Решение № 105 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 410/2026 г.

Производството е образувано по въззивна частна жалба на С. Д. Б. срещу Определение № 314 / 28.04.2026 г., постановено по ЧНД № 497/2026 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Постановление от 23.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 4440/2025 г., по описа на Районна прокуратура - Русе, образувано за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Релевирани са оплаквания за неверност на извода на съда, че от престъплението по чл. 290 НК няма пострадало лице и жалб.Б. не е правно легитимирана да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на образуваното затова престъпление досъдебно производство. В резултат това жалбата й не е разгледана по същество. Иска се определението на Районен съд – Русе да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Явява се основателна, по следните съображения: Предмет на въззивен контрол в настоящото производство е определението на Районен съд - Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Д. Б. срещу Постановление от 23.03.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 4440/2025 г., по описа на Районна прокуратура - Русе, образувано за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. За да постанови акта си районният съд е приел, че жалбоподателката няма качеството на пострадало лице съгласно чл. 243, ал. 4 НПК, тъй като престъплението по чл. 290 НК е насочено срещу правосъдието, касае се за формално престъпление, за довършването на което не е предвидено настъпването на престъпен резултат, т.е. съставомерни вреди. Тъй като престъплението по чл.290 НК не предполага негативен резонанс върху личните права, то от него няма пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 НПК. Сочените от жалбоподателката вреди, изразяващи се в заплатените разноски за процесуално представителство по НЧХД № 1701/2024 г., по описа на Районен съд – Русе и ВЧНД № 307/2025 г., по описа на Окръжен съд – Русе, не са били в пряка и непосредствена последица от процесното престъпление, а са съпътстваща такава. Настоящият въззивен състав намира, че определението на районния съд е неправилно. В конкретния случай, въпреки че в показанията си от 21.10.2025 г. като свидетел в досъдебното производство С. Б. е посочила, че е депозирала тъжба в Районен съд – Русе, въз основа на която е образувано НЧХД № 1701/2024 г., по описа на Районен съд – Русе, със същия предмет за разглеждане, което впоследствие е било подложено на инстанционна проверка по ВНЧХД № 327/2025 г., по описа на Окръжен съд – Русе, не е било обърнато внимание на този въпрос и не са били събрани необходимите затова доказателства. По повод визираното наказателно дело от частен характер на настоящият въззивен състав е служебно известно, че НЧХД № 1701/2024 г., по описа на Районен съд – Русе е образувано на 04.10.2024 г. по тъжба на С. Б. против И. Б. Т. за следните престъпления: затова, че на 22.08.2024 г. в гр. Русе, в сградата на Съдебната палата, в качеството му на свидетел по НЧХД № 2330 по описа за 2023 г. на Районен съд-Русе, чрез думите „Напука гумите на колата ми. Заля я с боя. Аз не мога да го докажа, но съм сигурен, че е тя. Няма кой да е друг“, е приписал престъпление на С. Д. Б. и клеветата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, пр.2 от НК; за това, че на 22.08.2024 г. в гр. Русе, в сградата на Съдебната палата, в качеството му на свидетел по НЧХД № 2330 по описа за 2023 г. на Районен съд-Русе, чрез думите „Смятам, че тя има някакви психични проблеми“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. Д. Б. и обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК. След като разгледал делото, с Присъда № 22/18.02.2025 г. и на основание чл.304 НПК районният съд оправдал подсъдимия Т. и присъдил тъжителката да му заплати направените разноски по делото в размер на 1 200 лева. Присъдата била обжалвана от С. Б. пред Окръжен съд – Русе, който по образуваното ВНЧХД № 307/2025 г., по описа на съда, с Решение № 129 / 07.07.2025 г. потвърдил присъдата на Районен съд – Русе. След приключване на това производство, на 19.09.2025 г. в Районна прокуратура – Русе било образувано, прекратеното впоследствие, досъдебно производство за престъпление по чл.290, ал.1 НК затова, че на 22.08.2024 г., в град Русе, в публично съдебно заседание по НЧХД № 2330/2023 г., по описа на Районен съд – Русе, устно съзнателно потвърдил неистина, че С. Б. заляла колата му с боя и напукала гумите..“сигурен съм, че е тя, не мога да го докажа“. Очевидно е, че в случая наказателното производство от частен характер и досъдебното производство, макар и да са образувани по различна правна квалификация, касаят идентични факти. Безспорно е, че в първото от двете производства, С. Б. като частен тъжител, е имала качеството на пострадала от престъплението, за което било образувано то. При това положение, след като в развилото се първо производство тя е имала такова качество, то следва да се приеме, че и във второто наказателно производство има това качество, след като то има за предмет същата фактическа обстановка. Нещо повече наказателното производство образувано въз основа на подадената от нея тъжба, по което тя била пострадало лице, вече било приключило с влязла в сила присъда. Различната правна квалификация на деянията по двете наказателни производства е критерий без решаваща роля, с оглед правилото non bis in idem, тъй като от значение е еднаквостта или същественото сходство на фактите, въз основа на които се установява конкретното поведение на дееца. По тези съображения настоящият състав намира, че в случая С. Б. е процесуално легитимира да депозира жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство образувано за престъпление по чл.290 от НК. С оглед изложеното районният съд неправилно е оставил жалбата й без разглеждане, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне за разглеждане по същество на същия състав, тъй като не се е произнасял по фактите. Настоящата инстанция, чиито акт е окончателен, не следва да прави това за пръв път, защото по този начин ще лиши страните от инстанционен контрол. Така мотивиран, Окръжен съд – Русе, трети наказателен състав,