Решение № 1323 от 7.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2659/2023 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.5, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на И. Н. К., [ЕГН], с адрес- [населено място], [улица], •••, подадена чрез адв. Ж., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-3760-1/10.06.2023 г., издаден от главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който за притежаваната от нея ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор] са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за данъчните периоди от 2018г. до 2022г. вкл. в общ размер на 1244.70лв. главници и лихви в общ размер на 358.31лв., или общо 1603, 01 лв., от които 790, 30 лв. главница ДНИ и лихва в размер на 227, 50 лв., както и 454, 40 лв. главница ТБО и лихва в размер на 130, 81 лева. Жалбоподателката твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като имотът е земеделска земя, а съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ земеделските семи не се облагат с данък. Изключение има само за застроените земеделски имоти, но в случая застрояване не е налице. Твърди, че погрешно административният орган счита, че след като процесният ПИ попада в строителните граници на [населено място], съгласно Общия устройствен план на [населено място], одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ, то по отношение на него не е налице изключението по чл.10 ал.3 ЗМДТ. За да е годен за облагане имотът следва да попада в строителните граници на населеното място или селищно образувание, да има предназначението по чл.8 т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, а в случая тези предпоставки не са налице. Имотът е с начин на трайно ползване- лозе, с трайно предназначение на територията –земеделска, като не е извършена промяна и на предназначението на земята. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за имота не се дължат и ТБО, тъй като по аргумент от чл. 11 от ЗМДТ такива такси дължат собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, какъвто [ПИ] не е. Моли да бъде отменен обжалваният акт, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Обжалва се Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-3760-1/10.06.2023 г., издаден от главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който на жалбоподателката за притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор], са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за данъчните периоди от 2018г. до 2022г. вкл. в общ размер на 1244.70лв. главници и лихви в общ размер на 358.31лв. От декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 5305018388/18.05.2023г. се установява, че на 18.05.2023 г. И. К. е подала същата, като е декларирала придобит по наследство имот с [идентификатор], с площ 8200кв.м., вид на документа-решение 565/16.10.1998г., право на собственост- 1/2 ид.ч. Видно от отбелязването на служебната страница за имота няма ПУП, разположението на имота спрямо ОУО на [населено място] е в строителните граници, няма ЗРП за територията, в която попада имотът. Съгласно приложеното Решение № 565/ 16.10.19898 г. на Поземлената комисия на [населено място] на М. Т. Н. е възстановено правото на собственост върху лозе с площ от ••• дка, V-та категория, находящо се в местност „•••••“ в землището на „Галата“, [имот номер] по плана за земеразделяне, с конкретно посочени граници. На 26.06.1999 г. М. Н. е въведена във владение на имота, съгласно представения Протокол № 733/23.06.1999г. В представената скица №733/23.06.1999г. имотът е с начин на трайно ползване – лозе, собственост на М. Н.. С. У. за наследници изх. № АУ035713ОД/ 18.04.2023 г. М. Т. Н. е починала на 21.07.2014 г., като е оставила двама наследници – нейните деца И. Н. К. и А. Н. Н.. От Удостоверение изх. № 25-127225/28.04.2023 г. за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, издадено от СГКК – Варна, се установява, че ПИ с [идентификатор] е с адрес- [населено място], район Аспарухово, м-ст „•••••“, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване на поземления имот – лозе, площ 8200 кв.м., категория на земята при неполивни условия – 5; местоположението на поземления имот спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира е от 3 до 6 км., а спрямо пътната мрежа с трайна настилка – до 1 километър. Съгласно служебна бележка изх. № ПО-21-278-1/ 07.06.2023 г. от Общинска служба по земеделие – Варна, същата е издадена на жалбоподателката К. в уверение на това, че придобитият от нея по наследство ПИ с [идентификатор] е земеделска земя /лозе/ и попада върху земеделска територия. Съгласно скица № 15-457110/28.04.2023г. на СГКК-Варна ПИ с [идентификатор] с площ [рег. номер].м., е с адрес- [населено място], район Аспарухово, м. •••, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване- лозе, собственици- М. Т. Н.. От акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 ДОПК МД-АУ-3760-1/10.06.2023 г., издаден от главен инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“, община Варна се установява, че като са взети предвид данните в подадената декларация по чл.14 ЗМДТ, собствени данни, получени от трети лица и организации за характеристиките са изчислени дължимите за имота суми и предвид това, че не са внесени, въз основа на посочените данни, послужили като основа за определяне на задълженията, са установени задължения за ДНИ и ТБО за притежаваната от жалбоподателката 1/2 ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор], за данъчни периоди 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 1244.70лв. главници и лихви в общ размер на 358.31лв. От жалба рег.№ МД23000881ВН/28.06.2023г. се установява, че жалбоподателката е оспорила издадения АУЗ с твърдения, че не дължи ТБО и ДНИ, тъй като имотът е земеделска земя и съгласно чл.10 ал.3 ЗМДТ такива не се дължат. Във връзка отправено искане за начина на изчисление на задълженията, с писмо рег.№ Т23005403ВН_001ВН/21.06.2023г. Н. е уведомена за начина на изчисление, видно от който задължения за ТБО са установени само за третия компонент по чл. 62 от ЗМДТ – „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“, като е съобразена служебна бележка рег. № УСКОР23000990АС_001АС от 30.05.2023 г. от Р. А., Община Варна. АУЗ е връчен на жалбоподателката на 15.06.2023г. Съгласно служебна бележка рег. № УСКОР23000990АС_001АС от 30.05.2023 г., издадена от кмета на район Аспарухово, община Варна, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, имот с кадастрален [идентификатор] не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, определени в заповеди с №3660/30.10.2017 г., № 3989/29.10.2018 г., № 4500/24.10.2019 г., № 3689/15.10.2020 г., № 3296/13.10.2022 г. на кмета на община Варна. Съгласно писмо на район Аспарухово рег. № АУ088170АС_001АС/18.09.23г. за ПИ с [идентификатор] няма изработен ПУП-ПРЗ, а съгласно ОУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на Министъра на РРБ, имотът попада в зона „Жкн1“. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на ДОПК. По същия ред се извършва и установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон, както и обжалването на свързаните с тях актове- чл.9б ал.2 вр.чл.4 ал.1-5 ЗМДТ. При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че издаденият АУЗД е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. В оспореният акт е посочен имотът, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената за него декларации по чл.14 от ЗМДТ, номера на партидата на имота, вид и местонахождението на имота и др. Съобразено е обстоятелството, че К. притежава 1/2 ид.ч. от [ПИ], като публичните задължения за ДНИ и ТБО са изчислени съобразно притежаваните от нея идеални части. В разпоредителната част на акта са посочени периодите, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 10.06.2023г. – датата на издаване на акта. Жалбоподателката твърди, че не дължи установените с оспореният акт задължения за ДНИ и ТБО, тъй като имотът е земеделска земя и съгласно чл.10, ал.3 ЗМДТ не се облага с данък. Твърди и че не дължи и ТБО, тъй като таксата се заплаща от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти/чл.64 ал.1 ЗМДТ/, а тя е собственик на земеделска земя. В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е уреден общият принцип на облагане с данък на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са изброени в чл.10, ал.2 и ал.3 и чл.24 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ /в редакцията, приложима за 2018 г./, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. След изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., към облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради. Съгласно чл.10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение на всеки отделен имот, съобразно вида на територията, върху която попадат, е регламентирано в чл. 8 от ЗУТ. Всеки поземлен имот попада в една от категориите по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и има поне едно от посочените в чл. 8 от с.з. конкретни предназначения. Анализът на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ обосновава извод, че са налице две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места/чл.3, ал.1 от ЗАТУРБ/ и селищните образувания /чл.2, ал.3 от ЗАТУРБ/, като и населеното място и селищното образувание представляват урбанизирана територия, и поземлени имоти, които са разположени извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Границите на териториите на населените места /§5, т.6 от ДР на ЗУТ/ и селищните образувания се определят съгласно чл. 106, т. 1 от ЗУТ с общ устройствен план, а съгласно чл. 8, т. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищните образувания. За целите на данъчното облагане, релевантно е само значението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, като имотите с такова предназначение могат да са разположени както в урбанизирана територия, така и извън нея. И двете групи имоти следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение на имота по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се определя с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, като поземлените имоти в строителните граници на населените места /урбанизирани територии/ трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Освен предвижданията на плана е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото в плана. Предназначението на поземлените имоти в територии без устройствени планове до влизане в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закона-чл.9, ал.1 ЗУТ. Съгласно ал.2 на чл.9 ЗУТ промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП и по реда на този закон. Предвид гореизложеното само когато са налице и трите кумулативни предпоставки – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл. 8, т.1 от ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект. От събраните по делото доказателства /документи за собственост, удостоверение за характеристики и служебна бележка/ по безспорен и категоричен начин се установи, че ПИ с [идентификатор] е с трайно предназначение- земеделска земя, с начин на трайно ползване – лозе. Имотът попада в обхвата на новите строителни граници на [населено място], съобразно ОУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/ 03.09.2012 г. на Министъра на РРБ, в устройствена зона „Жкн1“, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че процесният [ПИ] е облагаем с ДНИ и за него се дължи ТБО. Общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на съответния имот. Наред с изискването в чл.10, ал.1 от ЗМДТ поземленият имот да е разположен в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение съответно на посочените в чл.8, т.1 от ЗУТ, което да е определено с ПУП по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 от ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за процесния ПИ няма влязъл в сила ПУП, с който да му е отредено предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ. Освен влязъл в сила ПУП, с който да е определено конкретно предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция след изменението ДВ, бр.39/2011г., въвежда и допълнително изискване – да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Целта на това изменение на чл.10, ал.1 от ЗМДТ е да се синхронизира режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с режимите по действащите други специални закони като поставя изискването, освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяна на предназначението, а в случая такава промяна за процесния имот не е извършена. Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по реда, предвиден в Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението на имота следва да се счита променено едва след влизане в сила на решението по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, /съответно - по чл.77, ал.2 от ЗГ/ каквато процедура в случая не се установява, а и не се твърди да е провеждана. С оглед горното в нарушение на чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ с АУЗ № МД-АУ-3760-1/10.06.2023г. е прието, че ПИ с [идентификатор] е облагаем по реда на ЗМДТ обект и за същия се дължи ДНИ. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл.10, ал.1 от ЗМДТ, какъвто ПИ с [идентификатор] не е. След като имотът не е облагаем с ДНИ обект, жалбоподателката няма качеството и на задължен за заплащане на ТБО правен субект. С оглед гореизложеното оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски за ДТ в размер на 10лв., а на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адвокат Б. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 460, 30 лв. Водим от горното, Административен съд - Варна, VІ – ти състав