Решение № 4586 от 2.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9781/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № ІІ-55-235228/10.10.2017 г. по гр.д. № 28438/2016 г. по описа на СРС, 53 състав е отхвърлен като неоснователен, предявеният от В. И. П. срещу Министъра на вътрешните работи, Назионален синдикат на гражданската администрация в МВР, Сдружение „Синдикална федерация на служителите в МВР“, Сдружение „Национален полицейски синдикат в България“, „Сдружение „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите – Огнеборец“, Сдружение „Синдикален алианс сигурност в МВР“ и Сдружение „Национален синдикат полиция“ иск с правно основание чл. 60 от КТ за обявяване на недействителност на колективен трудов договор, обявен със Заповед № 8121з-1577/30.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Като неоснователен е отхвърлен и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 60 КТ в частта за обявяване на недействителност на чл. 32, ал. 3 от КТД, обявен със Заповед № 8121з-1577/30.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. С решението е прогласена на основание чл. 60 от КТ недействителността на чл. 7, ал. 2 от КТД, обявен със Заповед № 8121з-1577/30.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи поради противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ и чл. 57, ал. 2 от КТ. С Решение № 2901/11.05.2021 г. по гр.д. № 3495/2019 г. по описа на СГС първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. С Решение 60143/28.07.2021 г. по к.гр.д. № 3783/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО е отменено Решение № 2901/11.05.2021 г. в частта, с която е потвърдено решението, с което е прогласена недействителността на чл. 7, ал. 2 от КТД № 8121 з – 1576/30.12.2015 г., сключен между Министъра на вътрешните работи и синдикалните организации на МВР и делото е върнато на СГС за ново разглеждане съобразно дадени указания за събиране на доказателства и преценка на релевантните за спора обстоятелства. Въззивното производство е образувано по въззивни жалби, подадени от Министерство на вътрешните работи с вх. № 5158568/26.10.2017 г., Национален синдикат на гражданската администрация в МВР с вх. № 5162428/02.11.2017 и Сдружение „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите – Огнеборец“ вх. № 5162432/02.11.2017 г. срещу Решение № 235228/10.10.2017 г., с което е прогласена по иск с правно основание чл. 60 от КТ недействителност на чл. 7, ал. 2 от КТД, одобрен със Заповед № 8121 з- 1577/30.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, поради противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ и чл. 57, ал. 2 от КТ. В останалата част, с която са отхвърлени, предявените от В. И. П. искове Решение № 235228/10.10.2017 г. по гр.д. № 28438/2016 г. по описа на СРС, 53 състав е влязло в сила. Във въззивната си жалба Министерство на вътрешните работи излага съображения за неправилност на решението в в частта, с която е прогласена недействителност на чл. 7, ал. 2 от КТД, с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон. Клаузата на чл. 7, ал. 2 не противоречала на чл. 57, ал. 2 КТ, в който било предвидено, че условията и редът за присъединяване към КТД се определят в самия КТД. В този смисъл клаузата, предвиждаща присъединителни вноски, не противоречала на закона и не го заобикаляла, нито накърнявала добрите нрави. Тя била израз на признание на усилията на лицата, членуващи в синдикалните организации – страни по КТД. При воденето на социалния живот, вкл. и при колективно договаряне, участващите синдикални организации представлявали служителите – техни членове, като последните заплащали членски внос ежемесечно, за да се защитават техните права и интереси. Служителите, които не членуват в синдикална организация, участвала в договарянето, или които въобще не членуват в синдикална организация, не участвали в процеса на финансирането на колективното трудово договаряне. Платената от ищцата присъединителна вноска можело да се определи като неин имуществен принос в полза на колективното договаряне и форма на възмездност срещу правата, които получава от КТД. За да е налице неблагоприятно третиране по признак „членуване в синдикална организация“ в нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ било необходимо нарушението да е във връзка с осъществяване на трудови права, а разписаното в чл. 57, ал. 2 КТ и упражнено такова от въззиваемата не представлявало упражняване на конституционното й право на труд. Обратното означавало по-неблагоприятно да се третират лицата, които ежемесечно плащат членски внос към своите синдикални организации. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли иска. Не претендира разноски за въззивното производство. Във въззивната си жалба „Национален Синдикат на Гражданската Администрация в МВР“ посочва, че съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 КТ, КТД имал действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. При анализ на законодателните изменения на чл. 57, ал. 2 КТ било видно, че за първи път с ДВ, бр. 100 от 1992г. била предвидена възможност работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, да могат да се присъединят към сключен от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление. С изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 2 от 1996г. било добавено, че присъединяването става само с предизвестие без други условия. Сегашната редакция била резултат на законодателна промяна с ДВ, бр. 25 от 2001г. и гласяла, че работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения КТД от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по КТД, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Вследствие на тази промяна страните по КТД не договаряли изобщо за всички работници и служители, а само за членовете на синдиката или синдикатите. Промяната била продиктувана с цел насърчаване развитието на синдикалната дейност и упражняване на гарантираното конституционно право на сдружаване по чл. 12 КРБ. Изискването на закона било условията за присъединяване да не противоречат на законите и добрите нрави, включително да не са дискриминационни. В случая условието, предвидено за присъединяване, било заплащане на присъединителна вноска в размер на 20 % от МРЗ за всяка година на действие на КТД. Присъединилите се заплащали тази присъединителна вноска, която не се заплащала от членовете на синдикалната организация. Колективният трудов договор представлявал договор в полза на трето лице. Третото лице било член на синдикална организация и по силата на своето членство имало задължението да заплаща членски внос. Този членски внос имал за цел да осигури средства на синдикалната организация в дейността й за защита правата на членуващите. Като резултат синдикалната организация имала ресурс да участва, включително с ползване на консултанти, в преговорите при сключване на КТД. Сключеният КТД разпростирал действието си над членовете на синдиката. Присъединителната вноска не противоречала на закона, защото нямало забрана за заплащане на такава. Видът и размерът й не противоречали на добрите нрави, защото била израз на солидарност и признание за усилията и времето на други лица, членуващи в синдикални организации в отстояване на права на работниците и служители от конкретен бранш. За да е налице неблагоприятно третиране по признак „членуване в синдикална организация“ в нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ било необходимо това да е във връзка с осъществяване на трудови права и задължения. Разписаната в чл. 57, ал. 2 КТ възможност на нечленуващи в синдикални организации работници и служители да могат да се присъединят към КТД не било упражняване на трудово право по смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ и чл. 48 КРБ, който гарантирал правото на труд и условията за реализирането му. Затова и заплащането на присъединителна вноска не било трудово задължение. Предвидената присъединителна вноска по чл. 7, ал. 2 от КТД не попадала в обхвата на чл. 8, ал. 3 КТ и не дискриминирала нечленуващите в синдикални организации. В по-различно положение спрямо членуващите в синдикални организации тези лица попадали не в резултат на клаузите на КТД, а като резултат на техен избор да не упражнят право на сдружаване и да не членуват в синдикална организация, подписала КТД. Да се приеме друго означавало да бъдат третирани по-неблагоприятно работници и служители, членуващи в синдикални организации, които освен че придобиват права по силата на действието на КТД, имали и задължения, включително финансови към синдикалната организация, на която са членове и която защитава правата им. Присъединяването към КТД било израз на свободен избор и волеизявлението на отделния работник или служител. Самият законодател променил правната логика и такова присъединяване вече не било безусловно. Присъединителната вноска можела да бъде опредЕ. като имуществен принос на работника или служителя в полза на колективното договаряне и форма на възмездност срещу правата, уговорени в КТД, които работникът или служителят ще ползва по индивидуалното си трудово правоотношение след присъединяване към КТД. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната от него част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. В жалбата на „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите – Огнеборец“ се излагат същите съображения относно неправилността на обжалваното решение като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби с вх. № 5192725/20.12.2017 г. (пощенско клеймо от 15.12.2017 г.), подаден от въззиваемия В. И. П., с която поддържа доводи за неоснователността им. Моли решението да бъде потвърдено. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 28438/2016 г. по описа на СРС, 53 състав е образувано по искова молба, подадена от В. И. П. против Министъра на вътрешните работи, Назионален синдикат на гражданската администрация в МВР, Сдружение „Синдикална федерация на служителите в МВР“, Сдружение „Национален полицейски синдикат в България“, „Сдружение „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите – Огнеборец“, Сдружение „Синдикален алианс сигурност в МВР“ и Сдружение „Национален синдикат полиция“, с която са предявени обективно кмулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 60 от Кодекса на труда. Ищцата твърди, че със Заповед № 8121-з-1577/30.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи бил обявен за сключен Колективен трудов договор между него и останалите ответници рег. № 8121з-1576/30.12.2015 г. Твърди, че със заявление вх. № 8121з-227 от 04.02.2016 г. и документ за внесена присъединителна вноска – вносна бележка от 01.02.2016 г. се присъединила към колективния трудов договор, за което било издадено удостоверение № 8121р-3736/17.02.2016 г. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от КТД служителите по ал. 1 заплащали еднократно присъединителна вноска в размер на минималната заплата за всяка година на действие на КТД. Тази разпоредба противоречала на чл. 8, ал. 3 от КТ и на чл. 57, ал. 2 от КТ, която не допускала условия за присъединяване, които противоречат на закона или го заобикалят или накърняват добрите нрави. С условията, предвидени в КТД не можело да се нарушават дискриминационните критерии по чл. 8, ал. 3 от КТ, като равното третиране на синдикалните организации, подписали КТД, както и които членуват в синдикална организация, което не е страна по КТД. Поставянето на изискване за заплащане на присъединителна вноска от нечленове на синдикални организации или такива, членуващи в синдикални организации, неподписали КТД, ги поставяло в по-неблагоприятно положение от членовете на синдикалните организации, подписали КТД. Това пряко противоречало на чл. 8, ал. 3 от КТ, която изрично забранявала дискриминация при осъществяване на трудови права на основата на членство в синдикална организация. Не можело лицата, нечленуващи в синдикална организация, страни по КТД, да заплащат вноски, каквато членовете не дължали, поради което присъединяващите се били дискриминирани. Нормата на чл. 3, ал. 2, т. 4 от КТД противоречала и на чл. 57, ал. 2 от КТ, който забранявал приемането на условия, които противоречали на закона. С поставянето на изисквания за заплащане на вноска от индивидуални присъединилите се лица ги поставяло в по-неблагоприятно положение от членовете на синдикални организации, подписали договора, които не заплащат такава вноска, което противоречало на чл. 8, ал. 3 от КТ, забраняващ дискриминационно отношение, основано на членство в синдикални организации. Оставало неясно защо сумата се превеждала по сметка на НСГА, както и за какво се изразходвали сумите. Неясно било и защо сумата се заплащала за цяла година независимо от момента на присъединяването. Моли да бъде прогласена нищожността на посочената разпоредба от Колективния трудов договор. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Сдружение „Синдикална федерация на служителите в МВР“, Министъра на вътрешните работи, Национален синдикат на гражданската администрация в МВР, „Сдружение „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите – Огнеборец“, „Синдикален алианс сигурност в МВР“, с които са оспорили основателността на предявените искове. Молят те да бъдат отхвърлени. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, районният съд е приел, че поставеното в разпоредбата е недействителна, тъй като въвеждането на встъпителна вноска представлявало недопустимо дискриминиране на основата на членство в синдикална организация, като приема, че неотносими били доводите, че членовете на синдикални организации заплащали членски внос. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени с въззивните жалби и след съобразяване на задължителните указания, дадени от Върховния касационен съд, въззивният съд намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 60 от Кодекса на труда всяка от страните по колективния трудов договор, както и работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на неговата недействителност или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. В конкретния случай, предмет на правния спор е действителността на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Колективния трудов договор, която предвижда, че служителите, които не членуват в синдикатите, които са страна по него и са заявили присъединяване до работодателя, заплащат еднократно присъединителна вноска в размер на 20 на сто от размера на минималната работна заплата за всяка година на действие на КТД, като размерът на вноската се определя пропорционално на срока на действие на КТД. С исковата молба ищцата поддържа, че оспорената разпоредба от колективния трудов договор е недействителна, тъй като противоречи на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като поставя в неравностойно положение присъединяващите се към него служители, на които е възложено задължение да платят встъпителна вноска за разлика от членовете на синдикалните организации, които са участвали при сключването му. В разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че при упражняване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други политически организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. В мотивите на Решение № 60143/28.07.2021 г. по гр.д. № 3783/2020 г. на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане е посочено, че по принцип и сама по себе си клаузата за плащане на присъединителна вноска към КТД не е израз на пряка дискриминация, като се посочва, че разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от КТ изрично предвижда възможността да бъде уговорена присъединителна вноска от страните по КТД. Но налице ще бъде пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, и могат да се присъединят към КТД след плащане на присъединителна вноска, когато се установи несъразмерност (в повече) между присъединителната вноска и финансовите задължения на членуващите работници и служители към синдикалната организация, подписала КТД. Такава несъразмерност ще е налице, когато присъединителната вноска надвишава размера на финансовите задължения на членуващите към синдикалната организация, подписала КТД. След връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и след изпълнение на задължителните указания на ВКС е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която е извършила сравнение между размера на присъединителната вноска, уговорена в процесния колективен трудов договор размера на финансовите задължения на членуващите работници и служители. В заключението си вещото лице установява, че разликата между присъединителната вноска за 24 месеца (168 лева) е 96 лева повече от размера на членския внос на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ ( 72 лева ). По отношение на разликата между размера на присъединителната вноска за 24 месеца (168 лева) и размера на членския внос на членовете на Сдружение „Синдикален Алианс Сигурност в МВР“ (120 лева) вещото лице посочва, че тя е с 48 лева повече. Разлика в повече е установена и при членския внос за Национален синдикат на Гражданската администрация в МВР. По отношение на другите ответници – Синдикална федерация на служителите в МВР, Национален полицейски синдикат в България и Национален синдикат Полиция не е изготвено заключение, доколкото те не са осигурили необходимото съдействие. Предвид на изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че встъпителната вноска надвишава стойността на членския внос за ответниците – синдикални организации, то и е налице противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда като страните по колетктивния трудов договор като са уговорили встъпителна вноска, която надвишава размера на финансовите задължения на членовете на синдикалните организации са осъществили пряка дискриминация по отношение на присъединяващите се към договора работници или служители. Следователно и правилно, районният съд е уважил предявения иск, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за въззивното производство в размер на 35 лева, като всеки от тях следва да заплати по 5 лева – държавна такса за въззивното производство и по 187,20 лева – платено възнаграждение за вещо лице. По делото не са представени доказателства за направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от въззиваемата размер, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, съдът