Чл. 13

Чл. 13.(1) Обследването за енергийна ефективност включва следните основни етапи:

1. подготвителен етап, по време на който се извършват дейностите:

а) оглед на сградата; б) събиране и обработка на първична информация за сградата и за разход на енергия по видове горива и енергии и финансови разходи за енергия за представителен предходен период от време, но не по-малко от три календарни години, предхождащи обследването;

1. етап на установяване на енергийните характеристики на сградата, по време на който се извършват дейностите:

а) анализ на съществуващото състояние и енергопотреблението; б) изготвяне на енергийни баланси, определяне на базовото енергопотребление, анализ на текущото и базовото енергийно потребление, определяне на видовете измервания, които е необходимо да се направят в сградата, за да се установят характеристиките по основното и предназначение към момента на обследването, както и експлоатационните параметри на техническите системи, потребяващи енергия; в) измервания за събиране на данни и подробна информация, необходима за инженерни изчисления на енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи на сградата и за енергопреобразуващите процеси и системи; г) обработване и детайлизиран анализ на данните, събрани от измерванията в сградата, и систематизирането им по начин, позволяващ изчисляване на енергийните и характеристики в съответствие с методиката от приложение № 1 в наредбата почл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ; д) анализ на съществуващата система за управление на енергопотреблението; е) изчисляване на енергийните характеристики на сградата и определяне на потенциала за тяхното подобряване; ж) идентифициране на наличните възобновяеми източници на място, в близост и отдалечено от конкретната сграда и оценка на възможния дял на оползотворяването им в първичното потребление на енергия на сградата;

1. етап на разработване на мерки за повишаване на енергийната ефективност и/или мерки за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, по време на който се извършват дейностите:

а) изготвяне на списък от мерки с оценен енергоспестяващ ефект за повишаване на енергийната ефективност; б) определяне на годишния размер на енергоспестяването за всяка мярка, остойностяване на единични мерки, подреждане на мерките по показател "срок на откупуване"; в) формиране на пакети от енергоспестяващи мерки, определяне на годишния размер на енергоспестяването за всеки пакет с отчитане на взаимното влияние на отделните мерки в пакета, технико-икономическа оценка на всеки от пакетите от мерки, определяне на класа на енергопотребление, съответстващ на изпълнението на всеки пакет, в т.ч. на инвестициите за неговото изпълнение; г) сравнителен анализ на оценените пакети от мерки и определяне на икономически целесъобразния пакет от енергоспестяващи мерки за достигане на нормативно определения минимален клас на енергопотребление по скалата на класовете на енергопотребление за съответната категория сгради, към която сградата принадлежи по предназначение; д) избор на пакет от енергоспестяващи мерки, съгласуван с възложителя, въз основа на който ще бъде издаден сертификатът за енергийни характеристики на сградата; е) анализ и оценка на количеството спестени емисии CO2в резултат на разработените мерки за повишаване на енергийната ефективност - оценката се извършва по потребна енергия и поотделно за всеки от разработените пакети с енергоспестяващи мерки;

1. заключителен етап, по време на който се извършват следните дейности:

а) изготвяне на доклад и резюме за отразяване на резултатите от обследването; б) представяне на доклада и резюмето на собственика на сградата или управителя на етажната собственост/сдружението на собствениците. (2) Енергията от възобновяеми източници се оценява като алтернатива на доставената енергия от невъзобновяеми източници по съотношението "разходи - ползи" и включва:

1. идентифициране на енергопреобразуващите и енергопреносните системи за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, приложими за конкретната сграда;
2. техническа оценка за съвместимост, осъществимост и функционалност на наличните системи за генериране на топлина и/или студ в сградата и системите за електроснабдяване със системи за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, които могат да се оползотворят на място, в близост или отдалечено от сградата;
3. събиране на информация за наличния потенциал на слънчевата енергия за района на местонахождение на сградата и за други възобновяеми източници на енергия в района на сградата;
4. изчисляване на първичната невъзобновяема енергия, първичната възобновяема енергия и общата първична енергия за сградата по методиката от приложение № 1 на наредбата почл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ;
5. определяне на дела на възобновяемата енергия в общия енергиен баланс на сградата по първична енергия;
6. определяне на прогнозната стойност на инвестициите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници в сградата;
7. изчисляване на спестените емисии СО2в резултат на включването на източници на възобновяема енергия.

(3) Мерките за повишаване на енергийната ефективност следва да са съобразени с предназначението на сградата и да отговарят на изискванията на наредбата почл. 18, ал. 2 от ЗЕЕ.