Решение № 1013 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 256/2026 г.

Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по предявени от А. Ю. С. (ищец) срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ответник) искове, както следва: 1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 978/04.12.2025г. на работодателя; 2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кюстендил, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при ответника; 3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в размер на 9900 лева, за периода 04.12.2025 г. – 04.05.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2026г., до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. Твърди, че със заповед № 978/04.12.2025г., връчена му на 05.12.2025 г., и на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ трудовото му правоотношение с ответника било прекратено поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, във връзка с мотивирано предложение от и.д. главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ с рег. № 11-47-10540/04.12.2025 г., мотивиран доклад от главния секретар на ИА „Автомобилна администрация“ с рег. № 11-01-10541/04.12.2025 г. и Заповед № РД-02-34 от 04.12.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ за изменение длъжностното разписание. Твърди, че прекратеното на това основание правоотношение е незаконно. Обосновава незаконността на уволнението с довода, че не е налице соченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсвало мотивирано предложение за промяна на длъжността. Изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика не били променени. Заповедта за уволнение била издадена без да е налице утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 04.12.2025г. На следващо място, не била налице изискуемата предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя на основание разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ длъжността да е определена по предвидения в закона ред за заемане от държавен служител. Навежда доводи за злоупотреба с права от страна на работодателя и за немотивираност на уволнителната заповед. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски. Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Обосновава теза за законосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че при издаването й е спазена законовата процедура, издадена е от компетентен орган, същата е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правните основания за издаването й. Оспорваният акт е съобразен с целта на закона и е обективиран в предписаната от законодателя форма, а именно писмена форма, като в нея са поместени задължителните съгласно закона реквизити. Сочи, че Заповед № 978/04.12.2025г. за прекратяване на трудово правоотношение е издадена на правно основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда, съгласно който трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност бъде определена за заемане от държавен служител. Твърди, че за да бъде законно прилагането на посочената правна норма законодателят поставя като задължителни предпоставки наличието на следните Ю.дически факти: компетентен орган да е взел решение, респективно в нормативен акт да е предвидено, че длъжността като съвкупност от трудови задължения може да бъде заета от държавен служител и органът по назначаване да е прекратил процесното трудово правоотношение. Поддържа, че предпоставка за законността на издадения на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ акт, е длъжността по трудово правоотношение, заемана от служителя, да е определена за заемане от държавен служител. Ответникът сочи още, че хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е налице винаги, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и която се определя да бъде заета по служебно правоотношение, запазва основните си характеризиращи я трудови функции, без да е от значение дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Твърди, че е достатъчно да е налице валиден административен акт, с който длъжността по трудово правоотношение се определя за заемане от държавен служител. Излага, че съгласно длъжностно разписание в сила от 27.11.2025 г., утвърдено от изпълнителния директор посредством Заповед РД-02- 33/27.11.2025 г., в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, фигурира 1 щатна бройка за длъжността „инспектор“, предвидена за заемане от служители по трудово правоотношение, както и 4 щатни бройки, предвидени за заемане от служители по служебно правоотношение. Посредством предложение от и.д. главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, заведено с peг. № 11-47-105470/04.12.2025 г., с цел постигане на подобрение в процеса и организацията на работа и засилване на контролната дейност, е предложено длъжността заемана по трудово правоотношение, да бъде определена за такава за заемане от държавен служител (по служебно правоотношение). С одобрен Доклад peг. № 11-01-10541/04.12.2025 г., е изразено съгласие за финализирането по направеното предложение и трансформиране на щатното разписание в Изпълнителна агенция „Автомобилния администрация“. В резултат на посочените действия, от изпълнителния директор на ИААА е издадена Заповед № РД-02-34/04.12.2025 г., с която на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията във връзка с чл. 7, т. 12 и чл. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилния администрация“ е изменено длъжностното разписание на агенцията, като длъжността „инспектор“ по трудово правоотношение в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, заемана от ищеца, е определена за заемане от държавен служител и е трансформирана в длъжност „инспектор“ по служебно правоотношение. Твърди се в отговора, че във връзка с процесната заповед, изпълнителният директор е утвърдил длъжностно разписание в сила от 04.12.2025 г., по силата на което в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил числеността на персонала заемащ длъжността „инспектор“ по служебно правоотношение е увеличена от 4 на 5 щатни бройки, а бройката за заемане по трудово правоотношение е премахната. Сочи, че при съпоставяне на представеното длъжностно разписание, утвърдено на 27.11.2025 г. и длъжностното разписание от 04.12.2025 г., се установява, че е налице изменение по отношение на характеристиките на длъжността „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил. Твърди, че съгласно представените с отговора длъжностни характеристики основните преки задължения и за двете длъжности (по трудово и по служебно правоотношение) се припокриват. В този смисъл служебните задължения, включени в длъжността, определена за заемане от служител по служебно правоотношение, съобразно съществените функции, които трябва да изпълнява държавният служител, са идентични с трудовите задължения, очертаващи предметното съдържание на трансформираната длъжност, дейността е една и съща. С оглед на това счита, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилния администрация“, в качеството си на работодател, в рамките на дискреционната си власт, е упражнил потестативното си право да трансформира длъжност по трудово правоотношение, на такава, която да бъде заета от държавен служител. Ответникът твърди, че в случая са налице всички материално-правни предпоставки, определени в закона, обуславящи законосъобразното упражняване на потестативното право на органа по назначаване да приложи разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Твърди, че за да бъде извършено прекратяване на трудовия договор на горепосоченото основание, законодателят не е поставил изискване съответната длъжност да бъде реално заета по служебно правоотношение. Сочи се в отговора, че заповедта, посредством която се изменя длъжностното разписание, има характера на вътрешно служебен акт, свързан с осъществяването на ръководните функции на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилния администрация“, целящ организацията на работата на структурата. Предвид вътрешноведомственото естество па заповедта, същата не подлежи на съдебно обжалване по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. С посоченото обосновава извод, че Заповед № РД-02-34/04.12.2025г., с която е изменено длъжностното разписание, не подлежи на обжалване и влиза в сила от посочената в нея дата. Твърди се в отговора, че съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., за длъжността „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ е предвидено служебно правоотношение. Сочи, че ръководителят на съответната държавна администрация притежава правомощието да определя конкретните длъжности, които ще функционират в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностно разписание при спазване на специфичните изисквания, определени с нормативен акт. Счита, че в случая действията на изпълнителния директор са в рамките на закона, работодателят е действал добросъвестно при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността от трудово по служебно правоотношение, а изменението е въведено с оглед нуждите и характера на работата. С доводите за недоказаност и неоснователност на главния иск обосновава теза за недоказаност и неоснователност и на претенцията по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. При тези доводи прави искане за отхвърляне на предявените искове. Представя доказателства. Претендира разноски. В открито съдебно заседание представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която заявява, че поддържа отговора и пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното: Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, както и че същото е прекратено с оспорената заповед № 978/04.12.2025г., връчена му на 05.12.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 04.12.2025г. Тези обстоятелства се доказват и от приложените по делото писмени доказателства. Задълженията по длъжността „инспектор“ по трудово правоотношение са описани в приетата по делото длъжностна характеристика, връчена на ищеца срещу подпис на 29.03.2024 г. Видно от същата основните преки задължения са с основна контролна функция за извършване на проверки на пътя и в предприятията по прилагане на законодателството в дейността на Агенцията, съставяне на протоколи и доклади за извършени проверки, съставяне на актове за извършени нарушения, извършване на огледи за годност на учебни кабинети, учебни площадки и превозни средства за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и др. По делото е приета и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ по служебно правоотношение, утвърдена на 30.05.2025 г., от която е видно, че същата е почти идентична като задължения с тази за длъжността, заемана по трудово правоотношение. Видно от длъжностно разписание в сила от 27.11.2025г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ посредством Заповед № РД-02-33/27.11.2025г., в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, фигурират 4 щатни бройки за длъжността „инспектор“, предвидени за заемане по служебно правоотношение с изискващо се образование „проф. бакалавър“ и 1 щатна бройка за длъжността „инспектор“, предвидена за заемане по трудово правоотношение с изискуемо образование „средно“. В поименното щатно разписание от 27.11.2025 г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, e отразено, че в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил на длъжност „инспектор“ по трудово правоотношение е назначен ищецът А. Ю. С., а по служебно правоотношение са назначени лицата Н. С., Б. С. и Г. М., като последната четвърта щатна бройка е незаета /по отношение на нея е отбелязано „конкурс“/. В предложение от Т. М. – и.д. главен директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“, заведено с рег. № 11-47-10540/04.12.2025г., и доклад от Ц. И.-Й. – главен секретар на ИААА с рег. № 11-01-10541/04.12.2025г., с цел постигане на подобрения в процеса и организацията на работа и засилване на контролната дейност, е предложено длъжността, заемана по трудово правоотношение от А. Ю. С., да бъде определена за заемане от държавен служител (по служебно правоотношение). Предложенията са били одобрени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, който със Заповед № РД-02-34/04.12.2025 г., във връзка с посочените мотивирани предложения, на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията във връзка с чл. 7, т. 12 и чл. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е наредил да се измени длъжностното разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като длъжността „инспектор“ – 1 щатна бройка по трудово правоотношение в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, заемана от А. Ю. С., е определена за длъжност „инспектор“ – 1 щатна бройка по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Класификатора на длъжностите в администрацията. В тази връзка е прието да се прекрати трудовото правоотношение с А. Ю. С. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. В заповедта е отразено, че разпоредената промяна влиза в сила от 04.12.2025 г. Във връзка с горепосочената заповед от изпълнителния директор е утвърдено длъжностно разписание в сила от 04.12.2025 г., по силата на което в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил всички 5 щатни бройки за длъжността „инспектор“ са предвидени за заемане по служебно правоотношение, с изискуемо образование „проф. бакалавър“, без изискване за стаж (опит). В поименното щатно разписание от 04.12.2025 г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е отразено, че в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, на длъжност „инспектор“ са заети три лица по служебно правоотношение и са налични две свободни щатни бройки за заемане по служебно правоотношение. Видно от Заповед № 978/04.12.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, във вр. с мотивирано предложение от и.д. главен директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“, с рег. № 11-47-10540/04.12.2025г., мотивиран доклад от главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с рег. № 11-01- 10541/04.12.2025г. и Заповед № РД-02-34/04.12.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за изменение на длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, е прекратено трудовото правоотношение с А. Ю. С., на длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, считано от 04.12.2025 г. В заповедта е отразено, че същата е връчена на ищеца срещу подпис на 05.12.2025 г. в 13:00ч. Установява се от приетите по делото писмени доказателства /справка-извлечение от електронните записи на НАП и служебна бележка от Агенция по заетостта/, че през исковия период ищецът не е постъпил на друга работа. Останалите писмени доказателства по делото съдът не намира за нужно да обсъжда, тъй като се явяват неотносими към предмета на доказване. Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което се приема за обективно и компетентно дадено. Вещото лице по него е дало отговори, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищеца /м.11.2025г./ е в размер на 1724.28 лева, включващо основно месечно възнаграждение 1685.00 лева, както и СБКО 39.28 лева; че обезщетението по чл. 225 КТ за периода 04.12.2025 г. – 04.05.2026 г. /шест месеца/ възлиза на 10 345.68 лева. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото. Прекратяването на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.12 КТ е безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставя задължение заповедта да бъде мотивирана, т.е. в нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Изискването е съществено, тъй като само в рамките на изложените мотиви работникът или служителят, като знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, може да ги обори при оспорването на законността му пред съда, а съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране. Съгласно утвърдената съдебна практика единствената предпоставка за законно упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. За да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител. Т.е., да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител /в този смисъл Решение № 268/21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г. на ВКС, III г.о./. Същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции /в този смисъл Решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV г.о./. Без значение за трудовия спор с предмет законосъобразност на прекратяване по чл. 325, т. 12 КТ е обстоятелството, дали уволненият по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител, дали е заявил претенцията си да бъде назначен като такъв, дали работодателят му е създавал някакви пречки и дали длъжността е свободна. Тези въпроси имат отношение към евентуалното последващо назначение съгласно § 3 от ПЗР на ЗДСл., но не и към трудовото правоотношение, което подлежи на прекратяване след определяне на длъжността за заемане от държавен служител. В конкретния случай, в атакуваната заповед е посочено както правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, така и че заповедта се издава на основание утвърдено със заповед № РД-02-34/04.12.2025 г. длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, което е в сила от 04.12.2015 г. Предвид това и съобразявайки се със съдебната практика, настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с ответника, е достатъчно мотивирана. Поради което и релевираните от ищеца оплаквания в тази насока се явяват напълно несъстоятелни. Според съдебната практика на ВКС, обективирана напр. в Решение № 383 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 504/2014 г. на ВКС, ІV г.о., която се споделя от настоящия състав, по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в Държавен вестник. В съответствие с тези разпоредби в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 01.07.2012 г., е дадено легално определение на понятието „длъжност в администрацията“ – това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Тълкуването на посочените разпоредби налага еднозначен извод, че единственият орган, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение, а и всички длъжности в администрацията, е Министерският съвет. На ръководителя на съответната държавна администрация е предоставено правомощието да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностно разписание при спазване на Класификатора, разпоредбите на НПКДА и специфичните изисквания, определени с нормативен акт (чл. 11 НПКДА) /така Решение № 713/27.11.2025 г. по гр. дело № 522/2025 г. по описа на ВКС, III г. о./. Съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп., бр. 15 от 20.02.2024 г., в сила от 6.03.2024 г.), агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министър-председателя. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 12 от Правилника изпълнителният директор на агенцията определя структурата на звената, утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗДСл. и чл. 11, ал. 1 от Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец, съгласно приложение № 1, в което се посочва и вида на правоотношението, по което длъжността ще се заеме (трудово или служебно). От изложеното следва, че изпълнителният директор на Агенцията, като лице, на което е възложено сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори със служителите (чл. 7, ал. 1, т. 14 от Устройствения правилник) и утвърждаването на длъжностното разписание на длъжностите, вкл. вида, броя им и вида на правоотношенията, по което те да бъдат заемани, е ръководител на администрацията. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението в исковата молба, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не притежава необходимата компетентност да извършва структурни промени в администрацията. Неоснователни са и твърденията в исковата молба, че от съдържанието на действащия към датата на прекратяване на трудовото правоотношение Класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 година, се установява, че длъжността „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ не е предвидена за заемане от държавен служител. Напротив, видно от Класификатор на длъжностите в администрацията в сила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение длъжността „инспектор“ е предвидена за заемане по служебно правоотношение - с длъжностно ниво по КДА-11, експертно ниво 7, ранг за заемане на длъжността V младши. Налице е реално изменение в щатното разписание, тъй като видно от длъжностното разписание от 04.12.2025 г. за длъжността „инспектор“ са предвидени 5 щати бройки по служебно правоотношение, докато с предходното длъжностно разписание от 27.11.2025 г., предхождащо издаването на заповедта от 04.12.2025 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил, в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, са били предвидени 4 щатни бройки за същата длъжност. Ето защо не се споделят и направените от ищеца възражения в тази насока. Що се отнася до следващия набор от оплаквания на ищеца, касаещи необходимостта от извършената промяна на длъжностното разписание, следва да се има предвид, че преценката на работодателя дали експертните длъжности в съответната администрация да се изпълняват по трудово или по служебно правоотношение е предоставена на съответния административен орган, тя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Извод за това може да се направи и от разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба за прилагане класификатора на длъжностите в администрацията, според която длъжността „инспектор“ в администрацията може да се заема и от служител с минимална степен на завършено образование „средно“, който има придобито професионално образование с квалификация по професия в съответната на длъжността професионална област, като в този случай длъжността се заема по трудово правоотношение. Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал2 ЗДСл., да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай е било изготвено мотивирано предложение от и.д. главен директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“ с рег. № 11-47-10540/04.12.2025г. и мотивиран доклад от главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с рег. № 11-01-10541/04.12.2025г. (с изготвянето на които е било спазено изискването на чл. 14 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията). Видно от съдържанието им, в същите обосновано са изложени причините за исканата трансформация, както и са изложени съображения, че същата ще доведе до поадекватно и по-добро изпълнение на функциите в структурата. Изготвените преди издаването на заповедта доклади и предложения имат подготвителна роля и са основа за формиране на решение от ръководителя да предприеме предложената му промяна или да я отхвърли. Чрез обективираното в тях изявление за одобряването им, изпълнителният директор е заявил, че приема предложенията, а със заповедта с която е разпоредил предложената промяна в щата, както и заповедта с която изменението е извършено, имат вътрешен характер и не подлежат на самостоятелен контрол. Недоказани останаха и доводите на ищеца за наличие на злоупотреба с права от страна на работодателя, изразяващи се в недобросъвестно упражняване на правото му да прекрати трудовата връзка. Нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ предпоставят оборимата презумпция за добросъвестно осъществяване на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, която се предполага до доказване на противното. В тежест на работника е да я обори /така Решение № 36 от 16.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2019 г., IV г.о., ГК/. В настоящия случай, по делото не са налични данни, от които може да се направи обоснован извод, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като по делото не се установи твърдяната целенасоченост в действията му да използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да прекрати трудовия договор с ищеца. Напротив, от приетите по делото одобрени предложения и доклади безспорно се установява, че оспорената заповед не е единичен административен акт на работодателя, насочен към ищеца. Отделно, наведените доводи и ангажирани доказателства за подобни трансформации в други длъжности и в други отдели на агенцията, също сами по себе си не са годни да опровергаят подобен извод. Тъкмо обратното, по-скоро го подкрепят. Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че в настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин наличието на безвиновното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – налице е издадена от компетентен орган заповед за изменение на длъжностното щатно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като промяната в изискванията за заемане на длъжността „инспектор“ от държавен служител по служебно правоотношение, с оглед императивното изискване на чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 2 от НПКДА, имаща характер на подзаконов нормативен акт, със задължителна сила е обосновало задължението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да приложи разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ и да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на това основание. Горното обуславя извод, че работодателят надлежно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в уволнителната заповед основание. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на атакуваната уволнителна заповед е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като последица от направения извод, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е обусловена също от установяване прекратяването на трудовия договор в нарушение на закона и в този смисъл е поставен в зависимост от изхода на конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Отхвърлянето на последния налага идентичен правен резултат и по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на уволнението. По разноските: Съгласно чл.83, ал.1, т.1 КТ в производства по спорове, произтичащи от трудови правоотношения, ищците – работници и служители, са освободени от заплащането на държавни такси и разноски към съда. С аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и за платеното възнаграждение на вещо лице остават за сметка на бюджета. Същите обаче носят отговорност за направените от ответната страна разходи в процеса, ако исковете бъдат отхвърлени. Ето защо, ищецът следва да заплати на ответника разходите му за Ю.сконсултско възнаграждение. Съгласно текста на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на Ю.дически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от Ю.сконсулт. В случая, ответникът е бил защитаван в съда от Ю.сконсулт и своевременно е направил искане за присъждането на това възнаграждение. В този случай и съгласно посочения текст, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща досежно определянето на конкретен размер на възнаграждението съобразно вида и количеството на извършената дейност към Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението по трудови дела с определен материален интерес е указано да се определя в рамките от 150 до 450 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обема от доказателства и конкретно проявената процесуална активност на Ю.сконсулта, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 76,69 евро. Водим от горното, съдът