Решение № 8411 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1300/2026 г.

Производството е по реда на чл.225 вр. чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационната жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София срещу Решение № 238 /27.02.2026г. постановено по АНД № 3353/2025г. по описа на Районен съд Варна. В касационната жалба, касаторът сочи, че съдът е постановил решението при допуснато нарушение на закона. Счита, че не са обсъдени всички приложени по административнонаказателната преписка доказателства и, че в решението не са изложени ясни и конкретни мотиви. Намира, че не е даден отговор на възраженията и доводите му при проверката на НП. счита, че в решението не са изложени фактите, които съдът е приел за установени и намира, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка, поради което решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Не е съгласен с изводите на въззивния съд, че за проверявания период – 2022г., собствените приходи в бюджета на Медицинския университет Варна са по-вече от 50% в сравнение с приходите от субсидия от държавния бюджет, поради което не е юридическо лице с качество „публичноправна организация“, т.к. не е налице съответствие с дефиницията по ЗОП, съгласно която са предвидени три алтернативни белега, от които поне един следва да притежава юридическото лице, за да придобие качество „публичноправна организация“. Относно втория алтернативен белег сочи, че в доклада от извършената финансова инспекция е констатирано, че към 2022г. е направена промяна в чл.10, ал.2 и чл. 31, ал.2 от Закона за висшето образование, като АНО в НП се позовавал на тази промяна, с твърдението че наличието на договор за управление сключен между министъра на образованието и науката и ректора на университета покрива признака на б.“б“ на §2, т.43 от ДР на ЗОП. Сочи, че съдът изцяло споделил становището, че поради липса на легална дефиниция в ЗОП за понятието „управленски контрол“, като същото следвало да се тълкува съгласно чл.46 от Закона за нормативните актове, в смисъла, който отговаря на други разпоредби и целта на тълкувания акт. Релевира, че основната цел и предмет на ЗОП, предвид чл.1 от същия закон е условията и реда за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. Сочи, че гарантираната от държавата автономия на висшите училища не е била ограничавана с въведената през 2020г. промяна в чл.10, ал.2 и чл. 31, ал.2 от Закона за висшето образование, като органите за управление, реда за тяхното избиране и правомощията им не са променяни. Направен е анализ на разпоредбите на ЗВО и е изведено, че министъра на образованието и науката не може да влияе върху решенията на организацията в областта на обществените поръчки, нито да осъществява контрол върху тази дейност. Посочено е, че промените в ЗВО от 2020г. не ограничава академичната свобода и автономия на висшите училища, като органите за управление на висшите училища и правомощията им остават непроменени. Сочи, че дефиницията по §2, т.43 от ДР на ЗОП е транспонирана от член 2, параграф 1, т.4 от Директива 2014/24/ЕС от 26.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО. Сочи, че съдебните решения на СЕС дават тълкуване на нормативната уредба на ЕС, което е задължително и има за цел осигуряването на ефективно и еднакво прилагане на законодателството на ЕС, както и че тълкуването дадено от СЕС е задължително за всички национални юрисдикции на държавите членки на ЕС. Сочи, че съгласно § 50 вр. т.т.28, 29 и 34 от Решение от 03.02.2021г. на СЕС от 03.02.2021г. по съединени дела С-155/19 и С-156/19, е прието, че понятието „управленски контрол“ по смисъла на член 2, параграф 1, т.4, б.в от Директива 2014/24/ЕС от 26.02.2014г. за обществените поръчки „… се основава на констатацията за активен контрол върху управлението на съответния субект,… Което може да позволи на публичните власти да оказват влияние върху решенията на посочения субект в областта на обществените поръчки“. Сочи, че в същия смисъл са и т.т.39, 40, 42, 44 и 48 от Решение от 01.02.2001г по дело С-237/1999 Комисия/Франция и т.т. 19, 20, 27, 29 и 30 от Решение от 12.09.2013г. по дело С-526/2011г. Прави извод, че Съдът на ЕС тълкува понятието „управленски контрол“ по член 2, параграф 1, т.4, б.в от Директива 2014/24/ЕС от 26.02.2014г. за обществените поръчки, като такъв, които на практика влияе върху решенията на организацията в областта на обществените поръчки. Намира и, че въззивният съд не е изпълнил дадените му в мотивите на решение 8105 от 18.07.2025г. по КАНД 1179/2025г. на Административен съд Варна указания. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила и присъждане на сторените разноски. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в нея представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред касационната инстанция е повторно, след връщането на делото на Районен съд Варна за ново разглеждане с решение № 8105 от 18.07.2025г. по КАНД 1179/2025г. на Административен съд Варна. С касационната решение е прието, че Медицински университет Варна е „публичноправна организация“ и са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да изложи мотиви относно обективната и субективната съставомерност на деянието и да се произнесе по всички повдигнати от наказаното лице възражения. Конкретно по възражението за липсата на вина, са дадени указания да извърши преценка и да установи наличието или не на идентичност на условията и предмета на настоящата и посочената от жалбоподателя предходна обществена поръчка, като следва да прецени дали правната оценка за законосъобразност или незаконосъобразност на който и да било контролен орган с присъщото за нея свойство да бъде обективно правилна или неправилна, има значение за интелектуалния момент на умисъла или такова значение има единствено задължителната за контролирания субект неправомерна служебна заповед по смисъла на чл.25 от ЗАНН. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 238 /27.02.2026г. постановено по АНД № 3353/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отменено наказателно постановление № № 11-01-340/21.08.2024год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София, с което на Д. Г. Г. [ЕГН] за извършено нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП на осн.чл.247 ал.1 от ЗОП е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 10 000.00лв. За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал следната фактическа обстановка: със Заповед ФК-10-55 от 15.01.2024г. на директорът на АДФИ - гр. София, на държавен финансов инспектор било възложено да извърши финансова инспекция на Медицински университет - Варна „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ гр.Варна със задача „ проверка за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при провеждане на обществена поръчка, чрез открита процедура по ЗОП с предмет „Избор на изпълнител за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейности за нуждите на Медицински университет „Проф. д-р Параскев С.“-Варна, вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН № 00983-2022-0037, в частта на установените данни за евентуални нарушения с незаконосъобразни критерии за подбор, дискриминационни технически спецификации и незаконосъобразна методика за оценка“. При проверката е прието, че Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ - Варна /МУ-Варна/ попада в обхвата на държавната финансова инспекция като лице по чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ / като бюджетна организация /. МУ-Варна е държавно виеше училище, което съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ е юридическо лице, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица]. Установено е, че в периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. включително ректор на МУ Варна е проф. д-р В. Л. И., д.м. Считано от 19.06.2023г., до 10.03.2024г., ректор на МУ- Варна е проф. д-р С. Ж. Г., д.м.н. Считано от 11.03.2024г., както и към момента на проверката ректор на МУ-Варна е проф. д-р Д. И. Р., д.м.н. Констатирано е, че през 2022г. МУ-Варна не е финансиран с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации. Отчетените към 31.12.2022г. собствени приходи по §§ 24-00 „Приходи и доходи от собственост“ в Отчетни данни по ЕБК за изпълнението на бюджета за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. са в размер на 40 293 911.00лв., при обща сума на отчетените „Общо приходи, помощи и дарения“ и „Общо трансфери и заеми между бюджетни организации“ с Отчета за касовото изпълнение на бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чужди средства към 31.12.2022г. в размер на 79 788 382.00лева. Посочено е, че съгласно чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси, разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. Посочено е, че ректорът на МУ-Варна, на основание чл.11 ал.9 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, във връзка с чл.11 ал.1 от ЗПФ, е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерство на образованието и науката/МОН/. Съгласно чл.5 т.16 от Устройствения правилник на МОН, министърът на образованието и науката контролира дейността на второстепенните разпоредители с бюджет. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗВО, висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: Подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; повишаване квалификацията на специалисти; развитие на науката, културата и иновационната дейност. Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал.1 и реализацията за създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост /чл.6 ал.2 от ЗВО/. МУ-Варна отговаря и на условие, посочено в б.„б“ от § 2 т.43 от Допълнителните разпоредби на ЗОП - обект е на управленски контрол от страна на министъра на образованието и науката. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ министърът на образованието и науката е държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование. Правомощията на министъра са регламентирани в чл.10 ал.2 от ЗВО. Министърът на образованието и науката утвърждава политика за развитието на всяко държавно виеше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им /чл.10 ал.2 т.9 от ЗВО/. Министърът на образованието и науката сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му /чл.10 ал.2 т.10 от ЗВО/. Съобразно чл.31 ал.2 от ЗВО, договорът за управление съдържа: задълженията на страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище; конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище; задължението на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост и поотделно за всяка година, както и относно съответствието й с политиката за развитие на висшето училище; задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване. Съгласно чл.5 т.16 от Устройствения правилник на МОН, министърът на образованието и науката контролира дейността на второстепенните разпоредители с бюджет. Направен е извод, че ректорът на МУ-Варна е публичен възложител по смисъла на чл.5 ал.2 т.14 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, който е отговорен за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки /чл.5 ал.1 от ЗОП/. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗОП, възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. С изключение на случаите по ал.1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества, съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя /чл.7 ал.2 от ЗОП/. Констатирано е, че съгласно Пълномощно с per. № 099 878/10.03.2020г. на МУ-Варна, на основание чл. 7, ал.1 от ЗОП, проф. д-р В. Л. И., д.м., в качеството си на ректор и представляващ МУ-Варна е упълномощил Д. Г. Г., на длъжност Помощник - ректор в МУ-Варна, да организира и/или да възлага обществени поръчки, включително с правото да сключва договори за обществени поръчки и да подписва приемопредавателните протоколи за изпълнение на договорите. В Регистъра на обществените поръчки /РОП/, воден в Агенцията по обществени поръчки /АОП/, МУ-Варна е вписан под № 00983 - уникален идентификационен номер на Възложителя. С Решение № [рег. номер] от 17.06.2022г., инж. Д. Г. Г. - Помощник - ректор в МУ-Варна, в качеството си на лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, съгласно Пълномощно № 099- 878/10.03.2020г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18 ал.1 т.1 от ЗОП, чрез „открита" по вид процедура, с предмет: „Избор на изпълнител за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната " и чужбина и съпътстващи дейности за нуждите на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна“, с правно основание чл.73 ал.1 от ЗОП. В Решение № [рег. номер] от 17.06.2022г. за откриване на процедурата /Раздел IV, т. IV.6) „Информация относно средствата от Европейския съюз“/ Възложителят е посочил, че обществената поръчка не е във връзка с проект/програма, финансиран/а със средства от европейски фондове и програми, чрез съответното отбелязване. Обектът на обществената поръчка е услуги, по смисъла на чл. 3 ал. 1 т.3 от ЗОП. Обществената поръчка е с прогнозна стойност в размер на 500 000,00лв. без ДДС, за 24 месеца, без обособени позиции - мотивирано в решението, и с код по CPV 63500000 „Услуги на туроператори и на туристически агенции; спомагателни туристически услуги“. С решението за откриване на процедурата са одобрени обявлението за поръчката и документацията за участие /Раздел VI „Одобрявам“/, съобразно изискванията на чл.22 ал.2 от ЗОП. Обществената поръчка е регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00983 2022-0037. В определения срок за получаване на оферти за участие в обществената поръчка 18.07.2022г., 23:59 часа, в ЦАИС - ЕОП е постъпила една оферта за участие: от участника КОНСОРЦИУМ „БЪЛГАРИЯ ЕР И ПОСОКА“ ДЗЗД, гр. София. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка е сключен Договор № ЗОП-ДУ 8/22.08.2022г., с определения за изпълнител участник КОНСОРЦИУМ „БЪЛГАРИЯ ЕР И ПОСОКА“ ДЗЗД, гр. София. Съгласно чл. 6, ал. 1, общата стойност по договора за предоставяните услуги е 500 000.00 /петстотин хиляди/ лв. без ДДС, с която Възложителят се лимитира, но не се задължава да я изразходва. При анализа на критериите за подбор на участниците в обществената поръчка, св.Н. приела, че поставените изисквания, както следва: В Раздел III.1.1 „Годност за упражняване на професионална дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри“, с поставен критерий за подбор „ участникът следва да е член или акредитиран агент на IATA (Международната асоциация за въздушен транспорт)“; В Раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ с поставен критерий за подбор:“ участниците да разполагат с персонал с определена професионална компетентност за изпълнение на поръчката“, във връзка с който е заложено изискване:“ за изпълнение на поръчката участникът следва да разполага най-малко с 2 (две) лица от персонала, осъществяващи функции по продажба на самолетни билети, които следва да отговарят на изискванията за образование, придобита професионална квалификация в областта на туризма и езикова квалификация на персонала, посочени в чл.7 от Наредба № 16-1399 от 11.10.2013година. Лицата, осъществяващи функции по продажби на самолетни билети, следва да са с висше образование или средно образование и придобита професионална квалификация в областта на туризма и притежаващи сертификат, удостоверяващ IATA квалификация. Лицата трябва да владеят най - малко един чужд език. За признаване владеенето на чужд език на лицата се изисква удостоверяване на следното ниво на владеене на чужд език спрямо приетата Обща Езикова Европейска Рамка (ОЕЕР) - В2“; В Приложение № 1 „техническа спецификация“ с посочени изисквания към участниците: „18. Участникът да е оторизиран за работа със система BSP (Billing and Settlement Plan) - България или еквивалентна“; „19. Участникът да има право да резервира, издава и продава самолетни билети чрез глобална резервационна система („Амадеус“, „Галилео“, „Уърлдспан", „Сейбър“ или друга еквивалентна), като системата следва да предлага висока степен на пълна, достоверна и актуална информация за наличните цени на самолетните билети“; „20. Участникът следва да има сключен договор с резервационна система за продажба на хотелско настаняване в Европа и извън Европа“, противоречат на принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, прокламиран в чл.2 ал.1 т.2 ,във връзка с ал.2 от ЗОП. Административния орган приел, че жалбоподателя Д. Г. Г., в качеството му на Помощник-ректор на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“, гр. Варна и лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, съгласно Пълномощно № 099-878/10.03.2020г. е нарушил чл.2 ал.2 от ЗОП, за което нарушение му съставила и връчила АУАН № 11-01- 340/20.03.2024г. В графата за бележки и възражения, жалбоподателя отразил, че не е съгласен с констатациите в акта, както и че не е бил възложител по смисъла на ЗОП. В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя Г. за извършено нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП на осн. чл.247 ал.1 от ЗОП административно наказание глоба в размер на 10 000.00лв. Съдът е установил фактическата обстановка от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателства, приложените към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като е посочил че кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични и кореспондиращи си помежду си. От правна страна съдът приел, че за включената в обхвата на проверката финансова 2022г., МУ – Варна не се явява публичноправна организация по смисъла на §2 т.43 от ДР на ЗОП и, че определянето и поставянето на критерии за подбор и на изисквания към изпълнението на предмета на поръчката, в.т.ч. и на техническите изисквания/спецификации, попада в обхвата на оперативната самостоятелност на възложителя. Съдът посочил, че поставените изисквания имат за цел да гарантират на възложителя качество и надеждност на извършваната услуга, тъй като откриването на обществената поръчка цели най веча да удовлетвори специфичните нужди на възложителя. Съдът приел, че в съответствие с чл.2 чл.49 ал.1 и чл.59 ал.2 от ЗОП, въведените критерии за подбор и изисквания за изпълнение формулирани в техническата спецификация са били съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и че гарантират качеството на услугата съобразно нуждите на възложителя и са в съответствие с нормативните изисквания. Съдът е приел, че предвид спецификата на предмета на поръчката, нейната висока стойност и обем, въведените изисквания за изпълнение на услугата не дават предимство, нито необосновано ограничават участието на лица в конкретната обществена поръчка, поради което не е нарушен принципа на равнопоставеност. Съдът е посочил, че въведените изисквания представляват гаранция за възложителя, че изпълнителят ще покрие максимално изискванията за изпълнение на услугата. Съдът направил извод, че не е осъществен състав на описаното в АУАН и НП нарушение, поради коетоне се е произнесъл по вината и по размера на определената глоба. При така установената фактическа обстановка и направените изводи, съдът приел за незаконосъобразно наказателното постановление и го отменил. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Касационните оплаквания са за: 1.нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилно тълкуване на понятието „публичноправна организация“ и 2.нарушение на процесуалните правила, поради неизпълнение на дадените му в мотивите на решение № 8105 от 18.07.2025г. по КАНД 1179/2025г. на Административен съд Варна указания. В хода на касационната проверка, касационната инстанция констатира, че въззивния съд е възприел фактите описани в НП. Основателно е възражението в касационната жалба, че Медицински университет Варна е „публичноправна организация“. Въззивният съд не е следвало да излага собствени мотиви относно това дали МУ Варна попада в обхвата на дефиницията за „публичноправна организация“, т.к. този въпрос е изяснен в мотивите на решение № 8105 от 18.07.2025г. по КАНД 1179/2025г. на Административен съд Варна. Касационният състав е приел, че университетът е „публичноправна организация“ и е посочил нормативната уредба, на която е изведен този извод. Настоящият касационен състав споделя мотивите изложени в цитираното решение, поради което не ги преповтаря. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е изпълнил указанията в мотивите на решение № 8105 от 18.07.2025г. по КАНД 1179/2025г. на Административен съд Варна. Съдът е изложил съображения относно параметрите на обществената поръчка и е констатирал, че деянието не е съставомерно от обективна страна, поради което не е обсъждал въпроса за вината. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на въззивната инстанция. Обществената поръчка е на висока стойност и е за осигуряване на възможност на преподавателите от Медицински университет Варна да пътуват за участие в различни международни и национални прояви, поради това доставчикът на самолетни билети и осигуряващ закупуването на нощувки в друга държава следва да е в състояние да гарантира, че преподавателят ще достигне целта на пътуването си и ще се върне обратно в кратки срокове, като при възникнали проблеми доставчикът на услугата може от името на пътуващият да предоговори нощувки, полет, друго. Необходима е сигурност, че услугата ще бъде извършена, а при неточно изпълнение, че ще бъде компенсирана (решение по дело С-469/2024г. на СЕС). Възложителят според специалния закон – ЗОП, има оперативната самостоятелност при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки да поставят такива изисквания, които в най-пълна степен ще гарантират постигането на целения резултат, конкретно в разглеждания спор – сигурност относно пътуванията на преподавателите от университета за участието в научни прояви. Тази свободата на възложителя е ограничена от забраната по чл.2, ал.2 от ЗОП, която е въведена, за да обезпечи свободната конкуренция като не допуска включването на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Следователно, за да бъде нарушена посочената забрана следва всяко условие или изискване от документацията да бъде преценено през призмата на конкретния предмет на обществената поръчка, включително и нейната стойност, сложност, количество или обем и да не съответства на тях. В този аспект касационната инстанция констатира, че в НП не е направен пълен анализ на предмета на поръчката и не е оценена неговата специфика, за да се прецени поставеното изискване към лицата, които следва да осигуряват самолетните билети отговаря ли да предмета или не. Посочено е какво представлява IATA сертификация, но не е посочено какво предоставя като услуга този сертификат. International Air Transport Association (IATA) е международната организация, която обединява по-голямата част от световните авиокомпании и създава глобалните стандарти в авиационния транспорт, като регулира процесите по издаване на самолетни билети, финансовите разплащания между агенции и авиопревозвачи, както и сигурността на пътниците. IATA сертифицирани агенти, предоставят директен достъп до авиокомпаниите, като самолетните билети се издават директно чрез официалните системи на авиокомпаниите, без рискови посредници или неясни канали за продажба. Могат да издават официални електронни самолетни билети, валидни на всички летища по света, като данните на пътниците се записват директно в глобалните резервационни системи. Предоставят възможност за достъп до множество тарифи, комбинирани маршрути и специални предложения, които често не са достъпни при самостоятелни онлайн резервации, което означава: по-добри връзки между полети, по-кратко време за прекачване, оптимална цена спрямо комфорт и багаж. Осигурява също сигурност при плащанията и личните данни, като резервациите се обработват чрез защитени международни системи за издаване на самолетни билети, ваучери за хотелско настаняване, трансфери, круизи и разплащане. Всички транзакции се извършват при стриктно спазване на авиационните и финансови стандарти. Личните данни и плащания се обработват професионално, като се минимизира рискът от грешки, неправилно изписани имена или проблеми при регистрация на летището. Една от най-големите разлики между обикновените онлайн резервации и обслужването от IATA сертифицирани агенти е съдействието при непредвидени ситуации. Най-често при следните ситуации: отменен или закъснял полет, промяна на график, необходимост от нов маршрут, медицински или извънредни обстоятелства. IATA агентът може да реагира незабавно и да комуникира директно с авиокомпанията от името на пътника. Освен това IATA сертифицираните туристически агенти притежават професионална подготовка и актуални знания за: визови изисквания, трансферни правила, багажни политики, условия за прекачване, изисквания за документи при международни пътувания. Посочените възможности не са коментирани от АНО в НП. Не са направени анализи на услугите, които предлагат IATA сертифицираните агенти и другите услуги, които евентуално се предлагат от лица без посочения сертификат. Не е изследван въпросът – при участие в симпозиум в държава, която не е член на ЕС и до която достъпът е само чрез полет с авиокомпании, членове на IATA, как оператор, които не е член на IATA и или не работи със система BSP или еквивалентна (осигуряващи висока сигурност при операциите) ще осигури самолетни билети на университета. Не е направен анализ и на изискването относно наетите лице владеещи достатъчно чужди езици в аспекта на необходимостта при възникнали проблеми в хода на предприетото от преподавателя пътуване за участие в научното събитие да му съдействат и да му осигурят възможност за съсредоточаването върху научната дейност, като извършат необходимите действия за разрешаването на възникналите проблеми. Следователно може да се направи извод, че предметът на обществена поръчка е специфичен, изисква компетентност и сигурност при изпълнението й и това налага поставянето на изискванията, констатирани в НП. Свободата на възложителя при определяне на изискванията към участниците е била предмет на анализ от Съда на Европейския съюз (СЕС), в постановеното от него решение от 31 март 2022г. по дело С-195/21, в т. 53 от което приема, че разпоредбата на Член 58, §1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. Налага се извод, че надграждането над минималните нормативни изисквания, поставени от съответната национална правна уредба, е допустимо, когато е наложено от предмета на поръчката и да способства за установяване на способността участникът да изпълни възлаганата дейност. При описаните по-горе особености и специфики на конкретния предмет на общественото поръчка и най-вече необходимостта от сигурност на пътуващите преподаватели поставените изисквания към изпълнителя не са ограничителни. Отговарят на нуждите на възложителя да получи услуга, при която преподавателите ще пътуват спокойно с авиопревозвачи, за изпълнение на служебните си задължения. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет евро) евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,