са извършени твърдяните нарушения. От Заповед № ДН-00-1/27.02.2023 г., се установява, че на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че с действията си ищецът А. И., в качеството му на инспектор в отдел „Контрол“ на РДАА - Пловдив, виновно е извършил нарушения на трудовата дисциплина на 25.10.2022 г., на автогара „Юг“ Пловдив, когато при извършване на проверка, на водача на автобус на фирма „А.“ ЕООД е извършил проверката за 2 часа и 52 минути, а е следвало да я извърши за много по-кратко време. Прието е, че ищеца не е изпълнил трудовите си задължения, посочени в чл. 125 (работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно) и чл. 126, т. 4, т. 5, т. 9 и т. 13 (да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; да спазва техническите и технологическите правила; да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име па предприятието; да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.) от КТ, което е прието от работодателя, че съставлява нарушение па трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1. т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ. Посочено е, че ищецът не е следвал поведение, което да е в изпълнение на принципите, регламентирани в чл. 2, т. 3 от КПСДА „добросъвестност - грижливо, старателно и отговорно изпълнение на служебните задължения“, както и чл. 2, т. 4 от КПСДА „безпристрастност - обективно и непредубедено изпълнение на служебните задължения, като се избягва поведение , което може да се възприеме като предразположеност или предубеденост“, което поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Като не е изпълнил точно законовите разпоредби и вменените му в т. V.14 от длъжностната характеристика служебни задължения, ищецът е нарушил принципа на законност, заложен в чл. 2, т. 1 от КПСДА, съгласно който, дейността на служителите в държавната администрация се осъществява при спазване на принципа на законност - изпълнение на служебните задължения в съответствие с Конституцията, правото на Европейския съюз, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, законите и подзаконовите нормативни актове на страната и вътрешните за администрацията актове, при зачитане и спазване на правата и на основните свободи на гражданите, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Нарушението уронващо доброто име на предприятието е формално, тъй като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат и е съставомерно независимо от формата на вината - умисъл или небрежност. В този смисъл са Решение № 141/ 30.03.2000 г., по гражданско дело № 1104/1999 г. на ІІІ ГО при ВКС; Определение № 717/08.07.2009 г. по гражданско дело № 646/2009 г. на ІV ГО при ВКС; Определение № 995/26.07.2013 г. по гражданско дело № 2391/2013 г. на ІV ГО при ВКС и Решение № 60162/15.07.2021 г. по гражданско дело № 2967/2020 г. на ІІІ ГО при ВКС. По делото са представени описаните в обжалваната Заповед следните документи: Жалба (peг. № 50-08-10/25.10.2022 г.) /лист 38 от делото/ и Жалба (peг. № 50-08- 10/1/27.10.2022 г.) /лист 41 от делото/ от Себахтин Исмаил Исмаил - управител на дружество „А.“ ЕООД, както и Сигнали (peг. № 50-00-785/25.10.2022 г.) /лист 124 от делото/ и (peг. № 50-00-785/1/25.10.2022 г.) /лист 127 от делото/; Доклад (peг. № 50-08- 10/2/09.11.2022 г.) /лист 45 от делото/; Становище (peг. № 50-08-10/21/30.11.2022 г.) /лист 46 от делото/; Писмо (peг. № 50-08- 10/20/28.11.2022 г.) /лист 48 от делото/; Доклад (peг. № 50-08-10/19/22.11.2022 г.) от А. И. /лист 49 от делото/; Сведение от С.К.Н. /лист 52 от делото/; Сведение от М.Х.Н. /лист 54 от делото/; Сведение от В.Г.Д. /лист 55 от делото/; Сведение от И.П.П. /лист 56 от делото/; Сведение от И.В. И. /лист 57 от делото/; Сведение от Г.Д.Д. /лист 58 от делото/; Сведение от Б.Е. И. /лист 59 от делото/; Сведение от Д.Р.С. /лист 61 от делото/; Месечен работен график /листа 63 и 64 от делото/; Седмично разпределение на задачите от 24.10.2022 г. до 30.10.2022 г. /лист 65 от делото/; Ежедневен отчет за 25.10.2022 г. /лист 71 от делото/; Протокол от крайпътна техническа проверка /лист 72 от делото/; Актове за установяване на административно нарушение- АУАН 326211/25.10.2022 г.; АУАН 326212/25.10.2022 г.; АУАН 326213/25.10.2022 г. /листове 73-75 от делото/; Наказателно постановление (НП№33- 0000038/24.04.2017 г.) /лист 77 от делото/. Настоящият съдебен състав приема, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява посочените в процесната заповед обстоятелства, че на 25.10.2022 г. ищецът А. И., в качеството му на инспектор в отдел „Контрол“ на РДАА - Пловдив, на автогара „Юг“ Пловдив е извършил проверка на водач па автобус на фирма „А.“ ЕООД, която е продължила 2 часа и 52 минути. Липсват други релевантни доказателства освен изброените писмени доказателствени средства, ангажирани от ответника, включително не е направено доказателствено искане за разпит на участвалите в проверката на 25.10.2022 г. лица, така и не е направено доказателствено искане за приобщаване на направени по време на проверката видеозаписи, за които е посочено, че са послужили за изводите на работодателя във връзка с конкретната хронология на извършената проверка. За установяване на тези обстоятелства няма как да се кредитират обясненията и сведенията, дадени в хода на проверката пред работодателя, доколкото писмено излагане на свидетелски показания поначало не е допустимо от ГПК, така и поради факта, че за изнасяне на неверни твърдения не се носи наказателна отговорност. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване дали са реализирани в обективната действителност посочените в атакуваната заповед нарушения, вменени на ищеца по делото А. С. И., като установи по време, място и начин на извършване описаните деяния и тяхното авторство, не е проведено доказване на посочените в оспорената заповед обстоятелства. Представените по делото доклади, справки, проверки съдържат изявления на лица, които са дали собствени констатации относно проверени от тях факти и които са служители на работодателя и в този смисъл същите не са доказателства за твърдяните факти. В посочения смисъл е и актуалната практика на въззивната инстанция, която настоящият състав споделя- Решение № 2963/ 15.05.2025 г. по въззивно гражданско дело № 9501/2023 г. на СГС. Съдът намира, че дори да се приеме извършено някакво нарушение от страна на ищеца, с оглед продължителността на проверката на автобус на 25.10.2022 г., то същото не може да се приеме, че съответства на тежестта на наказанието. Довод в този смисъл е и обстоятелството, че не се установява каква е практиката е продължителността на осъществяваните от проверяващите от страна на Изпълнителна агенция „А.“ при извършване на крайпътни технически проверки на моторни превозно средства, предназначени за превоз на пътници, така и какви документите и информация са проверени от ищеца в процесния случай, за да се обоснове извод за неспазване на техническите и технологичните правила при извършената от ищеца проверка. Не се установява и обстоятелството дали ищецът е извършил проверката самостоятелно или участие в проверката са взели и други лица, доколкото страните твърдят, че ищеца е комуникирал с колегите си и е водил разговори с тях, както и е бездействал в дълги периоди от време на проверката и да е извършил поведение, с което е нарушил етични правила и норми в професионалната си сфера на дейност. Недоказано е поведението на ответника, описано в оспорваната Заповед и за деянията, реализирани в периода от 26.07.2022 г. до 08.09.2022 г., за който се твърди ищецът да е провел множество телефонни разговори от телефонен номер ••••••••••, с поставена служебна сим-карта с лицето Р.. По делото не са ангажирани гласни доказателствени средства на посоченото лице Р., която се твърди да е възприела изпратените от ищеца съобщения и видеоклип в периода от 26.07.2022 г. до 08.09.2022 г., като въпреки че е допуснато събирането на които съдът е определил срок, в който допуснатите гласни доказателствени средства чрез разпита на посочения свидетел не са били събрани. Още повече, че в последното съдебно заседание по делото на 25.10.2024 г. процесуалния представител на ответника-юрисконсулт Грозданов е заявил („С оглед на отказа от насрещната страна за разпит на свидетел, също не държа…“). Не е представен на електронен носител и сочения в оспорената заповед видеоклип, който се твърди ищецът да е заснел, както и не е представено извлечение на сочената електронна кореспонденция. В тази връзка, ответникът не е установил с годни доказателства да са реализирани в обективната действителност сочените в атакуваната Заповед нарушения в периода от 26.07.2022 г. до 08.09.2022 г. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразно, наложеното със Заповед № ДН-00-1/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „А.“ на А. С. И. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени две групи дисциплинарни нарушения и като такова следва да бъде отменено, поради което предявения иск следва да бъде уважен. Ищецът не претендира присъждане на направените по делото разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения, Софийски районен съд
Cited provisions
31- чл. 194, ал. 1 КТ
- чл. 195, ал. 1 КТ
- чл. 188, т. 2 КТ
- чл. 131 ГПК
- чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 2, т. 1 КПСДА
- чл. 2, т. 3 КПСДА
- чл. 2, т. 4 КПСДА
- чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
- чл. 188 КТ
- чл. 192, ал. 1 КТ
- чл. 192 КТ
- чл. 193, ал. 1 КТ
- чл. 193 КТ
- чл. 194 КТ
- чл. 194, ал. 3 КТ
- чл. 125
- чл. 126, т. 4
- чл. 17, ал. 1
- чл. 187, ал. 1, т. 8
- чл. 187, ал. 1
- чл. 187
- чл. 2, т. 3
- чл. 2, т. 4
- чл. 3, ал. 1
- чл. 357, ал. 1
- чл. 357
- чл. 78, ал. 1
- чл. 84, ал. 6
- чл. 9, ал. 2