Решение № 11179 от 8.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 36707/2025 г.

Производството е по реда на чл.124, вр. чл.270, ал.3, изр. посл. ГПК. Производството по делото е образувано, след като с влязло в сила решение от 19.07.2024г. по в.гр.д. № 7228/2023г. на СГС, III – В въззивен състав, е обезсилено решение на СРС от 05.01.2023г. по гр.д. № 5422/2022г. на СРС, 126 – ти състав В ЧАСТТА по иска по чл.226, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от неиздаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и за несвоевременно оформяне на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение. За да постанови посочения резултат, въззивният съд е приел, че въз основа на въведените с исковата молба твърдения ищцата е предявила иск по чл.226, ал.1, т.1 КТ, като с решението по делото първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по чл.226, ал.2 КТ, т.е. по фактически състав, различен от заявения с исковата молба. При това е прието, че решението на СРС в частта по произнасянето на непредявен иск по чл.226, ал.2 КТ, вместо предявения иск по чл.226, ал.1, т.1 КТ, е недопустимо и решението в посочената част е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на исковете по чл.226, ал.1, т.1 КТ. Предвид горното настоящото производство има за предмет искове по чл.226, ал.1, т.1 КТ, предявени от Б. Л. К. срещу Столична община - район „Красно село“, за обезщетение за вреди от несвоевременно издаване на документи, свързани с прекратяване на трудовия договор – заповед за прекратяване на трудовия договор, и несвоевременно оформяне на трудова книжка съобразно прекратяването на трудовия договор, както следва : за сумата от 3900 лева – обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес от невъзможност за започване на нова работа без необходимите документи, от невъзможност за получаване на доходи за издръжка на семейството, ведно със законната лихва от 03.12.2021г. до окончателното плащане, и за сумата от 13824 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснато обезщетение за безработица за периода 03.12.2021г. – 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от началото на всеки месец, следващ дължимото обезщетение, до окончателното плащане на обезщетението. Размерът на претенциите и съдържанието на претендираните имуществени и неимуществени вреди са уточнени с молба от ищцата от 30.10.2025г. По повод исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, ищцата твърди, че по трудов договор от 18.11.2019г. е била назначена в Столична община – район „Красно село“ на длъжността „заместник – кмет“. На 02.12.2021г. в районната администрация се извършила проверка на място и събиране на доказателства от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. На следващия ден, на 03.12.2021г. при идването на работа, кметът на района – Р.С., заявила на ищцата, че проверката е била предизвикана по нейна вина, разпоредила й да напусне работното си място и занапред отказвала да разговаря с нея. След това кметът на района обявил пред служителите, че ищцата е уволнена. Занапред ищцата не била допускана до работното си място и кметът на район „Красно село“ към СО – Р.С., не предприела действия да оформи документите на ищцата по повод прекратяване на трудовия договор. Ищцата отправила редица искания в писмена и устна форма за получавaне на необходимите й документи, но исканията й не били уважени. Ответникът не връчил на ищцата заповед за прекратяване на трудовия договор и не вписал в трудовата й книжка прекратяването на трудовия договор и съответното основание за това (видно от уточнителна молба с вх. № 129603/22.06.2022г. – л.55 от делото при първото му разглеждане). Поради това, че не били своевременно оформени документите на ищцата за прекратяване на трудовия договор ищцата претърпяла имуществени вреди под формата на пропуснат доход от парични обезщетения за безработица. В същото време ищцата претърпяла стрес от невъзможност да се регистрира в Бюрото по труда и да получава обезщетение за безработица, причинена от неоформени документи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и погрешно подадено от ответника уведомление по чл.62 КТ до НАП. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че ищцата е отказала съдействие и е създала пречки за оформяне на трудовата си книжка и получаване на съпътстващи документи. Оспорва твърдението за бездействие от страна на работодателя по отношение на оформяне на документи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Позовава се на изпратено до ищцата писмо от 03.12.2021г., с което работодателят отправил нарочна покана за лично явяване на ищцата за предаване на трудовата книжка за оформяне, като пратката била отказана от получателя. При това ответникът не носел отговорност за неоформяне или късно оформяне на документи по трудовото правоотношение. Трудовата книжка в случая не била съхранявана при работодателя, а била в държане на ищцата. Служителката не откликнала на поканата на работодателя да се яви и да предаде трудовата си книжка за оформяне. При това с позоваване на постановките по ТР № 1/2019г. на ОСГК на ВКС се обосновава, че задължението за оформяне на трудовата книжка не е изискуемо, като по тази причина не е възникнало задължение за репатриране на евентуални вреди. Освен това голяма част от отправените до ответника искания от ищцата не се отнасяли до оформяне на документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, а до отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването й на работа. Не било препятствано правото на ищцата да упражни осигурителните си права, в т.ч. да се регистрира в Бюрото по труда като активно търсеща работа и да получи обезщетение за безработица, защото ответникът надлежно обявил прекратяване на трудовия договор пред ТП на НАП, поради което посочените данни били предадени по служебен път и на ТП на НОИ. Позовава се на пропуснат от страна на ищцата срок по чл.54а, ал.4, т.2 КСО за регистрация пред Агенция по заетостта, в който случай периодът на дължимост на обезщетението за безработица се намалявал и за този пропуск ответникът не носил отговорност. Не били доказани и твърдените неимуществени вреди в причинна връзка с твърдяното бездействие на ответника. Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното: В тежест на ищцата е да установи, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено, че ответникът е бил в забава да предаде на ищцата акт за прекратяване на трудoвия договор, както и да оформи надлежно трудовата й книжка с данните за прекратяване на трудoвия договор, вследствие на което са настъпили вреди за ищцата, както следва : неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес от невъзможност за започване на нова работа без необходимите документи и от невъзможност за получаване на доходи за издръжка на семейството; имуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за получаване на обезщетение за безработица в периода 03.12.2021г. – 03.06.2022г. В тежест на ответника е да докаже, че непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение е предоставил възможност на ищцата да представи трудовата си книжка за оформяне и да получи заповед за прекратяване на трудов договор. Страните не спорят, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № РД – 15/47/18.11.2019г. между ответника Столична община – район „Красно село“ и ищцата Б. Л. К. е сключен трудов договор, по сила на който ищцата е назначена на длъжността „заместник-кмет“. Не се спори също така, а и от събраните доказателства се установява, че със заповед № РКС21-РД15/61/02.12.2021г. (л.41 от делото при първото му разглеждане), издадена от кмета на район „Красно село“, трудовият договор е прекратен на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА. Последната заповед е поправена със заповед № РК121-РД15-1/23.12.2021г. по отношение на посоченото правно основание относно компетентния орган, издал заповедта, а именно вместо посоченото основание „чл.44, ал.1, т.3, вр. чл.39, ал.5 ЗМСМА“ е разпоредено да се чете основание „чл.46, ал.1, т.4, вр. чл.39, ал.5 ЗМСМА“. Върху уволнителната заповед е направено отбелязване, че ищцата е отказала да я получи и това обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели. С писмо с рег. № РКС21-ГР94-3357 от 03.12.2021г. (л.42 от делото при първото му разглеждане) ответникът е поканил ищцата във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение да се яви в сградата на район „Красно село“ за надлежно оформяне на обходен лист, да предаде трудовата си книжка, за да бъде оформена, както и за изплащане на каса на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ. Посочено е, че към писмото се прилага заповед за прекратяване на трудовия договор, която ищцата отказала да получи. Писмото е изпратено чрез куриер с обратна разписка на адреса на ищцата, посочен като адрес на местоживеене по трудовия договор : гр. Благоевград, ул. „А. ••• Видно от извлечение от интернет страницата на куриера относно проследяване на конкретната пратка (л.146 и л.147 от делото при първото му разглеждане), последната не е доставена, защото е отказана от получателя (след проведен разговор със същия) при опит за доставка на 06.12.2021г. С писмо с рег. № РКС21-ГР94-3552 от 15.12.2021г. (страница след номерираната като № 139 от делото при първото му разглеждане) ищцата във връзка с прекратяване на трудовия й договор на 03.12.2021г. е поискала от кмета на район „Красно село“ – Столична община – Р.С., да бъдат оформени по надлежния ред предприетите от кмета на района действия, като бъде уведомена за тях, както и да бъде оформена трудовата й книжка. Ищцата е поискала и достъп до районната администрация и до стаята си, която била запечатана, за да опише и предаде преписките, останалите при нея, да предаде водещите се при нея дълготрайни материални активи и да вземе личните си вещи. Върху писмото кметът на район “Красно село“ – Р.С., е поставила саморъчно разпореждане от 15.12.2021г. с адресат г-жа Пантелеевска със следния текст : „След обходен лист да бъдат подготвени и предадени всички необходими документи на лицето“. Няма спор между страните, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата е била в държане на трудовата си книжка, което се установява и от отбелязването в дневника на издадените трудови книжки (чл.1, ал.5 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж – ред. преди отм. ДВ, бр. 65 от 2024г.), от който е видно, че ищцата е получила трудовата си книжка на 20.11.2019г. (л.129 при първото разглеждане на делото). За безспорно е обявено между страните (в открито съдебно заседание от 12.07.2022г. при първото разглеждане на делото), че на 01.06.2022г. (в хода на процеса) ищцата е предоставила на ответника трудовата си книжка за оформяне и на 03.06.2022г. (в хода на процеса) трудовата книжка е надлежно оформена и е върната на ищцата, за което свидетелстват и приетите писмени доказателства - декларация от 01.06.2022г. и декларация от 03.06.2022г. (л.78 от делото при първото разглеждане). Спорно е по делото дали след прекратяване на трудовия договор ответникът е изпаднал в забава да предаде препис от уволнителната заповед на ищцата и да оформи трудовата й книжка. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2019г. по тълк.д.№1/2019г. на ОСГК на ВКС задължението на работодателя по чл.350, ал.1 (ред. преди отм. – ДВ, бр. 85 от 2023г.) КТ да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.350, ал.1 (ред. преди отм. – ДВ, бр. 85 от 2023г.) КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.350, ал.1 (ред. преди отм. – ДВ, бр. 85 от 2023г.) КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6, ал.3 (ред. преди изм. и доп., бр. 65 от 02.08.2024 г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (сегашно наименование „Наредба за трудовия стаж“), като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено още, че при прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването, и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. След като задълженията по чл.350 (ред. преди отм. – ДВ, бр. 85 от 2023г.) КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря. Работодателят се освобождава от последиците на забавата, когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. Посочените по – горе задължителни разяснения следва да намерят приложение и по отношение на връчване на уволнителната заповед, която в случая е издадена основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, защото наред с оформянето на трудовата книжка работодателят е длъжен да издаде и да предаде на служителя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като последният документ има значение за упражняване на редица права на служителя, вкл. и за получаване на обезщетение за безработица. Съдът приема, че в деня на прекратяване на трудовия договор ответникът е предприел действия за връчване на уволнителната заповед и за надлежно оформяне на трудовата книжка, която се е намирала в държане на служителката, като е изпратил горецитираното писмо от 03.12.2021г. чрез куриер, но пратката не е получена поради отказ от получаването й от адресата. Считано от датата на прекратяване на трудовия договор, ищцата е изпаднала в забава, като не е дала необходимото съдействие на работодателя за получаване на заповедта за уволнение и за надлежно оформяне на трудовата книжка (арг. чл.95, ал.1 ЗЗД). След това обаче с връчване на поканата до ответника на 15.12.2021г. ищцата е поискала да й да бъдат издадени документите във връзка с прекратяване на трудовия договор, какъвто е смисълът на изявлението й - „да бъдат оформени по надлежния ред предприетите от кмета на района действия“. При това в периода 03.12.2021г. – 14.12.2021г. поради забава на кредитора ответникът не носи отговорност за неизпълнение на задължението си своевременно да предаде на ищцата заповед за прекратяване на трудовия договор и надлежно да оформи трудовата й книжка – арг. чл.95, вр. чл.96, ал.1, изр.2 ЗЗД. С подаденото писмено искане на 15.12.2021г. ищцата е поставила ответника в забава за изпълнение на задължението му за предаване на уволнителната заповед и за оформяне на трудовата книжка съобразно прекратяването. След получаването на поканата на 15.12.2021г. въпреки разпореждането от кмета на район „Красно село“ от същата дата, по делото няма данни ответникът да е предприел конкретни действия за предаване на уволнителната заповед на ищцата, като например да е направил нов опит за връчване на уволнителната заповед чрез писмо с обратна разписка или да е отправил към ищцата покана (в писмена или устна форма) да се яви в общината за удостоверяване на данни във връзка с уволнението. Ищцата е подала сигнал с вх.№ 22058933 от 20.05.2022г. до Дирекция „Инспекцията по труда“ – гр. София (л.68 от делото при първото му разглеждане), в който излага оплаквания по повод това, че не й връчена заповед за прекратяване на трудовия договор въпреки отправените от нея искания в писмена и устна форма. Ищцата посочва, че трудовата книжка не е надлежно оформена във връзка с прекратения трудов договор и в тази връзка търси съдействие от компетентния орган. Сочи, че се засягат правата й, като се препятства започването на нова работа, както и получаването на обезщетение за безработица. В подкрепа на твърденията на ищцата, че въпреки отправените покани ответникът не е издал нужните документи по повод прекратяване на трудовия договор по нейно искане са събрани свидетелски показания. Свидетелят О.П. (бивш колега на ищцата) съобщава, че в началото на м.12.2021г. в район „Красно село“ на Столична община е приключила проверка на някоя от специализираните агенции, като на следващия ден се разпространила информацията, че ищцата е уволнена. Нейният кабинет, находящ се на 3 – тия етаж, е бил запечатан. При лична среща с ищцата свидетелят разбрал, че след уволнението ищцата не е могла да вземе документите си - заповед за прекратяване на трудовия договор и трудова книжка. Съобщава, че служител на общината - Х.Б., му се е оплакал, че кметът на район „Красно село“ към Столична община, му е отправил упрек поради това, че въпреки забраната ищцата като бивш заместник-кмет на района да не бъде допускана до сградата, същата е била допусната в сградата на съответния район на общината. Свидетелят П. посочва, че документите на ищцата й били предадени на 01.06.2022г. или на 02.06.2022г. след проверка на Инспекцията по труда. Свидетелката Х (намираща се в приятелски отношения с ищцата) посочва, че ищцата е била препятствана да получи документите си след уволнението й от Столична община – район „Красно село“, където е работила като заместник–кмет. Документите й не й били предадени в период от около 5 – 6 месеца. Ищцата търсила съдействие от държавни институции, за да получи документите си. Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, защото кореспондират помежду си, а също така съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Предвид така обсъдените доказателства съдът приема, че с поканата от 15.12.2021г. ищцата е поставила ответника в забава и за да се освободи от последиците на забавата, последният е следвало да предприеме действия, с които да осигури възможност на ищцата да получи уволнителната заповед и да представи трудовата си книжка за надлежно оформяне, каквито действия обаче не се установяват по делото. При това съдът приема, че в периода 15.12.2021г. – 03.06.2022г. ответникът е бил в забава да изпълни задължението си да предаде на ищцата уволнителна заповед и да оформи трудовата й книжка. Горните изводи не се променят от обстоятелството, че на 20.01.2022г. ищцата е подала искане до ответника с вх. № РКС21-ГР94-3552 –