Чл. 6

Член 6 Залесяване и създаване на горски масиви Във връзка с посочената в член 22 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 мярка за залесяване и създаване на горски масиви се прилагат следните минимални изисквания по отношение на околната среда: а) при избора на дървесните видове, които да се засаждат, както и при избора на площите и методите, които да се използват, се избягва както неподходящото залесяване на уязвими местообитания като торфища и влажни зони, така и отрицателното въздействие върху области с висока екологична стойност, включително райони със земеделие с висока природна стойност. В зоните, включени в мрежата „Натура 2000“ съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета ( 2 ) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ), се разрешава само залесяване, което съответства на целите на управлението на тези зони и е съгласувано с органа на държавата членка, който отговаря за прилагането на „Натура 2000“; б) при избора на видове, сортове, екотипове и произход на дърветата се вземат предвид необходимостта от устойчивост спрямо изменението на климата и спрямо природни бедствия, състоянието на биотичните фактори, почвите и водите в съответната област, както и потенциално инвазивният характер на видовете при местни условия, както са определени от държавите членки. От бенефициера се изисква да опазва гората и да се грижи за нея минимум за срока, за който се изплаща премията за пропуснати доходи от селскостопанска дейност и за поддръжка. Това включва поддържане и при необходимост — прореждане или паша в интерес на бъдещото развитие на гората, както и регулиране на конкуренцията с тревиста растителност и избягване на разрастването на леснозапалим подлес. Що се отнася до бързорастящите видове, държавите членки определят минималния и максималния срок до сеч. Минималният срок е не по-кратък от 8 години, а максималният не надхвърля 20 години; в) в случаи, когато поради тежки екологични или климатични условия, включително влошаване на околната среда, не може да се очаква чрез засаждането на многогодишни дървесни видове да се създаде горска покривка, както е определено в приложимото национално законодателство, държавата членка може да разреши на бенефициера да създаде и поддържа покривка от друга дървесна растителност. Бенефициерът осигурява същото равнище на грижи и опазване, каквото се прилага и за горите; г) в случай на залесителни дейности, водещи до създаването на гори с размери над даден праг, който се определя от държавите членки, дейностите включват: i) изключително засаждане на екологично адаптирани видове и/или видове, устойчиви на изменението на климата в съответната биогеографска област, за които при оценка на въздействията не е установено, че застрашават биоло­ гичното разнообразие и екосистемните услуги или че оказват отрицателно въздействие върху здравето на човека; или ( 1 ) Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 3). ( 2 ) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). ( 3 ) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7). 31.7.2014 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 227/7 ii) комбинация от дървесни видове, която включва: — минимум 10 % широколистни дървета върху определена площ, или — минимум три дървесни вида или сорта, от които най-малобройният заема минимум 10 % от площта.