Решение № 8 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Поморие по дело № 109/2024 г.

наказателно дело № 20242160200109 по описа за 2024 година взе предвид следното. Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Ванина Стил” ООД, ЕИК 102954869, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сан Стефано“, № 60А, вх.А, партер, представлявано от управителя Ц. Я. С., против наказателно постановление (НП) № 02-2400203/22.05.2024 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв. /1022.58 евро/, на основание чл.413, ал.2 от КТ, затова, че на 27.03.2024 г., в качеството си на работодател – строител, не е изпълнил задължението си да обезопаси срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване, стълбището от партер до трета етажна плоча на строеж „Жилищна сграда с гаражи”, находящ се в УПИ ХІ-5189, кв.252, по плана на гр.Поморие, изпълняван от строителя, с което не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в това число на работещия Радослав Радков Янев, на длъжност „общ работник строителство на сгради”. Като правна квалификация на нарушението наказващият орган е посочил нормите на чл.275, ал.1 от КТ, вр.с чл.38, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2024 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че НП е законосъобразно, се иска замяна на санкцията с предупреждение или намаляване размера на същата до 766.94 евро /1 500 лв./. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Административнонаказващият орган представя преписката по проведеното пред него производство, негов процесуален представител-юрисконсулт изразява становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание. Жалбата е допустима, като подадена от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 02-2400203/11.04.2024 г., съставен от В. С. В. – инспектор при ДИТ – Бургас. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че на 27.04.2024 г. при извършена проверка в строителен обект - жилищна сграда с гаражи находящ се в УПИ ХІ-5189, кв.252 по плана на гр.Поморие, изпълняван от дружеството жалбоподател, в качеството на строител, на който полагат труд работници от дружеството, в това число Радослав Янков Янев, на длъжност „общ работник строителство на сгради”, е установено, че стълбището от партер до трета етажна плоча на строежа, по което преминават работници, създава опасност за падане от височина, като същото не е обезопасено чрез парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване, с което работодателят не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 275, ал.1, вр. с чл.38, ал.1 и чл.40, т.1 от Наредба №2/22.03.2004 г., за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. АУАН е връчен на Яни С., в качеството му на упълномощено лице съобразно с представените пред АНО пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Ц. С. и пълномощно от същия упълномощител за представителство пред ДИТ-Бургас. В обстоятелствената част на наказателното постановление е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по съставения АУАН, при правна квалификация на нарушението по чл.275, ал.1 КТ, вр.с чл.38, ал.1 от от Наредба №2/22.03.2004 г., за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Представен е протокол № ПР2412112/11.04.2024 г., за извършената проверка, както и договор за строителство на процесния строителен обект, в който дружеството жалбоподател е посочено като изпълнител, а така също разрешение за строеж на обекта. По делото в качеството на свидетел е изслушата актосъставителката В. С. В., като от показанията й не се установява фактическа обстановка, различна от установената в съставения от нея АУАН. По делото е извършена съдебно графологична експертиза, от заключението на която, се установява, че подписът на упълномощителя Ц. Я. С. положен в пълномощното за представителство пред ДИТ-Бургас от 04.04.2024 г. , не е положен от Ц. С.. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи. Не се установяват нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и издаването на НП, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, тъй като АУАН и НП съдържат всички реквизити и са със съдържанието предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената със съставения АУАН, възпроизведена и в обстоятелствената част на издаденото НП, като по същество в жалбата не се и оспорват констатациите на АНО във връзка с изложените обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, доколкото не се и твърди, че дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да обезопаси процесното стълбище, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в какъвто смисъл са изискванията на чл.275 , ал.1 от КТ, в която разпоредба е предвидено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като в Наредба № /22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи се съдържат специфични конкретни изисквания, които работодателите трябва да спазват в изпълнение на задължението си по чл.275,ал.1 от КТ. В случая жалбоподателят и работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, не е изпълнил задълженията си да обезопаси строителния обект, чийто строител е бил, към момента проверката, като стълбището от партер до трета етажна плоча на строежа, по което преминават работници, същото създаващо опасност за падане от височина, не е било обезопасено чрез парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване, с което е извършил нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ , във вр. с чл.40, т.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. В НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 275, ал.1 от КТ , във вр. с чл.38, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г., съгласно която разпоредба за обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др. Нормата на чл. 38, ал. 1 от Наредба №2/22.03.2004 г., е неотносима в случая тъй като същата касае обезопасяване на „работно оборудване“, което по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на Наредба №2/22.03.2004 г., вр. с §1, т.4 от ДР на Наредба № 7/23.09.1999 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. В АУАН и в НП е посочено падане от височина, при което съдът намира, че очевидно контролните органи не са констатирали необезопасяване на работно оборудване, поради което е неправилно е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредбата, в който смисъл изрично Решение № 372/06.03.2020 г. по к. а. н. д. № 3085/2019 г., на АдмС – Бургас. Предвид посоченото и при съобразяване на ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, НП следва да бъде изменено, като деянието бъде преквалифицирано като такова по чл. 275, ал.1 от КТ , във вр. с чл.40, т.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя аргументи за нарушено право на защита, поради това, че бил лишен от възможност, в тридневен срок, да подаде възражения срещу АУАН, тъй като същият е бил връчен на лице, което няма представителна власт да го получи. В тази насока се сочи, че представеното изрично пълномощно съставено на бланка предоставена от ДИТ, с което е управителя на дружеството жалбоподател Ц. Я. С. упълномощава сина си Яни Ц.ов С. да го представлява пред ДИТ по повод получаване на посочените в същото документи сред които и АУАН и НП, не е подписано от лицето посочено като упълномощител, като това се установява и от заключението на извършената по делото съдебно- графологична експертиза. Независимо от това обаче, по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което управителят на дружеството жалбоподател упълномощава Яни С. да представлява посочените в пълномощното дружества, сред които и дружеството жалбоподател. В т.1 от същото пълномощно е посочено, че упълномощеното лице има право да заплаща всички данъци, такси и глоби свързани с дейността на дружеството, както и да го представлява в отношенията му с държавни органи и учреждения, както и пред съда ; пред посочените в т.2. Данъчна служба, НАП, органите на Социалното осигуряване, БУЛСТАТ, АДВ, както и пред всички държавни административни органи, министерства и ведомства във връзка с дейността им, като подава необходимите декларации, заплаща такси, глоби и др. Въпреки, че ДИТ не е изрично посочена в генералното пълномощно, от съдържанието на същото, може да се изведе, че позволява на пълномощника да получава АУАН съставен от ДИТ, доколкото същата инспекция е държавен административен орган и съставянето на процесния АУАН е във връзка с дейността му, като по такъв повод пълномощникът има право да заплаща и глоби , които се налагат с наказателно постановление и са краен резултат от административно наказателната дейност на административния орган. След като има право да заплаща глоби, очевидно има право да получава и АУАН, с който започва административно наказателното производство, което завършва с НП, с което е наложена санкцията, което напълно съответства на правния принцип „комуто е позволено повечето е позволено и по-малкото“. При това положение, съдът намира, че поначало не е било необходимо съставянето на представеното изрично пълномощно на бланка на ДИТ, за което се установи, че не е подписано от лицето посочено в него като упълномощител, доколкото пълномощникът е разполагал с представителна власт да получи АУАН на основание съставеното генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. С оглед изложеното, съдът прие, че АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице, поради което и не е налице твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е имал всички възможности да упражни това си право, включително като подаде възражения срещу АУАН в предвидения затова тридневен срок. За нарушението по чл.275, ал.1 от КТ , съобразно санкционната норма на чл.413,ал.2 от КТ, за юридически лица каквото е жалбоподателя е предвидено наказание имуществена санкция от 1500 лв. до 15 000 лв. В случая АНО неправилно е определил същото в размер на 1022.58 евро /2 000 лв./, което е над минималния предвиден в закона размер. Съдът намира,че при определяне размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други нарушения на трудовото законодателство, установени с влязло в сила НП, извършени от жалбоподателя, както и липсата на вредни последици за здравето на работниците, като отегчаващи вината обстоятелства не се установяват, поради което и наказанието имуществена санкция следва да се определи към предвидения в закона минимум от 766.94 евро /1 500 лв./. Предвид посоченото и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН от ЗАНН, НП следва да се измени и по отношение размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция, която следва да се намали на 766.94 евро /1 500 лв./. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната за този вид, а обстоятелството, че не са установени други нарушения от страна на жалбоподателя и не са последвали вредни последици за здравето на работниците, следва да се отчете единствено на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства, което е сторено от съда. По отношение на разноските по делото съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По силата на чл.64д, ал.4 и 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, както е в случая, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В АПК липсва изрична правна уредба за определяне на разноски при изменение/намаление на наложеното наказание, по аргумент от чл.144 от АПК, приложими са съответните норми от ГПК - чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер определен по реда на ЗПП. Тъй като размерът на наложената санкция следва да бъде намален с 1/4, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ДИТ – Бургас следва да бъдат присъдени разноски в размер 30.68 евро /60 лв./. Съгласно т. 2 б. „а“ от Тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение, като в негова тежест следва да бъдат възложени и разноските за възнаграждение на вещото лице, заплатени от бюджета на съда, в размер 102.26 евро /200 лв./. Мотивиран от гореизложеното Районен съд – Поморие