Решение № 210 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 1351/2025 г.

Предявен е иск по чл. 224 от КТ от ищцата В. А. С. от гр. В. против Основно училище „Л. К.“ гр. В.. Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжността „завеждащ административна служба“ до 24.02.2025 г., когато със заповед № ОС-538 от 21.02.2025 година трудовото и правоотношение е било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При прекратяването на трудовото правоотношение ответникът е посочил, че се дължи обезщетение за неизползван отпуск в размер на 24 дни. Ищцата е направила възражение, че неправилно е определен размера на дните за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск. Ответникът със заповед № ОС-585 от 07.03.2025 година е начислил обезщетение за неизползван отпуск в размер на 44 дни. Ищцата сочи, че тази заповед е в противоречие с писмо №159 от 06.01.2025 година на работодателя по чл.176 от Кодекса на труда, в което е посочено, че има неизползван отпуск в размер на 110 дни с включени 5 дни за 2025 година при прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди, че след изплащането на обезщетението по посочената заповед ответникът дължи на ищцата обезщетение за неизползван отпуск за 66 работни дни. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за неизползван отпуск в размер на 6900,00 лева за 66 работни дни, ведно с дължимата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение. В проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения иск, който се счита предявен за 39 работни дни за сумата в размер на 4010,37 лева. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът твърди, че ищцата е използвала дължимия платен годишен отпуск в пълен обем съгласно КТБ /на браншово / или КТД на училищно ниво за цЕ.я претендиран период. Твърди, че ищцата няма право / респективно не и се дължи обезщетение за допълнителен платен отпуск по чл. 168 ал.1 КТ какъвто претендира за периода от 2003 г. до 2007 г., като майка с деца до 18 години поради две причини: липсват доказателства в трудовото и досие за това, че е майка на деца до 18 години и съгласно КТД тези допълнителни дни се дължат за педагогически персонал, а заеманата от ищцата длъжност „завеждащ административна служба" не е педагогически персонал. Ответникът твърди, че ищцата няма право на отпуск по чл.157 ал.1 т.3 КТ и в случай, че е ползвала такъв през 2008 г., го е ползвала неправомерно през 2008 г. - в досието и няма входени заявление за отпуск по чл. 157, ал.1, т.З от КТ, съответно разрешение на работодателя за ползване на отпуск по този член. Не е представен документ в трудовото и досие, който да указва обстоятелствата по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ. Ответникът твърди във връзка с претенциите на ищцата за 2020 г. за ползването на допълнителен отпуск за Ковид в размер на 20 дни, че в случай, че има неползвани дни съгласно нормативната уредба е следвало да се ползват до 31.12.2020 г. Ответникът твърди, че удостоверението от 06.01.2025 г., на което се позовава ищцата, е издадено преди прекратяването на правоотношението в начало на годината и се базира на грешно водени данни от самата ищца. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно - счетоводна експертиза. С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното: Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение като ищцата В. А. С. е работила при ответника Основно училище „Л. К.“ гр. В. на длъжността „завеждащ административна служба“ по трудов договор № Нз- 253/23.09.2002 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1 от КТ за неопределено време, считано от 24.09.2002 г. Със Заповед № ОС-538 от 21.02.2025 г. на директора на ОУ „Л. К.“ гр. В., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 24.02.2025г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено, че на лицето се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни, по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ. Със Заповед № ОС-585 от 07.03.2025 г. на директора на ОУ „Л. К.“ гр. В. е наредено да се изплати на В. А. С. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 44 дни. По делото е приложено кадровото досие на ищцата. Представени са Колективните трудови договори за системата на предучилищното и училищното образование и Колективни трудови договори на ниво училище. По делото са разпитани свидетЕ.те Д. Й. Г. - К., Г. М. Г. и Л. Н. Н.. Свид. Д. Й.Г.. – К. работи при ответника на длъжност „заместник директор“, като първоначално е работила на длъжност „касиер“, а впоследствие „главен счетоводител“. Свидетелката установява, че трудовите досиета на служитЕ.те са съхранявани в кабинета на завеждащ административната служба, т.е. на ищцата. При нея са попълвани заявленията за ползване на отпуск, след което тя ги е носила на директора. Отчетността за използваните отпуски е водила ищцата в таблица на нейния компютър. В началото на всяка година били изготвяни уведомителни писма до служитЕ.те за неползван платен годишен отпуск за предходната година. В кР. на годината били подавани заявления от служитЕ.те за отлагане на неползвания отпуск. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата била назначена комисия, която извършила проверка на отпуските на персонала. Установено било, че в трудовото досие на ищцата липсвали заповедите за отпуск, налични били само заявленията. От Инспекцията по труда били изискани КТД. Заповедите за отпуск били в заповедната книга, откъдето били извадени и подредени в трудовите досиета на служитЕ.те. След първоначално издадената заповед било установено, че на ищцата се полага обезщетение за повече дни неползван годишен отпуск, била издадена нова заповед и съответно била изплатена разликата. Свид. Г. М. Г. работи при ответника на длъжност „гл. счетоводител“ от м. ноември 2022 г. Свидетелката установява, че ищцата е водила всичко свързано с ползването на отпуск от служитЕ.те. Тя е пишела заявленията, изготвяла е заповедите за отпуск и уведомленията за останалия неползван отпуск в началото на всяка година. След прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е имало спор за полагащото и се обезщетение за неползван отпуск. От директора била издадена заповед за проверка на досието на ищцата и на всички служитЕ. във връзка с отпуските. От Инспекцията по труда били изискани КТД. При извършената проверка било установено, че трудовото досие на ищцата не е пълно. Липсвали заповеди за отпуск.Заявленията, подадени от нея, не били входени. Заповедите за отпуск били намерени в заповедни книги като номера и в съответните папки, в които се съхраняват. След това било направено копие на всички заповеди и те били подредени в досието на ищцата и в тези на останалите служитЕ.. На ищцата било изплатено обезщетение за неползван отпуск съобразно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. След извършената проверка било установено, че на ищцата се полага обезщетение за още дни, за което от директора била издадена нова заповед и било изплатено обезщетение за тези дни. Свид. Л. Н. Н. е работила на длъжност помощник директор в ОУ „Л. К.“ гр. В. от учебната 1995/1996 година. От 26.07.2010 г. е била директор. Напуснала е работа при ответника от м. юли 2023 г. Свидетелката установява, че заповедите за отпуск технически са били изготвяни от ищцата. След подписването им от директора са били съхранявани в класьор за трудово – правни отношения. Издавани са както индивидуални заповеди, така и общи заповеди, когато се е налагало всички служитЕ. да излязат в отпуск по време на ваканции. В началото на всяка учебна година са връчвани уведомителни писма на служитЕ.те за отпуска, който не е ползван от предходните години. Графика за отпуските в различните периоди е воден от различни длъжностни лица. През последните години ищцата е ползвала отпуск основно през м. август. Вещото лице по приетите съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, които съдът възприема като обективно и компетентно изготвени, дава заключение за размера на полагащия се на ищцата платен годишен отпуск по трудовото правоотношение с ответника и размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Заключението на вещото лице е съобразено с приложените по делото КТД на ниво училище, а в периодите, когато не е имало действащ КТД на ниво училище – с определения размер на платения отпуск в Колективните трудови договори за системата на предучилищното и училищното образование, както и приложените по делото Анекс № ДО1- 112/11.05.2020 г. и Анекс № ДО1-247/11.11.2021 г., свързани с обявената извънредна епидемична обстановка във връзка с КОВИД. Според заключението на вещото лице, общият размер на полагащия се на ищцата платен отпуск от датата на назначаването /24.09.2002 г./ до датата на освобождаването /24.02.2025 г./ е 716 дни. Общият размер на ползвания от ищцата платен отпуск от датата на назначаването до датата на освобождаването е 633 дни. При изчисляване на броя на дните ползван годишен отпуск по години от ищцата вещото лице е съобразило приложените по делото молби от служителя, съответно заповеди от работодателя за ползване на платен отпуск. Според заключението на вещото лице, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала остатък от неизползван полагаем платен годишен отпуск в размер на 83 дни. При проверка на разплащателните ведомости на ответника е установено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. януари 2025 г. е в размер на 2262,26 лв. за 22 отработени дни. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за 1 ден е изчислено в размер на 102,83 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от цитирана разпоредба, фактическият състав на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ включва два елемента: 1. прекратяване на трудовото правоотношение (основанието за прекратяване е без значение) 2. наличие на неизползван платен годишен отпуск. Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служитЕ.те, уредено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията - работниците и служитЕ.те имат право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. То е пряко свързано с основното конституционно право на труд - чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила. Конкретно в случая не е спорно, че в периода 24.09.2002 г. – 24.02.2025 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № Нз-253/23.09.2002 г. Видно от заключението на вещото лице по приетите съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, за този период ищцата е придобила право на 716 дни платен годишен отпуск, като е ползвала 633 дни от тях. При прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № ОС-538 от 21.02.2025 г. на ищцата е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 24 дни. Впоследствие със Заповед № ОС-585 от 07.03.2025 г. на директора на ОУ „Л. К.“ гр. В. е наредено да се изплати на ищцата парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 44 дни. От представения по делото фиш за работна заплата на ищцата за м. февруари 2025 г. е видно, че в него е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 4619,44 лв. за 44 дни. Ответникът не е начислил и изплатил на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 39 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 4010,37 лева. В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил правопогасяващо спорното право възражение за давност. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от кР. на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 24.02.2025 г. Съгласно правилото на чл. 176а, ал. 1 КТ към 31.12.2024 г. се е погасило правото на ищцата да ползва платения си годишен отпуск за 2022 г. По делото е приложено трудовото досие на ищцата. Видно от него, както и от заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза, не се установява неползван платен годишен отпуск за 2022 г. или годините преди 2022 г. Следва да се отбележи, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в подадените от ищцата заявления за ползване на платен годишен отпуск не е посочена годината, за която се отнася искания отпуск, а е посочван единствено периода на отсъствие от работа. Аналогично, в издадените от работодателя заповеди за разрешаване на отпуск също не е конкретизирано от кой годишен отпуск се приспадат съответните дни, като липсва изрично отбелязване за коя година се отнасят ползваните дни. При така установеното и при липса на изрично индивидуализиране на ползвания платен годишен отпуск по години, съдът намира, че следва да намери приложение принципът, че се погасява най-старо натрупаният отпуск. С оглед на горното, при определяне на дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ следва да се приеме, че неизползван остава отпускът от по-новите години, доколкото ползваният такъв следва да се отнесе към по-рано възникналите права. Предвид изложеното, възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за парично обезщетение за полагаемия се на ищцата отпуск е неоснователно. В полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 39 работни дни. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на вещото лице се установява, че на ищцата не е начислено дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 4010,37 лева за 39 работни дни. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид уважаване на главния иск, основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.05.2025 г. до окончателното издължаване. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по производството. Ищцата претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 990,00 лева и 260,00 лева за явяването в четвърто съдебно заседание. Поисканите съдебни разноски следва да бъдат присъдени, в случай че са ангажирани доказателства за тяхното реално извършване. В случая в приложения договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв. Д. е посочена договорена и платена в брой сума в размер на 990,00 лв. В този случай договорът за правна помощ, в който е отразен факта на плащане, има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По делото не са представени доказателства за плащане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 260,00 лева, поради което такива съдебни разноски не следва да бъдат присъждани. При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в полза на ищцата, съдът взе предвид, че ищцата е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 990,00 лева по първоначално предявения иск в размер на 6900,00 лв. В хода на производството размерът на иска е намален на сумата на 4010,37 лева, поради което съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 евро. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Видин разноски в общ размер на 183,15 евро, от които държавна такса в размер на 82,02 евро и възнаграждение на вещо лице в размер на 101,13 евро. Водим от горното, съдът