Решение № 668 от 24.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3450/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ЗОВСРБ.

Ищецът П. В. М., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••••••, моли съда да осъди Военно формирование 28 000 Граф Игнатиево, с адрес с. Граф Игнатиево 28000, община Марица, област Пловдив, да му заплати сумата от 81 767,71 евро, представляващо възнаграждение за положен труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност,

некомпенсирани с намалено работно време и/или почивки, за периода 26.05.2010г. – 20.12.2025г., в размер на 3635 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е бил •••••• в ответното формирование, като считано от 20.12.2025г. договорът му за •••••• е прекратен, ищецът е освободен от длъжност и •••••• и е зачислен в запаса. Твърди, че е изпълнявал служебните си задължения в режим на нормална продължителност на служебното време и даване на дежурства. При този режим служебното му време се е отчитало сумарно, помесечно, в рамките на месечната продължителност на служебното време. Твърди, че съгласно действащата нормативна уредба служебното време над нормалната му продължителност до общата, в резултат на работа при нормална продължителност на служебното време и даване на дежурства е следвало да се компенсира с намалено служебно време. Твърди, че в резултат на неадекватното компенсиране на удълженото му служебно време /работа в режим на нормална продължителност на служебното време и даване на дежурства/, се е натрупало превишаване на месечната продължителност на служебното му време, което към 20.12.2025г. възлиза на 3680 часа. Твърди, че при прекратяване на договора за •••••• и изплащане на дължимите му обезщетения, не е му е изплатено обезщетение за така удълженото и некомпенсирано с почивка служебно време.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Релевира възражение за изтекла тригодишна давност, за периода от 26.05.2010г. до 29.12.2022г. Твърди, че за последните три години ищецът има натрупани само 49 часа.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

С доклада по делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е бил •••••• за процесния период, служил във Военно формирование 28000- Граф Игнатиево и изпълнявал различни длъжности, за които носенето на дежурства не се включва в основните функционални задължения; че правоотношението е прекратен, считано от 20.12.2025г.

Установи се от приетата по делото като писмено доказателство заповед № ••••••, че ищецът е освободен е от длъжност и •••••• и е отчислен от списъчния състав на военното формирование считано от 20.12.2025г.

Спорният по делото въпрос се свежда до това дали ищецът е полагал труд над нормативно установената нормална продължителност и съответно дали е компенсиран с намалено работно време.

Правната регламентация относно продължителността на служебното време, видовете служебно време и случаите, в които се признава полагането на извънреден труд за процесния период се съдържат в чл.194 и чл.195 от ЗОВСРБ.

Разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ предвижда, че нормалната продължителност на служебното време на ••••••ите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.2 на същия член общата продължителност на служебното време на ••••••ия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна

продължителност на служебното време. В случаите на превишаване на общата продължителност на служебното време по ал.2 на ••••••ия се заплаща допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задачи извън установеното служебно време. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.5 от ЗОВСРБ (ДВ, бр.98 от 2016г.) служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по ал.8.

Разпоредбата на чл.195 от ЗОВСРБ предвижда, че ••••••ите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа.

В настоящия случай, от изложените в исковата молба фактически твърдения следва, че се касае за положен фактически труд на нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност, който не е бил компенсиран с намалено работно време или почивки. По този въпрос са постановени редица решения на ВКС, като някои от тях са постановени при действието на отменения ЗОВСРБ, с който закон въпросът относно продължителността на работното време и случаите, в които се признава полагането на извънреден труд е регламентиран по идентичен начин със сега действащия ЗОВСРБ, поради което и техните постановки са приложими към настоящия казус. Така решение № 128/ 26.05.2010 г., по гр. д. 282/ 2009 г., ІV г. о.; решение № 389/ 31.05.2010 г., по гр. д. 194/ 2009 г., ІІІ г. о.; решение № 439/ 01.07.2010 г., по гр. д. 1733/ 2009 г., ІV г. о.; решение № 696/ 23.11.2010 г., по гр. д. 887/ 2009 г., ІV г.о.

Удълженото служебно време до 12 часа и това при 24- часовите дежурства по график, приравнено отново на удължено 12-часово служебно време, не е извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ и не отговарят на понятието “извън установеното служебно време”, за което се дължи допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. Законодателството предвижда компенсирането на служителя за така нареченото удължено време, чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата му продължителност за следващ месец, обаче както действалото до 2009 г. законодателство, така и действащото след този момент и понастоящем такова, не съдържат изрична правна уредба на хипотезата на положен труд, надхвърлящ нормалната нормативно определена продължителност, до увеличената такава на служебното време, когато разликата не е компенсирана с намалено работно време, респективно с почивки до деня на прекратяване на правоотношението, възникнало по договор за кадрова ••••••, и която разлика всъщност не представлява извънреден труд, защото е в рамките на носените наряди и дежурства по график, а не ги надхвърля. С решение № 128/ 26.05.2010 г., по гр. д. 282/ 2009 г., ІV г. о, е прието, че установената законова непълнота в уредбата на тези отношения следва да се преодолее чрез приложението на нормативните разпоредби на трудовото законодателство, каквато е тази по чл.136а от КТ, и която предвижда задължението на работодателя да компенсира удължаването на работното време на работника чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден чрез съответното му намаляване през други дни, а когато това не стане в този времеви отрязък, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще компенсира изслуженото удължено работно време, като е нужно само да уведоми за упражняването на това си право работодателя писмено, поне две седмици предварително; като съгласно изричната разпоредба на чл.136а, ал.5 от КТ, само при прекратяване на трудовото правоотношение, преди разликата до нормалната продължителност на работното време да е била компенсирана, тя се заплаща като “извънреден труд”.

Съгласно цитираните решения, положен труд от •••••• над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време (каквато е службата при дежурство до 24 часа) не е извънреден труд. За този положен труд се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. Ако до прекратяването на правоотношението с ••••••ия, положената от него служба при увеличено работно време, не е била компенсирана, тя следва да му бъде заплатена като извънреден труд по аналогия на чл.136а, ал. 5 КТ. Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е „изпълнение на задачи извън установеното служебно време“ по смисъла на чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ. Увеличените брой часове при дежурство над нормалното работно време, когато са останали некомпенсирани по предвидения ред – с намалено работно време, се заплащат като извънреден труд – с парична компенсация при прекратяване на служебното правоотношение.

Наред с горното следва да се посочи приетото в мотивите на ТР № 6/ 11.02.2022г., по т.д. № 6/ 2017г. на ОСГК на ВКС, където се приема, че удължаването на работното време /служебно време/ е общият случай на полагане на труд от ••••••ите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време — чл.136 от КТ, чл.194 от ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.12 г. на Министъра на отбраната. То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като поС.на, а като временна мярка - през отделни работни дни. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт — чл.136а от КТ и чл.194 ал.5 от ЗОВСРБ. Тази уредба е постановена в интерес на двете страни по правоотношението. От една страна тя цели да съхрани живота, здравето и работоспособността на полагащите труд, а от друга - да обезпечи пълноценно и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното

правоотношение.

В съответствие с така даденото тълкуване на правните норми във връзка с полагането на труд над нормалната продължителност на служебното време, съдът намира за установено, че за процесния период 26.05.2010г. – 20.12.2024г. ищецът е фактически положил труд над нормативно установената продължителност на служебното време, в рамките на общата

продължителност, в размер на 3635 часа некомпенсирани с намалено работно време, като размерът на положените часове се установява от представения по делото Списък на ••••••ите от Военно формирование 28 000 с некомпенсирани часове над нормалната продължителност на служебното време към 31.12.2025г. /л.26/.

Спорен по делото се явява въпросът относно размера на дължимата сума за положен труд в рамките на общата продължителност на служебното време по чл.194 от ЗОВСРБ, некомпенсиран с почивка.

В константната съдебна практика се приема, че часовете до максимално определеното като допустимо служебно време, което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд, представляват увеличено служебно време. За него се дължи компенсация чрез намалено работно време в рамките на общата продължителност за същия или най-късно за следващия месец. В случаите, когато до прекратяване на правоотношението положеният от ••••••ия при увеличено служебно време труд не е компенсиран, той следва да се заплати като извънреден, по аналогия на чл.46, ал.2 ЗНА, но удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.194 ЗОВСРБ. Или в случая не се касае за претенция за извънреден труд, а за обезщетение на фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време, което се дължи след прекратяване на служебното правоотношение и което се определя в размера и по начина на обезщетението за извънреден труд. В ЗОВСРБ е предвидена специална уредба за заплащането на допълнително възнаграждение която изключва прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.262 КТ. В този случай по силата на чл.194, ал.5 и ал.8 от ЗОВСРБ компенсирането на служебното време извън нормалната продължителност се определя при условията и по реда, предвидени в Наредба № Н-18/ 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на ••••••ите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министерството на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Предвиденото в Наредба № Н-18/ 19.12.2012 г. допълнително възнаграждение обаче се прибавя към основното и по този начин го увеличават. Да се приеме, че се дължи само обезщетение в размер на допълнителното възнаграждение за некомпенсираното служебно време би означавало за положения труд над нормалната до общата продължителност на служебното време да не се заплати дори и основното месечно възнаграждение, пропорционално на отработеното време, какъвто не е смисълът на закона ( в този смисъл решение № 163/ 08.07.2022г., гр. д. № 4483/ 2021г., ІV г.о на ВКС; решение № 195/28.12.2017 г., по гр. д. № 4282/2016 г. ІV г.о на ВКС).

С оглед специалната разпоредбата на чл. 234 ЗОВСРБ, предвиждаща, че обезщетенията по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от ••••••, което включва основното месечно възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", на ищеца следва да се присъди и обезщетение за положения труд над нормалната до общата продължителност на служебното време, на база брутната му заплата към датата на прекратяване на договора, вкючваща съгласно чл.234 ЗОВСРБ, основното месечно възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките".

От доказателствата по делото се установява, че за месец декември 2025г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на общо •••••• лв. от които :

1.Основно месечно възнаграждение по чл. 212 от ЗОВСРБ - •••• лв.;

2. Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл. 213 от ЗОВСРБ – ••••лв.;

3. Допълнително възнаграждение за пилоти на свръхзвукови самолети по чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-15/27.04.10 г. - ••• лв.;

4. Допълнително възнаграждение за продължителност на летателната

дейност чл. 23, ал. 1, т.1 от Наредба Н-15/27.04.10 г.- •••••• лв.;

5. Допълнително възнаграждение за присвоена класна специалност по чл.

26, ал. 1, т. 1, б. „в” от Наредба Н-15/27.04.10 г. - ••• лв.;

6. Допълнително възнаграждение за владеене на чужди езици по чл.5, т.1 от Наредба Н-9/ 18.08.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.234 ЗОВСРБ в брутното възнаграждение за определяне на обезщетенията на ••••••ите са включени само допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер. Съгласно §1, т.19 от ДР на ЗОВСРБ допълнителни възнаграждения с постоянен характер са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за поС.но съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност. С оглед на цитираните норми в размера на брутното възнаграждение за определяне на обезщетението за положен от ищеца труд за периода 26.05.2010г. -–20.12.2025г., надвишаващ с 3635 часа, нормалната продължителност на служебното му време, който не е компенсиран с почивка по време на действието на договора за ••••••, следва да се включат само възнагражденията по т.1 до т.4 вкл., като не се включват тези по т.5 и т.6. Следователно, размерът на релевантното за размера на претендираното по делото обезщетение брутно трудово възнаграждение на ищеца е •••••• лв., на база на което следва да се определи дължимото се на ищеца обезщетение за положен в периода 26.05.2010г. -–20.12.2025г. труд, надвишаващ с 3635 часа нормалната продължителност на служебното му време, който не е компенсиран с почивка по време на действието на договора за •••••• и към което следва да се прибави допълнителното възнаграждение за положения 3635 часа труд над нормалната продължителност на служебното време, определено съгласно Наредба № Н-18/19.12.12 г.

Съгласно чл.43 от Наредба № Н-18/19.12.12 г. за изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното време през работни дни на ••••••ия се заплаща допълнително възнаграждение, като се определя основно възнаграждение за един час, като основното месечно възнаграждение се разделя на месечната продължителност на служебното време в часове, като допълнителното възнаграждение за месеца е в размер на 25 % от основното възнаграждение за един час, умножено по броя на часовете, през които ••••••ият е изпълнявал възложени задължения над общата продължителност на служебното време.

Така, с оглед изложеното по- горе, дължимото обезщетение се определя както следва:

Въз основа на последното брутно трудово възнаграждение, определено на основание чл.234 ЗОВСРБ, в размер на •••••• лв. (•••• лв.+ •••• лв.+ ••• лв. + •••••• лв.), се определя възнаграждение на час в размер на 44 лв. (•••••• лв.:19 дни =351,96 лв./ ден : 8 часа= 44 лв./час), което се умножава по броя часове труд над нормалната продължителност на служебното време, което не е компенсирано с почивка (3635 часа х 44 лв.) Така се получава сумата 159 940 лв.

Към тази сума се прибавя допълнителното възнаграждение съгласно Наредба № Н-18/19.12.12 г., което е в размер на 20 210,60 лв., получено както следва: въз основа на основното месечно възнаграждение за м.декември 2025г. – •••• лв., се определя основно възнаграждение на час – 22,24 лв. (•••• лв:19 дни=177,89 лв./ ден : 8 часа = 22,24 лв./ час); допълнителното възнаграждение в размер на 25% е 5,56 лв./ час (22,24 лв. х 0,25); допълнителното възнаграждение на час се умножава по броя часове труд над нормалната продължителност на служебното време, което не е компенсирано с почивка (3635 часа х 5,56 лв.).

Така дължимото възнаграждение е в размера на 180 150,60 лв. (159 940 лв. + 20 210,60 лв.) или 92 109,54 евро.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията на ищеца.

С ТР № 6/ 11.02.2022г., по т.д. № 6/ 2017г. на ОСГК на ВКС се прие, че вземането за заплащане на обезщетение на ••••••, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и ••••••ият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358, ал.1, т.3 вр. ал.2, т.2 КТ.

В настоящия случай служебното правоотношение е прекратено, считано от 20.12.2025г., като исковата молба е подадена на 29.12.2025г., предвид на което не е изтекъл тригодишният давностен срок.

Изчисленото от съда дължимо обезщетение е в размер на 180 150,60 лв. (92 109,54 евро). Ищецът претендира 159 923,74 лв. (81 767,71 евро). Предвид диспозитивното начало следва да бъде присъдено обезщетение в размер до претендирания такъв.

Гореизложеното обосновава основателността на иска, поради което същият следва да бъде уважен в пълен размер.

С оглед основателността на иска следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, която в случая е 29.12.2025г.

В частта по разноските.

С оглед изхода по делото – основателност на иска, своевременно заявената претенция за присъждане на направените по делото разноски и представените доказателства за тяхната направа, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в общ размер 5646 евро.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед на това, че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски за производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 3684,38 евро – държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът